О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315 11.03.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от член-съдията Семкова
ВЧНД №293 по описа на ПдОС за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №280/30.12.2019 г. по ЧНД №530/2019 г. по описа на Районен
съд-Асеновград, IV н.с. е отменено като
незаконосъобразно и необосновано постановление
на РП - Асеновград от 28.06.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №452/2017
г. по описа на РУ „Полиция“ – Асеновград
и делото е върнато на прокуратурата за
приложение на закона.
Горепосоченият съдебен акт е протестиран
от представителя на държавното обвинение с искане за отмяната му и
потвърждаване на прекратителното постановление.
От поверениците на
пострадалите са депозирани възражения с молба протестът да бъде оставен без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните
по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност и
вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано срещу
А.Д.К. за това, че в началото на 2017 г. в гр.С., обл.Пловдив
е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на С. К. С., ненавършило14-годишна възраст лице - престъпление по
чл.149, ал.1 НК.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена фактическа
обстановка, различна от изложената в прекратителното
постановление, а именно:
Непълнолетните сестри Е.
и С. С. са деца в риск. Поради потърсена помощ от първата, на 16.05.2017 г. в
отдел „Закрила на детето” е постъпил сигнал от психолога А. А., че детето се е оплакало от оказван му системен
физически и психически тормоз от А.Д.К., ЕГН – **********, живущ на семейни
начала с майка му. Описаният ежедневен тормоз се сочило, че бил не само спрямо
нея, но и спрямо майка й и по- малката й сестра – С. С.. Ето защо бил сформирал
екип по координационния механизъм за взаимодействие, като в резултат на
съвместната му работа било установено, че освен ежедневно физическо и
психическо насилие върху двете непълнолетни сестри от лицето А.К., е налице и блудствено действие от негова страна спрямо детето С. С.,
поради което със Заповеди на Директора на ДСП- Първомай децата са били
настанени в Кризисен център към КСУ „О. С.” гр.П. От работата било установено,
че Е. С. отказвала да се върне при майка си В.Б. и А.К. поради това, че
последният ежедневно ги заплашвал, удрял, опитвал се да опипва и нея, и сестра
й. В момента нямало къде да живеят, тъй като А.К. е продал майчината си къща в
гр.С., а преди това всички са живели под наем в къща в с.Ц.. Били установени
ежедневни скандали между А.К. и майката на сестрите В.Б., придружени с побой
над последната. Същият тормозел и децата, като постоянно им казвал, че понеже
той се грижи за тях, трябва да правят това, което той им каже, не търпял възражения
и искал пълно подчинение. Когато това не се случвало, той ги псувал, обиждал,
посягал им и ги заплашвал, понякога дори ги гонил от дома. На социалните
непълнолетната Е. С. съобщила, че спрямо нея и по - малката й сестра А.К. е
посягал физически, като ги е опипвал по дупето. Двете деца получавали подкрепа
и обгрижване единствено от тяхна съседка – наричана
от тях леля В. – свид.В.Ж. и от сина й И., които се
грижели за тях. Когато А.К. продал къщата на майка си Н.К. в гр.С., свид.Ж. приютили цялото семейство, като им предоставила да
ползват втора къща, намираща се в двора на нейния дом. Децата не поддържали
връзки с биологичния си баща, разделен с майка им от 10 години. Същият създал
друго семейство. Децата на А.К. от предишен брак не живеели при него.
И двете деца били
разпитвани няколко пъти в хода на разследването, като при проведените разпити в специализирана
среда „синя стая” в „Комплекс за социални услуги за деца и семейство“
гр.Пловдив в присъствието на психолог, свид.Е. С.
съобщила, че от съседката В.Ж., грижеща се за нея и сестра й, е била разбрала,
че майката на А.К. – свид.Н.К. лично била споделила
на Ж. как една вечер В.Б. е преместила леглото на С. С. до това на А.К.. Когато
всички си легнали, С. С. започнала да вика силно, но свид.Н.К., намираща
се на съседното легло, не направила нищо, а само се завила през глава, защото
се страхувала А.К. да не я набие. Това се е случило през лятото на 2016 г. в
гр.С.. За наученото от К., свид.Ж. разказала на Е.
С.. Последната от своя страна разказала на майка си, но тя я обвинила, че лъже
и й се скарала. При опити да разговаря със сестра си за така наученото, свид.С. С. се затворила в себе си и отказвала да говори.
Разпитана също в „синя стая”, свид.С. С. споделила
единствено за случай, когато са били двете с Е., а А.К. ги е опипвал. Не
посочвала нищо от това, което сестра й Е. С. е научила от съседката Ж.. Такива
факти обаче свид.С.
С. е посочила още при първия си разпит пред разследващите органи, като подробно
е описала действията на А.К. и изрично е указала, че това се е случило през
месец август 2016 г. Тогава леглото й
било преместено от майка й до леглото на А.К. по начин, че двете легла
образували спалня. Непосредствено след това майка й В.Б. излязла от стаята, в
която останали да спят А.К., С. С. и Н.К.. С. е било облечена с пижама -
горнище и долнище, като под пижамата е имала гащи. А.К. бил само по гащи.
Тогава той свалил долнището на пижама на С. и гащите й. Последната не знаела
какво е щял да прави А.К. и не смеела да вика, защото се страхувала от него.
Той я хванал и я обърнал с гръб към себе си, след което си мушнал члена във
влагалището й, като сторил това два пъти, казвайки на детето, че майката В.Б.
му е казала да направи това. От действията на А.К., свид.С.
С. я заболяло силно и започнала да вика, но въпреки че Н.К. чула виковете на
детето, не реагирала по никакъв начин. В момента, в който свид.С.
С. започнала да вика, А.К. спрял и се отдръпнал от нея. От страх, детето не
обуло гащите си и заспало така, като гащите и долнището на пижамата й К.
оставил под завивката. В 4 часа сутринта А.К. станал и тръгнал за работа.
Точният час бил установен от свид.С. С. от мобилния й
телефон. Тогава тя също станала и си обула гащите. След като светнала лампата,
установила, че по чаршафа на мястото, където е лежала, имало кръв. Взела същия и го хвърлила за пране. В банята
установила, че кръв има и по гащите, и по половия й орган.
На сутринта свид.К. разказала на свид.Ж. за случилото се вечерта, както и намерила
чаршафа с кръвта, но за него нищо не споменала. В разпита си пред съдия свид.С. С. посочила, че А.К. е вкарал не половия си орган,
а пръсти във влагалището й, като всички други обстоятелства са идентични с тези, изложени пред разследващите органи.
Пред свид.Ж. детето също така потвърдило, че А.К. в
присъствието на спящата на другото легло негова майка е вкарал двата си пръста
във влагалището й, при което много я заболяло и тя викала, но Н.К. не направила
нищо. При следващ разговор със свид.Ж., която я
успокоила и я убедила да каже истината, свид. С. С. й
отговорила, че А.К. е правил ***. В разпита си пред съдия детето също е
посочило, че А.К. е проникнал във влагалището й с двата пръста.
Заключението на съдебно
– медицинската експертиза сочи наличие на дефлорирана девствена ципа с давност
от повече от 7 дни, което може да се получи при проникване във влагалището с твърд предмет, какъвто е полов член. Такъв
предмет са и пръстите на човешката ръка.
Съгласно съдебно –
психиатричната експертиза, свид.С. С. може да дава
показания по производството и правилно да възприема и интерпретира фактите от
миналото, както и се чувства изключително застрашена и незащитена от А.К. и
майка си В.Б..
Било установено също
така, че А.К. е извършил насилствено два
полови контакта по отношение на навършилата 14 – годишна възраст свид. Е. С.. Първият път в с.Ц. по обяд, когато в държаната
от тях къща под наем били само А.К. и свидетелката. Последната била в стаята
си, когато К. влязъл и отишъл при нея, затваряйки вратата. Свид.Е.
С. била облечена с рокля, под която имала гащета. А.К. бил облечен с анцуг. Той
отишъл и седнал на леглото до нея в момент, в който тя гледала мобилния си
телефон, започнал да й се кара. Заключил преди това всички врати, след което
взел една възглавница, като й казал, че няма да излиза никъде. Заключил и
прозорците. А.К. взел възглавницата и се опитал да натисне с нея по лицето Е.
С., но тя се измъкнала и започнала да тича по стаята, а той я подгонил. След
като я хванал, я сложил да легне на леглото, като с едната си ръка държал
ръцете й зад гърба, а с другата ръка си свалил панталона. След това я пуснал,
като й свалил роклята и гащите. Опитът на Е. С. да избяга бил неуспешен.
Дърпала се, но и той я дърпал. Навел свид. Е. С.
напред, разтворил краката й и с едната си ръка отново хванал ръцете й отзад на
гърба. В този момент свид. Е. С. била гола, като А.К.
проникнал с *** отверстие на свидетелката. Вкарал половия си орган само веднъж,
след което еякулирал и я оставил. Излязъл. Е. С.
отишла в банята и се измила и отишла на двора, като разказала всичко на сестра
си С. С.. Споделила й с майка си – свидетелката В.Б., която й отговорила, че
лъже и я набила.
Втория път А.К.
проникнал с половия си орган във влагалището на свид.Е.
С., навършила 14 години, в къщата на свид.Н.К. в
гр.С. в момент, в който сестра й С. С. била при съседката В.Ж., а свид. В.Б. била отишла да пие бира. А.К., намиращ се сам в
стаята с Е. С. свалил панталоните и гащите й, след което я сложил да легне на
леглото. Е. С. започнала да вика и да плаче, а свид.
А.К. хванал с ръка половия си орган и го вкарал в този на свидетелката, от
което тя почувствала болка. Въпреки че имала приятел, с него тя нямала интимни
отношения и до този момент била девствена. А.К. еякулирал
на леглото, непосредствено след като извадил половия си орган от този на свид. Е. С.. Станал, облякъл се и излязъл. Чувайки сестра
си да вика, свид.С. С. отишла веднага при нея, като я
заварила завита с една хавлия. Е. С. й споделила, че я било срам и че майка им
я е предложила на А.К.. Казала й, че А.К. пак я е изнасилил. Когато станала от
леглото, от нея потекла кръв в резултата на дефлорираната девствена ципа, в
какъвто смисъл е и заключението по съдебно – медицинската експертиза.
Всъщност
гореизложената фактическа обстановка е напълно различна от приетата за
установена от представителя на държавното обвинение, с което първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на своята
компетентност в рамките на конкретното производство, доколкото не следва да
действа като инстанция по същество, защото няма право да проверява установените
фактически положения и като резултат на реализираната проверка да приема нови
такива. Неправилно чрез извършен собствен анализ на доказателствената
маса е решил въпросите по самото обжалване. След като е несъгласен с приетата
от прокурора фактология, долустепенният
съд е следвало да отрази в акта си причината за това, а не да излага собствен
прочит на доказателствата, защото по този начин е препятствал възможността да
даде задължителни указания на прокурора при отмяната на постановения от него
акт. В резултат на това се е стигнало до там, че е изразил категоричната си
убеденост за реализирани от А.К. престъпни посегателства и на практика е дал
указания на прокурора да внесе обвинителен акт срещу указаното лице. Така
допуснатото нарушение следва да бъде отстранено от въззивната
инстанция.
Несъмнено прекратителното
постановление е необосновано, доколкото установените от прокурора фактически
положения несъответстват на събраната в хода на разследването доказателствена маса. В този смисъл е допуснато нарушение при
оценката на доказателствата, защото не е обсъден, респ. игнориран е част от доказателствения материал, а съдържанието на конкретни
доказателства е изопачено.
Действително и Е., и С. С. са
разпитани като свидетели три пъти в хода на разследването, като първият им
разпит е проведен в защитена среда „синя стая“. Некоректно обвинителят е приел,
че при тези си разпити нито една от тях не е посочила за посегателство против
половата й неприкосновеностот страна на свид.К.. Видно от разпита на свид.Е.
С. /л.44 гръб ДПво/, същата наред с пространствения
си разказ относно отношенията в семейството, е посочила, че от съседката свид.Ж. /леля В./ е научила, че Н. К. /майка на А.К./ й
била споделила, че синът й е обарвал С., както и че самата К. лично била видяла как А.К. е
преместил леглото на С. до неговото, а С. много е викала. Това се случило през
лятото на 2016 г. От друга страна, неколкократно е
посочила свид.Е. С. и то в този си разпит, че К. я е
пляскал по дупето. Същата е споменала също така, че К. постоянно е искал пръста
й, след което хващал същия и го поставял между неговите два пръста,
придърпвайки го.
И не само тази свидетелка разказва за
действия от страна на К. против половата й неприкосновеност. Свид.С. С. при разпита си в „синя стая“ също сочи за такива
/л.52 ДПво/- как докато двете със сестра й били в
една стая с А.К., той ги е опипвал
едновременно. При проведените последващи разпити
всяка от сестрите е споделила за конкретно реализирани действия спрямо всяка от
тях от страна А.К., като заявеното при втория разпит и Е., и С. С. са повторили
и при третия си такъв. Ето защо необоснован се явява прокурорският извод, че в
показанията на двете свидетелки се констатират съществени противоречия касателно начина на засягане на половата им
неприкосновеност. Напротив, всяка от тях още при първия си разпит е указала за
такова поведение на К., при последващия е посочила с
подробности относно осъщественото от него, което е потвърдила и при третия си
разпит. Действително заключенията по съдебно-психиатичните
и психологични експертиза на всяка от тях сочат, че е поради ниската им степен
на зрялост може да се очаква повлияване от страна на значими за тях възрастни.
Но е налице и изрично указание, че несъмнено и двете са могли да дават
достоверни обяснения относно предмета на разследване, стига самите те да желаят
това. Ако прокурорът счита, че показанията им действително са повлияни от
възрастни, то е следвало, изследвайки заявеното от всяка от тях, да прецени
дали в конкретния случай е налице повлияване, а не да се позовава на принципна
такава възможност. Същевременно не е отчел, че е възможно повлияването да е
било в насока да затаят случилото се с всяка от тях, а не да го изопачат,
защото е пропуснал да констатира изрично заявеното от свид.С.
/л.59 ДПво/, че майка й В.Б., отивайки в училището й,
й е казала, че трябва да излъже, че чичо й И. я е
изнасилил. Е. С. пък заявява, че е била
заплашена от самия К. да не казва на никой за случилото между двамата, защото
щял да я убие /л.61 гръбДПо/.
Продължавайки да анализира показанията
на всяка от свидетелките С. и съпоставяйки ги с останалата доказателствена
маса, предствителят на държавното обвинение е
изопачил заявеното от свид.С. С., доколкото при
последно проведения й разпит същата категорично е заявила, че докато са живели
в с.Ц. сестра й Е. С. й била казала, че на нея А.К. й е посягал сексуално два
пъти, като С. С. не си спомня с точност споделеното й /л.59 ДПво/.
Несъмнено Н. К. е последователна в
проведените й разпити, че не била свидетел на сексуално насилие, упражнено от
сина й спрямо двете сестри С., като диаметрално противоположни на тези й
показания са показанията й при проведената очна ставка със свид.В.Ж..
Не става ясно защо обаче прокурорът с лекота е дал вяра на всичко, заявено от нея извън очната ставка, а не е
кредитирал казаното при последната, позовавайки се единствено на
последователността й при проведените разпити. Представителят на държавното
обвинение е следвало да направи тази преценка едва след като съпостави
показанията на свид.К. с изложеното от всяко от
момичетата С. и заявеното от свид.В.Ж. - както при
разпита й /л.63 ДПво/, така и при очната й ставка със
свид.К. /л.84 ДПво/. Свид.Ж. и в двата случая е разказала за споделеното й от
самата Н.К. касателно поведението на А.К. спрямо С.
С., от една страна, а от друга, и за казаното й от самата С. С. и то в
присъствието на К. непосредствено след случилото се посегателство над половата
й неприкосновеност. Игнорирайки тази част от доказателствените източници прокурорът е допуснал съществено
нарушение при оценката им.
Всъщност показанията на свид.В.Ж. са от изключително значение, защото
непълнолетните сестри са намирали опора в нея, посещавайки непрекъснато дома й,
нощувайки и хранейки се в същия, като
именно поради изграденото доверие единствено на нея са споделяли за поведението
на А.К. спрямо всяка от тях. Същите обаче прокурорът е пропуснал да подложи на
прецизен анализ и да констатира дали те се потвърждават или не от заявеното от
двете момичета, респ. от изложеното от свид.Н. К..
Неправилен е и изводът на обвинението,
че макар от заключението по съдебно-медицинската експертиза да се установява
нарушение на целостта на девствените ципи при всяка от Е. и С. С., то тази
констатация не се потвърждавала от версиите им, защото били вътрешно
противоречиви. Такова противоречие обаче не е налично, още повече при
съпоставяне показанията на свидетелките
Е. и С. С. с тези на свид.Ж. и свид.К..
Да, действително Е. С. е имала дълго време приятел, но след като не само тя, но
и въпросният приятел К.Г. /л.80 ДПво/ са заявили, че
никога двамата не са имали полови контакти, то не почива на доказателствената
маса приетото от прокурора, че това приятелство на Е. поставяло под съмнение
тезата й, че А.К. е блудствал с нея и я е изнасилил.
Доколкото протестът против атакувания
съдебен акт приповтаря изцяло акта на прокурора, с който е сложил край на
наказателното производство, то реално липсват възражения, по които въззивната инстанция да се произнесе. Становището й касателно обосноваността и законосъобразността на постановлението се явява произнасяне и по
протеста.
По изложените съображения прекратителното
постановление се явява необосновано. Едва след извършване на законосъобразен и
обоснован анализ на събрания по делото доказателствен
материал, без на същия да се придава смисъл, на какъвто не е носител, а при
необходимост реализиране и на допълнителни действия по разследването, следва
прокурорът да направи извод съставомерно ли е или не
поведението на А.К. по отношение на всяка от сестрите Е. и С. С., респ. под
текста на кое престъпно посегателство следва да бъде подведено. Не съществува
пречка да бъде разширен предметът на разследване и по отношение на евентуално
реализирано посегателство по чл.152, ал.1 НК при налични доказателства и в тази
насока. Гореизложеното налага потвърждаване на
протестираното определението, като при
връщане на делото следва да се изпълнят указанията, посочени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Предвид изложените съображения и на осн.
чл.243, ал.8 НПК Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №280/30.12.2019 г. по
ЧНД №530/2019 г. по описа на Районен съд-Асеновград, IV н.с., като при ВРЪЩАНЕ
на делото на РП-Асеновград СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ УКАЗАНИЯТА, посочени в
обстоятелствената част на НАСТОЯЩОТО определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: