Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 06.08.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Мирослава Пенева………..……….………………………………………………………

и в присъствието на прокурора. ……………………………………………………………………………

         като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 713 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.А.Й.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-000977 / 27.03.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2  от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.6 т.1 вр.чл.183  ал.2 т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.186 ал.7 вр.чл.185 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който  поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2020 г. в гр.Русе около 13,05 ч. жалбоподателят бил спрял собствения си л.а. ”Мерцедес Ц компресор““ с ДК № *** на кръстовището на ул.“П.Д.Петков“ и ул.“Муткурова“. В един момент направил обратен завой с цел да се престрои на кръстовището на ул.“П.Д.Петков „ и бул.“Съединение“. Доколкото завил в обратна посока и с оглед максимална бързина на тази маневра, автомобилът изгубил устойчивост и задната му част се поднесла двукратно вдясно. Това негово движение било възприето от преминаващ наблизо патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция„ Русе, в който бил полицейските служители Д.В. и Д. Г. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят е спрял по ул.“П.Д.Петков“, преди да направи маневрата обратен завой, в нарушение на пътен знак, а също и че управлява лекия автомобил с наложено наказание глоба с фиш, незаплатен в срока на доброволно заплащане. Св.В. съставил АУАН против него, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

По същество обаче е неоснователна.

Следва да се посочи изрично, че жалбата е подадена единствено срещу наказанието по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, но в рамките на въззивната проверка наказателното постановление следва да бъде отменено в необжалваните му наказания, тъй като са налице основанията за това.

 

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон по отношение на първото нарушение. По отношение на второто нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуални правила,  а по отношение на третото нарушение материалният закон не е приложен правилно и в тези му части наказателното постановление следва да бъде отменено ,като незаконосъобразно.

 

По отношение на нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП - от показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Именно и неприсъщото и нетипично движение на автомобила , управляван от жалбоподателя е привлякло вниманието на преминаващия в близост полицейски патрул. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Показанията на актосъставителя се потвърждават и от изгледаните в съдебно заседание видеозаписи на нарушението. От тях по несъмнен начин се възприема двукратното поднасяне на автомобила на жалбоподателя, т.е налице е загуба на устойчивостта на същия, но не в резултат на случайност,а съвсем целенасочено. Следва изрично да бъде посочено, че пътната настилка е ила напълно суха, което изключва възможността загубата на устойчивост да е в резултат на неблагоприятни атмосферни условия. Възприятията на св.В. , като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и непосредствено, че веднага още с потеглянето си за   извършването на обратен завой жалбоподателят рязко е ускорил скоростта си движение, което е довело и до загуба на устойчивостта на автомобила му.Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на този свидетел, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Всъщност с поведението на си на пътя, той сам се и поставил и  в нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2  от ЗДвП, защото при подобен начин на управление ненастъпването на ПТП, евентуално изразяващо се в неконтролирано движение и навлизане по тротоара,удар на случайно преминаващ пешеходец или автомобил и пр. следва да се отдаде единствено на случайността. Вероятността от настъпване на подобно положение още повече проличава и от факта, че автомобилът изобщо не е бил в изправно техническо състояние, предвид приложената по делото работна карта № 120/10.03.2020г., издадена от автосервиз, л.6 от делото, от която се установява, че същият е бил с криво задно дясно колело, тежко и затруднено движение на волана, корозирал и закривен заден мост и крив заден десен шенкел. Същественото в случая е, че самият жалбоподател е знаел за тези значителни /опасни технически неизправности на автомобила си по см. на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и вместо изобщо да не го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване до отстраняването им, защото съчетанието между тях го прави изключително опасен за останалите участници в движението, той извършва с висока скорост опасна пътна маневра ; съдът приема, че извършването на маневрата обратен завой с ниска скорост, очевидно не би довело да двукратното му поднасяне, а оттам и посоченият по-горе потенциален риск. При преценка на причините за поднасянето на автомобила следва да се има предвид, че пътната настилка е била суха, а не мокра, заснежена, заледена, т.е. траекторията на автомобила не се е изменила по описания начин и в резултат на отрицателни атмосферни условия, съчетани с несъобразена скорост, което би изключило умисъла за извършване на нарушението по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява технически много компрометиран автомобил, по начин, радикално  различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена  на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл.

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната  отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3  от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на  3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда, т.е. наказанията не подлежат на индивидуализиране.

 

По отношение на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП – в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят не съобразява поведението си пътен знак В 27 или В 28. В този смисъл и доколкото двата знака въвеждат различни забрани с оглед законовите дефиниции по чл.93 ал.1 и ал.2 от ЗДвП изобщо не става ясна волята на АНО за коя от двете забрани е наложил наказанието по чл.183 ал.2 т.1 от с.з., която санкционна норма освен това се състои от две предложения. По този начин нарушителят е лишен от възможността да разбере за коя от забрани , въведени с посочените два пътни знака му е наложено наказание и в този смисъл му е нарушено правото на защита. По тези причини наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.  

 

По отношение на нарушението по чл.186 ал.7 от ЗДвП  - при описание на това нарушение в пункт 3 от НП, то поведението на жалбоподателя неправилно е субсумирано под нормата на  чл. 186, ал. 7 ЗДвП - "издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител". Цитираната норма не съдържа в себе си правило за поведение, при несъобразяването с което, следва да се наложи санкция на водач на МПС.  Чл. 186, ал. 7 ЗДвП единствено разписва принципното положение, че глобите по незаплатени доброволно фишове, следва да бъдат изпратени за събиране на публичен изпълнител. Тоест, по своето същество се въвеждат указания за начина и реда, по който следва да се събере глобата, наложена с фиш. Посоченият текст не създава задължение спрямо водачите на МПС да не шофират в случай, че не са заплатили доброволно наложените им глоби. Всъщност, нарушение подобно на това, описано в пункт 3 от атакуваното наказателно постановление въобще не съществува в ЗДвП. Последицата за водачите, които не са заплатили доброволно наложена глоба не е забрана да управляват МПС до погасяването й. Незаплащането на глобата в срок води до възможност административният орган да организира събирането й по принудителен ред ( чрез публичен изпълнител), с всички произтичащи от това допълнителни такси и разноски. В тази връзка, интересът на правораздавателния орган е напълно охранен и не съществува каквато и да било законодателна необходимост да се налага глоба по административнонаказателен ред, за незаплащането на друга такава. Обобщено казано с налагане на наказание за нарушение, което не съществува АНО е допуснал нарушение на принципа на законоустановеност на административните нарушения, визиран в чл.6 от ЗАНН.

         По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-000977 / 27.03.2020г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на Д. А.Й. с ЕГН ********** в частта в която му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-000977 / 27.03.2020г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на Д.А.Й. с ЕГН **********  в частта в която са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 лв., всяко от тях на основание чл.183 ал.2 т.1 и чл.185 от ЗДвП. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                          

 

Районен съдия: