РЕШЕНИЕ
№ 260003
гр.
Пловдив, 19 декември 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първо
ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА- СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Панайотова В.гр.д. № 300/2020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 32/12.02.2020 г.,постановено по гр.д.204/2018 г. по описа на ОС – К., с което е отхвърлен иска, предявен от Р.А.А. *** срещу МБАЛ „Д. А. Д.” АД, гр. К. за заплащане на сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, вследствие на действията и бездействията на лекари в МБАЛ „Д. А. Д.” АД, гр. К., предоставили й некачествена здравна помощ, от което последвали усложнения за здравословния й статус, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.Жалбоподателката Р.А. чрез процесуалния си представител адв.А.М. излага съображения за неправилност на решението и заявява искане за неговата отмяна и постановяване на друго , с което така предявеният от нея иск да бъде уважен ведно с разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна М. „ Д.А.Д. „АД,представляван от адв.М. оспорва въззивната жалба ,счита решението за правилно и по съображенията ,подробно изложени в постъпилата писмена защита заявява същото да бъде потвърдено .Претендира разноски.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :
Гр.д.204 / 2018 г. по описа на ОС – К. е образувано по искова молба на Р.А.А. ,с която същата е претендирала заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.,които е претърпяла вследствие на действия и бездействия на лекарския персонал на М.“ д.А.Д. „ АД ,предоставили й некачествена здравна помощ ,от което последвали усложнения в здравословния й статус.Твърдяла е ,че на 10.11.2016 г. посетила личния си лекар с оплаквания от остри болки в корема като й е била поставена диагноза „остър апендицит“ ,а на следващия ден 11 .10.2016 г. посетила хирург ,който потвърдил същата диагноза .Поради силните болки в корема към 18,00 часа на същия ден посетила спешния кабинет на М. „ Д.А.Д. „ АД като съобщила ,че е изпратена със съмнения за апендицит ,не била направена консултация с хирург и била изпратена вкъщи. Поради това ,че болките продължили на 12.10.2016 г. около 03,00 часа отново посетила спешен кабинет на ответната болница ,където била поставена диагноза „бъбречна колика „ като мотивацията за тази диагноза била наличие на кръв в урината.Отново не била направена консултация с хирург.На 18.11.2016 г. тъй като болките продължавали ,след преглед от уролог била насочена към хоспитализиране като още същия следобед била прието в Хирургично отделение на ответната болница. В рамките на три дни й били направени две рентгенови снимки ,ехографско изследване ,били включени обезболяващи като в рамките на тези три дни била без определена диагноза и със силни болки в корема. На 21.10.2016 . вечерта болките били нетърпими, дежурният лекар й назначил болкоуспокояващи ,които не подействали ,за което ищцата уведомила последния и сестрата ,които се държали грубо и я посъветвали да изчака до сутринта докато решат какво ще правят на визитация.Поради грубото отношение и незаинтересованост ,както и поради нетърпимите болки ищцата напуснала болницата незабавно и решила да търси помощ другаде.Още в същата нощ със съпруга й пристигнали в гр.О.,където след изследвания й била поставена окончателна диагноза „ перфориран апендицит и абсцес в същата област на коремната кухина“ .Били и направени две цялостни ултрасонографии като не били открити камъни в жлъчката ,бъбреците и уретрите ,а единствено наличие на течност в долна част на корема ,апендикс и перфорация като на 22.11.2016 г. била извършена операция по спешност – илеоцекална резекция с направени анастомози. Около 5 месеца след операцията ищцата не била възстановена изцяло като посетила гастроентеролог и била поставена диагноза „ нарушена резорбация на червата ,синдром на раздразнено черво с диария,намалено тегло и др. ,за което и били изписани медикаменти като при следващ преглед било установено ,че не са налице патологии ,но още съществува нарушена резорбция на червата с честа диария ,която ищцата продължавала да лекува и до момента.
Във връзка с тази фактология ищцата е поддържала,че от лекарския екип на ответната болница не е била поставена правилна диагноза , не била извършена консултация с хирург въпреки оплакванията й от силни болки в корема .По този начин била забавено правилното й лечение , което е довело до последващи усложнения ,създали опасност за живота като перфорация на апендицит с абсцес ,и наложилата се резекция на червата ,чиито последици търпи и до настоящия момент.Забавеното и неправилно лечение на ищцата й причинило значителни и продължителни физически болки и силни притеснения ,свързани с диагностиката както в спешно отделение ,така и в хирургическо отделение на ответната болница ,а наред с това претърпяла стрес ,притеснения от забавеното й лечение ,липса на окончателна и точна диагноза,страх за живота й ,като последвал и дълъг възстановителен период и последвали усложнения.Счита ,че при ответника не е получила дължимата й качествена медицинска помощ ,което е довело до критично влошаване на състоянието и необходимост от спешна медицинска намеса.Поради това счита ,че отговорността на ответника за репариране на претърпените физически и психически болки и страдания ,резултат на действия и бездействия на лекарския персонал ,предоставили й некачествена медицинска помощ и нарушавайки правата й като пациент ,следва да бъде ангажирана ,поради й което е предявила разглеждания тук иск.
Ответникът М. „ Д.А.Д. „АД оспорва иска като е оспорил твърденията на ищцата ,че на същата е била поставена неправилна диагноза ,което е довело до забавяне на правилното й лечение ,а оттам и до настъпилите усложнения.Поддържал ,е че по отношение на ищцата са били спазени всички изисквания на лечебно – диагностичните алгоритми ,а проведеното спрямо нея лечение е било адекватно. Възразява твърдените от ищцата усложнения да са свързани с действията и бездействия на лекари от болницата като поддържа ,че същите евентуално са в резултат от лечението й в гр.О.,както и от самоволното и напускане и прекъсване на лечението в болницата.
Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел ,че от събраните по делото доказателства не се установява ,на първо място ,при извършените прегледи на ищцата в спешен кабинет на 11.10.2016 г. и 12.10.2016 г. да е налице бездействие от страна на лекарите ,извършили тези прегледи ,изразяващо се в липса на консултация с хирург ,довело до перфорация на апендикс и абсцес доколкото обективното състояние на ищцата и резултатите от направените изследвания не сочат на необходимостта от такава консултация.Посочва се от съда ,че обективното състояние на ищцата ,липсата на данни за остър корем ,ведно с резултатите от изследванията ,в частност еретроцитите в урината сочат бъбричен проблем ,за което не е необходима консултация с хирург ,и за който проблем е назначено лечение.
Приел е също така ,че от събраните по делото доказателства не се установява и неадекватна и неточно диагноза от лекарите в хирургично отделение на ответното здравно заведение ,нито незаинтересованост и грубо отношение ,както твърди ищцата.Посочил е ,че извършения преглед в отделението и направените изследвания сочат на бъбричен проблем ,неналагащ спешна хирургична намеса ,както и че дори и двете заболявания да имат сходна симптоматика лекарсия екип е предприел всичко необходимо за адекватното диагностициране на ищцата.Приел е за недоказано твърдението на ищцата ,че липсата на адекватна и своевременна хирургична намеса е довело до усложнения ,опасни за живота й като перфорация на апендикса с абсцес и наложилата се резекция на червата с поставяне на анастомози доколкото от данните по делото е видно ,че напускайки болницата самоволно ищцата сама се е отказала от лечение.
Като краен резултат съдът е приел ,че по делото няма събрани доказателства ,които да наведат ,че поведението на лекарите ,извършили преглед и назначили лечение на ищцата сочи на грешка,незаинтересованост ,забавено лечение ,пропуск ,немърливо отношение към здравето й.И тъй като е в доказателствена тежест на ищцата е да установи противоправно поведение на лекари от ответната болница и причинно следствената връзка с настъпилото усложнение – перфорация на апендикс и абсцес,което същата не е сторила ,то е намерил да няма основание да се ангажира обезпечително –гаранционната отговорност на ответното дружество като възложител на работата на работещите там лекари за болките и страданията ,търпени от ищцата в резултат на посочените усложнения ,каквито е приел да са доказани по делото,но да не са в пряка причинна връзка с поведението на лекари от ответното здравно заведение.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата ,която чрез своя процесуален представител адв.М. го обжалва с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения ,изразяващи се в приключване на делото без същото да е изяснено от фактическа страна и да са събрани всички допуснати доказателства доколкото съдът е отказал изслушване на комплексна СМЕ, така както е била допусната. Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради това ,че същото е базирано изцяло на необоснованото и оспорено от ищцата заключение на СМЕ ,както и на показанията на свидетели ,които са в трудовоправни отношения с ответника, както и е поставено при необсъждане в пълнота на всички събрани доказателства.
Безспорно е установено по делото,че на 10.11.2016 г. ищцата е посетила личния си лекар д- р Р. Н. ,разпитана и като свидетел по делото ,с оплаквания от болки в корема като след преглед ,установена ниска температура и завишени левкоцити след извършени кръвни изследвания на ищцата е била поставена диагноза „остър апендицит – неустановен“ и същата е била насочена към хирург,който е посетила на 11.11.2016 г. и който след преглед е потвърдил диагноза „остър апендицит- неуточнен „ . От изслушаните и приети заключения на СМЕ ,основни и повторна ,изготвени от вещи лица хирурзи , се установява ,че на 12.11.2016 г. ищцата е посетила спешен кабинет при ответното здравно заведение с оплаквания от болки в дясната половина на корема , била е прегледана физикално ,направена й е била пълна кръвна картина и изследване на урина с тест лента като са констатирани завишени левкоцити ,което е симптом за наличие на възпалителен процес.Констатирана е кръв в урината като от представения лист за преглед на пациент от 12.11.2016 г. е видно ,че резултатът от така наречения преглед „сукусио реналис“ е отрицателен.При осъществения там преглед ищцата не е била консултирана с хирург като общото мнение на експертите е ,че предвид оплакванията и установеното обективно състояние на ищцата такъв преглед не е необходим ,а поставената диагноза в спешен кабинет е бъбречна колика.
Не е спорно по делото ,че независимо от медикаментите ,назначени за прием от ищцата ,същата е продължила да има болки в дясната част на корема ,в която връзка на 18.11.2016 г. ищцата е била прегледана от д-р Ч. М.като от заключението на вещото лице уролог ,прието от настоящата инстанция се установява ,че е направено ехографско изследване ,което установява незначителна хидронефроза – 1 степен ,която се отчита като причинена от камък в уретера . Вещото лице уточнява ,че макар и да е малко вероятно ,при наличните силни болки и малък застой ,в рентгеновата снимка не се открива наличие на камък.Посочил е ,че в урината се открива незначително увеличение на електроцитите ,което не поддържа тезата за камък в уретера ,но в кръвта са констатирани завишени стойности на левкоцитите ,което е показател за инфекция и вероятно в този аспект е направена консултация с гинеколог. Установява и това ,че ехографското изследване създава съмнение за бъбречна патология ,но предвид състоянието на ищцата се допуска ,че е възможно допълнително заболяване като обективните находки могат да се припокриват със симптоматиката на остър апендицит. Посочва също така,че след прегледа от д-р М. ищцата е насочена към хоспитализация като още същия след обед е приета за лечение в ответната болница с диагноза камък в уретера. Уточнява ,че констатираната хидронефроза е незначителна ,камък не е открит ,проведените изследвания сочат ,че не е налице камък в уретера ,а повишените електроцити може да се дължат на възпаление на апендикса ,както и че при съмнения трябва да се направи консултация с хирург ,за да се изключат по-тежки усложнения.
От заключенията на вещите лица – хирурзи се установява ,че на ищцата след хоспитализирането й в ХО са извършени изследвания на кръвта – ПКК ,както и изследване на урината като й е назначено антибиотично лечение и прием на обезболяващи средства.
Безспорен факт по делото е ,че независимо от назначеното лечение А. е продължавала да се оплаква от силни болки в корема като на 21.11.2016 г.,след като вечерта е била прегледана от дежурния д-р А. М.поради същите оплаквания ,вкл. посредством сукусио реналис ,който е дал отрицателен резултат и са назначени обезболяващи / показанията на св.М. /, същата е напуснала хирургично отделение на ответното здравно заведение по свое желание ,в състояние,както се установява от заключението на в.л. д-р К. ,неразличаващо се от състоянието в което е била приета ,както и че със същите оплаквания е била хоспитализирана в здравно заведение в гр.О.като на 22.11.2016 г. е била оперирана по спешност при констатирана диагноза „перфорация на апендикс и наличие на абсцес в тази област“ като при хирургичната интервенция е извършена резекция на черво.Вещото лице К. при изслушване на експертизата е дал обяснения ,че при отстраняване на апендицит не е препоръчително резекция на черва освен ако е крайно необходимо като такъв е случаят ,когато вследствие на абсцеса е настъпило много тежко възпаление на околните тъкани ,което да кара хирурга да се съмнява ,че само с дренирането на този абсцес ще може да излекува възпалителния процес.
По повод възстановителния процес на ищцата след извършената интервенция по делото се установява ,че са налице последици в причинно следствена връзка с извършената резекция на черво ,а именно нарушена резорбция на червата и синдром на раздразненото черво.Във връзка с посоченото, по делото са представени амбулаторен лист от 12.04.2017 г. ,видно от който на ищцата е поставена диагноза „нарушение на резорбцията след оперативна намеса ,синдром на раздразненото черво ,остра анална фисура“ ,за което на ищцата е назначено медикаментозно лечение и същата е ползвала болничен за период от 14 дни.Диагнозата нарушение на резорбцията след хирургична намеса е потвърдена от амбулаторен лист от 15.11.2017 г. ,както и от епикриза от 07.08.2018 г. от здравно заведение „М. „ в Р.РТ .
Медицинските експертизи считат ,че причината за настъпилите усложнения от страна на възпалителния процес на апендикса е ненавременното му оперативно лечение ,а посочените по горе усложнения след извършената операция е резултат от извършената резекция на черво,а също така посочват и че тези усложнения са могли да бъдат избегнати при ранно хирургично лечение на неусложнен все още остър апендицит.
Приетите по делото заключения на СМЕ установяват и това ,че в обобщение симптомите на остър апендицит ,макар да има изключения и всеки един случай да е уникален сам по себе си ,са болки в корема с постоянен характер и засилваща се с времето ,гадене ,повръщане,нарушение на чревната перисталтика ,повишена температура ,учестяване на пулса ,изменение в общото състояние като за поставяне или отхвърляне на тази диагноза са необходими изследване на кръв ,изследване на урина ,образни изследвания като рентген ,ехограф ,евентуално компютърно томографско изследване при необходимост. Посочена е също ,че при наличието на периапендикуларен абсцес и липса на оперативна намеса съществуват реални рискове от перитонит или сепсис ,всяко от които може да завърши с летален изход за лицето.
По делото са представени констативен протокол от 17.04.2018 г. за извършена проверка от ИА „ Медицински одит „ към МЗ по жалба на ищцата във връзка с оплаквания за нарушени нейни права като пациент и непредоставяне на качествена медицинска помощ и доклад ,видно от които е констатирана описаната и по-горе фактология като изводите са ,че при прегледите на ищцата в спешно отделение на 11.11.2016 г. и 12.11.2016 г. двамата дежурни лекари не са назначили и осъществели консултация с хирург ,с което е нарушен чл.86 ал.1 т. 3 от ЗЗ ,съгласно който като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ, в частта на качествена здравна помощ ,във връзка с чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ ,съгласно който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи : своевременност,достатъчност и качество на медицинската помощ.
С оглед на изложеното и при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира за основателно поддържаното от жалбоподателката ,че липсата на консултация с хирург от лекарите в спешно отделение на ответното здравно заведение при прегледите на 11.11.2016 г. и 12.11.2016 г. ,както и ненавременната и неправилна диагноза и неадекватно лечение ,осъществено от лекарите в хирургично отделение при ответната болница са довели до усложнения в здравословното й състояние като перфорация на апендицит с абсцес и резекция на черва. А. е посетила спешно отделение на посочените дати с оплаквания от силни болки в дясната част на корема и след извършения физикален преглед ,кръвни изследвания,сочещи на завишени левкоцити и отрицателен резултат от т.нар преглед „сукусио реналис „ е поставена диагноза бъбречна колика без преди това да е извършена консултация с хирург.Независимо от общото становище на експертите ,че предвид установеното при прегледа обективно състояние на ищцата не е била необходима консултация с хирург ,съдът не възприема това виждане и намира за логично да бъде направено това при положение ,че ищцата е посетила спешно отделение след два предходни прегледа ,осъществени от личния лекар д –р Р. Н. и д-р Г.Я.– хирург ,които са я диагностицирали с „ остър апендицит „ и за което е уведомила лекарите там/ показанията на св.Я./ ; при положение ,че сукусио реналис ,преглед индициращ наличие на бъбречен проблем- е двустранно отрицателен и при положение ,че са налице завишени левкоцити ,сочещи на наличие на възпалителен процес,което в своята цялост разколебава поставената диагноза „бъбрична колика „, а както се посочва от вещото лице – уролог при съмнения винаги е необходима консултация с хирург ,дори с гинеколог.В тази връзка са и констатациите от проверката на извършения медицински одит ,които макар и да не обвързват съда ,се ценят като доказателство и в подкрепа на гореказаното.
Що се отнася до осъществения преглед на 18.11.2016 г. от специалист уролог д-р Ч. М.и последвалата хоспитализация на ищцата съдът счита следното : при извършения преглед и направените изследвания ,както установява вещото лице уролог ,не се открива наличие на камък , ехографското изследване създава съмнение за бъбречна патология ,но предвид състоянието на ищцата се допуска ,че е възможно допълнително заболяване като обективните находки могат да се припокриват със симптоматиката на остър апендицит , еротроцитите са незначително увеличени ,което не поддържа тезата за камък в уретера , но пък може да е индикация за възпален апендицит,а повишените левкоцити сочат на наличие на възпалителен процес ,което е и вероятната причина да се направи консултация с гинеколог без обаче да е извършена консултация с хирург , за да се изключат по –тежки усложнения. Казаното съдът приема да разколебава диагнозата „камък в уретера „ и да създава съмнения за проблем от друго естество,но независимо от това и независимо ,че при направеното изследване камък не е открит ,същата е насочена към хоспитализация в хирургично отделение на ответното здравно заведение с диагноза“ камък в уретера“ .В хирургично отделение за периода 18.11.2016 г. – 21.11.2016г. са осъществени ,както установяват експертите ,само изследване на кръв и урина и е назначено антибиотично лечение и обезболяващи препарати,което лечение очевидно не е дало никакъв резултат доколкото ,на 21.11.2016 г. ,напускайки здравното заведение по свое желание ищцата е била в състояние ,неразличаващо се от това, в което е била приета и в същото състояние и със същите оплаквания още същата нощ е била приета в болница в гр.О.и на следващия ден е била диагностицирана с „перфорация на апендикс и наличие на абсцес в тази област“ и оперирана по спешност.
Така изложеното сочи ,че на първо място не са били предприети нужните диагностични мерки за конкретизиране на здравословния проблем на ищцата още при преглед й в спешно отделение на ответното здравно заведение .Това не е сторено в пълнота и при прегледа й на 18.11.2016 г. от уролог и независимо ,че бъбречната патология е разколебана и обективните находки могат да се припокриват със симптоматиката на остър апедицит , същата е насочена към хоспитализация с диагноза „камък в уретера“ като в хирургично отделение на ответното здравно заведение в рамките на 3 дни са извършени само две изследвания – на кръв и урина ,като назначеното лечение с антибиотик очевидно не е дало резултат при положение ,че ищцата е продължавал да търпи болки в корема и при положение ,че е напуснала здравното заведение в състоянието ,в което е била приета и в това състояние е приета в болница в гр.О.,където е оперирана по спешност с диагноза ,различна поставената й в ответната болница. Предвид на горното се приема ,че като не са предприети нужните мерки за установяване действителния проблем на ищцата и доколкото е налице некоректно поставена диагноза и забавено и неадекватно лечение ,осъществено от лекарски екипи при ответника ,то същите не са изпълнили задължението си за предоставяне на качествена медицинска помощ .От това противоправно тяхно поведение ищцата е претърпяла усложнения в здравословния статус ,изразяващо се в „перфорация на апендикс и наличие на абсцес в тази област“ и последвала хирургична намеса с резекция на черва ,което усложнение ,при ненавременни мерки , може да доведе дори до летален изход и което усложнение би могло да бъде избегнато при своевременно оперативно лечение на все още неусложнен апендицит , което не е сторено и което противно на твърденията на експертите ,изслушани по делото , е следствие не от поведението на ищцата ,а от некоректна диагностика и забавено и неадекватно лечение .
Освен горепосочено се установява ,че са налице последици в причинно следствена връзка с извършената резекция на черва ,а именно нарушена резорбция на червата и синдром на раздразненото черво,придружени с остра диария , който здравословен проблем има данни по делото да е налице за целия период след операцията до към 2018 г. и за който проблем ищцата приема медикаменти.Освен това от показанията на свидетелите К. А. ,майка на ищцата и Ф.Я. ,съпруг на същата , се установява ,че възстановителният период след операцията е бил продължителен ,ищцата отслабнала значително ,нямала сили ,не можела да се храни ,организмът й изхвърлял всичко. Извън физическите болки ,търпени по време на престоя й в ответното здравно заведение и след операцията по време на възстановителни установяват психическото и състояние да е било тежко ,плачела ,била отчаяна за пълното си възстановяване.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД във вр.чл.45 от ЗЗД е гаранционно –обезпечителна и за да бъде ангажирана същата следва да са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицата ,на които е възложена определена работа.Няма спор ,че лекарските екипи от спешно отделение и от хирургическо отделение при ответника са лица ,на които последният е възложил извършване на определена работа доколкото са в трудово правни отношение с него .Както се прие по-горе същите не са изпълнили вменено им задължение да предоставят качествена медицинска помощ на ищцата по време на посещението й в спешно отделение и по време на престоя в хирургическо отделение ,от които противоправни техния действия и бездействия ищцата е претърпяла гореописаните усложнения на здравето ,които при ненавременно адекватни мерки са дори с опасност за живота, както и физически и психически болки и страдания ,за репариране на които неимуществени вреди ще следва да бъде ангажирана отговорността на ответника . Съобразявайки интензитета на търпените болки и страдания и тяхната продължителност ,както и съблюдавайки принципа на справедливост ,заложен в разпоредбата на чл.52 от ГПК съдът намира обезщетение в размер на 40 00 лв. за адекватна компенсация на претърпените от ищцата неимуществени вреди .
Предвид изложеното се налага извода ,че предявеният от А. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр.чл.45 от ЗЗДС е основателен и доказан до посочения размер ,до който следва да бъде уважен.
Не до тези изводи е стигнал първоинстанционния съд и като е постановил решение , с което е отхвърлил предявения иск изцяло е постановил до размер от 40 000 лв. неправилно решение ,което следва да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго , с което искът до този размер бъде уважен.Тази сума следва да бъде присъдена със законна лихва от датата на увреждането 22.11.2016 г. до окончателното изплащане В останалата му отхвърлителна част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.Решението следва да бъде отменено и в частта ,в която А. е осъдена да за плати на ответника разноски за разликата над 2 640 лв. до общо присъдените 5 280 лв.
С оглед изхода от спора на адвокат А.М. следва да бъде присъдена сумата от 3 850 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за оказана безплатна адвокатска защита на жалбоподателката , а за първоинстанционното разглеждане на делото сумата от 1 730 лв. ,изчислена съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.Следва да бъде събрана и държавна такса в размер на 1 600 лв. за първоинстанционното разглеждане на делото и 800 лв. за настоящето такова ,както и ответникът ,тук въззиваем да бъде осъден да заплати по сметка на ПАС сумата от 642,93 лв. за изготвяне на СМЕ.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ решение № 32/12.02.2020 г.,постановено по гр.д.204/2018 г. по описа на ОС – К., с което е отхвърлен иска, предявен от Р.А.А. ЕГН ********** *** ,съдебен адрес ***0 срещу М. „Д.А.Д.” АД, *** за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, вследствие на действията и бездействията на лекари в МБАЛ „Д. А. Д.” АД, гр. К., предоставили й некачествена здравна помощ, от което последвали усложнения за здравословния й статус, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА М. „Д.А.Д.” АД, *** с ЕИК ********* с адрес гр.К. ,бул.“*********да заплати на Р.А.А. ЕГН ********** *** ,съдебен адрес ***0 сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, вследствие на действията и бездействията на лекари в МБАЛ „Д. А. Д.” АД, гр. К., предоставили й некачествена здравна помощ, от което последвали усложнения за здравословния й статус, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/12.02.2020 г.,постановено по гр.д.204/2018 г. по описа на ОС – К., в частта ,в която е отхвърлен иска, предявен от Р.А.А. ЕГН ********** *** ,съдебен адрес ***0 срещу М. „Д.А.Д.” АД, *** за заплащане на сумата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, вследствие на действията и бездействията на лекари в МБАЛ „Д. А. Д.” АД, гр. К., предоставили й некачествена здравна помощ, от което последвали усложнения за здравословния й статус, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 32/12.02.2020 г.,постановено по гр.д.204/2018 г. по описа на ОС – К. в частта ,в която Р.А.А. ЕГН ********** е осъдена да заплати на М. „Д.А.Д.” АД, *** разноски за разликата над сумата от 2 640 лв-. до присъдения размер от 5 280 лв.
ОСЪЖДА М. „Д.А.Д.” АД, *** с ЕИК ********* с адрес гр.К. ,бул.“*********са заплати по сметка на Апелативен съд - Пловдив от 2 400 лв. ,представляваща държавна такса за първоинстанционното и въззивно производство , както и сумата от 642,93 лв. за изготвяне на СМЕ.
ОСЪЖДА М. „Д.А.Д.” АД, *** с ЕИК ********* с адрес гр.К. ,бул.“*********да заплати на адвокат А.Г.М. с адрес *** общо сумата от 5 580 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.