Р Е Ш Е Н И Е:
№ 391 / 09.05.2019 година,
гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 10.04.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 783 по описа за 2018 година
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори
М. Д. и Н. С., против ответника Ю.А.Ф. ***, в която
твърди, че на 26.10.2015 г. между „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ„ ЕАД и ответника Ю.Ф. в качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2031487 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит,по силата на
който дружеството се задължило да й предостави
потребителски кредит.Страните уговорили общи условия неразделна част от
договора .Сочи се още ,че уговорената сума
,която следвало да се предостави в заем била в размер на 2000 лева,която
била преведена по банкова сметка ***.10.2015
година.Уговорено било още ,че
кредитополучателят дължи такса за
разглеждане на кредита в размер на 60 лева и
застрахователна премия в размер на 173.53 лева или общата сума по кредита е в размер на
2233.53 лева ,като таксата и
застрахователната премия били
включени в месечните погасителни
вноски.Сочи се още ,че по договора била
уговорена и възнаградителна лихва в размер на 14.99% или за срока на действие
на договора кредитополучателят следвало да върне и сумата от 532.71 лева.Съгласно клаузите на договора
кредитополучателят следвало да издължи кредита в общ размер от 2766.23 лева,
платим чрез 36 броя анюитетни месечни погасителни вноски ,всяка в размер на
76.84 лева ,без последната вноска ,която
е изравнителна и е в размер на 76.83 лева,като първата вноска е дължима на 01.11.2015 година ,а последната е
с падеж на 01.10.2018 година ,съгласно
погасителния план неразделна част от
договора .Сочи се още ,че в общите
условия било предвидено ,че при забава
на плащанията на дължимите суми кредитополучателят дължал и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва разпределена на 360 дни за всеки ден на забава изчислена върху просрочената дължима главница.Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си за периода от 01.12.2016 година до
06.12.2017 година е било начислено
обезщетение за забава в размер на 102.15 лева.
На 20.06.2017 г. е било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на който вземането на “УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД
„е било прехвърлено на ищеца по делото.По реда
на чл.99,ал.3 от ЗЗД на 22.06.2017 година
до ответника изпратили уведомление
за станалата продажба,като такова било изпратено и на 30.05.2018 година. Твърди се още ,че
кредитополучателят не е изплатил изцяло
дължимия от него паричен заем ,като е погасил
сума в размер на 1000.23лева,с която е погасена: възнаградителна лихва в
размер на 290.68 лева; главница в размер на 708.24 лева;лихва за забава в
размер на 1.31 лева,а крайният срок за издължаване на кредита е 01.10.2018
година.Към настоящия момент непогасената
част от задължението на ответника по договора е както следва: главница в размер
на 1525.29 лева;възнаградителна лихва в размер на 127.78 лева ,за периода от
01.12.2016 година до 20.06.2017 година и обезщетение за забава в размер на
100.84 лева,за периода от 01.12.2016 година до 05.02.2018 година.
Купувачът
на вземането подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК ,по което било
образувано ч.гр.д. № 184/2018 по описа на РС – Пещера, приключило
с издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК и това мотивирало правния интерес на ищеца да установи вземането си.
Моли да се постанови
решение, с което се признае за установено по отношение на ответника Ю.А.Ф. , че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
сума в общ размер 1753,91 лева,от която главница в размер на 1525.29
лева; договорена лихва от 127.78 лева ,за периода от 01.12.2016 година до
01.10.2018 година и обезщетение за забава в размер на 100.84 лева,за периода от
01.12.2016 година до 05.02.2018 година.Претендират присъждане на
разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирала писмен отговор и не е
ангажирала доказателства.От определения му особен представител адв.А. е постъпил писмен отговор,
с който се оспорва иска като неоснователен.Не се сочат доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за потребителски паричен кредит
№ 2031487 от 26.10.2015 година,ведно с общи условия;погасителен план;
рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземане; уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне се
установява ,че на 26.10.2015 година между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ю.А.Ф.
е сключен договор за паричен заем ,по
силата на който дружеството в
качеството му на заемодател е заело на
Ф. в качеството й на заемател
сумата от 2000 лева ,срещу задължението на последната да върне заетата сума за срок от 36 месеца, чрез месечна анюитетна
вноска всяка в размер на 76.84лева/ без
последната ,която е в размер на 76.83 лева/ с
фиксиран годишен лихвен процент след гратисния период от 14,99% и с
годишен процент на разходите от 18.39 %.Уговорена
е била такса за разглеждане на кредита
от 60 лева и застраховка на кредита в
размер на 173.53 лева ,които са били включени
в месечните погасителни вноски.Страните са уговорили изрично и клауза,
съгласно която в случай на неплащане в 15 дневен срок потребителят дължал обезщетение
в размер на годишната законна лихва ,разпределена на 360 дни за всеки
ден на забава изчислена върху
цялата дължима главница. Видно от приложения погасителен план неразделна част
от договора изрично е уговорен и падежа на всяка от вноските за периода от 01.11.2015 година до 01.10.2018
година. Установява се още ,че на 20.12.2016 година е сключен договор
за покупко- продажба на вземания
/цесия/ ,по силата на който „Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД ,в качеството му на продавач
продава и прехвърля на „Агенция
за събиране на вземания „АД в качеството
му на купувач вземанията посочени в приложение № 1 срещу
определена от страните по договора покупната цена. Съгласно клаузите на този
договор купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва
като кредитор по тях на датата на
прехвърлянето.Видно от приетото Приложение продавача е продал и прехвърлил на ищеца по
делото вземането си срещу Ю.А.Ф. .Установява се още ,че ответницата е била търсена
на посочения в договора адрес ,за да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на дължимото от
нея вземане писмено ,но известието за доставяне е върнато на
30.06.2017 година с отметка лицето отсъства от страната.
По делото е приложено ч. гр. дело № 184/2018 година по описа на Пещерския районен съд, от което се
установява ,че същото е образувано
по заявление на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу Ю.А.Ф. *** за парично вземане в размер на 1525.29 лева –
главница ; лихва в размер на 127.78лева ,
за периода от 01.12.2016 до 20.06.2016
година ;обезщетение за забава в размер на 100.84 лева ,за периода от 01.12.2016
година до подаване на заявлението ,ведно със законната лихва върху главницата
–считано от 06.02.2018 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни
разноски в размерна д.т и възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед
№ 60 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която
се разпорежда длъжникът Ю.А.Ф. *** да заплати на заявителя сумата от 1525.29 лева – главница ;
лихва в размер на 127.78 лева , за периода от 01.12.2016 година до 20.06.2017 година ;обезщетение за забава в размер на
100.84 лева ,за периода от 01.12.2016 година до 05.02.2018 година ,ведно със законната лихва върху главницата
–считано от 06.02.2018 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни
разноски в размер на 235.08 лева,в това число
д.т и възнаграждение на юрисконсулт.Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
Касае се за иск по чл.415 от ГПК. Посоченият текст предвижда ,че когато възражението е подадено в срок ,съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса.
Със съобщение ,връчено на
заявителя на 18.05.2018 година съдът е указал на последния , че има
право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок и на
12.06.2018 година е предявен такъв
- видно от клеймото на пощенския
плик , с оглед на което съдът счита ,че
същият е допустим.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на 26.10.2015 година между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ю.А.Ф. са възникнали облигационни правоотношения по правилата
на договор за заем за потребителски
кредит.
Договорът за
потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Установи се ,че договорът е
сключен в писмена форма,която е форма за действителност, като в него са
уговорени :размерът на заетата сума; начина на погасяване-чрез 36 анюитетни
погасителни вноски;дата на всяка погасителна вноска и крайният срок на
договора-последната погасителна вноска.По делото не се оспорва ,че кредиторът е
изпълнил задължението си по договора ,а именно
предаване на сумата от 2000 лева
на заемателя Ф. по банковата й
сметка .В тежест на кредитополучателят е
да установи изпълнение на своите
задължения по договора,а именно връщане
на кредита.По делото няма спор ,че
ответница е изпълнил задължението неточно като е погасила сумата от 1000.23
лева.Съгласно клаузите на договора
същата дължи непогасена
главница;договорената лихва и обезщетение за забава.С оглед
на установеното следва да се приеме ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане в
размер на главница от
1525.29 лева ;просрочена
възнаградителна лихва в размер на
127.78 лева ,за периода от 01.12.2016 година до 01.10. 2018 година и обезщетение за забава в размер на 100.84 лева
,за периода от 01.12.2016 година до 05.02.2018 година ,ведно със законната
лихва върху главницата –считано от 06.02.2018 година до окончателното й
изплащане.
По
отношение на направеното възражения от процесуалния представител на
ответника за нередовност на уведомяването по реда по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД следва да се отбележи ,че същото е
извършено с исковата молба и приложените към нея договор за цесия, пълномощно и
уведомително писмо /в случая ищецът като пълномощник
на „Уни Кредит
Кънсюмър Файненнсинг ЕАД е изпратил до Ю.Ф. уведомителното писмо за
извършената цесия. По делото длъжникът не е противопоставил твърдение за
престиране на стария кредитор до момента на уведомяването, поради което не може
да възразява успешно за ненадлежно уведомяване.
С оглед на изложеното предявеният
иск като основателен следва да бъде уважен.
В тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски в настоящото производство, а именно посочените в
представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 500 лева.
Водим
от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ю. АНДОНОВ Ф. с ЕГН-**********
***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Н. С. чрез юрисконсулт Ф. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на главница в размер на 1525.29
лева; просрочена възнаградителна лихва в размер на 127.78 лева, за периода от 01.12.2016
година до 01.10.2018 година; сумата от
100.84 лева – обезщетение за забава,
за периода от 01.12.2016 година до 05.02.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата – считано от 06.02.2018 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ю.А.Ф. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД разноски по делото в размер 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: