№ 103
гр. Казанлък, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510101902 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М. В. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез адв. М. М. Т. от АК-С.З., със съдебен адрес:
****, против Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, **** Д., с
правно основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса на застраховането и цена на иска
1661,40 лева – имуществени вреди. Ищцата твърди, че на **** г., около 15:45
ч. на кръстовището, образувано от път ПП I 5 с CZR 1064, км 190+400м
/кръстовище гр. К. - с. Х./, при условията на нормална видимост, настъпило
ПТП между управляваното от нея МПС марка: „Ш.“, модел: „К.“, с рег. №
**** и МПС марка: „А.“, модел: ****, с рег. № ****, управлявано от Л. Д. П.,
с ЕГН **********. Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният: движела се
по път CZR 1064 между с. Х. в посока с. Е. и достигнала кръстовището,
образувано от същия с ПП I 5, като се намирала на пътя без предимство и се
движела бавно, намалила скоростта и преустановила своето движение преди
пътен знак „Стоп“, след като се огледала и се уверила, че не създава опасност
за участниците в движението по пътищата и че по главния път не се движи
каквото и да било ППС навлязла в кръстовището. Когато достигнала средата
на кръстовището, изведнъж усетила удар от друго МПС в предната лява част
на управлявания от нея автомобил. От инерционната сила и двете МПС-та
изхвърчали в различна посока. Автомобилът й задействал аварийната SOS
система и своевременно органите на МВР, спешна помощ и пожарна
посетили мястото на инцидента. Твърди, че веднага след като пожарникарите
я извадили от колата, й била оказана първа помощ от екип на спешна помощ
в ЦСМП гр. К.. Отзовалите се на мястото на инцидента компетентни органи
на МВР, направили оглед и издали протокол за ПТП с рег. № **** - **** г.,
1
който се явявал официален писмен документ, удостоверяващ настъпилото
застрахователно събитие. След настъпването на въпросното ПТП от **** г.
загубила съзнание и получила редица травматични увреждания, предимно в
лявата част на тялото и била откарана от екип на спешна помощ в МБАЛ
„****“ - гр. К.. Сочи, че във въпросното лечебно заведение била
диагностицирана със следните травми: фрактура в областта на подбедрицата
на левия крак; фрактура в областта на ключицата на лявото рамо. В тази
връзка трябвало да претърпи оперативна интервенция по спешност, но тъй
като в МБАЛ „****“ - гр. К. нямало необходимите медицински специалисти,
била насочена в МБАЛ „****“ ЕООД, гр. С.З., където й била оказана
необходимата медицинска помощ. Била оставена за лечение във въпросното
медицинско заведение от **** г. до 29.12.2021 г. включително. В МБАЛ
„****“ ЕООД, гр. С.З., била диагностицирана със следните травми: S82.7
Множествени счупвания на подбедрица; S42.0 Счупване на ключицата.
Твърди, че след като й били направени необходимите параклинични
изследвания и минала консултации при кардиолог и анестезиология и
интензивно лечение, била подготвена за оперативно лечение и на **** г. и
била направена оперативна интервенция „79.36 открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула“. Във въпросното лечебно
заведение прекарала девет дни. При изписването й за домашно лечение на
29.12.2021 г. от Отделение по травматология към МБАЛ „****“ ЕООД й били
предписани така необходимите медикаменти и били дадени указания от
лекуващия лекар, а именно: амбулаторно наблюдение на раната; амбулаторно
стерилни превръзки през 4-5 дни; конците да се свалят на 14-тия ден от
операцията; да не натоварва крайника до 60-я следоперативен ден, като
ползва две помощни средства. С оглед на горното, стриктно спазвала
дадените медицински указания свързани с лечението. Твърди, че вследствие
настъпилото ПТП на **** г. било образувано досъдебно производство с №
**** г. по описа на РУ МВР - гр. К.. Със събраните във въпросното
производство доказателства били доказани по несъмнен и категоричен начин
изложените настоящата молба факти и обстоятелства, а именно: механизмът
на ПТП-то; вината за неговото настъпване; обстоятелството, че липсвало
някакво виновно поведение от страна на ищцата; получените от нея вреди.
Твърди, че вследствие на претърпените телесни увреждания, ищцата
изживяла изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените й болки и страдания, като получените негативни последици от
травмите търпяла сега и ще продължавала да търпи и за в бъдеще. Същите
променили в негативен аспект за продължителен период нейния живот. През
въпросния период се налагало да пие непрестанно обезболяващи
медикаменти, тъй като усещала постоянна физическа болка от така
извършените оперативни намеси и зарастването на получените рани. В
периода на възстановяването, било фактически невъзможно да извършва
обикновените си санитарно-битови дейности и непрекъснато трябвало да
бъде под грижата на член на семейството, което обстоятелство създавало
2
изключително големи смущения и неудобства. Нещо повече, белезите по
тялото, следствие на ПТП-то и оперативните интервенции, никога нямало да
се заличат и ще продължавала да ги носи до края на живота си. Твърди, че
освен гореописаните болки и страдания вследствие на получените травми при
настъпилото на **** г. ПТП, ищцата претърпяла и множество имуществени
вреди, които били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Общата им стойност била в размер на 1661,40 лева
(хиляда шестстотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки). Същата
се сформирала на основание сбора на фактурите, които прилага по
настоящото дело: заплатена фактура № ********** от 29.12.2021 г., на
стойност 1490,00 лева, същата била издадена от МБАЛ „****“ ЕООД, с
предмет медицинско изделие, което НЗОК не заплаща - метални
стабилизиращи импланти; заплатена фактура № ********** от 29.12.2021 г.,
на стойност 46,40 лева, същата била издадена от МБАЛ „****“ ЕООД, с
предмет такса леглодни; заплатена фактура № ********** от 29.12.2021 г., на
стойност 72,00 лева, същата била издадена от „О.“ ЕООД, с предмет
проходилка; заплатена фактура № ********** от 29.12.2021 г., на стойност
53,00 лева, същата била издадена от „Р.Б.“ ООД с предмет ортеза - брейс
ключица фикс. Твърди, че тъй като автомобилът, управляван от виновния
водач, причинил процесните имуществени вреди - Л. Д. П., с ЕГН
**********, притежавал валидно сключена застраховка с полица № ****,
валидна до 22.11.2022 г. към Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, с ЕИК
****, на 08.07.2022 г. подалa молба /претенция/ за изплащане на дължимото
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като представила и
абсолютно всички документи, с които разполага и от които ставала видна
вината на виновното лице, както и всички настъпили имуществени вреди,
вследствие на инцидента и механизма на тяхното причиняване, но същият я е
оставил без уважение. С оглед на гореизложеното на 02.08.2022 г. ищцата
подала писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса на
застраховането, получено от застрахователя на 03.08.2022 г. За съжаление
ответникът не счел искането за заплащането на застрахователно обезщетение
за основателно. Моли съда да постанови решение с което на основание чл.
432 ал. 1 от Кодекса на застраховането, да осъди Застрахователна Компания
„Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, **** Д., да заплати в полза на ищцата сумата в
размер на 1661,40 лева, представляваща обезщетението за претърпените от
ищцата имуществени вреди, вследствие на настъпилото на ****г.
застрахователно събитие, както следва: 1490,00 лева – цената на метални
стабилизиращи импланти; 46,40 лева – такса леглодни; 72,00 лева –
заплатена проходилка; 53,00 лева – заплатена брейс ключица фикс, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
12.08.2022 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски в
производството. Представя банкова сметка, по която задължението да бъде
изплатено: **** в „Р.“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
3
ответното дружество. Заявява, че исковете са допустими и не прави
възражение в тази насока. Потвърждава валидността на застраховката
„Гражданска отговорност“ по полица № ****, сключена по отношение на лек
автомобил „А.“ с рег. № ****, към датата на ПТП. Оспорва предявения иск по
основание. Въвежда възражение за принос от страна на самия ищец към
настъпването на произшествието, изразяващо се в две насоки – със
собствените му действия в качеството му на водач, както и съпричиняване
към настъпването на травмите, изразяващо се в липсата на предпазен колан.
Твърди, че в случай, че ищецът е бил обезопасен с колан, то не биха
настъпили същите по вид и тежест травми, в частност – не би получил травма
в областта на главата, тъй като тялото му би било застопорено към седалката
посредством колана и въздушните възглавници, следователно
съприкосновението в интериора на автомобила не би могъл да настъпи с
такива последици. В заключение на изложеното по-горе, счита, че било
налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизма и причините за
настъпване на ПТП, тъй като тези обстоятелства не можели да бъдат
еднозначно установени от приложените документи. Оспорва твърдението на
ищцовата страна за механизма на настъпване на ПТП, тъй като към исковата
молба нямало приложени годни доказателства относно начина и причините за
настъпването на ПТП. Приложения към исковата молба протокол за ПТП, №
р****/23.12.21 г. съдържал в раздела си за обстоятелства и причини за ПТП
описание на изводите на органите на МВР, посетили произшествието, които
се явявали в противоречие на представената АТЕ, но които не се ползвали със
задължителната сила за гражданския съд по чл. 300 от ГПК. Също изрично
било вписано, че е образувано АН производство, като в документа на Пътна
полиция било отразено, че е образувано ДП 2**** г. по описа на РУ К..
Поради това, оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП и
твърденията относно това чии действия са довели до настъпването на деликт.
Твърди, че водачът на МПС марка „Ш.“ с рег.№ ****, не се съобразил и отнел
предимството на движещото се по път с предимство МПС марка „А.“ с рег.№
****, следствие на което застанал пред застрахованото в ЗК „Л.И.“ АД, МПС
марка „А.“ с рег.№ ****, което се движело по път с предимство. Водачът на
лек автомобил марка „Ш.“ с рег.№ **** имал възможност да забележи лек
автомобил марка „А.“ с рег.№ **** и своевременно да предприеме
необходимите действия, с които да избегне настъпването на ПТП. Позовава
се на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. Видно от
представените документи кръстовището в гр. София, кв. Горна баня, на което
е настъпило процесното ПТП е регулирано с пътни знаци. За ищцата има знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“. Водачът на лек
автомобил марка „Ш.“ с рег.№ **** не се съобразил с горепосочените
4
разпоредби, с което станал причина за реализиране на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се
в качеството му на водач, посредством собствените му действия, с които е
допринесъл за настъпването на сблъсък. Твърди, че ищцата нарушила
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му като пътувала като водач в л.а. „Ш.“ без поставен
обезопасителен колан, като с това си поведение нарушила разпоредбата на чл.
137а от ЗДвП и допринесла в значителна степен за повечето от получените
травми. Оспорва твърденията за настъпили травми, тяхната степен и тежест,
твърденията за продължителността на периода на оздравяване. Представеното
към исковата молба съдебномедицинско удостоверение № 37/2022 г.
представлявало частен документ, който бил изготвен за целите на настоящото
гражданско производство, изцяло по преразказ от ищцата. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между твърдяните в исковата молба травми и
произшествието. В самия протокол за ПТП била отразена единствено
диагноза фрактура лява ключица и лява подбедрица на ищеца, поради което
оспорва твърденията, че останалите описани в исковата молба травми са
настъпили вследствие процесното произшествие.
Възразява срещу искането на ищцовата страна, за присъждане в нейна полза
на разноски, а в случай на заявяване на такова искане - възразява и да бъде
присъждан адвокатски хонорар за процесуално представителство на
насрещната страна. Съобразно практиката на ВКС, представляваща също
източник на правото, адвокатско възнаграждение се присъжда само в размер
на действително платената изначално сума, съгласно представен по делото
документ. (Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. На ВКС по тълк. д.
№6/2012г. ОСГТК Решение №1841/1995г.-1У г.о., Информационен бюлетин,
изд. на ВадвС, бл.1/96г.). На самостоятелно основание, изначално заявява и
възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и в
отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че на **** г., около 15:45 часа, се движил
в посока от запад на изток, по път **** от с. Х. към с. Е., лек автомобил марка
„Ш.“, модел „К.“, с рег. № ****, управляван от М. Г.. На кръстовището с ПП
I-5, в гр. К., на км. 190+400 (кръстовище гр. К. – с. Х.) последвал сблъсък с
движещия се в посока север-юг по ПП I-5 лек автомобил марка „А.“, модел
„****“, с рег. № ****, управляван от Л. Д. П.. Произшествието станало през
светлата част на денонощието, в равнинен пътен участък, покрит с гладък,
дребнозърнест асфалт. От удара двата автомобила променили
местоположението си, като л.а. „А.“ продължил леко наляво и спрял извън
пътя, а л.а. „Ш.“ се завъртял около вертикалната си ос.
5
Спорно е обстоятелството дали на кръстовището с път ПП I-5 в гр. К., на
км. 190+400, М. Г. е спряла на знак „Б-2“ и дали е преустановила движението
си за момент и дали към момента на сблъсъка тя е имала поставен
обезопасителен колан.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **** г. и е образувано
досъдебно производство № **** г. по описа на РУ-К.. Протоколът за ПТП по
своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т. е.
извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани
лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма
официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй
като съставителят не е присъствал и възприел фактите относно начина на
настъпване на ПТП, а същият отразява и възпроизвежда механизма въз основа
на данни и описание на водача на лекия автомобил. В констативния протокол
е отразено, че причина за ПТП-то е, че участник 1 – М. Г., не спазва пътен
знак „Б-2“, при което следва сблъсък. Посочено е, че видимите щети по ППС
и другите материални щети са вписани в огледен протокол, а пострадала, с
фрактура на лява ключица и лява подбедрица, е М. Г., която е настанена в
МБАЛ „****“, гр. С.З..
С постановление от 23.08.2022 г. на РП-С.З., ТО-К. № **** г.,
наблюдаващият прокурор по досъдебното производство № **** г. по описа на
РУ-К., образувано срещу обвиняем Л. П., който при управление на МПС бил
нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на М. В. Г. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, е прекратил наказателното производство на осн. чл. 24,
ал. 1, т. 9 от НПК. В мотивите на постановлението е вписано, че на
кръстовището ПП I-5, в гр. К., на км. 190+400, св. М. Г. спряла на знак „Б-2“ и
преустановила движението си за момент, като по нейни думи, след като се
уверила, че няма движещи се пътни превозни средства по пътя с предимство е
предприела пресичането му. Този механизъм на ПТП бе установен и в хода
на настоящото производство след изслушване на двете съдебно-
автотехнически експертизи. Ответникът не успя да докаже твърденията си, че
че ПТП -то се е състояло по различен механизъм, както и доказателства,
оборващи вината за настъпване на водача на застрахования при него
автомобил /арг. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/.
В настоящото производство е назначена съдебна автотехническа
експертиза и повторна такава, след оспорване на ответника. Съдът възприема
експертните заключения по двете експертизи като компетентно и мотивирано
изготвени, безпротиворечиви в основната си част и приема следният
механизъм на ПТП: На **** г. около 15:45 ч. по ПП-1-5 в посока от север на
юг се е движил лек автомобил „А.” **** с рег. № ****, управляван от Л. П..
6
По същото време по пътя от с. Х. към разклона с ПП-1-5 в посока от запад на
изток се е движил лек автомобил „Ш.” К. с рег. № ****, управляван от М. Г..
В зоната на кръстовището между тях настъпва удар в резултат, на който М. Г.
е получила травматични увреждания, а на двете МПС са нанесени материални
щети. ПТП-то е настъпило в светлата част на денонощието, при нормална
видимост на прав и равнинен пътен участък, покрит с гладък дребнозърнест
асфалт, без неравности. Местопроизшествието се намира на ПП-1-5 на
кръстовището с път 1064, км. 190+400 /кръстовище К.-Х., северозападно от
автосервиз за гуми К./. ПП I-5 е ориентиран в посока север-юг, като се състои
от три пътни ленти за движение, разделени с единична непрекъсната линия
тип М 1, като най-западната е с направление посока на движение от север на
юг и е широка 4.00 метра, средната лента е за направление с посока от север
на ляв завой посока изток за гр. К. и е широка 3.60 метра, източната лента е с
направление с движение от юг на север и е широка 4.00 метра. Път 1064 е
ориентиран в посока запад - изток, състоящ се от две разнопосочни ленти за
движение разделени с единична непрекъсната линия – M 1. За ориентир е
приет северния край на западната предпазна мантинела намиращ се на 9.00 м.
западно от асфалтовото покритие. В зоната на произшествието асфалтовото
покритие е прав пътен участък без неравности и дупки покрит със
среднозърнест асфалт. За междинен ориентир - О е приет перпендикулярната
права от ориентира в посока изток, която асфалтовото покритие на
четвъртокласния път граничи с асфалтовото покритие на първокласния път
намиращо се на 12.00 м. източно от ориентира. Ha 5.00 м. северно от О и 6.90
м. източно от О в най-източната пътна лента се намери протриване по
асфалтовото покритие. От него до предна лява ос на л.а. „А.” се намерила
прясна следа от протриване на автомобилна гума, която е с дължина 13.10 м.
След което същата продължава в затревена площ и е с обща дължина 29.20 м.
На 18.30 м. южно от О и 22.20 м. източно от О се намерила предна лява ос на
л.а. „А.” с рег. № ****. На 18.30 м. южно и на 19.50 м. източно от О се
намерила задна лява ос на същия автомобил, който предната му част сочила в
посока изток и е ориентиран перпендикурно на ПП-1-5. На 32.00 м. южно от
О и на 2.40 м. източно от западния край на асфалтовото покритие се намерила
задна лява ос на л.а. „Ш.” с рег. № ****. На 34.50 м. южно от О и 4.10 м.
източно от западния край на асфалтовото покритие се намерила предна лява
ос на л.а. „Ш.”. На четвъртокласен път западно от кръстовището и източно
били монтирани трайно пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
път с предимство”. На ПП-1-5 имало поставен пътен знак В26 „Забранено е
движението със скорост по висока от означената” - 50.00 км/ч. намиращ се на
около 300.00 м. северно от кръстовището. Мястото на сблъсъка/удара между
двете МПС се намирало по дължина на пътното платно на около 5.00 метра
северно от междинния ориентир /О/; по широчина на пътното платно на около
6.90 метра източно от междинния ориентир /О/. Скоростта на движение на л.а.
„А.” **** преди настъпването на удара/сблъсъка и в момента на
сблъсъка/удара е V1 = 105,83 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Ш.” К.
7
преди настъпването на удара/сблъсъка и в момента на сблъсъка/удара е V2 =
27,79 км/ч. Между водачите на двата леки автомобила, е нямало зрителни
препятствия/прегради, които да са им пречели взаимно да се възприемат.
Техническа неизправност по двата леки автомобила преди настъпването на
ПТП не е имало. Дължината на опасната зона за движение/спиране на лекия
автомобил при движението със скорост равна на V1 = 29,02 м/с. = 105.83
км/ч. е равна на Sсп 105.83 = 90,33 метра. Дължината на опасната зона за
движение/спиране на лекия автомобил при движението със скорост равна на
V50.00 = 13.89 м/с. = 50,00 км/ч. е равна на Sсп 50.00 = 28,96 метра.
Отстоянието на л.а. „А.” **** от мястото на сблъсъка е равно на LА. = 42,04
м. при движението му със скорост равна на V1 = 105,83 км/ч., когато л.а.
„Ш.” е предприел пресичането на пътното платно. Лек автомобил „Ш.” К. не
попада в опасната зона за спиране на лек автомобил „А.” ****, при
движението му с разрешената скорост за участъка до 50,00 км/ч. Водачът на
л.а. „А.” **** при своевременно възприемане на пресичащият кръстовището
л.а. „Ш.” К., с движение със скорост до 50,00 км/ч, движение в западната
пътна лента и не навлизане в средната пътна лента, е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на лекия
автомобил „Ш.” К. е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Техническата причина за настъпване на ПТП е, че
водачът на л.а. „А.” **** при конкретната пътна обстановка е трябвало да се
движи с разрешената скорост - до 50.00 км/ч., в предназначената за него
пътна лента /западната/ на ПП-1-5, по която лента има свободен транспортен
коридор, да не преминава косо през кръстовището и да не навлиза в средната
пътна лента в която е настъпил сблъсъка/удара. Водачът на л.а. „А.” **** при
своевременно възприемане на пресичащият кръстовището л.а. „Ш.” К.,
движение със скорост до 50.00 км/ч., движение в западната пътна лента и не
навлизане в средната пътна лента, е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП. При спазване на описаното по-горе,
нямаше да има пресичане на траекториите на движение на двете МПС,
нямаше да има конфликтна точка и сблъсъка щеше да бъде избегнат.
Определяне на опасната зона на движение/спиране при скорост на движение
на л. а. равна на V1 = 29,40 м/с. = 105,83 км/ч. Дължината на опасната зона за
движение/спиране на лекия автомобил при движението със скорост равна на
V1 = 29,40 м/с. = 105,83 км/ч е равна на Sсп 105,83 = 90,33 метра. Дължината
на опасната зона за движение/спиране на лекия автомобил при движението
със скорост равна на V50,00 = 13.89 м/с. = 50.00 км/ч.е равна на Sсп 50,00 =
28,96 метра. Отстоянието на л.а. „А.” **** от мястото на сблъсъка е равно на
LА. = 42,04 м, при движението му със скорост равна на - V1 = 105,83 км/ч,
когато л.а. „Ш.” е предприел пресичането на пътното платно. Лек автомобил
„Ш.” К. не попада в опасната зона за спиране на лек автомобил „А.” ****, при
движението му с разрешената скорост за участъка до 50,00 км/ч. От
техническа гледна точка л.а. „Ш.” К. преди сблъсъка е бил спрял на знак Б 2
“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, след което е
8
предприел пресичането на пътното платно на ПП-1-5. От техническа гледна
точка водача на л.а. „Ш.” К. при възприемане на движещият се от север на юг
л.а. „А.” **** е преценил, че може да премине през кръстовището без да има
конфликтна точка. Разстоянието на което е бил л.а. „А.” от мястото на удара
при движение със скорост равна на V1 = 29.40 м/с. = 105,83 км/ч, за време на
движение на л.а „Ш.” 1.5 м/сек. е равно на S105,83 = 44,10 метра.
Разстоянието на което би следвало да бъде л.а. „А.” от мястото на удара при
движение със скорост равна на V50,00 = 13,89 м/с. = 50.00 км/час, за време на
движение на л.а. „Ш.” 1.5 м/сек. е равно на S50,00 = 20.84 м. Лек автомобил
„Ш.” К. при ПТП е бил с фабрично монтирани предпазни колани за
пътниците и водача. Предпазните обезопасителни колани монтирани на л.а.
са триточкови колани - инерционен тип. При внезапно спиране, при авария
или ПТП предпазните колани предотвратяват придвижването пътниците и
водача по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на
интериора или с други пасажери. При сблъсък предпазният колан се разтяга
малко - до 5 см., като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на
водача/пътника и след това придържа тялото към седалката. Лек автомобил
„Ш.” К. при ПТП е бил с фабрично монтирани въздушни възглавници -
странични /тип завеса/. При странични удари се задействат страничните
предпазни възглавници и въздушните възглавници в седалките. При
страничен сблъсъка се надуват за част от секундата, чрез взривяване на
инертен газ, за да могат да осигурят с висока скорост допълнителна защита и
по този начин предпазват водача и пътниците от съприкосновение с частите
от интериора. Основната техническата причина за настъпване на ПТП е, че
водача на л.а, “А.” **** при конкретната пътна обстановка е трябвало да се
движи с разрешената скорост - до 50.00 км/ч, в предназначената за него пътна
лента /западната/ на ПП-1-5, по която лента има свободен транспортен
коридор, да не преминава косо през кръстовището и да не навлиза в средната
пътна лента, в която е настъпил сблъсъка/удара. При спазване на описаното
по-горе, нямаше да има пресичане на траекториите на движение на двете
МПС -та, нямаше да има конфликтна точка и сблъсъка щеше да бъде
избегнат.
Видно от справка от информационен център към „Гаранционен фонд“,
към дата 22.12.2021 г. МПС с ДКН № **** е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при застраховател ЗК „Л.И.“ АД, с начална дата на
покритие 22.11.2021 г., 14:10 часа и валидна към момента на събитието –
**** г., около 15:45 часа.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят Л. Д. П. заяви, че участвал в ПТП, на 21.12., шофирал
автомобил „А. ****“, тъмносин цвят, на главния път Ш. - К., в посока гр. К..
На кръстовището на Х. и гр. К. настъпило ПТП със синя „Ш.“. Свидетелят не
могъл да реагира, възможно било да е карал с превишена скорост. С точност
не може да каже с каква скорост се е движил. Произшествието се случило
отдавна. Гледал да не мисли, за това, защото доста тежко го преживял.
9
Мисли, че скоростта била по-висока от ограничението, там ограничението
било 50 км в час. Може би към 90 км. в час, но не си спомня точно. Платната
били две, на кръстовището ставали повече, защото имало платно за завиване
наляво. Ударът станал в центъра на самото платно за движение. Всичко
станало бързо. Опитал се да избегне удара и завил наляво. Преди това се
движел в лентата си, в момента на удара, вече не бил в лентата си, рефлексът
го водел наляво. Нямало време за реакция. Не забелязал дали другият
автомобил бил спрял или се движел. Имало лек завой, преди кръстовището.
Свидетелят не знаел дали този лек завой пречел на видимостта. Опитал се да
избегне удара, направил всичко възможно. Не помни дали е имало храсти,
табели или дървета, които да пречат на видимостта. Не знаел колко време
преди удара видял движещия се автомобил. Не знаел на какъв етап е
наказателното производство. Другият автомобил се движел в посока с. Х. –
гр. К., но не бил сигурен. След ПТП-то изгасил двигателя и излязъл от
автомобила. Спрели случайни минувачи. Свидетелят бил шокиран и не знаел
какво да прави. Видял автомобила, пострадалото лице след случката не го
видял. Не си спомня да е навлизал в лявото платно с цел да сече завоя.
Участъкът не го познава, минавал е от там. След ПТП-то свидетелят отишъл в
болницата, имал охлузвания от колана, бил в съзнание, но в шок.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице
д-р М. И. К., което съдът кредитира като своевременно и обективно
изготвено. Видно от експертното заключение, в резултата на ПТП-то ищцата
е получила счупване на лявата ключица и многофрагментно счупване на
лявата подбедрица. Счупването на лявата ключица е причинило трайно
затруднение на движението на лявата ръка, за срок около три месеца, а
многофрагментното счупване на лявата подбедрица е причинило трайно
затруднение в движенията на левия крак за срок около осем месеца.
Фрактурите на подбедрицата се лекували чрез оперативна метална
стабилизация, която се извършвала с импланти, които НЗОК не покривала
при лечението. При пролежаване в здравното заведение пациентът заплащал
такса. Месеците на раздвижване налагали използване на помощни средства, с
цел стабилна походка и подкрепа на увредения крайник. Счупената ключица
изисквала поставянето на имобилизация, поставяща ключицата в трайно
отведена позиция назад, за правилното й зарастване, без дефицит в
дължината, без голямо натрупване на костна маса в областта на фрактурата и
спиране болката от постоянното движение на ключицата в синхрон с
дихателните движения на гръдната кост. Вещото лице е коментирало и
приетите като писмени доказателства по делото фактура №
**********/29.12.2021 г., ведно с фискален бон, на стойност 1490,00 лева,
изд. от МБАЛ „****“ ЕООД, с предмет – медицинско изделие, което НЗОК не
заплаща – метални стабилизиращи импланти; фактура №
**********/29.12.2021 г., ведно с фискален бон, на стойност 46,40 лева, изд.
от МБАЛ „****“ ЕООД, с предмет – такса леглодни; фактура №
**********/29.12.2021 г., ведно с фискален бон, на стойност 72,00 лева,
10
издадена от „О.“ ЕООД, с предмет – проходилка и фактура №
**********/29.12.2021 г., ведно с фискален бон, на стойност 53,00 лева, изд.
от „Р.Б.“ ООД, с предмет – ортеза – брейс ключица фикс. Според вещото лице
всички закупени пособия, оперативни импланти и заплатени такси от ищцата
са използвани по предназначението си и са в пряка връзка с лечението на
вредите, получени при процесното ПТП. Описаните от експерта счупвания са
от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време
и начин, отразени в материалите по делото. Ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, което се установявало от „коланната травма“ добре
обрисувана по тялото й. Липсата на гръдна травма и лицева травма,
задължителни при шофьор на автомобил без поставен обезопасителен колан
са в потвърждение на становището за това, че колан е бил поставен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните предпоставки:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и
валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
заключение на съдебно - автотехническите експертизи, първоначална и
повторна, съдът приема за установено, че причина за настъпване на
процесното ПТП било виновното поведение на водача на лек автомобил
марка: „А.“, модел: ****, с рег. № ****, управляван от Л. Д. П., при
конкретната пътна обстановка е трябвало да се движи с разрешената скорост -
до 50.00 км/ч, а не със скоростта, с която се е движил 105,83 км/ч, в
предназначената за него пътна лента /западната/ на ПП-1-5, по която лента
има свободен транспортен коридор, а не да преминава косо през
кръстовището и да навлиза в средната пътна лента в която е настъпил
сблъсъка/удара с МПС марка: „Ш.“, модел: „К.“, управляван от М. В. Г.. Не
се събраха доказателства, а тежестта на доказване е на ответното дружество,
водачът на л.а. „Ш.” К. да е нарушил правилата за движение на ЗДвП.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В случая по делото няма данни за такова
противоправно поведение от страна на ищеца. Нещо повече, според
11
заключението на назначената по делото първоначална и повторна САТЕ,
отразеното от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство № ****
г. по описа на РУ-К. в постановление от 23.08.2022 г. на РП-С.З., ТО-К. №
**** г., че от техническа гледна точка л.а. „Ш.” К. преди сблъсъка е бил спрял
на знак Б 2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, след
което е предприел пресичането на пътното платно на ПП-1-5. Водачът на л.а.
„Ш.” К. при възприемане на движещия се от север на юг л.а. „А.” **** е
преценил, че може да премине през кръстовището без да има конфликтна
точка. Ищцата не е имала техническа възможност да предотврати ПТП – то,
за разлика от водача на лекия автомобил, марка: „А.“, модел: ****.
Недоказано остана твърдението на ответното дружество за липса на
обезопасителен колан на водача М. В. Г., което се опровергава, от
заключенията на приетите по делото експертизи. Според заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, което се установявало от „коланната травма“ добре
обрисувана по тялото й. Липсата на гръдна травма и лицева травма,
задължителни при шофьор на автомобил без поставен обезопасителен колан
са в потвърждение на становището за това, че колан е бил поставен.
По делото се установи и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с
правно основание чл. 432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
Със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят поема да носи риска от настъпване в
правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при
управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2
КЗ застраховани лица по договора за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението и ползването на
моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл
ответникът по силата на сключения със собственика на лек автомобил марка
А.“, модел: ****, с рег. № ****, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за процесния период носи отговорност за причинените при
управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно чл. 477 ал.
3, пр. 1 от КЗ трети лица са всички лица, с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума.
Съобразно нормата на чл. 492 КЗ минималната застрахователната сума по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
12
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество (вещи) - 2 100 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Ответното дружество не оспори твърдението на ищцата, че е изпълнила
задължението си по чл. 380 от КЗ да предяви претенцията си пред
застрахователя, т. е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Претърпените имуществени вреди, представляващи разходи във връзка
с прегледите и лечението на ищцата, се доказват от представените писмени
доказателства по делото, както следва: фактура № **********/29.12.2021 г.,
ведно с фискален бон, на стойност 1490,00 лева, изд. от МБАЛ „****“ ЕООД,
с предмет – медицинско изделие, което НЗОК не заплаща – метални
стабилизиращи импланти; фактура № **********/29.12.2021 г., ведно с
фискален бон, на стойност 46,40 лева, изд. от МБАЛ „****“ ЕООД, с предмет
– такса леглодни; фактура № **********/29.12.2021 г., ведно с фискален бон,
на стойност 72,00 лева, издадена от „О.“ ЕООД, с предмет – проходилка и
фактура № **********/29.12.2021 г., ведно с фискален бон, на стойност 53,00
лева, изд. от „Р.Б.“ ООД, с предмет – ортеза – брейс ключица фикс, или общо
сумата от 1 661, 40 лева. Според вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза всички закупени пособия, оперативни импланти и заплатени такси
от ищцата са използвани по предназначението си и са в пряка връзка с
лечението на вредите, получени при процесното ПТП. Установи се пряка и
непосредствена причинна връзка между разходите и нанесените увреди,
поради което същите следва да бъдат възстановени на ищцата. С оглед на
гореизложеното искът като основателен следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
12.08.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищцата, която
претендира и доказва разноски в размер на общата сума 1269, 45 лв., от които
66,45 лв. - държавна такса, 603 лева за експертизи и 600 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответното дружество по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, съдът намира за неоснователно поради следното: минималният размер
на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 466,14 лв., уговореният и заплатен от ищеца адвокатски хонорар е
с 133,86 лв. повече от минимално определения в Наредбата. С оглед
фактическата и правна сложност на делото – по същото са проведени три
открити съдебни заседания, изслушани са три експертизи, събрани са
писмени доказателства, ответното дружество е направило редица възражения
срещу основателността на иска, съдът счита, че адвокатското възнаграждение
не следва да се намаля.
Мотивиран от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: **** Д. да заплати на М. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ****, обезщетение по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1 от
КЗ за причинените на М. В. Г., ЕГН **********, вследствие ПТП на **** г.,
причинено от Л. Д. П., ЕГН **********, при управление на лек автомобил,
марка „А.“, модел ****, с рег. № ****, по отношение на който автомобил е
била сключена и е действала към датата на произшествието валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застраховател ЗК „Л.И.“ АД, а именно: сумата в размер на 1661,40 лева –
имуществени вреди, формирани както следва: 1490,00 лева – цената на
метални стабилизиращи импланти; 46,40 лева – такса леглодни; 72,00 лева –
заплатена проходилка; 53,00 лева – заплатена брейс ключица фикс, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
12.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Банкова сметка, по която задължението може да бъде изплатено: **** в
„Р.“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователна
Компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, **** Д., да заплати на М. В. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ****, сторените по делото разноски в размер на 1269, 45
лв..
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
14