Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 18.10.2019г., гр. В.
Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Ваня
И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3204/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.А.Д., в която се излагат твърдения, че на *,
е управлявал собствения си лек автомобил *по *, представляваща част от *, по
посока за *. Изтъква се, че в района срещу *ищецът се е движил по заледен пътен
участък зад автобус, който е направил изненадваща маневра вляво, след което
управлявания от него автомобил се е блъснал в несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътя, представляващо метален контейнер за битови отпадъци.
Изтъква се, че в резултат от удара на автомобила на ищеца са причинени
имуществени вреди изразяващи се в повреди по предната му дясна част – капак,
броня, решетка, калник, врата, лайсна, радиатор, интеркулер, стъкло, алуминиева
стъпенка, страница под купе, фар, халоген, мигач, огледало, гума и джанта на
обща стойност 2113,87 лв. Твърди се, че отговорността за причинените
вреди е на ответника, който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл.
167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата следва да поддържа
републиканските пътища, да сигнализира препятствията по тях и да ги отстранява
във възможно най-кратък срок, като с неизпълнение на задълженията си е създал
предпоставка за настъпване на произшествието от *С
оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените имуществени
вреди в размер на 2113,87 лв., обезщетение за забава от 375,83 лв. за периода
от *до 22.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковите
претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че е изпълнил
задълженията си по зимно поддържане на процесния пътен участък. Прави възражение
за липса на причинна връзка между твърдените вреди и пътнотранспортното
произшествие. Алтернативно счита, че при конкретната пътна обстановка
вина за произшествието имат както водачът на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, така и *,
която не е почистила намиращото се извън платното за движение място за поставяне
на контейнера, поради което отправя искане за привличането й в качеството на
трето лице – помагач в производството по делото. С оглед гореизложеното,
отправя искане за пълно или частично отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски.
Третото
лице – помагач *заема
становище относно неоснователността на предявените искове като изтъква, че
твърдените от ищеца вреди са пряка последица от противоправното му поведение
тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост. Навежда доводи, че мястото за поставяне на контейнера за битови
отпадъци е част от пътното платно на * *, поради което и на основание чл. 30,
ал. 5 от Закона за пътищата ответникът
има задължение за зимното му поддържане. С
оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *ищецът управлява собствения си лек автомобил *по * *, представляваща част
от *, по посока за *. В пътния участък срещу *водачът се намирал в дясната
лента за еднопосочно движение като се ударил в намиращ се на платното за
движение метален контейнер за битови отпадъци. За инцидента е съставен протокол
за ПТП и 5 броя фотоснимки от пристигналите на място полицейски служители,
които констатирали че е възникнал на прав пътен участък в тъмната част на
денонощието, при мокра пътна настилка и изкуствено осветление. Същите
установили охлузвания и деформации по предната дясна част на автомобила и
деформации в долната лява част по контейнера, след което съставили акт за
установяване на административно нарушение на ищеца за нарушение на чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Последвало издаване на
наказателно постановление, което е отменено като незаконосъобразно
с решение по *, по описа на Великотърновския районен съд. От съвкупния анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че пътното
покритие в района на произшествието е било без недостатъци и без заледявания
като не са регистрирани валежи от сняг или дъжд. По отношение на обособеното
място за поставяне на контейнери за битови отпадъци е установено, че не е било
почистено от натрупания върху него сняг като самите контейнери са се намирали
върху платното за движение без наличие на сигнализация за това. От заключенията
на допуснатите основна и допълнителна съдебно - технически експертизи се
установява, че причина за настъпване на произшествието е както несвоевременната
и неправилна преценка от водача на пътната обстановка, така и ограничената
видимост към препятствието на пътя. Следва да бъде посочено, че при
изследването си вещото лице е взело предвид само твърденията на ищеца за наличие
на движещ се пред него автобус. Същото е констатирало, че мястото на
произшествието представлява прав пътен участък намиращ се територията *, който
е част от *, състоящ се от по две пътни ленти
за всяка посока, с ограничение на скоростта за движение от
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Металният контейнер, намиращ се на платното за движение на * в участъка на * срещу **, представлява препятствие
на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от Закона
за движението по пътищата, като при удара с него на автомобила на ищеца са
причинени вреди. При това положение и на
основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1,
вр. чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Закона
за пътищата, вр. чл. 48, т. 1, б. „б” от Правилника
за прилагане на Закона за пътищата и чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
за причинените вреди отговорност носи ответникът,
на когото е поверено управлението на републиканските пътища, включващо и извършване
на дейности по сигнализиране и отстраняване на препятствията върху тях. Тези
дейности ответникът е бил задължен да извършва и по отношение на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени
места с население до 100000 души, какъвто е и разглежданият случай. Последният не е изпълнил задължението си да обезопаси процесния пътен участък, за да осигури необходимите условия за безопасно движение
по смисъла на пар. 1, т. 14 от Закона
за пътищата, и със своето бездействие е създал предпоставки за
увреждане на процесния автомобил. Горепосочените
обстоятелства, обаче не са довели до освобождаване на водача на автомобила от
задължението му по чл. 20, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата след като в конкретната ситуация
обективно е могъл да възприеме правилно
пътната обстановка и да предприеме адекватни
действия, за да не допусне възникване на произшествието. По делото липсват
доказателства за твърденията на ищеца, че непосредствено преди удара се е
движил зад автобус и по заледен пътен участък, което го е поставило в
невъзможност адекватно да реагира на възникналата опасност. В тази връзка
следва да бъде посочено, че констативният протокол за ПТП съгласно чл. 179 от ГПК се ползва с обвързваща доказателствена сила само за фактите осъществени от
или в присъствието на съответните длъжностни лица, които са съставили
документа. За разлика от местоположението на превозните средства след настъпване
на произшествието, пътната обстановка и щетите по тях, механизмът на осъществяването
му не е сред тези факти и на общо основание подлежи на доказване от ищеца. С
оглед гореизложеното при конкретната пътна обстановка - тъмна
част на денонощието, мокър асфалт, видимост при изкуствено осветление и фарове,
прав пътен участък и движение при зимни условия в населено място, водачът е бил
длъжен да се движи с повишено внимание и да избере скоростта си по такъв начин,
за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Препятствието е било
предвидимо тъй като не се е обективирало на платното за движение непосредствено
преди удара с лекия автомобил като при горепосочената пътна обстановка и липсата
на условия за ограничаване на видимостта е могло да бъде възприето своевременно
от ищеца като опасност за движението, независимо че не е било сигнализирано съгласно изискванията на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
При това положение, за да допусне произшествието същият не се е съобразил с
тази опасност като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост,
увеличаваща опасната зона за спиране преди препятствието.
От данните в протокола за ПТП, изготвените при съставянето му фотоснимки и
заключението на съдебно-техническата експертиза, се достига до извода, че в
причинна връзка с произшествието се намират само вредите по бронята, капака,
маската, фара и мигача на превозното средство, които са на обща стойност от
659,10 лв. Посочените елементи от конструкцията му са разположени в предната
дясна част, която единствено е била в съприкосновение с металния контейнер. От
горепосочените фотоснимки ясно се вижда, че липсва контакт между препятствието
и други части от автомобила, за да могат обективно да възникнат останалите вреди
посочени в исковата молба и в експертизата, поради което само на това основание
претенцията на ищеца за заплащането им в частта за разликата от 659,10 лв. до 2113,87 лв. се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Поради наличието на съпричиняване на реално възникналите вреди от
произшествието на стойност 659,10 лв., претендираното обезщетение следва
да бъде намалено, съобразно приноса на водача на автомобила за тяхното
настъпване. Предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
съдът намира по справедливост че приносът на водача на превозното средство е в
степен 1/2 спрямо приноса на ответника, поради което предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен само за сумата от 329,55
лв. и отхвърлен в частта и за разликата до 659,10
лв.
От забавата за изпълнение на главницата, на
основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, е възникнало и правото на кредитора да търси и обезщетение
в размер на законната лихва от
датата на увреждането – *до подаване на исковата молба – 22.10.2018г. от 58,59 лв., поради което претенцията в тази част също се явява
основателна и следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до 375,83 лв. Поради гореизложените съображения ответникът
дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
не е извършил разноски в производството по делото като претенцията му в тази
част е неоснователна. Претенцията на третото лице – помагач за присъждане на
разноски също се явява неоснователна съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от
641,51 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
и за възнаграждения за свидетел и вещо лице. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от
100 лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените искове.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, да заплати на Д.А.Д. с ЕГН: ********** ***, сумите от 329,55 лв. /триста двадесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил *от
пътнотранспортно произшествие *на *, в
участък намиращ се *, * срещу *, 58,59 лв. /петдесет
и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава върху
главницата за периода от *до 22.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, като
отхвърля иска по чл. 49 от ЗЗД в
частта за разликата от 329,55 лв. до 2113,87 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта
за разликата от 58,59 лв. до 375,83 лв.
Осъжда
Д.А.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, сумата от 641,51 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 100 лв. /сто лева/,
представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно
съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
е постановено при участието на третото
лице – помагач *.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: