Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 784 /
31.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 703/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Н.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат С.И.И.,***,
е оспорил решение № 260126/15.02.2021г. по АНД № 4786/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-2406/01.09.2020г.
на заместник – кмета на Община Бургас. С наказателното постановление на касатора
за нарушение на чл.94, ал.3, предложение второ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.188, във връзка с чл.178е от същия закон е
наложена глоба в размер на 50 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че местоизвършването не е определено правилно. Иска решението да бъде отменено,
а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът П., лично и чрез представител по пълномощие
адвокат С.И., поддържа касационната жалба и иска атакуваното
решение да бъде отменено, както и издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касация заместник кмет на Община Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Н.Т.П. е наказан за това, че на 26.08.2020г. в 14.20 часа в гр.Бургас
при извършена проверка описана в протокол, съставен от Ж.А.А.е установено, че
МПС с рег. № А 31 39 ВВ, марка „Рено“, цвят „бял“, собственост на Н.П. ***
върху тротоар, който е извън определените от администрацията места. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.94, ал.3, предложение второ от ЗДвП.
Съгласно чл.94, ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска
се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса
до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съгласно чл.178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв.
лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
При
описанието на нарушението в наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение, като е посочено, че наказаното лице Н.П. е паркирал описаното ППС на
ул. „Шейново“ № 94 върху тротоар, който е извън определените от администрацията
места. От събраните доказателства пред районния съд се установява, че касаторът
въобще не е паркирал на тротоара на ул. „Шейново“, където са подредени четните
номера, между които е № 94. Представеният снимков материал, в съчетание с
представените схеми на пътните значи сочи, че автомобилът на касатора е бил
репатриран от тротоара, който завършва със сградата на ОД на МВР Бургас. От
тази страна на улицата не се намира № 94 и въобще тази част от улицата няма
четни номера.
Отделно
от това в представената схема на пътните знаци се вижда, че именно в тази част
от тротоара, където е бил и автомобилът на касатора, е поставен пътен знак Д19
„Паркинг“. След него има и пътен знак Т17 „Табела с текст“, който в конкретния
случай е „За МПС на МВР“. Тези обстоятелства очертават друг вид административно
нарушение, а не това, за което е бил санкциониран касаторът, защото нарушението
не е извършено на мястото, посочено в наказателното постановление и не се
състои в това, че автомобилът е паркиран върху тротоар, който е извън
определените от администрацията места за паркиране, доколкото именно по
отношение на тротоара, където е бил паркиран автомобилът, има поставен знак Д19
„Паркинг“.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора – наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на
касатора. Разноски за заплащане на държавни такси не са направени, защото
такива не се дължат за образуване на административнонаказателни дела. В съдебно
заседание е направено изявление на процесуалния представител за присъждане на възнаграждение
на основание чл.38 от ЗА, доколкото той е представлявал касатора безвъзмездно,
като негов съсед.
Според чл.38, ал.1 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1). лица, които имат право на издръжка; 2).
материално затруднени лица; 3). роднини, близки или на друг юрист. Според ал.2
на същия член в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В процесния случай, за да бъде уважено искането е необходимо
страната да докаже, че за нея е налице някоя от предпоставките визирани в
чл.38, ал.1 от ЗА. Такива доказателства по делото няма, за това съдът счита, че
отсъства фактическо основание за определяне на възнаграждение на процесуалния
представител по реда на чл.38 от ЗА.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260126 от 15.02.2021г. постановено по АНД №
4786/2020г. на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-2406/01.09.2020г. на
заместник кмет на Община Бургас, с което на Н.Т.П. за нарушение на чл.94, ал.3
предложение второ от ЗДвП, на основание чл.188, във вр. с чл. 178е от същия
закон е наложена глоба в размер на 50 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат С.И., в качеството му на
пълномощник на касатора П., ответникът заместник кмет на Община Бургас да бъде
осъден да му плати възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: