Р Е Ш Е Н И Е
№І-249
12.10.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 713
по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба на управителя на „СИБО 69“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 506, вх.В,
ап.66 -инж. Ирена Вълова Х.а, против решение № 235/18.12.2019г., постановено по
гр.д.№ 300/2019г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен иска на
въззивника „Сибо 69“ ЕООД за приемане за установено, че ответницата К.В.П. с адрес ***, дължи на „Сибо“69 ЕООД следните суми: 668,50
лв. /шестстотин и шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - частично
задължение за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. според сключен помежду им
договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, както
и сумата 185.88 лв.,представляваща лихва за забава от 01.01.2016г. до
28.09.2018г., както и 625лв.,
представляващи разноски от които 600лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
държавна такса за заповедно производство,по което е издадена заповед за
изпълнение №521/06.11.2018г. по ч.гр.д № 956/2018г. на 4 с-в PC- Несебър.
Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в
жалбата съображения. Твърди се, че управителя на етажната собственост действал
по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.3 ЗУЕС и дори да имало пропуски в реда на
проведеното Общо събрание от 10.09.2014г., то Решението на ОС не било оспорвано
и било влязло в сила, съответно- било задължително за изпълнение от всички
притежатели на самостоятелни обекти в комплекса.Изложени са съображения и за
това, че ответникът бил задължен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, което задължение произтичало на първо
място от разпоредбите на закона, на второ място- от решението на ОК на
ЕС.Изложени са доводи и за подписване от ответницата-въззиваема на фактура №
075/13.09.2015г., което било извод за възникнало между страните валидно
облигационно правоотношение, съдържащо белезите на договор за изработка и на
договор за поръчка, по които задължението на поръчващия било да заплати
възнаграждение за извършената работа.Моли се постановяване на съдебно решение,
с което предявеният установителен иск бъде уважен с присъждане на направените
по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба , предявен от назначения от съда особен представител на ответницата,в който се излагат съображения
и доводи за неоснователност на въззивната жалба
и се моли оставянето й без уважение. Претендира се определяне и
заплащане от въззивника на възнаграждение на особения представител за
въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията
и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иска от "Сибо 69" ЕООД със седалище гр. София
против К.В.П. ***,с който се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответната страна / К.В.П./ , че дължи на "Сибо 69" ЕООД следните суми: сума в размер
на 668,50лева, представляваща частично задължение за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. според сключения помежду им Договор за поддръжка и управление
на жилищен комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и
сума в размер от 185,88лева, представляваща лихва за забава от 01.01.2016 г. до
28.09.2018 г., както и разноските по делото. В исковата молба се посочва, че
въз основа на сключения между страните договор живущите в комплекса са длъжни
да заплащат договорените суми за всеки апартамент поотделно, а ответната страна
по делото не е изпълнила изцяло това
свое задължение.
По
така предявения иск Районен съд –Несебър се е произнесъл, като е приел, че
искът е с правно основание чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС във връзка с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД и чл.422 ГПК , като е отчетено обстоятелството, че за
претендираното вземане е издадена Заповед по чл.410 ГПК №521/06.11.2018г.,
издадена по ч.гр.д.№ 956/2018г. на РС-Несебър.
Ответната
страна по предявения иск чрез назначения
й от съда особен представител адвокат Чанка Попова е депозира по делото писмен
отговор, в който оспорва иска поради липса на парично задължение на ответника
към ищеца,произтичащо от представения договор, което да обвързва ответника,
който няма качеството на страна по договора;липсва воля на Общото събрание на
Етажната собственост на сградата и няма делегирани правомощия на Председателя
на УС за сключване на договор с подобни параметри. Сочи, че в компетентността
на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски, а такава вноска –
от 8 евро без ДДС на квадратен метър, не била определяна от Общото събрание на
ЕС.
За
да отхвърли претенцията на ищцовата страна, съдът в своето решение е приел, че
ответната страна не е задължена по договора, а представения по делото договор е
сключен в нарушение на чл.
19, ал. 8 от ЗУЕС.
На
основание чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материално-правни норми.
По
делото е представен Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс,
намиращ се в с.Р. ,ул.“Р.“№** от 12.09.2014 г., от който е видно, че ищцовото
дружество "Сибо 69" ЕООД в качеството си на изпълнител е приел срещу
възнаграждение да предостави на Етажната
собственост изчерпателно изброени услуги, свързани с управлението и поддръжката
на комплекса, намиращ се в с.Р. ,ул.“Р.“№**. Видно от представения договор,
Управителят събира годишна такса за покриване разходите за управлението и
обикновената поддръжка на Комплекса в
размер на 8 евро/ без ДДС/ на квадратен метър за първата година на този
договор, а за следващите години размерът на таксата за поддръжка се определя от
Общото събрание на собственици на апартамент, но не може да пада под
първоначалното ниво. Представеният договор е подписан от представител на
дружеството-изпълнител по договора и от Председателя на УС на ЕС –инж.К. С. Х., като е положен и печат ведно с неговия
подпис на събирателно дружество „Вимпел“, за което няма данни каква връзка има
с етажната собственост.
По
делото е представено копие от Протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
адрес с.Р. ,ул.“Р.“№** от 10.09.2014 г., от който е видно, че в дневния ред на
проведеното Общо събрание на ЕС не е включена точка, която да касае определяне
на парични вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на
сградата. Видно от представения Протокол от проведеното ОС на ЕС единствено в
т. 5 на взетите решения е посочено, че обслужваща фирма на Комплекса следва да
бъде "Сибо 69" ЕООД с краен срок
на обслужване – 31.08.2015г.
На
основание разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На
основание разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, Общото събрание може да приеме решение за
възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо
или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия
на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица.
Съгласно
чл.
19, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост (в редакцията на
текста към момента на сключване на представения по делото Договор за поддръжка
и управление на жилищен комплекс – 12.09.2014 г.) по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 50 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния
съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица, които не са
собственици. Договорът за възлагане се сключва от упълномощено от общото
събрание лице.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че представеният
Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, намиращ се в с.Р. ,ул.“Р.“№**
от 12.09.2014 г. е сключен между представител на дружеството-изпълнител и
Председателя на УС на ЕС и създава право на дружеството-изпълнител "Сибо
69" ЕООД да събира годишна такса за
покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на Комплекса по
настоящия договор в размер на 8 евро/без ДДС/ на квадратен метър за първата
година на този договор.
За да обвърже обаче всеки един от собственици
от етажната собственост поотделно следва да е налице взето от тях решение на
Общо събрание на ЕС за определяне на дължимите парични вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
В
конкретния случай от представения по
делото Протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост с адрес с.Р. ,ул.“Р.“№** от 10.09.2014 г. не може да се направи
категоричен обоснован извод относно
определения от страна на Общото събрание на етажната собственост размер на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата – такъв въпрос дори не е обсъждан на проведеното на тази дата Общо
събрание. По тази причина и тъй като по
делото остава недоказано обстоятелството за взето решение от страна на ОС на
Етажната собственост относно размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, поради което и не може да бъде направен извод относно основанието и
размера на претендираната парична вноска в размер на 668,50 лева от ответника
по делото за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Няма твърдения и данни такова решение да е взето в предходен период и
на проведено предходно Общо събрание на Етажната собственост.
Единствено
в компетентността на ОС на ЕС е да определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за да
бъде обвързан етажния собственик да я заплаща (дори и на трето лице), следва да
има решение, което валидно да го обвързва, а такова по делото не е представено.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че от съдържанието на договора се установява,
че същият има характера на договор по чл.
11, ал. 1, от 11
от ЗУЕС, тъй като основните права и задължения по него се отнасят до
поддържането на общите части на етажната собственост. Единствено обаче Общото
събрание на Етажната собственост има компетентността да посочи кои от
дейностите по поддържането на общите части на сградата да възложи на конкретно
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като следва да определи и
конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица. По делото не е представено и решение,
което да посочва кои точно дейности по поддържането на общите части на сградата
са възложени на ищцовото дружество – "Сибо
69" ЕООД, за да се приеме, че от страна на Етажната собственост му е
делегирано и правомощието да събира от всеки един от етажните собственици
дължимите годишни парични вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата.
При това положение не може да се приеме, че за
ответната страна съществува валидно задължение вместо на Етажната собственост
да заплати на дружеството – изпълнител по сключения Договор от 12.09.2014 г.
дължимата от негова страна парична вноска и по този начин да погаси своето
задължение. При липсва на такава делегация ответната страна не би се освободила
от задължението си да заплати дължимата парична вноска на своя кредитор, а
именно – Етажната собственост.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че по делото остава недоказано
обстоятелството за взето решение на Общото събрание на Етажната собственост по чл.
19, ал. 8 от ЗУЕС във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС за възлагане на правомощията и дейностите по
поддържка на общите части на Етажната собственост, съдът намира, че договорът
не би могъл да обвърже отделните етажни собственици за изпълнение на
задълженията по него и в частност – да
заплати дължимите парични вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата пряко на дружеството-изпълнител по сключения договор,
поради което и намира, че предявеният иск за заплащане на сума в размер на 668,50
лева, представляваща част от задължение
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за
забавено плащане, предвид неоснователността на главната претенция и съответно –
липсата на задължение, което да генерира забава на изпълнението.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното
решение следва да бъде потвърдено.
Съдът
констатира, че въззивникът не е заплатил сумата от 150 лева, представляваща
определен депозит за възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия, поради което и на основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати тази сума по депозитната сметка на БОС.
На
основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е
под 5 000 лева.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение. № 235/18.12.2019г., постановено по гр.д.№ 300/2019г. по описа на
РС-Несебър.
ОСЪЖДА
„СИБО 69“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище гр. София, ж.к.
„Овча купел“, бл. 506, вх.В, ап.66 -инж. Ирена Вълова Христова, да заплати по
депозитната сметка на БОС сумата от 150 лева, представляваща определено
възнаграждение за депозит на процесуалния представител на въззиваемия.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.