Р Е
Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
година |
25.11.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
30.10.2019 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
158 |
по
описа за |
2019 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от
„Ер Инвест 2011” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Р.Р.Ч., против Решение №77 от 11.06.2019 год., постановено по АНД №125/2019 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено
наказателно
постановление №09-002166 от 02.05.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита
първинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно, като излага съображения за това. Твърди
най-напред, че дружеството не е извършило посоченото в обжалваното наказателното
постановление административно нарушение, за което е ангажирана имуществената му
отговорност и че са напълно неправилни констатациите на
актосъставителя и на административнонаказващия орган относно изводите
им за допуснато нарушение на трудовото законодателство. Поради
изложените по-горе съображения касаторът
счита, че не следва да бъде реализирана административнонаказателната
отговорност по посоченото административно нарушение, тъй като не бил осъществен фактическия състав на
описаното в закона нарушение, характеризиращ и обуславящ го от неговата
обективна страна. Твърди, на следващо място, че в производството по
установяване на административното нарушение и издаване на акта за
установяване на административното нарушение и на наказателното
постановление от директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
град Кърджали,
са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в акта за
установяване на административното нарушение и описаното в мотивировъчната част
на атакуваното от наказателно постановление аминистративно
нарушение, не се съдържали
задължителните законови реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно - дата и място на
извършване на нарушението, като контролиращият орган посочил само дата на извършване
на проверката, която категорично не била равнозначна
с датата на нарушението. Касаторът твърди, че
в
обжалваното НП пък липсвало въобще индивидуализиране на нарушението по
отношение на този задължителен нормативно установен белег,
като счита, че посочването в АУАН само на дата, на която е
извършена проверката, по никакъв начин не освобождава контролиращия и
адмнистративнонаказващия орган от законовото им задължение, визирано в
цитираните по-горе разпоредби, да посочат конкретната дата,
на която дружеството е осъществило нарушението. Според касатора, вместо да
индивидуализира от фактическа страна нарушението, като посочи точно деня на
извършването му, контролиращият орган, в нарушение
на законовите изисквания,
„подменил” същата, като
посочил единствено датата на проверката и така, за
дружеството оставало абсолютно
неконкретизирано и неясно административното обвинение в частта му, свързана с
точната фактическа индивидуализацията на деянието, касаеща датата на извършване
на нарушението, за което е наказано. Касаторът излага и довод,
че липсата
на пълна и конкретна индивидуализация на административното нарушение създават
реална неяснота относно правните и фактически твърдения на контролния и
административнонаказващия органи, което водело до невъзможност да
организира правилно своята защита, както и да ангажира съответните допустими и
относими доказателствени искания за събиране на доказателства, подкрепящи
защитната муу теза и оборващи констатациите и
административното обвинение, съдържащи се в обжалваното НП. Отново
твърди, че нарушението
в АУАН и в НП е описано неконкретизирано и непълно, с оглед
обективните призниците на
нарушението, така че за дружеството оставало неясно, за какво
точно извършено нарушение е санкционирано. Отново твърди, че не са спазени
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че атакуваното наказателно
постановление е издадено при липса на доказателства относно обективните
признаци на извършеното нарушение, така че изводите на
административнонаказващия орган в този смисъл се явявали
необосновани. Поради изложените по-горе съображения касаторът счита, че не следва по
отношение на дружеството да
бъде реализирана административнонаказателна отговорност по вмененото му за извършено административно
нарушение. По изложените съображения и
аргументи,
касаторът моли
съда
да постанови решение, е което да отмени обжалваното Решение №77 от 11.06.2019 год., постановено по АНД №125/2019 год. на Районен
съд – Момчилград и да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателно постановление №09-002166 от 02.05.2019 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, като незаконосъобразно.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „Ер Инвест 2011” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява.
Редовно призован за
съдебно заседание, ответникът по касация – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не
се явява, представлява се от упълномощения му процесуален представител –
ст.юрк. Л. А., която оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. Счита, че не
са налице посочените в нея касационни основания, които да обосноват отмяната на
атакуваното съдебно решение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
остави в сила атакувания съдебен акт, постановен от Районен съд – Момчилград, като правилен и обоснован.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна
жалба е неоснователна. Намира, че в хода на административнонаказателното
производство, по безспорен начин е установено извършеното нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Счита, също така, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, поради което предлага обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд –
Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В
касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния закон, което съответства на касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№77 от
11.06.2019 год., постановено
по АНД №125/2019 год.,
Районен съд – Момчилград е потвърдил наказателно
постановление №09-002166 от 02.05.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Ер
Инвест 2011” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в
качеството му на работодател, е наложено административно наказание –
„имуществена санкция”, в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено
нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и
въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от
фактическа страна Районен съд – Момчилград е приел за
установено, че на 06.03.2018 год., в 14:00 часа, при извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол:
строеж „Къща за гости със Спа център” в Комплекс „***”, намиращ се в ***,
изграждан от дружество-жалбодател и на 02.04.2019 год. по документи,
представени в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, се констатирало,
че дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало до работа в обекта
за контрол лицето А. М. Р., с ЕГН **********, на длъжност „***”, без преди това
да са му предоставени екземпляр/копие/ от уведомление по чл.63, ал.2 от КТ,
заверено от ТД „НАП”, за сключеният с него трудов договор №***/*** год. По
време на проверката по работни места на 06.03.2019 год. е било установено, че
посоченото лице А. М. Р. е било на работното си място и е изпълнявал
задълженията си като „***” - извършвал строителни дейности/къртел дупки с
къртач/. По време на проверката и на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, лицето
писмено декларирало факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него
трудова дейност - че работи на длъжност „***”, с работно време от 08:00 до
17:00 часа, със сключен трудов договор и трудово възнаграждение от *** лева, с
двудневна почивка, както и че е получил екземпляр от трудовия договор и копие
на заверено уведомление от ТД на НАП. Районният съд пе установил, че
на 02.04.2019 год., в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, при
извършената документална проверка, бил представен трудов договор №***/*** год.,
сключен с посоченото по-горе лице А. Р., нает на длъжността „***” в
дружеството-жалбодател, като договорът е бил сключен между работника и
дружеството, при непълно работно време/4 часа/ и с посочено трудово възнаграждение. Представени били
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от които се
установило, че справката, касаеща посоченият работник и сключеният с него
трудов договор, е подадена на 06.03.2019 год.,
в 15:57 часа, което водело до извода, че тя е подадена след извършената
на 06.03.2019 год., в 14:00 часа, проверка в обекта за контрол. Така съдът е
извел извод, че на 06.03.2019 год. работодателят/санкционираното дружество/ е
допуснало до работа лицето А. Р., преди да му е предоставен екземпляр/копие/ от
уведомлението по чл.63, ал.2 от КТ, заверено/регистрирано от ТД на НАП. За
извършената проверка бил изготвен Протокол Изх.№*** от *** год., от извършилите
същата - актосъставителят Х. Ч. и св.Л. И., служители в Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали, които отразили своите констатации в протокола, като
посочили, че е присъствал и представител на дружеството - управителят на
същото, като в т.18 от обстоятелствената част на протокола била описана
приетата по-горе от съда фактическа обстановка. С протокола били дадени и
задължителни предписания, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, със съответни
срокове за изпълнението им, като този протокол бил подписан от извършилите
проверката служители на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали и от
управитевля на проверяваното дружеството. За констатиранато нарушение, св.Х. Ч.
съставил АУАН №***/*** год., в който била описана така установената по време на
проверката фактическа обстановка/такава, каквато била описана и в Протокола с
Изх.№*** от *** год./, като било отразено, че това съставлява нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на управителя на дружеството на същата
дата - 02.04.2019 година. На 02.04.2019 год. от управителя на соченото за
наружшител дружество било подадено възражение с Вх.№*** против така съставения
АУАН, по повод което било изготвено становище от актосъставителя, с №*** от **
год., и в което е посочено ,че съставения АУАН е законосъобразен и
съставомерността на деянието е устатовена по безспорен начин и че същото
осъществява състава на нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Така,
въз основа на този АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление №09-002166 от 02.05.2019 год. от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, с
което, на „Ер Инвест 2011” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, било наложено административно
наказание
„имуществена санкция”, в размер на 1500.00 лева, за извършено
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, за това, че на 06.03.2019 год., в 14:00
часа, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
на контрол: строеж „Къща за гости със Спа център” в Комплекс „***”, намиращ се
в ***, било установено, че работодателят е допуснал до работа лицето А. М. Р.,
преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
в ТД на НАП, като в наказателното постановление било прието, че нарушението е
осъществено на 06.03.2019 година. Така издаденото нактазателно постановление е
било изпратено на адреса на управление на дружеството с препоръчана пощенска
пратка и получено на датата 08.05.2019 год., което е видно от приложеното по
делото известие за доставяне.
Районният
съд е установил тази фактическа обстановка от приобщените по делото писмени
доказателства – Протокол с Изх.№*** от *** год. за извършена проверка, съставен
от проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
декларация от работника от 06.03.2019 год., трудов договор №***/*** год.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 06.03.2019
год., от 15:57 часа, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за трудовия договор,
сключен с А. М. Р., данни от търговския регистър за търговското дружество „Ер
Инвест 2011” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, пълномощно и други,
както и от гласните такива – показанията на актосъставителя Х. Ч. и на
свидетеля по съставяне на АУАН Л. И., от чиито показания съдът е приел, че също
се установява описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка.
При така
приетите доказателства и установена фактичека обстановка, от правна страна съдът е
приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е тъй като е
подадена в в рамките на седемдневния срок
по чл.59 ал.2 от ЗАНН за обжалване, от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Районният съд е
приел, че разгледана по съшество, жалбата е неоснователна и е изложил
съображения за това.
Съдът
е посочил най-напред, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, за
съставяне на АУАН
и за издаване на наказателното постановление.
Посочил е, че е налице е компетентност на актосъставителят, тъй
като АУАН
е съставен от „инспектор” при Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали, за нарушение по КТ, който е компетентен
орган, съгласно нормата на чл.416 ал.1, във
връзка
с чл.399 от КТ, както и че АУАН е съставен в
присъствието на свидетел на установяване на нарушението и на представител на
нарушителя - управителят на дружеството, който
се е подписал на акта като екземпляр от него му е надлежно връчен. Посочил
е на следващо място, че обжалваното НП също е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.416, ал.5 от КТ,
като е приел, че АУАН съдържа изискуемите се от чл.42 от ЗАНН реквизити, а обжалваното НП - посочените в нормата
на чл.57,
ал.1 от ЗАНН и че при издаването им не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
поради което е приел за неоснователни доводите на дружеството -
жалбодател за допуснати такива нарушения, които не били
и конкретизирани
от жалбодателя.
Предвид
горното, районният съд е приел, че следва да разгледа делото по
същество, като е посочил, че в
конкретния случай се касае за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, която
разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Районният съд е приел, че
с оглед събраните по делото доказателства се усктановява, че дружеството -
жалбодател, в качеството си на работодател, е извършило нарушението, за което
му е съставен акт и съответно наказателното постановление, предмет на
обжалване, а именно - работодателят е допуснал до работа работник, преди да
му предостави копие от уведомлението за регистриран
трудов договор, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Съдът е
посочил, че по делото не са спорни обстоятелствата, че към момента на
извършване на проверката на място в обекта – на 06.03.2019 год.,
между дружеството - жалбодател и лицето А. Р. е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор от
06.03.2019 год., както и факта, че в деня на проверката в обекта - на
06.03.2019 год., в 14:00 часа, посоченият работник е полагал труд в
проверявания обект и че не се спори и относно обстоятелството, че сключеният
между дружеството – жалбодател, в качеството на работодател и
посоченият работник А. Р. трудов договор от 06.03.2019 год. е бил регистриран в
НАП на 06.03.2019 год., в 15:57 часа, т.е. след извършената проверка, но подаването
на справката е била направена по електронен път с КЕП няколко часа по-рано от
проверката - в 11:11 часа. Районният съд е намерил за нужно, за пълнота да
отбележи, че съгласно нормата на чл.62, ал.3 от КТ, работодателят има
задължение да регистрира договора в НАП в тридневен срок от сключването му,
като ако не се спази този срок ще е налице нарушение, което е различно от
процесното нарушение, описано в атакуваното наказателно постановление. Посочил
е, че в конкретният случай работодателят - жалбодател е санкциониран
не за това, че не е спазил предвиденият в разпоредбата на чл.62,
ал.3 от КТ срок, а че е допуснал до работа служител, без да му е връчил преди
това препис от заверено от НАП уведомление, като е отбелязъл, че преди да
допусне до работа служител, работодателят е длъжен да регистрира в НАП
трудовият договор и да предостави на работника регистрирано уведомление, като
може да се възползва от предоставения срок от три работни дни за регистрацията
в НАП, но че през този срок работникът не следва да полага труд, а по време на
проверката е установено именно това обстоятелство, което е нарушение на
трудовото законодателство.
На следващо място районният съд е посочил, че не може да се приеме, че е
налице малозначителност на деянието и съответно, че не може да намери
приложение предвидената в нормата на чл.9, ал.2 от НК липса на обществено
опасно деяние, както и че в разпоредбата на чл.415в от КТ законодателят е
регламентирал привилегирован състав, който предвижда по-ниски наказания за
случаите, които са квалифицирани като маловажни, като изрично в ал.2 на същата
разпоредба е предвидено, че нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, каквото е
процесното нарушение, не представлява маловажен случай. Отбелязъл е също, че
измененията в уредбата на института на маловажния случай по смисъла на чл.415в от КТ с въвеждането на ограничението
в ал.2 са в сила от 2012 год., а процесното
нарушение е извършено през 2019 год. и следователно, попада в обхвата на чл.415в,
ал.2 от КТ, както и че нормата на чл.415в от КТ е специална спрямо общата норма
на чл.28 от ЗАНН и следва да намери приложение в настоящия случай.
На следващо място, районният съд е посочил, че за извършеното нарушение на
чл.63, ал. 2 от КТ в санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ се предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15000 лева, а в чл.27 ал.2 от ЗАНН
е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Посочил е, че за извършеното нарушение, на
дружеството - жалбодател е наложена „имуществена санкция” в предвиденият в
чл.414, ал.3 от КТ минимален размер от 1500 лева, като съдът не може да намали
същия под предвиденият минимум. Съдът е приел, че с така определеното
наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и с оглед генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед тези съображения, районният съдът е извел и окончателния си извод,
че обжалваното наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като
такова, с решението по делото го е потвърдил.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд –
Момчилград,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече фактите, че на датата на
извършване на проверката по работни места в обекта на контрол - 06.03.2019 год., около
14:00 часа, когато същата е започнала, посоченото в
АУАН и в процесното НП лице – А. М. Р., е било
допуснато до работа в проверявания обект, стопанисван от касатора, а
именно –
строеж: „Къща за гости със спа център” в комплекс „***”, находящ се в ПИ с
идентификатор *** по КК на *** и че там е осъществявало трудови функции, т.е.
трудова дейност като „***”, са безспорно
и категорично установени.
В
тази насока са напълно категорични, еднопосочни и непротиворечиви показанията
на двамата свидетели – актосъставителят Х.Ч. и присъствалия на проверката,
съответно и при установяване на нарушението свидетел Л. И., които в пълна
степен кореспондират и с писмените доказателства, събрани и приобщени по
делото. По административно-наказателната преписка е представена и приета като
доказателство саморъчно попълнената и подписана декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по
спазване на трудовото и осигурително законодателство, от датата 06.03.2019
год., 14:00 часа, т.е. попълнена и подписана на място в обекта на контрол при
самата проверка, в която лицето А. М. Р. е декларирало, че работи на обект -
строеж: „Къща за гости” в комплекс „***”, ***, към предприятие/фирма „Ер Инвест
2011” ЕООД *** на длъжност „***”, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа,
с месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева и с почивни дни – събота
и неделя. В тази декларация същото лице е декларирало, че има сключен трудоив
договор и че е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор.
По
делото е представен и приет като доказателство трудов договор №*** от *** год.,
сключен между касатора в настоящото производство „Ер Инвест 2011” ЕООД *** с
ЕИК ***, като работодател и лицето А. М. Р., за длъжността „***”, с място на
работа – „Къща за гости” ***, с работно време от 14:00 часа до 18:00 часа - на
4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева и в който
договор е посочено, че се сключва със срок до 31.12.2019 год. В същия трудов
договор е отразено, че работникът е постъпил на работа на 06.03.2019 год., но
никъде не е отразено, дали и кога подписан екземпляр от същия е връчен на
работника.
Същевременно
е безспорно установено, от представената и приета като доказателство Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Изх.№*** от *** год. и
от приложената справка от Регистъра за електронни услуги на НАП – подадени
данни за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, че справката с посочения номер, за
регистрирането на този трудов договор, е подадена на 06.03.2019 год., в 11:11
часа, с КЕП на Р. Р. Ч., но и че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за
регистриране на този трудов договор, сключен с А. М. Р., е регистрирано, т.е.
заверено от ТД на НАП на същата дата - 06.03.2019 год., но в 15:57:06 часа,
т.е. в деня на извършване на проверката от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали, но почти два часа след нейното начало/същата е
започнала около 14:00 часа същия ден/. Тук следва да се посочи, че по
административно-наказателната преписка е налично и е прието като доказателство от
съда и възражението с Вх.№*** от *** год., подадено от управителя на
дружеството, до директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
против съставения АУАН №***/*** год., в което е посочено, че уведомлението за
сключения трудов договор с А. М. Р. е подадено до НАП на 06.03.2019 год., в
11:11 часа, но поради срив в електронната система на агенцията, обработването
се е забавило. Всички тези доказателства – и писмени, и гласни, по един
категоричен и недвусмислен начин установяват факта, че на посочената дата –
06.03.2019 год., в посоченото време – около 14:00 часа и в посочения обект на
проверка – строеж: „Къща за гости със спа център” в комплекс „***”, ***,
посоченото лице – А. М. Р., е осъществял трудова дейност като „***”, т.е.
същото е полагало труд в този обект, изпълнявайки трудови функции, които са
напълно типични и присъщи за един строеж – в случая е къртел дупки с къртач.
Предвид
горното съдът в настоящия състав намира, че безспорно е установено, че на 06.03.2019
год.,
около 14:00 часа, А. М. Р. е бил допуснат до работа от работодателя на
посочения строителен обект, изграждан чрез наети лица от касатора, без преди
това да му е връчен екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от ТД на НАП, а всъщност и преди въобще да е било налично такова заверено
уведомление за регистриране на сключения с този работник трудов договор, т.к.,
както бе упоменато и по-горе в настоящото изложение, уведомлението е
регистрирано, т.е. заверено от ТД на НАП на същата дата - 06.03.2019 год., но
чак в 15:57:06 часа.
Тази
фактическа обстановка и самият факт на нарушението са безспорно доказани, като
между впрочем, съвсем правилно и в съответствие с тези доказателства, до този
правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и решаващият състав на
Момчилградския районен съд. При това положение и предвид горното, освен всичко
друго се налага и извода, че декларацията от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото
и осигурително законодателство, саморъчно попълнена и подписана от лицето А. М.
Р. от ***, с ЕГН **********, на датата
06.03.2019 год., около 14:00 часа, в частта й, в която същият е декларирал, че
е получил копие от заверено уведомление за сключения с него трудов договор, се
явява с невярно съдържание, а в същата декларация се съдържа и текст, с който
деклараторът заявява, че му е известно, че за посочване на неверни данни носи
наказателна отговорност.
В
тази връзка, с оглед всичко изложено по-горе, от правна страна следва
да се посочи, че разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ внася в правната сфера на работодателите задължението да не допускат
до работа работник или служител, преди да му предоставят кумулативно
изискуемите се документи, посочени в ал.1 на
същия текст, а именно: 1. Екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и 2. Копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
работника трудов договор, т.е. тези два документа
следва да бъдат едновременно и налични, и
връчени, преди
допускане
на работника или служителя до работа, като връчването им
може и да не стане едновременно, но при всички случаи то трябва да стане преди
допускането на работника или служителя до работа. От анализа на тази норма
следва, че за
да бъде обусловено извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно, преди
допускането му до работа, на работника
или служителя да
не е бил предоставен който и да е от двата документа,
като в случая, това е осъществено от касатора – на посочения работник А. Р. не
е било връчено копие от завереното уведомление за сключения с него трудов
договор и съответно, това е констатирано от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали. При това положение е
правилен и законосъобразен извода на районния съд, че е налице нарушение на
нормата на чл.63, ал.2 от КТ и съответно е осъществен фактическият
състав на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно
която,
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63,
ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от
1500 до 15000 лева.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира за напълно неоснователно твърдението в
касационната жалба и развитите в същата насока доводи, че в хода на
административнонаказателното производство били допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като в акта за установяване на
административното нарушение и описаното в мотивировъчната част на атакуваното
от наказателно постановление аминистративно
нарушение, не се съдържали
задължителните законови реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно – не се съдържала дата и място
на извършване на нарушението, като контролиращият орган
посочил само дата на извършване на проверката. Както в съставения
АУАН №*** от *** год., така и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление №09-002166 от 02.05.2019 год. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, е направенои достатъчно пълно,
подробно и ясно описание на извършеното нарушение, като ясно и недвусмислено са
посочени всичките му белези от обективна страна, в т.ч. и датата, и мястото на
извършването му. В тази връзка съдът само ще отбележи, че както в АУАН, така и
в наказателното постановление, в описателната им част, накрая ясно е изписано,
че „ …, т.е. на 06.03.2019 г./датата/, около 14:00 часа/конкретното време/, работодателят „ЕР Инвест
2011” ЕООД е допуснал А. М. Р. да осъществява трудова дейност в обект: строеж
„Къща за гости със спа център” в комплекс „***” – ПИ с идентификатор *** по КК
на ***/мястото/, без да е връчил на А.
М. Р. копие от уводемлението за регистрация на сключения между „ЕР Инвест 2011”
ЕООД и работника трудов договор №***/*** г., заверено от ТД на НАП.”. При
това положение е пределно ясно, че в описанието на нарушението и в АУАН, и в НП,
се съдържа както дата и конкретен час, така и място на извършване на
нарушението, а ако на касатора тези обстоятелства не му стават ясни от така
направеното описание, то това не се дължи на факта, че те липсват в описанието,
а вероятно на някакви други, по-скоро субективни обстоятелства.
Касационната инстанция в настоящия състав
намира за правилни и законосъобразни и изводите на районния съд за
неприложимост на института на „маловажното нарушение” в конкретния случай,
респ. за ангажиране отговорността на нарушителя за маловажно нарушение. В тази връзка, съдът в
настоящия касационен състав намира за нужно да отбележи, че специалната
разпоредба
на чл.415в, ал.2 от КТ
ясно и точно регламентира, че не са маловажни нарушенията по чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от Кодекса на труда, т.е.
тази норма пределно изчерпателно изброява материалноправните норми, за
нарушенията на които норми, не може да се приложи привилигерования състав на
ал.1 на същия чл.415в от КТ, за маловажно нарушение. При тази
законова регламентация и след като осъщественото от
работодателя деяние, в конкретния случай, категорично осъществява
състава на нарушението по чл.63,
ал.2 от КТ, то няма как същото да бъде прието за маловажно по смисъла на
нормата на чл.415в, ал.1 от КТ. След като законодателят е предвидил, че за
маловажните нарушения по КТ, се прилага именно нормата на чл.415в
от КТ, то тази норма се явява специална/т.е. специален закон/,
който
изключва приложението и на общата норма на чл.28, б.„а” от ЗАНН/т.е.
на общия закон/, а както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на
чл.415в, ал.2
от КТ, нарушенията на чл.63, ал.2 не са маловажни нарушения.
Казано по-просто, ако специалният закон е регламентирал изрично, че по отношение
на конкретно деяние, осъществяващо конкретен административноказателен състав,
не може да намери приложение маловажността, независимо от обективните и
субективни признаци на нарушението, то няма как общият закон да дерогира тази
специална законова регламентация и за същото такова деяние да се приеме, че
представлява маловажен случай на административно нарушение.
Така, при наличните събрани по
делото писмени
и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е
установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, от страна
на касатора – търговското дружество „Ер Инвест
2011” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Р.Р.Ч., в качеството му на работодател, изразяващо
се в
това, че на датата на извършване на проверката - 06.03.2019 год., около
14:00 часа, е допуснал лицето А. М. Р. до работа в проверявания обект, изграждан от
дружеството –
касатор, а именно – строеж: „Къща за гости със спа център” в комплекс „***”,
находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК на ***, без преди това да му е връчил
копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
този работник
трудов договор, поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
– работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
С оглед изложеното
по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и
правилен извод, като е приел за доказано вмененото на търговското дружество - касатор в
настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на
основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Момчилград, не са налице и
съответно не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Момчилград е валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, поради което и
като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвръто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №77
от 11.06.2019 год., постановено по АНД №125/2019 год. по описа на Районен съд -
Момчилград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.