№ 48228
гр. ***, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110141816 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. М. Е. против А. ЕАД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето, в
което е останал без работа. Ведно с исковата молба са представени документи,
за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. Направени са искания за разпит на свидетели, искания по чл. 190, ал. 1
и чл. 186 ГПК, както и искане за назначаване на експертиза.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Представя
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави
искане за разпит на свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че исковата молба е редовна. За наведените от ответника
твърдения за недопустимост, ще се произнесе с крайния си акт. Представените
с нея и с отговора документи следва да се приемат като доказателства.
Искането на ищеца за разпит на свидетели е основателно, като на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска на ищеца до разпит един свидетел. Исканите
от ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК документи са представени с
отговора на исковата молба, освен Колективния трудов договор, който не е
представен в цялост. Искането му на основание чл. 186 за изискване на
информация за подаваните от него сигнали не е необходимо, с оглед
изложеното в отговора на исковата молба. Искането му за назначаване на
експертиза е неоснователно, тъй като поставените от него задачи изискват
юридически, а не счетоводни знания.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9
декември 2024 г. от 13:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на
страната на ищеца.
ИЗИСКВА от ответника в срок до приключване на първото редовно
проведено съдебно заседание по делото, да представи пълният текст на
процесния колективен трудов договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца да се изисква
информация относно подавани от него сигнали към Комисията за защита на
личните данни и пред Агенцията за държавна финансова инспекция.
ДА СЕ ИЗДАДЕ УДОСТОВЕРЕНИЕ по представен от ищеца проект,
което да му послужи пред Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ –
гр. ***, с което да се снабди с информация за това дали е безработен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от Н. М. Е. против А. ЕАД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност Ръководител „П.Ю.Б.“ и да му бъде заплатено
обезщетение в размер на 4720 лева за периода от 07.05.2024 г. до 07.07.2024 г.
Ищецът твърди, че бил служител на ответника на тази длъжност с брутно
месечно възнаграждение от 4720 лева. Със Заповед № 54/22.04.2024 г.,
получена от него на 07.05.2024 г. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.
Счита, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като била издадена от
некомпетентен за това орган. Освен това бил присъединен към сключения с
ответника Колективен трудов договор и подлежал на закрила съгласно чл. 333,
ал. 4 КТ, а при съкращаването му не било взето разрешение от синдикалната
организация. Твърди, че на 18.01.2023 г. бил назначен на длъжност
Ръководител служба „А.С.“ при ответника, с цел изпълнение на Закона за
защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация
за нарушения. В изпълнение на тези си функции подал сигнали до Комисията
за зашита на личните данни, както и до Агенцията за държавна финансова
инспекция. Счита, че поради това подлежал на закрила и по специалните
правила на този закон. Твърди, че вследствие на тези подадени сигнали,
отношението на ръководството на ответника към него се влошило значително.
На 31.01.2024 г. бил назначен на длъжността Ръководител „П.Ю.Б.“. Тъй като
длъжността била съкратена три месеца по-късно, счита, че със закриването
ответникът злоупотребил с правото си, като това съкращение било извършено
с цел освобождаването му от работа. Моли съда да уважи исковете,
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената
длъжност, прекратяването на трудовото правоотношение с посочената
заповед, подадените от него сигнали, различните му преназначавания. Взима
2
становище за недопустимост на иска. Твърди, че исковата молба била
подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ като
излага подробни съображения за това. По същество счита, че заповедта била
законосъобразна. Била издадена от оправомощен за това орган, след решение
на съвета на директорите на ответника, който орган имал правомощията да
съкрати щата. Счита, че това съкращаване било субективно право на
работодателя, което не подлежало на съдебна преценка. Твърди, че ищецът
нямал качеството на синдикален член и закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ не
важала спрямо него. Оспорва наличието на злоупотреба с право от своя страна
и счита, че подадените от ищеца сигнали към КЗЛД и АДФИ били
ирелевантни към спора. Оспорва размера на трудовото възнаграждение на
ищеца. Счита, че то било в размер на 4000 лева, тъй като последният пълен
месец, отработен от ищеца бил месец март 2024 г. Твърди, че при
съкращаването на ищеца били изплатени 4720 лева – обезщетение на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, 4720 лева – обезщетение на основание чл. 222, ал.
1 КТ за периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г., 1930,92 лева – обезщетение
на основание чл. 224, ал. 1 КТ и сумата от 3540 лева – обезщетение на
основание чл. 32, ал. 1 от Колективния трудов договор. Прави възражение за
прихващане на тези суми с претендираното от ищеца обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 КТ. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил
служител към ответника на длъжност Ръководител „П.Ю.Б.“, считано от
31.01.2024 г., че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №
54/22.04.2024 г., получена от ищеца на 07.05.2024 г., че на 18.01.2023 г. бил
назначен на длъжност Ръководител служба „А.С.“, като в изпълнение на
функциите си подал сигнали до Комисията за зашита на личните данни, както
и до Агенцията за държавна финансова инспекция, че преди издаване на
процесната Заповед, ответникът не е взел предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието. В тежест на ищеца е да
докаже, че трудовото му възнаграждение за последния пълен отработен месец
е в размер на 4720 лева, наличието на злоупотреба с право, наличието на
причинно-следствена връзка между подадените от него сигнали до
институции и съкращаването му. В негова тежест е също така да докаже, че
след прекратяването на трудовото си правоотношение е останал без работа.
Представени са доказателства за установяване на тези факти. В тежест на
ответника е да докаже, че трудовото възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец е в размер на 4000 лева, че заповедта за изпълнение е
била издадена от оправомощен за това орган и след взимане на решение на
съвета на директорите. Представени са доказателства за установяване на тези
факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
3
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4