№ 2982
гр. Варна , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501996 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д.
Н. срещу Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело
№1388/2020г. по описа на ВРС, с което е обявен за ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ДО РАЗМЕРА от ½ идеална част по отношение на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* договор за продажба от
15.06.2018г., обективиран в нотариален акт №58, том ІІІ, рег. № 6997, дело
№449/2018г., с който длъжникът Б. Б. Б., ЕГН ********** и Д П Б., ЕГН
********* продават на М. Г. Б., ЕГН ********** недвижими имот с
идентификатор ***************, с площ от 400 кв.м., находящ се в село
Езерово, община Белослав, местност „Токат баши“, ведно с всички
подобрения и приращения в имота, за сумата от 500 лева, на осн. чл. 135, ал.1
ЗЗД. Според жалбоподателя, решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Същото е постановено въз основа на изводи, които се
основават на неправилен анализ и погрешна интерпретация на събраните по
делото гласни доказателства. Счита за неправилен извода на първ. Съд, че
презумпцията за знание, въведена в разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, не е
оборена, като той се обосновава с погрешен анализ и интерпретация на
събраните гласни доказателства, вкл. и поради неправилното изключване на
показанията на св.Б. от доказателствения материал. Твърди, че неправилно
съдът е интерпретирал изложеното от свидетелите, поради което е достигнал
до погрешен извод, че приобретателката на имота – майката на ответника Б. е
знаела за наличието на негови задължения към Банката. Счита, че това се
явява едно необосновано предположение на съда, за което липсват конкретни
данни по делото. Излага, че от показанията и на двамата свидетели се
установи безспорно също че още от края на 90- те години ответницата Б.
1
живее самостоятелно в гр.София, а за процесния период, а и доста преди
това- ответникът Б. е трайно установен в гр.Варна, което обстоятелство само
по себе си води до обоснован извод, че всеки от ответниците води
индивидуален живот, а разстоянието е една допълнителна пречка и за най-
малката вероятност, всяка една от тези страни да е в течение на ежедневието
на другата, вкл. и на съпътстващите го събития, каквито биха били
подписването на договор за кредит с Банка. Счита за неправилен и изводът на
съда, че показанията на св.Десислава Б. са вътрешно противоречиви,
изолирани и неподкрепени с останалия по делото доказателствен материал.
Твърди, че като е изключил показанията на св. Десислава Б. от
доказателствения материал, съдът е постановил необосновано решение. С
оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово
място да бъде постановено друго, с което предявеният от Банката иск бъде
отхвърлен като неоснователен. Във въззивната жалба не се съдържат
доказатествени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Г. Б., ЕГН:********** срещу
Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г. по
описа на ВРС, с което предявеният от Банката срещу нея иск е уважен, като е
обявена относителна недействителност по отношение на ½ ид. част от
закупения от нея имот, на осн. чл. 135 ЗЗД. Моли решението да бъде
отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като на
негово място бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло като
недоказан и неоснователен иска на „Уникредит Булбанк" АД с ЕИК
********* по чл.135 ЗЗД, предявен срещу нея. Твърди, че неправилно съдът е
изключил от доказателствения материал показанията на св. Десислава Б. и е
приел тези на св.Богдан Б. за непълни, което като практически резултат е
също идентичен на изключване на показанията му. Счита, че от показанията
на двамата разпитани свидетели се установява, че ответницата М. Б. от 1990
година живее в София, т.е., че тя не живее в едно домакинство с ответника
Б.Б. и няма тясна връзка с него, не е наясно и не е била наясно с дейността му
като търговец, с фирмата му, още повече и с договорите, които той е
сключвал вкл. и такива за банков кредит. Излага, че напълно неправилно
показанията на св. Б. са били приети за непълни, а тези на св. Д.Б. –са били
изключени. С оглед изложеното, и доколкото доказателствената тежест при
пълно и главно доказване пада върху ответниците, въззивницата прави
доказателствено искане за повторен разпит на свидетелите. Счита, че тъй като
първ. Съд ги е изключил, поради противоречия и непълнота, то е налице
правен интерес свидетелите да бъдат разпитани повторно с оглед поставянето
им в очна ставка.
Чрез депозирания писмен отговор, ищецът „Уникредит Булбанк“ АД
излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивните жалби.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдяните от въззивниците пороци. Твърди, че
2
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения
иск, а относно приложението на установената в чл. 135, ал.2 ЗЗД е съобразил
и константата съдебна практика. Счита, че доказателственото искане следва
да бъде оставено без уважение, тъй като повторният разпит на свидетелите
няма да допринесе за разрешаването на възникналия правен спор. Моли се
жалбите да бъдат оставени без уважение като неоснователни и необосновани,
а първоинстанционното решение –потвърдено, както и да им бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска очна ставка
между свидетелите, тъй като не са налице основанията по чл. 174 ГПК. В
настоящият случай свидетелите не дават показания относно конкретен факт
или случка, на което са присъствали едновременно за да е налице
необходимост от едновременния им разпит за установяване на едно и също
събитие. Не се установява и друго разминаване или несъответствие в
показанията, доколкото те се отнасят до особеностите и характера на
принципните отношения между страните. Повторното изслушване на
свидетелите по никакъв начин няма да допринесе до изясняване на спор от
фактическа страна, като липсват твърдения от страна на жалбоподателите, че
показанията на свидетелите са били неправилно записани, а само-че са били
неправилно интерпретирани и съобразени от съда при постановяване на
решението.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№289667/04.06.2021г. на Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Н. срещу
Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г. по
описа на ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№289834/07.06.2021г. на М. Г. Б., ЕГН:********** срещу Решение
№26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника М.Б. за повторен разпит
на свидетелите с оглед поставянето им в очна ставка.
3
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 2 0.10.2021г. от 09.30
часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4