№ 104
гр. Разград, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно
дело № 20213300600230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С протоколно определение № 505/05.07.2021 г., постановено по чн дело № 323/2021
г., РС - Разград уважил направено от РП-Разград предложение за определяне на общо
наказание по влезли в сила присъди спрямо осъдения М. Х. М., като определил общо
наказание по нох дело № 740/2020 г. и нох дело № 780/2020 г. и двете по описа на РС-
Разград и наложил най-тежкото наказание, а именно една година лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим. На основание чл. 25, ал. 3 от НК
съдът присъединил изцяло към така определеното общо наказание, наказанието глоба в
размер на 5000 лева па нах дело № 740/2020 г. на РС-Разград, а на основание чл. 25, ал. 2 от
НК зачел изтърпяната до момента част от наказанието и оставил без уважение искането на
прокурора за увеличаване размера на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК.
Недоволен от определението останал прокурора, който го протестира в частта, с
която е отказано да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, като неправилно и
незаконосъобразно. От въззивната инстанция се иска да измени атакуваното определение,
като увеличи размера на определеното общо наказание на осъдения М. от една година
лишаване от свобода с ½ до размера на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Протеста се подържа и в съдебно заседание от участващия по делото прокурор от ОП-
Разград.
Защитника на осъдения М. оспорва протеста, като счита атакуваното определение за
правилно и законосъобразно.
В лично изявление осъдения М. подържа становището на защитника си.
В последната си дума осъдения М. заявява, че няма какво да каже.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на постановеното определение, намира за
установено следното:
1. С определение за одобряване на споразумение № 14/26.02.2021г. по нох дело №
740/2020 г. по описа на РС - гр. Разград, М. Х. М. е признат за виновен в извършването на
1
престъпление по чл.159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 6 вр. с ал. 1, вр.с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване, както и наказание глоба, в размер на 500 лева.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК,съдът зачел времето, през което М.
е бил:
- задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на 26.02.2020 г. със заповед за задържане №
330зз-5/26.02.2020г. по описа на РУ МВР-Разград;
- задържан с постановление на РП-Разград от 26.02.2020 г. по чл. 64, ал. 2 от
НПК
- с взета МНО домашен арест с Определение по ч.н. дело № 155/2020 г. по описа на
РС - Разград от 28.02.2020 г.
- изменена в задържане под стража с Определение по вчн дело № 45/2020 г. на ОС -
Разград от 05.03.2020 г.;
- изменена в домашен арест с Определение от 17.07.2020 г. по ч.н. дело № 417/2020 г.
на РС - Разград, потвърдено и влязло в сила на 29.07.2020 г.
Деянието е извършено в периода от 04.05.2019 г. до 26.02.2020 г.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 26.02.2021г.
2. С присъда № 10/15.04.2021 г. по нох дело № 740/202 г. по описа на РС- гр. Разград,
М. Х. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 155, ал. 3 вр. с ал. 1,
пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1от НК, за което му е наложено наказание 1 година лишаване от
свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване,както и наказание глоба в размер на
5000 лева.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът определил едно общо наказание по
сключеното споразумение по нох дело №740/2021 г. по описа на РС - Разград и по нох дело
№740/2020 г. по описа на РС - Разград – Присъда № 10/15.04.2021 г., като наложил най-
тежкото, а именно - 1 година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване, към което присъединил наказанието глоба, в размер на 5000 лева.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, от размера на така определеното общо
наказание,съдът приспаднал времето, през което осъдения М. е бил задържан по
досъдебното производство, по закона за МВР и по реда на НПК, както и времето, през което
е бил с МНО домашен арест, при зачитане на два дни домашен арест като един ден
лишаване от свобода, както и изтърпяната до момента част от определеното му общо
наказание.
Деянието е извършено в периода от 04.05.2019 г. до 26.02.2020 г.
Присъдата е влязла в сила на 07.05.2021 г.
3. С Определение за одобряване на споразумение № 31/14.05.2021 г. по нох дело №
780/2020 г. по описа на РС – Разград, М. Х. М. е признат за виновен в извършването на две
престъпления - по чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено
наказание 1 година лишаване от свобода, и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т.
12 вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание 10
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил едно общо наказание за
горепосочените две престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно 1 година
лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.
2
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът зачел времето, през което осъдения М. е бил
задържан, на основание чл. 72 по ЗМВР със заповед за задържане рег. № 1873зз-
168/10.11.2019 г. за срок от 24 часа и с постановление от 11.11.2019 г. на РП-Разград, на
основание чл. 64, ал. 2 от НПК, както и времето, за което е бил с мярка за неотклонение
домашен арест, взета с Определение от 13.11.2019 г. по ч.н дело № 848/2019 г. по описа на
РС - Разград, изменена с Постановление от 20.01.2020 г. на РП - Разград в гаранция в пари, в
размер на 800 лева.
Двете деяния са извършени на 10.11.2019 г.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 14.05.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
Протестът се явява процесуално допустим, като подаден от легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледан по
същество се явява частично основателен.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления
или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях съдът, след като определи наказанията за всяко
престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Посоченото правило за групиране на
наказанията, наложени за престъпления, извършени в условията на съвкупност, намира
приложение и когато лицето е осъдено с отделни присъди, съгласно чл. 25, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че по отношение на
трите осъждания спрямо М.Х. са налице основания по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за
налагане на общо най-тежко наказания, доколкото са за деяния, извършени в условията на
реална съвкупност – преди, за което и да е от тях, да има влязла в сила присъда, както и че
направеното групиране е най-благоприятно за осъдения.
В производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдът не е длъжен да се произнесе само по
направеното искане или предложение, а следва да извърши преценка относно възможните
варианти за определяне на общо наказание по една или повече съвкупности при спазване на
принципа за най-благоприятното съчетание.
Правилно първоинстанционният съд е извършил групиране на наказанията по
посочените осъждания, съобразявайки групирането на наказанията по реда на чл. 23, ал. 1 от
НК, от една страна по отношение на нох дело № 740/2020 г. по описа на РС-Разград и от
друга страна по отношение на осъжданията по по нох дело № 780/2020 г. по описа на РС-
Разград, като наложил най-тежкото наказание , а именно една година лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим. На основание чл. 25, ал. 3 от НК
съдът присъединил изцяло към така определеното общо наказание, наказанието глоба в
размер на 5000 лева па нах дело № 740/2020 г. на РС-Разград, а на основание чл. 25, ал. 2 от
НК зачел изтърпяната до момента част от наказанието.
С атакуваното определение първоинстанционния съд е оставил без уважение искането
на прокурора да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, като бъде увеличено
определеното общо наказание за срок от една година лишаване от свобода с ½.
Районният съд е аргументирал отказа си да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК с
това, че производствата са приключили със споразумения и прокурорът е имал възможност
да се съгласи да бъде сключено споразумение с налагането на по-тежки наказания, като при
увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК би се стигнало до повторно наказване
на осъдения, въпреки направените от него самопризнания, а отделно от това били налице
амбулаторни листи за влошаване на здравословното му състояние.
Въззивната инстанция не споделя възприетите от първоинстанционния съд
3
съображения. От една страна не е вярно, че всички осъждания са по сключени
споразумения, тъй като едно от осъжданията е въз основа на Присъда № 10/15.04.2021 г. по
нох дело № 740/2020 г. по описа на РС-Разград. От дръга страна, дори и това осъждане да
беше въз основа на определение за одобряване на сключено споразумение, няма
процесуална пречка чл. 24 от НК да бъде приложен и само по отношение на осъждания,
които са в резултат на такива определения за одобряване на сключени споразумения.
Въззивната инстанция намира, че са налице основания за увеличаване на определеното
общо наказание по реда на чл. 24 от НК, но се с ½, както е поискал прокурора. В тази връзка
въззивният съд съобрази осъжданията на подсъдимия за разнородни престъпления, част от
които извършени в условията на чл. 26, ал. 1 от НК през продължителен срок от време,
квалифицирани като тежки престъпления. По отношение на осъжданията по нох дело №
780/2020 г. съдът отчете водещата роля на осъдения при осъществяване на деянията в
съучастие с други лица.
Всички тези обстоятелства сочат на по-високата степен на обществена опасност на
осъдения М. и дават основание да бъде увеличено определеното общо наказание, но с три
месеца, а не както е поискал прокурора с ½, т.е. с шест месеца.
Така след увеличението на определеното общо наказание, М. Х. М. следва да изтърпи
общо наказание от една година и три месеца при строг първоначален режим.
Съобразявайки горното протестираното определение следва да бъде отменено в частта,
с която е отказано да бъде увеличено определеното общо наказание и вместо него да бъде
постановено друго, с което определеното общо наказание лишаване от свобода бъде
увеличено с три месеца, до размера на една година и три месеца. В останалата му част
определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 505/05.07.2021 г., постановено по чн дело №
323/2021 г. по описа на РС – Разград, в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането
за увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА, на основание чл. 24 от НК, определеното общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година с ТРИ месеца лишаване от свобода, до размера на ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4