Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти
въззивен състав в публичното
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Б. Гешева и с участието на прокурор Кр. Кирилов, като
разгледа докладваното от мл. съдия Панов в. н. о. х. д. № 4760/2019год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 20.06.2018г. на СРС, НО, 110-ти
състав по НОХД 8878/2017г. обвиняемият Б.Л.Х., ЕГН **********,***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с
адрес: град София, ж.к.********вх.Г, ет.********е признат за ВИНОВЕН в това, че
на 16.09.2016 г. около 08.00 часа в гр.София, по бул. „Черни връх ”, с посока
на движение от кв.”Драгалевци” към Околовръстен път, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „Ровър 200”, с per. №********, след употреба
на наркотични вещества, а именно кокаин , което е високорисково наркотично
вещество, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание
чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, установено със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с
изх. № И-8462/18.10.2016 г. на Военномедицинска Академия - София, поради което
и на основание чл.343б, ал. 3 НК и чл. 78а, НК го е освободил наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000,00 лева. Със същото решение на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр.
чл. 3436, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на обвиняемия Б.Л.Х. /с установена
самоличност/ е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от девет месеца, считано от влизане на решението в
сила, като на основание чл. 59, ал. 4 НК приспада при изпълнение на това
наказание времето, през което обвиняемият е бил лишен по административен ред от
упражняване на това право, считано от 20.09.2017 г.
Срещу посочения съдебен акт е постъпила въззивна
жалба от адв. К., защитник на Б.Х., в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи, че не е спазен редът,
установен в Наредба №30/2001 за реда за установяване на упойващо вещество у
водач на МПС. Сочи, че не е следвало да
се кредитира изготвената СХТЕ. Правят се оплаквания и във връзка с наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 9
месеца. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което
да признае обвиняемия за невинен, алтернативно – да го върне на друг състав на
СРС, или да отмени, алтернативно да намали, наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС. В допълнение към въззивната жалба се излагат аргументи,
че е нарушена Наредба №30 от 2001, доколкото на обвиняемия не са взети 40 мл.
кръв за изследването. Счита, че не са събрани доказателства, които да доказват,
че подсъдимият е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества и че
същият е бил повлиян от такива.
На основание чл. 327 от НПК въззивният
съд прецени, че вярното решаване на делото не налага събиране на гласни, писмени
или веществени доказателства и разпит на подсъдимия.
В съдебното заседание пред въззивния
съд служебният защитник на подсъдимия поддържа така депозираната въззивна
жалба. Сочи, че протоколът за медицинско изследване за употреба на алкохол
и/или друго упойващо вещество не е подписан от лекар, съответно следва да се
изключи от доказателствата по делото. Излага оплаквания, че е нарушен редът,
предвиден в Наредба №30/2001г, доколкото на подсъдимия са взети 10 милилитра
кръв, а не 40 милилитра. Навеждат се доводи, че за да е съставомерно деянието
по посочената от обвинението правна квалификация е необходимо да се докаже, че
употребата на наркотично вещество е повлияла на дееца. Пледира подсъдимият да
бъде оправдан.
Подсъдимият в своя защита поддържа
казаното от адв. К..
Прокурорът от Софийска градска
прокуратура излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че
обвинението се подкрепя от събраните доказателства в хода на наказателното
производство. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В последната си дума подсъдимият моли
да бъде оправдан.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради
следните съображения:
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени
подробно и задълбочено в мотивите към присъдата. По делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за
правилното решаване на делото. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие съдът е положил усилия за разкриване на обективната истина. След
извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава
съществено от приетата от контролираната инстанция :
На
16.09.2016 г. около 08.00 ч. обвиняемият Б.Л.Х. управлявал моторно превозно
средство - л.а. „Ровър 200”, с per. № ******** в гр. София, по бул. „Черни връх
”, с посока на движение от кв. „Драгалевци” към „Околовръстен път“, след като
не повече от 12-24 часа преди това употребил кокаин и реализирал ПТП. Служителите
на МВР Ц.Г., Т.В.и Е.А., които били на
смяна в този ден и имали за задача да посещават тежки ПТП, получили сигнал от
дежурната част на СДВР и били изпратени на ПТП, настъпило на бул. „********.
Били уведомени, че водачът на лек автомобил, участвал в произшествието е
пострадал и е откаран във ВМА. Там установили, че водачът на л.а. „Ровър 200”,
с per. № ******** се казва Б.Х., както и
че същият е виновен за настъпване на ПТП. Същият бил изпробван с техническо
средство „DRUG CHECK 3000“, което отчело положителен резултат за кокаин. На
място от обвиняемия Х. били взети кръв и урина за токсикологично изследване,
които дали положителен резултат за наличие на кокаин в организма на лицето.
Към 16.09.2016 г. обвиняемият Б.Л.Х.
не бил осъждан и не бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
Така
възприетата фактическа обстановка въззивният съд, подобно на контролирания,
изведе от показанията на свидетелите А. и Г. (ползвани
от съда на основание чл. 378, ал. 2 НПК), показанията, дадени в съдебна фаза от
свидетелката П., заключението на СХТЕ, справка за съдимост, АУАН от 16.09.2016
г., талон за медицинско изследване, справка картон за водача, ЗППАМ от
20.09.2016 г., извлечение от книга за регистрация на лицата за медицински
преглед по реда на Наредба № 30/2001 г., протокол за взимане и предаване на
проби за химическа експертиза в токсикохимична лаборатория.
Настоящият състав следва да отбележи,
че има несъществено разминаване във фактическата обстановка, която контролираният
съд и настоящият състав приемат за установена. Противно на приетото от СРС, че обвиняемият Б.Л.Х. бил отведен от пристигналите на мястото на ПТП служители
на СДВР - св. Е.С.А. и св. Ц. Д. Г. във ВМА, настоящият състав намира, че
такива обстоятелства не се установяват от наличните по делото доказателства и
доказателствени средства. Разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели А. и Г. не съобщават факти, които да подкрепят така възприетата
фактическа обстановка от СРС. Служителите на СДВР съобщават, че са установили
водача на лек автомобил „Ровър 200”,
с per. № ******** във ВМА, а не изнасят информация същият да е бил откаран от
тях в лечебното заведение, както е приел първоинстанционният съд. Въпреки това
въззивният съд намира разминаването между обективно установеното от
доказателствената съвкупност и възприетото от СРС за несъществено и съответно
не намира основание за извеждане на правни изводи, различни от приетите от първоинстанционния
съд.
Събраните по делото доказателства са
обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани
правилно, поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат
преповтаряни. Обосновано районният съд е основал фактическите си изводи на
показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство,
съответно на свидетелката П., разпитана в съдебната фаза. Правилно са
кредитирани приложените по делото писмени доказателства и заключението на
изготвената експертиза, които допълват и подкрепят гласните доказателства и
изясняват в пълнота фактите по делото.
От заключението на СХТЕ и уточненията
направени от вещото лице в хода на разпита му пред първоинстанционния съд, се
установява употреба от Х. на наркотичното вещество кокаин чрез наличие на
специфични метаболитни в кръвната проба, както и на свободен (неметаболизирал)
кокаин в урината на лицето. Установява
се, че наркотичното вещество е употребено не повече от 12-24 часа от взимане на
пробата. Вещото лице посочва, че за проверка за наличие на наркотик в кръвта е необходимо
да се използва между 2-3 милилитра кръв. От разпита на вещото лице се установява,
че ефектът на наркотично вещество върху човек зависи от самия организъм, от приетата
доза, като може да варира в рамките дори на един ден.
От приложеното по делото копие на
книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба
№30/2001г. на МЗ, МВР и МП се установява датата на взимане на пробите от
обвиняемия Х., техният номер, както и лекарят, който ги е взел.
От протокол за взимане и предаване на
проби за химическа експертиза в токсикохимична лаборатория се установява датата
и часа на предаване на пробите за изследване.
Направеното оплакване от страна на
защитата, че не са спазени правилата, описани в Наредба №30/2001 за реда за установяване
на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства и съответно, че е кредитирана изготвената химическа експертиза,
съдът намира за неоснователно. Следва да се има предвид, че тезата, обуславяща
доказуемостта на употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл.
343б, ал. 3 от НК само чрез процедура по цитираната наредба не може да бъде
споделена. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК липсва обективен признак
надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства. Ето защо е недопустимо процесът на установяване на обективната истина
да бъде ограничен от административни разпоредби. Обратното би поставило целият
доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно положение без легално
основание и би въвело извънпроцесуален
критерий за селекция на доказателствените източници, който се конфронтира с
принципните правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК. В
този смисъл е Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II
н. о., НК. Поради това правнорелевантните факти, относими към състава на
престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК, могат да се установяват с всички
допустими доказателствени средства. В този смисъл е необходимо да се установи,
че е взета кръв и урина от обвиняемия, които да са годни за изследване, като в
хода на изготвена експертиза същите дават положителна проба за наличие на наркотични
вещества. Неспазването на някое от изискванията на цитираната наредба само по
себе си не е причина на формално основание да се приеме, че е опорочена
годността на изследването.
В случая обаче, следва да се посочи,
че не са допуснати нарушения при взимането и изследването на пробите от
обвиняемия, които да водят до негодност на извършеното изследване. В случая
защитата твърди, че съгласно чл.11, ал.2 от Наредба №30/2001 следва да се
вземат 40 милилитра кръв. Вярно е, че съгласно протокол за взимане и предаване
на проби, находящ се на лист 76 от делото, от подсъдимия са взети около 10
милилитра кръв. Това обстоятелство обаче не влияе на годността на изследването,
съответно не се отразява на получения резултат. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице А. посочва, че
за изследване на кръвта на обвиняемия за наличие на наркотици са се използвали
едва около 2-3 милитра общо. Нито в самата експертиза, нито в разпита си пред
СРС вещото лице е заявило, че взетата кръвна проба е негодна или недостатъчна.
Напротив, вещото лице поддържа заключението, като съдът го кредитира с оглед обективността
и обосноваността му.
Количеството кръв, взето от подсъдимия е напълно достатъчно, за да се извърши токсикологичното изследване по надлежния ред и е било възможно да се направи анализът. Вещото лице не съобщава, че количеството кръв би могло да повлияе на извършеното изследване, като няма никакви индиции, че взетото количество кръв рефлектира върху резултата на анализа на кръвната проба. В този смисъл е Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК, в което е застъпена тезата, че взимане на по-малко кръв от посоченото в наредбата не компрометира резултатът от експертизата и съответно на формално основание не води до недоказаност на употребата на наркотични вещества. Съдът следва да обърне внимание, че както бе посочено по-горе, употребата на наркотични вещества може да се доказва с всички допустими от НПК доказателства, доказателствени средства и способи за доказване. В случая наличието на кокаин в организма на обвиняемия се установява освен от кръвната проба, но и от пробата от урина, която също е предмет на СХТЕ, както и от направения първоначален тест с техническо средство „Drug check 3000”.
В
пледоарията си пред настоящата инстанция защитата посочва, че протоколът, с
който е иззета кръвната пробва на обвиняемия, не е подписан от лекар, съответно
същият е негоден и не следва да бъде ценен. Следва да се посочи, че протоколът
като материален носител съдържа две волеизявления – това на изследваното лице и
на лекаря, който е взел биологичния материал за изследване. В случая подпис има
върху материалния носител, който подпис удостоверява направените от обвиняемия
изявления. Вярно е, че подписа на лекаря липсва, но от разпита на същия се установява,
че това се дължи на технически пропуск, като в съдебно заседание свидетелят П.
изрично е заявила, че почеркът върху документа е неин. В случая този пропуск не
се отразява върху годността на самата проба, съответно не поставя под съмнение
резултата от изследването, залегнал и в кредитираната от съда СХТЕ. По делото
безспорно се установява, включително и от копието от цитираната по-горе книга,
че обвиняемият е посетил ВМА, издаден му е талон за изследване, същият е
записан в журналите, попълнен е протокол от лекар, макар и да не го е подписал,
пациентът обаче е положил подпис на документа, пробата е съхранявана надлежно и
е предадена с друг протокол за изследване, като номерата на пробата от журнала
на лист 72 и 73 от делото и от протокола за предаването на пробите (лист 78)
съвпадат. В случая от всички събрани, проверени и ценени доказателства по
отделно и в съвкупност се установява, че иззетата кръвна проба е на подсъдимия и
не са налице дори индикации за противното. Показания в този смисъл дават свидетелите А. и Г., които съобщават, че от
обвиняемия на място е взета кръв и урина. В Решение № 116 от 8.08.2016 г. на
ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК се приема, че липсата на този протокол
не опорочава самата проба и съответно не дискредитира резултата от изследването.
В настоящия случай даже се установява, че протокол има, същият е подписан от
обвиняемия, попълнен е от лекар, който потвърди почерка си, но е пропуснал
технически да се подпише. Дори и да се изключи от доказателствената съвкупност
този документ, както е направил и СРС, деянието се доказва по несъмнен начин от
останалите доказателства, включително от наличието на положителна за кокаин
проба на урина и положителен тест с техническо средство, извършен от
служителите на МВР.
Съдът даде вяра на показания на
свидетелите А. и Г., от които се установява авторството на деянието, неадекватното
поведение на обвиняемия, обстоятелството, че същият е бил изпробван с
техническо средство, както и фактът, че същият е дал кръв и урина за токсикологично
изследване. Свидетелките показания са непротиворечиви, логични и еднопосочни,
същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и
съдът не намира причина да не им се довери и да изгради фактическите си изводи
върху тях. Същото се отнася и за показанията на свидетелката П., които се
подкрепят от писмените доказателства.
При анализа на материалите по делото
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се доказва извършването на инкриминираното
деяние по начина, посочен в обвинителния акт, а също така и неговото авторство.
При изложените факти и
доказателствения анализ, на който те се основават, от правна страна районният
съд правилно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343б,
ал. 3 НК.
Очертаният с обвинителния акт предмет на доказване
и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, установяват наличието на
обективните и субективни признаци на престъплението чл.343б, ал. 3 НК и
престъпното участие на обвиняемия Х. в извършването му.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на
първоинстанционния, че от обективна страна на 16.09.2016 г. около 08.00 ч.
обвиняемият Б.Л.Х. управлявал моторно превозно средство - л.а. „Ровър 200”, с per. № ******** в гр.
София, по бул. „Черни връх ”, с посока на движение от кв. „Драгалевци” към
„Околовръстен път“, след като бил употребил кокаин. Кокаинът е високорисково наркотично вещество, включено в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал.
3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Въззивният съд следва
да отбележи, че за разлика от СРС не приема, че за да е обективно съставомерно
деянието е необходимо да е употребено наркотично вещество, която употреба би
могла да се отрази върху годността на обвиняемото лице да управлява МПС и да
постави в опасност обществените отношения по безопасността на транспорта,
защитавани от разпоредбата на чл. 3436, ал. 3 НК. Според СРС „противното
тълкуване би довело до правен абсурд като съставът от обективна страна биха
осъществили всички лица употребили наркотично вещество някога преди да
управляват МПС. Този извод следва и при систематично тълкуване на разпоредбата
с тази на чл. 3436, ал. 1 НК която криминализира управлението, не всякога след
употреба на алкохол, а с концентрация в кръвта, която емпирично е установено,
че би могла да се отрази върху годностите на обвиняемото лице да управлява
МПС“. Въззивният съд счита за нужно да
посочи, че признаците от състава на посоченото престъпление са очертани в
закона, а именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е
управлявал превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от
тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Нормите
на НК следва да бъдат тълкувани стриктно, за да се спази принципът за
законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е
употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е
отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да
управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по
чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото
престъпление. В този смисъл е решение на ВКС, Трето НО, № 116 от 8.08.2016 г,
по н. д. № 34/16, където е застъпено становището, че от обективна страна
съставът по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно
средство след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е
достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача,
респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното средство.
В допълнение към изложеното становище следва да се има предвид и следното: В
нормата на чл. 343б, ал. 1 НК е очертана забрана за водачите да управляват
превозно средство с определена концентрация на алкохол в кръвта си / над 1,2 на
хиляда, за да е съставомерно деянието /. Известно е, че употребата на алкохол
поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след
употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в
кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато
лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което поначало е
забранено от закона. В този смисъл, след като съществува законова забрана за
употреба на наркотични вещества, на още по-силно основание е забранено да се
управлява МПС след употреба на такива вещества. И в двата случая законът не се
интересува какво е било тяхното количество и вид и по какъв начин приемът на
такива вещества се е отразил на съзнанието, респективно, на поведението на
лицето, което ги е употребило. В същото време, макар и количеството на
употребените наркотични вещества и степента, в която те са повлияли на
способността на водача да управлява МПС, да не са елемент от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, тези обстоятелства не са без правно
значение, тъй като биха били релевантни за степента на обществена опасност на
конкретното деяние, откъдето и имат отношение при преценката как да бъде
индивидуализирано наказанието. Следователно, когато водачът е бил повлиян в
значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било
отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока. В този смисъл
е и Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК,
Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК. Поради това от обективна страна съставът на деянието
по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като не се държи сметка за наличие на определена
концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за
управление на МПС. Обратната теза е неприемлива за настоящия състав, доколкото
по недопустим начин се въвеждат от съда нови елементи от обективната
съставомерност на деянието, които законодателят не е въвел при инкриминирането
на деянието. В случая подобен критерий води и до почти пълна невъзможност да се
докаже обвинението, доколкото няма способ, с който емпирично и обективно да
установи в момента на управление на МПС дали, колко и до каква степен са били
намалени способностите на водача да управлява МПС следствие именно на
употребата на наркотици. Това е невъзможно дори и що се отнася за конкретна
концентрация на алкохол в кръвта и логично такъв критерий не е залегнал и в
състава на чл.343б, ал.1 от НК. Ето защо и настоящият състав приема, че
деянието е съставомерно, когато деецът управлява МПС след употреба наркотици, като
е ирелевантно кога са употребени забранените вещества и съответно дали и как са
му повлияли. Още повече, че самият изследван критерий от СРС е с неясно
съдържание и съдържа в себе си не категоричност, а предположение. Въззивният
съд намира, че няма способ, предвиден в НПК, с който да се установи по обективен
и достоверен начин едно предположение, че една употреба на наркотично вещество би могла да се отрази
върху годностите на обвиняемото лице да управлява МПС. По своята природа това
би било едно предположение, което не подлежи на обективна оценка, която да може
да се аргументира в степен, позволяваща формиране на несъмнено убеждение за обективна
съставомерност на деянието. Поради това и подобен критерий не е залегнал в
диспозицията на приложимата наказателноправна норма.
Само за пълнота
следва да се посочи, че употребата на наркотично вещество е била в рамките на
12-24 часа преди вземане на биологичната проба. Макар и да не е необходимо да
се установява, следва да се посочи, че е неподкрепено твърдението на защитата,
че употребата на наркотици не е повлияла на подсъдимия при управление на превозното
средство. В случая повод за проверката за употреба на забранени вещества е
именно реализирано от Х. ПТП след навлизане в лентата за насрещно движение.
Нелогично е твърдението за липса на повлияване при положение, че е налице
произшествие по вина на обвиняемия. Още повече, че полицейските служители,
извършили теста за наркотици с техническо средство, съобщават за неадекватно
поведение от страна на Х., мотивирало ги да го тестват за упойващи вещества.
От субективна страна правилно СРС е приел, че обвиняемият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Това е така, доколкото от субективна страна Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Във връзка с определеното от СРС наказание съдът
намира следното:
Правилно първоинстанционният съд е
счел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на
обвиняемия Х. от наказателна отговорност. За извършеното от него престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години, като Х. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към датата на извършване
на деянието. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Следва да се
посочи и че забраната на чл.78а, ал.7, изключваща приложението на този институт
в случаите на употреба на наркотични вещества, е приета със ЗИД ЗДвП, ДВ. Бр.
54/2017г., което изменение е след извършване на изпълнителното деяние, поради
което и на основание чл.2, ал.2 от НК следва да се приложи по-благоприятната
отменена редакция на закона, която позволява освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В случая наложената глоба от страна контролирания
съд е в минимален размер, поради което в тази част от наказанието не може да
подлежи на преоценка и последваща индивидуализация в полза на обвиняемия.
Защитата излага доводи, че не
следвало да се налага административно наказание на обвиняемия забрана да управлява
МПС за срок от 9 месеца. Алтернативно моли така определеното административно
наказание да бъде намалено. Настоящият състав намира, че освобождаването от
наказателна отговорност и налагането само на административно наказание глоба би
било неоснователно премиране на обвиняемия. Лишаването му от право да управлява
МПС според настоящия състав е необходимо с оглед постигане на целите на чл.36
от НК, съответно за осъществяване на генералната и специалната превенция. Така
определеният срок за лишаване от право да се управлява МПС е много под средния,
предвиден в чл.78а, ал.4 от НК, поради което съдът не го намира за
непропорционален на обществената опасност на деянието. Следва да се има предвид
и обстоятелството, че подсъдимият е реализирал ПТП докато е управлявал МПС под
въздействието на наркотици, навлизайки в лентата за насрещно движение. Поради
това настоящата инстанция намира, че определянето на наказание лишаване от
права за по-кратък срок е несъвместимо с целите на чл.36 от НК.
При
цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението му, поради
което прие, че то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.06.2018г. на СРС, НО, 110-ти състав по НОХД 8878/2017г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.