№ 14954
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110143405 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.ева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 43405 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. А. С., с ЕГН **********, от гр.
*************************, против „К.Й. с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, представлявано от управителя В.М.И., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., претендирана частично от сума в общ
размер от 300 лв., платена от ищеца на ответника без основание в периода от 07.03.2020 г.
до 07.06.2022 г. по Договор за паричен заем № ******* от 07.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 10.08.2022 г. до
окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.03.2020 г. сключил с ответника договор за
паричен заем в размер на 600 лв., която сума следвало да бъде върната на равни месечни
погасителни вноски. Също така твърди, че в чл. 6 от договора се съдържало задължение за
заемателя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения, а в чл. 8 от договора
се съдържало задължение при непредоставяне на обезпечение да бъде начислена неустойка в
размер на 303,75 лв. Още при сключване на договора на ищеца му била начислена
неустойка. Твърди се, че ищецът погасил сума в размер на 900 лв. Излага твърдения за
нищожност на договора поради неспазване на предвидената в закона форма, нарушаване на
изискването за изготвяне на договора по ясен и разбираем начин, всички елементи от който
договор да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два
екземпляра, при липса на годишен процент на разходите /ГПР/, липса на методика за
формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на дължимата договорна
лихва. Сочи, че задължението за посочване на поръчител не могло да бъде изпълнено от
ищеца, тъй като клаузите на договора били предварително изготвени и ищецът не можел да
влияе върху тях. Излага подробни съображения относно нищожността на клаузата за
неустойка, позовава се на съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна поради
заобикаляне на закона, и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП.
Оспорва същата клауза, като твърди, че не е индивидуално уговорена. Позовава се на
разпоредби от Директива 2008/48/ЕО. Оспорва договора като нищожен по смисъла на чл. 22
от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва
като нищожна по смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Излага
съображения, че е бил принуден да сключи договора, тъй като се е намирал в крайна нужда и
не е разполагал с достатъчно средства за задоволяване на своите и на семейството си нужди.
Позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
2
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „К.Й. с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
№ ******* от 07.03.2020 г. при общи условия, като се твърди, че на ищеца бил предоставен
стандартен европейски формуляр. Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба. Твърди се, че са спазени изискванията за форма на договора. Излагат се
твърдения за договорен размер на неустойката в съответствие със закона, с което ищецът
бил запознат при сключване на договора. Сочи, че неустойката била начислена поради
непредставяне от страна на заемателя на договореното обезпечение. Твърди се, че клаузата
на чл. 8 от договора е индивидуално договорена, като и че неустойката освен обезпечителна
има и санкционна функция. Също твърди, че договорената неустойка е разход, уговорен във
връзка с неизпълнение на договорните задължения на потребителя. Сочи, че договорът и
клаузите на същия са в съответствие с чл. 10 от ЗПК. При евентуално установяване
недействителност на оспорената клауза, сочи, че същото не води до недействителност на
целия договор. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови
претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От изготвената по делото справка от Търговския регистър се установява, че предмет
на дейност на ответното дружество е отпускане на заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на
участия в кредитни институции или в други финансови институции, издаване и
администриране на други средства за плащане /пътнически чекове и кредитни писма/,
финансов лизинг, гаранционни сделки и др.
От представената от ответника справка се установява, че между страните е бил
сключен Договор за паричен заем № ******* от 07.03.2020 г., като постъпилите суми са в
общ размер на 265,57 лв., от които: сумата от 150 лв. – главница, сумата от 10, лв. – лихва по
договора, сумата от 103,90 лв. – неустойка по договора и сумата от 1,57 лв. – наказателна
лихва.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че платената сума от ищеца по процесния договор е в размер на 265,57 лв.,
като на 20.05.2020 г. е платена сумата от 214,39 лв. и на 11.08.2020 г. – сумата от 51,18 лв.,
която сума е била разпределена, както следва: сумата от 150 лв. – погасена главница, сумата
3
от 10,10 лв. – погасена договорна лихва, сумата от 103,90 лв. – погасена неустойка и сумата
от 1,57 лв. – наказателна лихва. Вещото лице също така установява, че с включени
договорна лихва и неустойка спрямо погасителния план ГПР е в размер на 304,84 %.
Възнаградителната лихва съобразно посочения в договора лихвен процент, изчислена за
периода от 30.01.2020 г. до 11.08.2020 г. е в размер на 32,02 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че между ищеца и „К.Й. е бил сключен Договор за паричен
заем № ******* от 07.03.2020г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 265,57 лв. Спори
се относно валидността на клаузата за неустойка и извършено надплащане над дължимата
сума въз основа на нищожна клауза.
По делото не беше представен процесния договор, сключен между страните, от който
следва да се установи съдържанието му, включително наличието на клауза за неустойка.
Съобразно с разпределената между страните доказателствена тежест по реда на чл. 154 от
ГПК ответникът не представи не само процесния договор, но и предоставянето на
стандартен европейски формуляр на ищеца преди сключване на договора. Съдът намира, че
ответникът не доказа наличието на валидна клауза от договора, въз основа на която е
начислил неустойка на ищеца в размер на 103,90 лв.
В конкретния случай съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има
право на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така начислената
неустойка по договора в размер на 103,90 лв. при предоставен кредит в размер от 150 лв.,
излиза извън присъщите функции, поради което за съда се налага извод, че същата не само
е начислена без основание, но и от размера й може да се направи извод, че дори договорът
да включва клауза за неустойка, същата с оглед на размера, е нищожна.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание
лихва върху дължимата от ищеца главница по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 50 лв., претендирана частично
от сумата от 300 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, съдът намира
следното:
От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е извършил плащане,
както следва: на 20.05.2020 г. - сумата от 214,39 лв. и на 11.08.2020 г. – сумата от 51,18 лв.,
като с двете плащания е изцяло погасена дължимата главница от 150 лв. и договорната
лихва от 10,10 лв. В случая договорната лихва е договорената цена и се дължи на кредитора
4
за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното погасяване на дължимия
кредит ищецът е погасил кредита от 150 лв. и е платил на ответника цената по договора в
размер на 10,10 лв. или сумата от 160,10 лв. е платена на годно правно основание. За
забавата ищецът е платил и сумата от 1,57 лв. За разликата над тази сума до размера на общо
платената сума от 265,57лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно
основание, на което е платена сума от 103,90 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата
претенция по основание и за сумата от 50 лв., претендирана частично, поради което
претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенция за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същата
следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, поради което в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
304,07 лв., от които: сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от
4,07 лв. – такса за превод. В случая следва да се отбележи, че на ищеца се дължат и разноски
за адвокат, но от представения договор за правна защита и съдействие не може да се направи
извод за плащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответното
дружество не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 77 от ГПК, с оглед на извършена проверка от Отдел „Финанси и
счетоводство“ при СРС, ищецът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 50
лв. по сметка на Софийския районен съд.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.Й. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, представлявано от управителя В.М.И., ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. С., с ЕГН
**********, от гр. *************************, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
претендирана частично от сума в общ размер от 300 лв., платена от ищеца на ответника без
основание в периода от 07.03.2020 г. до 07.06.2022 г. по Договор за паричен заем № *******
от 07.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
5
исковата молба - 10.08.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, а на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 304,07 лв. /триста и четири лева и седем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. А. С., с ЕГН **********, от гр. *************************, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 50
лв. /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6