Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 503 08.11.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка
Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №903/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК и чл.79 от Закона за задълженията и
договорите.
Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Н.И.Т. за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумата 91,50 лв. за далекосъобщителни услуги по договор за абонатен № ***,.
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, както и иск за заплащане на сумата 71,82 лв. незаплатени
лизингови вноски. Сочи, че договорът е сключен на 26.01.2015 г. за срок от 24
месеца при стандартен месечен абонамент Резерв Стандарт от 10,99 лв., че от
23.01.2016 г. е уговорен нов абонаментен план – Резерв Стандарт от 19,99 лв.,
че е сключен и втори договор с програма Резерв Стандарт от 14,99 лв. за срок от
27.05.2015 г. – 27.05.2017 г., както и още един абонаментен план с предпочетен
№*** по програма Стандарт 20,99 за срок
от 24 месеца до 08.03.2018 г., като е взел и мобилно устройство на лизинг за 23
месеца при месечна вноска от 3,99 лв., че всички услуги са фактурирани на
абонатен №***,, като за услугите за периода 0.06.2016 г. – 30.09.2016 г. са
издадени фактури на 01.07.2016 г., и на 01.08.2016 г. на обща стойност 103,95
лв., от които са останали неплатени 91,50 лв. Също така твърди, че поради
неплащане е прекратил договорът с ответника, поради което същия дължи връщане
на остатъка от лизингови вноски в размер на 71,82 лв. Допустимостта на
установителния иск мотивира с обстоятелството, че срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №324/2019 г. по описа на РС Разград. Иска присъждане на разноските
по настоящото и по заповедното производство.
Ответникът е получил книжата по
реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита исковете
за допустими, но неоснователни.
Предявеният
установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №324/2019 г. на РРС. Допустимо е и същият да бъде съединен с осъдителен
иск, тъй като и двата иска подлежат на разглеждане по общия ред, регламентиран
в ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между ищеца
и ответника е сключен договор за мобилни услуги на 26.01.2015 г. за предпочетен
№*** с абонаментен план „Резерв Стандарт 10,99“ при стандартен месечен
абонамент от 10,99 лв. и първоначален срок на договора 24 месеца. С
допълнително споразумение към договора от 23.01.2016 г. срокът на договора е продължен до 23.01.2018
г., а стандартния месечен абонамент е уговорен на 19,99 лв. В договора е
посочено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
по инициатива на потребителя, ако е предоставено устройство за ползване на
услуги за срока на договора, потребителят дължи и разликата между стандартната
цена на устройството съгласно действащата към момента на предоставяне ценова
листа на оператора и заплатената от него при предоставянето му от
оператора. И към първоначалния договор и
към допълнителното споразумение са приложени ценови листи.
Между ищеца и ответника е
сключен и друг договор за мобилни услуги от 27.05.2015 г. отново за срок от 24
месеца за предпочетен №***. Тарифния план за този тел. № е Резерв Стандарт
14,99 с месечен абонамент от 14,99 лв. И в този договор е посочено, че при прекратяване на
договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, ако
е предоставено устройство за ползване на услуги за срока на договора,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството съгласно
действащата към момента на предоставяне ценова листа на оператора и заплатената
от него при предоставянето му от оператора.
С трети договор – от 08.03.2016
г. ответникът е договорил представяне на
мобилни услуги на тел №*** с план „Стандарт 20,99 при стандартен месечен
абонамент от 20,99 лв. И в този договор
е посочено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
по инициатива на потребителя, ако е предоставено устройство за ползване на
услуги за срока на договора, потребителят дължи и разликата между стандартната
цена на устройството съгласно действащата към момента на предоставяне ценова
листа на оператора и заплатената от него при предоставянето му от
оператора.
С договор за лизинг от
08.03.2016 г. ищецът е предоставил на ответника за ползване устройство марка Telenor
Smart ll Black с тел №***. Уговорена е месечна лизингова вноска от 3,99
лв. за срок от 23 месеца, като е посочено, че общата цена на ползването за
срока на договора е 95,76 лв. В договора е посочено, че с подписването му
ответникът декларира и потвърждава, че ищецът му е предал устройството във вид,
годен за употреба/чл.4/, както и това, че месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно,
сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги /чл.3, ал.2/. В договора за лизинг е записано и
правото /чл.1 ал.2/ на лизингополучателя да придобие правото на собственост по
отношение на мобилното устройство, ако подпише договор за изкупуване най-малко
10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг.
Ведно с договорите ответникът е
подписал и декларация, че е получил от ищеца екземпляр от общите условия, както
и че е съгласен с тях, а като приложение към договора е подписал и ценовите
листа за абонаментни планове за частни
лица към датата на сключване на всеки от
договорите.
Във
фактура от 01.07.2016 г. ищецът е
отбелязал за плащане 51,08 лв. за разговори и такси, 3,99 лв. вноска лизинг и 173,93
лв. задължения от предходен период с ДДС или общо за плащане 159,00 лв. със
срок за плащане 16.07.2016 г. С нова фактура от 01.08.2016 г. са фактурирани
отново тези задължения от 159 от предходен период, 42,47 лв. такси и 3,99 лв. вноска
лизинг. С фактурата от 01.09.2016 г. са фактурирани задължения на ответника за
заплащане на 3,99 лв. вноска лизинг и 153,95 лв. задължения от предходен период
и от тях са приспаднати платените 50 лв., при което остават дължими 91,05 лв.
Тази сума е записана отново като задължения за предходен период във фактурата
от 01.10.2016 г. В същата фактура е
записано и задължение за заплащане на и вноска лизинг от 71,82 лв. Срокът за
заплащане на тези задължения, посочен във фактурата е 16.10.2016 г. Тези четири
фактури са издадени за кл.№***.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване на задължението за
заплащане на сумата лв. е частично основателен и доказан до размера на 91,50 лв.
Между ищеца и ответника са сключени три договора
за предоставяне на мобилни услуги. С тези договори ищецът
се е задължил да доставя на ответника
мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените
услуги и дължимата цена е индивидуализирана в договорите, сключени между двете
страни чрез посочване на вида на ползваната услуга. Претендираната от ищеца сума в размер на 91,50
лв., която е част от сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение е
фактурирана като общо задължение по трите договора и не са представени
доказателства за нейното плащане.
Предявеният
от ищеца иск за заплащане на сумата 71,82 лв. по договор за лизинг е
основателен и доказан. С подписването на договора ответникът е удостоверил
получаването на мобилното устройство и се е задължил да заплаща за ползването
на същото съответните вноски. Не са представени доказателства за изменение или
прекратяване на този договор, поради което така уговорената вноска е дължима до
края на срока на договора. Тази сума е фактурирана като вноска лизинг, а след
като ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство на лизинг, то
ответникът следва да заплати лизинговите вноски, които са уговорени.
Ищецът
има право на направените в настоящото производство разноски в съответствие с
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. В
настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 455 лв. / 180 лв. адвокатско възнаграждение, 75,00
лв. д.т. 200 лв. за особен представител / и тази сума следва да му бъде
заплатена от ответника.
Съответно по
ч.гр.д.№324/2019 г. са искани, респ. е
издадена заповед за 163,32 лв. главница, а от тях с установителния иск са
предявени само 91,50 лв., поради което от направените по това дело.разноски в
размер на лв. ответникът следва да
заплати само сумата 114,82 лв.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Т., ЕГН ********** ***, че същият
дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата 91,50 лв. /деветдесет и един лева и петдесет
стотинки/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за аб. №*** за
периода 01.06.2016 г. – 30.09.2016 г., както и законната лихва върху главницата
от 21.01.2019 г. до окончателното й изплащане, което вземане е част от посоченото в заповед за изпълнение №669/19.02.2019 г. по
ч.гр.д.№324/2019 г. на РРС.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ЕАД, ЕИК
*** със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София“, сграда 6 сумата 71,82 лв. /седемдесет
и един лева и осемдесет и две стотинки/ по договор за лизинг от 08.03.2016 г.
ОСЪЖДА Н.И.Т.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *** със седалище
гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда
6 сумата 455 лв. /четиристотин петдесет и
пет лева/ разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 114,82 лв./ сто и
четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/
разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/
по ч.гр.д.№324/2019 г. на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №324/2019 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: