Решение по дело №1363/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕТО ПО АНД № 1363 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2023 ГОДИНА,
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Съдебното производство е по реда на глава ХХVIII от НПК и е
образувано по внесено в съда предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на А. А. К. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от
НК.
В хода на съдебното производство представителят на прокуратурата
поддържа предложението и пледира за административно наказание глоба
около минималния размер и наказание ЛПУМПС за срок от около 8 мес. Не
следвало да се кредитират обясненията на обвиняемия, които не
кореспондирали с останалите доказателства по делото. След като нямал
видимост, обв.К. не предприел спиране за да се увери, че в пътната лета,
която ще пресече не се движат МПС.
Обв.К. дава обяснения, в последното съдебно заседание не се явява,
поради което не изразява становище по същество и последна дума.
Представлява се от адв. И., който пледира невинен. Оспорва
заключенията на автотехническата експертиза, която обслужвала единствено
обвинителната теза. Не следвало да се пренебрегва колоната от автомобили,
движеща се пред обвиняемия. Следвало да бъде взето предвид теглото на
мотора и теглото на водача, които според него оказвали влияние върху
изчисленията на пътя и скоростта. Не ставало ясно дали превозното средство
или водачът му се е ударил първи в автомобила. Не било възможно по този
механизъм на падане и удар в автомобила да се получи описаната от вещото
лице травма на ходилото. Доверителят му не бил спрял, а пресичал пътната
лента, възползвайки се от това, че други автомобил се движат попътно в нея и
препятстват възможността срещу него да се движи МПС. Затова и той нямал
възможността да предвиди опасността от настъпване на ПТП и следвало да
бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства от
фактическа страна прие за установено следното:
На 24.03.2022 г. около 13.30 часа в град Варна, кв. Виница,
обвиняемият А. К. управлявал л.а.„Мерцедес" с peг. номер В 9653 НТ по ул.
„Св. св. Константин и Елена" от кв.Виница към дома си на ул.„А. Главчев"
37. Той се движил в дясна пътна лента, в светлата част на денонощието, при
сухо време, като пътният участък бил с асфалтова настилка в добро
състояние, обозначена с вертикална и хоризонтална марК.ка. Платното за
движение по ул. „Св. св. Константин и Елена" било двупосочно, с две пътни
ленти за движение във всяка посока, всяка от които по 3.70 метра, разделени
1

от единична прекъсната марК.ка -МЗ. За пресичане на ул.„Св. св. Константин
и Елена", непосредствено преди кръстовището с ул. „А. Главчев" имало
пешеходна пътека. Управлявания от обвиняемия Колев автомобил се движил
в дясна пътна лента със скорост от около 18,14 км в час, като пред него в
колона се движили три неустановени по делото автомобила. Обвиняемият
имал намерение да извърши завой наляво и да продължи движението си по ул.
„А. Главчев", но не подал светлинен сигнал за извършване на завой наляво.
Макар видимостта му да била частично ограничена от предходно движещите
се автомобили, обв. Колев не се уверил, че в насрещната пътна лента не се
движат моторни превозни средства и въпреки това навлязъл в кръстовището
с равномерна скорост от 18,14 км в час и се отклонил наляво за завиване по
ул. „А. Главчев".
По същото време, по ул. „Св. св. Константин и Елена" с посока на
движение обратна на обвиняемия, се движил мотоциклет марка „Хонда " с
peг. номер В 2749 В, управляван от пострадалия А. И. А.. Той се движил със
скорост от 48,92 км/ч. в дясна пътна лента в посока ул. „А. Главчев“ и
центъра на кв. Виница. Пред него в посоката му на движение нямало други
превозни средства и той възприел движещите направо в насрещната пътна
лента автомобили. В момента, в който управлявания от пострадалия
мотоциклет достигнал до пътна марК.ка във вид на пътен знак А18,
обвиняемият предприел маневрата завой на ляво и навлязъл в лентата за
движение, в която се придвижвал пострадалия. След като навлязъл в
траекторията на движение на пострадалия, обвиняемият спрял управлявания
от него автомобил. В този момент, управлявания от пострадалия мотоциклет
се намирал на 18,70 метра преди мястото на удара. Водачът на мотоциклета
предприел аварийно спиране, като задействал спирачната система. В
продължение на около 5 метра той спирал аварийно и мотора бил на двете си
гуми, но в последствие се поднесъл и мотоциклета и пострадалия паднали на
дясната си страна на пътната настилка и се плъзгали напред в продължение на
12,40 метра, след което се ударили в автомобила на обвиняемия.
Мотоциклетът се ударил с предната си част, в странично положение, в
областта на преден десен калник и предната част на дясна врата на
автомобила. След удара мотоциклета се отклонил наляво и се завъртял около
вертикалната си ос, както е легнал на асфалта, по посока на въртене на
часовниковата стрелка и се установил в покой, в положението, в което бил
намерен при извършения оглед. Пострадалият също се ударил в областта на
предна дясна част на управлявания от обвиняемия автомобил. След удара той
се изправил и седнал в близост. При него дошъл обвиняемият, който го
попитал как се чувства и след като казал, че го боли силно крака обв. Колев
се обадил на телефон 112 и съобщил за настъпилото ПТП.
На местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП и полицейски
екипи. Пострадалият А. А. бил приет в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където
било установено, че в следствие на настъпилото пътно -транспортно
произшествие му били причинени следните травматични увреждания:
контузия на гръден кош, ивицесто кръвонасядане по страничната повърхност
на лява гръдна половина, травматичен оток и кръвонасядания по страничната
2

и по вътрешната повърхност на дясното бедро, кръвонасядане в областта на
лявото коляно, травматичен оток, кръвонасядания и ожулвания по лявата
подбедрица, ожулвяния в областта на дясната, кръвонасядания в областта на
скротума, счупване на базата на проксималната фаланга на първи пръст на
лявото ходило; счупване на 2, 3 и 4 лява предходилни кости. Счупването в
основата на проксималната фаланга на първи пръст на лявото ходило и
счупване на 2,3 и 4 лява предходилни кости обусловили трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за период от около 3-3,5 месеца.
Установили се и други травматични увреждания - контузия на гръден
кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания, които са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени при удари от детайли на ПТП,
падане и удар в подлежащата повърхност.
Според заключението на автотехническата експертиза, дължината на
опасната зона на спиране на мотоциклета е 35,17 метра, което е повече от
18,70 метра, което било разстоянието, на което се намирал мотоциклета от
мястото на удара, когато автомобила навлязъл в траекторията му на
движение. Според същото заключение, обвиняемият е имал техническа
възможност да възприеме мотоциклета преди да започне навлизането си в
лентата за насрещно движение, като е могъл да се приближи до средата на
платното за движение за да си осигури видимост. След започване на
маневрата си за завиване наляво обвиняемият е възприел опасността и е
предприел спиране, като се установил в покой в положението, в което е
настъпил удара. Той не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране, но е имал възможност да не предприема
маневра завой наляво в кръстовището и да не навлиза в лентата за движение
на мотоциклета. Пострадалия не е имал техническа възможност да спре и да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие от момента,
в който лекия автомобил е навлязъл в траекторията му на движение, при
избраната от него скорост на движение.
А. А. К. не е осъждан и не е освобождавано от наказателна отговорност.
Назад във времето същият е извършил минимален брой нарушения на ЗДвП,
за които е бил санкциониран по административен ред.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
В това производство съдът ползва събраните в хода на ДП
доказателства и може да събира нови такива.
Като конкретни, подробни и логични, вътрешно и взаимно
непротиворечиви, съдът кредитира показанията на свидетеля А. А., дадени в
хода на съдебното и на досъдебното производство и на св.П. Б., дадени в хода
на досъдебното производство.
Съдът кредитира обясненията на обв. К., но не и в частта им относно
3

това, че в неговата лента пред него е имало аварирало МПС, което било
изпреварвано от колона от автомобили, закриващи видимостта му. В тази им
част обясненията му не само противоречат на показанията на св. А., но и не
кореспондират с обективните находки на местопроизшествието, а именно – с
издраскването по асфалта, което е в средата на пътната лента и което сочи, че
именно в средата на пътната лента се е движил мотоциклетът когато е паднал.
Че се е движил в средата на пътната лента твърди и св. А. и не са налице
основания да не се кредитират твърденията му.
Като обективно и компетентно дадени съдът кредитира заключенията
на съдебномедицинската и на автотехническата експертиза. Съдът не споделя
становището, че заключението на АТЕ е необосновано, тъй като не били
взети предвид теглото на мотоциклета и на мотоциклетиста. Действително,
теглото е от значение за дължината на просуркването при равни други
условия, но това не променя факта, че вещото лице е използвало такава
методика, при която е направило извод за скоростта на движение и за
разстоянията, позовавайки се на други обективни данни. В резултат на това то
е достигнало до стойности, до които би достигнало и при използване на
методиката, за която теглото би било от значение.
Несъстоятелно е възражението относно СМЕ, тъй като не ставало ясно
как човешкото тяло, което е по- дълго от ширината на автомобила, се е
ударило в него и как е била причинена травмата на ходилото предвид
височината на бронята.
За конкретния начин на падане, суркане и удар в автомобила може да се
прави извод единствено от показанията на св. А.. Неговите показания не
противоречат на заключението на СМЕ относно механизма на причиняване
на нараняването, а именно – чрез удар със или върху твърд тъп предмет. От
там нататък не са необходими специални знания, за да се отговори на
въпроса, че човешкото тяло е гъвкаво и че при падане и суркане по асфалта,
крайниците му не са в статично положение и биха могли да бъдат изнесени и
в страни, и нагоре, включително да бъдат както опънати, така и сгънати и
няма каквато и да било пречка при подобно падане ходилото да бъде ударено
в някоя от частите на автомобила, включително бронята.
Без решаващо значение за случая е и обстоятелството дали
мотоциклетът, или водачът му са се ударили първи в автомобила на
обвиняемия. Установяването на това обстоятелство не би променило
крайните изводи по делото.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства по делото - протокол за оглед на ПТП, справка за съдимост,
справка за нарушител, медицински документи и други.
Предвид изложеното съдът прие от правна страна, че подс. А. А. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343 ал.1 б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като на 24.03.2022 г., в град Варна, в
района на ул. „Св. св. Константин и Елена" и ул.„А. Главчев“, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ с peг. номер
В9653НТ, нарушил правилата за движение по пътищата, като не бил
4

достатъчно внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
а именно към водачите на двуколесни ППС, нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и
като при завиване наляво при навлизане в друг път не пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет „Хонда“ с рег. номер В2749В, нарушил чл.37, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. И. А.,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
период от около 3-3,5 месеца - престъпление по чл.343 ал.1, б. „б" вр. с
чл.342, ал.1 НК.
Изложени са по- горе съображенията на съда, поради които не приема,
че видимостта на обв. К. е била закрита от автомобили, движещи се попътно
на него, но в лентата за насрещно движение, тъй като са заобикаляли
аварирал автомобил. Както коментира в експертизата си и вещото лице,
установено е, че в колона пред обв. К., в неговата лента за движение, са се
движили автомобили, които във всички случаи частично са ограничавали
видимостта му. Но както сочи и вещото лице, ако обв. К. се бе изтеглил
максимално в ляво в неговата лента за движение, пред него би се открила по-
добра видимост и, ако се бе огледал, и бе спрял да пропусне насрещно
движещия се мотоциклет, то не би възникнало ПТП. По тези съображения
съдът намира, че именно това негово противоправно поведение е в пряка
причинно следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Чл. 37
ал.1 от ЗДвП предвижда , че при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Обв. К. не би
могъл да се позовава на ограничената си видимост, тъй като ако такава е била
налице, той е бил длъжен да се съобрази с нея като обстоятелство, което има
значение за безопасността на движението. Дори да приемем за достоверно
твърдението на водача на автомобила, че други автомобили са заобикаляли
спряло в неговата лента МПС, то това обстоятелство не изключва нито вината
му, нито отговорността му, тъй като тези автомобили биха могли да
възпрепятстват евентуално преминаването на други, насрещно движещи се
МПС, но не и на двуколесни такива. Безспорно, дори и ако е бил убеден, че
насреща не идват автомобили, то обв. К. не се е убедил, че не идват
двуколесни ППС. Поради това съдът споделя становището на прокурора, че
той не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства, с
което не е изпълнил задължението си по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП.
С оглед изложените по- горе аргументи относно доказателствата, съдът
приема за безспорно установено, че на св. А. е причинено увреждане, което
обуславя затруднение на движението на левия крайник за период от 3-3,5
месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Последното
обуславя увреждането да се квалифицира като средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.
Деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост, тъй като обв.
К., съзнавайки всички правно значими факти, не е предвиждал настъпването
на възможните неблагоприятни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
5

Предвид горното, съдът призна обв. А. К. за виновен в извършване на
престъплението, за което е внесено предложението.
В постановлението на прокуратурата не се описва причиняването на
имуществени вреди.
А. К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. В постановлението на прокуратурата не се описва
причиняването на имуществени вреди. Престъплението е непредпазливо
извършено и предвиденото в закона наказание ЛС е за срок по- малък от пет
години. Не е налице и никоя от отрицателните предпоставки на чл.78а ал. 7 от
НК.
Поради това са налице основанията А. А. К. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно, че А.К. е водач на
МПС от дълги години и за това време има минимален брой наказания по
ЗДвП.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Предвид горното, съдът намира, че наказанието следва да бъде
наложено в минималния, предвиден от закона размер.
Глоба от хиляда лева е достатъчна за да въздейства превъзпитателно,
възпиращо и предупредително на дееца и на останалите членове на
обществото.
Както е изложено по- горе, за дългогодишния си стаж като водач,
обв.К. има минимален брой наказания, три от които са наложени в
последните пет години. Поради това съдът намира, че за постигане на
горните, предвидени от закона цели не е необходимо да му бъде налагано и
предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.
Като призна подс. К. за виновен, съдът му възложи да заплати
направените по делото разноски.
По горните съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1559
Дата:	6 ноември 2023 г. (в сила от 22 ноември 2023 г.)
Съдия:	Силвия Обрешкова

Дело:	20233110201363
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 март 2023 г.

Решение по дело №1363/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите