Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 1099 / 14.08.2020г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1351 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят М.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорила ревизионен акт (РА) №Р-02000215006391-091-001/21.01.2016г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Петкова на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията, и Р.* Темелкова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение №133/06.06.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че в хода на ревизията неправилно е опредеЛ. данъчната основа за облагане за всички периоди. Според жалбоподателката нейните възражения против ревизионния акт са възприети и интерпретирани неправилно, решаващият орган е счел, че в жалбата са изложени възражения за опреД.е на данъчна основа чрез приспадане на действително направените разходи, а не според нормативно регламентирания начин – чрез приспадане на 25% от целия установен доход. Всъщност жалбоподателката твърди, че не всички доходи представляват нейно възнаграждение, а че част от сумите, които е получила са ѝ предоставени от клиентите да заплаща разходи за такси, депозити, възнаграждения на вещи лица и други. Жалбоподателката твърди, че знае как се образува данъчната ѝ основа и че от декларираните доходи може да приспадне само 25%, които са нормативно признати разходи. Така в жалбата спорът е определен като спор за това какъв е размерът на паричните средства, които представляват доход на жалбоподателката за всеки от периодите. Твърди още, че уговорките, които има с клиентите си са наМ.ли писмено отражение в оформените от нея отчети. Счита, че уговорките, които има с клиентите, подлежат на промяна в хода на делото и че не са постулат, който е неизменен. Освен това счита, че адвокатският кочан не е ценна книга. Според жалбоподателката следва да се отчитат освен постъпилите суми и направените разходи, както и сумите, които адвокатът е върнал на клиентите, защото със ЗДДФЛ се облагат реално получени доходи, като законът определя кое е доход. Счита, че възраженията й са били пренебрегнати както от ревизиращия орган, така и от решаващия орган. Твърди, че наредба № 1 от 2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения регламентира не само минималните адвокатски хонорари по видове дела, но дава право да представлява безплатно свои роднини, приятели, близки, материално затруднени лица. Освен това подчертава, че извън НОХД, нормативно е призната възможност да се уговаря резултативен хонорар. По тази причина в практиката на жалбоподателката често се случвало договореният хонорар да се измени в зависимост от възможностите на лицата да го заплатят, както и в зависимост от изхода на делото. Твърди, че финансовите й отношения с клиентите добиват окончателен характер в крайния етап след като оформи отчета по делото. Счита, че многобройните писмени доказателства, които е представила в хода на ревизията, подкрепящи основателността на нейните възражения, не са били взети предвид под предлог, че представените отчети са частни документи и нямали доказателствена сила по отношение на фактите, описани в тях. Счита този аргумент за абсурден, още повече, че договорите за правна защита и съдействие, на които често се е позовавал ревизиращият орган, също са частни документи, подписани от същите страни. Твърди, че този извод на органа противоречи на процесуалните норми, регламентиращи доказването в ревизионното производство. Счита, че ревизиращият орган неправилно е възприел като доходи всички постъпления по банковата сметка на жалбоподателката, като не е разграничил възнагражденията от сумите за заплащане на такси и други разноски. Конкретно посочва, че през 2013г. е получила от „Каен Гранити“ ЕООД сумата от 1 850 лв. по банковата си сметка, но твърди, че тази сума е за разноски за завеждане на изпълнително дело против „Понсстройинженеринг“ АД, а не адвокатски хонорар. Конкретни възражения са изложени и по отношение на правоотношението с Д.К.М., където жалбоподателката твърди, че методът й на работа хронологически включва следните процеси – подписване на пълномощно, даване на сума, описана в договор, след което възложената работа се изпълнява и накрая се отчита на клиента, като в отчета се включва както отчитането на извършената от адвокат работа, така и отчитане на финансовата страна на правоотношението адвокат-клиент. В заключение в жалбата е посочено, че се оспорват и допълнително определените здравни и осигурителни вноски за всички периоди, тъй като жалбоподателката счита, че те не са дължими в такъв размер.

Като счита, че оспореният РА е незаконосъобразен, иска да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска РА да бъде отменен. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-0200215006391-020-001/05.08.2015г. (л.136), издадена от Г.Петкова на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр.Бургас, е възложена ревизия на жалбоподателя обхващаща задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2009г.-31.12.2013г., за ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009г.-31.12.2013г., за универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009г.-31.12.2013г. и за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009г.-31.12.2013г. Заповедта е изменена със ЗВР № Р-0200215006391-020-002/05.10.2015г. (л.138) издадена от същия орган, с която е удължен срока за извършване на ревизия.

Възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед №РД-2/05.01.2015г. (л.17). Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02002150006391-092-001/23.11.2015г. (л.111). Срещу ревизионният доклад е подадено възражение от ревизираното лице (л.317). Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт № Р-0200215006391-091-001/21.01.2016г. (л.95), който е обжалван по административен ред. Решаващият орган не е приел наведените в жалбата възражения за основателни и е потвърдил обжалвания ревизионен акт, в частта  с която са определени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1 953,91 лева главница и 1 145,05 лева лихва за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., в размер на 1 796,49 лева главница и 867,87 лева лихва за периода 01.01.2010-31.12.2010г., в размер на 2 808,42 лева главница и 1 065,74 лева лихва за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., в размер на 3 228,86 лева главница и 894,20 лева лихва за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. и в размер на 920,04 лева главница и 161,58 лева лихва за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.; за осигурителни вноски за ДОО в размер на 2 205,33 лева главница и 1 887,86 лева лихва за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., в размер на 2 033,13 лева главница и 1 325,59 лева лихва за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г., в размер на 2 188,64 лева главница и 977,68 лева лихва за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., в размер на 2 235,43 лева и 619,05 лева лихва за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г., в размер на 1 437,40 лева главница и 252,44 лева лихва за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.; за осигурителни вноски за ДЗПО в УнПФ в размер на 857,20 лева главница и 733,80 лева лихва за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., в размер на 924,14 лева главница и 602,53 лева лихва за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г., в размер на 854,93 лева главница и 381,90 лева лихва за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., в размер на 883,61 лева главница и 244,70 лева лихва за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. и в размер на 550,63 лева главница и 96,70 лева лихва за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.; за осигурителни вноски за ЗО в НЗОК в размер на 1 343,45 лева главница и 787,30 лева лихва за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г., в размер на 1 467,28 лева главница и 708,83 лева лихва за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г., в размер на 1 350,16 лева главница и 512,36 лева лихва за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., в размер на 1 421,29 лева главница и 393,61 лева лихва за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. и в размер на 877,81 лева главница и 154,16 лева лихва за периода 01.01.2013г.- 31.12.2013г.

Със заповед № 89/15.04.2016г. директорът на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП на основание чл.34, ал.1, т.2 и ал.3 от ДОПК е спрял производството по административното обжалване на ревизионен акт № Р-0200215006391-091-001/21.01.2016г. Със заповед за възобновяване на спряно производство № 117/25.05.2016г. директорът на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП административното производство е било възобновено. 

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Този извод инкорпорира в себе си и извода, че оспореният РА е валидно издаден.

 

БЕЛЕЖКА: Съдебното решение имо обичайната структура – описание на доказаните факти, след които правни изводи, но поради изключително големия обем на фактите, които предпоставят и такъв обем на съдебното решение, при описанието на всяко правоотношение, в което е влизала жалбоподателката, съдът в курсив е изложил кратки мотиви защо приема конкретната сума като придобит доход. В правните изводи са изложени принципни съображения на съда относно приложението на закона и относно изложените от страните възражения в хода на съдебното производство, които подпомагат разбирането на кратките мотиви след фактическото описание на всеки източник на доходи.

ФАКТИ:

Ревизираното лице М С.Т. е регистрирана като лице упражняващо свободно професия – адвокат, считано от 1997г. Няма регистрация по ЗДДС.

Ревизията е възложена на основание извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства приключила с протокол № ПФ-02000214000023-073-001/31.07.2015г. (л.229). При проверката след извършен анализ и съпоставяне на наличните парични средства на проверяваното лице и извършените разходи през периодите са констатирани недекларирани средства от проверяваното лице в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.

І. Данъчен период 2009г.

За 2009г. М С.Т. е декларирала доходи в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ **********/02.02.2010г., като в приложение № 3 е деклариран годишен размер на дохода от упражняване на свободна професия (адвокат) - 5 050 лева (л.279).

Ревизиращият орган е приел, че общата сума на получените от адвокат Т. недекларирани суми в брой по силата на сключени договори за правна защита и съдействие през 2009г. възлиза на 21 445 лева (л.198), 5 700 лева от продажба на МПС(чл.13, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДДФЛ, чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ) и получени по банков път средства под формата на хонорари в размер на 7 959.81 лева (л.196).

Съдът счита, че общо придобитият доход от адвокатска дейност през 2009г. е следния:

1. На 18.02.2009г. между И. Димитров и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064569 (л.27), с предмет – подаване на жалба и процесуално представителство пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, внесени в брой на датата на сключване на договора, доколкото няма отбелязване, че сумата е платена по-късно, а същевременно в договора е отбелязано плащането в брой. Било е образувано адм.д. № 251/2009г. по описа на Административен съд – Бургас, завършило с решение № 958/28.07.2010г., с което в полза на И. Димитров не са присъдени разноски.

Според представен от адвокат Т. списък на суми и дати (л.897). По адм.д. № 251/2009г. е посочено, че на 18.02.2009г. клиента е платил 100 лева, след което два пъти е посочена сумата от 150 лв., като срещу всяко от записванията са посочени различни дати - 24.07.2009г. и 17.09.2009г., а след датите е записано „експертиза“. От това описание на платените суми за експертизи може да се направи извод, че клиентът ги е платил допълнително, извън сумата за адвокатски хонорар. В списъка са посочени и разходи направени по адм.д. № 13182/2010г. на ВАС „1 лев (25.11.2009г.) копиране, 2 лева (13.11.2009г.) копиране, 0,50 лева (22.10.2009г.) копиране и 1,10 лева (09.06.2009г.) копиране“. По-надолу е обобщено, че приходите са 100 лева, разходите – 308,60 лева и като загуба за 2010г. е посочена сумата от 208,60 лева. Така описаната бележка е подписан само от адвокат Т..

От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.2207) се установява, че вещото лице не е открило кога е приключено и отчетено адм.д. № 251/2009г. Посочва, че за клиента И. Димитров не е открито досието по делото, като делото е приключило, но не е деклариран доход. Липсват документи, удостоверяващи разходи за експертиза. 

В посочения случай като получен приход следва да се приеме сумата от 100 лева, колкото е отразено в договора за правна помощ, че е договорената и платена сума за адвокатско възнаграждение. Твърденията, че направените разходи за експертизи и др. разноски по делото са повече от платената от клиента сума, т.е. че направените разходи са за сметка на адвоката, са недоказани. Отразеното в представения отчет е писмено твърдение на жалбоподателя, не носи подписа на клиента, нито притежава достоверна дата, която да бъде противопоставена на другата страна по делото.

 

2. На 02.04.2009г. между М.К. и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064518 (л.56), с предмет – процесуално представителство по процедура по отчуждаване на ПИ и обжалване размер на обезщетение пред Община Созопол и Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.

На 23.06.2009г. между М.К. и адвокат М Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064518 (л.55), с предмет – процесуално представителство по адм.д. № 567/09г. по описа на Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.

Жалбоподателката Т. е представила декларация (л.483), съгласно която от сумата 4 675 лева, получена от нея по адм.д. № 567/2009г. по описа на Административен съд – Бургас и по адм.д. № 623/2010г. по описа на Административен съд – Бургас е предала на М. К. на 21.12.2010г. – 1 150 лева в брой без документ и на 22.12.2010г. – 2 900 лева в брой срещу РКО (представен по делото на л.483) или общо 4 050 лева. В декларацията е посочено още, че разноските са в размер на 299,17 лева, а остатъка е адвокатски хонорар в размер на 325,83 лева, който се отнася за 2010г. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Административно дело №567/09г. на АСБ е прекратено с определение № 1367/23.6.2009г. В полза на М. К. не са присъдени разноски. 

Съгласно извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.2207) вещото лице е установило, че приходите получени от М. К. са отчетени през 2010г., защото адм.д. 567/2009г. по описа на Административен съд – Бургас е приключило през 2010г.  

На М. К. е била извършена насрещна проверка (л.1314) при която тя е дала писмено обяснение (л.1317), в което е заявила, че във връзка с адм.д. № 567/2009г. е сключила договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т., като в тази връзка е предоставила на адвоката си парични суми за съдебни разноски, такси, експертизи и други. Посочва, че на 02.04.2009г. е платила 200 лева, на 23.06.2009г. е платила 650 лева, като предоставените през 2009г. суми са били по повод завеждане на адм.д. № 567/2009г. срещу община Созопол, което по-късно е било прекратено и поради това сумата от 850 лева й била възстановена изцяло. Представени са договори за правна помощ и съдействие (л.1318) и вносни бележки за заплащани такси.

При тези факти съдът счита, че в крайна сметка от правоотношението с М.К., жалбоподателката не е придобила доход през 2009г. Тогава са били платени две суми – 200 лв. и 650 лв. за адвокатски възнаграждения. Клиентът К. в обясненията си дадени пред ревизиращият орган е заявила, че така описаните две суми са й били възстановени същата година поради прекратяване на делото, по повод на което е наела адв.Т.. Съдът няма причини да се съмнява в достоверността на фактите изложени от К.. Сумите са платени през 2009г. Определението на съда за прекратяване на адм.д. № 567/2009г. също е постановено през 2009г., което през призмата на обясненията на К. означава, че сумите са й върнати още през 2009г. Останалите суми, за които се говори в декларацията касаят друг период.

 

3.На 10.12.2009г. между И. Петев И.ов и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064454 (л.726), с предмет – процесуално представителство по ИД № 474/2009г. на ЧСИ И.ка Миндова, рег. № 704 с район БОС, както и процесуално представителство пред БОС по реда на чл.423 по ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, платимо в брой, без отбелязване същото да е платено.

При липса на доказателства за плащане на договореното възнаграждение, посочената в договора сума не следва да се включва в доходите получени от жалбоподателката през 2009г.  

 

4.На 21.08.2009г. между М.Маринова и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064506 (л.804-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 4187/2009г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платимо в брой, с отбелязване, че 300 лева са платени в брой на датата на сключване на договора.

С решение № 544/14.06.2010г. постановено по гр.д. № 4187/2009г. на БРС е осъдил другата страна да заплати на М.Маринова направените разноски в размер на 600 лв., които според мотивите на съда са за адвокатско възнаграждение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=qjMyrILFgoc%3D).

Представена е декларация от М Т. (л.805, л.499), с която същата декларирала, че сумата от 200 лева, получена от нея по гр.д. № 4187/2009г. по описа на БРС й е платена от М.М, от която сума е направила разноски за 37 лева и за нея са останали 163 лева.

В доходите на жалбоподателката за 2009г. следва да бъде включена сумата от 300 лева, поради доказаността на това плащане. Няма данни договореното възнаграждение да е платено изцяло през 2009г., договорът за правна помощ удостоверява плащане само на половината от възнаграждението на адвоката. Очевидно от мотивите на съдебното решение пред БРС е претендирана пълната сума, договорена като адвокатско възнаграждение и тя е присъдена. Но решението е постановено през 2010г., а за 2009г. няма данни за направено плащане на още 300 лв. Декларацията съставена и подписана от жалбоподателката е писмено твърдение на страната, което не е подкрепено с доказателства за направените разноски. Отделно от това от плащането на цялото или част от договореното възнаграждение не следва, че разноските се поемат от адвоката. Такава клауза няма в договора за правна помощ, нито произтича от приложимите норми на ЗА и Наредба №1/2004г. Твърденията в декларацията противоречат и на решение № 544/14.06.2010г. постановено по гр.д. № 4187/2009г. на БРС.

 

5. На 03.07.2009г. между П.Петров и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 063410 (л.935-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред Районен съд – Горна Оряховица за „завеждане, водене и приключване с окончателно влизане в сила на съдебно решение за обезсилване на нотариален акт № 926“, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.

На същата дата - 03.07.2009г. между Р. Петрова и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 063409 (л.936), с предмет – представителство пред нотариус А.Маркова, рег. № 252 от Нотариалната камара и получаване на заверени преписи от нотариално дело за замяна на недвижими имоти от 27.12.2007г., с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, платени в брой.

Жалбоподателката е представила отчет (л.484) относно гр.д. № 1059/2009г. по описа на РС-Горна Оряховица, гр.д. № 364/2009г. по описа на РС-Поморие, и.д. № 292/2010г. на ЧСИ Георгиев, и.д. № 672/2010г. на ЧСИ Георгиев с клиенти Р. и П.Петрови, съгласно който на 03.07.2009г. клиентите са платили 650 лева + 350 лева, на 18.05.2010г.  – 490 лева, на 06.06.2011г. – 342,30 лева, на 09.12.2011г. - 440 лева за ИД и 769,84 лева преведени от ЧСИ. За размер на адвокатския хонорар е посочено – безвъзмездно по чл.5 от Наредбата, а остатъка от 170 лева е посочено, че е платен на Р. чрез дъщеря й  на 24.04.2012г. Отчетът е подписан от адвокат Т. и .

От придружително писмо изх.№69/21.01.2015г.(л.935) на РС Поморие се установява, че спора, по който клиентите са страни първоначално е образуван в дело пред РС-Горна Оряховица (гр.д. № 1059/2009г.), където производството е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на РС-Поморие (гр.д. № 364/2009г.). По гр.д. № 364/2009г. на РС-Поморие е постановено решение № 65/30.04.2010г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Fe%2BPYbO5v5s%3D), с което съдът е осъдил другата страна да заплати на Р. и П.Петрови разноски в размер общо на 1 442,22 лв. От мотивите се установява, че тази сума е пропорционална на уважената част на исковата молба, т.е. не пълната претендирана сума.

Посочената в договора за правна помощ сключен с П.Петров сума от 650 лева следва да бъде включена в приходите на адв.Т. за 2009г. Сумата представлява адвокатско възнаграждение, договора удостоверява, че тя е била платена при сключването му, т.е. през 2009г.

Същото се отнася и за сумата от 350 лв., която представлява договореното и платено на адв. Т. възнаграждение от Р. Петрова.

Присъдените със съдебното решение разноски са друг аргумент в полза на извода на съда, че платеното възнаграждение от двамата клиенти е 1000 лв. общо.

Представеният отчет не е подписан от Р. Петрова и/или П.Петров, с които са сключени договорите за правна помощ и които договорите сочат като платци на адвокатското възнаграждение. Лицето подписало отчета няма пълномощно да ги представлява. Сумите посочени в отчета са нелогични, не става ясно какви са плащанията и разходите по делата, при съпоставка на които да се получава разлика от 170 лв., за която се твърди, че е върната на дъщерята на Р.Петрова. От друга страна не може да се приеме, че адв.Т. е предоставила безвъзмездно адвокатската услуга поради очевидно договореното и платено възнаграждение, както и поради факта, че в съдебното производство са претендирани разноски в т.ч. и платени адвокатски възнаграждения.   

 

6. На 19.10.2009г. между Районен съд – Бургас и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 063414 (л.984-гръб), с предмет – служебна защита по гр.д. 4203/2008г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева платимо по банков път с посочена банкова сметка. ***стемата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ АД – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196) се установява, че на 30.10.2009г. от Районен съд – Бургас е постъпило плащане в размер на 100 лева по гр.д. № 4203/2008г. Представено е преводно нареждане за кредитен превод в размер на 100 лева, с основание за превода – гр.д. № 4203/2008г., с получател М Т. и наредител – Районен съд – Бургас, получено на 30.10.2009г. (л.984). Представен е и разходен касов ордер № 1569/09 от 19.10.2009г., издаден от Районен съд – Бургас, с който съгласно определение на съда от 04.10.2009г. по гр.д. № 4203/2008г. следва да се изплати от бюджетни суми на адвокат М Т. сума в размер на 100 лева (л.984).

Посочените факти еднозначно сочат, че сумата от 100 лева платена от РС-Бургас на 30.10.2009г. следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2009г.

 

7. На 09.01.2009г. между П.Лазаров и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064613 (л.1002-гръб), с предмет – процесуално представителство по ДП № 688/2008г. по описа на ІІ-ро РПУ – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.  

По отношение на този договор за правна помощ липсват други твърдения, не са представени доказателства, които оборват направеното плащане, за това платеното възнаграждение в размер на 100 лева следва да бъде включено в доходите за 2009г.

 

8. На 07.04.2009г. между „Драй Билдинг“ ООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064540 (л.1003), с предмет – процесуално представителство пред БРС за обжалване на НП от отдел „УОС“ при Община Бургас пред всички инстанции, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.

На 08.10.2009г. между „Драй Билдинг“ ООД и адвокат М Т. е сключен друг договор за защита и съдействие, серия Б, № 064533 (л.1003-гръб), с предмет – процесуално представителство по КАНД № 1200/2009г. на Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.

Жалбоподателката е представила отчет (л.798-гръб), съгласно който по АНД № 1210/2009г. и КАНД № 1200/2009г. с клиент „Драй Билдинг“ ООД с управител Ч.Митев от клиента са платени на 08.04.2009г. – 350 лева и на 08.10.2009г. – 450 лева. Като разходи по делата са посочени 52,40 лева, а като размер на адвокатския хонорар - 50 лева. Остатъкът от 697,60 лева (698 лева) е посочен като сума за възстановяване, като към дата 28.12.2009г. е отбелязано, че всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан само от адв.Т..

На „Драй Билдинг“ ООД е извършена насрещна проверка (л.1423). Управителят на дружеството е представил декларация (л.1424), съгласно която през периода 2009г.-2013г. „Драй Билдинг“ ООД е ползвало услугите на адвокат М.Т., свързани с водени дела. Посочва, че в счетоводството на фирмата за този период няма осчетоводени разходни документи за извършени адвокатски услуги от адвокат Т.. Издадените такива са ползвани единствено за разпределението им между съдружниците на фирмата като парично плащане. Заявява, че дружеството не разполага с документи и договори сключени между двете страни, тъй като не са съхранявани.

Съдът счита, като доход за 2009г. следва да бъде отчетена сумата от 800 лв. платена от дружеството в брой съответно на 07.04.2009г. (350 лв.) и на 08.10.2009г.(450 лв.). Плащането на тези суми се установява от представените договори за правна помощ, където изрично е уговорено между страните, че договореното адвокатско възнаграждение е платено веднага. Твърдението на управителя на дружеството, че не разполага с документи за извършеното плащане не променя този извод. Начинът на водене на счетоводството и нарушенията на ЗЧ от дружеството-клиент не е предмет на този спор. Освен това от изявлението на управителя в декларацията може да се направи извод, че възнагражденията на адв.Трифонава са били за сметка на съдружниците в дружеството, а не разход на самото дружество – „в счетоводството на фирмата за периода 2009-2013г. няма осчетоводени разходни документи за извършени адвокатски услуги от адвокат Т.. Издадените такива са ползвани единствено за разпределението им между съдружниците на фирмата като парично плащане“. За настоящия спор въпросът дали дружеството или съдружниците са платили, няма релевантност. От значение е само фактът на плащането.

Представеният отчет е писмено твърдение на жалбоподателката без достоверна дата. То не е подкрепено с доказателства. Дори обясненията на управителя на дружеството не съответстват на сочените в отчета данни. Управителят никъде не заявява, че е получил върнати от адв.Т. пари, които са част от дадените за адвокатски хонорар.

 

9. На 04.03.2009г. между „Жимтех“ ООД и адвокат М Т. е сключен договор за защита и съдействие № 064552 (л.1004), с предмет – процесуално представителство, с договорено възнаграждение в размер на 120 лева, платени в брой на датата на сключването му. Отбелязано е, че договорът е представен по гр.д. № 1568/2009г. по описа на БРС.

На 10.06.2009г. между „Жимтех“ ООД и адвокат М Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064521 (л.1011-гръб), с предмет – процесуално представителство пред БРС по заповедно производство, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени в брой. Договорът е представен по гр.д. №4105/09г. на БРС.

От справка за постъпили суми чрез системата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ АД – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196) се установява, че от „Жимтех“ ООД са постъпили плащания на 16.03.2009г. по договор № 064556/13.03.2009г. – 120 лева, на 14.05.2009г. по договор № 064523/13.05.2009г. – 484,35 лева и на 21.10.2009г. по договор № 064582/14.10.2009г. – 612,29 лева.

Очевидно е от сравнението на датите и номерата на договорите, че представените два договора са различни от договорите описани в справката за платени по банков път суми.

Жалбоподателката е представила отчет (л.503) по ч.гр.д. № 1568/2009г., ч.гр.д. № 1569/2009г., ч.гр.д. № 4105/2009г., и.д. № 437/2009г., и.д. № 137/2009г., и.д. № 274/2009г. и и.д. № 524/2010г. за клиент „Жимтех“ ООД, съгласно който клиентът е платил 500 лева, 431,74 лева, 400 лева по дело № 4105/2009г., 484,35 лева по и.д. № 137/2009г. и на 05.06.2012г. – 25 лева или общо 1 841,09 лева, от които по банков път – 1 096, 64 лева. Като разходи по делата са посочени следните суми: 30 лева – БОС, 16 лева – справки общини, 10 лева – СУ, 3,70 лева – поща, 8,76 – куриери, 46,92 лева – по списък, 7,5 лева – СУ, 117,18 лева – д.т., 32,42 лева – д.т., 2,23 лева – поща, 120 – ЧСИ и 16 лева – ГРАО или общо разходи в размер на 394,71 лева. Като размер на адвокатския хонорар е посочена сумата от 200 лева. Отбелязано е, че остатъка от 1 246,38 лева е върнат на 18.12.2012г. На отчета са положени подписи от клиент и адвокат.

Доказателствата сочат, че жалбоподателката е получила в брой като възнаграждение общо 520 лв. по договори № 064521/10.06.2009г. и № 064552/ 04.03.2009г., както е записано в самите договори - л.1004 и л.1011-гръб. Освен това по банков път е получила още 1 216,64 лв., плащания по договори: №064556/13.03.2009г. – 120 лева, № 064523/13.05.2009г. – 484,35 лева и № 064582/14.10.2009г. – 612,29 лева. Посочените банкови плащания са извършени през 2009г. Описаните договори не са представени по делото, но от отчета еднозначно може да се направи извод, че „Жимтех“ ООД е ползвал адвокатските услуги на адв.Т., освен по ч.гр.д. № 1568/2009г. и ч.гр.д. №4105/09г. по описа на БРС, за които са представени договори, също и за ч.гр.д. № 1569/2009г., и.д. № 437/2009г., и.д. № 137/2009г., и.д. № 274/2009г. и и.д. № 524/2010г.

От тези доказателства може да се направи извод, че жалбоподателката е получила от клиента „Жимтех“ ООД през 2009г. възнаграждения общо в размер на 1 736,64 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за периода. Представеният отчет в частта относно платеното адвокатско възнаграждение противоречи на останалите доказателства. Той е в непротивопоставима спрямо ответника дата, няма и доказателства за действително направени разходи и за върнати суми. В случая клиента е търговско дружество, което води счетоводство и връщането на по-голяма част от платените на Т. суми следва да се осчетоводи. Данни за това няма. На последно място няма и доказателства, че сключените договори са претърпели промяна в частта относно договореното и платено възнаграждение, удостоверени чрез анекси.

 

10. На 31.03.2009г. между „Скорпионс транс“ ЕООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064543 (л.1004-гръб), с предмет – процесуално представителство по ч.гр.д. от 2009г. за обезпечение на бъдещ иск, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой на датата на сключване на договора.

Адвокат Т. е представила отчет (л.489) по ч.гр.д. № 2327/2009г., ч.гр.д. № 3027/2009г., гр.д. № 3181/2009г., и.д. № 101/2009г. и и.д. № 180/2009г. за клиент „Скорпионс транс“ ЕООД с управител М.Бойчева, съгласно който клиента е платил 320 лева по дело № 3027/2009г., по и.д. – 350 лева + още 300 лева на 31.03.2009г. и 40 лева други или общо платени 1 010 лева. Като разходи по делото са посочени следните суми: 78,50 лева – д.т.; гаранция - 350 лева + 2 лева – банка; 42,50 лева – д.т.; поща и копиране – 7 лева; 17 лева – обжалване с частна жалба; 120 лева – такса ЧСИ или общо разходи в размер на 617 лева. Като размер на адвокатското възнаграждение е посочена сума в размер на 170 лева. Посочено е, че остатъка от 223 лева е изплатен изцяло в брой, като е отбелязано, че на 17.07.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиент и адвокат.

Представеният договор за правна защита се отнася за ч.гр.д. № 2327/2009г. по описа на БРС. За останалите дела описани в отчета няма доказателства платени суми. Плащането на 300 лева е доказано с представеното и неоспорено заверено копие от договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 064543 (л.1004-гръб). Няма доказателства да е променяна клаузата му касаеща размера на договореното и платено възнаграждение. За това съдът счита, че тази сума следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2009г.

 

11. На 18.05.2009г. между Т.Раноева и адвокат Т. са сключени следните четири договора за правна защита и съдействие:

-№ 064528 (л.1008), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени в брой при сключване на договора, договорът е представен по ч.гр.д. № 3452/09г. на БРС;

-№ 064529 (л.1008-гръб), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство, с договорено възнаграждение в размер на 620 лева, платени в брой при сключване на договора, договорът е представен по ч.гр.д. № 3453/09г. на БРС;

-№ 064531 (л.1009), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство, с договорено възнаграждение в размер на 834 лева, в брой, което е посочено, че е внесено, договорът е представен по ч.гр.д. № 3454/09г. на БРС;

-№ 064530 (л.1009-гръб), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство, с договорено възнаграждение в размер на 1 411 лева, платени в брой при сключване на договора, договорът е представен по ч.гр.д. № 3455/09г. на БРС.

Съгласно декларация на л.798 сумата от 941 лева, представена от адвокат Т., по гр.д. № 3452/2009г. по описа на БРС и по и.д. № 177/2009г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев е предадена на Т. Б. на 29.06.2010г. по следния начин – 433 лева в брой чрез адвокат В.Р. и на 01.07.2010г. - 508 лева по банкова сметка ***. Посочено е, че адвокатски хонорар няма, тъй като пълномощните са били оттеглени със скандал.

С декларация на л.797-гръб декларира, че сумата от 2 514,03 лева, получена от нея по и.д. № 152/2009г. на ЧСИ и ч.гр.д. № 3454/2009г. по описа на БРС е предала на Б. чрез адв. В.Р. на 30.06.2010г. изцяло и в брой.

С декларация на л.797-гръб декларира, че сумата в размер на 1 927, 50 лева, получена от нея по и.д. № 178/2009г. на ЧСИ Н.Георгиев и по ч.гр.д. № 3455/2009г. по описа на БРС е предала на Бахлов чрез адв.В.Р. срещу разписка на 30.06.2010г.

С декларация на л.798 декларира, че сумата от 1 945 лева, получена от нея  по ч.гр.д. № 34/2010г. по описа на БРС, по и.д. № 154/2009г. по описа на ЧСИ Н.Георгиеви по гр.д. № 208/2010г. по описа на БРС е предала изцяло на 30.06.2010г. на Б., чрез адвокат В. Р..  

Всички декларации са подписани само от адвокат Т..

На Т. Б. – Радоева е извършена насрещна проверка (л.1327), при която от същата е представено писмено обяснение (л.1330). Според обяснението Б.-Радоева не помни името на адвоката, който е ангажирала в Бургас, не помни да е адв.Т.. Не помни дали е имало или не документи по повод отношенията й с този адвокат – изминало много време и не съхранява документи. Не помни как са й преведени сумите преди повече от 5 години. 

Представените четири договора за правна защита и съдействие удостоверяват плащането на адвокатски възнаграждения общо в размер на 3 065 лв. Няма доказателства за прекратяване на тези договори, нито такива за оттегляне на пълномощия (доколкото упълномощаването е писмено и е представено по съдебно производство, с оглед формата на доказване оттеглянето на пълномощията също следва да е писмено).

Декларациите не доказват удостовереното в тях, те са само писмени твърдения на жалбоподателя. Липсват разписки за предаване на описаните суми. Освен това сумите посочени в декларациите съществено се различават от договорените възнаграждения в съответните договори за правна защита и съдействие. Този факт, както и факта, че всички договори касаят заповедни производства, навежда на вероятност сумите описани в декларациите да са предмета на заповедните производства, а не връщане на адвокатското възнаграждение. Независимо от това за целите на настоящото производство е от значение наличието на доказателства за платени суми през 2009г. и отсъствие на доказателства, че твърденията изложени в описаните четири декларации да са се осъществили. За това полученото от всички цитирани договори възнаграждение в размер общо на 3 065 лв. следва да се вземе предвид  при опреД.е на дохода да 2009г.

 

12.На 12.10.2009г. между В. С.ов И.ов и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064583 (л.1011), с предмет – процесуално представителство по ДП № 4325/2008г. по описа на БРП, ДНП № 441/2008г. по описа на сектор „ПП“ на ОД на МВР, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.

Жалбоподателката е представила две декларации – от В. И.ов и от адвокат Т. (л.501). В. И.ов декларирал, че между него и адвокат М.Т. „са уредени всички финансови отношения, всички суми, получени от адвоката от мен и от ЧСИ са отчетени и нямам никакви претенции към адвоката си по повод НОХД № 3884/2009г. на БРС, гр.д. № 1288/2010г. на БРС и и.д. № 956/2011г. на ЧСИ Н.Георгиев“.   

С другата декларация адвокат Т. е декларирала, че сумата от 2 816,61 лева, получена от нея по ДП приложено по НОХД № 3884/2009г. по описа на БРС, по гр.д. № 1288/2010г. по описа на БРС, и.д. № 956/2011г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев е предадена на В. И.ов – лично и на негов пълномощник по следния начин: на 10.10.2011г. – 428,40 лева в брой, на 15.12.2011г. – 957,87 лева в брой лично, на 16.12.2011г. – 1429,34 лева на жена му в брой. Като адвокатски хонорар е посочен 0 лева – безвъзмездно по чл.5 от Наредбата. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Получената от жалбоподателката сума в размер на 200 лв. при сключването на описания по-горе договор за правна защита и съдействие следва да се включи в доходите й за процесния период. Договорът еднозначно доказва плащането и датата, на която е извършено. Декларацията от адв.Т. няма доказателствена стойност, тя е писмено твърдение на страната, което не е доказано. Отсъстват всякакви доказателства за изменение на сключения договор в частта относно размера на адвокатското възнаграждение. Декларацията подписана от клиента е обща, неконкретна и не съдържа факти за платени и върнати суми.  

 

13. На 10.06.2009г. между Р. Димитрова и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064520 (л.1012), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС за увеличаване издръжката на дете, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени в брой.

Върху договора е отбелязано гражданско дело № 4106/09 на БРС. С решение № VIII-79/02.02.2010г. постановено по тава дело съдът е осъдил другата страна да заплати на Р. Димитрова направените по делото разноски в размер на 510 лв., представляващи платени разноски за адвокат, особен представител на ответника и такси (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=zM5DgKTCv5c%3D).

Жалбоподателката е представила отчет (л.490) по договор от 10.06.2009г., гр.д. № 4106/2009г. по описа на БРС с клиент Р. Димитрова, според който клиента е платила 400 лева. Разходи по делото не са отбелязани. Като размер на адвокатското възнаграждение е посочено безвъзмездно, а остатъка от 400 лева е върнат в брой и на 22.02.2010г. Отчета е подписан от Р. Димитрова и от адвокат Т..

Доказателствата сочат, че жалбоподателката е получила сумата от 400 лв. като адвокатско възнаграждение. Тази сума е била претендирана пред съда като част от направените от Р. Димитрова разноски и е присъдена. Фактите извлечени от договора и съдебното решение, за платеното адвокатско възнаграждение, противоречат на изложеното в отчета, че адвокатската услуга е предоставена безвъзмездно. В отчета се твърди, че на 22.02.2010г. подписалите го страни са се съгласили, че адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като услугата е безвъзмездна, а двадесет дни по-рано – на 02.02.2010г. съдът е присъдил на процесния клиент разноски, между които 400 лв. адвокатско възнаграждение, претендирано като платено. В това няма логика, която да е легално издържана. Ако се приемат и двата факта за доказани се налагат алтернативно следните изводи, че или клиентката и адв.Т. са представили по гр.д. № 4106/2009г. по описа на БРС документ с невярно съдържание, твърдейки, че отразеното в договора за правна помощ плащане на адвокатското възнаграждение се е случило. Или възнаграждението действително е било платено и надлежно претендирано, но за целите на настоящото ревизионно и съдебно производство е съставен отчета, според който платеното възнаграждение е върнато изцяло и адвокатската услуга е предоставена безплатно. С оглед присъждането на разноски, възможно е адв.Т. действително да е върнала описаната в отчета сума на своята клиентка, но това да са присъдените от съда разноски, а не връщане на първоначално пратеното адвокатско възнаграждение. Последното е предположение, което с наличните доказателства не може да бъде нито оборено, нито потвърдено. От съществено за процесното доказване е, че при тези доказателства – непроменен от страните договор за правна защита и съдействие и присъдени от съда разноски за адвокат и като се отчете обстоятелството, че отчетът е с непротивопоставима спрямо ответника дата на съставяне, може да се направи само извод, че безвъзмездното предоставяне на адвокатската услуга е недоказано.

 

14. На 20.06.2009г. между М. Филипова и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064519 (л.1013-гръб), с предмет – процесуално представителство по дело с правно основание чл.82 и чл.87 от СК, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платени в брой на датата на сключване на договора. Отбелязано е, че този договор се отнася за гр.д. № 4383/2009г. по описа на БРС.

По гр.д. № 4383/2009г. по описа на БРС е било постановено решение №ХІІІ-1576/26.11.2009г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=nFDMHdL3ci4%3D) . Според мотивите и част от диспозитива на това решение ответникът е осъден да заплати на непълнолетното си дете със съгласието на неговата майка М. Филипова направените по делото разноски в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката е представила отчет (л.804) по гр.д. № 4383/2009г. по описа на БРС и и.д. № 228/2009г. на ЧСИ Н.Георгиев, с клиент М.Филипова, съгласно който клиентът е платила 450 лева по договор от 20.06.2009г. и 200 лева по договор за изпълнителното дело. За разходи по гражданското дело са похарчени 15,70 лева, за изпълнителното дело няма направени разходи. Отбелязвано е, че размера на адвокатското възнаграждение е 0 лева – безвъзмездно. Посочено е, че на клиента са възстановени общо 1 574,91 лева (940,61 лева(получени от ЧСИ) + 634 лева). Отразено е, че на 30.12.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

При тези факти, като приход следва да бъде отчетена сумата от 450 лева, за която е доказано, че е платена в брой през 2009г. на жалбоподателката като адвокатско възнаграждение. Случаят е идентичен с предходно обсъдения (І.13). Обстоятелството, че платената сума по договора за правна помощ е претендирана по делото като разноски опровергава отразеното в отчета, че тази сума е върната на клиента. Що се касае до сумата от 200 лв., по отношение на която жалбоподателката сама е признала в отчета, че е получила от Филипова за изпълнителното дело, поради това, че не е отбелязана датата на получаване и отвеният орган не е представил доказателства (насрещна проверка, писмени доказателства за плащане, банков превод и др.), не може да бъде установено кога е получена, за да се прецени в кой период следва да се отчете като приход.

 

15. На 30.07.2009г. между „Прима – М“ ЕООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064497 (л.1015), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 5040/2009г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 2 050 лева, платено в брой на датата на сключване на договора.

Според мотивите и част от диспозитива на решение № VIII-1682/29.12.2009г. на РС-Бургас, постановено по гр.д.№5040/2009г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ufQi6nCnDqc%3D), ищецът е осъден да плати на ответника „Прима – М“ ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 050 лева, колкото е договорената и платена сума по договора сключен на 30.07.2009г.

На 23.02.2009г. между К.Д.Н. и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 0623420 (л.1015-гръб), с предмет – процесуално представителство през въззивен съд – БОС, с договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева, платено в брой на датата на сключване на договора.

Според друго решение № ІІ – 29/27.05.2010г. на ОС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=umpAHJVyFLk%3D), постановено по в.гр.д.№342/2010г. в полза на К.Д.Н. е присъдена сумата от 1 500 лв. разноски по делото, колкото е платеното от този клиент адвокатско възнаграждение по договора от 23.02.2009г.

Адвокат Т. е представила отчет (л.570, л.723-гръб) по гр.д. № 5040/2009г., в.гр.д. №342/2010г., и.д. № 778/2011г., и.д. № 19/2012г., гр.д. № 883/2010г. ВКС за клиент К.Д.Н. и „Прима – М“ ЕООД. Според този отчет, клиентите са платили общо 4 650 лева, съответно на 17.08.2010г. – 450 лева, 2 050 лева (без посочена дата), на 23.02.2009г. – 1 500 лева и 650 лева по изпълнително дело. Като разходи по делата е посочена общо сумата от 437,85 лева. Като адвокатски хонорар е отбелязано 0 лева – безплатно по чл.5 от Наредбата. За остатъка от 4 212,15 лева е посочено, че е възстановен на клиента и е записано, че на 24.04.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

Представен е и отчет по в.гр.д. № 1364/2009г. (л.724-гръб) за клиенти К. Н., съгласно който клиентът е платил 650 лева, разходите са 32 лева, размера на адвокатското възнаграждение е 0 лева и остатъка от 618 лева е върнат, като на 30.12.2009г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиент и адвокат.

В съдебно заседание проведено на 17.01.2017г. К.Д.Н. е разпитан в качеството на свидетел. Той заяви, че адвокат Т. му е водила около четири-пет дела предимно за фирмата и едно за развод. Не си спомня какви суми е плащал по делата, но посочи, че за първото дело е платил опредE. сума и оттам нататък адв.Т. си е водела делото, като след приключване на делото му обяснила къде какво е платила и му върнала пари. Заяви, че са имали спорове по плащанията, но не помни точно за какво. На свидетелят Н. бе предявен отчет по договор от 17.08.2010г. и договор от 30.08.2011г. по д.№5040/2009г., в.гр.№342/2010г., изп.д.№778/2011г., изп.д.№19/2012г. и ВКС д.№88/2010г., на л.570 от делото, за които той заяви, че това е неговият подпис и собственоръчно си е написал имената. Посочи, че винаги, когато се подписва, гледа какво подписва и щом се е подписал значи е получил сумата. На свидетелят бе предявен и отчет по гр.д.№1364/2009г., на л.724 на гърба, за който той отново потвърди, че подписът е негов и всичко отразено в него е вярно. Заяви, че за делото за развода му, адв.Т. не му е взела пари. Поясни, че е правил мебели за кантората й и също не й взел пари.

Сумата от 2050 лв. платена по договор за правна помощ и съдействие сключен на 30.07.2009г. г. се отнася за гр.д. № 5040/2009г. по описа на БРС. Както се установи от съдебния акт и сключения от страните договор, тази сума е платена от клиента през 2009г. и в този размер е била претендирана като разноски по делото, такъв размер е присъдил и съдът. За това въпросната сума от 2 050 лв. следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2009г.

Същият извод следва да се направи и по отношение на сумата от 1 500 лв. платена от К. Н. на адв.Т. по договор от 23.02.2009г. за процесуално представителство пред ОС-Бургас по в.гр.д.№342/2010г. По това дело съдът също е присъдил разноски на Н. в размер равен на платеното от него адвокатско възнаграждение.

Върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си, са сумите присъдени с посочените съдебни актове, а не части от изначално платения хонорар на адвоката. Подписаните от страните договори за правна помощ и съдействие сочат, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение са платени изцяло в деня на подписване на съответния договор, а цитираните съдебни актове доказват, че в съответните производства платените адвокатски възнаграждения са претендирани като действително направени от „Прима – М“ ЕООД и от Н. разходи за водене на съответното дело. Фактите описани в представените отчети относно липса на адвокатски хонорар, не са доказани. Обратно, в тази част отчетите противоречат на останалите събрани доказателства и на постановените съдебни актове публикувани в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпни за всеки.

От правоотношенията с клиентите „Прима – М“ ЕООД и от Н. за 2009г. адв.Т. е получила общо 3 550 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за този период, подлежащи на облагане.

 

16. На 27.08.2009г. между М.К. и адвокат М Т. са сключени два договор за правна помощ и съдействие - № 064507 (л.1017), с предмет – процесуално представителство по дело пред БРС по ЗЗДН, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, от които е отбелязано, че са платени 200 лева в брой (гр.д. № 6051/2009г. по описа на БРС) и № 064508 (л.1017-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.дело пред БРС по СК, с договорено възнаграждение в размер на 800 лева, от които е отбелязано, че са платени 200 лева в брой при сключване на договора (гр.д. № 6052/2009г. по описа на БРС).

Жалбоподателката е представила отчет (л.502) по гр.д. № 6051/2009г. и гр.д. № 6052/2009г. за клиент М.К., съгласно който клиента е платила „600 лева по ЗЗДН - 27.08.2009г.и 800 лева по СК, от които внесени 200 лева, като остатъка е дължим към І-во съдебно заседание“. Като разноски по делото са посочени 27 лева – държавна такса за образуване на дело за развод. Отбелязано е, че на 13.10.2009г. дело № 6051/2009г. е прекратено, а на 10.11.2009г. е прекратено дело № 6052/2009г. Като размер на адвокатското възнаграждение е посочено 0 лева и за двете дела, а остатъкът от 773 лева е отразено, че е възстановен в брой. Отчета е подписан от адвоката и клиента.

В прихода за 2009г. следва да бъдат включени 400 лв., колкото е действително платената сума за адвокатско възнаграждение по двата договора сключени с М.К.. Освен, че отчетът е с непротивопоставима за ответника дата, поради неясното му съдържание не може да се установи каква сума общо е платил клиента и каква е разлика в случая между „платени“ и „внесени“, доколкото в отчета е записано, че К. е платила 600 лв. + 800 лв., а същевременно е внесла 200 лв. Няма и никакви доказателства за изменение на сключените договори за правна защита и съдействие в частта относно договореното и платеното възнаграждение за да се приеме за доказано, че първоначалната клауза за плащане на адвокатско възнаграждение се е трансформирала в клауза за предоставяне на безвъзмездна адвокатска услуга.

 

17. На 09.12.2009г. между С.С.ов и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064457 (л.1018-гръб), с предмет -  процесуално представителство по гр.д. № 6283/2009г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, от които е отбелязано, че са платени 360 лева, в брой при сключване на договора.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.497-гръб) по гр.д. № 6283/2009г., гр.д. № 1686/2010г., в.гр.д. № 2429/2013г., ч.гр.д. № 454/2013г. и ч.гр.д. № 5267/2014г. по описа на ВКС за клиент С.С.ов, съгласно който клиента е платил 1 040 лева (І дело), 800 лева на 30.01.2013г. по дело № 6283/2009г., 650 лева – за ВКС или общо платени 2 490 лева. Като разходи по делата е посочена сума в размер на 19,36 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение – 150 лева. Отбелязано е, че остатъка от 2 320,64 лева е възстановен на С.ов. Отчета е подписан от адвоката и клиента.  

С определение № 5096/15.07.2010г. постановено по гр.д. № 6283/2009г. по описа на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ViGTHQRIs10%3D), съдът е осъдил ищците, да заплатят на С.С.ов, направените по делото разноски в размер на 360 лева, колкото е реално заплатената сума за адвокатско възнаграждение по договора от 09.12.2009г.

Като приход за 2009г. следва да бъде взета сумата от 360 лв. Това е действително платеното възнаграждение по договора от 09.12.2009г., което е претендирано в съответното съдебно производство и е присъдено от съда. 

 

18. На 11.09.2009г. между М. М. и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064594 (л.1020-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС за развод, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платени в брой на датата на сключване на договора.  

Плащането на сумата от 450 лева е удостоверено с договора за правна помощ, плащането е извършено през 2009г. и несъмнено представлява адвокатско възнаграждение, поради което следва да бъде включено в приходите на жалбоподателката за този период.

 

19.На 20.08.2009г. между „Бан тир“ ООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063412 (л.1012), с договорено възнаграждение в размер на 2 100 лева, платени в брой на датата на сключване на договора. Отбелязано е, че се отнася за гр.д. № 6447/2009г. по описа на БРС.

На 28.01.2009г. между „Бан тир“ ООД и адвокат М Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063406 (л.1486), с предмет – процесуално представителство по в.гр.д. №11/2009г. по описа на БОС, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, платени в брой при сключване на договора.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.795) по гр.д. № 6447/2009г. по описа на БРС и гр.д. № 640/2009г. за клиент „Бан тир“ ООД, съгласно който клиента е платил на 20.08.2009г. 2 100 лева. Като разходи по делата е посочена сума в размер на 1 124,67 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 180 лева. Отбелязано е, че остатъка от 799,33 лева, закръглен на 800 лева е върнат на клиента и на 03.02.2011г. Отчета е подписан само от адвоката, за клиент липсва подпис.

Ревизиращият орган е извършил насрещна проверка на „Бан тир“ ООД (л.1482). Дружеството е представило аналитична ведомост на счетоводна сметка 499 – други кредитори, аналитична партида 5 – адвокат М Т. за периода м.01.2009г. до м.12.2009г. (л.1486-гръб), където е осчетоводена сума в размер на 2 200 лева; договори за правна защита и съдействие: серия Б, № 063406 от 28.01.2009г. по гр.д. № 11/2009г. на БОС, с договорено възнаграждение 100 лева, платени в брой (л.1486) и серия Б, № 064505 от 20.08.2009г. по гр.д. от 2009г. на БРС, с договорено възнаграждение 2 100 лева, платени в брой (л.1485-гръб). Представени са и писмени обяснения, съгласно които дружеството не е плащало административни разноски (държавни такси и др.) по делата, не е плащало разноски (транспортни разходи и др. разходи) на адвокат Т. по делата във връзка с извършеното представителство, няма получени/възстановени суми от адвокат Т. по делата, не притежава отчети или други документи от адвокат при приключване на делото.

При тези факти, единственият извод, който може да бъде направен е, че приходът от клиента „Бан тир“ ООД е в размер на 2 200 лв. Двата договора за правна помощ са сключени през 2009г. и сочат, че договорените с тях възнаграждения са платени изцяло в деня на подписване на договорите. Доказателствата събрани при насрещната проверка от другата страна по договорите за правна помощ, която е платец на дохода, установяват същите факти – възнагражденията платени от дружеството на адв.Т. през 2009г. са в размер на 2 200 лв. общо, няма върната част от тази сума. Описаното в представения от жалбоподателката отчет е писмено твърдение на страната, защото е подписано само от нея, което не намира опора в събраните доказателства.

 

20. На 30.09.2009г. между К.Мостров и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064589 (л.1021-гръб), с предмет – процесуално представителство по гражданско дело с правно основание чл.99 от СК пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, от които е отбелязано, че са платени 170 лева в брой при сключване на договора. Посочено е, че се отнася за гр.д. № 6715/2009г. по описа на БРС.

Жалбоподателката е представила декларация (л.794-гръб), съгласно която сумата от 170 лева, получена от нея по гр.д. № 6715/2009г. по описа на БРС, е възнаграждение пред първа инстанция. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Сумата, представляваща приход за 2009г. е тази, която договорът удостоверява, че е била платена – 170 лв.

 

21. На 16.11.2009г. между „Ко морения“ ЕООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063415 (л.1022), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 7054/2009г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 1 250 лева, платено в брой при сключване на договора.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.802) по гр.д. 7054/2009г. по описа на БРС за клиент „Ко морения“ ЕООД, съгласно който клиента е платил 1 250 лева на 16.11.2009г. Като разходи по делото са посочени 13,50 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение – 200 лева. Отбелязано е, че остатъкът от 1036,50 лева е за възстановяване на клиента, като на 27.05.2011г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан само от адвоката, за клиент няма положен подпис.

На „Ко Морения“ ЕООД е извършена насрещна проверка (л.1388), при която управителят на дружеството е представил писмени обяснения (л.1402). В тях е заявил, че по дело № 7054/2009г. – прекратено през 2011г. с фирма „Маринко“ ООД – нямат счетоводни документи за платени хонорари и държавни такси. Управителят К. Илиев е посочил, че за разходи по делото е заплатил 1 250 лв. лични средства, които дал на адв.Т. по договор от 16.11.2009г. След приключване на делото адв.Т. му представила сметка за всички платени суми, в която бил записан хонорар 200 лв. и остатък за връщане 1 036,50 лв. Остатъкът не бил върнат и за това той не е подписал отчета и не го е предал в счетоводството на дружеството. Представени са още заповед № 4172 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.09.2009г. (л.1402-гръб), възражение от „Ко Морения“ ЕООД против заповедта (л.1403-гръб), отговор от адвокат Т. като процесуален представител на „Ко Морения“ ЕООД (л.1404), договор за правна защита и съдействие № 063415 (л.1405), преводни нареждания за платени такси (л.1405-гръб – л.1407), отчет (л.1408).

Приходът от клиента „Ко морения“ ЕООД е в размер на 1 250 лв. Договорът за правна помощ е сключен през 2009г. и сочи, че договореното с него възнаграждение е платено изцяло в деня на подписване на договора. Доказателствата събрани при насрещната проверка от другата страна по договорите за правна помощ, която е платец на дохода, установяват същите факти – възнаграждението платено от дружеството на адв.Т. през 2009г. е в размер на 1 250 лв., няма върната част от тази сума, за което в писмените си обяснения свидетелства и управителят на дружеството.  

 

22.На 22.10.2009г. между „Верила Лубрикантс“ АД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064480 (л.1022-гръб), с правно основание – процесуално представителство по д. № 7205/2009г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 653,17 лева, внесено по банков път.

На 08.10.2009г. между „Верила Лубрикантс“ АД и адвокат М Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064586 (л.1301), с правно основание – оказване на съдействие при снабдяване с удостоверение за актуално правно съС.ие на „Булмат“ ООД от Окръжен съд - Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 20 лева, внесена по банков път.

В хода на ревизията жалбоподателката е представила декларация (л.801-гръб), съгласно която сумата от 653,17 лева, получена от нея по дело № 7205/2009г. по описа на БРС е платена изцяло по банков път на 29.10.2009г. като възнаграждение пред първа инстанция.

Според справка (л.196) за постъпилите суми чрез система Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ АД – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г., на 29.10.2009г. „Верила Лубрикантс“ АД са платили 653,17 лева.

На „Верила Лубрикантс“ АД е извършена насрещна проверка (л.1296), при която изпълнителния директор на дружеството е представил: копия на договори за правна защита и съдействие № 064586/08.10.2009г. (л.1301) и № 064480/22.10.2009г. (л.1301-гръб), копие от банкови извлечения – удостоверяващи плащанията по договорите (л.1302-гръб – 1303), счетоводни справки на гр.60, удостоверяващи отразените стопански операции във връзка с ползваните от дружеството адвокатски услуги по посочените договори (л.1304-1305).

В този случай всички доказателства – договори за правна помощ, резултати от насрещната проверка, доказателствата за извършения банков превод и декларацията съставена от жалбоподателката, еднозначно сочат, че приходът от това правоотношение с клиента „Верила Лубрикантс“ АД, представляващ адвокатско възнаграждение е 653,17 лева, платен през 2009г. Няма доказателства за банков превод на 20 лв. описани в договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064586 от 08.10.2009г.  

 

23.На 02.11.2009г. между Д.Проданова и адвоката М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия б, № 064453 (л.1023), с предмет - процесуално представителство по гр.д. пред БРС за частична промяна в режима на лични контакти, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платено в брой при сключване на договора. Отбелязано е, че става въпрос за гр.д. № 7487/2009г.

Адвокат Т. е представила отчет (л.794) по гр.д. № 7487/2009г. по описа на БРС и и.д. № 344/2009г. на ЧСИ Н.Георгиев за клиент Д.Проданова, съгласно който клиента е платила 400 лева по гр.дело и 420 лева по изпълнителното дело или общо 820 лева. Като разходи по делото са посочени общо 35,90 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение – уговорени 50 лева след приключване на изпълнителното дело. Посочено е още, че клиентът дължи още 15,90 лева и към 31.12.2014г. Отчетът е подписан само от адвоката, от клиента не е положен подпис.

Като приход за 2009г. следва да се отчете сумата от 400 лв., платена 02.11.2009г. при подписването на договора за правна защита от двете страни. Представеният отчет, подписан само от адв.Т., представлява нейни твърдения в писмен вид, които не са доказани. Признанието в отчета на факт, който е неблагоприятен за жалбоподателката (плащането на 420 лева по изпълнителното дело) не е достатъчно за да се прие, че въпросната сума е платена. От доказателствата не може да се установи кога е платена тази сума – през 2009г. или друга година от ревизираните или е платена през 2014г. – период, който не е включен в ревизията, доколкото от отчета се установява, че към 31.12.2014г. изп.дело все още не е приключило. Ревизиращият орган не е представил доказателства в тази насока.

 

24. На 29.10.2009г. между „Гал-анд“ ЕООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защитата и съдействие серия Б, № 064478 (л.1023-гръб), с предмет – процесуално представителство по обезпечително производство на бъдещ иск срещу Н.Атанасов, с договорено възнаграждение в размер на 480 лева, платено в брой при сключване на договора(гр.д. № 7488/2009г. по описа на БРС).

На 24.11.2009г. между „Гал-анд“ ЕООД и адвокат М Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064467 (л.1024), с предмет – процесуално представителство по исково производство пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платени в брой при сключване на договора (гр.д. № 8243/2009г. по описа на БРС).

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.488) по ч.гр.дело № 7488/2009г. (обезпечение), гр.д. № 7486/2009г. (Кънчо) и гр.д. № 8243/2009г. (Николай) за клиент „Гал-анд“ ЕООД – Й.Колева, съгласно който клиента е платил 649,18 лева (Кънчо), 480 лева – обезпечение и 600 лева (Николай) или общо в 1729,18 лева. Посочено е, че разходите по делото са в размер на 589,18 лева. Отбелязано е, че от 18.01.2010г. има декларация за оттеглени пълномощия. Като размер на адвокатския хонорар е посочено 100 лева. Отразено е, че остатъка за възстановяване е в размер на 1040 лева и на 18.01.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от адвоката и клиента.

С решение №512 от 27.04.2010г. по гр.д. № 8243/2009г. по описа на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=jIn%2B7dPsgXM%3D), съдът е уважил частично исковата претенция на „Гал-анд“ ЕООД и съобразно уважената част на иска, му присъдил разноски в размер на 372.24 лева. От мотивите на решението се установява, че по делото не е назначавана експертиза и не са събирани гласни доказателства – само писмени, т.е. няма други разноски освен държавната такса за образуването му.

Сумата от 1 080 лева, представляваща сбора от двете описани по-горе възнаграждения в двата договора за правна защитата и съдействие следва да бъде включена в данъчната основа при опреД.е на дължимия данък за 2009г. Съдържанието на представения отчет не съответства на фактите извлечени от договорите и на тези в цитираното съдебно решение, което сочи, че възнаграждението е било платено и претендирано като действително направени от клиента разходи по делото.

 

25. На 01.12.2009г. между С. и М. С.и и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064464 (л.1024-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС за собственост на движими вещи с голяма стойност, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платени в брой при сключване на договора.

Жалбоподателлката е представила отчет (л.498) по гр.д. № 8431/2009г. и и.д. № 91/2011г. за клиент С. и М. С.и, съгласно който клиентите са платили общо 1278 лева. Като разходи по делата е посочена сумата 438 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение – безплатно по чл.5 от Наредбата. Остатъкът от 840 лева е заявено, че е възстановен вероятно на 12.10.2011г., когато страните са приели, че всички суми са уредени и те нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от клиента и адвоката.

В съдебно заседание проведено на 17.01.2017г. С.А.С. е разпитан като свидетел. От показанията му се установя, че адвокат Т. му е водила едно дело. Тя му казала каква сума ще е необходима за воденето на делото, в която влизало абсолютно всичко, като тази сума била около 1000 лева. Свидетелят посочи, че дал сумата на два пъти и получил ордер, който не пази. В последствие заяви, че е дал още към 200 лева. Решението постановено по делото му не е било изцяло в негова полза и в деня, когато са му върнали част от златото, адвокат Т. му заявила, че трябва се е срещнат и да му върне част от сумата, която била към 600-700 лева. Твърди, че това било през 2009г. – 2010г. Посочва, че за сумата, която му била върната подписал документ, с който всичко е било приключено. След предявяване на отчет по договор от 01.12.2009г. и по договор от 04.02.2011г. по гр.д.№8431/2009г. и д.№91/2011г., на л.498 и на л.791 – гръб, свидетелят заяви, че това е неговият подпис и това е неговия почерк. Обясни, че неговия подпис е срещу клиент и е написал имената под подписа. Относно датата твърди, че било през есента. Свидетелят не знае от предварително дадената сума каква част е бил хонорара на адвоката Т., тъй като него го е интересувало какви пари трябва да даде общо за всичко. Заяви, че е останал с впечатлението, че адвокатката работи безвъзмездно.

Според мотивите и диспозитива на решение №1481/27.12.2010 г. постановено по гр.д.№8431/2009г. на РС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2i3G2tHyjhI%3D), ответницата е била осъдена да заплати на ищците С.А.С. и М.  С.а направените по делото разноски в размер на 500 лева, от които 50 лева държавна такса и 450 лева – адвокатско възнаграждение, колкото е договореното и платено възнаграждение съгласно сключения на 01.12.2009г. между С. и М. С.и и адвокат М Т. договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064464.

Приходът, който следва да бъде отчетен при опреД.е на данъчната основа за 2009г. е 450 лв. Обстоятелството, че платената сума по договора за правна помощ е претендирана по делото като разноски опровергава твърдението на жалбоподателката, че тази сума е върната на клиента. Обратното означава, че жалбоподателката и клиентите са отразили неверни обстоятелства пред съда и това е довело до тяхното облагодетелстване. В случая показанията на свидетеля не противоречат на фактите извлечени от съдебния акт относно присъдените разноски. Свидетелят в показанията си сочи, че е платил общо 1200 лв. и са му върнати 600-700 лв., което означава, че точно 500 лв. не са върнати, колкото е присъдената с решението сума. В отчета се сочи, че разноските са 438 лева, но освен за сумата от 50 лв.-д.т., доказателства за други направени разноски няма.

 

26.На 03.12.2009г. между С. Г. Г. и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064459 (л.1025), с предмет – процесуално представителство по дело пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 680 лева, платени в брой (гр.д. № 8430/2009г. по описа на БРС).

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.485) по гр.д. № 8430/2009г. за клиент С. Г. Г., съгласно който клиента е платил 680 лева на 03.12.2009г., по делото са извършени разходи в размер на 2,50 лева на 17.03.2010г. за копиране. Като размер на адвокатския хонорар е посочено 0 лева. Отбелязано е, че остатъка за възстановяване е в размер на 893 лева, като 215,47 лева са постъпили на 09.06.2010г. по банков път по съдебна спогодба. Отразено е, че на 12.06.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от адвоката и клиента.

В проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание е разпитан свидетелят Г.С.Г. – баща на С. Г. Г.. Свидетелят заяви, че е в течение на воденото от сина му дело, защото било за заплатата му. Според свидетеля синът му е работил във фирма и не са му платили заплатата няколко месеца. Заяви още, че е в течение на делото, тъй като той е дал на адвокат Т. около 900 лева с разписка за разходи по делото, но делото приключило със споразумение и адвокат Т. му е върнала към 700 лева. Твърди, че сумата не е била за хонорар, тъй като със синът му са първи братовчеди и тя е казала, че не иска пари от тях. На свидетеля е предявен отчет по гр.д.№ 8430/2009г., на л.485 от делото и същият потвърди, че подписът на отчета е на синът му, бил е с него, когато го е подписал. Обясни, че бланката била попълнена и посочената сума включва и парите платени от работодателя, както и че на посочената дата парите са били предадени.

В този случай следва да се приеме, че жалбоподателката не е получила приход от това правоотношение, по което е предоставила адвокатска услуга. Сключеният договор за правна помощ сочи, че договореното и платено възнаграждение е в размер на 680 лева, но разпитания в съдебното производство свидетел заяви, че удостовереното в отчета обстоятелство, че жалбоподателката е върнала дадения хонорар е вярно. Свидетелят, под страх от наказателна отговорност заяви, че всичко описано в предявеният му отчет е отразено вярно, така, както се е случило, а той го знае, защото, макар да е бащата на клиента, лично е присъствал при представянето на отчета и връщането на парите. Няма други доказателства, които да опровергаят заявеното от свидетеля относно връщането на хонорара. Това може да бъде логически оправдано предвид твърдението на свидетеля, че жалбоподателката и сина му (нейн клиент) са първи братовчеди. Съответства на обективно случилото се и твърдението на свидетеля, че делото на сина му е приключило със споразумение. Според Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове, достъпен за всички лица, гр.д.№ 8430/2009г. на РС-Бургас е приключило в съдебно заседание на 07.06.2010 г. с одобряване на споразумение и прекратяване на съдебното производство (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=TKhSkAZ%2Fln8%3D).

По изложените съображения приход за 2009г., произтичащ от описаното правоотношение не следва да се отчита.

 

27.На 15.01.2009г. между Й.Чолаков и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 047775 (л.1028-гръб), с предмет – процесуално представителство по ДП № 607/2009г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, ДП № 50/2009г. на БРП, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, от които е отбелязано, че са платени 20 лева в брой (дело № 185/2010г.).  

Сумата, представляваща приход за 2009г. е тази, която договорът удостоверява, че е била платена – 20 лв. Няма други доказателства, които да опровергаят фактите описани в договора.

 

28.На 18.12.2009г. между „Жар СЕ“ ЕООД и адвокат М Т. е сключен за правна защита и съдействие серия Б, № 064452 (л.1220-гръб), с предмет – процесуално представителство пред Районен съд – Средец, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени в брой на датата на сключване на договора (АНД 1/2010г.).  

Плащането на сумата от 200 лева е удостоверено с договора за правна помощ и съдействие, плащането е извършено през 2009г. и несъмнено представлява адвокатско възнаграждение, поради което следва да бъде включено в приходите на жалбоподателката, които ще се обложат.

 

29. На 12.11.2009г. между Х.Салим и А.Салим и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064473 (л.1249), с предмет – процесуално представителство по изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.Георгиев, с договорено възнаграждение в размер на 4 000 лева, платено в брой при сключването на договора.

Жалбоподателката Т. е представила декларация (л.803), с която декларира, че сумата от 3 947,45 лева, получена от нея по ИД № 328/2009г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев е предала на Х.Салим чрез брата на М. на 28.12.2009г. изцяло и в брой. Декларацията е подписана само от адвоката.

Съгласно справка за постъпилите суми чрез система Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ АД – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196) е бил изплатен адвокатски хонорар по ИД № 328/2009г. в размер на 4 000 лева.

На Х.Салим е извършена насрещна проверка (л.1335) при която тя е дала писмени обяснения (л.1338). Според обясненията Х.Салим и синът й са ползвали услугите на адвокат Т.. Адвокатката се е съгласила да ги представлява безплатно, тъй като не са разполагали със средства, дори им е услужила със заем от 2000 лева, за които бил съставен запис на заповед. Посочва, че след като са спечелили делото с адвокатката образували друго за събиране на парите и тогава са подписали пълномощно за 4000 лева, от които 2000 лева възнаграждение и 2000 лева сумата, която са имали да й връщат. Посочва, че си е удържала и около 50 лева разходи по делото, което е водила. В обяснението още се съдържа информация за имот, който Х.Салим е искала да купи от майката на адв.Т., за което дала 10 000 лв., но в последствие се отказала от намеренията си и през декември 2009г. майката на адв.Т. й върнала 5 000 лв.

Била е извършена насрещна проверка и на ЧСИ Н.Георгиев, който е представил договор за правна защита и съдействие № 064473 (л.1249), изпълнителен лист от 06.11.2009г. (л.1249-гръб), според който ЗК“Български имоти“ АД е осъдена да заплати на Х.Салим обезщенетие за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 29 500 лв., а на А.Салим – 34 500 лв. обезщетение и преводно нареждане по ИД № 328/09 в размер на 4000 лева, представляващо адвокатски хонорар на адв.Т. по това дело (л.1250).

Сумата от 4 000 лв. е адвокатско възнаграждение и следва да бъде включена в приходите на жалбоподателката за 2009г. Договорът за правна защита и съдействие, банковият превод и доказателствата представени от ЧСИ Н.Георгиев при насрещното проверка несъмнено го доказват.

Твърденията изложени в обясненията на Х.Салим не са доказани. Няма други доказателства сочещи, че жалбоподателката е предоставила заем, връщането на който представлява половината от сумата по договора за правна защита и съдействие. Не е представен договор за заема, нито разписка. Няма правна логика в това връщането на заема да бъде материализирано в договор за предоставяне на правна услуга.

Твърденията на адв.Т. в декларацията, която е представила са в пряко противоречие с твърденията, съдържащи се в обясненията на Х.Салим. Според заявеното в декларацията адв.Т. върнала 3 947,45 лева, получени от нея по ИД № 328/2009г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев на Х.Салим чрез брата на М. на 28.12.2009г. Според обясненията на Х.Салим обаче, преводът от ЧСИ Н.Георгиев в размер на 4 000 лв. е адвокатски хонорар – 2 000 лв. и връщане на заем – 2 000 лв., т.е. според тези обяснения адв.Т. не би следвало нищо да връща. За това съдът счита, че на обясненията на Х.Салим не следва да се дава вяра, а твърденията в декларацията не са доказателства, те са писмени твърдения на жалбоподателя, които не са доказани.

Сумата от 5 000 лв., представляваща разликата между дадената за продажбата на имота цена и върнатата сума от Х.Салим след като се е отказала да купи имота не може да бъде включена в приходите на жалбодателката, тъй като сумата е част от цена на имот собственост на друго лице, както и поради това, че липсват други доказателства, от които да се установи дали сумата е дадена за заявеното първоначално намерение за покупка на имота или представлява прикрИ.е на плащане на доход за адв.Т..

 

30.На 23.10.2009г. между Д.К.М. и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064481 (л.1266-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 84/2009г. по описа на РС – Царево, с договорено възнаграждение в размер на 840 лева, платнени в брой.

Жалбоподателката е представила отчет (л.478) по гр.д. № 84/2009г. и в.гр.д. № 1603/2010г. за клиент Д.К.М., Ф.М.а, В. М.а и Я. М., съгласно който на 29.03.2010г. В., Ф.и Я. са платили по 650 лева, а на 23.10.2009г.- 840 лева е платил Д. или общо са платени 2790 лева. Като разходи по делото са посочени общо 59,30 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 4 по 60 лева или общо 240 лева. Отбелязано е, че остатъкът е в размер на 2 490 лева и на 15.12.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от адвоката и клиента.

В съдебно заседание на 28.02.2017г. Д.К.М. е разпитан като свидетел. Той заяви, че познава адвокат Т. повече от 15 години и тя е нещо като семеен адвокат, като почти всички дела, по които ги е представлявала са водени във връзка с имоти спорове за имоти в ***. По отношение на плащанията по делата обясни, че винаги преди да започнат някакво дело или сделка, обсъждат финансовата част на това начинание, правят някаква предварителна оценка. Твърди, че основно парите е превеждал по банков път, тъй като е в ***, почти всички пари, които е давал на адвокат Т. са с банкови преводи. Заяви, че винаги част от парите са били хонорар, като след приключване на делата адвокат Т. му представяла отчети, които освен разбивка на парите - как са похарчени, били приложени и квитанции за платени такси, разходи. На свидетелят бе предявен отчет по гр.д. 84/2009г. от 15.12.2010г. на л.478 от делото и същият потвърди, че това е неговият подпис срещу клиент, както и, че саморъчно е изписал името си. Обясни, че след като се е подписал значи тези суми са били платени на посочените дати.

На Д.К.М. е била извършена насрещна проверка (л.1307), при която той е дал писмени обяснения. Според тези обяснения М. не съхранява договори за правна помощ, сключени между него и адвокат Т., не съхранява и документи за платени в брой или по банков път такси. Представен е отчет (л.1312), на който М. е декларирал, че подписът и изписването на името му са положени от него.

С определение от 13.10.2010г. постановено по ч.гр.д. № 1603/2010г. (делото е посочено в представения отчет на л.478) Окръжен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=sS4o9jW8gBo%3D) е отменил определение № 500 от 15.07.2010 г.84/2009 г., в частта, в която Н.Х. е осъдена да заплати разноски на другите страни по делото за разликата над сумата от 1800 лева (разпределени, както следва: на В. М.а – 450 лева, на Я. М. – 450 лева, на Ф.М.а – 450 лева, Д. М. – 450 лева) до пълния присъден размер от 2790 лева, отхвърлил е искането на адв. М.Т., процесуален представител Д. М., В. М.а, Я. М. и Ф.М.а, направено пред първоинстанционния съд, за присъждане на разноски за горницата над 1800 лева до пълния претендиран размер от 2790 лева и е потвърдил определението на Районен съд Царево в останалата му част.

От мотивите на определението се установява, че гр.д. № 84/2009 г. по описа на ЦРС е образувано по повод искова молба, с която ищецът Н.А.Х. претендирал разпределение на ползването на съсобствен имот в ***. Единият ответник е Д.К.М., който е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Т., като е изложил твърдения, че другият ответник е починал. Представил е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че М. е упълномощил адв. Т. да го представлява по делото, като й е заплатил в брой 840 лева възнаграждение.

След указания на съда ищецът е насочил иска си срещу В. М.а, Я. М. и Ф.М.а, наред с първоначалния ответник Д. М.. Тримата депозирали поотделно отговори на исковата молба, като приложили и 3 бр. договори за правна помощ, от които е видно, че тримата новоконституирани ответници са упълномощили поотделно адв. Т. да ги представлява по гр.д. № 84/2009 г. на ЦРС, като всеки й платил в брой по 650 лева адвокатски хонорар.

С разпореждане от 13.04.2010 г. исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. След като съдът е констатирал, че срокът за това е изтекъл, а ищецът не е изпълнил дадените от съда указания, с определение № 443 от 08.06.2010 г. прекратил производството по делото и върнал исковата молба.

С молба, постъпила в съда на 10.06.2010 г., подадена от адв. Т., е поискано от съда присъждане на направените от доверителите й разноски в производството в размер общо на 2790 лева, както следва: Д. М. – 840 лева, В. М.а – 650 лева, Я. М. – 650 лева и Ф.М.а – 650 лева.

С обжалваното пред Окръжен съд Бургас определение № 500/15.07.2010 г. ЦРС е осъдил ищеца да заплати на ответниците разноски – така, както са поискани в молбата. 

Доходът от това правоотношение, който следва да се включи в доходите на жалбоподателката за 2009г. е 840 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение от клиента Д. М.. Останалите клиенти от фамилията не са платили през 2009г.

 

31. На 31.07.2009г. между „Бълнед“ ООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064503 (л.1286-гръб), с предмет – процесуално представителство по исково производство, с договорено възнаграждение в размер на 850 лева, платено в брой (гр.д. № 517/2009г. от КРС)

На 08.04.2009г. между „Бълнед“ ООД и адвокат М Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064514 (л.1291), с предмет – процесуално представителство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред БРС, с договорено възнаграждение в размер 200 лева, платено в брой (ч.гр.д. № 301/2009г.от КРС).

Жалбоподателката е представила отчет (л.800) по ч.гр.д. № 301/2009г. по описа на КРС, гр.д. 517/2009г. по описа на КРС и ч.гр.д. № 2609/2009г. по описа на БРС за клиент „Бълнед“ ООД – Н.Милчев, съгласно който клиентът е платил 850 лева на 30.07.2009г. и 200 лева на 08.04.2009г. Като разходи по делото е посочена сума в размер на 79 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение е посочено 80 лева – по 40 лева за производство. Сумата в размер на 891 лева е посочена като остатък за възстановяване и е отбелязано, че на 18.11.2009г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

Съдебните актове по ч.гр.д. № 301/2009г. по описа на КРС и по ч.гр.д. № 2609/2009г. по описа на БРС не са публикувани, гр.д. 517/2009г. по описа на КРС е прекратено и не са присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=bJWtI6WM57Y%3D). В хода на насрещната проверка е представено определение на съда по ч.гр.д. № 2609/2009г. по описа на БРС, от което се установява, че делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Карнобат.

На „Бълнед“ ООД е извършена насрещна проверка (л.1426) при която управителят на дружеството е представил декларация (л.1429). В нея е заявил, че всички суми в началото на съдебното производство са платени и възстановени съгласно „отчета“ от 18.11.2009г. на адвокат Т. и страните нямат претенции една спрямо друга. Представени са отчет за платени суми (л.1435), разписка и касов бон за получена куриерска пратка (л.1431), вносни бележки за държавни такси (л.1430, л.1436), определение №2086 от 28.04.2009г. на БРС (л.1434), съобщение на РС – Карнобат от 30.06.2009г. (л.1432), съобщение на РС – Карнобат от 04.09.2009г. (л.1432) и разпореждане от 09.04.2009г. (л.1437).

С оглед констатациите от насрещната проверка и обстоятелството, че едно от делата е прекратено, т.е. не са извършени съществени процесуални действия, а другото е изпратено по подсъдност, съдът счита, че в случая следва да се направи извод за липса на доход от правоотношението с клиента „Бълнед“ ООД.

 

32. Банков превод (на 14.12.2009г.) в размер на 4 000 лв., представляващи адвокатски хонорар по изп.дело № 328/2009г. (л.196)

 

33. Банков превод на 23.09.2009г. от .Чолаков – в размер на 300 лв., представляващи адвокатски хонорар  

 

Сборът от така описаните доходи е 28 874,81 лв. в т.ч. и декларирания в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ **********/02.02.2010г. за 2009г. доход в размер на 5 050 лв.  

В хода на съдебното производство не е оборена констатацията на ревизиращият орган, че Т. не е декларирала и доход получен от продажба на лек автомобил в размер на 5 700 лева от продажба на МПС-чл.13, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДДФЛ, чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ.

 

ІІ. Данъчен период 2010г.

За 2010г. М С.Т. е декларирала доходи в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ **********/09.02.2011г., като в приложение № 3 е деклариран годишен размер на дохода от упражняване на свободна професия (адвокат) - 6 909 лева (л.287).

Според ревизиращите органи общата сума на получените от адвокат Т. недекларирани суми в брой по силата на сключени договори за правна защита и съдействие през 2010г. възлизат на 32 963 лева (л.199) и получени по банков път средства под формата на хонорари в размер на 5 100 лева (л.196).

Съдът счита, че общо придобитият доход от адвокатска дейност през 2010г. е следния:

1.На 28.09.2010г. между В.Георгиев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие, серия Б, № 095291 (л.35) с предмет – процесуално представителство по адм.д. № 1352/2010г. по описа на Административен съд Бургас (АСБ), с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, от които платени в брой 250 лева.

Жалбоподателката е представила отчет (л.511) по договор от 28.09.2020г., по адм.д. 1352/2010г. на АСБ, адм.д. № 1694/2012 г. на АСБ, адм.д. № 2177/2013г. на АССГ и адм.д. № 3775/2013г. на ВАС за клиент В.Георгиев, съгласно който клиента е платил общо 600 лева. Отбелязано е, че „от община Приморско са платени 660 лева по банка“, а разходите по делото са в общ размер на 438,70 лева. Като размер на адвокатското възнаграждение е посочено 21,30 лева, а остатъка от 800 лева е отразено, че е предаден на „чичото на В.“, както и че на 14.07.2013г. всички суми са уредени, страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от адвоката и клиента.  

С решение №85 /10.01.2013г. по адм.д.№ 1352/2010г. на АСБ (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=vrQUmeZdy0I%3D) е осъдена Община Приморско да заплати на В.Георгиев, сумата от 660 лева -  разноски по делото, от които 10 лева държавна такса за разглеждане на оспорването, 250 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева възнаграждение за вещо лице. Именно тази сума е отбелязана в отчета с текста „от община Приморско са платени 660 лева по банка“.

При тези факти, като приход за 2010г. следва да се отчете реално платената и отбелязана в договора между страните сума от 250 лв. Описаното в отчета противоречи на присъдените с посоченото решение разноски, от които 250 лв. адвокатско възнаграждение. Пред съда жалбоподателката и нейният клиент са твърдели, че има направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. и са представили доказателства за това. Описаното в отчета за адвокатско възнаграждение в размер на 21,30 лв. е в противовес с поведението и действията на същите лица в съдебното производство по адм.д.№ 1352/2010г. на АСБ.

 

2.На 15.12.2010г. между А. И.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 095298 (л.49), с предмет – образуване и водене на административно производство против заповед на СГКК – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 150 лева, платени в брой (адм.д. № 215/2011г. АСБ).

Жалбоподателката е представила декларация (л.903-гръб, л.756-гръб и л. 757), съгласно която по адм.д. № 215/2011г. по описа на АСБ и по гр.д. № 7861/2011г. на БРС сумата от 500 лева е цялата сума предоставена й от клиентите, като същата е изразходвана частично – за разноски общо 375,83 лева, а сумата от 124,17 лева е неин доход за 2012г. Декларацията е подписана само от адвоката. Към декларацията е представена бележка (л.903-гръб), съгласно която по адм.д. № 215/2011г. са платени 150 лева на 15.12.2010г., а по гр.д. № 7861/2011г. са платени 350 лева на 01.09.2011г.

Полученият от жалбоподателката приход е в размер на 150 лв., колкото е удостоверено, че са платени на 15.12.2010г.- датата на сключване на договор за правна помощ и съдействие. Представената декларация има характер на писмено твърдение на страната за по-малък доход, получен в друг период, което не е доказано по делото.

За остатъка до 500 лв., който е платен през 2011г. следва да се включи в дохода й за 2011г. (виж. т.43 от период 2011г.)

 

3.На 17.05.2010г. между Н. Петкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие, серия Б, № 086972 (л.50), с предмет – процесуално представителство по адм.д. № 1765/2009г. на АСБ, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, за които не е направено отбелязване да са платени.

На 12.05.2010г. между Н. Петкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие, серия Б, № 086971 (л.1029-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 322/2010г., с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени в брой (гр.д. №322/2010г.).

Адвокат Т. е представила отчет (л.544) по договори от 30.12.2011г., 06.06.2011г. и 12.05.2010г. по гр.д. № 322/2010г. на БРС, в.гр.д. № 11/2011г. на БОС и и.д. № 2/2012г. на ЧСИ Д. Н. за клиент Н. Петкова, съгласно който клиентът е платил 350 лева на 30.12.2011г., 400 лева на 06.06.2011г. и 400 лева на 12.05.2010г. или общо 1150 лева. Като разходи е посочена сума в общ размер на 150 лева и е отбелязано, че от 21.03.2012г. до 27.03.2014г. по банков път от ЧСИ общо са преведени 894 лева. Като размер на адвокатското възнаграждение е отразена сума в размер на 0 лева – безвъзмездно по чл.5 от Наредбата, а като остатък за възстановяване на клиента – 1 894 лева. Отразено е, че на 28.03.2014г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

По гр.д. № 322/2010г. на БРС е постановено решение №1510/11.11.2010г., с което не са присадени разноски предвид характера на делото, а именно извършване разпределение на ползването на съсобствен имот, което е съдебно администриране на гражданските отношения. Действията на всяка една от страните в това производство е насочена към една цел – ликвидиране спора относно ползването на съсобствената вещ. С оглед това съдът е приел, че всяка от страните следва да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед дела си. Разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати се поемат също от тях и не се компенсират от другата страна, ако е договорен по-висок размер.(https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ZXdmqThmUFY%3D).

От така установеното по този случай, в дохода за 2010г. следва да се включи сумата от 400 лв. платена по договор за правна помощ и съдействие, серия Б, № 086971 от 12.05.2010г.

Удостовереното от двете страни в договора, че възнаграждението е платено при подписването му не е опровергано от останалите доказателства. Представеният отчет няма достоверна дата, която да бъде противопоставена на ответника.

 

4.На 22.02.2010г. между М.К. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 063418 (л.51), с предмет – процесуално представителство пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 3000 лева, платени в брой (адм.д. № 623/2010г. по описа на АСБ).

Жалбоподателката Т. е представила декларация (л.483), съгласно която от сумата в размер на 4 675 лева, получена от нея по адм.д. № 567/2009г. по описа на АСБ и по адм.д. № 623/2010г. по описа на АСБ е предала на М. К. на 21.12.2010г. в брой без документ 1 150 лева и на 22.12.2010г. в брой срещу РКО (представен по делото) – 2 900 лева или обща са върнати 4 050 лева. Посочени са разноски в размер на 299,17 лева и адвокатски хонорар в размер на 325,83 лева, който се отнася за 2010г. Декларацията е подписана само от адвоката.

Както беше посочено при описание на данъчен период 2009г., на М. К. е извършена насрещна проверка, при която тя е дала обяснения (л.1317). Относно договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 063418 от 22.02.2010г. в обясненията е заявено, че действително сумата по договора в размер на 3 000 лв. е платена при сключването му. След това е превела още 825 лв., за които няма документ. В обяснението е посочено, че всички парични средства, които К. е платила на Т. през 2009г. и 2010г. общо са 4 675 лв., от които 200 лв.+650 лв. през 2009г.(обсъдени при разглеждане на този период) и 3 000 лв. +825 лв. – през 2010г. В обясненията се твърди, че предварителната договорка между двете била възнаграждението на адвоката за е 300 лв. в края на 2010г., след приключване на делата К. в обясненията си твърди, че адв.Т. й възстановила сумата от 4050 лв. на две части – на 21.12.2010г. – 1150 лв. и на 22.12.2010г. – 2900 лв., а за адвокатски хонорар останала сумата от 325 лв., тъй като по делата били направени разноски общо в размер на 299,17 лв.

Решението по адм.д. № 623/2010г. по описа на АСБ не е прикачено в Централизираният уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове. При служебна справка в деловодната система на АСБ съдът установи, че по делото е постановено решение 1448/10.12.2010г., с което съдът е отхвърлил оспорването на М.К. от ***, ***против заповед № Z-323/11.02.2010г., издадена от кмета на Община Созопол в частта, в която е определено обезщетение за отчужден недвижим имот с кадастрален № 67800.9.100, идентичен с бивш имот № 009100 по КВС, представляващ изоставена нива, Х категория с площ от 3 151 кв.м в размер на 130 768 лева. Пълният текст на решението отсъства и от деловодната система на съда.

При тези факти следва да се приеме, че доходът на жалбоподателката за 2010г. от правоотношението й с М.К. е в размер на 325 лв. По делото не са установени никакви факти, които да опровергаят тези изнесени в обясненията на К.. Парите са получени през 2010г. Няма съдебен акт, с който да е присъдена друга сума като разноски, която по размер да се противопостави на твърдяната от клиента К.. Изводите, че по-голямата част от предварително платената сума е върната се извличат единствено и само от обясненията на К.. При водените дела няма присъдени разноски, за да се приеме, че върнатата сума, за която говори клиента представлява възстановените разходи, а не връщане на предварително дадените на адвоката пари. Друг извод, напр., че платеното възнаграждение е 3 000 лв., въпреки еднозначните обяснения на К. и отсъствието на всякакви други разумни обяснения за това твърдение, би бил само предположение.

 

5.На 11.05.2010г. между М. Хамид и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086972 (л.547), с предмет – процесуално представителство по брачно дело пред РС – Айтос, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платимо в брой на две вноски – първата вноска на 11.05.2010г. и втората вноска – в деня на първото съдебно заседание (дело № 233/2010г.). В договора за правна помощ и съдействие е отбелязано, че 200 лева са платени в брой.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.547-гръб) по договор от 11.09.2010г. по бр.гр.д. № 233/2010г. за клиент М. Халид и М. Хамид, съгласно който клиента е платил 200 лева, по делото са изразходвани общо 45,38 лева, размер на адвокатския хонорар е 150 лева. Отбелязана е сума за възстановяване в размер на 4,62 лева. Отчета е подписан от адвоката и клиента.

Няма публикуван съдебен акт.

Съдът счита, че доходът на жалбоподателката от правоотношението й с М. Хамид е 200 лв., колкото е платената сума по договора за правна защита и съдействие. Няма насрещна проверка на клиента, той не е давал обяснения пред ревизиращият орган, нито е разпитан в качеството на свидетел пред съда. Представеният отчет не разполага с дата на съставяне, която може да се противопостави на ответника. В отчета, за разлика от договора за правна защита и съдействие се твърдят факти изгодни за жалбоподателката и няма друго доказателство, което да ги потвърди.

 

6. На 24.04.2010г. между Г.  Илчева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086967 (л.550), с предмет -  процесуално представителство по гр.д. № 2384/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева. В договора не е отбелязано, че възнаграждението е платено.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.549) по договори от 29.04.2010г. и от 06.04.2010г. по гр.д. № 2345/2010г. на БРС и по гр.д. № 2384/2010г. на БРС за клиент Г. Илчева , съгласно който клиента е платил 250 лева по гр.д. № 2345/2010г. От тях за разходи по делото са посочени 6,54 лева (извънсъдебна спогодба), а като размер на адвокатското възнаграждение – 0 лева, тъй като делото не се е състояло. Отбелязано е, че остатъка от 243,46 лева е възстановен и на 26.07.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от адвоката и клиента.  

Върху копието от сключения договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086967 (л.550) е отбелязано гр.д. № 2384/2010г. на БРС, тъй като това доказателство е получено вследствие извършената насрещна проверка на РС-Бургас, но по номера на делото не се открива съдебен акт.

Така установените факти еднозначно сочат, че от изследваното правоотношение с Г.  Илчева възникнало от договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086967 (л.550) сключен на 24.04.2010г. жалбоподателката не е получила доход. Няма доказателство, което да сочи обратното.  

На 06.04.2010г. между Г.  Илчева и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063426 (л.1037), с предмет – процесуално представителство по труд.д. пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, платено в брой (гр.д. № 2345/2010г. на БРС).

В описания по-горе отчет се съдържат данни и за втория договор. Там се твърди, че сумата действително е получена, но поради сключване на извънсъдебна спогодба и прекратяване на делото, цялата платена сума е върната на клиента с изключение на 6,54 лева – платени разходи по делото.

С протоколно определение в съдебно заседание на 23.06.2010г. гр.д. № 2345/2010г. на БРС действително е било прекратено поради отказ от иска (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ITUrW%2F7887Y%3D).

В този случай като доход за 2010г. следва да се вземе предвид сумата платена при сключване на договора за правна защита и съдействие в размер на 250 лв. Твърдението, че същата сума впоследствие била върната не е доказано. Обстоятелството, че образуваното гражданско дело е прекратено не обосновава извод за връщане на платеното на адвоката възнаграждение. В договора няма и клауза за връщане на възнаграждението при прекратяване на съдебното производство.

 

7.На 13.07.2010г. между И.Петрова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № *** (л.599), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 5610/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 800 лева, с уговорен срок за плащането му - до 31.08.2010г. и без отбелязване за плащане в момента на сключване на договора.

На 04.08.2010г. между И.Петрова и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № *** (л.1056), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 5942/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 800 лева, платени в брой.

От адвокат Т. е представен отчет по договори от 22.07.2010г., 20.12.2010г. и 15.03.2011г. по гр.д. № 5610/2010г. на БРС, гр.д. № 5611/2010г. на БРС, гр.д. № 5942/2010г. на БРС, в.гр.д. № 93/2011г. на БОС, в.гр.д. № 197/2011г. на БОС и и.д. № 243/2010г. на ЧСИ Н.Георгиев за клиент И.Петрова и К. Пределиева, съгласно който клиентът е платил 400 лева на 22.07.2010г., 400 лева на 20.12.2010г. и 200 лева по изпълнителното дело на 15.03.2011г. Отбелязано е, че платените 800 лева на 04.08.2010г. са възстановени изцяло и в брой на 08.12.2010г. Като разходи по делото са посочени общо по всички дела 227,44 лева, а като размер на адвокатския хонорар общо за всички дела 200 лева. Отбелязано е, че остатъка от 572,56 лева е върнат в брой на 26.05.2011г. Отчета е подписан както от клиента, така и от адвоката.

С решение постановено по гр.д.№ 5942/2010г. Районен съд Бургас е отхвърлил иска на И. Петрова (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=7SyVxYWzusY%3D).

С решение № 1809/24.11.2010 г. постановено по гр.д.№ 5610/2010г. е изменен размера на месечната издръжка, присъдена на детето К.К.П., с решение № 525/12.01.2004 г., постановено по бр.д. № 2712 по описа на БРС за 2003 г., като е увеличена от 50,00 лв. на 250,00 лв. Ответникът е осъден да заплати на К.К.П., със съгласието на нейната майка и законен представител И. Петрова, със съдебен адрес гр. Б. (чрез адв. М.Т.), сумата от 809,00 лв., представляваща направените разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2QQOwhOJqj0%3D).

При тези факти следва да се приеме, че доходът на жалбоподателката формиран от двата описани по-горе договора за правна защита и съдействие е в размер общо на 1600 лв. В първия договор за правна защита и съдействие серия Б, № *** от 13.07.2010г. няма отбелязано плащане, а само клауза, че договорената като възнаграждение сума следва да се плати от клиента И.Петрова най-късно до 31.08.2010г. Именно този договор обаче е представен по гр.д.№ 5610/2010г. на РС-Бургас(виж. л.599) и въз основа на него съдът с горецитираното решение от 24.11.2010 г. е осъдил другата страна да плати на И.Петрова направените от нея разноски в размер на 809 лв. Това означава, че договорената като възнаграждение сума от 800 лв. е била платена на адв.Т. най-късно до 10.11.2010г., когато е даден ход на устните състезания по гр.д.№ 5610/2010г. на РС-Бургас, след който възможността за претендиране на разноски е преклудирана.

От другия сключен на 04.08.2010г. договор за правна защита и съдействие несъмнено се установява, че уговореното с него възнаграждение, отново в размер на 800 лв., е било платено при подписването на договора.

 

8. На 25.03.2010г. между М. Милкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № *** (л.706-гръб), с предмет – процесуално представителство при образуване и водене на гр.д. по чл.331 от ГПК пред ОС – Сливен – за тази инстанция, с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой (дело № 154/2010г. на ОС – Сливен).

Жалбоподателката Т. е представила саморъчно написан лист за дело № 154/2010г. на ОС – Сливен за клиент М. Милкова (л.707), съгласно който по пълномощното от 25.03.2010 г. са платени 500 лева, разноските по делото са общ размер на 1105,28 лева, поради което към 26.12.2010г. е в преразход със сумата от 605,28 лева. Под така описаното съдържание няма подписите нито на адвоката, нито на клиента. 

Тези факти водят до извода, че жалбоподатилката е получила възнаграждение в размер на 500 лв., което следва да участва при формирането на дохода й за 2010г. Възнаграждението е уговорено и платено при сключване на договора. Плащането надлежно е удостоверено.

 

9. На 10.05.2010г. между Т. Златаров и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № * (л.708-гръб), с предмет – процесуално представителство по обезпечително производство, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, което не е било платено при подписването на договора. Няма други доказателства, че думата е платена през 2010г. за това тя не следва да се включва в доходите на жалбоподателката за 2010г.

 

10. На 29.12.2010г. между Р. Станчев  и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № * (л.710), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 1501/2010г. по описа на БОС, с договорено възнаграждение в размер на 50 лева, платени в брой.

Съдебният акт по гр.д. № 1501/2010г. по описа на БОС не е публикуват. Няма данни по делото, от които да се установява, че жалбоподателката оспорва този доход. За това, въз основа на отразеното в договора за правна защита и съдействие следва да се приеме, че от правоотношението си с Р. Станчев  жалбоподателката е получила през 2010г. възнаграждение в размер на 50 лв.

 

11. На 17.03.2010г. между Т. С., лично и като ЕТ „Т. С.“ – гр.Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № * (л.808-гръб), с предмет – процесуално представителство по ч.гр.д. № 662/2010г. от БРС, без договорено адвокатско възнаграждение.

Твърдения в обратна насока от страна на ответника отсъстват по делото, няма и други доказателства, които да сочат, че Т. е получила възнаграждение.

 

12. На 05.07.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № * (л.818), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 5290/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 268 лева, с уговорено плащане в брой до 31.08.2010г., без отбелязване кога е платена сумата.

На 05.07.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № *(л.818-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 5420/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 418 лева, с уговорено плащане в брой до 31.08.2010г., без отбелязване кога е платена сумата.

На 22.04.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен трети договор за правна защита и съдействие серия Б, № *(л.819), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, с уговорено плащане в брой при получаване на главницата от 1955,83 лева, без отбелязване кога е платена сумата.

На 27.04.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен четвърти договор за правна защита и съдействие серия Б, № * (л.819-гръб), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 344 лева, с уговорено плащане в брой при получаване на главницата, без отбелязване кога е платена сумата.

Жалбоподателката е представила декларация (л.817) по гр.д. № 5290/2010г. на БРС, с която декларира, че не е получила никаква сума. Декларацията е подписана само от нея.

Представена е и друга декларация (л.817-гръб) по гр.д. № 5420/2010г. на БРС, с която жалбоподателката отново декларира, че не е получила никаква сума.

С определение по гр.д. № 5290/2010г. на РС е прекратил делото (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=gpl4Mzpayfc%3D) и не е присъдил разноски в полза на „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД. Съдебният акт по гр.д. № 5420/2010г. на БРС не е публикуван.

На 22.04.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086961 (л.1041-гръб), с предмет – представителство по заповедно производство по ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 460 лева платими в брой при получаване на главницата от 4598,16 лева (гр.д. № 2959/2010г. на БРС). 

Съдебният акт не е публикуван.

На 22.04.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086962 (л.1042), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 602 лева, платимо в брой при получаване на главницата от 6022 лева (гр.д. № 2960/2010г. на БРС).

Съдебният акт не е публикуван.

На 05.07.2010г. между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № *** (л.1053-гръб), с предмет – процесуално представителство пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 505 лева платимо в брой до 31.08.2010г. (гр.д. № 5612/2010г. на БРС).

Производството по гр.д. 5612/2010г. на БРС е прекратено с протоколно определение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=tnmc8MrxOUI%3D), с което „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД е осъден да плати разноски на другата страна.

Между „Еврострой инженеринг Бургас“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086988 (л.1059), без дата, с предмет – процесуално представителство пред Районен съд – Бургас по гр.д. срещу Х.Хюсеин, с договорено възнаграждение в размер на 602 лева, платими в брой до 31.08.2010г. (гр.д. № 7055/2010 г. на БРС). На договора за правна защита и съдействие не е посочена дата на сключването, дата липсва и на пълномощното към него.

Съдебният акт не е публикуван.

От адвокат Т. са представени осем броя декларации (л.816-817). С декларациите адвокат Т. декларира, че по ч.гр.д. № 2959/2010г. на БРС, гр.д. № 5612/2010г. на БРС, гр.д. № 7055/2010г., ч.гр.д. № 2960/2010г., ч.гр.д. № 2961/2010г. на БРС, гр.д. № 5290/2010г. на БРС, ч.гр.д. № 2962/2010г. на БРС и гр.д. № 5420/2010г. на БРС не е получавала никакви суми. Декларациите са подписани само от адвокат Т.. На декларациите по ч.гр.д. № 2959/2010г. на БРС и гр.д. № 5612/2010г. на БРС е отбелязано, че разходите в размер на 127,37 (+1) лева са останали за нейна сметка. Отбелязване има и на декларациите по гр.д. № 7055/2010г. на БРС и ч.гр.д. № 2960/2010г. на БРС, с посочване, че разноските от 166,82 (+1) лева не са й възстановени.

Ответникът не е представил други доказателства, от които да се установи дали и кога са платени договорените като възнаграждение суми. Всички установени факти еднозначно сочат, че жалбоподателката не е получила възнагражденията договорени в описаните по-горе четири договора за правна защита и съдействие.

 

13. На 20.07.2010г. между Д. Атанасов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095274 (л.822), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 3880/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, с уговорено плащане в брой, в срок до 31.08.2010г.

Според решението на съда постановено по гр.д. № 3880/2010г. по описа на БРС Д. Атанасов е ответник, спрямо който е прието за установено, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, определени конкретно посочени в решението суми. Ответникът е осъден и да плати на ищеца направените разноски. Присъдени разноски в полза на Д. Атанасов няма (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=PmS6ggdjo1M%3D).

Ответникът не е представил други доказателства, от които да се установи дали и кога е платено договорената като възнаграждение сума.

Всички установени факти сочат, че жалбоподателката не е получила възнаграждението договорено в описания по-горе договор за правна защита и съдействие.

 

14. На 24.08.2010г. между „Симона Турс“ ООД и адвокат М Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие (л.843), с предмет – процесуално представителство пред Районен съд – Царево за разваляне на договор за строителство, с договорено възнаграждение в размер на 4 420 лева, платена в брой.

Жалбоподателката е представила отчет (л.840) по договор от 24.08.2010г. по гр.д. 76/2010г. на ЦРС за клиент „Симона турс“ ООД – С. Кичуков, съгласно който клиенът е платил 4 420 лева по договор от 24.08.2010г. Разходите по делото били общо 153,92 лева, а адвокатският хонорар – 100 лева (поради прекратяване на делото). Като остатък за връщане на клиента е отбелязана сума в размер на 4 166,08 лева, като е посочено, че на 02.11.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан както от клиента, така и от адвоката.

На „Симона Турс“ ЕООД е извършена насрещна проверка  (л.1440) при която дружеството е представило договор за правна защита и съдействие (л.1444-гръб), документи за извършени разходи (л.1447-гръб - 1451), хронология на сметка 6024 и 501 (л.1443). От последно посочения документ се установява, че дружеството е отчело в счетоводството си, че на 24.08.2010г. е платило на адв.Т. хонорар в размер на 4 420 лв. и на 02.11.2010г. е получило от адв.Т. обратно сумата от 4 166 лв.

В съдебно заседание на 28.02.2017г. е разпитана С. П., която заяви (след справка в записки), че била счетоводител на адвокат Т. в периода 2012г. – 2013г., за това има представа от документооборота, който жалбоподателката водела - всяко дело имало отчет за получени суми и направени разходи. Според свидетелката, която била упълномощено лице на „Симона тур“ ЕООД, тъй като дружеството е на свекър й. През 2010 г. дружеството завело дело срещу „Макабит“ ЕООД дело. Поясни, че първоначално е станало въпрос за плащане на хонорар, но впоследствие се разбрали с другото дружество и не се е стигнало до дело, като разликата от парите, които са останали по делото са били върнати от Т.. После водили друго дело по повод един чешки туроператор, като първоначално смятали разходите, хонорари, за експертизи. (Това дело не касае процесния период).

В Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове не е публикуван съдебен акт постановен по гр.д.№76/2010г. по описа на РС-Царево.

От така установените факти се налага изводът, че жалбоподателката действително е върнала по-голямата част от получените средства, като това се установява не само от свидетелските показания, но и най-вече от хронология на сметка 6024 и 501 (л.1443), където дружеството-клиент е отразило плащанията, които е извършило спрямо адв.Т. и размерът на обратно получената сума. От значение е и фактът, че плащането и връщането на съответните суми е станало през процесната 2010г., т.е. в края на годината приходът е само 253 лева. В отчета се твърди, че 153 лв. са разходи по делото и само 100 лв. е сумата останала като адвокатски хонорар, но доказателства за това твърдение няма. Няма и публикуван съдебен акт, за да се установи, че въобще е образувано съдебно производство и да се предположи, че за образуването му е платена държавна такса. Свидетелката твърди, че до дело не се е стигнало, тъй като с „Макабит“ ЕООД „се разбрали“. Обратно, в отчета е посочен номер на дело и е посочено, че то е прекратено, но няма доказателства за това, а сумата, която адв.Т. е получила е посочена в договор за правна помощ като възнаграждение, за това съдът счита, че доходът на жалбоподателката от това правоотношение е равен на разликата между първоначално платената от дружеството сума и върнатата обратно.

 

15.На 20.09.2010г. между Т. Пенев и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095290 (л.910-гръб, л.1271-гръб), с предмет – процесуално представителство по обжалване на НП № 3131/2010г., с договорено възнаграждение в размер на 50 лева, без отбелязване същото да е платено (НАХД № 755/2010г. на НРС).

Жалбоподателката Т. е представила две декларации от 19.11.2010г. (л.524-гръб и л. 911, л.1272), с които Т. Пенев оттегля пълномощията на адвокат Т.  по дело НАХД № 755/2010г. на НРС и моли съобщението за решението да бъде изпратено на личния му адрес. Декларациите са подписани от Тодор Пенев.  

Съдебният акт по АНД №755/2010г. на НРС е постановен на 31.10.2010г., т.е. преди оттеглянето на пълномощията, по от съдържанието му се установява, че Т. Пенев се явил лично в съдебно заседание, сам, без пълномощник (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=NybljNbN%2BWI%3D).

Така установените факти еднозначно сочат, че жалбоподателката не е получила възнаграждение от договора си с Т. Пенев. Договорената сума е 50 лева, но няма доказателства тя да е платена.

 

16.На 04.06.2010г. между О. М.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086975 (л.920-гръб), с предмет – процесуално представителство пред РС – Айтос, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, без отбелязване същото да е платено (гр.д. № 461/2010г.).

Жалбоподателката е представила декларация (л.536), според която по гр.д. № 461/2010г. по описа на РС – Айтос сумата от 450 лева е платена от клиента. Тя е разходвана за разноски в общ размер 407,61 лева и адвокатски хонорар – 42,39 лева. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

По делото на л.536 е представено преводно нареждане за плащане към бюджета, според което адв.Т. на 05.08.2010г. е платила по сметка на РС-Айтос 100 лв. с основание д.т. по гр.д. № 461/2010г.

Гр.д. № 461/2010г. по описа на РС – Айтос е било прекратено поради оттегляне на иска, жалбоподателката е била пълномощник на ищците (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ckUC0IQp6Vk%3D).

В случая декларацията, в частта относно получената от О. М.сума в размер на 450 лв. през 2010г., представлява признание на жалбоподателката за факта на плащането на договореното възнаграждение. Платената държавна такса за образуване на делото не е част от възнаграждението, защото с договора за правна защита сумата от 450 лв. е договорена само като възнаграждение на адвоката. Там няма клаузи, които да сочат, че платеното сума представлява всички разноски за клиента, в т.ч. възнаграждение за адвокат, съдебни такси, възнаграждения за вещи лица и т.н. За това като доход в случая следва да бъде взета сумата от 450 лв.

 

17.На 23.07.2010г. между С. Халим и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095276 (л.921), с предмет – процесуално представителство пред Районен съд – Айтос, с договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева, платена в брой (гр.д. № 607/2010г.).

С постановеното по гр.д. № 607/2010г. на Районен съд – Айтос решение искът на С. Халим е бил отхвърлен (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=3OVJSRZIggU%3D).

Доходът на жалбоподателката от така описаното правоотношение е 1 500 лв.

 

18.През 2010г. между Районен съд – Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063417 (л.985-гръб), с предмет – служебна защита по гр.д. № 4654/2009г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 50 лева, платимо по банков път. Представен е разходен касов ордер от 21.01.2010г. издаден от Районен съд – Бургас (л.985), видно от който съгласно решение на съда от 28.12.2009г. по гр.д. № 4654 от 2009г. следва да се изплати от бюджетни суми на адвокат Т. възнаграждение в размер на 50 лева. Представено е и бюджетно платежно нареждане (л.985), с което Районен съд – Бургас е привел на адвокат Т. 50 лева по гр.д. № 4654/2009г. получено на 27.01.2010г.

На 05.01.2010г. между Районен съд – Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063416 (л.986-гръб), с предмет – служебна защита по гр.д. № 5403/2009г. на БРС, без посочено договорено възнаграждение. Представен е разходен касов ордер от 02.12.2009г. издаден от Районен съд – Бургас (л.986), видно от който съгласно определение на съда от 01.12.2009г. по гр.д. № 5403 от 2009г. следва да се изплати от бюджетни суми на адвокат Т. възнаграждение в размер на 80 лева. Представено е и бюджетно платежно нареждане (л.985), с което Районен съд – Бургас е привел на адвокат Т. 80 лева по д. № 5403/2009г. получено на 28.01.2010г.

На 20.09.2010г. между Районен съд – Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 095289 (л.987-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 3599/2009г., с договорено възнаграждение в размер на 100 лева. Представен е разходен касов ордер от 23.09.2010г. издаден от Районен съд – Бургас (л.987), видно от който съгласно определение на съда от 21.09.2010г. по гр.д. № 3599 от 2009г. следва да се изплати от бюджетни суми на адвокат Т. възнаграждение в размер на 100 лева. Представено е и бюджетно платежно нареждане (л.987), с което Районен съд – Бургас е привел на адвокат Т. 100 лева по гр.д. № 3599/2009г., получено на 30.09.2010г.  

Сумата изплатена по трите договора е м размер общо на 230 лв. и тя следва да се включи в дохода на жалбоподателката за 2010г.

 

19. На 12.04.2010г. между Т. К.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086957 (л.1005), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2899/2009г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, без отбелязване сумата да е платена.

На 12.04.2010г. между П.Дамянов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086958 (л.1005-гръб), с предмет – процесуално представителство по същото гр.д. № 2899/2009г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, без отбелязване сумата да е платена.

На 12.04.2010г. между . К. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086956 (л.1006), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2899/2009г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, без отбелязване сумата да е платена.

На 12.04.2009г. между К.Бахчеванов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086959 (л.1006-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2899/2009г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, без отбелязване същото да е платено.

Макар да не се отнася за този период, но за да се изясни казуса следва да се посочи, че гореописаните лица са сключили още два договора с жалбоподателката. Единия през 2011г. за процесуално представителство пред ОС-Бургас по в.гр.д. № 1875/2011г. на БОС с договорено и платено възнаграждение в размер на 1 200 лв. Другия договор е сключен през 2012г. за процесуално представителство пред ВКС с договорено и платено възнаграждение в размер на 1 000 лв.

В съдебно заседание проведено на 17.01.2017г. е разпитан Р.К.К.. Свидетелят посочи, че познава адвокат Т. от 2011г. и му е водила дела. Уговорката им била при положителен резултат адвокат Т. да получи от тях уговореното възнаграждение, но резултатът е бил отрицателен и адвокатката върнала парите - около 2400 лева общо за три-четири семейства. Посочи, че тази сума включва само възнаграждението на адвоката, а разноските са отделно. Поясни, че след приключване на делото са подписали документ, че адвокатът им връща сумата. На свидетелят бе предявен отчет по гр.д. № 2899/2009г. от 10.09.2012г. на л.573 от делото и свидетелят потвърди, че изписването на името К. и подписът са негови.

Със съдебното решение постановено по гр.д. № 2899/2009г. на РС-Бургас са отхвърлени исковете на ищците, които са описаните по-горе клиенти на адв.Т. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=umMaGe3TE%2BU%3D).

С решение №І-152/13.01.2011 по в.гр.д.№ 1875/2011г. ОС-Бургас е потвърдил решението на РС-Бургас по гр.д. № 2899/2009г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=vGqNQPNDUTo%3D)

С определение №397/04.07.12г. по гр.д.№ 340/2012г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № І-152 от 13.01.2011г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1875/2011г. по касационна жалба подадена от клиентите на адв.Т. (http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=A44D805815915154C2257A2F004E186F).

В описаните по-горе договори за правна защита и съдействие е уговорено общо възнаграждение в размер на 1 600 лв., за което няма доказателства да е платено. Общият размер на договореното възнаграждение по всички договори (в т.ч. и тези сключени през 2011г. и 2012г.) е 3 800 лв. Ревизиращият орган не е ангажирал други доказателства, от които да се установява неговото твърдение, а именно, че сумата общо от 1600 лв. действително е била платена.

 

20. На 22.02.2010г. между С.С.ов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 064606 (л.1020), с предмет – процесуално представителство пред въззивна инстанция – Окръжен съд – Бургас, договорено възнаграждение в размер на 440 лева, платена в брой на датата на сключване на договора.

Представен е отчет (л.497-гръб) описан в данъчен период 2009г.,т.17 от настоящото решение, но доколкото в договора не е посочен номер на дело, отчетът не може да се обвърже.

От договора несъмнено се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой на датата на сключване на договора. За това в доходите за 2010г. следва да бъде включена сумата от 440 лв.

 

21. На 12.01.2010г. между Т.Радоева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 047773 (л.1029), с предмет – процесуално представителство по исково производство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой при сключване на договора (гр.д. № 208/2010г. на БРС).

На Т.Радоева е извършена насрещна проверка (л.1327), при която тя е дала писмено обяснение (л.1330), според което е ползвала услугите на адвокат, но не на адвокат Т.. Същевременно не помни чии адвокатски услуги е ползвала.

Представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Няма доказателства за прекратяване на този договор, нито такива за оттегляне на пълномощия (доколкото упълномощаването е писмено и е представено по съдебно производство, с оглед формата на доказване оттеглянето на пълномощията също следва да е писмено). Липсва разписка за предаване на сумата, представляваща възнаграждение по договора посочен по-горе на друг адвокат. По делото са представени извлечения от банковата сметка на жалбоподателката сред които съдът не откри превод на друг адвокат, който по размер да е съответстващ на получената по договора сума или общо на получените суми от този клиент през периода 2009г.-2010г. 

 

22. На 20.01.2010г. между С.Гърнева и Д.Гърнев е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 047779 (л.1031), с предмет – процесуално представителство  по гражданско дело пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платено веднага, т.е. при подписване на договора (гр.д. № 366/2010г. на БРС).

Жалбоподателката Т. е представила декларация (л.808) по гр.д. № 366/2010г. по описа на БРС, с която декларира, че сумата от 600 лева е платена изцяло от клиентите и е изразходвана само за разноски по делото. Твърди, че в края на м.декември са й платени още 380 лева, като след приспадане за нея са останали 3,84 лева. Декларацията е подписана само от адвоката.

С решение № 2047 / 27.07.2011г. по гр.д. № 366/2010г. БРС е отхвърлил иска предявен от клиентите на адв.Т. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ZrPD6ckso6I%3D).

В този случай няма доказателства за твърденията на жалбоподателката, не са представени документи удостоверяващи направените по делото разходи. От съдебното решение също не може да се установи какви са разходите – за водене на делото и за възнаграждение за адвокат, защото искът на С.Гърнева и Д.Гърнев е отхвърлен. Същевременно в договора за правна защита и съдействие ясно и несъмнено е вписано, че договореното възнаграждение за адв.Т. е 600 лв. и, че то е платено в брой при подписване на договора. За това въпросната сума следва да се включи в доходите, подлежащи на облагане през 2010г.

 

23. На 08.03.2010г. между М.К. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063422 (л.1032), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 743/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 880 лева, платени в брой при подписване на договора.

От адвокат Т. е представен отчет (л.571) по договор от 10.02.2010г. по гр.д. № 743/2010г. за клиент М.К., съгласно който клиента е платил 500 лева на 10.02.2010г. Разходи по делото не са посочени, а размерът на адвокатския хонорар 50 лева „при споразумение“. Отразено е, че остатъка за възстановяване е в размер на 450 лева и на 04.05.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.  

С постановеното по гр.д. № 743/2010г. по описа на БРС решение съдът е прекратил брака между М.К. и нейният съпруг без да се произнася по вината за разстройството на брака и е утвърдил постигнатото споразумение. Никоя от страните не е осъждана да поеме разноските на другата.

Така установените факти обосновават извод, че от описаното правоотношение адв.Т. е придобила доход в размер на 880 лв. Представеният отчет не може да се отнесе към договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063422 (л.1032) сключен на 08.03.2010г., тъй като нито платената според отчета сума съвпада с тази по договора, нито посочената в отчета датата на сключване на договора съвпада с действителната дата отбелязана върху самия договор.

 

24. На 17.02.2010г. между С. Сазанов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 047783 (л.1032-гръб), с предмет – представителство по заповедно производство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 314 лева, платени в брой при подписване на договора (гр.д. № 1025/2010г. на БРС).

Жалбоподателката е представила декларация по ч.гр.д. № 1025/2010г. по описа на БРС, с която декларирала, че сумата от 314 лева е платена изцяло от съпругата на С. Сазанов. От нея са платени разходи в размер на 71,29 лева, а остатъкът от 242,71 лева на 11.03.2010г. е предаден на съпругата на С. Сазанов. Декларацията е подписана само от адвоката.

Съдебният акт по гр.д. № 1025/2010г. на БРС не е публикуван в Центрания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове.

Фактите обосновават извод, че от описаното правоотношение адв.Т. е придобила доход в размер на 314 лв. Представената декларация е писмено твърдение на жалбоподателката, което не е доказано.

 

25. На 23.02.2010г. между В. И.и адвокат М.С.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063419 (л.1033), с предмет – процесуално представителство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 560 лева, платени в брой при подписването на договора (гр.д. № 1288/2010г. на БРС).

Във връзка с този клиент адвокат Т. е представила две декларации – от В. И.ов и от адвокат Т. (л.501). В. И.ов е декларирал, че между него и адвокат М.Т. са уредени всички финансови отношения, всички суми, получени от адвоката и от ЧСИ са отчетени и няма никакви претенции към адвоката си по повод НОХД № 3884/2009г. на БРС, гр.д. № 1288/2010г. на БРС и и.д. № 956/2011г. на ЧСИ Н.Георгиев.

С другата декларация адвокат Т. е декларирала, че сумата от 2 816,61 лева, получена от нея по ДП приложено по НОХД № 3884/2009г. по описа на БРС, по гр.д. № 1288/2010г. по описа на БРС, и.д. № 956/2011г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев е предадена на В. И.ов – лично и на негов пълномощник по следния начин: на 10.10.2011г. – 428,40 лева в брой, на 15.12.2011г. – 957,87 лева в брой лично, на 16.12.2011г. – 1429,34 лева на жена му в брой. Като адвокатски хонорар е посочен 0 лева – безвъзмездно по чл.5 от Наредбата. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

С решение № 752/ 01.08.2011г. постановено по гр.д. № 1288/2010г. на БРС, по което е представен описания по-горе договор за правна защита и съдействие (доколкото доказателството е представено при насрещната проверка на РС Бургас), частично е уважена исковата претенция на В. И.и съобразно уважената част са му присъдени разноски в размер на 144.32 лв. От мотивите на това решение се установява, че пълният размер на предявените искове е 9 300 лв. за неимуществени вреди и 1 389,51 лв. за имуществени вреди. Съдът е уважил първият иск до 1 000 лв., като е отхвърлил за горницата до 9 300 лв. Вторият иск е уважен до 365,93 лв. При тези данни лесно може да се установи, че уважената част е в размер на 12,78% от предявения материален интерес. Това води до извода, че пълният размер на претендираните разноски е 1 130 лв. По делото са били назначени и две експертизи, разходите за които са неизвестни.

Така установените факти обосновават извод, че от описаното правоотношение адв.Т. е придобила доход в размер на 560 лв., колкото е договорената и платена сума за адвокатско възнаграждение съгласно представеният договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063419 от 23.02.2010г. Декларация жалбоподателката Т. е писмено твърдение, което не е доказано по делото, а декларацията на клиента сочи само, че той счита финансовите си отношения с адвоката за уредени. Как са уредени, в тази декларация не е посочено. От съдебното решение несъмнено се установява, че по гр.д. № 1288/2010г. на БРС са претендирани разноски (в т.ч. такси, възнаграждения за вещи лица и адвокат) общо в размер на 1 130 лв. Това дава възможност да се направи извод, че посочената в договора сума – 560 лв. действително е платена.

 

26. На 25.03.2010г. между Т. Д. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063424 (л.1033-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 1447/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платени в брой при подписването на договора.

Т. е представила отчет по договор от 25.03.2010г. по гр.д. № 1447/2010г. по описа на БРС за клиент Т. Д., съгласно който клиента е платил 680 лева на 25.03.2010г. Разходите по делото са общо размер на 476 лева, а на адвокатския хонорар – 50 лева. Отбелязано е, че остатъка от 154 лева (155 лева) е възстановен на Тонка и на 27.05.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

В Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове няма прикачен съдебен акт гр.д. № 1447/2010г. на БРС.

В прихода за 2010г. следва да бъдат включени 600 лв., колкото е действително платената сума за адвокатско възнаграждение по договора сключен с Т. Д.. Освен, че отчетът е с непротивопоставима за ответника дата, няма и никакви доказателства за изменение на сключеният договор за правна защита и съдействие в частта относно договореното и платеното възнаграждение за да се приеме за доказано, че първоначалната клауза за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е променена, като възнаграждението е намалено на 50 лева. 

 

27. На 07.04.2010г. между К.Д.Н. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063401 (л.1034), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 1523/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 872,60 лева, платена в брой при подписването на договора.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.724) по в.гр.д. № 1364/2009г., и.д. № 95/2009г., гр.д. 1523/2010г., ч.гр.д. № 326/2010г. и в.гр.д. № 1638/2010г. за клиент „Прима – М“ ЕООД – К. Н., съгласно който клиентът е платил 410 лева за дело 326/2010г., 872,60 лева за д. № 1523/2010г. и в.гр.д. № 1638/2010г. или общо 1282,60 лева. Разходите по делата посочени в отчета са 130 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение е посочена сумата 60 лева, като от отчета не става ясно за кое от всички изброени дела се отнася. Отбелязано е, че остатъка от 1092,60 лева е върнат и на 08.12.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

Адвокат Т. е представила още отчет (л.570, л.723-гръб) по гр.д. № 5040/2009г., в.гр.д. №342/2010г., и.д. № 778/2011г., и.д. № 19/2012г., гр.д. № 883/2010г. ВКС за клиент К.Д.Н. и „Прима – М“ ЕООД. Според този отчет, клиентите са платили общо 4 650 лева, съответно на 17.08.2010г. – 450 лева, 2 050 лева (без посочена дата), на 23.02.2009г. – 1 500 лева и 650 лева по изпълнително дело. Като разходи по делата е посочена общо сумата от 437,85 лева. Като адвокатски хонорар е отбелязано 0 лева – безплатно по чл.5 от Наредбата. За остатъка от 4 212,15 лева е посочено, че е възстановен на клиента и е записано, че на 24.04.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

Представен е и трети отчет по в.гр.д. № 1364/2009г. (л.724-гръб) за клиенти К. Н., съгласно който клиентът е платил 650 лева, разходите са 32 лева, размера на адвокатското възнаграждение е 0 лева и остатъка от 618 лева е върнат, като на 30.12.2009г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиент и адвокат. Този отчет не касае тук разглеждания период.

Съгласно постановеното по гр.д. № 1523/2010г. на БРС решение на Н. като ответник не са присъдени разноски, тъй като заведения против него иск бил уважен (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2CDPsbqitKA%3D).

В съдебно заседание проведено на 17.01.2017г. К.Д.Н. е разпитан в качеството на свидетел. Той заяви, че адвокат Т. го представлявала по около четири-пет дела предимно за дружеството му и едно за развод. Не си спомня какви суми е плащал по делата, но посочи, че за първото дело е платил опредE. сума и оттам нататък адв.Т. си е водела делото, като след приключване на делото му обяснила къде какво е платила и му върнала пари. Заяви, че са имали спорове по плащанията, но не помни точно за какво. На свидетелят Н. бе предявен отчет по договор от 30.08.2011г. по д.№5040/2009г., в.гр.№342/2010г., изп.д.№778/2011г., изп.д.№19/2012г. и ВКС д.№88/2010г., за които той заяви, че това е неговият подпис и собственоръчно си е написал имената. Посочи, че винаги, когато се подписва, гледа какво подписва и щом се е подписал значи е получил сумата. На свидетелят бе предявен и отчет по гр.д.№1364/2009г., на л.724 на гърба, за който той отново потвърди, че подписът е негов и всичко отразено в него е вярно. Заяви, че за делото за развода му, адв.Т. не му е взела пари. Поясни, че е правил мебели за кантората й и също не й взел пари.

Сумата от 872,60 лева платена по договор за правна помощ и съдействие сключен на 07.04.2010г. се отнася за гр.д. № 1523/2010г. на БРС. Както се установи от сключения от страните договор, тази сума е платена от клиента през 2010г., за това следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2010г.

Голяма част от плащанията описани в представените отчети са извършени през 2009г., където са и обсъдени. Там се установи, че върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си, са сумите присъдени с посочените в т.15 за период 2009г. съдебни актове, а не части от изначално платения хонорар на адвоката. Подписаните от страните договори за правна помощ и съдействие сочат, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение са платени изцяло в деня на подписване на съответния договор, а цитираните съдебни актове доказват, че в съответните производства платените адвокатски възнаграждения са претендирани като действително направени от „Прима – М“ ЕООД и от Н. разходи за водене на съответното дело. Фактите описани в представените отчети относно липса на адвокатски хонорар, не са доказани. Обратно, в тази част отчетите противоречат на останалите събрани доказателства и на постановените съдебни актове публикувани в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпни за всеки.

В случая разглеждан тук следва да се посочи, че няма доказателства за изменение на сключеният договор за правна защита и съдействие в частта относно договореното и платеното възнаграждение за да се приеме за доказано, че първоначалната клауза за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 872,60 лева е променена, като възнаграждението е намалено на 60 лева. 

 

28. На 10.03.2010г. между Г. Андреев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063419 (л.1034-гръб), с предмет – процесуално представителство по обезпечително производство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 103,38 лева, платено в брой при подписване на договора (гр.д. № 1671/2010г. на БРС).

На 10.03.2010г. между Г. Андреев и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063420 (л.1038-гръб), с предмет – процесуално представителство по исково производство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платено в брой при подписване на договора (гр.д. № 2484/2010г. на БРС).

М.Т. е представила отчет (л.560) по договори от 10.03.2010г. по ч.гр.д. № 1671/2010г. на БРС и гр.д. № 2484/2010г. на БРС за клиент Г. Андреев, съгласно който клиентът е платил общо 553,38 лева. Разходите общо са 1031,54 лева, в това число гаранция в размер на 800 лева, върната от БРС по банкова сметка ***,54 лева. За размер на адвокатския хонорар е посочена сума в размер на 100 лева. Отбелязано е, че остатъка от 221,84 лева е възстановен на бащата на клиента - А.Андреев на 06.07.2010г., тъй като клиента не живее в България. Отчета е подписан само от адвоката.

Съдебните актове по гр.д. № 1671/2010г. на БРС и гр.д. № 2484/2010г. на БРС не са публикувани.

В прихода за 2010г. следва да бъде включена сумата 553,38 лв., колкото е действително платената сума за адвокатско възнаграждение по двата договора сключен с Г. Андреев. Няма никакви доказателства за изменение на сключеният договор за правна защита и съдействие в частта относно договореното и платеното възнаграждение за да се приеме за доказано, че първоначалната клауза за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 553 лв. е променена, като възнаграждението е намалено на 100 лева. В случая отчета е подписан само от адв.Т. и представлява единствено писмено твърдение, което не е доказано. Доказателства за внесените по делата разноски няма.

 

29. На 29.03.2010г. между „Тотекс“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063424 (л.1036-гръб), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 1 612 лева, платено в брой при подписването на договора (гр.д. № 2185/2010г. на БРС).

На 26.04.2010г. между „Тотекс“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063426 (л.1041), с предмет – процесуално представителство по ч.гр.д. по чл.410 от ГПК пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 1 150 лева, платимо след получаване на главницата от 2644,20 лева (ч.гр.д. № 2894/2010г. на БРС).

Не са публикувани съдебните актове по гр.д. № 2185/2010г. на БРС и ч.гр.д. № 2894/2010г. на БРС.

На 15.06.2010г. между „Тотекс“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен трети договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086980 (л.1048-гръб), с предмет – процесуално представителство по исково производство, с договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева, без отбелязване същото да е платено (гр.д. № 4742/2010г.).

В постановеното по гр.д. № 4742/2010г. на БРС съдебно решение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=DcwHlHkkpEI%3D) на „Тотекс“ ЕООД са присъдени разноски, но само да д.т. и възнаграждение за вещо лице. В мотивите на решението изрично е посочено, че страната не е представила доказателства за плащане на уговореното в горния договор възнаграждение за адв.Т..

На 12.07.2010г. между „Тотекс“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086988 (л.1055), с предмет – процесуално представителство по исково производство (гр.д. №5712/2010г. на БРС), с договорено възнаграждение в размер на 1 612 лева, платено при подписване на договора.

Със съдебното решение постановено по гр.д. №5712/2010г. на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=zZtnGbkYJPY%3D) в полза на „Тотекс“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 2 063,39 лв., в това число и възнаграждение за адвокат.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.552) по ч.гр.д. № 2188/2010г. на БРС, гр.д. № 5712/2010г., ч.гр.д. № 2894/2010г. на БРС, гр.д. № 4742/2010г. и и.д. № 478/2011г. на ЧСИ Т.Маджарова за клиент „Тотекс“ ЕООД чрез пълномощник Н. С., съгласно който клиента е платил 1 612 лева на 29.03.2010г., 356 лева на 25.03.2011г. и 1842 лева на 29.04.2011г. Посочено е, че по банков път от ЧСИ са постъпили 1 005,92 лева на 28.06.2011г. Според отчета разходите по делата са общо 1366,24 лева. Адвокатският хонорар е 50,46 лева, като не е конкретизирано дали сумата е за всички дела или за конкретно дело. Отбелязано е, че остатък от 3 400 лева следва да се изплати на представителя на „Тотекс“ ЕООД, а като забележка е посочено, че сумата от 1 612 лева платена на 12.07.2010г. по гр.д. № 5712/2010г. на БРС е взета по-рано на 10.01.2011г. Отразено е, че на 30.06.2011г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от адвоката и от пълномощника на „Тотекс“ ЕООД.

В съдебно заседание проведено на 28.02.2017г. като свидетел е разпитана Н. Т. С., която заяви, че познава адвокат Т. от 9-10 години, тъй като е водила лични нейни дела и на дружеството на мъжа й - „Тотекс“ ЕООД. Посочи, че тя се е занимавала с делата на дружеството на мъжа си. Според свидетелката, адв.Т. е взела хонорар, който включвал и държавни такси, като едно от делата е завършило много бързо и адвокатката им върнала почти цялата сума. Имало отчет, с който било отразено какво са получили и какво са върнали. Посочи, че по принцип в сумите, които са давали, били включени разходи за водене на делото и хонорар, определен въз основа на материалния интерес, като адв.Т. винаги им обяснявала каква е сумата за нейния хонорар. Получавали са разписки, на които са се разписвали. На свидетелката е предявен отчет на „Тотекс“ ЕООД с дата 30.06.2011г. (л.552) и тя заяви, че в отчета от 30.06.2011г. подписът срещу „клиент“ е нейн и собственоръчно е написала двете си имена срещу него, а в отчета от 10.07.2009г. подписът срещу клиент е на съпругът й.

От правоотношенията с клиентите „Тотекс“ ЕООД през 2010г. адв.Т. е получила общо 3 224 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за този период, подлежащи на облагане.

Този доход е получен от договор серия Б, № 063424 (л.1036-гръб), сключен на 29.03.2010г. и договор серия Б, № 086988 (л.1055), сключен на 12.07.2010г. В тях изрично е заявено от страните, че възнаграждението е платено при подписването на договора.

Представеният отчет, освен, че е с непротивопоставима дата, има неясно съдържание – ако от сбора на сумите, които са платени и сумата получена от ЧСИ, се извадят сумата посочена като разходи и сумата, за която се твърди, че е върната, не се получава твърдения хонорар от 50,46 лв., а по-малка сума. Отчетът противоречи на останалите събрани доказателства и на постановеният съдебен акт (решение по гр.д. №5712/2010г. на БРС) публикуван в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпен за всеки.

Съдът вече е посочвал при други случаи, че върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си, са сумите присъдени с посочените съдебни актове, а не части от изначално платения хонорар на адвоката. Сумата присъдена с решението по гр.д. №5712/2010г. на БРС в полза на „Тотекс“ ЕООД е 2 063,39 лв. С решението по гр.д. № 4742/2010г. на БРС също са присъдени разноски, макар и без адвокатски хонорар. С това решение са присъдени и други суми, имащи отношение към съществото на спора. Всички тези присъждания са наМ.ли своя паричен израз след водене на изпълнителни дела и получените суми са били предоставени на клиента. Това обаче не са върнати хонорари.

Подписаните от страните два договора за правна помощ и съдействие сочат, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение са платени изцяло в деня на подписване на съответния договор, а цитираният съдебен акт доказва, че в съответното производство платеното адвокатско възнаграждение е претендирано като действително направено.

За възнагражденията уговорени в останалите два договора – от 26.04.2010г. и от 15.06.2010г. няма доказателства да са реално платени. В договор серия Б, № 063426 (л.1041) от 26.04.2010г. плащането е под условие, за което няма данни да се е осъществило. В другия договор серия Б, № 086980 (л.1048-гръб) не е удостоверено плащане, нито е уговорен срок за това. В случая с този договор от постановеното по гр.д. № 4742/2010г. на БРС съдебно решение, където е бил представен, се установява, че съдът изрично е отказал присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат, тъй като няма доказателства за сторени такива.

 

30. На 06.04.2010г. между Д. Чакърова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063425 (л.1038), с предмет – подготовка на ИМ, образуване и водене на дело пред БРС за освобождаване (опразване) на имот в ***, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платени в брой при подписването на договора.

М.Т. е представила декларация (л.569) по гр.д. № 2446/2010г. на БРС, с която декларира, че сумата от 30 лева е цялата сума предоставена й от ищеца. От тази сума са платени 6 лева за съдебно удостоверение, представено по делото (л.569). Разликата е у Т.. В декларацията се твърди още, че клиентът се дезинтерисирал от делото, което е прекратено поради неплащане на държавна такса и не върнал повече при адвоката. Декларацията е с дата 16.06.2010г. и е подписана само от адвоката.

Съдебният акт по гр.д. № 2446/2010г. на БРС не е публикуван.

В прихода за 2010г. следва да бъде включена сумата 600 лв., колкото е действително платената сума за адвокатско възнаграждение отразена в договора като платена. Декларацията е писмено твърдение, което е недоказано.

31. На 20.10.2010г. между Ц. Фиковски и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095294 (л.1039), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2533/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение – безвъзмездно.

С решение по гр.д. № 2533/2010г. на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=oQDcswCz9qc%3D) в полза на Ц. Фиковски не са присъдени разноски поради това, насрещният иск предявен от него бил отхвърлен и поради уважаване на иска срещу него.

Адвокат Т. е представила декларация (л.813-гръб) по гр.д. № 2533/2010г. на БРС, в.гр.д. № 2073/2011г. на БОС, кас.гр.д. № 588/2012г. ВКС, с която декларира, че сумата от 500 лева получена от нея по посочените дела е изразходвана изцяло за разноски и дори са останали непокрити 10,20 лева. Като адвокатски хонорар е посочено 0 лева. Отразено е, че загубата от 10,20 лева се отнася за 2013г. Декларацията е подписана само от адвоката.

В отчета се съдържа признание за платени суми на жалбоподателката, но липсват доказателства кога е станало плащането и доколкото в договора не е уговорено въобще възнаграждение, съдът счита че през 2010г. жалбоподателката не е придобила доход от това правоотношение.

 

32. На 06.08.2010г. между Н. С. и адвокат Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095281 (л.1043-гръб), с предмет – процесуално представителство  по гр.д. № 3665/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 2 000 лева, платени в брой при подписване на договора.

Жалбоподателката Т. е представила отчет (л.629) по договор от 06.08.2010г., касаещ гр.д. № 3665/2010г. на БРС и в.гр.д. № 762/2011г. на БОС за клиент П. и Н. С.ови, съгласно който клиентите са платили 2 000 лева на 06.08.2010г. Разходите са 2 лева за копия + 15 (+1) лева за възстановяване, а адвокатския хонорар – 100 лева само при спечелено дело. Отбелязано е, че всички 2 000 лева са върнати поради загубване на делото. Отразено е, че на 30.09.2011г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента – Н. С. и адвокат Т..

От решението постановено по гр.д. № 3665/2010г. на БРС се установява, че П. и Н. С.ови са ответници по делото и в тяхна полза са присъдени 382.86 лв. разноски съобразно отхвърЛ.та част от иска. От диспозитива на акта се установява, че няма отхвърлителна част на иска, но в една част производството е прекратено и именно за нея са присъдени разноски на клиентите на жалбоподателката.

Съдът счита, че като доход за 2010г. следва да бъде отчетена сумата от 2 000 лв. платена от клиентите на 06.08.2010г.. Плащането на тези суми се установява от представеният договор за правна помощ, където изрично е уговорено между страните, че договореното адвокатско възнаграждение е платено веднага. Твърдението в отчета, че цялата сума е върната, не е доказано. Уговарянето на резултативен хонорар също е само твърдение без доказателства, толкова доколкото в договора липсва клауза за такъв хонорар. Няма и анекс към този договор, който да го изменя в такава насока. Следва да се подчертае, че формата за валидност на такъв анекс може да е само писмена.

 

33. На 26.05.2010г.  между Ж. Горанов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086974 (л.1044), с предмет – процесуално представителство, с договорено възнаграждение – безплатно (гр.д. № 3678/2010г. на БРС).

От адвокат Т. е представена декларация по гр.д. № 3678/2010г. на БРС, с което декларира, че сумата от 400 лева е цялата сума предоставена й от адвокат В.Р. и същата е изразходвана частично – 32 лева общо за разноски, а разликата от 368 лева е върната на М. чрез адвокат Р. на 02.10.2010г. Отбелязано е, че за нея не е останала никаква сума. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Без съмнение декларацията е писмено твърдение на страната. В частта, в която съдържа признание за получен доход тя може да се счита за признание на неизгодни факти, но в договора за правна защита и съдействие не е уговорено възнаграждение, а в признанието за получаването на 400 лв. не се съдържа дата, на която е платено. За това съдът счита, че в случая ревизиращият орган не е доказал плащането на сумата.

 

34.На 15.07.2010г. между З. Георгиева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095273 (л.1045-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 4442/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 800 лева, без отбелязанf плащане.

От Т. е представен отчет (л.650) по гр.д. № 4442/2010г. на БРС, в.гр.д. № 1520/2011г. на БОС, гр.д. № 215/2012г. на ВКС за клиент З. Георгиева, съгласно който тя е платила на Т. 800 лева на 11.08.2011г. и 450 лева на 12.12.2011г. Като разходи по делото общо за трите инстанции са посочени 61,60 лева. Отбелязано е, че на 30.06.2012г., в брой, на  З. Георгиевалично са върнати 1180 лева, а за адвоката са останали 8,40 лева. Отразено е, че на 30.06.2012г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

С решение от 27.06.2011г. постановено по гр.д. № 4442/2010г. по описа на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=AnUNQT0Ue8s%3D) съдът е осъдил ищеца да заплати на З. Георгиева направените по делото разноски в размер на 805 лева, от които 800 лв. платено възнаграждение за адвокат.

С решението по в.гр.д. № 1520/2011г. на БОС разноски в полза на З. Георгиева не са присъдени (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=heu1SLJfK9w%3D).

Няма доказателства, че сумата по договора за правна защита и съдействие е платена през 2010г. за това доходът в размер на 800 лв., за който няма съмнение, че е придобит, следва да включи в данъчен период 2011г., доколкото от една страна жалбоподателката признава, че той е получен, а от друга с решение от 27.06.2011г. по гр.д. № 4442/2010г. по описа на БРС се установява по несъмнен начин, че страната, представлявана от адв.Т. го е претендирала като реално сторен. Т.е. възнаграждението е платено най-късно до 09.06.2011г., когато са приключили устните състезания по делото. Отсъстват доказателства обаче, че плащането се е осъществило още през 2010г., в договора не е отбелязано договорената сума да е платена при подписването му.

 

35.На 09.06.2010г. между „Дима ДС“ ООД и адвокат М. Н.а е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086979 (л.1047), с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, без отбелязване за направено плащане (гр.д. № 4548/2010г. на БРС).

На 23.11.2010г. между адвокат М. Н.а и Адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095297 (л.1047-гръб), с предмет – преупълномощаване за пълно процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 4548/2010г. на БРС от страна на адв.Т., с договорено възнаграждение – безвъзмездно.

Жлбоподателката Т. е представила декларация (л.825) по гр.д. № 4548/2010г. на БРС, с която е декларирала, че не е получила никакво възнаграждение по делото и разноските в общ размер от 112,70 лева не са й заплатени. Декларацията е подписана само от адвоката.

С решението постановено по гр.д. № 4548/2010г. на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Q9dwhOFyA4s%3D) в полза на „Дима ДС“ ООД са присъдени разноски в размер на 700,07 лв., от които 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение. В решението обаче само веднъж се споменава името на процесуалния представител на дружеството – в началото на акта, където е описано кой е ищецът и какво претендира, и това е адв. М. Н.а. От мотивите на съдебния акт несъмнено се установява, че страната е платила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и го претендира, но ревизиращият орган не е доказал, че плащането е в полза на М.Т.. Доказателства, че тя е получила сумата няма.

 

36.На 24.06.2010г. между К. Атанасов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086980 (л.1049), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС за делба на недвижим имот, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, без отбелязване за извършено плащане (гр.д. № 5064/2010г. на БРС).

Производството по гр.д. № 5064/2010г. на БРС е приключило с определение за прекратяване и връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й и невписването й (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Jongbh7Y8Ak%3D). От съдебният акт се установява, че исковата молба е заведена от четирима ищци, всички представлявани от адв.Т.. Отношенията с останалите ищци ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Няма доказателства за реалното плащане на договореното възнаграждение на адвокат Т., което обосновава изводът, че липсва доход придобит от жалбоподателката.

 

37.На 30.04.2010г. между П.Атанасова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086966 (л.1049-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС за делба на наследствен имот, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, без отбелязване за направено плащане.

П.Атанасова е вторият ищец по гр.д. № 5064/2010г. на БРС.

Отново няма доказателства за реалното плащане на договореното възнаграждение на адвокат Т., което обосновава изводът, че липсва доход придобит от жалбоподателката от този клиент.

 

38.На 04.06.2010г. между К. С. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086976 (л.1050), с предмет – процесуално представителство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени в брой при подписване на договора.

К. С. е ищец по гр.д. № 5064/2010г. на БРС.

Само при този, от всички четири ищци, в договора е отбелязано изрично, че договореното възнаграждение е платено изцяло при подписването му. Тази част от договор има характер на разписка и надлежно удостоверява направеното плащане. За това следва да се приеме, че жалбоподателката е придобила доход от 200 лв. през 2010г.

 

39.На 05.05.2010г. между М. Атанасов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086968 (л.1050-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС за делба на наследствени имоти, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, без отбелязване за направено пращане.

М. Атанасов е четвъртият ищец по гр.д. № 5064/2010г. на БРС.

Няма доказателства за реалното плащане на договореното възнаграждение на адвокат Т., което обосновава изводът, че липсва доход придобит от жалбоподателката от този клиент.

 

40.На 10.08.2010г. между М.Маринова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095281 (л.1051), с предмет – процесуално представителство като ответник  по гр.д. № 5272/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 2400 лева, платени в брой при подписване на договора.

Жалбоподателката Т. е представила декларация от М.Маринова, ответник по гр.д. № 5272/2010г. на БРС, с която декларира, че считано от 20.08.2013г. оттегля всички пълномощия по това дело от адвокат М.Т.. Декларира още, че всички суми платени от нея като хонорар са й възстановени изцяло и няма никакви претенции към адвоката. Декларацията е подписана от декларатора.

По гр.д. № 5272/2010г. на БРС е постановено решение №2130/12.12.2013г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ncKMT%2FuLx3A%3D), с което е отхвърЛ. молбата с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС на две лица против М.Маринова с искане за разпределение реалното ползване на съсобствен на страните имот. В мотивите на решението е посочено, че няма искане за присъждане на разноски по делото в полза на ответната страна и такива не следва да бъдат присъждани.  

На 10.09.2010г. между М.Маринова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095282 (л.1054), с предмет – процесуално представителство като ответник по гр.д. № 5644/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, платени в брой при подписване на договора.

М.Т. е представила декларация (л.729) от М.М, ответник по гр.д. № 5644/2010г. на БРС и въззивник по в.гр.д. № 1690/2011г. на БОС, с която декларира, че считано от 20.11.2011г. оттегля всички пълномощия по този случай от адвокат Т.. Декларира още, че всички суми платени от нея като хонорар са й възстановени изцяло и няма никакви претенции към адвокат Т.. Декларацията е подписана от декларатора.  

По гр.д. № 5644/2010г. на БРС е постановено решение № 738/28.06.2011г., с което предявеният против М.Маринова иск е отхвърлен изцяло (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=lU0%2BJB6aZc4%3D). С това решение не са присъдени разноски, но по делото е постановено допълнително решение от 03.08.2011г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=jBvaF%2BLtddg%3D), с което ищците са осъдени да заплатят на ответницата М.Маринова направените по делото разноски в размер 1 000 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат. В диспозитива изрично е посочено, че заплащането се извършва чрез адв.Т..

От така описаните доказателства се установява, че жалбоподателката е придобила доход от двата договора в размер общо на 3 400 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за 2010г. Двата договора несъмнено сочат, че уговорените в тях възнаграждения са платени. Достоверността на изявленията на клиента в двете представени декларации е разколебана по две причини. Първо декларациите нямат характер на разписка, защото в тях няма посочен точен размер на върнатата сума, няма и дата на връщане, отсъства и дата на съставяне на декларациите, има само дата на оттегляне на пълномощията. На второ място от постановените по гр.д. № 5644/2010г. на БРС съдебни актове се установява, че платеното възнаграждение е претендирано като разноски по делото и е присъдено на първа инстанция. За целите на настоящото производство е ирелевантно дали съдебното решение е влязло в сила или е било отменено, защото има значение само факта, че адвокатското възнаграждение, така като е уговорено и платено, е било претендирано като разноски по делото, което е доказателство за направеното плащане на хонорар. След като клиентът твърди, че е получил обратно платения от него хонорар, а същевременно го е претендирал по делото като сторени разноски, съдът ще даде вяра на удостовереното в мотивите на решението, а не това изложено в декларациите.

Към така опредE.та сума следва да се прибави и сумата от 300 лв., чието плащане се установява от присъдената с решение № 544/14.06.2010г. постановено по гр.д. № 4187/2009г. на БРС сума от 600 лв., за която бяха налице доказателства за частично плащане през 2009г. (виж. т.4 от период 2009г.) в размер на 300 лв., които съдът включи в дохода за 2009г. От мотивите на съдебното решение се установява, че пред БРС е претендирана пълната сума, договорена като адвокатско възнаграждение (600 лв.) и тя е присъдена. Но решението е постановено през 2010г., а за 2009г. няма данни за направено плащане на още 300 лв.  

 

41.На 02.07.2010г. между М. Колева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086983 (л.1052), с предмет – образуване и водене на дело по ЗЗДН, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платена в брой при подписване на договора (гр.д. № 5391/2010г. на БРС).

С решението постановено по делото (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=1iy5CNuPL40%3D) не са присъдени разноски в полза на М. Колева.

На 20.07.2010г. между М. Колева и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095276 (л.1055-гръб), с предмет – процесуално представителство пред РС – Бургас по гражданско дело с правно основание чл.49 от СК, с договорено възнаграждение в размер на 850 лева, платена в брой при подписване на договора (гр.д. № 5822/2010г. на БРС).

С решението постановено по делото (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Y%2FuieFkMas0%3D) не са присъдени разноски в полза на М. Колева .

Жалбоподателката е представила отчет (л.546) по договор от 02.07.2010г. и 20.07.2010г. по гр.д. № 5822/2010г. на БРС, гр.д. № 5391/2010г. на БРС и в.гр.д. № 1606/2010г. на БОС за клиент М. Колева а, съгласно който Колева е платила 850 + 600 (пред БРС, без сума пред БОС) или общо 1450 лева. Разходите са в размер на 100,50 лева, а адвокатския хонорар – 50 лева общо за всички дела. Отразено е, че остатъкът от 1299,50 лева е възстановен изцяло на клиента и е отбелязано, че на 27.12.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от двете страни.

Съдът счита, че от описаните два договора жалбоподателката е придобила доход в размер на 1450 лв., които следва да участват при образуване на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ.

 

42.На 20.08.2010г. между Д.Осман и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095285 (л.1052-гръб), с предмет – процесуално представителство пред РС – Бургас по гр.д. № 5547/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платено в брой при подписването на договора.

С решението постановено гр.д. № 5547/2010г. на БРС съдът не е присъдил разноски в полза на Д.Осман (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=8cn%2Fbblut2c%3D).

На 29.09.2010г. между Д.Осман и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, №095292 (л.1057-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 6834/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, без отбелязване същото да е платено.

Производството по гр.д. № 6834/2010г. по описа на БРС е прекратено, страните са постигнали споразумение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=YI4PNdCWXlo%3D).

С договора от 20.08.2010г. (серия Б, № 095285) е удостоверено, че договореното възнаграждение в размер на 450 лв. е платено на същата дата. Това обуславя извод, че сумата следва да се включи в дохода на жалбоподателката за 2010г.

Относно другия договор сключен на 29.09.2010г. – ревизиращият орган не е представил доказателства за направеното плащане, а в договора не се съдържат данни за такова плащане.

 

43.На 27.07.2010г. между Г.Бойко  и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095279 (л.1056-гръб), с предмет – процесуално представителство по исково производство пред РС-Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платимо по банков път, като първа вноска в размер на 325 лева до 10.08.2010г. и втора вноска в размер на 325 лева до 31.12.2010г. (гр.д. № 5952/2010г. на БРС).

С постановеното по гр.д. № 5952/2010г. на БРС решение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=oy1n3pZ56TQ%3D) в полза на Г.Бойко  са присъдени разноски в размер на 545 лв., които според мотивите на решението са половината от претендираните разноски, т.е. претендираните като сторени са 1090 лв.

Жалбоподателката е представила декларация (л.857), с която е декларира, че сумата от 1 125 лева по разписка + 682,68 лева (банка), получена от нея по гр.д. № 5952/2010г. на БРС, ч.гр.д. № 2143/2010г. на БРС, и.д. № 36/2011г. на ЧСИ е изразходвала за разноски общо в размер на 1085,73 лева, поради което остатъка за 2010г. е 350 лева, а към 27.12.2012г. – 371,95 лева или остатъка за адвокатски хонорар е общо 721,92 лева. Декларацията е подписана само от адвоката Т..

Представена е и разписка (л.857), съгласно която на 27.07.2010г. в гр. Бургас адвокат М.Т. е получила от Г.Бойко  сумата от 1125 лева, представляваща разходите по образуване и водене на граждански дело пред БРС и включващи 800 лева предполагаеми разноски по делото (в т.ч. държавна такса 400 лева, 40 лева – обезпечение и 360 лева – за експертизи) и 325 лева за адвокатско възнаграждение. Разписката е подписана от адвокат Т. и клиента Г.Бойко .

Въз основа на така установените факти съдът счита, че доходът на жалбоподателката от правоотношението й с Г.Бойко  е в размер на уговорената и платена сума, представляваща нейното възнаграждение – 650 лв. От постановеното по делото съдебно решение се установява, че уговореното възнаграждение в договора за правна защита и съдействие е платено по начина описан в същия договор, който сочи, че това се е случило на два пъти, през 2010г. Твърденията, че сумата описана в договора не е само възнаграждение са необосновани. Подробни съображения са изложени в края на това съдебно решение. Няма анекс за изменение на сключения договор в частта относно размера на възнаграждението. Представената разписка сочи, че е подписана в същия ден, в който е подписан и договора, но изцяло му противоречи. В нея е заявено, че адв.Т. е получила на 27.07.2010г. от Г.Бойко  1125 лв., а в договора подписан на същата дата е отбелязано, че в този момент нищо не е платено, а уговореното възнаграждение в размер 650 лв. ще бъде платено на две вноски - първа вноска в размер на 325 лева до 10.08.2010г. и втора вноска в размер на 325 лева до 31.12.2010г. Поради това съдът не кредитира представената разписка.

 

44.На 28.04.2010г. между  П. Саристова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086966 (л.1057), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платимо в брой в момента на издаване на заповед на БРС за изпълнение (гр.д. № 6062/2010г. БРС).

Съдебният акт по гр.д. № 6062/2010г. БРС не е публикуван.

М.Т. е представила отчет (л.830-гръб) по гр.д. № 6062/2010г. на БРС за клиент  П. Саристова, съгласно който клиента е платила 0 лева. Разходите по делото са в размер на 46 лева, а адвокатския хонорар 0 лева на основание чл.5 от Наредбата. Отразено е, че остават дължими от клиента 46 лева и е отбелязано, че на 02.12.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

В този случай няма доказателства, че уговореното възнаграждение е платено. Дори да се приеме, че отчета не притежава дата, която да е противопоставима на ревизиращият орган, представеният договор доказва само уговореното възнаграждение, но за целите на настоящото производство е необходимо доказателство, че то е платено, а такова доказателство няма, тъй като по делото не е доказано издаването на заповед на БРС за изпълнение, което е условието обусловило плащането на възнаграждението.

 

45.На 24.09.2010г. между В. Дончева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095290 (л.1059-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. за развод по взаимно съгласие пред БРС – чл.50 от СК, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, от които платени 200 лева в брой, а останалите до първо съдебно заседание (гр.д. № 7359/2010г. на БРС).

Кога е първото по делото заседание няма данни. Заседанието, в което приключва разглеждането на делото е проведено на 28.03.2011г.

С постановеното по делото решение № 539/ 31.03.2011г. съдът е прекратил брака и утвърдил постигнатото споразумение. Разноски в полза на В. Дончева не са присъждани (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=LqhBpIs78Tw%3D).

Т. е представила декларация (л.832) по гр.д. № 7359/2010г. на БРС, с която декларира, че сумата от 741,84 е предоставена от клиентите и е изразходвана изцяло по делото, като общите разходи са 1135,95 лева, без преводните такси на банките. В декларацията е посочено, че клиентите дължат още 394,11 лева. Декларацията е подписана само от адвоката Т..

Съдът счита, че категорични доказателства има само за частта от договореното възнаграждение, която е платена при подписването на договора – 200 лв. Останалата част от възнаграждението не е доказано, че е платена. Твърденията в представената от жалбоподателката декларация не са доказани.

 

46.На 20.10.2010г. между Н.Стоеваи адвокат Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095295 (л.1060), с предмет – да впише искова молба против П. Павлов по гр.д. № 7946/2010г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 55 лева, без отбелязване същото да е платено.

На 20.10.2010г. между Н.Стоеваи адвокат Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095294 (л.1060 – гръб), с предмет – представителство по гр.д. № 7946/2010г. на БРС в това число да води и поддържа иск за нищожност на НА, без да е договорено адвокатско възнаграждение.

На 20.10.2010г. между С.Балабанова (другият ищец по гр.д. № 7946/2010г. на БРС) и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095292, с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 7946/2010г. на БРС, в това число да води и приключи пред БРС делото с искане за нищожност на НА, без договорено възнаграждение.  

С определение от 08.07.2011г. производството по гр.д. № 7946/2010г. на БРС е било прекратено (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=k%2FfxTorVL8o%3D).

Т. е представила декларация (л.832-гръб) по гр.д. № 7946/2010 г. по описа на БРС и по гр.д. № 1489/2011г. на БОС, с която декларира, че сумата от 555 лева е предоставена й от клиентите и същата е изразходвана както следва: 274 лева общо за разходи и 281 лева доход за адвоката. Отбелязано е, че доходът се отнася за 2011г. Декларацията е подписана само от адвоката.

Няма доказателства, че жалбоподателката е получила доход през 2010г. от Н.Стоеваи С.Балабанова. В събраните от ревизиращият орган договори за правна защита и съдействие чрез насрещна проверка на БРС или въобще няма договорено възнаграждение, или ако е договорено – няма доказателства за плащането му. Признанието съдържащо се в декларацията за доход в размер на 281 лева не може да се отнесе към този период, а към период 2011г.

 

47.На 07.10.2010г. между „Тони такси“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095293 (л.1061-гръб), с предмет – процесуално представителство пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платими в брой на вноски, като първата вноска в размер на 300 лева е отбелязано, че е платена, а втората е дължима към първо съдебно заседание (АНД № 4027/2010г. на БРС).

По административно-наказателните производства към този момент не се присъждат разноски.

От адвокат Т. е представен отчет по договор от 07.10.2010г. по АНД № 4027/2010г. на БРС за клиент „Тони такси“ ЕООД – И. Червенков (л.509), съгласно който клиентът е платил 300 лева. Разходите са 0,50 лева за копиране, а адвокатското възнаграждение – 100 лева. Отбелязано е, че остатъка от 200 лева е върнат на Червенков в брой и на 10.08.2011г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

Доходът от това правоотношение е 300 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие. Няма доказателства дали и кога е платен остатъкът. Твърденията в отчета, че възнаграждението е 100 лв. не са доказани. Няма анекс на договора за правна защита и съдействие в частта за размер на възнаграждението.

 

48. На 27.10.2010г. между „Ес ти транс“ ЕООД – с управител С. Тодоров С.ов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095295 (л.1062-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС против М. Колев, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платими в брой да края на календарната 2010г., от които е отбелязано, че са платени 100 лева при подписването на договора (гр.д. № 8730/2010г. на БРС).

Не е публикуван съдебният акт.

От адвокат Т. е представена декларация по гр.д. № 8730/2010г. на БРС, с която декларира, че сумата от 300 лева е предоставена от Т. С.. Направените разходи са в размер на 4,46 лева, а 295 лева са върнати на Т. С., тъй като делото е прекратено на 17.12.2010г. поради неплащане на д.т. Декларацията е подписана само от адвоката.

В случая с договора е доказано, че на подписването му са платени 100 лева, но с декларацията самата жалбоподателка признава, че до края на 2010г. е платена пълната сума на договореното възнаграждение в размер на 300 лв., за това именно тя следва да се включи в дохода за този период, който подлежи на облагане.

Признанието на факта на плащане на възнаграждението е извънсъдебно, но авторството му не е оспорено, т.е. страните не спорят, че авторът на това признание е именно жалбоподателката Т.. След като авторството на отчета не се оспорва, а той в частта за приетото плащане на възнаграждението материализира изявление на жалбоподателката, което обективира неизгодни за нея факти, има доказателствена сила срещу нея.

 

49.На 03.11.2010г. между Т. Ангелова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095296 (л.1063), с предмет – образуване и водене (процесуално представителство) пред БРС по дело за промяна на име – собствено и за добавяне на фамилия, с договорено възнаграждение в размер на 150 лева, платени в брой при сключване на договора (гр.д. № 9161/2010г. на БРС).

С решението постановено по делото не са присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=xliCMIc0rnw%3D).

Жалбоподателката Т. е представила декларация относно гр.д. № 9161/2010г. на БРС (л.508), с която декларира, че сумата от 150 лева й е предоставена от клиента. От нея за разходи по делото е изразходвана сумата 21,40 лева, а разликата от 108,60 лева е предадена на клиента заедно с решението на 24.01.2011г. Като адвокатски хонорар е декларирана сума в размер на 20 лева. Декларацията е подписана само от адвокат Трлифонова.

Доходът от това правоотношение е 150 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие. Твърденията в отчета, че възнаграждението е 20 лв. не са доказани. Няма анекс на договора за правна защита и съдействие в частта за размер на възнаграждението.

 

50.На 04.06.2010г. между Е. Н.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086979 (л.1165), с предмет – „процесуално представителство по гр.д. за защита по исков ред от изпълнение като трето лице – чл.440, ал.1 от ГПК“, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, платено в брой при подписване на договора (гр.д. № 951/2010г. БОС).

Производството по гр.д. № 951/2010г. на БОС е прекратено без присъждане на разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=XKIpwR9W%2FzI%3D).

Жалбоподателката Т. е представила отчет по договор от 04.06.2010г. по и.д. № 329/2009г. на ЧСИ Маджарова, гр.д. № 4405/2010г. на БРС, гр.д. №1300/2010г. на БОС и гр.д. № 951/2010г. на БОС, с клиент Е. Н.(л.823), съгласно който клиента е платил 300 лева общо за трите дела. Общо разходите по делата са 2148,72 лева, а адвокатския хонорар е по 50 лева за двете граждански дела, но с отбелязване неплатени. Отразено е, че остатък от 1848,72 лева се дължат от клиента и отчетът е изготвен на 02.12.2010г. Посочено е, че клиента не се е явил да се разплати и подпише. Отчета е подписан само от адвоката.

Доходът от това правоотношение е 100 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие. Твърденията в отчета, че възнаграждението е 50 лв. не са доказани. Няма анекс на договора за правна защита и съдействие в частта за размер на възнаграждението. Няма доказателства за направени разходи в размер на 2148,72 лева, освен това звучи нелогично такава крупна сума разходи да е заплатена от адвоката.

 

51.На 20.12.2010г. между И. Толчева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095298 (л.1165-гръб), с предмет образуване и водене на гр.д. пред БОС, без уговорено възнаграждение (гр.д. № 2174/2010г.на БОС).

На 20.12.2010г. между Щ. Толчева – Й. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095299 (л.1166), с предмет – образуване и водене на гр.д. пред БОС, с договорено възнаграждение в размер на 1900 лева, платени в брой при подписване на договора.

От адвокат Т. е представен отчет по гр.д. № 2174/2010г. на БОС, в.гр.д. № 68/2012г. на Апелативен съд – Бургас, гр.д. № 1129/2012г. на ВКС и гр.д. № 158/2012г. на ВКС за клиент И. Толчева и Щ. Толчева – Й. (л.525 и л.711), съгласно който клиентите са платили 1900 лева и още 1200 лева. Като разходи са посочени общо 1224,52 лева, а като адвокатски хонорар – безвъзмездно. Отбелязано е, че остатъка от 1875,48 лева е възстановен в брой и на 30.01.2013 г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента Щ. Толчева – Й.и адвокат Т..

В проведеното на 17.01.2017г. като свидетел е разпитана Щ. Толчева – Й.., която заяви, че с адвокат Т. се познават от доста време, като е водила нейно и на майка й дело през 2010г. Обясни, че в началото е дала на адвокат Т. сума, с която да се разплаща по инстанциите, а за хонорара е казала, че ще се уточняват, в началото сумата е била 1 800 лв. за воденето на делата, евентуално пред инстанциите, за таксите, които трябва да се плащат, имало експертизи и сумата е включвала и възнаграждение за адвокат. След това дала още 1200 лева, като госпожа Т. се е отчитала регулярно и след приключване на делото й върната сума в размер на около 1200 лева. Като хонорар за адвокатката посочва сума около 450 лв. На свидетелката е предявен отчет по гр.д.№2174/2010 на БОС, в.гр.д.№68/2012, д.№1129/2012 и д.№158/2012 на ВКС, на л.711 от делото и тя заяви, че подписът на отчета е неин, както и че тя е написала името си под подписа. Твърди, че това е отчета, който й бил представен от адвокат Т. след приключване на делото, тъй като си спомня, че 2013г. е приключило делото.

С решение №434/20.12.2011г. по гр.д. № 2174/2010г. ОС-Бургас е уважен един от двата обективно съединени иска и на двете ищци И. Толчева и Щ. Толчева – Й. за частично уважената претенция са присъдени разноски в размер на 2 741 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=lqe52OFQtag%3D). Това решение е потвърдено от Апелативен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=DZAtPe5x%2FaY%3D), а касационната жалба не е допусната до касационно обжалване с определение №102/28.01.2013г. по гр.дело № 1129/2012г. на ВКС (http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=BBB2A71FD66A1B95C2257B01005252B1).

Съдът счита, че в придобитият доход за 2010г. следва да се включи сумата от 1 900 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие сключен с Щ. Толчева – Й..

Върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си, са сумите присъдени с решение №434/20.12.2011г. по гр.д. № 2174/2010г. ОС-Бургас, а не по-голямата част от изначално платения хонорар на адвоката. Подписаният от Щ. Толчева – Й. договор за правна помощ и съдействие сочи, че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е платена изцяло в деня на подписване на договора, а цитираният съдебен акт доказва, че в съответното съдебно производство платеното адвокатско възнаграждение са претендирано като действително направени от Щ. Толчева – Й. разходи за водене на съответното дело. Нещо повече, присъдената сума е само част от претендираната, тъй като съдът е уважил само единия от двата обективно съединени иска. Фактите описани в представеният отчет относно липса на адвокатски хонорар, не са доказани. Обратно, в тази част отчетът противоречи на останалите събрани доказателства и на постановените съдебни актове публикувани в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпни за всеки. Следва да се подчертае, че твърденията на разпитания свидетел, че е получил от адвоката пари при приключване на техните отношения не са в разрез със скрепеното му с наказателна отговорност задължение да не лъжесвидетелства. Свидетелката явно е получила такива пари, но те са присъдените от съда разноски, а не върнато от адвоката възнаграждение.

Няма и никакви доказателства за изменение на сключеният договор за правна защита и съдействие в частта относно договореното и платеното възнаграждение за да се приеме за доказано, че първоначалната клауза за плащане на адвокатско възнаграждение се е трансформирала в клауза за предоставяне на безвъзмездна адвокатска услуга.

 

52.На 16.03.2010г. между ЕТ „Т. С.“ и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 063421 (л.1166-гръб), с предмет – процесуално представителство по обезпечение пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой при подписване на договора.

Доходът от това правоотношение е 500 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие.

 

53.На 07.10.2010г. между Н. Русев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095293 (л.1223-гръб), с предмет – процесуално представителство пред РС-Средец по гр.д. № 402/2010г., с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, от които платени в брой 250 лева, а останалите 200 лева е посочено, че ще бъдат изплатени към първото съдебно заседание.

Жалбоподателката Т. е представила декларация относно гр.д. № 402/2010г. на РС – Средец (л.510), с която декларира, че предоставеното й от клиента сума от 250 лева е използвала за разходи в общ размер на 94,46 лева, а остатъкът от 155,54 лева е адвокатския хонорар. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

От отбелязването върху представеното копие на договора за правна защита и съдействие се установява, че той е събран от ревизиращият орган вследствие на извършена насрещна проверка на РС-Средец, от където е посочено, че договорът е бил представен по гр.д.№402/2010г. С решението постановено по това дело е уважен иска на ищеца и ответниците, между които е Н. Русев са осъдени да предадат владението върху спорния недвижим имот и да платят сторените от ищеца разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=cv4FJMX7afk%3D).

Доходът от това правоотношение е 250 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено. Декларацията е писмено твърдение, което в частта относно намаления размер на договореното възнаграждение не е доказано.

 

54.На 20.08.2010г. между Д.К.М. и адвокат Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095284 (л.1265-гръб), с предмет – процесуално представителство пред Районен съд – Царево, с договорено възнаграждение в размер на 1400 лева, платено в брой (гр.д. № 74/2010г. на ЦРС).

От адвокат Т. е представен отчет по гр.д. № 74/2010г. на ЦРС (л.839-гръб) за клиент Д. М., съгласно който клиента е платил по договор от 20.08.2010г. 1400 лева, по банков път 2010г. – 3170 лева, по банков път 2011г. – 350 лева, по банков път 20102г. – 256 лева, по банков път 2013г. – 19 800 лева. Като разходи са посочени 2,24 лева поща, 14 000 лева платени на продавачите и 2600 лева платени разноски нотариус и пътни. Размерът на адвокатското възнаграждение е посочен безвъзмездно, а остатъкът от 8 373,76 лева е отразено, че е върнат в брой, на 30.08.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от клиента и адвоката.

На 29.03.2010г. между В. М.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086958 (л.1267), с предмет – процесуално представителство по гр.д. №84/2010г. на РС-Царево, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой.

На 29.03.2010г. между Ф. М. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086956 (л.1267-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 84/2010г. на РС – Царево, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой.

С определение от 13.10.2010г. постановено по ч.гр.д. № 1603/2010г. (делото е посочено в представения отчет на л.478) Окръжен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=sS4o9jW8gBo%3D) е отменил определение № 500 от 15.07.2010 г.84/2009 г., в частта, в която Н.Х. е осъдена да заплати разноски на другите страни по делото за разликата над сумата от 1800 лева (разпределени, както следва: на В. М.а – 450 лева, на Я. М. – 450 лева, на Ф.М.а – 450 лева, Д. М. – 450 лева) до пълния присъден размер от 2790 лева, отхвърлил е искането на адв. М.Т., процесуален представител Д. М., В. М., Я. М. и Ф.М., направено пред първоинстанционния съд, за присъждане на разноски за горницата над 1800 лева до пълния претендиран размер от 2790 лева и е потвърдил определението на Районен съд Царево в останалата му част.

От мотивите на определението се установява, че гр.д. № 84/2009 г. по описа на ЦРС е образувано по повод искова молба, с която ищецът Н.А.Х. претендирал разпределение на ползването на съсобствен имот в ***. Единият ответник е Д.К.М., който е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Т., като е изложил твърдения, че другият ответник е починал. Представил е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че М. е упълномощил адв. Т. да го представлява по делото, като й е заплатил в брой 840 лева възнаграждение.

След указания на съда ищецът е насочил иска си срещу В. М.а, Я. М. и Ф.М.а, наред с първоначалния ответник Д. М.. Тримата депозирали поотделно отговори на исковата молба, като приложили и 3 бр. договори за правна помощ, от които е видно, че тримата новоконституирани ответници са упълномощили поотделно адв. Т. да ги представлява по гр.д. № 84/2009 г. на ЦРС, като всеки й платил в брой по 650 лева адвокатски хонорар.

С разпореждане от 13.04.2010 г. исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. След като съдът е констатирал, че срокът за това е изтекъл, а ищецът не е изпълнил дадените от съда указания, с определение № 443 от 08.06.2010 г. прекратил производството по делото и върнал исковата молба.

С молба, постъпила в съда на 10.06.2010 г., подадена от адв. Т., е поискано от съда присъждане на направените от доверителите й разноски в производството в размер общо на 2790 лева, както следва: Д. М. – 840 лева, В. М.а – 650 лева, Я. М. – 650 лева и Ф.М.а – 650 лева.

С обжалваното пред Окръжен съд Бургас определение № 500/15.07.2010 г. ЦРС е осъдил ищеца да заплати на ответниците разноски – така, както са поискани в молбата. 

От адвокат Т. е представен отчет (л.478 и л.572) по гр.д. № 84/2009г. и в.гр.д. № 1603/2010г. за клиенти – Д.К.М., Ф.М.а, В. М.а и Я. М., съгласно който от клиентите В., Ф.и Я. са платени по 650 лева на 29.03.2010г. или общо 2790 лева, от Д. – 840 лева на 23.10.2009г. Като разходи по делото са посочени общо разходи в размер на 59,30 лева, а като размер на адвокатския хонорар  - 240 лева общо или по 60 лева на човек. Отразено е, че остатъкът е в размер на 2490 лева и на 15.12.2010г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от Д. М. за клиент и от адвокат Т..

В проведеното на 28.02.2017г. съдебно заседание е разпитан като свидетел Д.К.М., който заяви, че познава адвокат Т. повече от 15 години и тя е нещо като семеен адвокат, като почти всички дела, по които ги е представлявала са водени във връзка с разни имоти спорове за имоти в ***. По отношение на плащанията по делата обясни, че винаги преди да започнат някакво дело или сделка, обсъждат финансовата част на това начинание, правят някаква предварителна оценка на база на това, колко сложно изглежда начинанието, какви цени е изисквала отсрещната страна и се започва работата. Твърди, че основно парите е превеждал по банков път, тъй като е в *** и почти всички пари, които е давал на адвокат Т. са с банкови преводи. Заяви, че винаги част от парите са били хонорар, като след приключване на делата адвокат Т. му е представяла отчети, които освен разбивка на парите как са похарчени, били приложени и квитанции за платени такси, разходи. Обясни, че Я. М. му е брат и той е имал бракоразводно дело, като основно свидетелят се занимавал с финансовата част и е помагал на брат си. По отношение на В. заяви, че му е майка, която също е водила дело. На свидетеля бе предявен отчет по гр.д. 84/2009г. от 15.12.2010г. на л.478 от делото и той потвърди, че подписът срещу клиент е неговият подпис и той е изписал собственоръчно името си над подписа. Посочи, че сумите по отчета трябва да са платени, като заяви, че следва да е било на посочената в отчета дата след като се е подписал. На свидетеля бе предявен и отчет по гр.д. 84/2009г. от 15.12.2010г. на л.572 от делото, който е идентичен с този на л. 478 и свидетелят отново потвърди подписа си. На свидетелят бе предявен и отчет по гр.д.№74/2010г. на л.839 на гърба, като свидетелят отново заявява, че подписът срещу клиент е неговия подпис и е изписал името си отдолу. Обясни, че адвокат Т. е била упълномощена да го представлява пред нотариусът при сделката и съответно тази сумата й е била преведена, почти около 20 000 лв., които ще ползва за уреждане на скици, документите от кадастъра и ще финализира сделката. Твърди, че цената на имота е включена. Потвърди, че сумата в размер на 8 373 лева му е била възстановена на 30.08.2013г. На свидетелят е предявен и документ, намиращ се в л.840 на гърба, на който има ръкописно изписан текст, за който М. обяснява, че влиза и цената на имота, плюс разходите за сделката, плюс предварително заведено дело от него, чиято цел била да премахне незаконния павилион и става въпрос за делото, което е било прекратено. Заяви, че освен тази разбивка адвокат Т. винаги прилагала и бележките, с които е плащала плюс нотариален акт, който е подписан окончателно. На свидетелят са предявени и пълномощно от В. М.от 21.07.2011г. (л.1265), договор за правна помощ на Д.К.М. от 23.10.2009г. (л.1266 на гърба), договор за правна помощ от В. М. от 29.03.2010г. (л.1267) и договор за правна помощ от 29.03.2010г (на л.1267 на гърба). Свидетелят заяви, че четвъртият подпис на л.1265, върху пълномощното, което се намира там, под №4 е неговият подпис, който е поставил. Свидетелят заяви, че се е подписал срещу клиент на договора за правна помощ от 23.10.2009г. на л.1266 на гърба, като посочва, че посочената в договора сума със сигурност му е отчетна, тъй като всичко е завършвало с отчет. При предявяване на договор за правна помощ с В.  М.от 29.03.2012г. на л.1267 на гърба свидетелят заяви, че на този договор подписът срещу клиент е на майка му. Обясни, че основно той се е занимавал с делата и основно той е правил заплащанията за майка му. Посочи, че за сделката с гаража до колкото си спомня адвокат Т. не е взела хонорар.

На Д.К.М. е извършена насрещна проверка (л.1307) при която същото е дал писмени обяснения, съгласно които не съхранява договори за правна помощ, сключени между него и адвокат Т., не съхранява и документи за платени в брой или по банков път такси. Представен е отчет (л.1312) на който М. е декларирал, че подписът и изписаното  име са положени от него.

Доходът от тези правоотношения, който следва да се включи в доходите на жалбоподателката за 2010г. е 2700 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение от клиентите Д. М., В. М.а и Ф.М.а по всеки от договорите. Тези възнаграждения са претендирани в съда като сторени от клиентите на жалбоподателката.  

 

55.На 21.06.2010г. между „Верила лубрикантс“ АД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 086983 (л.1302), с предмет – процесуално представителство по изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.Георгиев, с договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платими по банков път, без отбелязване върху договора за направено плащане към датата на подписване.

На „Верила Лубрикантс“ АД е извършена насрещна проверка (л.1296), при която изпълнителния директор на дружеството е представил: копия на договори за правна защита и съдействие № 064586/08.10.2009г. (л.1301), № 064480/22.10.2009г. (л.1301-гръб) и № 086983/21.06.2010г. (л.1302), копие от банкови извлечения – удостоверяващи плащанията по договорите (л.1302-гръб – 1303), счетоводни справки на гр.60, удостоверяващи отразените стопански операции във връзка с ползваните от дружеството адвокатски услуги по посочените договори (л.1304-1305). Банковото извлечение отразяващо плащането по описания по-горе договор у на л.1303-гръб. Преводът е направен на 24.06.2010г. – три дни след сключване на договора.

Доходът от това правоотношение е 600 лв., колкото е платената по банков път сума, равна на договореното възнаграждение. 

 

56.От справка за постъпилите суми чрез системата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196) на 08.07.2010г. е получена от адвокат Т. сума в размер на 650 лева от ЗКПУ „Съзнание“ по договор за правна защита № 1 от 2010г. и 100 лева по гр.д. № 3599/2009г. по описа на БРС (л.1010 и л.196).

Посочената сума следва да бъде включена в доходът за облагане през 2010г.

 

57.Представена е служебна бележка (л.964) от Националното бюро за правна помощ (НБПП), в уверение на това, че през 2010г. върху сумата от 100 лева е удържан данък в размер на 0 лева. Видно от справка за постъпилите суми чрез системата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196) през 2010г. от НБПП е била преведена на адвокат Т. сума в размер на 100 лева по гр.д. № 700/1999г., която сума следва да бъде включена в придобития доход.

 

Сборът от така описаните доходи е 31 651,98 лв., в т.ч. и декларирания в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ **********/09.02.2011г. за 2010г. доход в размер на 6 909 лв.

 

ІІІ. Данъчен период 2011г.

За 2011г. М С.Т. е декларирала доходи в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0200И0058205/23.04.2012г., като в приложение № 3 е деклариран годишен размер на дохода от упражняване на свободна професия (адвокат) в размер на 9 377,62 лева (л.294-гръб).

Ревизиращият орган е приел, че общата сума на получените от адвокат Т. недекларирани суми в брой по силата на сключени договори за правна защита и съдействие през 2011г. възлиза на 42 690,43 лева (л.200) и получени по банков път средства под формата на хонорари в размер на 11 448,51 лева (л.196).

Съдът счита, че общо придобитият доход от адвокатска дейност през 2011г. е следния:

 

1.На 01.08.2011г. между С. Андреев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106821 (л.21), с предмет – процесуално представителство пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение – безвъзмездно (адм.д. № 1484/2011г. на АСБ).

С този договор не уговорено възнаграждение. Виж т.1 от период 2012г.

 

2.На 29.08.2011г. между „МиЛ.-2005“ ЕООД – управител Б. Филипов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118541 (л.30), с предмет – обжалване на РА пред административния орган, с договорено възнаграждение в размер на 360 лева, платени в брой при подписване на договора.  

При насрещната проверка в Административен съд Бургас се установи, че този договор е бил представен по адм.д. № 2509/2011г., но с решението постановено по делото жалбата на „МиЛ.-2005“ ЕООД е била отхвърЛ. и не са присъдени разноски в нейна полза (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=YhLALee1DlU%3D).

Доходът от това правоотношение е 360 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено.

 

3.На 27.12.2011г. между Ж. Недева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие № 2/27.12.2011г. (л.38), с предмет – процесуално представителство по обжалване на заповед № 2863/02.12.2011г. на кмета на Община Бургас пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, платени по банкова сметка *** (адм.д. № 2772/2011г. на АСБ).  

В производството по адм.д. № 2772/2011г. на АСБ на основание чл.178 от АПК съдът е потвърдил постигнато от страните споразумение, в което се съдържа клауза, че страните не си дължат разноски.

Доходът от това правоотношение е 250 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено.

 

4.На 27.12.2011г. между „Автокомплект“ ООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие № 1/27.12.2011г. (л.40), с предмет – процесуално представителство по обжалване на заповед № 2863/02.12.2011г. на кмета на Община Бургас пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, платени по банкова сметка (***.д. № 2772/2011г. на АСБ).

В производството по адм.д. № 2772/2011г. на АСБ на основание чл.178 от АПК съдът е потвърдил постигнато от страните споразумение, в което се съдържа клауза, че страните не си дължат разноски.

На „Автокомплект“ ООД е извършена насрещна проверка (л.1453), при която от управителя на дружество са представени писмени обяснения (л.1456-гръб), договор за правна помощ от 26.11.2008г. (л.1457-гръб), пълномощно (л.1458), извлечение за извършено плащане към адвокат Т. на 23.01.2009г. в размер на 490 лева (л.1458-гръб), хронологичен регистър (л.1459). От обясненията се установява, че дружеството е било страна и по дело от №32/2009 пред АСБ. По настоящото дело обаче няма договор за правна защита и съдействие, който да включва сумата от 490 лв., а освен това в представеното банково извлечение като основание за превода на тази сума по сметката на жалбоподателката е записано „държ.такси и жалба“, т.е. това са суми за разходи, а не за възнаграждение.

Въпреки отсъствието му при доказателствата представени от „Автокомплект“ ООД в хода на насрещната проверка, договорът за правна защита и съдействие № 1/27.12.2011г. (л.40) не е с оспорено авторство, за това той надлежно удостоверява, че договореното с него възнаграждение е платено при подписването му. По тази причина сумата от 250 лв. следва да бъде включена в дохода за облагане през 2011г.

 

5.На 27.12.2011г. между В.Хаджилуков и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие № 3/27.12.2011г. (л.42), с предмет – процесуално представителство по обжалване на заповед № 2863/02.12.2011г. на кмета на Община Бургас пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, платени по банкова сметка (***.д. № 2772/2011г. на АСБ).

В производството по адм.д. № 2772/2011г. на АСБ на основание чл.178 от АПК съдът е потвърдил постигнато от страните споразумение, в което се съдържа клауза, че страните не си дължат разноски.

Доходът от това правоотношение е 250 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено.

 

6.На 27.12.2011г. между П.  Хаджилукова и адвокат М. Т. е сключен договор за правна защита и съдействие № 4/27.12.2011г. (л.44), с предмет – процесуално представителство по обжалване на заповед № 2863/02.12.2011г. на кмета на Община Бургас пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, платени по банкова сметка (***.д. № 2772/2011г. на БАС).

Представена е декларация по адм.д. № 2772/2011г. на БАС, с която адвокат Т. декларира, че сумата от 1490 лева й е предоставена от клиентите и е изразходвана частично за разноски по делото в размер на 234,46 лева, а разликата е върната изцяло на 25.01.2013г. на Д. Хаджилуков след подписване на декларации за имота. Отбелязано е за адвокатски хонорар 0 лева съгласно чл.5 от Наредба №1. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

В производството по адм.д. № 2772/2011г. на АСБ на основание чл.178 от АПК съдът е потвърдил постигнато от страните споразумение, в което се съдържа клауза, че страните не си дължат разноски.

Доходът от това правоотношение е 250 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено.

В декларацията си Т. вероятно е имала предвид дохода получен от всички жалбоподатели по адм.д. № 2772/2011г. на АСБ, които тя е представлявала, описани тук в т.3,4,5 и 6. Получената сума е по-голяма от установените с договорите общо 1 000 лв. Доколкото обаче няма доказателства, че разликата до 1 490 лв.(т.е.490 лв.) е допълнително договорено възнаграждение за адвоката, следва да се приеме, че хонорарът е именно 1 000 лв. общо. Твърденията, че всичко е върнато и възнаграждението е 0 лв., не са доказани.

 

7.На 30.11.2011г. между Е. Жишев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118562 (л.47), с предмет – процесуално представителство по обжалване на заповед на РДНСК пред Административен съд – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платено в брой при подписване на договора (адм.д. № 2678/2011г. на АСБ).

Представена е декларация по адм.д. № 2678/2011г. на АСБ (л.905-гръб), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 650 лева получена от нея по делото е разходвала частично за пощенски разходи в размер на 2,30 лева, а остатъка от 647,70 лева е задържала като хонорар. Декларацията е подписана само от адвоката.

Производството по адм.д. № 2678/2011г. на АСБ е прекратено с определение № 2447/ 29.12.2011г. поради оттегляне на жалбата. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=FZrZqwgVpcE%3D).

Доходът от това правоотношение е 650 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено. Твърденията в декларацията не са доказани.

 

8.На 15.07.2011г. между В. М.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 106817 (л.48), с предмет – процесуално представителство по административно производство по описа за 2011г. на Административен съд Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 550 лева, без отбелязване срока и начина на плащане, няма плащане (адм.д. № 2060/2011г. на АСБ).

Производството по адм.д. № 2060/2011г. на АСБ е прекратено поради нередовност на жалбата.

Представен е отчет по договор от 15.07.2011г. по адм.д. № 2560/2011г. на БАС за клиент В. М.(л.903), съгласно който клиентът е платил 550 лева на 15.07.2011г. Като разходи са посочени общо 14 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 0 лева по чл.5 от Наредба № 1. Отразено е, че остатъкът от 536 лева е върнат изцяло в брой на Д. и на 21.11.2011г. Отчетът е подписан от Д. М. и адвокат Т..

На 21.07.2011г. В. М.а, Я. М., Ф.М.а и Д. М. са упълномощили адвокат М.Т. да ги представлява и защитава по гр.д. 81/2011г. на ЦРС (л.1265). На пълномощното е направено отбелязване, че като адвокатски хонорар към дата на упълномощаването изцяло и в брой е внесена сумата от 684 лева. Пълномощното е подписано от адвоката и четиримата клиенти.

С решението постановено по гр.д. 81/2011г. на ЦРС искът на В. М.а, Я. М., Ф.М.а и Д. М. е отхвърлен и не са присъдени разноски в тяхна полза. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=t0YT2eI6nJU%3D).

В хода на проведеното на 28.02.2017г. съдебно заседание Д.К.М. е разпитан, който заяви, че познава адвокат Т. повече от 15 години и тя е нещо като семеен адвокат, като почти всички дела, по които ги е представлявала са водени във връзка с разни имоти спорове за имоти в ***. По отношение на плащанията по делата обясни, че винаги преди да започнат някакво дело или сделка, обсъждат финансовата част на това начинание, правят някаква предварителна оценка на база на това, колко сложно изглежда начинанието, какви цени е изисквала отсрещната страна и се започва работата. Твърди, че основно парите е превеждал по банков път, тъй като е в *** и почти всички пари, които е давал на адвокат Т. са с банкови преводи. Заяви, че винаги, част от парите са били хонорар, като след приключване на делата адвокат Т. му представяла отчети, които освен разбивка на парите как са похарчени, били приложени и квитанции за платени такси, разходи.

На Д.К.М. е извършена насрещна проверка (л.1307) при която той е дал писмени обяснения, в които е посочил, че не съхранява договори за правна помощ, сключени между него и адвокат Т., не съхранява и документи за платени в брой или по банков път такси. Представен е отчет (л.1312), на който М. е декларирал, че подписът и изписването на името му са положени от него.

Доходът от този правоотношения, който следва да се включи в доходите на жалбоподателката за 2011г. е 550 лв.+684 лв.=1234 лв. Първият е платен по признание на жалбоподателката, а за втория - плащането изрично е указано в договора. Няма доказателства за връщането на сумите.

 

9.На 02.02.2011г. между М. Милкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 106790 (л.154-гръб), с предмет – частично плащане във връзка с подаване на граждански иск пред БОС по нохд № 39/2011г. на БОС, без посочване на договорено възнаграждение, но с отбелязване, че са платени 100 лева.

Не е публикуван съдебен акт по нохд № 39/2011г. на БОС.

На 10.02.2011г. между М. Милкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 106791 (л.154), с предмет – окончателно плащане по нохд № 39/2011г. на БОС, с договорено възнаграждение в размер на 7400 лева, платено в брой, при подписване на договора.

На 02.03.2011г. между М. Милкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106797 (л.1067-гръб), с предмет – процесуално представителство по нохд № 39/2011г. на БОС, с договорено възнаграждение – безвъзмездно (над копието от договора е посочено гр.д. № 2010/2011г. на БРС).

На 20.04.2011г. между М. Милкова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106809 (л.1069 и л.1073), с предмет – процесуално представителство по охранително производство за разрешаване теглене на суми от банкови сметки, с договорено възнаграждение – безвъзвездно (гр.д. № 2176/2011г. на БРС и гр.д. № 3403/2011г.).

Съдебни актове не са публикувани по никое от посочените дела.

Според декларация на л.152 от М. Милкова същата е заплатила общо на адвокат Т. за периода 2011-2013г. сумата от 22 300 лв. за едно и също дело, което е връщано за доразглеждане, но срещу направеното плащане не е получила разписки или други документи за платени суми. Милкова отказала да заплати хонорара от 7 400лв. по НОХД № 823/2012г. на ОС Бургас, затова адвокат Т. завела гражданско дело. Към декларацията Милкова е представила договор от 13.07.2012г., договор от м.11.2012г. по НОХД № 1147/2011г. (без посочване на съда), в който няма отбелязано договорено възнаграждение; договор от 10.02.2011г. за процесуално представителство по НОХД № 39/2011 на БОС с договорено възнаграждение 7 400 лв., което е платено изцяло; договор от 02.02.2011г. по същото НОХД, по което са платени 100 лв. и договор от 12.04.2012г. за процесуално представителство по НОХД № 21/2012г. на БОС с договорено възнаграждение 14 800 лв. и платено в същия размер на датата на сключване на договора.

Така описаните доказателства сочат, че през 2011г. Милкова е платила на жалбоподателката възнаграждение в размер на 7 500 лв., формирано от уговорените и платени възнаграждения по договори от 02.02.2011г. серия Б, № 106790 (л.154-гръб) в размер на 100 лева и от 10.02.2011г. серия Б, № 106791 (л.154) в размер на 7400 лева.

 

10. На 21.03.2011г. между „Драй билдинг“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106800 (л.1070), с предмет – процесуално представителство по частно производство за обезпечение на бъдещ иск, с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, с начин и срок на плащане – в брой, платено в момента и с отбелязване, че е платено в брой (гр.д. № 2612/2011г. на БРС).

Не е публикуван съдебен акт по гр.д. № 2612/2011г. на БРС.

На 28.03.2011г. между „Драй билдинг“ ЕООД и адвокат М.Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106804 (л.1070-гръб), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 1730 лева, с начин и срок на плащане –в момента, изплатени изцяло в брой и с отбелязване, че са платени в брой (гр.д. № 2693/2011г. на БРС).

Не е публикуван съдебен акт по гр.д. № 2693/2011г. на БРС.

На 06.06.2011г. между „Драй билдинг“ ЕООД – с управител Ч.Митев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106814 (л.1073-гръб), с предмет – процесуално представителство по исково производство пред БРС по описа за 2011г., с договорено възнаграждение в размер на 2200 лева, с начин и срок на плащане – изплатени в момента изцяло и с отбелязване, че сумата е платена в брой (гр.д. № 5193/2011г. на БРС).

С решението постановено по гр.д. № 5193/2011г. на БРС исковата претенция на „Драй билдинг“ ЕООД е уважена частично и съобразно това на дружеството частично са присъдени направени разноски размер на 1236.40 лева. Следва да се отбележи, че искът е за 11 000 лв. главница, а уважената част от него е в размер на 3 895,37 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=EZBoisQndzQ%3D).

На 19.12.2011г. между „Драй билдинг“ ООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия б, № 118569 (л.1090), с предмет – процесуално представителство по исково производство пред БРС по описа за 2011г., с договорено възнаграждение в размер на 1264,47 лева, с начин и срок на плащане – в брой, изцяло, в момента на подписване на пълномощното и с отбелязване, че сумата е платена в брой (гр.д. № 11906/2011г. на БРС).

С решението постановено по гр.д. № 11906/2011г. на БРС разноските са останали в тежест на всяка от страните (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=w%2Fxq4H7MysE%3D).

На „Драй Билдинг“ ООД е извършена насрещна проверка (л.1423) при която управителя на дружеството е представил декларация (л.1424), съгласно която през периода 2009г.-2013г. „Драй Билдинг“ ООД е ползвало услугите на адвокат М.Т., свързани с водени дела. В счетоводството на дружеството за този период нямало осчетоводени разходни документи за извършени адвокатски услуги от адвокат Т.. Според управителя, издадените разходни документи са ползвани единствено за разпределението им между съдружниците като парично плащане. Твърди, че дружеството не разполага с документи и договори сключени между двете страни, тъй като не са съхранявани.

Съдът счита, като доход за 2011г. следва да бъде отчетена сумата от 5 694,47 лв. платена от дружеството в брой съответно на 28.03.2011г. (500 лв.), на 28.03.2011г. (1730 лв.), на 06.06.2011г. (2200 лв.) и на 19.12.2011г. (1264,47 лв.). Плащането на тези суми се установява от представените договори за правна помощ, където изрично е уговорено между страните, че договореното адвокатско възнаграждение е платено веднага. Твърдението на управителя на дружеството, че не разполага с документи за извършеното плащане не променя този извод. Начинът на водене на счетоводството и нарушенията на ЗЧ от дружеството-клиент не е предмет на този спор. Освен това от изявлението на управителя в декларацията може да се направи извод, че възнагражденията на адв.Трифонава са били за сметка на съдружниците в дружеството, а не разход на самото дружество – „в счетоводството на фирмата за периода 2009-2013г. няма осчетоводени разходни документи за извършени адвокатски услуги от адвокат Т.. Издадените такива са ползвани единствено за разпределението им между съдружниците на фирмата като парично плащане“. За настоящия спор въпросът дали дружеството или съдружниците са платили, не е релевантен. От значение е само фактът на плащането.

 

11. На 31.10.2011г. между „Каен гранити“ ООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118550 (л.1477), с предмет – изготвяне на рекламационно писмо, с договорено възнаграждение в размер на 45 лева, с начин и срок на плащане – в брой на 31.10.2011г. и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

На 05.12.2011г. между „Каен гранити“ ООД и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие (л.1477-гръб), с предмет – правна консултация и изготвяне на уведомително писмо, с договорено възнаграждение в размер на 55 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 05.12.2011г., и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

На 06.12.2011г. между „Каен гранити“ ООД – управител А.Кирчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097662 (л.627), с предмет – процесуално представителство за образуване и водене на заповедно производство по чл.410 от ГПК по описа за 2011г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 462,55 лева, платени изцяло и в брой на 06.12.2011г. (ч.гр.д. № 11171/2011г. на БРС).

На 06.12.2011г. между „Каен гранити“ ООД – управител А.Кирчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097663 (л.624-гръб), с предмет – процесуално представителство за образуване и водене на заповедно производство по чл.410 от ГПК за 2011г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 692,93 лева, платено изцяло и в брой на 06.12.2011г.

Представени са преводни нареждания от 15.12.2011г. (л.1472-гръб и л.1473), видно от които от „Каен гранити“ ООД са преведени на адвокат Т. 120 лева за изготвяне на юридически документи и 692,93 лева – адвокатски хонорар по дело № 11170/2011г.

Представен е отчет по договор от 06.12.2011г. и сл., по ч.гр.д. № 11170/2011г. на БРС, гр.д. № 300/2012г. на БРС, по в.гр.д. № 1586/2012г. на БОС, к.гр.д. № 1508/2013г. на ВКС и и.д. № 395/2013г. на ЧСИ за клиент „Каен гранити“ ООД (л.622-гръб), съгласно който клиентът е платил общо 1385,86 лева. Като разходи са посочени общо 551,86 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 834 лева. Отчетът е подписан само от адвоката.

Представена е и бележка за клиент „Каен гранити“ ООД (л.622), според която по ч.гр.д. № 11170/2011г. на БРС е получена сума в размер на 692,93 лева по договор от 06.12.2011г., но реално е преведена по банков път на 15.12.2011г.

На „Каен гранити“ ООД е извършена насрещна проверка (л.1462), при която управителя на дружеството е представил писмени обяснения (л.1466), според които дружеството е изплатило на адвокат Т. за изготвяне на юридически документи съответно 45 лева, 55 лева и 120 лева, за което са представени копие на договор за правна защита и съдействие №118550 от 31.10.2011г. (л.1447), договор за правна защита и съдействие от 05.12.2011г. (л.1447-гръб) и разписка от 15.12.2011г. (л.1473-гръб). В обясненията е посочено още, че са били сключени договори за правна защита с адвокат Т. за завеждането на дела № 11170/2011г. и № 11171/2011г. в БРС, за които са заплатени адвокатски хонорар в размер общо на 2310,96 лева и държавни такси в размер на 1036,19 лева, за което са приложени четири броя копия на договори за правна помощ (л.1478-1480), както и платежни нареждания. В обясненията е посочено още, че дружеството е изплатило 1850 лева разноски на адвокат Т., за което е приложено платежно. Управителят на дружеството заявява, че не е получавал суми от адвокат Т. и не е получавал отчети в писмен вид от нея. Приложени са хронология на аналитична сметка 401, сметка 444, сметка 602 за 2011г., хронология на аналитична сметка 401 за 2012г. и хронология на аналитична сметка 401, сметка 444 за 2013г.

Представените отчет и бележка носят подписа само на жалбоподателката, затова те представляват писмени твърдения, които подлежат на доказване, каквото не е проведено. От останалите доказателства – договори за правна защита и съдействие, преводни нареждания и писмени обяснения на управителя на „Каен гранити“ ООД, се установява, че посоченият клиент е заплатил общо на адвокат Т. през 2011г. сумата от 1 255,48 лева, която трябва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2011г. Тази сума е образувана от уговорените и платени възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, сключени съответно на 31.10.2011г., 05.12.2011г. и 06.12.2011г. В обясненията на управителя на дружеството ясно са разграничени плащанията, представляващи възнаграждение за адв. Т. от плащанията за разноски по делата, което опровергана едно от основните възражения по делото, че в договорите за правна помощ са посочени не разМ.те на уговорените възнаграждения, а общата сума, която включва и направените разходи за такси и разноски. Посочената в обясненията сума (платена от дружеството за адвокатски хонорар) е по-голяма от признатата като доход за периода 2011г., тъй като касае всички плащания от този клиент, които видно и от приложените хронологии по сметка не се отнасят само до 2011г.

 

12. На 14.11.2011г. между „Дима Д.С.“ ООД – с управител С. Ников и адвоката М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие (л.1048), с предмет – процесуално представителство по въззивно гражданско дело по описа на БОС, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с начин и срок на плащане – дължими към датата на първото съдебно заседание по въззивно гражданско дело по описа на БОС.

Представена е декларация от адвокат Т. (л.731) по в.гр.д. № 2155/2011г. на БОС, според която сумата от 350 лева, получената от нея сума Т. е предала в брой на управителя на дружеството на 01.03.2012г. В декларацията е отбелязано, че управителят е отказал да се подпише, след като е взел парите, тъй като са загубили делото. Отразено е още, че разходите в размер на 82,50 лева са останали за нейна сметка. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

С решението постановено по в.гр.д. № 2155/2011г. на БОС въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като е приел, че искът предявен от „Дима Д.С.“ ООД и разгледан от състав на РС-Бургас е недопустим. В полза на дружеството не са присъдени разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=mOoNSLmk6KY%3D).

В случая с договора не се установява плащане на сумата, такова плащане не може да се установи и от съдебното решение постановено по делото, за което е била наета жалбоподателката. В декларацията тя признава, че е получила сумата, но я върнала. Твърдението относно получаването на сумата е признание за неизгоден за Т. факт, но липсва дата на получаване. С оглед датата на сключване на договора за правна помощ - 14.11.2011г., клаузата в него, че договореното възнаграждение ще бъде платено до първото съдебно заседание по въззивно гражданско дело по описа на БОС и факта, че съдебното заседание се е провело на 19.01.2012г.(виж реш. в.гр.д. № 2155/2011г. на БОС), съдът счита, че не може еднозначно да се приеме получаване на договорената като възнаграждение сума, защото няма достатъчно доказателства не само за датата на плащането, а от там и обвързването й с конкретен период, но и въобще за самото плащане извън признанието, съдържащо се в декларацията.

 

13.На 03.05.2011г. между Д. Марчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106809 (л.752), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2819/2011г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 1460 лева, платими в брой до датата на първото съдебно заседание. В договора изрично е отбелязано направено на датата на сключването му плащане в размер на 140 лева.

С решението постановено по гр.д. № 2819/2011г. на БРС, съдът е отхвърлил иска предявен против Д. Марчев и е осъдил ищеца да плати на Марчев направените по делото разноски в размер на 140 лева. Решението е постановено на 23.11.2011г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=AThIdR%2F8WsY%3D).

При тези факти съдът счита, че като доход за 2011г. следва да бъде отчетена сумата от 140 лв. платена от клиента при сключването на договора за правна защита и съдействие. Плащането на сумата е удостоверено в самия договор.

 

14. На 29.12.2011г. между Щ. Толчева – Й. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие от 29.12.2011г. (л.814), с предмет – процесуално представителство по обжалване на решение № 434/20.12.2011г. на БОС пред Апелативен съд - Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 1 200 лева, с начин и срок на плащане – „в момента изцяло и в брой“, с отбелязване, че е платено.

Представен е отчет по гр.д. № 2174/2010г. на БОС, в.гр.д. № 68/2012г. на Апелативен съд – Бургас, гр.д. № 1129/2012г. на ВКС и гр.д. № 158/2012г. на ВКС за клиент И. Толчева и Щ. Толчева – Й. (л.525 и л.711), съгласно който от клиентите са платени 1900 лева и още 1200 лева. Като разходи са посочени общо 1224,52 лева, а като адвокатски хонорар – безвъзмездно. Отбелязано е, че остатъка от 1875,48 лева е възстановен в брой и на 30.01.2013 г. Отчетът е подписан от клиента Щ. Толчева – Й.и адвокат Т..

В проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание като свидетел е разпитана Щ. Толчева – Й.., която заяви, че с адвокат Т. се познават от доста време, тя е водила нейно и на майка й дело през 2010г. Обясни, че в началото й е дала сума, с която да се разплаща по инстанциите, а за хонорара е казала, че ще се уточняват, предоставената в началото сумата била 1 800 лв. за воденето на делата, за таксите, които трябва да се плащат, имало е експертизи и сумата е включвала и възнаграждение за адвокат. После дала още 1 200 лева, като госпожа Т. се е отчитала регулярно и след приключване на делото й била върната сума в размер на около 1 200 лева. Като хонорар за адвокатката посочва сума около 450 лв. На свидетелката е предявен отчет на л.711 от делото и тя заяви, че подписът на отчета е неин, както и че тя е написала името си под подписа. Твърди, че това е отчетът, които й бил представен от адвокат Т. след приключване на делото през 2013г.

Решение № 434/20.12.2011г. на БОС, за чието обжалване е наета адв.Т. е постановено по гр.д.№ 2174/2010г. на БОС. Процесуалното представителство по това дело също се осъществява от жалбоподателката и доходът от него в размер на 1 900 лв. е разгледан в т.51 от данъчен период 2010г.

С решение №32 от 04.05.2012г. постановено по в.гр.д.№68/2012г. Апеллативен съд Бургас е потвърдил решение № 434/20.12.2011г. по гр.д.№ 2174/2010г. на БОС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=DZAtPe5x%2FaY%3D). Няма диспозитив за присъждане на разноски.

Съдът счита, че в придобития доход за 2011г. следва да се включи сумата от 1 200 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие сключен с Щ. Толчева – Й. на 29.12.2011г. Свидетелят в показанията си потвърждава, че такава сума е платена. Очевидно, че върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си, са сумите присъдени с решение №434/20.12.2011г. по гр.д. № 2174/2010г. ОС-Бургас, а не по-голямата част от изначално платения хонорар на адвоката. Връщането е осъществено едва през 2013г. след като е приключило съдебното производство на всички инстанции и е станало възможно издаването на изпълнителен лист за присъдените разноски от БОС. Присъдената сума е само част от претендираната, тъй като съдът е уважил само единия от двата обективно съединени иска. Фактите описани в представеният отчет относно липса на адвокатски хонорар, не са доказани. Обратно, в тази част отчетът противоречи на останалите събрани доказателства и на постановените съдебни актове публикувани в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпни за всеки. Следва да се подчертае, че твърденията на разпитания свидетел, че е получил от адвоката пари при приключване на техните отношения не са в разрез със скрепеното му с наказателна отговорност задължение да не лъжесвидетелства. Свидетелката явно е получила такива пари, но те са присъдените от съда разноски, а не върнато от адвоката възнаграждение.

Няма и никакви доказателства за изменение на сключеният договор за правна защита и съдействие в частта относно договореното и платеното възнаграждение за да се приеме за доказано, че първоначалната клауза за плащане на адвокатско възнаграждение се е трансформирала в клауза за предоставяне на безвъзмездна адвокатска услуга.

 

15.На 01.07.2011г. между В.И.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097654 (л.911-гръб и л.1272-гръб), с предмет – процесуално представителство по реституция на недвижим имот, находящ се в гр.Несебър – стара част, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, с начин и срок на плащане – дължими към момента на входиране на исковата молба (гр.д. № 810/2011г. на НРС).

С определение № 1158/23.11.2011 г. производството по гр.д. № 810/2011г. на РС-Несебър (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=dTg7Cg4jL%2Fk%3D) е било прекратено поради нередовност на исковата молба – ищцата не платила Верка И.дължимата д.т.

Липсват доказателства за плащане на уговореното в договора възнаграждение.

 

16.На 21.07.2011г. П. Атанасов и И. Атанасова е упълномощил адвокат М.Т. да го представлява и защитава по дело № 811/2011г. на РС – Несебър (л.912). В пълномощното е посочено, че като адвокатски хонорар към датата на упълномощаване изцяло и в брой е внесена сумата от 580 лева. Пълномощното е подписано от адвоката и клиента.

С определение №1066/14.11.2011 г. постановено по гр.д.№ 811/2011г. на РС – Несебър производството е прекратено поради неизправяне на нередовностите на исковата молба, разноски не са присъждани (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=bdeHvYuPL80%3D).

Съдът счита, че в придобития доход за 2011г. следва да се включи сумата от 580 лв., колкото е удостоверено в представеното пълномощно. Доколкото пълномощното е подписано от клиентите и от адвоката, както и с оглед факта, че в него текст „като адв. хонорар към датата на упълномощаване изцяло и в брой е внесена сумата от 580 лв.“ не представлява упълномощително разпореждане, съдът счита, че в тази част пълномощното има характер на договор сключен между адвокат М.Т. и клиентите П. Атанасов и И. Атанасова , в който е уговорено възнаграждението на адвоката, както и характер на разписка, удостоверяваща направеното плащане на същата сума на датата посочена в пълномощното.

 

17.На 18.07.2011г. между „Ко морения“ ЕООД – с управител К. И.  и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие (л.912-гръб), с предмет – процесуално представителство по гражданско дело по описа на Районен съд – Несебър за 2011г., с договорено възнаграждение в размер на 480 лева, с начин и срок на плащане – изцяло и в брой в деня на подписването – 18.07.2011г. и с отбелязване, че сумата е платена в брой (гр.д. 938/2011г. на РС – Несебър).

Пълномощното е било представено по гр.д.№938/11г. по описа на РС-Несебър. С постановеното по делото решение искът на дружеството е отхвърлен и разноски не са присъдени (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=hpx8%2FXRLFNE%3D). Решението е било потвърдено с решение по в.гр.д.№601/13г. на ОС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=yXFzvdALBpU%3D).

Представена е декларация по гр.д. № 938/2011г. на РС – Несебър, по ч.гр.д. № 2259/2011г. на БОС и гр.д. № 601/2013г. на БОС (л.733), с която адвокат Т. декларира, че клиентът й е предоставил сумата от 691,75 лева по банков път и тя е разходвана частично за разноски в размер на 421,75 лева, а разликата от 270 лева е адвокатски хонорар към 07.06.2013г. Декларацията е подписана само от адвоката.

В приложена към декларацията бележка на л.733 е записано, че по договор от 18.07.2011г. не са платени посочените там като платени 480 лева в брой, а са преведени по банков път 691,75 лева на 04.07.2012г.

Според справка за постъпилите суми чрез системата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ АД – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196) през 2011г. от „Ко морения“ ЕООД са преведени на адвокат Т. на 28.01.2011г. 500 лева съгласно договор, на 24.02.2011г. 500 лева плащане по договор за м.02.2011г., на 21.03.2011г. 500 лева плащане по договор за м.02.2011г., на 29.04.2011г. 500 лева плащане по договор 10.01.2011г., на 03.06.2011г. 500 лева плащане по договор от 10.01.2011г., на 05.07.2011г. 500 лева плащане по договор от 10.01.2011г., на 08.08.2011г. 500 лева плащане по договор от 10.01.2011г. за м.07.2011г., на 31.08.2011г. 500 лева плащане по договор от 10.01.2011г. за м.07.2011г. и на 03.10.2011г. 500 лева плащане по договор от 10.01.2011г. за м.10.2011г.

Доходът, който жалбоподателката е придобила от „Ко морения“ ЕООД през 2011г. е в размер на 4 980 лв. формирани от сумата платена в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие от 18.07.2011г. в размер на 480 лв. и сумите платени от дружеството по банковата сметка на адв.Т. през цялата 2011г. в размер обща на 4 500 лв. (9х500 лв.) в изпълнение на различни договори сключени с нея е посочени като основание за плащането.

 

18. На 21.01.2011г. между М. Мюмюн и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 095304 (л.921-гръб), с предмет – промяна на име по ЗГР, с договорено възнаграждение в размер на 270 лева, без отбелязване за направено плащане.  

Липсата на доказателства за плащане на договореното възнаграждение води до извода, че от това правоотношение жалбоподателката не е придобила доход.

 

19. На 22.03.2011г. между И.И.И. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106801 (л.922), с предмет – процесуално представителство по НЧХД, което ще бъде образувано пред РС – Айтос, с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, от които е отбелязано, че са платени 250 лева в брой.

С постановената на 02.11.2011г. присъда по НЧХД № 101/2011г. Районен съд Айтос е признал И.И.И. за невиновен и е осъдил тъжителят да му плати 700 лв. разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=uBjHlUhX0ZY%3D). От мотивите към присъдата се установява, че по делото не е назначавана експертиза (https://legalacts.justice.bg/Search/GetMotiveContentByActId?actId=uBjHlUhX0ZY%3D).

На 11.11.2011г. между И.И.И. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118554 (л.922-гръб), с предмет – представителство пред БОС по ВНЧХД, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой.

Договорът е представен по ВНЧХД № 1701/2011г. по описа на ОС-Бургас. По делото е постановено определение, с което е одобрена постигнатата от страните спогодба и е отменена присъдата постановено по НЧХД № 101/2011г. Районен съд Айтос (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=E6K7cSCDwt4%3D).

Представен е отчет по НЧХД № 101/2011г. на РС – Айтос, НЧХД № 37/2011г. на РС – Айтос и ВНЧХД № 1701/2011г. на БОС за клиент И.И.И. (л.736), съгласно който клиентът е платил 250 лева на 22.03.2011г. по договор, 850 лева на 11.02.2011г. и 650 лева на 11.11.2011г. Разходите по делото са 186,53 лева, а адвокатския хонорар – 50 лева за първа инстанция и безвъзмездно за БОС. Отбелязано е, че остатъка е 1513,47 лева, от тях 1500 лева са възстановени на клиента. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

И. И. е разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание на 17.01.2017г. В показанията си той заяви, че адвокат Т. го е представлявала по три дела за обида, заведени срещу него. По първото дело, което завършило със спогодба, се уговорили тя да му вземе съвсем минимална сума, която не си спомня. Това било през 2011г. Посочи, че адвокат Т. винаги му давала отчет за заплатените суми. След това човекът, който го съдил за обида, отново образувал дело срещу И. и той по повод на това дело заплатил други суми на адвокат Т., които не уточнява точно, посочва като „500-600 лева”. В края на делото адвокат Т. отново му представила лист с разликата по разноските по делото. След като спечелили делото, разходите, които направил, му били възстановени заедно с такси „и други такива”.

На предявения на свидетеля отчет на л.736 той заяви, че поставеният подпис е неговият, това са делата, които е водил с помощта на адвокат Т. и описаното в отчета действително се е случило.

Същото изявление направи свидетелят по отношение на предявения му отчет на л.841 гръб, както и относно предявения отчет на л.465.

Свидетелят заяви, че след като приключили делата му, това, което му е било присъдено, не било платено от другата страна доброволно. Наложило се за събиране на парите да водят друго дело.

От правоотношенията с И. И., осъществени през 2011г., Т. е придобила доход, подлежащ на облагане в размер на 1 150 лв., представляващи сбора от възнагражденията уговорени в описаните два договора. Сумата от 650 лв. по договора от 11.11.2011г. е платена изцяло при подписването му, а сумата от 500 лв. уговорена в договора от 22.03.2011г., съдът приема, че също е била платена изцяло (евентуално на две части) до края на 2011г., тъй като със съдебният акт (постановен преди края на 2011г) са присъдени в полза на И. разноски, които включват пълния размер на уговореното възнаграждение (500 лв.), което означава, че в такъв размер са претендирани.

Показанията на свидетеля И. не са в противоречие с този извод. Той действително е получил някаква сума при предявяване на отчета, но тя има за произход сумите присъдени със постановения съдебен акт, а не връщане на част от възнаграждението.

 

20.На 26.04.2011г. между П. Аврамов, М. Аврамова, М.Байчева, П. Байчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 097650 (л.923), с предмет – образуване и водене на гражданско дело, с договорено възнаграждение – безвъзмездно (гр.д. № 367/2011г. на РС-Айтос).

По посоченото дело е постановено определение, с което исковата молба на П. Аврамов, М. Аврамова, М.Байчева, П. Байчев и върната поради неизправяне на нередовностите й. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=H%2BoTwuYsb5A%3D). Определението на РС-Айтос е било обжалвано пред ОС-Бургас, който с определение от 21.11.2011г. по ч.гр.д.№ 1937/2011г. е потвърдил определението на РС-Айтос (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=S%2BBYzQw1XF0%3D).

Представена е декларация по гр.д. № 367/2011г. на РС – Айтос (л.871), с която адвокат Т. декларира, че по това дело не е получила никаква сума, както и по дело № 1937/2011г. на БОС. На декларацията е поставена дата 28.12.2011г. и посочено, че загубата за 2011г. е 347,91 лева разноски. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Представена е и декларация (л.871), с която адвокат Т. декларира, че на 29.12.2011г. синът на П. Аврамов е оставил 188,78 лева, с които прихваща за компенсиране загубата си от 347,91 лева по воденото от П.и др. дело № 367/2011г. на РС – Айтос и в.ч.гр.д. № 1937/2011г. на БОС и така загубата за нея намалява на 159,13 лева. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Липсват доказателства за плащане на договореното възнаграждение, за това следва да се приеме, че от това правоотношение жалбоподателката не е придобила доход.

 

21.На 16.06.2011г. между Д. Хаджилуков и адвокат М. Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097653 (л.936-гръб), с предмет – образуване и водене на производство по чл.417 от ГПК, с уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, платени изцяло и в брой към 16.06.2011г. и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

Представена е декларация (л.717-гръб), с която адвокат М. Т. декларира, че сумата от 3 111,08 лева получена от нея по ч.гр.д. № 504/2011г. по описа на РС – Поморие и по изп.д. № 50/2011г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев е предала на пълномощника Д. Хаджилуков на 14.04.2012г. в брой. Посочено е, че общо получената сума е в размер на 3 300 лева, разноските са 188,92 лева и остатъка за изплащане е 3 111,08 лева. Като адвокатски хонорар е посочено 0 лева по чл.5 от Наредба № 1. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Представена е и бележка на л.718, съгласно която клиентът е платил 300 лева по пълномощно от 04.06.2011г. – ИД и още 300 лева, а от длъжника общо 2700 лева.

Съдебният акт постановен по ч.гр.д. № 504/2011г. по описа на РС – Поморие не е публикуван.

Доходът от това правоотношение е 300 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено.

Сумите посочени в декларацията не кореспондират с договореното и платено възнаграждение по договора. От текста може да се предположи, че техния произход е друг – например сума присъдена от съда с оглед конкретния предмет на делото и/или присъдени разноски, но не и суми платени от клиента на адв.Т.. За това е логично, тя да ги е предала на Д. Хаджилуков и не е логично да си оставя от тях за адвокатско възнаграждение. Самото възнаграждение обаче е платено при подписване на договора за правна защита и съдействие и следва да се включи в придобития доход за 2011г.

 

22.На 04.08.2011г. между Р. Петрова и  П. Саристова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118537 (л.937), с предмет – процесуално представителство пред ПРС по гр.д. № 600/2011г., с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой при подписването му.

Представен е отчет (л.633), по договор от 04.08.2011г. по гр.д. № 600/2011г. на ПРС и и.д. № 906/2011г. на ЧСИ Н.Георгиев за клиенти Р. Петрова и  Саристова, съгласно който клиентите са платили 1 100 лева общо в брой. Разходите са общо 32,30 лева, а адвокатския хонорар – 0 лева по чл.5 от Наредба № 1. Отразено е, че остатъкът от 1067,70 лева е възстановен на  и на 11.11.2011г. Отчета е подписан от  Саристова и адвокат Т..

С решението постановено по гр.д. № 600/2011г. по описа на РС-Поморие ответникът е осъден да заплати на Р. Петрова и  П. Саристова направените по делото разноски в размер на 650 лв., представляващи заплатеното от тях адвокатско възнаграждение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=GWsrdSC9se0%3D).

От така установените факти следва да се направи извод, че доходът от това правоотношение е 650 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено и колкото е присъдил съдът в решението по делото, където е осъществено процесуалното представителство.

 

23.На 30.11.2011г. между Х.Осман и адвокат Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118559 (л.937-гръб), с предмет – процесуално представителство пред БОС за обжалване на решение по гр.д. № 599/2011г. на РС – Поморие, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платени изцяло и в брой на 30.11.2011г.

На 28.12.2011г. между Х.Осман и адвокат Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие № 1/28.12.2011г. (л.938), с предмет – обжалване на определение от 09.12.2011г. по гр.д. № 599/2011г. по описа на ПРС за допълване на решение по същото дело от 11.11.2011г., с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой при подписване на договора.

Представен е отчет по договор от 30.11.2011г. и сл. по гр.д. № 599/2011г. на ПРС и в.гр.д. № 168/2012г. на БОС за клиент Х.Осман (л.641-гръб), съгласно който клиентът е платил общо 550 лева. Разходите са 32,40 лева, на майката на клиента са възстановени 500 лева на 20.02.2012г., а остатъкът в размер на 17,60 лева е посочен като адвокатски хонорар. Отчета е подписан от Н. Осман – майка и адвокат Т..

Доходът от това правоотношение е 550 лв., колкото е удостоверено с договора за правна защита и съдействие, че е реално платено

 

24.На 23.02.2011г. между Районен съд – Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106792 (л.988-гръб), с предмет – процесуален представител по гр.д. № 3897/2008г., с отбелязване платена сума в размер на 150 лева по банкова сметка.

*** № 605/1 от 10.12.2010г. издадена от РС - Бургас, с който съгласно протоколно определение на съда от 10.12.2010г. по гр.д. № 3897/2008г. следва да се брои на адвокат Т. от депозитни суми възнаграждение в размер на 150 лева (л.988). Представено е и преводна нареждане (л.988), с което РС – Бургас на 25.02.2011г. е превел на адвокат Т. 150 лева по дело № 3897/2008г.

На 22.02.2011г. между Районен съд – Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106798 (л.989-гръб), с предмет – процесуален представител по гр.д. № 4034/2010г., с отбелязване платена сума в размер на 100 лева по банкова сметка.

*** № 1802/1 от 18.02.2011г. издадена от РС - Бургас, с който съгласно определение на съда от 16.02.2011г. по гр.д. № 4034/2010г. следва да се брои на адвокат Т. от депозитни суми възнаграждение в размер на 100 лева (л.989). Представено е и преводна нареждане (л.989), с което РС – Бургас на 30.02.2011г. е превел на адвокат Т. 100 лева по дело № 4034/2010г.

На 07.04.2011г. между Районен съд – Бургас и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106806 (л.990-гръб), с предмет – особен представител по гр.д. № 7050/2010г., с отбелязване платена сума в размер на 100 лева по банкова сметка. ***.01.2011г. (л.990). Представено е и бюджетно платежно нареждане (л.990), с което РС – Бургас на 28.04.2011г. е превел на адвокат Т. 100 лева по дело № 7050/2010г.

Доходът от описаните правоотношения с Районен съд Бургас е общо350 лв.

 

25.На 07.09.2011г. между К. и Т. К.и; П. Дамянов; Кирил, Петър и Ж. Бахчеванови и адвоката М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118544 (л.1007), с предмет – процесуално представителство по в.гр.д. пред БОС (обжалване на решение № 178/18.08.2011г. по гр.д. №2899/2009г. на БРС), с договорено възнаграждение в размер на 1 200 лева, платени изцяло и в брой на 07.09.2011г.

Представен е отчет по гр.д. № 2899/2009г. на БРС, по в.гр.д. № 1875/2011г. на БОС и дела № 340/2012г. на ВКС (л.352) за клиенти К. Бахчеванов, К. К., П. Дамянов, Т.К., К.Бахчеванова и П. Бахчеванов, съгласно който клиентите са платили до края на м.май 2010г. общо 2400 лева. Всички разходи се поемат от клиентите, а адвокатския хонорар – 0 лева. Отбелязано е, че остатъкът от 2400 лева е върнат в брой на 10.09.2012г. Отчета е подписан от Р.К. и от адвокат Т..

Макар да не се отнася за този период, но за да се изясни казуса следва да се посочи, че гореописаните лица са сключили и други договори с жалбоподателката. През 2010г. за процесуално представителство пред РС-Бургас по гр.д. № 2899/2009г. на БРС с договорено възнаграждение общо в размер на 1 600 лв. Другия договор е сключен през 2012г. за процесуално представителство пред ВКС с договорено и платено възнаграждение в размер на 1 000 лв.

В съдебно заседание проведено на 17.01.2017г. е разпитан Р.К.К.. Свидетелят посочи, че познава адвокат Т. от 2011г. и му е водила дела. Уговорката им била при положителен резултат адвокат Т. да получи от тях уговореното възнаграждение, но резултатът е бил отрицателен и адвокатката върнала парите - около 2400 лева общо за три-четири семейства. Посочи, че тази сума включва само възнаграждението на адвоката, а разноските са отделно. Поясни, че след приключване на делото са подписали документ, че адвокатът им връща сумата. На свидетелят бе предявен отчет по гр.д. № 2899/2009г. от 10.09.2012г. на л.352 от делото и свидетелят потвърди, че изписването на името К. и подписът са негови.

Със съдебното решение постановено по гр.д. № 2899/2009г. на РС-Бургас са отхвърлени исковете на ищците, които са описаните по-горе клиенти на адв.Т. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=umMaGe3TE%2BU%3D).

С решение №І-152/13.01.2011 по в.гр.д.№ 1875/2011г. ОС-Бургас е потвърдил решението на РС-Бургас по гр.д. № 2899/2009г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=vGqNQPNDUTo%3D).

С определение №397/04.07.12г. по гр.д.№ 340/2012г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № І-152 от 13.01.2011г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1875/2011г. по касационна жалба подадена от клиентите на адв.Т. (http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=A44D805815915154C2257A2F004E186F).

В описаният по-горе договор за правна защита и съдействие е уговорено и платено възнаграждение в размер на 1 200 лв. Общият размер на договореното възнаграждение по всички договори (в т.ч. и тези сключени през 2010г. и 2012г.) е 3 800 лв. За 2011г. обаче доходът на жалбоподателката се е увеличил с 1 200 лв. и само те следва да бъдат включени при опреД.е на дохода за тази година.  

 

26. На 06.06.2011г. между Н. Петкова между адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106814 (л.1030), с предмет – процесуално представителство пред касационна инстанция и изготвяне на отговор на касационна жалба, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени изцяло и в брой при подписването на договора.

Адвокат Т. е представила отчет (л.544), по договори от 30.12.2011г., 06.06.2011г. и 12.05.2010г. по гр.д. № 322/2010г. на БРС, в.гр.д. № 11/2011г. на БОС и и.д. № 2/2012г. на ЧСИ Д. Н. за клиент Н. Петкова, съгласно който клиентът е платила 350 лева на 30.12.2011г., 400 лева на 06.06.2011г. и 400 лева на 12.05.2010г. или общо 1150 лева. Като разходвани средства е посочена сума в общ размер на 150 лева и е отбелязано, че от 21.03.2012г. до 27.03.2014г. по банкова сметка ***. Като размер на адвокатското възнаграждение е отразена сума в размер на 0 лева – безвъзмездно по чл.5 от Наредбата, а като остатък за възстановяване на клиента – 1 894 лева. Отразено е, че на 28.03.2014г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

По гр.д. № 322/2010г. на БРС (за чието представителство на жалбоподателката е платено възнаграждение през 2010г.) е постановено решение №1510/11.11.2010г., с което не са присадени разноски предвид характера на делото, а именно извършване разпределение на ползването на съсобствен имот, което е съдебно администриране на гражданските отношения. Действията на всяка една от страните в това производство е насочена към една цел – ликвидиране спора относно ползването на съсобствената вещ. С оглед това съдът е приел, че всяка от страните следва да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед дела си. Разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати се поемат също от тях и не се компенсират от другата страна, ако е договорен по-висок размер.(https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ZXdmqThmUFY%3D).

Обжалваното решение на РС-Бургас постановено по гр.д. № 322/2010г. на БРС е оспорено пред ОС-Бургас, който с решение по в.гр.д. № 11/2011г. е потвърдил решението на районния съд (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=A1TkHFv5R5M%3D).

От така установеното по този случай, в дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 400 лв. платена по договор за правна помощ и съдействие, серия Б, № 106814 от 06.06.2011г.

Удостовереното от двете страни в договора, че възнаграждението е платено при подписването му не е опровергано от останалите доказателства. Представеният отчет няма достоверна дата, която да бъде противопоставена на ответника.

 

27.На 31.05.2011г. между П. Д. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106813 (л.1035-гръб), с предмет – процесуално представителство по дело на въззивна инстанция пред БОС по описа за 2011г., с договорено възнаграждение в размер на 894 лева, платени „в момента изцяло и в брой“.

На 27.06.2011г. между П. Д. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 105817 (л.1076), с предмет – образуване и водене на гражданско дело за промяна в родителски права пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, платени „изцяло и в брой на 27.06.2011г.“.

На 27.12.2011г. между П. Д. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097671 (л.1036), с предмет – процесуално представителство пред ВКС във връзка с в.гр.д. № 1232/2011г. по описа на ОС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 447 лева, с начин и срок на плащане – „платени изцяло и в брой на 27.12.2011г.“.

С решението постановено по в.гр.д. № 1232/2011г. по описа на ОС – Бургас съдът е потвърдил решение №537/05.05.2011 г. постановено по гр.д. № 1740/2010г. по описа на БРС в обжалваната част. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ABk9lUDNyYA%3D). Не са присъдени разноски.

Представена е декларация (л.811), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 1341 лева, получена от нея по гр.д. № 1740/2010г. на БРС, в.гр.д. № 1232/2011г. на БОС, к.гр.д. № 145/2012г. на ВКС е изразходвала частично за разходи общо в размер на 783,90 лева, а остатъкът от 557,10 лева е за адвокатски хонорар. Посочва, че хонорара се отнася за 2012г. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 1 691 лв. платена по описаните по-горе три договора за правна помощ и съдействие. Декларацията е писмено твърдение, необосновано от събраните доказателства.

 

28.На 25.07.2011г. между Ц. Фиковски и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия б, № 106818 (л.1040-гръб), с предмет – процесуално представителство пред въззивна инстанция, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой към 25.07.2011г.

Този договор е сключен във връзка с обжалване на решението постановено по гр.д. № 2533/2010г. на БРС (виж. т.31 от данъчен период 2010г.).

С решение от 31.01.2012г. постановено по в.гр.д. № 2073/2011г. ОС-Бургас е потвърдил решение № 478/21.06.2011г.,поправено с решение № 1718/26.10.2011г. за поправка на явна фактическа грешка, постановени по гр.д.№ 2533/2010г. по описа на Районен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=HnmBU7af2oY%3D). Разноски в полза на Ц. Фиковски не са присъдени.

От адвокат Т. е представена декларация (л.813-гръб) по гр.д. № 2533/2010г. на БРС, в.гр.д. № 2073/2011г. на БОС, кас.гр.д. № 588/2012г. ВКС, с която декларира, че сумата от 500 лева получена от нея по посочените дела е изразходвана изцяло за разноски и дори са останали непокрити 10,20 лева. Като адвокатски хонорар е посочено 0 лева. Отразено е, че загубата от 10,20 лева се отнася за 2013г. Декларацията е подписана само от адвоката.

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 100 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие. 

 

29. На 11.08.2011г. между З. Георгиева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 118540 (л.1046), с предмет – процесуално представителство пред въззивна инстанция по въззивно дело по описа за 2011г. на БОС, с договорено възнаграждение в размер на 800 лева, с начин и срок на плащане – „в момента изцяло и в брой“ и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

На 12.12.2011г. между З. Георгиева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия б, № 118565 (л.1046-гръб), с предмет – процесуално представителство пред касационна инстанция за обжалване решение по в.гр.д. № 1520/2011г. на БОС, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, с начин и срок на плащане – „в момента изцяло и в брой“ и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

С решение от 27.06.2011г. постановено по гр.д. № 4442/2010г. по описа на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=AnUNQT0Ue8s%3D) съдът е осъдил ищеца да заплати на З. Георгиеванаправените по делото разноски в размер на 805 лева, от които 800 лв. платено възнаграждение за адвокат (виж т.35 от период 2010г.).

С решението по в.гр.д. № 1520/2011г. на БОС разноски в полза на З. Георгиеване са присъдени (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=heu1SLJfK9w%3D) - договор за правна помощ и съдействие от 11.08.2011г. серия Б, № 118540 - л.1046.

Представен е отчет (л.650) по гр.д. № 4442/2010г. на БРС, в.гр.д. № 1520/2011г. на БРС, к.гр.д. № 215/2012г. на ВКС за клиент З. Георгиева, съгласно който от клиента са платени на 11.08.2011г. – 800 лева и на 12.12.2011г. – 450 лева. Като разходвани по делото общо за трите инстанции са посочени 61,60 лева. Отбелязано е, че на 30.06.2012г. в брой на Злата лично са върнати 1180 лева, а за адвоката са останали 8,40 лева. Отразено е, че на 30.06.2012г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента е адвоката.

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 1250 лв. платена според описаните по-горе договори за правна помощ и съдействие, както и 800 лв., за които се установява, че са платени от решение от 27.06.2011г. постановено по гр.д. № 4442/2010г. по описа на БРС (виж т.35 от период 2010г.). 

 

30.На 04.08.2011г. между М.Маринова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097656 (л.1054-гръб), с предмет – процесуално представителство по въззивно производство по описа за 2011г. пред БОС, с договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, с начин и срок на плащане – договорени 1000 лева, от които 200 лева дължими към 15.08.2011г. Не е отбелязано реално плащане на цялата или част от уговорената сума.

От адвокат Т. е представена декларация (л.729) от М.М, ответник по гр.д. № 5644/2010г. на БРС и въззивник по в.гр.д. № 1690/2011г. на БОС, с която декларира, че считано от 20.11.2011г. оттегля всички пълномощия по този случай от адвокат Т.. Декларира още, че всички суми платени от нея като хонорар са й възстановени изцяло и няма никакви претенции към адвокат Т.. Декларацията е подписана от декларатора. 

В случая няма доказателства да доход, тъй като отсъства плащане. Съдържанието на декларацията противоречи на допълнително решение от 03.08.2011г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=jBvaF%2BLtddg%3D) постановено по гр.д. № 5644/2010г. на БРС. Присъдените с него суми са обсъдени в друг период.

 

31.На 25.01.2011г. между Г. Атанасов и адвокат М. Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106789 (л.1063-гръб), с предмет – процесуално представителство по дело № 10138/2010г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с отбелязване, че са платени в брой в момента.

Представена е декларация (л.728), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 2 679,50 лева получена от нея по гр.д. № 10138/2010г. на БРС, в.гр.д. № 1132/2011г. на БОС, изп.д. № 1140/2011г. на ЧСИ Н.Георгиев е предала на 06.01.2012г. и на 28.01.2011г. по следния начин: чрез два броя разписки общо за 957,12 лева, а на 04.01.2012г. сумата от 1500 лева в брой, без разписка. Като общо разходи по делото е посочена сума в размер на 142 лева, а като остатък за адвокатски хонорар – 80,38 лева. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

С решението постановено по гр.д. № 10138/2010г.  РС-Бургас е присъдил на Г. Атанасов направените по делото разноски в размер на 321,50 лв., след компенсация. В мотивите на решението е посочено, че разноските в полза на Г. Атанасов са в размер на 350 лв., колкото е адвокатското възнаграждение, но тъй като Атанасов също дължи разноски на другата страна в размер на 28,66 лв., съдът е извършил компенсация и е присъдил на Атанасов разликата в размер на 321,50 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=esvXAsIbA4E%3D). Следва да се подчертае, че Атанасов е ответник и един от двата обективно съединени иска срещу него е уважен, т.е. присъдената сума за разноски е част от претендираната.

С оглед така установените факти в дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 350 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие. Представената декларация е твърдение, което противоречи на решението постановено по гр.д. № 10138/2010г. РС-Бургас.

 

32.На 21.01.2011г. между В. Гъдева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия б, № 095303 (л.1064-гръб), с предмет „за образуване и водене на бракоразводно дело пред Районен съд – Бургас“, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с начин и срок на плащане – в брой в момента на подписване на договора и с отбелязване, че е платено в брой (гр.д.№ 634/2011г. Районен съд – Бургас).

С решението постановено по делото е допуснат развод и е прекратен брака между Гъдева и съпруга й. Разноски не са присъдени. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=yIdCpw9r%2F3o%3D).

Представена е декларация (л.734), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 350 лева, получена от нея по гр.д. № 634/2011г. на БРС, по ч.гр.д. № 682/2011г. на БОС е изразходвала за разноски общо в размер на 36,50 лева, а остатъкът от 313,50 лева е за адвокатски хонорар и се отнася за 2011г.

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 350 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие. Декларираните обстоятелства са необосновани от събраните доказателства.

 

33.На 14.07.2011г. К.Катърова е упълномощила адвокат М.Т. да я представлява и защитава по ч.гр.д. № 800/2011г. на БОС (л.1066). В пълномощното е записано, че по делото е уговорен адвокатски хонорар в размер на 350 лева, изплатен изцяло и в брой към 14.07.2011г. Пълномощното е подписано от адвокат Т. и Катърова.

Представен е отчет (л.581) по ч.гр.д. 1300/2011г. и в.ч.гр.д. № 800/2011г. БОС за клиент К.Катърова, съгласно който клиентът е платил 350 лева на 14.07.2011г. Като разходвани по делото са посочени общо 43 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 0 лева по чл.5 от Наредба № 1. Отбелязано е, че остатъка от 307 лева е възстановен на Кокона на 17.10.2011г. Отчетът е подписан от адвоката и К.Катърова.

Актът на РС-Бургас по ч.гр.д. 1300/2011г. не е публикуван, а с определението постановено по ч.гр.д. № 800/2011г. БОС е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 892 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 10.02.2011г. по ч.гр.дело № 1300/2011г. по описа на Районен съд гр. Бургас, в частта относно К.Катърова, обезсилен е издадения изпълнителен лист, в частта относно К.Катърова и делото е върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него съгласно чл. 415 ГПК, относно К.Катърова. Разноски не са присъждани. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=d8mf4ICv8bg%3D)

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 350 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие. 

 

34.На 10.02.2011г. С.  Дрингов е упълномощил адвокат М. Т. да го представлява и защитава по трудово дело пред БРС по описа за 2011г., както и да получава суми по делото до 400 лева в брой, а разликата - по банков път (гр.д. № 1668/2011г.).

В пълномощното е отбелязано, че за процесуалното представителство е договорен адвокатски хонорар от 400 лева, платен в брой изцяло днес, т.е. на 10.02.2011г. (л.1066-гръб).

Представена е декларация (л.750), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 150 лева получена от нея по гр.д. № 1668/2011г. на БРС е изразходвала за разноски в размер общ на 104,80 лева, а остатъкът от 45,20 лева е за адвокатски хонорар. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Представена е и бележка към декларацията, според която по гр.д. № 1668/2011г. са получени 150 лева на 24.10.2011г.

Страните са постигнали извънсъдебна спогодба и С.  Дрингов чрез адвокат М. Т. е оттеглил исковете си. Така производството по гр.д. № 1668/2011г. на БРС било прекратено без произнасяне по разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2KZ6CdWR124%3D).

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 400 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие. Съдържанието на декларацията не съответства на удостовереното в пълномощното относно договореното и платено възнаграждение, а самото пълномощно също е подписано от адвокат Т..

 

35.На 24.02.2011г. между В. Вълчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие, серия Б № 106796 (л.1067), с предмет – процесуално представителство по дело – възражение срещу заповед за изпълнение, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, с начин и срок на плащане – в брой изплатено всичко и с отбелязване, че сумата е платена в брой (гр.д. 1809/2011г. БРС).

Представена е декларация (л.750-гръб), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 300 лева получена от нея по гр.д. № 1809/2011г. на БРС и по ч.гр.д.№ 416/2011г. на БРС е изразходвала изцяло до 06.12.2011г. по следния начин: за разноски в общ размер на 704,02 лева, като недостигът в размер на 404,02 лева е за нейна сметка. За адвокатски хонорар е посочено – 0 лева. Декларацията е подписана от адвокат Т..

С решението постановено по 1809/2011г. БРС е отхвърлил исковата претенция на В. Вълчев и не е присъдил разноски в негова полза. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=1JjfY1ElsD8%3D).

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 300 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие. Декларацията е писмено твърдение на страната, което не е обосновано с доказателства.

 

36.На 08.03.2011г. между С. С.С. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие № 2/08.03.2011г. (л.1068), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2010/2011г. по описа на РС – Бургас, с договорено възнаграждение – безвъзмездно.

Няма доказателства за получен доход.

 

37.На 20.05.2011г. между Р. Гачев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106813 (л.1069-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 2283/2011г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 20.05.2011г.

Представена е декларация (л.751-гръб), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 300 лева получена от нея по гр.д. № 2283/2011г. на БРС е изразходвала за разноски в размер на 9,30 лева, а остатъка от 290,70 лева е за адвокатски хонорар. Декларацията е подписана от адвокат Т..

        С постановеното по делото решение разноски в полза на Гачев не са присъдени (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=5TD%2FEy32iS8%3D).

В дохода за 2011г. следва да се включи сумата от 300 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие.  

 

38.На 18.04.2011г. между П.  Минчева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106808 (л.1071-гръб), с предмет – процесуално представителство по образуване и водене на гражданско дело за развод, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с начин и срок на плащане – изплатена изцяло и в брой и с отбелязване, че сумата е платена в брой (гр.д. № 3359/2011г. на БРС).

С решението постановено по делото съдът е допуснал развод и е прекратил брака между Минчева и съпруга й. Разноски не са присъждани.

В придобития доход за 2011г. следва да бъде включена 350 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие.  

 

39.На 18.04.2011г. между Г. С.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106808 (л.1072), с предмет – процесуално представителство по образуване и водене на исково производство за развод, с договорено възнаграждение в размер на 750 лева, с начин и срок на плащане – „в брой към датата на първото съдебно заседание“, с отбелязване, че сумата е платена в брой (гр.д. № 3360/2011г. БРС).

С решението постановено по делото съдът е допуснал развод и е прекратил брака между Минчева и съпруга й. Разноски не са присъждани. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=yUD0R0zzkLs%3D). От решението се установява, че съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания се е състояло на 18.10.2011г.

На 09.12.2011г. между Г. С.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118567 (л.1072-гръб), с предмет – въззивно обжалване по гр.д. № 3360/2011г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, платени в брой.

С решението постановено по в.гр.д. № 2296/2011г. на БОС е потвърдено решението на РС-Бургас по гр.д. № 3360/2011г. Не са присъждани разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=rpsOLWSBV%2F8%3D).

Представена е декларация (л.752-гръб), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 1950 лева получена от нея по гр.д. № 3360/2011г. на БРС, по в.гр.д. № 2296/2011г. на БОС, по изп.д. № 1146/2011г. на ЧСИ Н.Георгиев я е предала обратно на клиента, като 1810 лева в брой на 19.06.2012г. и на 20.06.2011г. сумата от 140 лева в брой срещу разписка или общо 1950 лева. В декларацията се сочи, че по всички дела общо са получени 2326 лева, в това число 626 от ЧСИ по ИД, разходвани общо 276 лева и остатък за адвокатски хонорар – 100 лева за всички дела, като е посочено, че се отнася за 2012г. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Към декларацията е приложена и бележка, в която е отбелязано, че по гр.д. № 3360/2011г. на БРС са платени 450 лева – договор от 17.06.2011г. (доплащане), 300 лева от уговорените 750 лева на 18.04.2011г., 450 лева – въззивна инстанция на 09.12.2011г. (в.гр.д. № 2296/2011г.) и 500 лева – ИД № 1146/2011г., както и 626 лева от ЧСИ по банка по ИД на 18.06.2012г.

В придобития доход за 2011г. следва да бъде включена 1200 лв. платена според описаните по-горе договори за правна помощ и съдействие. В декларацията се съдържа признание, че тези суми са получени. Твърдението в същата декларация, че почти цялата сума платена като възнаграждение по трите дела е върната обратно на клиента, освен, че е житейски нелогично, е и недоказано. 

 

40.На 08.06.2011г. между Ж.Манолова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106815 (л.1074-гръб), с предмет – процесуално представителство по трудово-правен спор, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 08.06.2011г. (гр.д. № 5667/2011г. БРС).

С постановеното по гр.д. № 5667/2011г. БРС решение в полза на Ж.Манолова са присъдени разноски в размер на 450 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=RAdliPvuj%2Bw%3D).

В дохода за 2011г. следва да бъде включена 350 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие.

 

41.На 19.08.2011г. между Н.. Петров, ЕТ „Сиана Комерс – Н.. Петров“ и С. Димитрова и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 117018 (л.1075), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 5727/2011г. на БРС и подаване на отговор на ИМ, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, платено в брой при сключване на договора.

С постановеното по делото решение не са присъдени разноски в полза на клиентите на М.Т.. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=YYp98qebLvo%3D).

В дохода за 2011г. следва да бъде включена 250 лв. платена според описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие.

 

42.На 26.07.2011г. между „Жимтех“ ООД – с управител В.Мирчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106819 (л.1076-гръб), с предмет – процесуално представителство по заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, с начин и срок на плащане – по банков път в тридневен срок считано от датата на подписване на договора (гр.д.№6726/2011г. БРС).

По гр.д.№6726/2011г. на БРС няма публикуван съдебен акт.

На 30.08.2011г. между „Жимтех“ ООД – с управител В.Мирчев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118542 (л.1078-гръб), с предмет – процесуално представителство по гражданско дело пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 250 лева, с начин и срок на плащане – „по банка в три дневен срок, считано от датата на сключване на договора“ (гр.д. № 7532/2011г. БРС).

С постановеното по гр.д. № 7532/2011г. на БРС решение са присъдени в полза на „Жимтех“ ООД разноски в размер на 325 лв., а в мотивите изрично е записано, че 250 лв. от тях представляват възнаграждение за адвокат (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2BMUYvLMibPQ%3D).

Представен е отчет (л.756) по договор от 26.07.2011г. и от 30.08.2011г. по ч.гр.д. № 6726/2011г. на БРС, гр.д. № 7532/2011г. на БРС и ид № 317/2012г. на ЧСИ Н.Георгиев за клиент „Жимтех“ ООД с управител В.Мирчев , съгласно който клиентът е платил 295 лева на 27.07.2011г. по банков път, 250 лева на 31.08.2011г. по банков път. 1090 лева са преведени на 28.03.2012г. от „Маяк К“ ООД (другата страна в споровете) по банков път по ИД № 317/2012г. и 300 лева в брой по ИД по договор от 08.02.2012г. Като разходвани по делото са посочени общо 115 лева, а като адвокатски хонорар – 50 лева общо. Отбелязано е, че срещу разписка на 28.03.2012г. са платени 698,44 лева. За остатъка от 1071,56 лева е посочено, че са платени след обяд в брой. Отразено е, че на 28.03.2012г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от адвокат Т. и управителя на „Жимтех“ ООД.

В дохода за 2011г. следва да бъде включена сумата от 500 лв. платена според описаните по-горе договори за правна помощ и съдействие. Представеният отчет ясно описва изложеното в мотивите на този съд, че сумите, които в немалко отчети са описани като върнати на клиента, са всъщност суми получени от присъдени разноски и/или други осъждания на другата страна, събрани чрез съдебен изпълнител, а не първоначално платеното възнаграждение на адвоката.

 

43.На 10.08.2011г. между К. Х. Х. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118539 (л.1077), с предмет – процесуално представителство по бракоразводно дело по описа на Районен съд – Бургас за 2011г., с договорено възнаграждение в размер на 550 лева, с начин и срок на плащане – в момента платени 300 лева в брой (гр.д. 7074/2011г. БРС).

С постановеното по гр.д. 7074/2011г. на БРС решение съдът е допуснал развод и е прекратил брака сключен между К. Х. и неговата съпруга. Разноски не са присъждани (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=MCa6Fz3wcuA%3D).

Представен е отчет по договор от 05.08.2011г. по гр.д. № 7074/2011г. за клиент К. Х. Х. (л.646), съгласно който от клиента са платени 300 лева на 05.08.2011г., 400 лева по банков път на 24.08.2011г., 225 лева по банков път на 12.10.2011г. и 384 лева по банков път на 07.12.2011г. Като разходвани по делото са посочени общо 885,11 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 100 лева. Отразено е, че остатъка от 353,89 лева е платен в брой на клиента на 03.01.2012г. и всички оригинали са върнати. Отчета е подписан от К. Х. и адвокат Т..

В случая се установява от признанията в отчета, че до края на 2011г. клиентът е платил цялото уговорено в договора възнаграждение на адв.Т. в размер на 550 лв. От отчета става ясно, че платената сума общо е по-голяма от уговореното в договора, но като доход следва да се приеме само размера на уговореното в договора възнаграждение, тъй като няма достатъчно доказателства, че останалите плащания също са възнаграждение на адвоката.

 

44.На 01.09.2011г. между С. И., А. И.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118543 (л.1079), с предмет – представителство по водене на гр.д. пред БРС са собственост на имот, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, платено в брой при подписване на договора (гр.д. № 7861/2011г. БРС).  

С постановеното по гр.д. № 7861/2011г. на БРС решение не са присъдени разноски в полза на С. И.и А. И.(https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=UaP7c0toGAk%3D).

От адвокат Т. е представена декларация (л.903-гръб, л.756-гръб и л. 757), съгласно която по адм.д. № 215/2011г. по описа на АСБ и по гр.д. № 7861/2011г. на БРС клиента е предоставил общо 500 лева. Разходите са общо 375,83 лева, а сумата от 124,17 лева е неин доход за 2012г. Декларацията е подписана само от адвоката. Към декларацията е представена бележка (л.903-гръб), съгласно която по адм.д. № 215/2011г. са платени 150 лева на 15.12.2010г., а по гр.д. № 7861/2011г. са платени 350 лева на 01.09.2011г.

Полученият доход от описания договор е в размер на 350 лв. и следва да се включи в дохода за 2011г.

 

45.На 03.10.2011г. между А. Койнов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097659 (л.1079-гръб), с предмет – представителство 1354/2011г., с договорено възнаграждение в размер на 100 лева в брой, без отбелязване същото да е платено (ОХ № 3647/2011г.).

Представена е декларация (л.757-гръб), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 100 лева, получена на 03.10.2011г. от нея по преписка 02-1354 от 2011г. по описа на ІІ РПУ, по НОХД № 3647/2011г. на БРС е похарчила частично на 11.10.2011г. по следния начин: за разноски по делото, възстановяване и 1 лев за банков превод. Посочено е, че остатъка от 72 лева е за адвокатски хонорар  и се отнася за 2012г. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Доходът от това правоотношение е 100 лв., за които жалбоподателката е признала, че ги е получила на 03.10.2011г. Останалите твърдения за платени разходи не са доказани, освен това те са отделни от възнаграждението за адвокат разходи на клиента.

 

46.На 29.11.2011г. между Ж. Георгиев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118559 (л.1080), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 8629/2011г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 29.11.2011г..

С постановеното по гр.д. № 8629/2011г. по описа на БРС решение съдът е присъдил в полза на Ж. Георгиев (един от ответниците) направени разноски в размер на 455 лв., съразмерно с отхвърЛ.та част на иска. Предявеният иск е в размер на 20 000 лв., уважената част е 6 000 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=BW98dQU%2BXLE%3D). Тези факти сочат, че пълният претендиран размер на разноските е 650 лв.

Представена е декларация (л.738), с която адвокат Т. декларира, че по гр.д. № 8629/2011г. на БРС и по гр.д. № 1172/2012г. на БОС, сумата от 2100 лева й е предоставена от Ж. Георгиев и същата е изразходвана частично за разноски в общ размер на 375,50 лева като разликата от 1724,50 лева е върната в брой на Ж. Георгиев на 18.01.2013г. Посочено е 0 лева по чл.5 от Наредба № 1 за адвокатски хонорар. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Към декларацията е приложена бележка, съгласно която по гр.д. № 8629/2011г. и в.гр.д. № 1172/2012г. са платени 650 лева на 23.04.2012г., 200 лева на 27.04.2012г., 200 лева на 27.04.2012г., 200 лева на 07.12.2011г., 200 лева на 08.12.2011г. и 650 лева на 29.11.2011г. или общо 2100 лева.

Доходът от това правоотношение е 650 лв., колкото е удостоверено с договора за правна помощ, че е платен. Присъдените със съдебното решение разноски потвърждават този факт.

 

47.На 07.12.2011г. между С.  Янков и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118563 (л.1080-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 8629/2011г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 200 лева, платени в брой.

С постановеното по гр.д. № 8629/2011г. по описа на БРС решение съдът е присъдил в полза на С.  Янков (един от ответниците) направени разноски в размер на 140 лв., съразмерно с отхвърЛ.та част на иска. Предявеният иск е в размер на 20 000 лв., уважената част е 6 000 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=BW98dQU%2BXLE%3D). Тези факти сочат, че пълният претендиран размер на разноските е 200 лв.

Представена е декларация (л.738), с която адвокат Т. декларира, че по гр.д. № 8629/2011г. на БРС и по гр.д. № 1172/2012г. на БОС, сумата от 2100 лева й е предоставена от Ж. Георгиев и същата е изразходвана частично за разноски в общ размер на 375,50 лева като разликата от 1724,50 лева е върната в брой на Ж. Георгиев на 18.01.2013г. Посочено е 0 лева по чл.5 от Наредба № 1 за адвокатски хонорар. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Към декларацията е приложена бележка, съгласно която по гр.д. № 8629/2011г. и в.гр.д. № 1172/2012г. са платени 650 лева на 23.04.2012г., 200 лева на 27.04.2012г., 200 лева на 27.04.2012г., 200 лева на 07.12.2011г., 200 лева на 08.12.2011г. и 650 лева на 29.11.2011г. или общо 2100 лева.

Доходът от това правоотношение е 200 лв., колкото е удостоверено с договора за правна помощ, че е платен. Присъдените със съдебното решение разноски потвърждават този факт.

 

48. На 08.11.2011г. между Х.Димитров и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 118552 (л.1083), с предмет – образуване и водене на гражданско дело по чл.227 от ЗЗД през РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 1200 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 08.11.2011г. (гр.д. № 9620/2011г.БРС).

С решението постановено по гр.д. № 9620/2011г. на БРС разноски в полза на Х.Димитров не са присъдени. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=KXhqgA4xJHk%3D).

Представена е декларация по гр.д. № 9620/2011г. на БРС (л.759), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 1200 лева й е предоставена от клиента и същата е изразходвана частично за разноски в общ размер 929,92 лева, а разликата от 270,08 лева е посочено да се счита за доход. Отразено е, че пълномощното е оттеглено след 15.03.2013г. и доходът се отнася за 2013г. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Към декларацията е приложена бележка по гр.д. № 9620/2011г., съгласно която по договор от 08.11.2011г. са платени 1200 лева, а относно БОС са описани 550 лева на 20.11.2012г., които не са платени.

Доходът от това правоотношение е 1200 лв., колкото е удостоверено с договора за правна помощ, че е платен.

 

49.На 23.11.2011г. между Р. Х.и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118556 (л.1086-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. по описа на БРС за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 23.11.2011г. (гр.д. № 10604/2011г. БРС).

Според постановеното по гр.д. № 10604/2011г. на БРС определение за прекратяване на делото, на 29.12.2011г. Р. Х.е оттеглила иска си. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2aLyag9M860%3D).

Представен е отчет по договор от 23.11.2011г., 26.03.2012г. и 29.03.2013г. по гр.д. № 10604/2011г. на БРС, гр.д. № 2735/2012г. на БРС и кас.гр.д. № 3962/2013г. на ВКС за клиент Р. Х.(л.632 и л.760-гръб), според който от клиента са платени общо 1300 лева общо. Като разходвани по делото са посочени общо 469,80 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 0 лева по чл.5 от Наредба № 1. Отбелязано е, че остатъкът от 830,20 лева е за връщане на клиента и на 24.01.2014г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента Руска Т. е адвокат Т..

Доходът от това правоотношение е 450 лв., колкото е удостоверено с договора за правна помощ, че е платен. Отчетът е с непротивоподтавима на ответника дата, няма доказателства, че са върнати суми.

 

50.На 02.12.2011г. между Й.Х.Х. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118561 (л.1087), с предмет – процесуално представителство при образуване и водене на бракоразводно производство пред РС – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, с начин и срок на плащане – в момента изцяло и в брой и с отбелязване, че сумата е платена (гр.д. № 10946/2011г. БРС).

Според постановеното по гр.д. № 10946/2011г. на БРС определение за прекратяване на делото, на 29.12.2011г. Й.Х.Х. е оттеглил иска си. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=TVRY7i1%2FQQo%3D).

Представен е отчет по договор от 02.12.2011г. по гр.д. № 10946/2011г. на БРС за клиент Й.Х.Х. (л.631 и л.761), съгласно който клиентът е платил 450 лева на 02.12.2011г. Разходите по делото са 26 лева, а адвокатския хонорар – 0 лева, тъй като клиентът се е отказал от водене на делото. Отбелязано е, че останали 424 лева са за възстановяване на клиента, като на 29.12.2011г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от клиента и адвоката.

В проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание е разпитан Й.Х.Х. като свидетел, който заяви, че преди години, повече от 5 дела имал с майка си - Р. Х., тъй като му „приписала“ един имот, за което се наложило да се „преподписва“ нотариален акт, защото е щял да се развежда, обаче се е отложил този развод и дело не е имало. Обясни, че делото за развода било подготвено от адвокат Т., но така и до дело не се е стигнало, тъй като са оттеглили искането за развод. Относно финансовата част посочи, че е дал пари по делото, но след като са оттеглили иска, парите му били върнати, спомня си за сума около 500 лева. Тъй като се отказали да се развеждат, дело не е имало и сумата, която е дал за подготвяне на скици и данъчни оценки, тези пари, които са били платени на държавата са си останали за негова сметка. Заяви, че е имал дело и за разваляне на договор за дарение от майка му, а после след две или три години се е развел и третото му дело е бракоразводното. Твърди, че за първите две дела парите му били възстановени, както и за бракоразводното дело парите също му били възстановени, тъй като е извършвал услуги на госпожа Т., изнасял е багажи от офиса ѝ, боядисвал, довършителни работи правил, и парите, които е дал за бракоразводното дело са му били възстановени, тоест направили са услуга срещу услуга. На свидетеля е предявен отчет по договор от 02.12.2011г. по гр.д.№10946/2011г., на л.761 от делото и същият заяви, че това е неговия подпис и изписаното име е написано от него. На свидетелят е предявен и отчет по договор от 23.11.2011, 26.03.2012г. и 29.3.2013г. по гр.д.№10604/2011, гр.д.№2735/2012г. на БРС и гр.д.№ 3962/2013г. на ВКС, на л. 760, на гърба и той потвърждава, че това е подписа на майка му.

От доказателствата по този казус се установява, че Жалбоподателката не е придобила доход. Полученото възнаграждение е било върнато същата година. Съдът няма основания да не кредитира показанията на свидетеля. Те се подкрепят и от съдържанието на прекратителното определение по гр.д. № 10946/2011г. на БРС. Показанията не следва да се кредитират само в частта, в която свидетеля потвърждава подписа на майка си. Той не е графолог и за това може да потвърди полагането само на собственият си подпис.

 

51.На 07.12.2011г. между Д. Д. като председател на ЗКПУ „Съзнание“ и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097666 (л.1088-гръб), с предмет – процесуално представителство пред БРС за образуване и водене на заповедно производство по чл.410 от ГПК, с договорено възнаграждение в размер на 850 лева, с начин и срок на плащане – платено изцяло и в брой на 07.12.2011г. (гр.д. № 11286/2011г. БРС).

Съдебният акт по гр.д. № 11286/2011г. на БРС не е публикуван.

Представен е отчет (л.764-гръб) по ч.гр.д. № 11286/2011г. и гр.д. № 429/2012г. на БРС за клиент ЗКПУ „Съзнание“, съгласно който клиентът е платил 850 лева по банков път на 21.12.2011г.  по ч.гр.д. Като разходи по делото са посочени общо 798,26 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение – 400 лева. На отчета е отбелязано, че окончателното изчисление ще бъде направено след приключване на всички дела с ЕТ „Марси“ по договор от 10.08.2012г. Отчета е подписан само от адвоката Т., което го прави декларация.

На 07.12.2011г. между ЗКПУ “Съзнание“ – Д. Д. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097664 (л.1167-гръб), с предмет -  процесуално представителство пред БОС, с договорено възнаграждение в размер на 1307,40 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 07.12.2011г.

Съдебното производство по т.д. № 559/2011г. на БОС е приключило с прекратяване след като е била одобрена постигнатата от страните спогодба. В нея изрично е записано, че ЗКПУ “Съзнание“ са платили възнаграждение на адвокат М.Т. в размер на 1307 лв., тъй като в спогодбата ответникът се е съгласил да поеме разноските на ищеца ЗКПУ “Съзнание“  (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=x7WacttD2K4%3D).

Представен е отчет по договор от 07.12.2011г. по т.д. № 559/2011г. на БОС за клиент ЗКПУ „Съзнание“ (л.665), съгласно който от клиента са платени по банков път 3007,40 лева на 21.12.2011г. Като разходи по делото са посочени общо 1809,32 лева, а като адвокатски хонорар – 200 лева с посочване, че е уговорен и удържан в края на делото при изготвяне на отчета. Отразено е, че остатъкът от 978,08 лева е за възстановяване на клиента, като е договорено възстановяването да стане при приключване на всички дела с ЕТ „Марси“ и е посочена дата 10.08.2012г. Отчетът е подписан само от адвоката.

На 21.12.2011г. от ЗКПУ „Съзнание“ са преведени на адвокат Т. по банков път 3007.40 лева – плащане по договор за правна помощ 3 бр. от 07.12.2011г.( справка за постъпилите суми чрез системата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196)).  

Доходът от описаните два договора за правна помощ е обща в размер на 2 157 лв. и следва да се включи в дохода за 2011г. По делото няма друг договор от 2011г. с този клиент, за това разликата от 2 157 лв. до 3007 лв., колкото е банковия превод не може да се причисли към възнагражденията поради липса на доказателства, че тази сума представлява именно възнаграждение, а не друго плащане.

 

52.На 14.12.2011г. между Н.Й. А. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118564 (л.1089-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени в брой (гр.д. № 11559/2011г. БРС).

Представен е отчет по гр.д. № 11559/2-11г. на БРС и в.гр.д. № 2423/2012г. на БОС за клиент Н. А. – „Арт Дизайн“ ООД (л.630), съгласно който от клиента са платени 150 лева на 10.10.2012г. за адвокат Пенев. Като разходи по делото са посочени общо 280,94 лева, а като размер на адвокатския хонорар е посочено 100 лева за всички инстанции, но после е посочено, че поради неуважаване на иска – 0 лева. Отбелязано е, че към датата на съставяне на отчета всички разноски са покрити, а размера на хонорара е 0 лева и на 05.07.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от Н. А. и адвокат Т..

С решението постановено по гр.д. № 11559/2011г. на БРС, съдът отхвърлил жалбата на „Арт Дизайн“ ООД представлявано от Н. А.. Няма присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4NW3vqfAj1g%3D).

С решение от 07.06.2013г. постановено по в.гр.д. № 2423/2012г. на БОС решението на РС-Бургас по гр.д. № 11559/2011г. частично е отменено. Уважена е част от претенцията на „Арт Дизайн“ ООД представлявано от Н. А.. В мотивите на това решение изрично е посочено, че общо пред двете инстанции „Арт Дизайн“ ООД е претендирал разноски в размер на 639,20 лв., в т.ч. и такива за адвокатско възнаграждение. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2F1PJSIpBBos%3D).

По делото няма друг договор за правна защита и съдействие и друго пълномощно за въззивната инстанция.

В проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание е разпитан Н.Й. А., който заяви, че се познават с адвокат Т. повече от 10 години. Когато се налага да ползва адвокатска помощ, тя му помага, било с финансови отчети на фирмата, било с консултации и съответно, когато той имам възможност ѝ помага, тъй като има рекламна агенция, поддържа офис техника й, тя го вика за консултации и така поддържат отношения, които са приятелски. Заяви, че отношенията им нямат финансова стойност. Адвокат Т. му е водила едно единствено дело за рекламация на фирма, което продължило около три години, било срещу „Мастерхаус“, който не е искал да признае рекламацията за скъпа немска боя, която била дефектна. Резултатът от делото бил в негова полза, това решил съдът на втора инстанция. По отношение на финансовата част по това дело посочи, че в началото на делото й дал малка сума около 300-400 лева, с която да плаща таксите за разноските по делото, съдебни такси, експертизи. За сумата се подписал на бланка и друга сума не е давал.  Когато е свършило делото, че адвокат Т. му извадила справка по делото, имало две експертизи, съответно такси на първа и втора инстанция и разликата, която му върнала. Заяви, че не е плащал хонорар, абсолютно нищо не е плащал друго. Заяви, че отчетът, който му у бил даден в края на делото към 2013г. го подпечатал с печата на фирмата, тъй като делото се е водило от името на фирмата – „Арт дизайн“.

Съдът счита, че в случая показанията на свидетеля, че не е платил хонорар на адвоката противоречат на съдебното решение на ОС-Бургас, с което такива разноски са му присъдени за двете инстанции. Отделно от това данните в отчета вътрешно си противоречат (получени 150 лв., а изразходвани 280 лв. и останали 100 лв. за хонорар), а в съвкупност противоречат на свидетелските показания, където свидетелят твърди, че въобще не е плащал възнаграждение на адвоката, но е платил сума от 300-400 лв., а не 150 лв. За това съдът приема, че в случая доходът е в размер на 400 лв., колкото са платени за възнаграждение при подписването на договора за правна защита и съдействие.

 

53.На 19.12.2011г. между З. Илиев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118557 (л.1092), с предмет – процесуално представителство по НЧХД пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени в брой (нчхд № 4866/2011г.).

С присъда от 05.07.2012г. постановена по нчхд № 4866/2011г. състав на РС-Бургас на основание чл.189, ал.1,3 и 4 и чл. 190, ал.1 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител З. Илиев разноски в размер на 712 лева, от които 12 лева държавна такса за образуване на съдебно наказателно производство от частен характер, и 700 лева – половината от заплатеното на повереника на частния тъжител адвокатско възнаграждение. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=HRrGA7U2DLU%3D). Така установеното обосновава извода, че претендираното като платено възнаграждение на адв. Т. е 1400 лв.

Представен е отчет (л.682) по договор от 19.12.2011г. и др. по нчхд № 4866/2011г. на БРС и внчхд № 931/2012г. на БОС за клиент З. Илиев , съгласно който клиентът е платил 400 лева, 1000 лева, 600 лева и 150 лева или общо 2150 лева. Като разходи по делото са посочени общо 26,91 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 100 лева. Отразено е, че остатъка от 2023,09 лева е за възстановяване на клиента, като на 29.12.2013г. в брой е предадена сумата от 2000 лева и всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от З. Илиев и адвокат Т.. 

Доходът от този клиент за периода 2011г. е 400 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора. Плащането на 1000 лв.(за да се достигне до претендираната по делото сума) е осъществено през 2012г.  

 

54.На 24.10.2011г. между И. Кирезиев, представлявана от своята майка и законен представител Д.Георгиева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118550 (л.1094), с предмет – процесуално представителство по ДП № 02-350/2011г. по описа на ІІ РПУ – Бургас, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, без отбелязване същото да е платено (НОХД № 13/2012г. БРС).

Няма доказателства за направено плащане, т.е. няма доход.

 

55.На 07.09.2011г. между „Джайнед трейд“ ЕООД – с управител Й. Б. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118543 (л.1200), с предмет – обжалване на ДРА по административен и съдебен ред, с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, с начин и срок на плащане – изплатени изцяло и в брой на 07.09.2011г. (адм.д. № 2642/2011г. на АСБ).

С решението постановено по адм.д. № 2642/2011г. на АСБ жалбата на „Джайнед трейд“ ЕООД била отхвърЛ. и не са присъдени разноски в полза на дружеството. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=K9wsmUOrx5Q%3D). Решението е оставено в сила с решение от 28.1.2014г. по административно дело 5921/2013 на Върховен административен съд.

На 23.11.2011г. между „Джайнед трейд“ ЕООД – с управител Й. Б. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, №118554 (л.1200-гръб), с предмет – обжалване на ДРА по съдебен ред пред АСБ, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 23.11.2011г.

Представен е отчет по договор от 07.09.2011г. и 23.11.2011г. по адм.д. № 2642/2011г. на АСБ за клиент „Джайнед трейд“ ЕООД (л.607-гръб и л.654), съгласно който от клиента са платени общо 850 лева. Като разходи са посочени общо 161,30 лева, а като размер на адвокатското възнаграждение – 90 лева. Отбелязано е, че на Б. са платени 600 лева в брой на 26.03.2013г. и разликата от 88,70 лева е доход за адвоката. Отчета е подписан от Й. Б. и адвокат Т..

В проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание е разпитана като свидетел Й.Я.Б., която заяви, че познава адвокат Т. от 2010г., тогава е обжалвала ревизионен акт и делото продължило 2-3 години, стигнало чак до ВАС. Впоследствие е ползвала Т. като адвокат и по дела на сина й, за купуването на имот от съдия изпълнител. Относно заплащането по делата посочи, че обикновено са контактували по телефона, адвоката е заплащала всичко и когато са се виждали по делата й е отчитала това, което е платила. Доуточни, че най-лесният начин е бил да преведе известна сума по банков път, като имало случай да й връща пари. На свидетелката е предявен отчет по договори от 07.09.2011г., 23.11.2011г. и др. по адм.д.№2642/2011 на АСБ на л.654 от делото и свидетелката потвърди, че името и подписът са нейни и заяви, че щом се е подписала значи посочената като върната сума действително е върната.

Доходът от този клиент за периода 2011г. е 750 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в двата договора. Свидетелските показания не съдържат конкретни факти що се касае до платените на Т. суми, а отчетът е в противоречие с клаузите на договорите за правна защита и съдействие.  

 

56.На 28.10.2011г. между Г. Желев и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118551 (л.1209), с предмет – обжалване на ДРА по административен и съдебен ред, с договорено възнаграждение в размер на 450 лева, с начин и срок на плащане – следва да бъдат платени в брой на 31.10.2011г. и с отбелязване, че 450 лева са били платени в брой (адм.д. № 169/2012г. на АСБ).

По делото е представен отчет (л.902) по договор от 28.10.2011г., според който Г.Желев е платил общо 900 лв., от които на 28.10.2011г.- 450 лв. и на 18.01.2012г. още 450 лв. Направените разходи са в размер общо на 55,91 лв. Адвокатският хонорар е 50 лв., а остатъкът от 794,09 лв. е възстановен на клиента. Отчетът е подписан от Г.Желев и адвокат М.Т..

Доходът от този клиент за периода 2011г. е 450 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора.  

 

57.На 11.02.2011г. между Т. Катъров и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106792 (л.1227), с предмет – процесуално представителство по гр.д. по описа на Районен съд – Средец, с договорено възнаграждение в размер на 670 лева, с начин и срок на плащане – изцяло и в брой и с отбелязване че сумата е платена в брой.

Производството по гр.д.№64/2011г. по описа на РС-Средец е прекратено. Разноски в полза на наследниците на Т. Катъров не са присъдени (Катъров е починал в хода на съдебното производство). (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=8YQrAfLIVHI%3D).

Доходът от този клиент за периода 2011г. е 670 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора. 

 

58.На 28.06.2011г. между И.Х. и адвокат М Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106818 (л.1231-гръб), с предмет – образуване и водене на гр.д. за издръжка пред РС – Средец, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой към 28.06.2011г. (гр.д. № 308/2011г. на РС – Средец).

С решението постановено по гр.д. № 308/2011г. на РС – Средец съдът е присъдил разноски в размер на 77,08 лв. в полза на И.Х. съобразно уважената част от иска. От мотивите на съдебния акт се установява, че пълният размер на претендираните разноски е 100 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=8%2BUt%2Bta694k%3D).

Доходът придобит от това правоотношение е 100 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора. 

 

59.На 05.12.2011г. между Т.Т. и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 118560 (л.1233), с предмет – подаване на възражение пред РС-Средец по дело № 557/2011г., с договорено възнаграждение в размер на 150 лева, със срок и начин на плащане – в брой на 09.12.2011г. и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

Представен е отчет по договор от 2011г. и др. по ч.гр.д. № 557/2011г. на РС – Средец, ч.гр.д. № 348/2012г., в.гр.д. № 811/2012г. на БОС, търг.д. № 140/2012г. на БОС и в.т.д. № 208/2013г. на Апелативен съд – Бургас (л.658-гръб и л. 714) за клиент Т.Т. ., съгласно който клиентът е платил 3 330 лева. Като разходи са посочени общо 339,09 лева, а като адвокатски хонорар – 0. Отбелязано е, че остатъкът за възстановяване на Т.е 2990,91 лева, като на 30.11.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от клиента и адвоката. Към отчета е представена бележка (л.714-гръб), съгласно която Т.Т. е платила по т.д. № 140/2012г. на БОС и в.т.д. № 208/2013г. на Бургаски апелативен съд 3 330 лева на 17.10.2012г.

Представена е и декларация (л.842), с която Т.Т. декларира, че всички суми заплатени от нея като адвокатски хонорар на адвокат М.Т. по водените дела – ч.гр.д. № 557/2011г., ч.гр.д. № 348/2012г., т.д. № 140/2012г., в.гр.д. № 811/2012г. и в.т.д. № 208/2013г. са й възстановени на 22.11.2013г. и след изплащане адвокатския хонорар е нулев. Декларацията е подписана от Т.Т..

Доходът придобит от това правоотношение е 150 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора. 

 

60.На 02.12.2011г. между ЕТ „З. Петрова“ и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б, № 118558 (л.1257-гръб), с предмет – процесуално представителство по обжалване на решение на БРС по гр.д. № 5496/2011г. пред въззивна инстанция, с договорено възнаграждение в размер на 650 лева, с начин и срок на плащане – „в момента изцяло и в брой“ и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

Представен е отчет по договори от 04.01.2012г., от 26.10.2012г. и от 27.12.2012г. по гр.д. № 10240/2011г. на БРС, по в.гр.д. № 862/2012г. на БОС и в.гр.д. 2818/2012г. на БОС за клиент ЕТ „З. Петрова“ (л.338), съгласно който клиентът е платил 450 лева на 04.01.2012г., 800 лева на 26.10.2012г. и 800 лева на 27.12.2012г. Като разходи по делото са посочени общо 14,51 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 35,49 лева Отбелязано е, че остатъкът в размер на 2000 лева е върнат в брой и на 05.03.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчета е подписан от И.П.– син за клиент и от адвоката.

Доходът придобит от това правоотношение е 650 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора. Представеният отчет не включва договора от 02.12.2011г.

 

61.На 01.08.2011г. между Е. Колева и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 106820 (л.1264), с предмет – подаване на исково молба пред РС – Царево и процесуално представителство, с договорено възнаграждение в размер на 100 лева, с начин и срок на плащане – „изцяло в момента и в брой“ и с отбелязване, че сумата е платена. (гр.д. №87/2011г. РС-Царево)

Съдебното производство е прекратено поради оттегляне на иска. Разноски не са присъждани разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=xnzgVKOe8DE%3D).

Доходът придобит от това правоотношение е 100 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в договора.

 

62.Според справката за постъпилите суми чрез системата Бисера и получени суми по банков път по сметка в ОББ – хонорари и възнаграждения във връзка с процесуално представителство за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. (л.196), през 2011г. от Районен съд – Средец са преведени по банков път на адвокат Т. 100 лева на 28.04.2011г. – възнаграждение по гр.д. № 533/2010г. и още 100 лв. на 18.05.2011г. – възнаграждение по гр.д. № 488/2010г.

 

63.Според същата справка от „Ибера инвест“ АД са преведени по банков път на адвокат Т. 688,43 лева на 13.10.2011г. с основание „адвокатски хонорар по гр.д. № 5755/2011г.“.

„Ибера инвест“ АД е ответник в производството по гр.д. № 5755/2011г. по описа на РС-Бургас, което е завършило с прекратяване, поради одобрена от съда спогодба, в която няма клаузи за разноски в полза на ответника. От протокола от съдебно заседание проведено на 06.04.2012г. се вижда, че жалбоподателката действително е присъствала в заседанието като пълномощник на „Ибера инвест“ АД. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=1H6%2BCS7FSqQ%3D).

Доходът придобит от това правоотношение е 688,43 лв., колкото е размера на банковия превод с основание „адвокатски хонорар по гр.д. № 5755/2011г.“.

 

64.От НБПП са преведени на адвокат Т. по банков път на 19.12.2011г. 100 лева – гр.д. № 1297/2011г. на РС - Бургас, 100 лева – гр.д. № 1092/2011г. на РС - Бургас и 180 лева – гр.д. № 1027/2011г. на РС – Бургас или общо 380 лв.

 

Сборът от така описаните доходи е 48 330,38 лв. в т.ч. и декларирания в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0200И0058205/23.04.2012г.за 2011г. доход в размер на 9 377,62 лв. 

 

ІV. Данъчен период 2012г.

За 2012г. М С.Т. е декларирала доходи в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 020021307054010/18.12.2013г., като в приложение № 3 е деклариран годишен размер на дохода от упражняване на свободна професия (адвокат) в размер на 6610,48 лева и доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в размер на 855,82 (л.304-гръб).

Съдът счита, че общо придобитият доход от адвокатска дейност през 2012г. е следния:

 

1.С. Андреев е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 08.10.2012г. (л.22), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по адм.д.№ 1484/2011г. по описа на АСБ след първо съдебно заседание. Договореното възнаграждение е в размер на 1 000 лв. Начинът и срокът на плащане –  в брой, на 08.10.2012г. Платената сума е 1 000 лв. на датата на сключване на договора.

При насрещната проверка извършена на Административен съд Бургас освен цитирания по-горе договор е представено и копие от разходен лист по адм.д.№ 1484/2011г., според който адвокатския хонорар е в размер на 1 000 лв. Другите разходи са свързани с образуване и движение на делото, както и със събиране на доказателства. (л.23)

На л.902 е представена декларация, подписана от адвокат Т., в която е заявено, че по административно дело № 1484/2011г. на АСБ сумата от 2 021,50 лева е получена от нея, като клиентът е платил 1 000 лева, от ГДО – 1 021,50 лева (по банка). Изразходвани 21,66 лева, размер на адвокатското възнаграждение 100 лева. За възстановяване на клиента 1 921,50 лева, след което е записано, че доходът на адвоката се отнася за 2013г. Под подписа, поставен от декларатора Т., е записано „Банков превод – 02.04.2013 г. На 11.04.2013г. съм върнала само 400 лева, останалото се дължи”.

С решение № 1884/08.11.2012г. постановено по административно дело № 1484/2011г. АСБ е осъдил ответника да заплати на С.Андреев направените по делото разноски в размер на 1 021,50 лева, от които 1 000 лева представляват възнаграждение за процесуално представителство.(https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=sR57eFDT4yg%3D)

Съдът счита, че при опреД.е на дохода за 2012г. следва да бъде включена сумата от 1 000 лева, колкото е договореното и платено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и съдействие, сключен на 08.10.2012г.

Обстоятелството, че доходът на адвоката от това правоотношение е именно 1 000 лева, се установява и от списъка с разноските, представен от самия адвокат по административно дело № 1484/2011г., както и от съдебното решение, с което са присъдени всички разноски, направени от С.Андреев, между които в мотивите на решението изрично е казано, че адвокатското възнаграждение е 1 000 лева.

Представената декларация представлява писмено твърдение на жалбоподателката, което не е доказано. От него, обаче, се вижда, че когато оформя декларации от този род и отчети, в сумата, наречена „върната на клиента”, не се казва изрично, че там всъщност са включени разноските, които съдът е присъдил и така се оставя впечатление, че адвокатът получава многократно по-ниско възнаграждение от действително платеното. В процесния случай от декларацията ясно се вижда, че направените разходи по образуване и движение на делото при АСБ са в размер на 21,66 лева,а договореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 000 лева. Затова и общата сума, която съдът е присъдил, са сборът от тези две суми. Ако на клиента се върне сумата от 1 021,50 лева, това означава, че е получил сумата, която съдът му е присъдил, тъй като съдебният спор се е развил в негова полза и другата страна е била осъдена да му възстанови направените разноски. Това, обаче, няма нищо общо с възстановяване на платеното адвокатско възнаграждение, каквото внушение често се прави с представените по делото отчети, а в случая и с декларацията.

 

2.Разходен лист по адм.д.№ 1666/2013г. по описа на АСБ, в който е отразен адвокатски хонорар, платен на 16.11.2012г. в размер на 550 лв. Този разходен лист е представен по делото от АСБ ведно с договор от 05.06.2013г., сключен между С. Рачев и адвокат Т. (виж. т.2 от период 2013г.), по силата на който е възложена правна защита и съдействие във връзка с обжалване на решение № 258/30.05.2013г. на директора на Агенция „Митници”. В самия договор възнаграждението, което е договорено е в размер на 350 лв., в графата начин и срок на плащане е записано – в момента и в брой. Разходният лист, който е представен по делото включва плащането на адвокатски хонорар на пет пъти: на 16.11.2012г. – 550лв.; на 24.04.2013г. – 300лв.; на 05.06.2013г. – 350лв. (това е хонорара отразен в цитирания по-горе договор); на 02.07.2013г. – 550лв. и 30.08.2013г. – 500лв.  

Съдът счита, че в случая няма доказателства за направеното плащане през 2012г, което е отразено в разходния лист, представен по административно дело № 1666/2013г. в размер на 550 лева. Липсва сключен договор за правна защита и съдействие за тази сума. Освен това административният акт, който се оспорва по посоченото административно дело, е издаден на 30.05.2013г. и буди съмнение, че шест месеца преди издаването на самия акт, който е обжалван по делото, клиентът е ангажирал адвокат Т. за предоставяне на адвокатска услуга с неизвестно какъв предмет. Отделно от това, постановеното решение по административно дело №1666/2013г.(https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=cssqlsc0cmg%3D) съдържа мотиви, според които съдът е признал за направени разходи за адвокатски хонорар само сумата от 850 лева по два договора, които в разходния лист на л. 29 от делото са посочени под № 3 и № 5, т. е. в съдебния акт също липсва присъждане на разноски за сумата от 550 лева, платена през 2012г. и посочена като адвокатски хонорар в разходния лист под № 1.

По изложените съображения съдът счита, че тази сума от 550 лева, която в разходния лист се твърди, че е платена на 16.11.2012г., не следва да се включва в доходите на жалбоподателката за 2012г.

 

3.ЕТ „Вега 80 - Г.Желев” е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. през м.януари 2012г. (л.46), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на ревизионен акт пред Административен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени изцяло и в брой”. Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора.

На л.902 е представен отчет по договор от 28.10.2011 г. и сл., касаещ административно дело № 169/2012г. по описа на АСБ, с клиент ЕТ „Вега 80 – Г.Желев”. В отчета е заявено, че клиентът е платил 450 лева на 28.10.2011г. и 450 лева на 18.01.2012г. Направените разходи по делото са в размер общо на 55,91 лева, като размер на адвокатския хонорар е посочена сумата от 50 лева общо за всички инстанции, остатъкът от 794,09 лева е заявено, че е възстановен в брой на клиента. Отчетът съдържа подпис на клиент и адвокат.

Съдът счита, че през процесния данъчен период – 2012г., следва да бъде отчетен като доход приходът от 450 лева, получен през м.януари 2012г. от клиента ЕТ „Вега 80 – Г.Желев”, представляващ адвокатско възнаграждение. Този доход се доказва с представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично страните са се съгласили, че договорена като възнаграждение сума е платена. Този факт е удостоверен и от самия отчет, представен на л.902.

Съдът приема, че адвокатското възнаграждение е такова, каквото е договорено и платено, а не такова, каквото се твърди в отчета. Както и при останалите отчети, представени по делото, и в този случай не може да се установи върху каква част от ръкописно изписания текст се е подписал клиентът, а оттам остава недоказано обстоятелството, че адвокатският хонорар е 50 лева, а остатъкът от 794 лева е върнат на клиента.

 

4. С. Атанасова, е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.58), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Няма договорено възнаграждение и отбелязване за платени суми.

Съдът извърши служебна справка в деловодната система на АСБ и установи, че по жалбата на С. Атанасова е било образувано адм.д.№ 2255/2012г. по описа на АСБ, което завършило с отмяна на заповедта в обжалваната част с решение № 39/07.01.2014г. (л.1194), но съдът не е присъдил разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат, тъй като според мотивите на решението по делото не са били представени доказателства за сторени такива разноски в размер на 1 000лв., какъвто е претендиран с разходен лист (л.57), представен по това дело, както и по настоящото производство.

След като няма доказателства за договорено и платено възнаграждение на адвоката, няма основание да се счита, че жалбоподателката е придобила доход.

 

5.В. Маринова е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.60), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 20 лв. Начин на плащане и платена сума не е отбелязано.

Доколкото липсват доказателства за извършеното плащане на договореното възнаграждение в размер на 20 лева, съдът счита, че тази сума не следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г.

 

6.Й. Х. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.62), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 10 лв. Начин на плащане – в момента изцяло, платена сума – 10лв.

Договореното възнаграждение е платено изцяло в момента на подписване на договора, поради което сумата от 10 лева следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

7.И. Стойкова е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.64), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 40 лв. Начин на плащане – в момента изцяло, платена сума – 40лв.

Договореното възнаграждение е платено изцяло в момента на подписване на договора, поради което сумата от 40 лева следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

8.Й. Андреев е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.66), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 20 лв. Начин на плащане – в момента изцяло, платена сума – 20лв.

Договореното възнаграждение е платено изцяло в момента на подписване на договора, поради което сумата от 20 лева следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

9.Й. Й. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.68), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 10 лв. Начин на плащане – в момента изцяло, платена сума – 10лв.

Договореното възнаграждение е платено изцяло в момента на подписване на договора, поради което сумата от 10 лева следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

10.А.Андреев е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.70), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 20 лв. Начин на плащане – в момента изцяло, платена сума – 20лв.

Договореното възнаграждение е платено изцяло в момента на подписване на договора, поради което сумата от 20 лева следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

11.М. С.е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 19.10.2012г. (л.72), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Договореното възнаграждение е в размер на 40 лв. Начин на плащане – в момента изцяло, платена сума – 40лв.

Договореното възнаграждение е платено изцяло в момента на подписване на договора, поради което сумата от 40 лева следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

12.Х. Й. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 18.10.2012г. (л.74), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред АСБ по обжалване на ПУП-ПРЗ на ***. Не е отбелязано върху договора договореното и платено възнаграждение. Няма отбелязване и че услугата е извършена безвъзмездно.

На л. 1194 е представено решение № 39/07.01.2014г. по това дело (адм.д.№ 2255/2012г. на АСБ), с което Община Бургас е осъдена да заплати на двамата жалбоподатели, между които единият е с инициали Х.Н.Й., направените по делото разноски в размер на 380 лв. От мотивите на решението се вижда, че тази сума формира единствено разноски по образуване и движение на делото, както и за събиране на доказателства. Съдът в мотивите си изрично е посочил, че по отношение претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. сумата не може да бъде включена в разноските, тъй като по делото няма доказателства за договарянето и плащането на тази сума.

При тези факти съдът, счита, че от описаното правоотношение с клиента Х. Й. жалбоподателката не е придобила доход.

 

13.М. Милкова и С.С. са сключили договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 13.07.2012г. (л.147 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство и подаване на граждански иск по НОХД № 823/2012г. по описа на ОС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 7 400 лв. Върху договорът не е отбелязан начин и срок на плащане, нито платена сума. Този договор, съгласно придружително писмо изх.№ 7041 от м.август 2015г. (л.147), подписано от съдия Д. Й. – Районен съд Бургас, е бил представен по гр.д. № 538/2013г. по описа на РС Бургас.

Според декларация на л. 152 от М. Милкова същата е заплатила общо на адвокат Т. за периода 2011-2013г. сумата от 22 300 лв. за едно и също дело, което е връщано за доразглеждане, но срещу направеното плащане не е получила разписки или други документи за платени суми. Милкова отказала да заплати хонорара от 7 400лв. по НОХД № 823/2012г. на ОС Бургас, затова адвокат Т. завела гражданско дело. Към декларацията Милкова е представила цитирания по-горе договор от 13.07.2012г., договор от м.11.2012г. по НОХД № 1147/2011г. (без посочване на съда), в който няма отбелязано договорено възнаграждение; договор от 10.02.2011г. за процесуално представителство по НОХД № 39/2011 на БОС с договорено възнаграждение 7 400 лв., което е платено изцяло; договор от 02.02.2011г. по същото НОХД, по което са платени 100лв. и договор от 12.04.2012г. за процесуално представителство по НОХД № 21/2012г. на БОС с договорено възнаграждение 14 800лв. и платено в същия размер на датата на сключване на договора.

От така цитираните договори, релевантни този период – 2012г. са договорът от 13.07.2012г., с договорена сума 7 400лв. без отбелязване за направено плащане и договорът от 12.04.2012г. (л.155) с договорена сума 14 800лв. и отбелязване, че сумата изцяло е платена.

С декларацията е представена още декларация от Милкова, подписана на 16.10.2012г., с която тя оттегля дадените от адвокат Т. пълномощия да я представлява лично и в качеството й на законен представител на дъщеря й С. С декларацията е представен изпълнителен лист №17/07.03.2014г. (л.157), издаден от В.Камбурова – съдия в Окръжен съд Бургас, с който М. Милкова е осъдена лично и като майка на малолетното дете Стеяна С., да заплатят на адвокат М.Т. сумата от 7 400 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.07.2002г. за процесуално представителство по НОХД № 823/2012г. на БОС. Представено е и запорно съобщение, издадено от ЧСИ Илко Бакалов, на 04.11.2014г., с което въз основа на цитирания изпълнителен лист е наложен запор върху сметка на С. С в Централна кооперативна банка.

От така описаните доказателства се установява, че доходът, придобит от адвокат Т. през 2012г. от правоотношенията, в които е влязла с клиента М. Милкова, е в размер на 14 800 лева, по отношение на които се установява, че са платени към датата на подписване на договора от 12.04.2012г. (л. 155).

По отношение на другата сума в размер на 7 400 лева, от доказателствата се установява, че е платена принудително чрез частен съдебен изпълнител. Запорното съобщение на този ЧСИ е издадено на 04.11.2014 г., което означава, че преди тази дата въпросната сума не е постъпвала в патримониума на жалбоподателката, въпреки че е договорена още през 2012г.

 

14.И.К.П.е сключил анекс към договор за правна защита и съдействие от 24.02.2012г. с адвокат Т. на 05.09.2012г. (л.328 гръб), по силата на който получената сума при подписване на договора от 24.02.2012г. в размер на 4000 лева е върната от адв.Т. на И.П.поради материални затруднения. Същата сума ще бъде заплатена на адвоката отново до края на м.февруари 2013г. или към датата на приключване на съдебното производство по НЧХД № 1382/12 г. на БРС. Отбелязано е още, че анексът има характер и на разписка за върнатата сума.

Според разписка на л.330 на 17.01.2013 г. адвокат Т. е получила обратно от Петров сумата от 4000 лв. като хонорар по НЧХД № 1382/12 г. на БРС според уговорката от 05.09.2012г.

Съгласно разписка от 20.11.2012г. (л.330) жалбоподателката върнала на И.П.170 лева поради недължимост на д.т. по ВНЧХД №1206/2012г. по описа на БОС.

Договорената като възнаграждение сума от 4 000 лева, въпреки че е получена за малко през 2012г., е била върната на клиента. По делото са налице доказателства за този процес. Доказано е, че същата сума е платена отново на адвокат Т. от клиента през 2013г. така, както са се договорили в анекса. Затова този приход в размер на 4 000 лева следва да бъде отчетен като постъпил в патримониума на адвокат Т. през 2013 г.

 

15.И.К.П.е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 03.02.2012г. (л.1101), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по НЧХД по описа на Районен съд Бургас за 2012 г. Договореното възнаграждение е в размер на 400 лв. Начинът и срокът на плащане – „изплатени в момента изцяло и в брой”. Платената сума е 400 лв. на датата на сключване на договора.

На 11.10.2012г. е сключен друг договор между същите страни с предмет „процесуално представителство по водене, образуване и обжалване по НЧХД №837/2012г. по описа на БРС пред Окръжен съд Бургас”. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лева. Начинът и срокът на плащане – „изцяло и в брой”. Платената сума е в размер на 500 лева.

На л. 766 – гръб е представен отчет по НЧХД № 837/2012г. на БРС и по ВНЧХД №1206/2012г. на БОС. В отчета като клиент е посочен И. Петров, който е платил 400 лева на 03.02.2012 г. и 500 лева на 11.10.2012г. Направените разходи общо са в размер на 38,78 лева. Като адвокатски хонорар е посочено: „250-РС+100-БОС” или общо 350 лева. Остатъкът е 511,22 лева, от които 510 лева е записано, че са върнати. Отчетът е подписан от адвокат Т., а за клиент е записано, че се е подписал „И.П.– син”.

Според съдебния акт, постановен по НЧХД № 837/2012г. на БРС клиентът Петров е направил разходи в размер на 422,80 лева, които са му присъдени (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=eyCf56vOptQ%3D). В т.ч. и адвокатския хонорар в размер на 400 лева.

Със съдебния акт, постановен по ВНЧХД №1206/2012г. Окръжен съд Бургас е присъдил на Петров разноски в размер на 506 лева (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=bIC***%3D), в които е включено и възнаграждението от 500 лева, платено от лицето.

Съдът счита, че в случая адвокатското възнаграждение по двете дела, което е реално платено е общо в размер на 900 лева и то следва да бъде включено към доходите на жалбоподателката за 2012г. Постановените съдебни актове по делото, по които жалбоподателката е осъществила процесуалното представителство, красноречиво сочат, че адвокатските възнаграждения, които са договорени в двата договора, са платени реално, а самите договори пък доказват, че това се е случило през 2012г. Описаните в отчета факти относно размера на адвокатското възнаграждение противоречат на съдебните актове, постановени по двете дела, по които жалбоподателката е осъществила процесуално представителство.

 

16.Д. Кирязов е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 06.03.2012г. (л.333), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№72/2012 г. по описа на Районен съд Средец. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – „платено, изцяло и в брой”. Платената сума е 350лв. на датата на сключване на договора.

В Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове не се съдържа съдебният акт, с който е приключило гр.д.№ 72/2012г. на РС Средец.

Въз основа на изложените факти следва да се направи изводът, че адвокат Т. е получила доход в размер на 350 лева през 2012 г. от договора, сключен с Димо Кирязов и тази сума следва да участва в данъчната основа при опреД.е на задълженията по ЗДДФЛ и ЗОВ.

 

17.Д. Димитров е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 06.02.2012г. (л.335), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на трудово дело по описа за 2012г. на Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв., Начинът и срокът на плащане –  в момента, изцяло и в брой. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

На гърба на договора с ръкописен текст е описано „Сумата от 350лв. ще платя на адвокат Т. след спечелване на делото. 06.02.2012г.” Под текста има нечетлив подпис и саморъчно написани три имена на Д. Димитров .

Съдът приема, че в случая възнаграждението, което адвокат Т. е придобила през 2012г.е в размер на 350 лева, колкото е договорено и платено според представения договор за правна защита и съдействие. Същият договор е бил представен по гр. дело № 1134/2012г. с цел да удостовери платеното адвокатско възнаграждение във връзка с претенцията на клиента Д. Димитров за заплащане на разноски, в случай че предявените от него искове бъдат уважени. Ако се приема за достоверен текстът, изписан на гърба на договора, ще означава, че пред гражданския съд е бил представен документ с невярно съдържание с цел да бъдат извлечени материални ползи. Тъй като настоящият съд няма достатъчно основания за такива изводи, приема,че удостовереното в договора относно договореното и платено адвокатско възнаграждение съответства на обективно случилото се, след като същият договор е бил представен пред друг съдебен състав именно, за да докаже, че посочената сума е била платена и направеният разход - извършен.

В постановения по гр. дело № 1134/2012г. на БРС съдебен акт са присъдени в полза Д. Димитров разноски само в размер на 11,82 лева, съобразно уважената част на иска, тъй като в по-голямата си част исковата му претенция е била отхвърЛ. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=FMKK%2FsAJ8EQ%3D).

 

18. В. Х. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 13.06.2012г. (л. 1109 гръб), с който тя се задължила да осъществи от негово име процесуално представителство във връзка с образуване и водене на трудово дело пред БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 2 240 лева. Начин и срок на плащане – „платени изцяло и в брой на 13.06.2012г.”. В договора изрично е отбелязано, че сумата от 2 240 лева е платена в брой и изцяло.

Върху договора е отбелязано, че той е представен по гр. дело № 4931/2012г.на БРС. С постановения по делото съдебен акт са отхвърлени претенциите на В. Х. и не са присъдени разноски в негова полза. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=H2tSMdO8iV8%3D).

На 18.06.2012г. В. Х. е подписал разписка (л.348), според която предал на адвокат Т. сумата от 300лв., представляваща уговорено адвокатско възнаграждение във връзка с образуване и водене на гр.д.№ 4931/2012г. на БРС.

На л.772 гръб е представен отчет по гр.д.№ 4931/2012г. на БРС и в.гр.д. №467/2013 на БОС за клиент В. Х.. В отчета е посочено, че платената сума е в размер на 400лв. за БРС, като в скоби е уточнено, че по пълномощно сумата е 2 240лв. Освен това са платени още 920 лв. за БОС. Направените разходи са общо в размер на 307,29лв. Адвокатският хонорар е 100лв. Срещу остатък е записано „!дължи още 7,29лв., отказва среща!”. Отчетът е подписан само от адвокат Т..

От описаните доказателства може да се направи извод, че възнаграждението, което е получила адвокат Т. е сумата, описана в договора, тъй като в него никъде не е посочено, че част от договореното възнаграждение в размер на 2 240 лева не е платена. Обратно, волеизявлението в договора относно уговорката за размера на възнаграждението и начина и срока на плащане се безусловно ясни и от тях се установява, че сумата от 2 240 лева е платена в деня, когато е сключен договорът. Останалите доказателства си противоречат. В отчета, който всъщност е декларация на жалбоподателката е записана сумата от 400 лв. като платена. В разписката от 18.06.2012г. се говори за 300 лв., за които не е ясно друго възнаграждение извън уговореното в договора ли са или плащане обезпечаващо разходи по водене на делото. Съдът счита, че следва да приеме сумата от договора, защото само за нея е несъмнено, че представлява възнаграждение за адвоката и е платена, доколкото не се твърди и не е представен анекс към договора изменящ клаузата за възнаграждението.

По тези съображения като доход за 2012 г. следва да бъде отчетена сумата от 2 240 лева.

 

19.К. Бахчеванов, П. Дамянов и К. и Т. К.и са сключили договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 16.02.2012г. (л.352 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред ВКС във връзка с обжалване на решение по гр.д.№ 1875/2011г. на БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 1 000лв. Начинът и срокът на плащане – изцяло и в брой в деня на подписване на пълномощното. Платената сума е 1 000 лв. на датата на сключване на договора.

Според отчет, представен на л. 352 тези четирима клиенти са платили общо 2 400лв. по три дела, водени съответно пред РС Бургас 2009г., ОС Бургас – 2011г. и ВКС – 2012г. Разходите, според записването в отчета са поети отделно от клиентите. Размерът на възнаграждението на адвоката е 0 лв. Срещу остатък е записано „връщане – 2400лв. (в брой). Отчетът е подписан от адвокат Т. и от Р.К..

По делото в качеството на свидетел е разпитан Р.К.К., който заяви, че са договорили с адвокат Т. резултативен хонорар. Платили са 2 400лв. с уговорката, че те ще им бъдат върнати, ако не спечелят делото. Това дело приключило през 2012г. на ВКС и не било в тяхна полза, за това адвокат Т. Върнала дадените пари. При предявяването на отчета свидетелят Р.К. заяви, че подписа под отчета е негов и той е изписал само името си „Р.К.”.

С определение №397/04.07.12г. по гр.д.№ 340/2012г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № І-152 от 13.01.2011г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1875/2011г. по касационна жалба подадена от клиентите на адв.Т. (http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=A44D805815915154C2257A2F004E186F).

Съдът счита в случая, че тъй като платените от клиентите суми за адвокатско възнаграждение са били върнати изцяло, не следва да се включва в дохода за 2012г. посочената в договора сума от 1 000 лева, доколкото тя е получена на 16.02.2012г., но и върната същата година – 10.09.2012г.

От свидетелските показания се установява, че делото, разгледано от ВКС, е приключило през 2012г. и всички платени хонорари са били върнати. За разлика от други разгледани случаи, описаното в отчета съответства изцяло на свидетелските показания на един от клиентите, който е подписал отчета. Той изрично и под страх от наказателна отговорност заяви в съдебна зала, че уговореният хонорар е бил резултативен и всички платени по него суми са върнати. Липсват данни за съдебен акт, в който да е постановено друго и да се оборват тези показания. Затова съдът следва да приеме, че от правоотношението си с посочените клиенти жалбоподателката в крайна сметка не е придобила доход.

Отношенията между тези клиенти и жалбоподателката са се развивали в продължение на три години – 2010г., 2011г. и 2012г. Според сключените договори общо са уговорени възнаграждения в размер на 3 800 лв., от които 1 600 лв. през 2010г., 1 200 лв. през 2011г. и 1 000 лв. през 2012г. От тях доказателства, че са платени има само за договорите сключени през 2011г. и 2012г. или общо 2 200 лв. Уговорените възнаграждения през 2010г. не е доказано, че са платени. Тези обстоятелства са обсъдени във всеки от съответните периоди. За 2010г. съдът прие, че не е доказан доход от правоотношението конкретно с тези клиенти, за 2011г. – доходът платен тогава е включен в дохода за годината, който следва да се обложи. Тъй като събраните гласни доказателства сочат, че целият получен доход е върнат от адв.Т. на клиентите през 2012г., за този период следва освен неотчитането на сумата от 1 000 лв. по договора от 16.02.2012г., да се отнеме от общия доход за периода и сумата от 1 200 лв. платена през 2011г., т.е. при опреД.е на дохода за 2012г. от общата установена сума следва да се извади сумата 1 200 лв.        (--1 200 лв.). Въпреки, че свидетелят говори за 2 400 лв., по делото не се установява сума в такъв размер да е платена, за това съдът приема, че цялата платена сума е върната, а тя е в размер на 2 200 лв.

 

20.На 15.06.2012г. между „Каен Гранити“ ООД – А.Кирчев и Н. Ескидаров и адвокат Т. е сключен договор за правна защита и съдействие № 1/15.06.2012г. (л.360 и л.625), с предмет – въззивно обжалване по дело № 300/2012г. на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 350 лева, с начин и срок на плащане – в брой, веднага и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

На 12.01.2012г. между „Каен Гранити“ ООД – А.Кирчев и адвокат Т. е сключен друг договор за правна защита и съдействие серия Б, № 097672 (л.625-гръб), с предмет – процесуално представителство за образуване и водене на исково производство по реда на чл.422 от ГПК пред БРС, с договорено възнаграждение в размер на 692,93 лева, с начин и срок на плащане – платени изцяло и в брой на 12.01.2012г. и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

На 07.11.2012г. между „Каен Гранити“ ООД – А.Кирчев и адвокат М.Т. е сключен трети договор за правна защита и съдействие № 1/07.11.2012г. (л.359 и л. 842-гръб), с предмет – процесуално представителство пред БОС по в.гр.д. № 2095/2012г., с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, с начин и срок на плащане – в момента, изцяло и в брой и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

Представен е отчет (л.622-гръб) по договор от 06.12.2011г. и сл. по ч.гр.д. № 11170/2011г. на БРС, по гр.д. № 300/2012г. на БРС, по в.гр.д. № 1586/2012г. на БОС, по кас.гр.д. № 1508/2013г. на ВКС и изп.д. № 395/2013г. на ЧСИ за клиент „Каен Гранити“ ООД, съгласно който клиентът е платил общо 1 385,86 лева. Като разходи по делото са посочени общо 551,86 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 834 лева. Отбелязано е, че на 11.07.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан само от адвокат Т..

Представена е декларация (л.740), с която адвокат Т. декларира, че сумата от 925,10 лева, получена от нея по ч.гр.д. № 11171/2011г. на БРС, по гр.д. № 301/2012г. на БРС, по в.гр.д. № 2095/2012г. на БОС, е изразходвала частично към 11.07.2013г. по следния начин: за разноски общо в размер на 157,14 лева, а разликата в размер на 767,96 лева е посочена като хонорар, който се отнася за 2013г. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Към декларацията е приложена бележка, съгласно която получените суми са 462,55 лева в брой на 06.12.2011г. по ч.гр.д. № 11171/2011г. на БРС; 462,55 лева съгласно договор от 12.01.2012г. по гр.д. № 301/2012г., но реално получени на 12.04.2012г. по банков път; по гр.д. № 2095/2012г. на БОС записани 500 лева на 07.11.2012г., но неплатени. Бележката няма подпис на автор.

С решение по гр.дело № 300/2012г. Районен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=WrXWhzd3NJs%3D) е отхвърлил иска на „Каен Гранити“ ООД. С решение по въззивно гр.дело № 1586/2012г. Окръжен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=06sNNEPUWqk%3D) е отменил решението на районния съд и наред с произнасяне по съществото на спора е присъдил на „Каен Гранити“ ООД направените по делото разноски за две инстанции в размер на 1 581,59 лева, в т.ч. такси и възнаграждение за адвокат.

С друго решение, постановено по гр.дело № 301/2012г. Районен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=7X6KVbNoO9Q%3D) е уважил претенцията на „Каен Гранити“ ООД и му е присъдил разноски в размер на 595,92 лева, в т.ч. и възнаграждение за адвокат. Решението е било обжалвано. С решение по въззивно гр.дело № 2095/2012г. Окръжен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=kz6b57mKvcM%3D) е потвърдил обжалваното решение и е присъдил в полза на „Каен Гранити“ ООД разноски в размер на 500 лева.

Представените отчети и декларации или не са подписани, или носят подписа само на жалбоподателката, затова те представляват писмени твърдения, които подлежат на доказване. От останалите доказателства – договори за правна защита и съдействие, се установява, че посоченият клиент е заплатил общо на адвокат Т. през 2012г. сумата от 1 542,93 лева, която трябва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г. Тази сума е образувана от уговорените и платени възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, сключени съответно на 15.06.2012г., 12.01.2012г. и 07.11.2012г.  

 

21. П. Д. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 03.10.2012г. (л.377), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на бракоразводно дело по взаимно съгласие. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. Няма отбелязан начин и срок на плащане, нито платена сума. Върху представеното копие от договора е отбелязано гр.дело № 8116/2012г. по описа на Районен съд Бургас.

Посоченото гражданско дело е прекратено на основание чл.321, ал.1 от ГПК (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Nf2t7w3e79U%3D) и разноски не са присъждани.

Съдът счита, че от описаното правоотношение адвокат Т. не е получила доход.

 

22.П.Дердова е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 01.10.2012г. (л.378), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по изготвяне и депозиране на искова молба пред БРС, както и водене на гражданското дело. Договореното възнаграждение – безвъзмездно. Други записвания относно платена сума няма. Върху бланката на договора е отбелязано, че се касае за гр.д.№ 8935/2012г. на РС Бургас.

На л.378 гръб е представен разходен лист, който адвокат Т. е представила по това гражданско дело. Според този разходен лист платеният хонорар е 2 000лв. и плащането е извършено на 01.10.2012г.

На л.380 е представен договор за правна защита и съдействие, сключен също на 01.10.2012г. между П.Дердова и адвокат Р. Пенев за образуване на гражданско дело в Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е 2 000лв., който е платен на същата дата.

На л.379 е представено решение №361/08.03.2013г. по гр.д.№ 8935/2012г. на РС Бургас, образувано по искова молба на лице с инициали П.Д., което е имало двама процесуални представители с инициали адвокат М.Т. и адвокат Р.П. Делото е приключило в полза на ищцата, като на осн. чл. 79, ал.1 предл. първо и чл. 92 от ЗЗД ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата 9 872,89лв., представляващо обезщетение за забава, свързано с неизпълнение на задължение  на ответника да въведе в експлоатация сграда и т.н. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 2 577,30лв., представляваща направените съдебни разноски, които са съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В цитирания по-горе разходен лист общата сума на разходите е в същия размер.

В процесния случай е очевидно, че платеното от клиента Дердова адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лева, което е посочено в разходния лист и е присъдено от съда, е платено на адвокат Р. Пенев . Няма доказателства жалбоподателката да е получавала доход от този клиент. Всички представени доказателства водят само до извода, че тя е платила едно единствено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., което е получил друг адвокат.

 

23. Т.Стойков е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 28.05.2012г. (л. 1107 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство във връзка с образуване и водене на гр.дело по трудов спор. Договореното възнаграждение е в размер на 2 120 лв. Начинът и срокът на плащане - „платени днес, изцяло и в брой”. Платената сума е 2 120 лв. на датата на сключване на договора.

Копие от същия договор се съдържа на л.383. На гърба на договора с ръкописен текст е изписано следното: „Днес 28.05.2012г. съм платил 150 лв., остават да доплата 200 лв. до 11.06.2012г. Разликата до 2 120лв. адвокат Т. ще получи при изпълнителното производство.” Текстът се следва от подпис и изписване на трите имена на Т.Стойков .

Върху договорът (и на двете копия) е посочено гр.дело № 4693/2012г. по описа на БРС. С постановеният по делото съдебен акт, съдът е присъдил на Т.Стойков разноски в размер на 257,44 лв., съобразно уважената част от исковете му. В мотивите на това съдебно решение е обсъдено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на Стойков. По този повод съдът изрично е записал, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който е удостоверено, че Т.Стойков е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2 120 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=GDudc7%2FQOD8%3D) .

На л.772 е представен отчет по гр.д.№ 4693/2012г. на БРС, в.гр.д.№ 54/2014г. на БОС, дело № 3081/2014г. на ВКС. Клиент е Т.Стойков . Срещу изразът „платени от клиента” е записано „2 120 (БРС), уговорени, но неплатени. БОС – 1 060лв. и ВКС – 450 лв.”. Направените разходи са общо в размер на 201,81 лв., като адвокатски хонорар е посочена сумата от 100лв. за всички инстанции. Остатъкът от „1 918,19 + 900 (получени реално) = 2 818,19лв. – 100лв. = 2 718,19лв.”. След това е посочено, че на адвокат Каров са платени 450 лв. по сметка на адвокат Т.. За възстановяване на клиента е посочена сумата от 2 718,19лв.

Релевантно за процесния период е плащането на адвокатското възнаграждение по договора от 28.05.2012г., което е в размер на 2 120 лв. Доказателства за извършеното плащане се съдържат както в самия договор за правна защита и съдействие, така и в посоченото по-горе решение по гр.д.№ 4693/2012г. на БРС, от което несъмнено се установява, че жалбоподателката, като процесуален представител на своя клиент Т.Стойков , е твърдяла пред съда и е претендирала от него да присъди на клиента ѝ разноски, между които 2 120лв. адвокатско възнаграждение. Представеният отчет не може да опровергае този извод. Той не притежава достоверна дата и макар да съдържа подпис на клиент, от него не могат да се извлекат категорични и доказани факти за по-малък размер на адвокатското възнаграждение и за върнати суми на клиента. Както и при по-голямата част от представените отчети, тук също има вписан ръкописен текст с различна дебелина на химикала и различен натиск и наклон, което внася съмнение, че пълният текст от отчета не е написан по едно и също време. Това от своя страна води до съмнение, че клиентът е възможно да не се е подписал под част от текста, който да е добавен по-късно. Тези съмнения не са доказани по делото, но за целите на настоящото производство е напълно достатъчно, че по делото са налице неоспорени доказателства – договор за правна защита и съдействие, подписани от жалбоподателката, в които се съдържа волеизявление за направено плащане на сумата от 2 120лв. през 2012г. Същевременно този факт се потвърждава и от постановеното по съответното дело решение, което се намира в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и е достъпно за всеки, който иска да извърши справка. Ако се приеме за достоверна ръкописната бележка, подписана от Т.Стойков на гърба на договора намиращ се на л.383, това ще означава, че пред съответния съд, където е трябвало да се осъществи процесуалното представителство, е бил представен документ с невярно съдържание с цел да се придобие облага. Съдът счита, че няма достатъчно доказателства за такива изводи, но същевременно данните, описани в договора за правна помощ и съдействие, чиято автентичност не е оспорена доказват плащането на договореното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът счита, че сумата от 2 120лв. следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г.

 

24.Л. Н.е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 4.10.2012г. (л.390.), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№7564/2012г. по описа на Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 1 000 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 1 000 лв. на датата на сключване на договора.

На гърба на договора се съдържа ръкописно изписан текст „Днес 04.10.2012г. подписаната Л. Н.се задължавам да заплатя сумата от 500лв. на адвокат Т. при изготвянето на отговора на исковата молба, като това ще бъде крайната дължима сума при постигане на споразумение. В противен случай – при развод по исков ред ще дължа остатъка при постановяване на съдебното решение”. Следва подпис и саморъчно изписване на трите имена на клиентката.

На л.391 е представено съдебно удостоверение, издадено от Районен съд Бургас на Л. Н., в уверение на това, че с решение от 28.12.2012г. по гр.д.№7564/2012г. е прекратен гражданският брак с Н. Н. поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, като съдът не се произнася относно вината. От удостоверението се установява, че съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, според което упражняването на родителски права върху роденото от брака дете К. Н. се предоставя на майката Л. Н.а. Решението е влязло в сила на 28.12.2012г.

И в този случай съдът счита, че в дохода за 2012г. на адвокат Т. следва да бъде включена сумата от 1 000 лева. Това е размерът на договореното между страните адвокатско възнаграждение и според сключения от тях договор то е платено изцяло на същата дата, на която е сключен договорът. Ако се приеме за достоверна ръкописната бележка, подписана от Л. Н.а, това ще означава, че пред съответния съд, където е трябвало да се осъществи процесуалното представителство, е бил представен документ с невярно съдържание. Съдът счита, че няма достатъчно доказателства за такива изводи, но същевременно данните, описани в договора за правна помощ и съдействие, чиято автентичност не е оспорена доказват плащането на договореното адвокатско възнаграждение. За да се приеме за достоверна уговорката, съдържаща се в записката, съставена от Л. Н.а, тази уговорка е следвало да се материализира в сключения между страните договор за правна защита и съдействие. Именно в него страните е следвало да уговорят плащането под условие, свързано със сключване на споразумение. Такива уговорки в договора липсват.

 

25. На 11.04.2012г. между И. Игнатов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие серия Б № 128741 (л.635), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство, в това число изготвяне и подаване на възражение пред БРС по ч.гр.д. № 1300/2011г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 704,04 лв., начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 704,04 лв. на датата на сключване на договора.

На гърба на представено копие на договора за правна помощ и съдействие (л.635-гръб) е записано саморъчно, че „Сумата ще бъде изплатена реално при обезсилване на изпълнителния лист към 11.04.2012г. не съм платил никаква част от тази сума“ и е положен подпис с изписване на името И. Игнатов.

На 11.04.2012г. между И. Игнатов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна помощ и съдействие серия Б № 128742 (л.636), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство, в това число изготвяне и подаване на възражение пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 704,04 лв., начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 704,04 лв. на датата на сключване на договора.

На гърба на представеното копие на договора за правна защита и съдействие (л.636-гръб) е записано саморъчно, че „Към 11.04.2012г. не съм платил нищо от уговорената сума, ще платя в деня на влизане в сила на решението на съда, с което бъде установено, че аз не дължа нищо на банката“ и е положен подпис с изписване на името И. Игнатов.

На 16.10.2012г. между И. Игнатов и адвокат М.Т. е сключен договор за правна защита и съдействие (л.1113-гръб), с предмет – процесуално представителство по гр.д. № 6750/2012г. по описа на БРС, с договорено възнаграждение в размер на 1850 лева, с начин и срок на плащане – в момента изцяло и в брой и с отбелязване, че сумата е платена в брой.

На л. 392 е представена разписка от адвокат Т., в която е посочено, че същата е получила на 22.10.2012г. от Евгения Ботушанска – майка на И.  Игнатов, сумата от 50 лева, която представлява реално дължимият адвокатски хонорар по гр. дело № 6750/2012г. на Районен съд Бургас.

С решение по гр. дело № 6750/2012г. Районен съд Бургас е осъдил другата страна по делото да заплати на И. Игнатов направените разноски, в размер на 1 891,30 лева, от които 1 850 лева представляват адвокатско възнаграждение по договор от 16.10.2012г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=IGzx6OGR5WM%3D).

В тези случаи отново има опит за квази изменения на договора. С описаните договори е уговорено между страните конкретно възнаграждение, като в договорите ясно е заявено от същите страни, че това възнаграждение е платено на същата дата, на която е подписан договорът. Последващите бележки, декларации и пр. не представляват изменения на договора. Те са от същата дата, на която е сключен и самият договор и целят да удостоверят, че договорът не отразява вярно фактите, касаещи размера на платеното възнаграждение. Същевременно по съответните дела, по които следва да се осъществи процесуалното представителство, се представя само договорът за правна защита и съдействие без посочените бележки, като пред тези съдебни състави се твърди, че възнаграждението, посочено в договора, е платено изцяло. По тази причина и настоящият съдебен състав счита, че като доход на жалбоподателката следва да се отчете договореното и платено адвокатско възнаграждение според описаните по-горе договори за правна защита и съдействие, което е в размер на 3 258,08 лева общо (в сумата са включени договорените и платени възнаграждения по трите описани по-горе договора за правна защита и съдействие).

 

26. И. Толчева е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 13.02.2012г. (л.712), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д. № 95/2012г. по описа на БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Начинът и срокът на плащане – „ момента, изцяло и в брой” Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора.

Представен е отчет по договор № 1 от 13.02.2012г. по гр.д. № 95/2012г. на БОС и в.гр.д. № 120/2012г. на Бургаски апелативен съд. За клиент е посочено – „дъщеря Щ. Толчева–Й.” (л.713 и л.741-гръб). Според отчета клиентът е платил 450 лева на 13.12.2012г. Като разходи по делата са посочени общо 6,70 лева, а като размер на адвокатския хонорар – „0 лева безвъзмездно”. Отбелязано е, че остатъкът от 443,30 лева е възстановен на д-р Толчева на 31.03.2013г. Отчетът е подписан от адвокат Т. и Щ.Й.

В проведеното на 17.01.2017г. като свидетел е разпитана Щ. Толчева – Й.., която заяви, че с адвокат Т. се познават от доста време, като е водила нейно и на майка й дело през 2010г. Посочва, че в началото й е дала сума, с която да се разплаща по инстанциите, а за хонорара е казала, че ще се уточняват. В началото сумата била 1 800 лв. за воденето на делата, евентуално пред инстанциите, за таксите, които трябва да се плащат, имало и експертизи, сумата е включвала и възнаграждение за адвокат. Свидетелят заяви още, че други 1200 лева са дали, като Т. се е отчитала регулярно и след приключване на делото й върнала сума в размер на около 1 200 лева. Като хонорар за адвокатката посочва сума около 450 лв. На свидетелката е предявен отчет по договор №1 от 13.02.2012г. по гр.д.№95/2012 на БОС и в.гр.д.№120/2012 БАС на л.713 от делото и отчет по договор №1/13.02.2012г. по гр.д.95/2012г. на БОС и в.гр.д.№ 120/2012г. на БАС на л.741, на гърба, като свидетелката потвърди, че и на двата отчета е нейният подпис и имената, изписани под него, са написани от нея. Посочи, че и думата „безвъзмездно“ е написана от нея. Делото е приключило в нейна полза на апелативна инстанция и е трябвало да водят дела за това какво трябва да им се върне, но тя е съжалила ответниците (били роднини) и се отказала. Посочи, че не се е облагодетелствала от делото и адвокат Т. й е казала, че в такъв случай всичко е точно между тях.

Според съда сумата, посочена в договора за правна защита и съдействие в размер на 450 лева е адвокатското възнаграждение, платено на жалбоподателката за конкретното процесуално представителство, а в договора ясно е посочено, че възнаграждението е платено. Същото се установява и от свидетелските показания, в които свидетелката Щ. Толчева–Й. описва отношенията, които имала с адвокат Т. и факта, че няколко пъти е предоставяла суми, като от всички предоставени суми заявява, че хонорарът е 450 лева.

Представеният отчет не притежава достоверна дата. Освен това в него са описани повече дела, които са водени от тези клиенти, а за процесния период е от значение само сумата, получена по описания по-горе договор. В отчета са описани всички съдебни дела, които клиентите са водели с процесуален представител адвокат Т., въпреки че там е посочено възнаграждение на адвоката „0 лева”, с решение № 434 от 20.12.2011г. по гр.дело № 2174/2010г. на БОС съдът е осъдил другата страна да заплати на клиентите на адвокат Т. разноски в размер на 2 741 лева. Този факт опровергава описаното в отчета относно безвъзмездността на адвокатската услуга.

 

27. Т.Т. е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 17.10.2012 г. (л.715), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по търговско дело № 140/2012г. по описа на Окръжен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 3 330 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой” Платената сума е 3 330 лв. на датата на сключване на договора.

Представен е отчет по договор от 2011г. и др. по ч.гр.д. № 557/2011г. на Районен съд Средец, ч.гр.д. № 348/2012г., в.гр.д. № 811/2012г. на БОС, търг.д. № 140/2012г. на БОС и в.т.д. № 208/2013г. на Апелативен съд Бургас (л.658-гръб и л. 714) за клиент Т.Т. ., съгласно който клиентът е платил 3 330 лева. Като разходи са посочени общо 339,09 лева, а като адвокатски хонорар – „нулев”. Отбелязано е, че остатъкът за възстановяване на Т.е 2 990,91 лева, като на 30.11.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от клиента и адвоката. Към отчета е представена бележка (л.714-гръб), съгласно която Т.Т. е платила по т.д. № 140/2012г. на БОС и в.т.д. № 208/2013г. на Бургаски апелативен съд 3 330 лева на 17.10.2012г. Представена е и декларация (л.842), с която Т.Т. декларира, че всички суми, заплатени от нея като адвокатски хонорар на адвокат М.Т. по водените дела – ч.гр.д. № 557/2011г., ч.гр.д. № 348/2012г., т.д. № 140/2012г., в.гр.д. № 811/2012г. и в.т.д. № 208/2013г., са й възстановени на 22.11.2013г. и след изплащане, адвокатският хонорар е нулев. Декларацията е подписана от Т.Т..

Представените отчет и декларация не притежават достоверна дата, която да се противопостави на ответника по делото. Декларацията дори не притежава никаква дата и не е ясно кога е съставена. За процесната година от значение е само договорът, който касае търговско дело № 140/2012г. на БОС. Според този договор жалбоподателката е получила 3 330 лева като адвокатско възнаграждение. Получаването на сумата е на датата, на която е сключен договорът. Съдебните актове, постановени по делото и по въззивното производство, не решават спора в полза на клиентката на адвокат Т., затова и на нея не са присъдени разноски. Не са представени доказателства за основанията, поради които жалбоподателката би предоставила адвокатска услуга безвъзмездно. Освен това е абсолютно нелогично да се заплаща първоначална сума в размер на 3 330 лева, когато адвокатът има намерение да предостави безвъзмездно труда си, разноските са в размер на 339 лева. Дори да се противопостави аргументът, че първоначално адвокатът не знае какъв ще бъде размерът на разноските, тъй като възнагражденията на вещите лица се определят от съда. Все пак опитът на всеки адвокат сочи какъв би бил ориентировъчният размер на тези разноски и не би поискал от клиента сума, която десетократно надвишава сумата, платена за образуване и движение на делото. Отделно от това, за да се приеме за достоверно сочената в отчета безвъзмездност на адвокатската услуга, следва това да е уговорено в договора. В процесния случай договорът е представен по делото в този вид, като при благоприятно за клиентката на адвокат Т. развитие на спора, тя би получила присъждане на разноски в размер на 3 330 лева плюс разноските, направени за държавна такса и събиране на доказателства, което за настоящия съдебен състав означава, че посочената сума действително е платена за адвокатски хонорар, както е удостоверено в договора.

По тези съображения като доход за 2012г. следва да се приеме сума в размер на 3 330 лева.

 

28. „Симона турс“ ООД – С. Кичуков е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 05.11.2012г. (л.839), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство за оспорване и водене на исково производство по чл.124 от ГПК пред БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 1900 лв. Платената сума е 1900 лв. в брой на датата на сключване на договора.

Представен е отчет (л.395 и л.778) по гр.д. № 9101/2012г. на БРС за клиент „Симона турс“ ООД – С. Кичуков чрез пълномощник С. П., съгласно който клиентът е платил 1900 лева на 05.11.2012г. Като разходи по делото са посочени общо 719,95 лева, а като размер на адвокатския хонорар 60 лева. Отразено е, че 1 120 лева са за възстановяване на клиента и на 26.07.2013г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от С. Кичуков и адвокат Т..

С решението постановено по гр.д. № 9101/2012г. на БРС съдът е осъдил ответника да плати на ищеца „Симона турс“ ООД сумата от 6 636,03 лв. - главница, представляваща сбор от възнаграждението за ползваните от туристите на ответника туристически услуги за периода от 30.07.2008г. до 07.09.2008г. съгласно сключен договор от 15.08.2007г. и анекса към него от 14.03.2008г., както и сумата от 3 055,74 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 6 636.03 лв., дължима за периода от 01.10.2008г. до 07.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -07.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 619,95 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=63ec%2FBpPh7w%3D).

Присъдените разноски са сбора от договореното и платено възнаграждение за аддв.Т. в размер на 1 900 лв. и описаните в отчета разходи извън възнаграждението, в размер на 719,95 лева.

В съдебно заседание, проведено на 28.02.2017г., е разпитана С. П., която заяви, че била счетоводител на адвокат Т. за периода 2012г.–2013г. Посочи, че към всяко дело имало отчет за взети пари и направени разходи, като при приключване на делото „при надвнесена сума е била с плюс, ако не - с минус“. Заяви, че през 2010 г. „Симона турс“ ЕООД е завело дело срещу „Макабит“ ЕООД, а тя е упълномощено лице на „Симона тур“ЕООД, тъй като фирмата е на свекър й. Разясни, че първоначално станало въпрос за един хонорар, а впоследствие, вече когато са се разбрали и не се е стигнало до дело, разликата от парите, които са останали по делото, са били върнати. Посочи, че другото дело било за един чешки туроператор, като първоначално са смятали разходите, хонорари, за експертизи. На свидетелката е предявен отчет от 26.07.2013г., находящ се на л.778 от делото и тя потвържди, че това е подписът на свекър й. Заяви, че в такъв вид е получавала отчетите. На свидетелката е предявен договор за правна защита от 05.11.2012г. л.839 от делото, тя заяви, че това е пълномощното, като разписка и такъв договор е подписвала, когато първоначално са се договаряли и е предоставяла първоначалната сума.

На „Симона Турс“ ЕООД е извършена насрещна проверка (л.1440) при която от дружеството са представени договор за правна защита и съдействие (л.1444-гръб), документи за извършени разходи (л.1447-гръб - 1451), хронология на сметка 6024 и 501 (л.1443). В последните два документа е посочено, че на 05.11.2012г. на адв.Т. са платени 1 900 лв., а на 26.07.2013г. от адв.Т. е върната сума в размер на 1 120 лв.

Върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си и които са описани в хронология на сметка 6024 и 501 са част от сумите присъдени с посоченият съдебен акт, а не части от изначално платения хонорар на адвоката. Подписаният от страните договор за правна помощ и съдействие сочи, че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е платена изцяло в деня на подписване на съответния договор, а цитираният съдебен акт доказва, че в съответното производство платеното адвокатско възнаграждение е претендирано като действително направени от „Симона Турс“ ЕООД разходи за водене на съответното дело. Фактите описани в представеният отчет относно адвокатски хонорар в размер на 60 лв., не са доказани. Обратно, в тази част отчетът противоречи на останалите събрани доказателства и на постановеният съдебен акт публикуван в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпни за всеки.

От правоотношението с клиента „Симона Турс“ ЕООД за 2012г. адв.Т. е получила 1 900 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за този период, подлежащи на облагане.

 

29. А. Каменева е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 11.06.2012г. (л.913-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по брачно дело пред Районен съд Несебър. Договореното възнаграждение е в размер на 250 евро. Начинът и срокът на плащане – „изцяло и в брой, днес”. Платената сума е 250 евро на датата на сключване на договора (гр.д. № 521/2012г.).

Представен е отчет (л.357) относно брачно дело № 521/2012г. за клиент А. Каменева , съгласно който клиентът е платил 250 евро на 11.06.2012г., 150 евро на непосочена дата и още 370 евро, за които отново няма заявена дата на плащане, но в скоби е посочено „ново дело?”, или общо 770 евро (1506 лева). Като разходи по делото са посочени общо 72,75 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 100 лева. Отбелязано е, че остатъкът от 1 333,25 лева или 640 евро и 38 лева са за възстановяване на клиента и на 17.11.2012г. всички суми са уредени и страните нямат претенции една спрямо друга. Отчетът е подписан от клиента и адвоката.

Съдът счита, че като доход за 2012г. следва да бъде включена сумата, договорена и платена според договора за правна защита и съдействие от 11.06.2012г., която е равностойността на 250 евро (488,95 лева).

В представения отчет са записани и други суми като платени от същия клиент на адвокат Т., но по делото никъде няма доказателства в кой момент са платени тези суми, както и доказателства, че те са платени за адвокатско възнаграждение. Частта от отчета, в която е заявено, че адвокатският хонорар и 100 лева, противоречи на сключения договор, според който адвокатското възнаграждение е 250 евро. Този отчет, както и всички останали в делото, не притежава достоверна дата за трети лица, затова според съда отчетът не носи вярна информация за размера на адвокатския доход. Данните за това в случая следва да се вземат от договора за правна защита и съдействие, където освен клауза, касаеща договореното възнаграждение, изрично двете страните са се подписали под клауза, която сочи, че това възнаграждение е платено изцяло и в брой в същия момент, в който се сключва договора.

 

30.С. Енев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 21.06.2012г. (л.924), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.дело № 332/2012г. по описа на Районен съд Айтос. Договореното възнаграждение е в размер на 650 лв., от които 200 лева платени на датата на сключване на договора.

На л.366 е представен отчет по четири дела, между които и гр.дело № 332/2012г. на Районен съд Айтос. Според този отчет клиентът Енев е платил 200 лева на 21.06.2012г. и 450 лева – на непосочена дата, като в скоби е записано „ВКС” (едно от посочените дела е 6797/2013г. на ВКС). Направените разходи са записани нечетливо, като има две обобщения – едното е, че са общо в размер на 78,58 лева, а другото е, че са в размер общо на 104,71 лева. Като адвокатски хонорар е посочена сумата от 50 лева. Остатъкът е 495,29 лева, от които със стрелка е посочено „платени 495”.

С постановения по гр.дело № 332/2012г. на Районен съд Айтос съдебен акт на Енев не са присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=goRWzZGMjFE%3D).

Съдът счита, че доходът на жалбоподателката, получен като адвокатски хонорар от клиента Енев, който следва да бъде включен в данъчната основа за 2012г. за опреД.е на дължимия данък по ЗДДФЛ и ЗОВ е в размер на реално платената по договора за правна защита сума – 200 лева.

Представеният отчет не притежава достоверна дата, съдържа твърде много неясни записвания ,както и записвания, които очевидно са с друг химикал и натиск, с който се създава съмнение, че съдържащият се в отчета текст не е писан по едно и също време.

 

31. И.И.И. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 10.10.2012г. (л.925 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по НЧХД № 367/2012г по описа на Районен съд Айтос. Договореното възнаграждение е в размер на 1 500 лева. Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 1 500 лв. на датата на сключване на договора.

С присъдата постановена по НЧХД № 367/2012г по описа на Районен съд Айтос тъжителят е бил осъден да плати на И. разноски в размер на 1 500 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=AQTMJpfDWpc%3D).

На л.841-гръб е представен отчет за НЧХД № 367/2012г по описа на Районен съд Айтос и дело № 365/13г. на БОС, в който е записано, че И.И.И. е заплатил на адв.Т. на 10.10.2012г. сумата от 1 500 лв. за районния съд и 25.03.2013г. още 1 500 лв. за окръжния съд. Направените разходи са общо в размер на 124,75 лв. Адвокатското възнаграждение е „50 лв. АРС + 50 лв. БОС = 100 лв.“. Останалата сума в размер на 2 775,25 лв. е „за възстановяване“. Отчетът е подписан от клиента и адвоката.

И. И. е разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание на 17.01.2017г. В показанията си той заяви, че адвокат Т. го е представлявала по три дела за обида, заведени срещу него. Клиентът заяви, че по първото дело, което завършило със спогодба, се уговорили тя да му вземе съвсем минимална сума, която не си спомня. Това било през 2011г. Посочи, че адвокат Т. винаги му давала отчет за заплатените суми. След това човекът, който го съдил за обида, отново образувал дело срещу И. и той по повод на това дело заплатил други суми на адвокат Т., които не уточни, а описа като „500-600 лева”. В края на делото адвокат Т. отново му представила лист с разликата по разноските по делото. След като спечелили делото, разходите, които направил, му били възстановени заедно с такси „и други такива”.

На предявения на свидетеля отчет на л.736 той заяви, че поставеният подпис е неговият, това са делата, които е водил с помощта на адвокат Т. и описаното в отчета действително се е случило.

Същото изявление направи свидетелят по отношение на предявения му отчет на л.841 гръб, както и относно предявения отчет на л.465.

Свидетелят заяви, че след като приключили делата му, това, което му е било присъдено, не било платено от другата страна доброволно. Наложило се за събиране на парите да водят друго дело.

От правоотношенията с И. И., осъществени през 2012г., Т. е придобила доход, подлежащ на облагане в размер на 1 500 лв., представляващ възнаграждението уговорено в описаният договор и платено, като последното обстоятелство се установява както от съдържанието на договора, който има характер на разписка за направеното плащане, така и от съдебният акт, с който са присъдени разноски, които по размер са равни на възнаграждението.

Показанията на свидетеля И. не са в противоречие с този извод. Той действително е получил някаква сума при предявяване на отчета, но тя има за произход сумите присъдени със постановения съдебен акт, а не връщане на част от възнаграждението.

 

32. П. Саристова е сключила договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 05.10.2012г. (л.938 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на наказателно дело от частен характер пред Районен съд Поморие. Договореното възнаграждение е в размер на 800 лв. Начинът и срокът на плащане – „изцяло в момента в брой”. Платената сума е 800 лв. на датата на сключване на договора.

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът отразява, че сумата от 800 лева е платена изцяло в деня на неговото сключване, затова тя следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2012г.

 

33. Ц. Фиковски е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.03.2012г. (л.1039-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по касационно производство пред ВКС за обжалване на решение № 1-5/31.01.2012г. на Окръжен съд - Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 400 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 400 лв. на датата на сключване на договора.

Жалбоподателката е представила декларация (л.813-гръб) относно гр.д. № 2533/2010г. на БРС, в.гр.д. № 2073/2011г. на БОС, кас.гр.д. № 588/2012г. ВКС, с която декларира, че сумата от 500 лева, получена от нея по посочените дела, е изразходвана изцяло за разноски и дори са останали „непокрити” 10,20 лева. Като адвокатски хонорар е посочено 0 лева. Отразено е, че загубата от 10,20 лева се отнася за 2013г. Декларацията е подписана само от адвокат Т..

Описаното в договора за правна защита и съдействие решение е № І-5 от 31.01.2012г. на Окръжен съд Бургас е постановено по в.гр.дело № 2073/2011г. по описа на същия съд. Затова, въпреки че в декларацията не е отбелязано името на Фиковски, съдът счита, че тя се отнася до този клиент.

Като доход за 2012г. следва да бъде отчетена сумата от 400 лева, която представлява договореното и платено възнаграждение от Фиковски през същия данъчен период. Декларацията има характер на писмено твърдение на жалбоподателката Т., което само по себе си не е доказателство. По делото не са представени доказателства, които да установяват, че адвокатския хонорар е 0 лева или друга сума, различна от договорената.

 

34. „Драй билдинг“ ООД е сключило договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 01.02.2012г. (л.1074), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по в.гр.д. № 100/2012г. по описа на БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 950 лв. Начинът и срокът на плащане – „изцяло и в брой”. Платената сума е 950 лв. на датата на сключване на договора.

Със съдебното решение, постановено по в.гр.д. № 100/2012г. Окръжен съд Бургас е осъдил другата страна да заплати на „Драй билдинг” ООД направените по делото разноски в размер на 950 лева, които представлява адвокатско възнаграждение. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2BIUItKsEO04%3D).

„Драй билдинг“ ООД е сключило договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 22.08.2012г. (л.1091), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи изготвяне на въззивна жалба по гр.д. № 11906/2011г. на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 200 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени изцяло и в брой на 22.08.2012г.”. Платената сума е 200 лв. на датата на сключване на договора.

„Драй билдинг“ ООД е сключило договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 28.08.2012г. (л.1091-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи подаване на отговор на въззивна жалба във връзка с решение по гр.д. № 11906/2011г. по описа на БРС и процесуално представителство пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 632,23 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени изцяло и в брой на 28.08.2012г.” Платената сума е 632,23 лв. на датата на сключване на договора.

Според съда, доколкото всички договори ясно сочат, че договорените адвокатски възнаграждения са платени изцяло през 2012г., доходът от този клиент следва да е в размер общо на 1 782,23 лева, колкото е сборът от възнагражденията, платени по трите договора.

 

35.П. Д. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 17.08.2012г. (л.1075-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред БОС по обжалване на решение по гр.д.№ 5799/2011г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 700 лв., начинът и срокът на плащане –  платени изцяло и в брой на 17.08.2012г.

По делото няма данни за номера на образуваното пред ОС-Бургас съдабно производство.  

В дохода за 2012г. следва да се включи сумата от 700 лв. платена по описаният по-горе договор за правна помощ и съдействие.

 

36. Ж. Георгиев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 23.04.2012г. (л.1081), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство при обжалване на решение № 430/09.04.2012г. на БРС пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 650 лв. Начинът и срокът на плащане –  в момента, изцяло и в брой. Платената сума е 650 лв. на датата на сключване на договора.

Представена е декларация (л.738), с която адвокат Т. декларира, че по гр.д. № 8629/2011г. на БРС и по гр.д. № 1172/2012г. на БОС, сумата от 2100 лева цялата й е предоставена от Ж. Георгиев и същата е изразходвана частично за разноски в общ размер на 375,50 лева като разликата от 1724,50 лева е върната в брой на Ж. Георгиев на 18.01.2013г. Посочено е възнаграждение 0 лева по чл.5 от Наредба № 1 за адвокатски хонорар. Декларацията е подписана от адвокат Т.. Към декларацията е приложена бележка, съгласно която по гр.д. № 8629/2011г. и в.гр.д. № 1172/2012г. са платени 650 лева на 23.04.2012г., 200 лева на 27.04.2012г., 200 лева на 27.04.2012г., 200 лева на 07.12.2011г., 200 лева на 08.12.2011г. и 650 лева на 29.11.2011г. или общо 2100 лева.

С решението постановено по в.гр.д. № 1172/2012г. на БОС другата страна е осъдена да плати на Ж. Георгиев разноски в размер на 938 лв. съобразно отхвърЛ.та част от иска. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=WXo4JJ%2FMQTk%3D).

С оглед така установените факти, в дохода на жалбоподателката за 2012г. следва да се включи сумата от 650 лв.

 

37.Д.Касабов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 27.04.2012г. (л. 1081-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство при обжалване на решение № 430/09.04.2012г. на БРС пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 200 лв., Начинът и срокът на плащане –  в момента, изцяло и в брой. Платената сума е 200 лв. на датата на сключване на договора.

С решението постановено по в.гр.д. № 1172/2012г. на БОС другата страна е осъдена да плати на Д.Касабов разноски в размер на 168 лв. съобразно отхвърЛ.та част от иска, т.е. присъдени са част от претендираните разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=WXo4JJ%2FMQTk%3D).

С оглед така установените факти, в дохода на жалбоподателката за 2012г. следва да се включи сумата от 200 лв.

 

38.С.  Янков е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 27.04.2012г. (л.1082), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство при обжалване на решение № 430/09.04.2012г. на БРС пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 200 лв., начинът и срокът на плащане –  в момента, изцяло и в брой. Платената сума е 200 лв. на датата на сключване на договора.

С решението постановено по в.гр.д. № 1172/2012г. на БОС другата страна е осъдена да плати на С.  Янков разноски в размер на 168 лв. съобразно отхвърЛ.та част от иска, т.е. присъдени са част от претендираните разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=WXo4JJ%2FMQTk%3D).

С оглед така установените факти, в дохода на жалбоподателката за 2012г. следва да се включи сумата от 200 лв.

 

39. И. Желязкова е сключила догоовр за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 10.05.2012г. (л.1082-гръб), по силатана който жалбоподателката в качеството си на пълномощник е следвало да получи на копие от гр.д. № 9129/2011г. на БРС и изпълнителен лист по делото. Няма договорено възнаграждение.

Представена е декларация (л.758), с която адвокат Т. декларира, че по гр.д. № 9129/2011г. на БРС не е получила никаква сума. Декларацията е подписана от адвоката Т.. С химикал е допълнено, че за 2012г. загубата е 7,50 лева. Към декларацията е приложена бележка, видно от която И. Желязкова е платила 0 лева на 10.05.2012г. Като разходи са посочени 7,50 лева за изпълнителен лист на 11.05.2012г. Отбелязано е, че са щели да водят изпълнително дело, но клиентката не е платила и не е дошла да подпише.

Не се установява доход получен от този клиент.

 

40. Х.Димитров е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 20.11.2012 г. (л.1083-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Окръжен съд Бургас във връзка с обжалване на решение по гр.д.№9620/2011 на РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 550 лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 550 лв. на датата на сключване на договора.

Х.Димитров е сключил и друг договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 19.07.2012 г. (л.1168), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на производство по реда на чл. 106 от СК пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 980 лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента изплатени 350лв.”. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

На л.741 е представен отчет по гр.д.№ 1573/2012г. на БОС, с клиент Х.Димитров. В отчета е посочено, че платената сума е 350 лева. Направените разходи са в размер на 96 лева общо. Размерът на адвокатския хонорар е 100 лева, след което е записано „без изчисления на 15.03.2013г. върнати на лицето 150 лева”. Отчетът е подписан само от адвокат Т..

Доходът, който адв.Т. е получила от Х.Димитров общо е в размер на 900 лв. По първия договор уговореното възнаграждение в размер на 550 лв. е платено изцяло при сключването му, а по втория договор – частично в размер на 350 лв.

 

41. ЕТ З. Петрова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. от 04.04.2012г. (л.1258), по силата на който жалбоподателката следва да осъществи процесуално представителство по обжалване на решение от 2012г., постановено по в.гр.д.№ 43/2012г., пред ВКС. Договореното възнаграждение е в размер на 650 лв. Начинът и срокът на плащане – „изцяло, в момента, и в брой”. Платената сума е 650 лв. на датата на сключване на договора.

Същият едноличен търговец през 2012 г. е сключила още един договор с адвокат Т. на 01.06.2012 г. (л.1373), по силата на който се е задължила да осъществи процесуално представителство по и.д. № 276/2012г. по описа на ДСИ М. Синкова. Договореното възнаграждение е 150 лв. Липсва отбелязване на начин и срок на плащане, както и на действително платена сума.

На гърба на този договор е представен отчет към него, според който клиентката не е платила нищо. Разходите са в размер на 3.70 лв., а работата на адвоката е безвъзмездна на основание чл. 5 Наредба № 1/2004г. Отчетът е подписан от сина на З. Петрова – И.Петров.

През 2012г. З. Петрова в лично качество е сключила още два договора с адвокат Т.. Според първия (л.1380 гръб), сключен на 26.10.2012г., страните са се споразумели жалбоподателката да осъществи процесуално представителство по в.гр.д. № 2018/2012г. по описа на БОС във връзка с обжалване на решение от 28.08.2012г. постановено по гр.д.№ 10240/2011г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е 800 лв., начинът и срокът на плащане – „в момента изцяло и в брой”. Платената сума е 800лв.

Другият договор е сключен на 27.12.2012г., по силата на който адвокат Т. се е задължила да осъществи процесуално представителство пред ВКС относно обжалване на съдебния акт по в.гр.д.№ 2018/2018 на БОС. Договореното възнаграждение отново е 800лв., което също е платено в момента, изцяло и в брой.

З. Петрова е сключил и договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 04.01.2012г. (л.1085-гръб, 1379 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д. № 10240/2011г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Начинът и срокът на плащане –  „платени изцяло и в брой на 04.01.2012г.” Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора.

Представен е отчет (л.338) по договори от 04.01.2012г., от 26.10.2012г. и от 27.12.2012г., по гр.д. № 10240/2011г. на БРС, в.ч.гр.д. № 862/2012г. и в.гр.д. № 2018/2012г. на БОС за клиент ЕТ „З. Петрова“, съгласно който клиента е платил 450 лева на 04.01.2012г., 800 лева на 26.10.2012г. и 800 лева на 27.12.2012г. Като разходи по делото са посочени общо 14,51 лева, а като размер на адвокатския хонорар – 35,49 лева. Отбелязано е, че остатъка от 2000 лева е върнат в брой и на 05.03.2013г. всички суми са уредени. Отчета е подписан от И.П.– син и от адвокат Т..

Доходът, който адв.Т. е получила от З. Петрова в лично качество и като ЕТ общо е в размер на 2700 лв. Само по договора от 01.06.2012 г. (л.1373) няма доказателство за направено плащане. По всички останали договори уговореното възнаграждение е платено и плащането е надлежно удостоверено.

 

42. Г.Попов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 28.02.2012г. (л.1089), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по бракоразводно дело № 11451/2011г. по описа на РС – Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв., Начинът и срокът на плащане – платени. Платената сума е 500 лв. на датата на сключване на договора.

С постановеното по дело № 11451/2011г. по описа на РС – Бургас решение е допустан развод, разноски не са присъждани. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=x3JI1pXbQc4%3D).

Доходът, който адв.Т. е получила от Х.Димитров общо е в размер на 500 лв., колкото е договореното и платено възнаграждение.

 

43. З. Илиев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 19.07.2012г. (л.1092-гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по обжалване на присъда по НЧХД № 4866/2011г. по описа на БРС, пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 600 лв. Начинът и срокът на плащане –  „изцяло и в брой днес”. Платената сума е 600 лв. на датата на сключване на договора.

З. Илиев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 05.07.2012г. (л.1093), по силата на клиентът доплатил на жалбоподателката адвокатски хонорар по НЧХД № 4866/2011г. по описа на БРС в размер на 1000 лв. Начинът и срокът на плащане –  „изцяло и в брой днес”. Платената сума е 1000 лв. на датата на сключване на договора.

Същият клиент е сключил договор с жалбоподателката за правна защита и съдействие на 16.05.2012г.(л.1259), по силата на който тя се е задължила да осъществи процесуално представителство по НЧХД № 1751/2012г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 4 270 лева. Начин и срок на плащане - „платени изцяло и в брой на 16.05.2012г.” Платената сума е отбелязано, че е в размер на 4 270 лева.

Производството по НЧХД № 1751/2012г. на БРС е било прекратено поради оттегляне на тъжбата. В това производство З. Илиев е бил подсъдим. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=YVTFQt9qmuU%3D ).

На л.771 е представена разписка, според която на 30.01.2013г. адвокат Т. е получила от З. Илиев сумата от 4 270 лева като хонорар по НЧХД № 1751/2012г. на БРС, съгласно анекс от 12.07.2012г.

На л.771 гръб е представен отчет за НЧХД № 1751/2012г. на БРС и ВНЧХД № 167/2013г. на БОС. Според отчета клиентът З. Илиев е платил сумата от 4 270 лева на 30.01.2013г. Направените разходи са в размер на 21,20 лв., адвокатския хонорар е в размер на 4 200лв., остатъкът от 50 лева е върнат в брой. Отчетът е подписан от клиента и адвоката.

Доходът от този клиент за периода 2012г. е 1600 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение в два договора, съответно от 19.07.2012г. (л.1092-гръб) и от 05.07.2012г. (л.1093). Плащането на 4 270 лева съдът приема, че е осъществено през 2013г.   

 

44.Д.Динев е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 23.01.2012г. (л.1097), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство пред БРС за образуване и водене на гр.дело № 429/2012г. Договореното възнаграждение е в размер на 850 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени изцяло и в брой”. Платената сума е в размер на 850 лв. на датата на сключване на договора.

По делото липсват други доказателства за това правоотношение между жалбоподателката и клиента Д.. В посоченото гражданско дело клиентът не участва в лично качество, а като законен представител на кооперация. Производството по делото завършва със споразумение, в което няма клауза за направените разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=UqGaHQzem28%3D).

Съдът счита, че от представения договор се извлича достатъчно информация, която доказва плащането на възнаграждение в размер на 850 лева, осъществено през 2012г. и по-конкретно на датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Затова същата сума следва да бъде включена в дохода на жалбоподателката за 2012г., спрямо който ще се определи дължимият данък по ЗДДФЛ и ЗОВ

 

45.С. Кисьов и М. Кисьова са сключили договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 16.01.2012г. (л.1097 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по гражданско дело по описа на БРС за 2012г. за отмяна на договор за дарение. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – „Платени изцяло и в брой на 16.01.2012г.” Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

На 20.12.2012г. С. Кисьов е сключил друг договор за правна защита и съдействие с адвокат Т., по силата на който тя се задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на въззивно гражданско дело пред БОС във връзка с обжалване на решение № 1713/12г. по гр. дело № 524/2012г. на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лева. Начинът и срокът на плащане – „в момента изцяло и в брой”, платената сума е 350 лева на датата на сключване на договора.

С решението, постановено по гр.дело  №524/2012г. на БРС не са присъдени разноски в полза на клиентите на адвокат Т.. А със съдебният акт по въззивно гр.дело № 307/2013г. на БОС първоинстанционното решение частично е обезсилено и делото е прекратено в тази част, а в останалата част е потвърдено обжалваното решение на БРС. Отново разноски в полза на Кисьови не са присъдени.

На л. 765 е представен отчет относно описаните по-горе дела, в който е посочено, че С. Кисьов е платил 350 лева на 16.01.2012г. и 350 лева на 20.12.2012г. Като разходи по делото са описани множество суми, които трудно могат да се разчетат. Срещу размер на адвокатския хонорар е посочено „0 лева – чл. 5, наредба № 1”. Остатъкът от 300 лева е записано, че следва да се върне след решението на БОС. Отчетът съдържа подпис на клиент и на адвокат.

Съдът въз основа на описаните факти счита, че през 2012г. от тези клиенти жалбоподателката е получила адвокатско възнаграждение общо в размер на 700 лева.

Представените по делото договори еднозначно и категорично сочат, че договореното по тях възнаграждение е платено на датата, на която е сключен договорът.

Представеният отчет освен, че не притежава достоверна дата, съдържа множество записвания ръкописно върху бланка, изготвена на компютър, като от документа не може да се установи дали клиентът се е подписал след като бланката наречена „отчет” е била попълнена във вида, в който е представена по делото или се е подписал върху част от текста, а останалият текст е добавен по-късно. Тези съмнения произтичат от множеството вмъквания, които са направени, както и от факта, че въпреки копийният носител на документа, натискът, а оттам и цвета на химикалната паста се вижда, че са различни. И най-накрая, отчетът не сочи категорично, че остатъкът е върнат. Там е заявено, че следва да бъде върнат.

Независимо от изложеното, съдът, позовавайки се на общите мотиви, които е изложил в началото на решението, счита, че след като в договорите за правна защита и съдействие е договорен конкретен размер на адвокатското възнаграждение и същите договори сочат, че този размер и платен, то всякакви твърдения, които целят да установят, че в договора е записан не хонорара на адвокат, а общата сума, похарчена за образуване, движение и приключване на съответното дело, за процесуално представителство и за събиране на доказателства, са несъответни на разпоредбите на Закона за адвокатурата и в процесния случай са и недоказани.

 

46.Х. Кондов е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 12.03.2012г. (л.1098 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по гр.дело № 716/2012г. по описа на Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 528 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 528 лв. на датата на сключване на договора.

На л. 765 гръб е представена декларация, подписана от адвокат Т., с която тя декларира, че сумата от 486 лева, получена от нея по гр.дело № 10914/2011г. по описа на БРС, гр.дело № 716/2012г. по описа на БРС, гр.дело № 972/2013г. по описа на БОС е предала на Х. Кондов на 04.07.2013г. в брой. В декларацията е посочено, че общо са й платени 528 лева, направените разходи са в размер на 42,03 лева и остатъкът от 486 лева е възстановен. Адвокатският хонорар е 0 лева по чл.5 от наредба № 1.

Представената декларация представлява твърдение на жалбоподателката, което не е доказано. Не са посочени основанията, поради които са приложени основанията по чл. 5 от наредба № 1 от 2004г., а освен това безвъзмездното предоставяне на адвокатска услуга се уговаря в договора, а не в последваща декларация от адвокат. По тези причини съдът счита, че в процесния случай като доход за 2012г. следва да бъде възприета сумата от 528 лева, която представлява договореното адвокатско възнаграждение, платено на датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.

 

47. И. ачев е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 15.03.2012г. (л.1103), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство пред Районен съд Бургас по образуване и водене на гр.дело по описа на съда за 2012г. Договореното възнаграждение е в размер на 550 лева, Начинът и срокът на плащане – „по банков път в тридневен срок от подписване на пълномощно”. Посочена е банковата сметка и нейния титуляр адвокат Т.. Не е посочена сума срещу записа в договора „платена сума”. Върху копието от договора, представено по делото, е записано гр.дело № 2371/2012г.

В разпечатката от банковите операции, извършени по сметката на жалбоподателката, се установява, че договорената сума е била платена по банков път на 16.03.2012г.(л.196-гръб). (За другите два превода извършени през 2012г. от И. Бачев и Й. Б., съответно на 03.07.2012г. и на 29.11.2012г. виж. т.51 от 2012г.)

Със съдебния акт, постановено по гр. дело № 2371/2012г. не са присъдени разходи в полза на И. Бачев.

На л.356 е представен отчет-разписка, според който И. Бачев и майка му Й. Б. през 2012г. са платили 550 лева на 16.03.2012г., 800 лева на 03.07.2012г. А Й. Б. е платила 100 лева на 29.11.2012г. След като страните констатирали, че не се дължи никаква сума, платените суми общо в размер на 1450 лева са възстановени на 24.12.2012г. Отчетът е подписан от адвоката и от И. Бачев.

На л.767 гръб е представен друг отчет по същото дело – гр.дело № 2371/2012г., според който клиентите Й. Б. и И. Бачев са платили 550 лева на 15.03.2012г. – банка – 16.03., 80 лева на 07.05.2012г., други 80 лева на 12.11.2012г. и 250 лева на 12.02.2013г. Направените разходи са общо в размер на 167,52 лева. Адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева – договорено. За възстановяване на клиента е записана сумата 492,48 лева, след което е записан текстът „изплатени 490 – Б.”. Отчетът е подписан от Й. Б. и адвокат Т..

Разпитаната по делото свидетелка Б. относно отчета на л.767 заяви, че не си спомня за какво е било делото, но предположи, че е за спор, който имат с бащата на А., който заключил техния имот. Посочи, че платила сумата по банков път, а през 2013г. й била възстановена. Свидетелката заяви още, че при работата й с адвокат Т. е превеждала пари за такси и за всичко каквото трябва и накрая Т. й представила „рекапитулации”, в които е посочено какво е похарчено, какво е останало и какво клиентката трябва да плати. Твърди, че един случай е имало, при който Т. е работила безплатно, но в договора винаги е фигурирало възнаграждение и накрая „си оправяли сметките”.

Съдът счита, че от представения договор за правна защита и съдействие се установява размерът на договореното адвокатско възнаграждение, а от банковите преводи, чиито разпечатки също са представени, се установява направеното плащане на следващия ден след подписване на договора. Затова като доход за 2012г. от този клиент следва да бъде призната сумата от 550 лева, която да бъде включена в данъчната основа за периода.

Представеният отчет не притежава достоверна дата и освен това липсват доказателства, които да удостоверят връщането на сумата. По делото няма данни за сключени договори за 800 лева също от И. Бачев и за 100 лева с клиент – неговата майка – Й. Б., но има доказателства, че те са платени по повод правоотношение между адв.Т. и А. Н.а – т.51 от период 2012г.  

 

48Д. Димитрова е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 20.03.2012г. (л.1103 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на гражданско производство по реда на ЗЗДН пред Районен съд Бургас.  Договореното възнаграждение е в размер на 400лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 400лв. на датата на сключване на договора.

Върху представеното по делото копие от договора за правна защита е записано гр.д.№ 2529/2012г. по описа на БРС. Със съдебният акт постановен по посоченото дело районният съд е осъдил другата страна да заплати на Д. Димитрова направените по делото разноски в размер на 600лв., между които и платеното възнаграждение на адвокат Т. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=3Hvh4JV3PLo%3D).

На л. 324 е представен отчет по гр.д.№ 2529/2012 г. на БРС, с клиент Д. Димитрова , в който е посочено, че клиентът е платил 400лв. Направените разходи по делото са в размер на 247,70лв. Като размер на адвокатското възнаграждение са посочени 100лв., а остатъкът от 53 лв. е записано, че е върнат на майката.

На същата страница е представена декларация, подписана от адвокат Т., според която към 15.06.2012г., след изчистване на дължимите суми и приспадане на платеното, се декларира, че сумата от 53 лв. е била възстановена на майката на Дияна.

Въз основа на тези факти съдът счита, че сумата от 400лв., която представлява договореното и платено адвокатско възнаграждение следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., въз основа на които ще се определят дължимите данъчни и осигурителни задължения за този период. Представената декларация е писмено твърдение на жалбоподателката, което не е доказано по делото, а отчетът не е подписан от клиента, не притежава достоверна дата и за това отразените в него данни не могат да опровергаят фактите, които се извличат от договора за правна защита и съдействие и от съдебният акт, с който на клиента на адвокат Т. са присъдени разноски, включващи възнаграждение за адвокат в размер на 400лв., а не в размер на 100лв., както се твърди в отчета.

 

49.Р. Х.е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 26.03.2012г. (л.1104), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по гр.д. по описа на БРС за 2012г., по което е обжалвано разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Договореното възнаграждение е в размер на 550лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 550 лв. на датата на сключване на договора.

Върху представеното по делото копие от договора е записано гр.д.№ 2735/2012г. по описа на БРС. С постановеното по делото съдебно решение, съдът е осъдил другата страна да заплати на Р. Х. направените по делото разноски в размер на 813,66лв. В мотивите на решението изрично е записано, че 550лв. от всички присъдени разноски на Х.а представляват платеното адвокатско възнаграждение.

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът удостоверява, че сумата от 550 лв. е платена тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице за данъчен период 2012г.

 

50.И.Конярски е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 04.04.2012г. (л.1105), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по гр.д.№ 2763/2012г. по описа на Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 250 лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 250 лв. на датата на сключване на договора.

Върху представеното копие от договора е записано гр.д.№2763/2012г. на БРС. Съдебното производство по това дело е завършило с определение, с което съдът е одобрил постигната от страните спогодба. Няма клауза за разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=wL%2Fgq6IenJU%3D ) .

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът удостоверява, че сумата от 250 лв. е платена тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице за данъчен период 2012г.

 

51.А. Н.а Н.а е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 28.02.2012г. (л.1105 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство във връзка с образуване и водене на дело пред БРС относно опразване на имот от Н. Н.. В договора липсва уговорено възнаграждение, не е посочен начин и срок на плащане, нито платена сума. 

Върху копието от договора, представено по делото, е записано гр.д.№2835/2012г. на БРС. Постановените по делото съдебни актове не присъждат в полза на А. Н.а разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=WYUvTYRls2k%3D) (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Di1%2FSnqfp7I%3D)

По делото на л.746 е представен отчет по договор от 28.02.2012г. за гр.д.№ 2835/2012г. на БРС, въз.гр.д.№ 1377/2013г. на БОС и въз.гр.д.№ 722/2014г. Като клиент е посочена А. Н.а Н.а. Общо платената сума от клиента е 1 425 лв. В отчета е посочено, че плащането е извършено по банков път „чрез Б.”. Разходите според отчета са в размер на 1449,15лв. Размерът на адвокатското възнаграждение е 0 лв.  Записано е че клиентът следва да заплати още 24,15лв. Отчетът е подписан от адвокат Т. и от Й. Б. (пълномощник).

От справката за направените превоти по сметката на Т. е видно, че за 2012г. има още две плащания – 800 лв. на 03.07.2012г. превод от И. Бачев, за който се изясни по-горе, че е син на Й.Б., с основание „адвокатски хонорар за сметка на А. Н.а“ и 100 лв. на 29.11.2012г. превод от Й. Б. с основание адвокатски хонорар.

По делото е разпитана като свидетелка Й. Б., която при предявяване на отчета на л.746 заяви, че това е нейният почерк, а А. Н.а е младо момиче, тяхна наемателка в Созопол, която през 2012г. била в И.и Б. търсила адвокатска помощ от нейно име. Свидетелката заяви, че отразеното в отчета е така, както се е случило в действителност.

Фактите, съдържащи се в отчета, не дават достатъчно информация за момента на плащане, но банковите преводи точно сочат, че по повод случая на А. Н.а на адв.Т. са платени общо 900 лв. по банков път с основание „адвокатски хонорар за сметка на А. Н.а“. Тези преводи са през 2012г. Самата Й. Б., в качеството на свидетел заяви, че тя е посредничила в това правоотношение между жалбоподателката и клинта А. Н.а. Ответникът не е представил доказателства за плащане на цялата сума в размер на 1 425 лв., за това в дохода за 2012г. следва да се включи сумата от 900 лв., за която е установено, че е платена по банков път и чието основание е именно „адвокатски хонорар за сметка на А. Н.а“.

Вярно е, че в договор за правна защита и съдействие не се съдържа уговорено възнаграждение, но представения отчет в частта за плащането представлява признание на жалбоподателката за направено плащане на посочената сума, което се потвърждава от свидетелката Б.. Тези данни от отчета и свидетелските показания съпоставени с двата превода по банковата сметка на Т. с основание „адвокатски хонорар“ водят до извода за доказано плащане на 900 лв. възнаграждение.

 

52.И. Х. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 18.04.2012г. (л. 1107), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на дело по описа на РС Бургас за 2012г. Договореното възнаграждение е в размер на 280 лв. Начинът и срокът на плащане –  „изцяло и в брой”. Платената сума е 280 лв. на датата на сключване на договора.

Върху договорът е посочено гр.д. № 3865/2012г. по описа на БРС. С постановения по делото съдебен акт не са присъдени разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=082Ts8PMheo%3D ).

По делото на л.770 гръб е представен отчет по гр.д.№ 3865/2012г. на БРС с клиент И. Х., в който е посочено, че на 18.04.2012г. клиентът е платил 250 лв., след което е платил 27,50лв. на непосочена дата. Направените по делото разходи са в размер на 17 лв. Размерът на адвокатския хонорар според отчета е 80лв., остатъкът от 230,50лв. не е записано за какво е предназначен. Отчетът съдържа подпис само на адвокат Т..

Представеният отчет няма доказателствена стойност. Той представлява писмено твърдение на страната, което не е доказано по надлежния ред. Същевременно по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с клиента И. Х., според който страните са се уговорили адвокатското възнаграждение да е в размер на 280лв., които са били платени на датата, когато договорът е сключен. Това доказателство е достатъчно за да се направи извод, че сумата от 280 лв. следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г., защото е платена реално през същата година.

 

53.А. Бакалов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 27.06.2012г. (л.1110 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.дело пред БРС по реда на чл.50 от СК. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане –  „платено изцяло и в брой”. Платената сума е 500 лв. на датата на сключване на договора.

Върху договорът е посочено гр.д.№ 5331/2012г. на БРС. С постановения по делото съдебен акт няма присъдени разноски. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2B7Q0dBXxHt8%3D).

На л.773 е представен отчет по договор от 27.06.2012г. във връзка с гр.д.№ 5331/2012г. на БРС, с клиент А.Бакалов. В отчета е посочено, че клиентът е платил 500лв. в брой на 27.06.2012г. Разходите са общо в размер на 38 лв. Адвокатският хонорар е 0 лв. Остатъкът от 462 лв. е върнат. Отчетът е подписан от А.Бакалов и от адвокат Т..

На л.361 е представен друг отчет за същото гр.дело №5331/2012г. с клиент А.Бакалов. В него е посочено, че клиентът е платил 500лв., разходите за делото са 9 лв. Адвокатският хонорар е 0 лева, а остатъкът от 491лв. е върнат. Отчетът е подписан от адвокат Т. и от С. Бакалова – майка.

Съдът счита, че в случая по делото са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Договорът за правна защита и съдействие не е оспорен. Той съдържа волеизявлението на двете страни, участващи в правоотношението относно размера на адвокатското възнаграждение и момента на неговото плащане. Представените отчети съдържат различна информация за платената сума и разноски по едно и също дело. Това противоречие само по себе си налага извода, че в отчетите не са отразени достоверни факти. Отделно от това тези отчети не притежават дата, която да може да бъде противопоставена на трето лице, в случая ответника. В отчетите еднакво се твърди, че клиентът А.Бакалов е платил 500лв., но същевременно се твърдят различен размер на направените разходи за едно и също дело, различна сума, която е върната и най-важното – твърди се, че тази сума е върната на различни лица.

По изложените съображения според съда сумата от 500 лв. следва да бъде включена в дохода на жалбоподателката за 2012г.

 

54.К. Тасков е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 30.08.2012г. (л. 1112 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по НЧХД № 2885/2012г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 1 750лв. Начинът и срокът на плащане –  „изцяло и в брой днес”. Платената сума е 1 750 лв. на датата на сключване на договора.

По делото е представен отчет на л.389 за НЧХД № 2885/2012г., според който клиентът е „И.Петров/за К.Тасков”. Посочено е, че клиентът е платил: „(От И. за К.) 1 750лв. (на 30.08.2012г.) + 50лв. (25.07.2014г.)”. Разходите са общо в размер на 6,50лв. Адвокатският хонорар е от 0 лева. Остатъкът в размер на 1793,50 лв. възстановен на клиента. След това е записано „Платени в брой 1 790 лева”. Отчетът е подписан от И.П.и от адвокат Т..

Като доход следва да бъде отчетена сумата от 1 750 лв., която е договорена между титулярът клиент К. Тасков и адвокат Т. и е платена в деня, в който е сключен договорът . Представеният отчет на първо място не изяснява по каква причина е подписан от друго лице, каква е връзката между това лице И.П.и клиентът К. Тасков. Освен това отчетът сочи различни, макар и близки по размер суми, които се твърди, че са върнати на клиента. За сетен път в този отчет се твърди, че адвокатският хонорар е 0 лева, но от доказателствата не може да се изясни по каква причина това обстоятелство не се съдържа като клауза в договора за правна защита и съдействие, където му е мястото. Няма доказателства, че въпросната клауза от договора е изменена, няма доказателства на кое от посочените в чл. 5 от Наредба № 1/2004г. обстоятелства адвокатската услуга е предоставена безвъзмездно. Абсолютно нелогично е при липса на адвокатски хонорар и при разходи в размер на 6,50 лева да се плаща първоначално сума, която е над 200 пъти по-висока от направените разходи. По делото, както в този случай, така и в останалите случаи, няма доказателства, които да обосновават логическа връзка между факта, че жалбоподателката първоначално договаря и получава четирицифрена сума като възнаграждение, а впоследствие се опитва да отчете безвъзмездно предоставяне на услугата, при наличие на нисък размер на разходите.

По изложените съображения съдът счита, че сумата от 1 750 лв. следва да бъде включена в дохода на жалбоподателката за 2012г. 

 

55.Х.Кунчев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 27.08.2012г. (л.1114 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по заповедно производство по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 100 лв. Начинът и срокът на плащане –  „ в брой, в момента на подписване”. Платената сума е 100 лв. на датата на сключване на договора.

На л.775 е представен отчет по гр.д.№ 6861/2012г. с клиент Х. Кунчев. В отчета е посочено, че клиентът е платил 100лв. + още 30 лева, платени на 18.09.2012г. Като разходи е посочена сумата от 131,48 лева. Размер на адвокатския хонорар 60 лв., след което е посочено, че клиентът дължи още 41,47 лева. Отчетът е подписан само от адвокат Т..

В този случай също доказателствата сочат, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение е 100 лева, което се удостоверява от сключения договор за правна защита и съдействие.

Представеният отчет представлява писмено твърдение на страната, което не е доказано. Отделно от това размерът на посочените суми е нелогичен, тъй като е заявено, че общо са платени 130 лева, от тях са изразходвани 131 лева, отделно от това адвокатският хонорар е още 60 лева, което означава, че клиентът трябва да плати 191 лева, при платени 130 лева излиза, че дължи още 61 лева, а същевременно в отчета е записано, че клиентът дължи още 41 лева. Този отчет няма доказателствена стойност не само с оглед съдържанието му, но най-вече и поради факта, че представлява само писмена декларация на жалбоподателката. За това в доходите за 2012г. следва да бъде включена сумата от 100 лева.

 

56.З.Колев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 20.08.2012г. (л. 1115 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№ 7360/2012г. на Районен съд Варна.  Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Начинът и срокът на плащане –  „ платени изцяло и в брой”. Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора.

Върху договорът е посочено гр.д.№ 7869/2012г. по описа на БРС. Страните са се договорили за процесуално представителство по гр. д. № 7360/2012г. на РС Варна. Съдът по това дело е приел, че то не му е подсъдно, прекратил е производството и го е изпратил по подсъдност на Районен съд Бургас. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4RqW4B02ZlU%3D ). По тази причина върху копието от договора е посочен номер на дело по описа на БРС.

Със съдебният акт, постановен по гр.д.№ 7869/2012г. РС Бургас е осъдил другата страна да заплати на Златин Колев направените по делото разноски в размер на 400,68лв., съобразно цената на отхвърления иск срещу него. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=ENRw2AWRtYk%3D ).

На л.373 е представен отчет по договор от 20.08.2012г. за гр.д.№ 7360/2012г. на Районен съд Варна, гр.д.№ 7869/2012г. на БРС и в.гр.д.№2229/2013г. на БОС. В отчета е посочено, че клиента Златин Колев е платил общо 850 лв. за всички инстанции, от които направените разходи са в размер на 821,85лв. Адвокатският хонорар е 0 лева, а остатъкът за възстановяване на клиента е 28,15лв. Отчетът е подписан от клиент и адвокат.

Релевантен за този период е описаният по-горе договор, който не включва процесуално представителство пред Окръжен съд Бургас. В договора еднозначно е уговорен размера на възнаграждението, който очевидно касае само първата инстанция. Изрично двете страни са посочили, че договорената като възнаграждение на адвоката сума е платена тогава, когато е сключен договора. От присъдената със съдебния акт сума се установява, че платеното възнаграждение от 450 лв. е претендирано като разноски по делото, разгледано от Районен съд Бургас. По-малката сума, присъдена от съда (400,68лева) се дължи на факта, че съдът уважава частично искането за присъждане на разноски. Тези факти са достатъчни настоящият съдебен състав да приеме, че адвокатското възнаграждение в случая е 450 лева и е било платено реално през 2012г. Записванията в отчета противоречат на доказания факт, че двете лица участващи в правоотношението, скрепено с договора за правна защита, са претендирали пред съда договорената и платена като адвокатски хонорар сума да бъде присъдена като разноски. Това означава, че страните са твърдели реалното плащане на тази сума. За това съдът счита, че отчетът не отразява вярно фактите от обективната действителност и не следва да се кредитира, освен по изложените съображения и заради това, че липсват доказателства страните да са се договорили адвокатската услуга да е безвъзмездна. Както съдът посочи и в други случаи, тази уговорка следва да присъства в договора за правна защита и съдействие. 

По изложените съображения сумата от 450 лева следва да бъде включена в дохода на жалбоподателката за 2012 година.

 

57.Д. Харитова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 18.10.2012г. (л.1117 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по трудово дело  по описа за 2012г. пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв., Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 500лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е записано гр.д. №8505/2012г. по описа на РС Бургас. Постановеният по делото съдебен акт съдържа диспозитив, с който другата страна е осъдена да заплати на Д. Харитова  направените по делото разноски в размер на 500лв., които представляват платеното от нея адвокатско възнаграждение. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Vjc7kLJFLtQ%3D ).

На л.401 е представен отчет, който касае гр.дело  № 8505/2012г. и изпълнително дело № 117/2013г. Според този отчет клиентката Харитова е платила 500 лева на 18.10.2012г. и 650 лева на 20.02.2013г. Разходите по делото са 0 лева, като адвокатски хонорар е посочена сумата от 50 лева, а остатъкът от 1 100 лева е записано, че са върнати в брой на Харитова.

И в този случай договорът за правна помощ и присъдените от районния съд разноски са категорично доказателство, че жалбоподателката е получила възнаграждение в размер на 500 лева през 2012г., както се сочи в самия договор. Няма доказателства страните да са се съгласили адвокатската услуга да е безвъзмездна. Отчетът, както и всички други такива не притежава достоверна дата, нито е в съС.ие да удостовери, че всички ръкописни записвания в него са направени по едно и също време и то преди да се подпише клиента. В конкретния случай в подкрепа на това съмнение е факта, че първо платената сума е записана на второ място, а сумата, която е платена на следващата година е записана с друг химикал на първо място, което е нелогично, но това може да се обясни, ако се приеме, че първоначално платената сума от 500 лева е била записана по средата на реда, а след това другата сума е добавена доста по-късно. Кога са записани данните за адвокатски хонорар и остатък не би могло да се установи. Съществени за извода на съда са обстоятелствата, че страните не са се договаряли за предоставяне на безвъзмездна адвокатска услуга, както и че те са претендирали пред районния съд този размер на адвокатското възнаграждение, който е записан в договора за правна помощ, че е платен. Възможно е клиентът да остава с впечатлението, че му връщат суми, тъй като очевидно от изхода на това съдебно производство, за което е била наета адвокат Т., съдът е удовлетворил всички претенции на нейния клиент и е осъдил другата страна да заплати множество суми, които са предмет на самото производство. След принудителното събиране на тези суми и опосредственото предаване чрез процесуалния представител, клиентът несъмнено е с впечатление, че е получил в края на съдебното производство пари от адвокат, но това не са върнати суми от предварително договореното възнаграждение.

По изложените съображения в конкретния случай като доход за 2012 година следва да бъде отчетена сумата от 500 лева, която е договорена и платена като адвокатско възнаграждение.

 

58. Й.Х.Х. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 23.10.2012г. (л.1118 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по бракоразводно дело  на БРС по описа за 2012г. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв., Начинът и срокът на плащане –  „ платени в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 8814/2012г. на БРС.  Със съдебния акт, постановен по това дело не са присъдени разноски в полза на Йо. Х.. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=VMqSXIJm2mA%3D ).

На л. 777 е представен отчет, който касае договор от 23.10.2012г. и гр.д.№ 8814/2012г. на БРС. В отчета е записано, че на датата на сключване на договора са платени 450 лева, разходите за делото общо са 56,35 лева, размерът на адвокатското възнаграждение е 0 лева, а остатъкът от 393,65 лв. е посочено, че е за възстановяване на клиента. Отчетът съдържа подпис на клиент и адвокат.

Отразеното в отчета противоречи на сключеният между страните договор за правна защита и съдействие. Липсва представен договор или анекс, в който страните да са се договорили за безвъзмездно предоставяне на адвокатската услуга. За това съдът счита, че сумата от 450 лева, договорена и платена като адвокатско възнаграждение, следва да бъде включена в дохода на жалбоподателката за 2012г.

 

59.С. Илиев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 27.11.2012г. (л. 1121 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д по описа за 2012г. на РС Бургас по реда на чл. 124 от ГПК и чл. 441 от ГПК. Договореното възнаграждение е в размер на 550 лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 550 лв. на датата на сключване на договора.

Върху договорът е посочено гр.д.№ 10024/2012г. на БРС. Със съдебният акт, постановен по делото, не са присъдени разноски в полза на Стойчо Илиев. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=fu%2BF8z3xKmc%3D ).

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът отразява, че сумата от 550 лева е платена в деня, в който е сключен, за това тази сума изцяло следва да наМ. място в основата за опреД.е на данъчните и осигурителни задължения на жалбоподателката за 2012 година. 

 

60. „МиЛ. 2005” ЕООД е сключило договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 12.12.2012г. (л. 1123), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по ч.гр.д. № 10190/2012г. на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 250 лв. В договорът не е посочен начин и срок на плащане, нито реално платена сума.

По делото е представен още един договор, сключен между същите страни, на същата дата, с предмет процесуално представителство по ч.гр.д. № 10189/2012г. на БРС, с договорено възнаграждение 250 лева и без отбелязване, че сумата е платена изцяло или частично. (л.1122 гръб).

По делото на л.780 гръб и 781 са представени две декларации, подписани от адвокат Т., в които тя заявява, че по двете посочени по-горе частни граждански дела не е получила никаква сума.

Изявлението на жалбоподателката в цитираните декларации нямат доказателствена стойност, то представлява твърдение на страната, което не е доказано чрез доказателствените средства, допустими в процеса. От представените договори за правна защита и съдействие, които са били надлежно представени по съответните дела, от където са получени в хода на насрещната проверка, се установява какъв е размерът на договореното възнаграждение и кога това възнаграждение е платено. В тези договори има клауза за размера на възнаграждението. Там липсва изявление на страните за срока на плащане на възнаграждението, както и дали договорената сума в крайна сметка е платена. За това съдът счита, че в конкретния случай няма доказателства жалбоподателката да е придобила като доход възнагражденията, които са уговорени по двата договора.

 

61. М.Матев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 13.12.2012г. (л.1123 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на производство за обезщетяване пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 650 лв. В договорът не е уговорен начин и срок на плащане, нито е отбелязана платена сума.

Върху договорът е отбелязано гр.д.№ 10918/2012г. на РС Бургас. Със съдебният акт, постановен по делото, другата страна е осъдена да заплати на М.Матев разноски в размер на 1 331,89 лева (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=K8fRbG8m8rM%3D ).

Претенцията на Матев е уважена частично, за това и присъдената за разноски сума не е цялата претендирана. Съобразно съотношението между поисканата и уважената претенция се установява, че размерът на разноските, които са претендирани е 1 344,39 лева. В тези разноски вероятно присъства и сумата от 650 лева, договорена с описания по-горе договор. В съдебното решение не се съдържат подробна разбивка на различните видове разноски, направени от Матев, които се претендират, а същевременно от мотивите на решението се установява, че по делото е назначавана единична и тройна съдебно-техническа експертиза. Най-същественото за целите на това производство е, че липсват доказателства за момента на плащане на сумата, тъй като съдебното решение, с което са присъдени разноски е постановена на 11.11.2013г., а съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания, до който момент най-късно може да се направи допустимо искане за разноски е проведено на 09.10.2013г. От тези факти единственият извод, който може да се направи е, че договорената като адвокатско възнаграждение сума е била платена най-късно към 09.10.2013г., но няма никакви доказателства, въз основа на които да се счита, че тази сума е платена през 2012 година.

По тези съображения съдът счита, че от правоотношението между Матев и адвокат Т. няма доказателства последната да е получила доход през 2012 година.

 

62.И. Кърджилов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 28.11.2012г. (л.1127 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на гражданско дело по смисъла на ЗС пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 1 550 лв. В договорът не е уговорен начин и срок на плащане, нито е посочена платена сума.

 Върху договорът е посочено гр.д.№ 1365/2013 г. по описа на БРС.  С постановения по делото съдебен акт производството е било прекратено поради оттегляне на сезиращият иск. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=RY%2BpJqaVbe0%3D ).

В този случай също отсъстват доказателства, от които да се установи дали договорената като възнаграждение сума в размер на 1 550 лева е платена и кога. За това съдът счита, че в този случай няма основания да се прави извод за придобит от жалбоподателката доход, произтичащ от клиента Кърджилов.

 

63. ”Ауто Микс 2010” ООД е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 03.07.2012г. (л.1170), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по търговско дело № 305/2012г. на БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 250 лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е 250 лв. на датата на сключване на договора.

С решението, постановено по т.д.№ 305/2012г., Окръжен съд Бургас е осъдил другата страна да заплати на „Ауто Микс 2010” ООД разноски в размер на 125 лева. От мотивите на решението се установява, че това са половината от претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=gi7ilyHmR9s%3D ).

Доколкото в съдебното решение на Окръжен съд Бургас еднозначно е посочено, че общо претендираните разноски, представляващи само платеното адвокатско възнаграждение са били в размер на 250 лева и след като същата сума е договорена и платена при сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът счита, че тази сума следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012 година.

 

64.РС Средец адвокат Т. е била назначена за особен представител по гр.д.№ 508/2010г. по описа на Районен съд Средец (л.1229). Според част от определение на съда, представено на л.1229 гръб, производството по гр.д.№ 508/2010г. е било прекратено.  Поради липса на началната страница на определението, не може да се установи кога се е случило това. С това определение на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК – адвокат Т., е разпоредено да се изплати сумата от 400лв. внесена от ищцата по сметката на съда.

На л.1230 е представено копие на дневно извлечение от Банка „ДСК”, филиал Средец, по сметката на РС Средец, от което се установява, че на 29.03.2012г. по гр.д. №508/2010г. на адвокат Т. са изплатени 400лв. по банков път за възнаграждение за особен представител.

Изложените факти еднозначно доказват, че жалбоподателката е придобила доход в размер на 400 лева през 2012 г., които следва да бъдат включени в данъчната основа за опреД.е на дължимите данъчни и осигурителни задължения за този период.

 

65. Д. С.е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.07.2012г. (л. 1264 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство в производство в обжалване на определение на БОС по гр.д.№ 1208/2012г., пред ВКС. Договореното възнаграждение е в размер на 200 лв. Начинът и срокът на плащане –  „платени изцяло и в брой на 06.07.2012г.”. Платената сума е 200лв. на датата на сключване на договора.

На л.738 гръб е представен отчет включващ гр.д.№ 84/2011г. РС Царево, в.гр.д.№ 1208/2012г. на БОС и изп.д.№ 4/2012г. на ЧСИ Я. Бъчваров. Според отчета клиента Д. С.от *** е платил 1 350 лева на 02.04.2012г. + 200 лева касационно на 06.07.2012г. Направените разходи са в размер на 129,95 лева, размерът на адвокатското възнаграждение е 100 лева – общо. Остатъкът от 1 320 лева (върнати). Отчетът е подписан само от адвокат Т..

По делото не са представени други доказателства за плащането на сумата от 1 350 лева, за която се сочи в отчета. Съдът извърши справка в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и установи, че със съдебният акт по гр.д.№ 84/2011г. на РС Царево претенцията на С.ов е отхвърЛ. и не са му присъдени разноски, а според определението, с което приключва в.гр.д.№ 1208/2012г. на БОС, жалбата срещу решението на РС Царево е просрочена и е оставена без разглеждане. Няма произнасяне по разноските. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=enOLVV%2BihoI%3D и https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=hj4jRQ8RWDw%3D ).

По делото няма други писмени доказателства, за плащането на цялата сума, посочена в отчета. За това съдът счита, че в доходите за 2012г. следва да бъде включена само сумата от 200 лева, която е договорена и платена съгласно описания по-горе договор за правна защита и съдействие. Отразеното в отчета възнаграждение не съответства на останалите представени доказателства, за това следва да се приеме, че отчетът, подписан само от адвокат Т., представлява нейно писмено твърдение,което не е доказано посредством допустимите от закона доказателствени средства.

 

66.Т.В.Д. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 12.03.2012г. (л.1289), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Окръжна прокуратура Бургас и пред Карнобатски районен съд във връзка с обжалване на постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 07-362/2010г. по описа на РУП Карнобат. Договореното възнаграждение е в размер на 150 лв. Начинът и срокът на плащане –  „изплатени изцяло и в брой, в момента”. Платената сума е 150 лв. на датата на сключване на договора.

На л.393 е представен отчет, според който клиентът Т.В.Д. е платил 150 лева на 12.03.2012г. Направените разходи са в размер на 44,15 лева, адвокатското възнаграждение е 0 лева, а остатъкът от 105,85 лева е платен изцяло и в брой. Отчетът съдържа подпис на клиент и адвокат.

Т. Д. е разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание на 28.02.2017г. В показанията си той заяви, че са съученици със съпруга на М Т. и са семейни приятели. През 2012г водил две дела, по които го представлявала Т.. Давал е пари само за такси и разноски, но не и за хонорар.

На свидетеля е предявен отчет на л.784 (абсолютно идентичен с обсъдения по-горе отчет на л.393). По повод този отчет свидетелят посочи, че подписът, положен за клиент, е неговият, а когато се е подписвал, всичко е било написано. Първоначално предоставил сумата от 150 лева. След завършване на делата получил остатъка, описан в отчета.

Показанията на свидетеля подкрепят твърдението на жалбоподателката, че не е получила доход от адвокатската услуга, която е педоставила на този клиент. Със съдебния акт не са присъдени разноски в полза на Т. Д., които да опровергаят неговите показания в качеството му на свидетел.

По делото е представен и друг договор за правна защита и съдействие, сключен между същите страни, с предмет „процесуално представителство по ДП № 07-362/2010г. по описа на РУП Карнобат”. Този договор, обаче, не е в четливо копие и от датата може да се установи единствено денят– 04.11. Годината не е възможно да бъде установена. От остатъците от химикал върху копието, което е представено, тя може да бъде 2010, 2012 или 2013 година. Ако се направи логически анализ на фактите, като се отчете, че през м. март 2012г. този клиент е наел адвокат Т. да го представлява по повод обжалване на постановление за прекратяване на същото досъдебно производство и фактът, че това постановление е било обжалвано пред Районен съд Карнобат – ЧНД № 121/2012г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=0hq%2BneZcdiw%3D) и потвърдено от съда, следва да се приеме, че другият договор за процесуално представителство по досъдебно производство трябва да прехожда договора от м.март 2012г. След като датата на сключване на договора е неясна, съдът не може да обсъжда и да приема, че договореното с него възнаграждение е платено през същия период. Освен това следва да се каже, че от това, което се разчита се вижда договорено възнаграждение от 150 лева, но няма отбелязване, че цялата или част от тази сума е платена.

 

67.През 2012г. жалбоподателката е получила по банковата си сметка платени от Националното бюро „Правна помощ” (НБПП) общо 3 490 лева (л.197), от които на 17.01.2012г. са преведени 120 лева, на 19.01.2012г. са преведени 400 лева, на 21.04.2012г. са преведени 350 лева, на 08.05.2012г. са преведени 520 лева, на 24.07.2012г. са преведени 200 лева, на същата да са преведени още 490 лева, на 30.07.2012г. – 120 лева, на 28.09.2012г. – 400 лева, на същата дата – още 100 лева. На 19.12.2012г. са направени четири превода, първите два по 150 лева, третият – 250 лева и четвъртият – 240 лева.

Сборът от всички преводи, направени от НБПП в размер на 3 490 лева следва да бъде включен в дохода на жалбоподателката за 2012г. Въпреки, че липсват други данни, освен направените преводи, за съда няма съмнение, че сумите представляват доход от адвокатска дейност с оглед платеца и предоставените му от закона правомощия.

 

68.През 2012г. по банков път в сметката на жалбоподателката са постъпили и следните суми: на 07.06.2012г. от Районен съд Бургас – 45,20 лева, на 21.08.2012г. от същия съд – 45 лева, на 12.09.2012г. от Районен съд Бургас – 50 лева, на 08.10.2012г. съшият съд превел 40 лева, на 10.12.2012г. от Районен съд Бургас са преведени 50 лева или общо 230,20 лева, които също следва да намерят място сред доходите на жалбоподателката за 2012г.

Съгласно представен по делото разходен касов ордер от 26.04.2012г. на Районен съд Бургас по гр.дело № 3897/2008г. на адвокат Т. по банков път е платена сумата от 150 лева, за това, че е била назначена за особен представител. Тази сума следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2012г.

По делото липсват възражения и доказателства, че тези суми, преведени от Районен съд Бургас и от НБПП имат друго основани, освен онова, което логически произхожда от функцията на платците – адвокатско възнаграждение.

 

69.На 07.11.2012г. по банковата сметка на жалбоподателката е постъпила сумата от 250 лева, платена от Б. Божидаров, а основанието е „адвокатска услуга”. С оглед това основание сумата следва да бъде причисЛ. към доходите за 2012г.

 

70.На 02.08.2012г. по сметката на жалбоподателката е постъпила сумата от 2 550 лева, платена от ЗКПУ „Съзнание” – ***, съобразно договор за правна защита от 23.01.2012г.

 

По делото е представена служебна бележка по чл.45, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗДДФЛ (л.166), според която жалбоподателката Т. е получила от ЗКУП „Съзнание” – ***, ЕИКС ***, облагаем доход по чл.24 от ЗДДФ в размер на 420 лева, от който е образувана година данъчна основа в размер на 365,82 лева, а разликата до 420 лева са удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер общо на 54,18 лева и платен авансово данък по реда на чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 36,58 лева. Тези плащания следва да намерят място при опреД.е на данъчните и осигурителни задължения за периода.

Сборът от така описаните доходи е 62 129,19 лв. в т.ч. и декларирания в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 020021307054010/18.12.2013г. за 2012г. доход в размер на на 6610,48 лева и доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в размер на 855,82 лв. 

 

V. Данъчен период 2013г.

Жалбоподателката Т. е декларирала доходи в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх.№ 0200И0130767/23.04.2014г. В приложение №3 е декларирала годишен размер на дохода от упражняване на свободна професия (адвокат) – 18 529,27лв. и доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в размер на 3 849лв.

По време на ревизията е установено, че няма превишение на извършените разходи над установените приходи.

Ревизиращият орган е приел, че са налице недекларирани  доходи в общ размер на 43 727,92лв., които са формирани като сбор от получени през годината хонорари от адвокатска дейност, от които 28 407лв. получени в брой и 15 320,92 лв. получени по банков път.

Така установените средства приходния орган е намалил с 200лв., които са превод от Лорита К. и е определил данъчните задължения въз основа на сумата от 43 527,92лв.

В съдебното производство, от събраните доказателства, в това число и тези съдържащи се в ревизионната преписка се установи:

 

1.На 09.05.2013г. жалбоподателката Т., в качеството на адвокат е сключила договор за правна помощ и съдействие № 1 (л.24) с А. Абгарян, по силата на който се е задължила да осъществи процесуално представителство на клиента Абгарян пред АСБ по адм.д.№ 1085/2013г. Съгласно договора страните са договорили възнаграждение в размер на 450 лв., което било платено изцяло в брой на датата на подписване на договора, съгласно самия текст на клаузите от този договор.

Договорът е представен на ревизиращият орган с придружително писмо от 01.06.2016г. (л.20) на съдебния администратор на Административен съд Бургас и към него е представен разходен лист по същото дело, който представлява списък с разноските представен от страната по това дело. Въпросният лист е подписан от адвокат Т.. В него е посочено, че на 08.05.2013г. е получен адвокатски хонорар в размер на 50 лв., на 09.05.2013г. е платена държавна такса в размер на 10 лв., на същата дата е платен адвокатски хонорар в размер на 450лв., на 27.09.2013г. е платен депозит за допълнителна експертиза в размер на 350 лв. и на 15.05.2013г. са платени 5,20 лв. за копиране. Общата сума посочена като разходи по делото е в размер на 865,20лв. Това са разходите, които адвокат Т. като процесуален представител на своя клиент Абгарян е претендирала за присъждане по въпросното дело.

По делото е представен отчет (л.898) по адм.д.№ 1085/2013г. на АСБ, в който е записано, че клиента А. Абгарян е платила общо 1060 лв., разходите са общо в размер на 521,20 лв. На 12.12.2014 г. са върнати 500 лв., а адвокатското възнаграждение е в размер на 38,80, което се отнася за 2014г. Отчетът е изготвен на 12.12.2014г.

Доколкото в договора за правна помощ изрично е посочено, че получената от адвокат Т. сума е в размер на 450 лв. съдът счита, че тази сума следва да бъде включена в данъчната основа за опреД.е на данъка по ЗДДФЛ, както и за опреД.е на ЗОВ, защото в договора за правна помощ никъде не е посочена сумата от 50 лв. заявена в разходния лист. Освен това очевидно и по делото не е представен допълнителен договор за правна помощ за сумата от 50 лв., защото такова доказателство не е изпратено от Административен съд Бургас при извършената насрещна проверка. Делото е завършило с решение № 482/ 25.03.2014г., с което жалбата на Абгарян е отхвърЛ.. Решението като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването си.

         На представеният отчет не може да бъде дадена вяра въпреки, че в него се съдържа подпис и на клиент. От една страна отразеното в отчета съществено се разминава с това от списъкът на разноските (наречен разходен лист) представен от адв.Т. по адм.д.№ 1085/2013г., а се отнасят за един и същ клиент и за едно и също дело. От друга страна съдържанието на отчета внася съмнение за дописване на част от текста неизвестно кога, защото общо платената сума е равна на сбора от сумите посочени като разходи по делото, върнати и хонорар на адвоката. Въпреки това след изброяването на тези суми се съдържа и текста „остатъкът е мой доход“, а не би следвало да има такъв остатък, ако се съди по изброените преди това суми, което води до съмнение, че част от посочените суми, като напр. върнатата в размер на 500 лв. и адв.хонорар в размер на 38,80 лв. са дописани по-късно. Не на последно място, отчетът не съдържа достоверна дата на неговото съставяне, която да е противопоставима на трети лица, в случая на ответника по делото.

 

2. На 05.06.2013г. жалбоподателката Т., в качеството си на адвокат е сключила договор за правна помощ и съдействие отново №1 (л.28), с клиент С. Рачев, по силата на който се е задължила да му окаже правна защита и съдействие, изразяваща се в обжалване на решение № 258/30.05.2013г. на директора на Агенция „Митници”. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. и в договора е посочено, че то е платено „в момента и в брой”.

Към договора е приложен разходен лист, представен по адм.д. № 1666/2013г., според който адвокатския хонорар е платен на пет пъти: на 16.11.2012г. – 550лв.; на 24.04.2013г. – 300лв.; на 05.06.2013г. – 350лв. (това е хонорара отразен в цитирания по-горе договор); на 02.07.2013г. – 550лв. и 30.08.2013г. – 500лв. Останалите посочени разходи са ирелевантни – те са за държавна такса, пощенска пратка и четири писма с обратна разписка. В разходния лист няма обобщена сума. 

Следва да се отбележи, че според постановеното по адм.д. № 1666/2013г. решение №905/26.05.2014г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=cssqlsc0cmg%3D) присъдените разноски са общо в размер на 860 лв. от които 10 лв.  – д.т. и 850 лв. адвокатско възнаграждение. От мотивите на решението не става ясно кога е платено това възнаграждение, но е посочено, че не са представени доказателства за някои от разноските описани в представения от страната списък с разноски между които и едно от адвокатските възнаграждения. За това настоящия съдебен състав, въз основа на събраните по това дело доказателства, счита, че за 2013г. е доказан само дохода описан в договор за правна помощ и съдействие отново №1 (л.28) от 05.06.2013г. в размер на 350 лв.

Според разходния лист платеният хонорар е в размер общо на 2 050лв., от които 550 лв. са платени през 2012г., останалите 1500лв. – през 2013г. Както договорът за правна помощ, така и разходния лист са получени от ревизиращия орган посредством насрещна проверка извършена на Административен съд Бургас, което води до извода, че по делото, по което адвокат Т. е била процесуален представител на С. Рачеве представен само договорът за правна помощ от 05.06.2013г., в който е отразено, че страните са се договорили за адвокатско възнаграждеине в размер на 350 лв. и е платено такова възнаграждеине на същата дата. С разходния лист, който представлвява списък с разноските адвокат Т. е претендирала адвокатски хонорар в размер на 2 050 лв., но сумата от 550 лв. се отнася за 2012г., а доколкото няма други доказателства, че адвокатски хонорар в размер на 1500лв. е платен през 2013г.(доколкото решението е постановено на 26.05.2014г.), съдът счита, че следва да вземе предвид сумата, отразена в договора за правна помощ в размер на 350лв.

 

3. На 22.02.2013г. жалбоподателката е сключила договор за правна помощ и съдействие с М. Гетова (л.33), с който се задължила да осъществи процесуално представителство пред Административен съд Бургас по обжалване на разпореждане № 1 от 08.02.2013г. (не е посочено на кой орган). С договора страните са се се съгласили адвокатското възнаграждение да е в размер на 350 лв., които са платени изцяло в брой.

Жалбоподателката е представила отчет (л.900). В него е посочено, че се касае за адм.д. №518/13 на АСБ и адм.д. №9873/13г. на ВАС, клиентът е М. Гетова, платената на 22.02.2013г. сума е 350 лв., от които 118,87 лв. са разноски по делата, остатъкът от 231,13 лв. е върнат на клиентката на 29.12.2013г., а жалбоподателката е предоставила адвокатска услуга безплатно. Отчета съдържа подпис на клиента.

По делото е постановено решение №1140/23.05.2013 по адм.д.№518/13г. на АСБ ( https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=gQM7AEHumy8%3D), с което жалбата на М. Гетова е отхвърЛ. като неоснователна, за това не става и въпрос за направените от страната разходи.

Съдът счита, че доходът на жалбоподателката за 2013 г. от това правоотношение е в размер на 350 лв., колкото е посочено в договора за правна помощ и съдействие. Представеният отчет не съдържа достоверна дата на неговото съставяне, която да е противопоставима на трети лица, в случая на ответника по делото. Клиентът не е потвърдил пред съда, че част от сумата е върната. Няма доказателства, че 350 лв. е цялата платена сума в т.ч. и разходите за д.т. и експертиза, а същевременно в договора изрично същият размер сума е уговорена и платена само като адвокатско възнаграждение.

 

4. На 20.02.2013г. жалбоподателката е сключила договор с В.Георгиев, по силата на който се е задължила да осъществи процесуално представителство пред ВАС „във връзка с адм.дело № 1352/2010г. на Административен съд Бургас”. Страните са се споразумели възнаграждението на адвоката да е 350 лв., като в договора е отразено, че сумата е платена изцяло и в брой, което означава, че е платена на датата на подписване на договора.

По делото е представен отчет на л.511, подписан от адвокат Т. и от В. Георгиев, според който клиентът е платил общо 600 лв., след това е добавено, че са платени от Община Приморско 660 лв. (банка). Като разходи по делото са посочени общо 438,70 лв. След което е записано „предадени на чичо В. 800лв. на 14.07.2013г.“ Като остатък е посочена сумата от 21,30 лв. – доход за 2013г. Така отразените суми в отчета са неясни – например не става ясно защо има плащане от община Приморско по банков път, нито става ясно ако клиентът е платил 600лв., как са му върнати 800 и има остатък 21,30лв. Такъв резултат се получава ако се събере сумата, платена от В. Георгиев в размер на 600лв. (според отчета) и сумата платена от Община Приморско по банков път в размер на 660лв. и от тях се извадят общата сума на направените разходи в размер на 438,70лв. и сумата посочена като върната на клиента В. Георгиев в размер на 800лв.

Съдът след като извърши справка по адм.д.№ 1352/2010г. по описа на Административен съд Бургас установи, че с постановеното по делото решение съдът е осъдил община Приморско да заплати на В. Георгиев сумата от 660лв. – разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=vrQUmeZdy0I%3D). Обсъжданият договор за правна помощ не касае това дело, а производство пред ВАС, което е инициирано по повод оспорването на съдебния акт по посоченото съд.производство.

С решение №7760/05.06.2013г. по адм.д. №3775/2013г. (http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/a97588e24e89d935c2257b80001bac94?OpenDocument) ВАС е оставил в сила решението на АСБ и е осъдил касатора за заплати на В.Георгиев направените разноски за касационната инстанция в размер на 350 лв., като в мотивите съдът изрично е посочил, че тази сума представлява адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с дата 20.02.13г.

При тези факти, като доход за 2013г. следва да се приеме сумата от 350 лв. Тази сума е договорена и платена като адвокатско възнаграждение за предоставените от Т. услуги, изразяващи се в процесуално представителство пред касационнната инстанция.

Твърдените в отчета факти за върнати на клиента суми и адвокатски хонорар в размер на 21,30 лв. са в пълно противоречие с фактите, които се установяват от двете решение съответно на АСБ и ВАС.

 

5. По делото е представен анекс (л.328 гръб), сключен на 05.09.2012г. към договор за правна помощ и съдействие от 24.02.2012г. между адвокат Т. и И.Петров, с който са се съгласили получената при подписването на договора сума за процесуално предстватилество по НХЧД № 1382/2012г. по описа на БРС в размер на 4 000лв. (получена на 24.02.2012г.) да бъде върната от адвокат Т. на клиента Петров поради негови материални затруднения. С анекса страните са се съгласили тази сума да бъде заплатена като хонорар по делото до края на м.февруари 2013г. или към датата на приключване на съдебното производство – което настъпи първо. Посочено е, че анекса има значението на разписка за върната от адвокат Т. на И.П.сума. Изрично е заявено, че анекса не обезсилва договора. Последният продължава до произвежда правно действие.

Според разписка на л.330, на 17.01.2013г. същият клиент – И.К.П.е платил на адвокат Т. в кантората й сумата от 4 000лв. като хонорар по НЧХД № 1382/2012г. на БРС съгласно уговорка от 05.09.2012г. (анекса към договора за правна помощ).

Разписката на л.330, в която се съдържа изявлението на Петров, че е платил на адвокат Т. сумата от 4 000 лв. на 17.01.2013г. съдържа подписа на жалбоподателката като получател, за това съдът приема, че в случая разписката удостоверява получаването на сумата, като приема, че тази сума е постъпила в патримониума на жалбоподателката в посочения размер и на посочената дата през 2013г.

 

6. Според договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.10.2013г. (л.434) между Д. Драгиева и адвокат Т., последната се е съгласила да осъществи процесуално представителство по образувано и водено бракоразводно производство, за което е договорен и платен изцяло в брой хонорар в размер на 550лв. Тъй като договорът е получен при извършване на насрещна проверка на Районен съд Бургас върху него е отбелязано, че той е бил представен по гр.дело № 9073/2013г.

Според постановеното по гр.дело № 9073/2013г. на Районен съд Бургас решение (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=7kzf5V7%2FOtw%3D) страните са постигнали спорадумение, одобрено от съда, като в частта за разноските – са се съгласили всяка страна да поеме направените от нея разноски.

Съдът счита, че доходът, който жалбоподателката Т. е получила от описаното правоотношение с клиента Д. Драгиева е в размер на 550 лв. платени през 2013г. В договора ясно е посочено, че уговорената като адвокатско възнаграждение сума е „платена изцяло и в брой“, което означава, че сумата е платена в деня на подписване на договора.

 

7. Според договор за правна помощ и съдействие №1, сключен на 01.07.2013г. между З. Илиев и адвокат Т., страните са се съгласили срещу възнаграждеине за адвоката в размер на 150 лв., той да осъществи процесуално представителство пред БОС във връзка с подадена жалба вх.№ 25508/2013г. на БРС по НЧХД № 4866/2011г. В договора е посочено изрично, че уговорената като адвокатско възнаграждение сума е платена „в момента изцяло и в брой”.

Според отчета (л.435 гръб) договорът между страните е сключен още на 19.12.2011г. за представителство по НЧХД № 4866/2011г. на БРС и ВНЧХД № 931/2012г. на БОС. Като платени от клиента са посочени сумите 400 + 1 000 + 600 + 150, или общо 2 150лв., за разходи е посочена сумата 26,91 лв., като размер на адвокатския хонорар е посочена сумата от 100лв., а остатъкът от 2 023,09лв. е заявено, че е възстановен на клиента. Отчетът е подписан както от адвоката, така и от другата страна по договора – З. Илиев.

Според присъда от 05.07.2012г. постановена по НЧХД № 4866/2011г. на РС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=HRrGA7U2DLU%3D), подсъдимият е осъден да заплати на З. Илиев сума в размер на 712 лв. – направени по делото разноски, от които 12 лева държавна такса за образуване на съдебно наказателно производство от частен характер, и 700 лева – половината от заплатеното на повереника на частния тъжител адвокатско възнаграждение. От това доказателство се установява, че платеното възнаграждение е в размер на 1400 лв.

Съгласно решение №364/15.01.2013 г. по ВНЧХД № 931/ 2012 г. на ОС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=eA%2BUEovnHc8%3D) подсъдимият е осъден да плати на частния тъжител З. Илиев сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

На л.682 е представен същия отчет, но на гърба е отразено, че 1400 лв. са за първа инстанция, 600 лв. са за втора инстанция, а 150 лв. са за допълнителна жалба. Там е посочено, че на 29.12.2013г. са предадени 2000 лева, колкото е сбора от присъдените разноски от РС-Бургас и от ОС-Бургас. Това означава, че отразените като върнати в отчета 2000 лева, всъщност не са възстановена от адвоката сума, а представляват присъдените от двете инстанции разноски, направени от клиента на адв.Т..

Същият клиент е сключил договор с жалбоподателката за правна защита и съдействие на 16.05.2012г.(л.1259), по силата на който тя се е задължила да осъществи процесуално представителство по НЧХД № 1751/2012г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 4 270 лева. Начин и срок на плащане - „платени изцяло и в брой на 16.05.2012г.” Платената сума е отбелязано, че е в размер на 4 270 лева.

На л.771 е представена разписка, според която на 30.01.2013г. адвокат Т. е получила от З. Илиев сумата от 4 270 лева като хонорар по НЧХД № 1751/2012г. на БРС, съгласно анекс от 12.07.2012г.

На л.771 гръб е представен отчет за НЧХД № 1751/2012г. на БРС и ВНЧХД № 167/2013г. на БОС. Според отчета клиентът З. Илиев е платил сумата от 4 270 лева на 30.01.2013г. Направените разходи са в размер на 21,20 лв., адвокатския хонорар е в размер на 4 200лв., остатъкът от 50 лева е върнат в брой. Отчетът е подписан от клиента и адвоката.

Постановените съдебни актове сочат, че платените адвокатски възнаграждения от този клиент не са в размер на 100 лева, както се твърди в отчета.

Доколкото по делото няма данни за други платени суми през 2013 година, следва да се приеме, че относим към този период доход е сумата от 150 лв.+4 270 лв.= 4 420 лв., колкото е посочено в цитирания договор от 01.07.2013г. и разписка на л.771. 

 

8. На 14.06.2013 г. жалбобподателката е сключила договор с Т. Чобенко (л.916), по силата на който се задължила да осъществи процесуално предствителство по възобновено гр.д. № 1143/2012г. по описа на Районен съд Несебър във връзка с получаването на апартамент от ЩИ. Галинов И.ов, а ако възобновяването не се осъществи, да води съдебен процес за получаване на апартамента от ЩИ. И.ов. Договореното възнаграждение е в размер на 1 250 лв. Според договора начинът на плащане е на вноски, като първата вноска от 400 лв. следва да бъде платена на 18.06.2013г., а последната – преди първото съдебно заседание.

По делото няма данни посочените суми да са платени до края на 2013 година за това не може да се направи извод, че жалбоподателката през 2013г. е получила доход от това правоотношение.

 

9. На 21.06.2012г. жалбоподателката е сключила договор със С. Енев, по силата на който се задължила да осъществи процесуално представителство по дело № 332/2012г. на Районен съд Айтос. Договореното възнаграждеине е в размер на 650 лв., от които към датата на сключване на договора са платени 200лв. (л.924).

На 19.08.2013г. е подписан друг договор между адвокат Т. и С. Еневза процесуално представителство пред ВКС във връзка с жалба по ч.гр.д. № 836/2013 на БОС. Договореното възнаграждение е 450 лв. Според договора сумата е платена изцяло в брой на датата, когато е сключен този договор.  (л.924 гръб).

Според отчет на л.366, Енев е платил 200 лв. на 21.06.2012г. и 450 лв. (ВКС), без да е посочено втората сума кога е платена. Направените разходи е трудно да бъдат разчетени, но като размер на адвокатското възнаграждение е посочена сумата от 50 лв., а за остатък е вписана сумата 495 лв., без да е заявено изрично, че са върнати на клиента. Отчета е подписан от клиент и адвокат.

По делото не става ясно дали сумата по втория договор е доплащането на договореното възнаграждение по договора от 21.06.2012 г. или договорът от 2013 г. е съвсем нов договор, но от гледна точка на облагането по ЗДДФЛ от значение е факта, че през 2013 г. жалбоподателката е получила от това лице сума в размер на 450 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за 2013г.

 

10. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен на 25.03.2013 г. между адвокат Т. и И.И.И. за процесуално представителство пред Окръжен съд Бургас във връзка с обжалване на присъда, постановена по НЧХД № 367/2012г. по описа на Районен съд Айтос. Договореното възнаграждение е в размер на 1 500 лв., начина и срока на плащане – „в момента, изцяло и в брой”. Платената сума е в размер на 1 500лв. (л.926 гръб).

На л.930 е представено копие от договор за правна помощ и съдействие сключен между същите страни на 01.10.2013г. с предмет „подаване на искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД и процесуално представителство пред РС Айтос“. Договореното възнаграждение е 1 600 лв. В начин и срок за плащане е заявено „в брой, изцяло”.

С присъда от 06.03.2013 по НЧХД № 367/2012г. Районен съд Айтос (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=AQTMJpfDWpc%3D) подсъдимият е осъден да заплати на И.И.И. направените разноски по делото в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

С решение № 145/07.06.2013г. постановено по въззивно наказателно частен характер дело № 365 по описа за 2013 година ОС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=7QE28Fm57%2FQ%3D) е потвърдил присъда №12 от 06.03.2013г. по НЧХД № 367/ 2012г. на Районен съд- гр.Айтос и е осъдил подсъдимия да заплати на И.И.И. разноски по делото в размер на 1500 лева.

С решение от 10.03.2014 г. постановено по гр.д. №771/2013г. Районен съд Айтос (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Hjloj4QqvXY%3D) по предявен от И. иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД, е осъдил ответниците по делото да заплатят на И. И. сумата от 2 023,75 лева, представляваща направени по делото разноски.

На л.465 е представен отчет по договор от 01.10.2013г. за гр.д. №771/2013 на РС-Айтос, според който И. е платил на адв.Т. 1600 лв. на 01.10.13г. Разходите по делото общо са в размер на 469,75 лв., адв.хонорар е 100 лева, а остатъкът от 1030,25 лв. е за клиента.

На л.841 (гръб) е представен отчет попълнен на 12.06.2013г. за клиент И.И.И., който е платил 1 500лв. на 10.10.2012г. за НЧХД на РС-Айтос и още 1 500лв. на 25.03.2013г. за въззивното производство пред ОС-Бургас. Разходите, направени по делата отразени в този отчет са в размер на 124,75 лв. Размерът на адвокатския хонорар общо за двете дела е посочен като 100лв. и 2 775,25лв. е заявено, че са възстановени на клиента И. И.. Отчетът е подписан както от адвокат Т., така и от И.. 

И. И. е разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание, проведено на 17.01.2017г. В показанията си той заяви, че отношенията му с адвокат Т. касаят няколко дела в Айтос, посочи, че първоначално е платил по-големи суми, които не успя да уточни в показанията, тъй като в началото каза, че става въпрос за 500-600 лева, а по-късно заяви, че сумите са от порядъка на 3 000лв. и е бил принуден да изтекли кредит. Заплащането на тези суми е подписал разписка от кочан, уговорката с адвокат Т. била да даде в началото по-големи суми, за да не се налага за всяко плащане да го търси, а накрая ще му даде отчет и ще върне разликата. На свидетелят бяха предявени отчети, намиращи се на л. 465, 736 и 841, по повод които той заяви, че отразеното в отчетите отговаря на обективно случилото се и всички суми, които са посочени в тези отчети, че са върнати от адвокат Т., действително са му върнати.  В показанията си свидетелят не успя да посочи какъв е бил хонорарът на адвокат Т., но заяви, че става въпрос за повече от едно дело и за случки, от които са изминали няколко години, за това не си спомня.

От изложените факти се установява, че сумата платена по договора от 10.10.2012г. в размер на 1500 лв. касае НЧХД № 367/2012г. на Районен съд Айтос. Този доход няма отношение към процесния период. Той е разгледан и обсъден в данъчен период 2012г.

Другата сума в същия размер -1500 лв. платена по договор за правна помощ и съдействие сключен на 25.03.2013 г. се отнася за въззивно наказателно частен характер дело № 365 по описа за 2013 година ОС-Бургас. Както се установи от съдебния акт и сключения от страните договор, тази сума е платена от клиента И. през 2013г. и в този размер е била прентдирана като разноски по делото, такъв размер е присъдил и съдът. За това въпросната сума в размер на 1500 лв. следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2013г.

Същият извод следва да се направи и по отношение на сумата от 1600 лв. платена от И. на адв.Т. по договор от 01.10.2013г. с предмет „подаване на искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД и процесуално представителство пред РС Айтос“. Този договор е сключен по повод гр.д. №771/2013г. Районен съд Айтос, по което съдът е присъдил разноски на И. в размер на 2 023,75 лв.

Върнатите суми, за които говори свидетелят в показанията си, са сумите присъдени с посочените съдебни актове, а не части от изначално платения хонорар на адвоката. Подписаните от страните договори за правна помощ и съдействие сочат, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение са платени изцяло в деня на подписване на съответния договор, а цитираните съдебни актове доказват, че в съответните производства платените адвокатски възнаграждения са претендирани като действително направени от И. разходи за водене на съответното дело. Фактите описани в представените отчети относно адвокатски хонорар в многократно по-нисък размер от посочения в договорите, не са доказани. Обратно, в тази част отчетите противоречат на останалите събрани доказателства и на постановените съдебни актове публикувани в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове и достъпни за всеки.

От правоотношенията с клиента И. за 2013г. адв.Т. е получила общо 3100 лв., които следва да бъдат включени в доходите й за този период, подлежащи на облагане.

 

11. М. Али е сключила договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 02.01.2013г. (л.927 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№ 995/2012г. по описа на Районен съд Айтос. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв., начинът и срокът на плащане – в брой в момента, платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

На 26.04.2013г. между същите страни е сключен друг договор за правна защита и съдействие (л.928) с предмет процесуално представителство по обжалване на решение № 61/11.04.2013г. по гр.д.№ 995/2012г. на РС Айтос. Договореното възнаграждение е 350 лв. Начинът и срока на плащане - „в момента, изцяло и в брой”. В договора е отразено, че платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

На л.458 е представено копие от отчет по гр.д.№ 995/2012г. на РС Айтос и в.гр.д.№1170/13г. на ОС-Бургас, според който клиента М. Али е платила 350 лв., разходите са общо в размер на 84,81 лв., а адвокатът е предоставила услугата безплатно. Остатъкът от 265, 19 лв. е върнат на клиента.

Постановените по двете дела (гр.д.№ 995/2012г. на РС Айтос и в.гр.д.№1170/13г. на ОС-Бургас) съдебни актове не присъждат разноски.

Съдът счита, че полученият доход е в размер на 700 лв., произтича от двата описани по-горе договора за правна помощ и съдействие и е платен през 2013г. Фактите описани в отчета противоречат на тези съдържащи се в договорите. В отчета е записано, че касае двете дела, но не е посочено второто плащане. Не е посочено и основанието на чл.5 от Наредба №1/2004г., по силата на което жалбоподателката е предоставила безплатна адвокатска услуга. Отделно от това няма логично обяснение, защо уговорката адвокатската услуга да се предостави безвъзмездно не е наМ.ла място в договорите за правна помощ, където й е мястото. И накрая - отчета не притежава достоверна дата.

 

12. С. Пенчев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 19.02.2013г. (л. 929), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство във връзка с оспорване  вземане от Юробанк. Договореното възнаграждение е в размер на 250лв., начинът и срокът на плащане „на момента и изцяло в брой”, платената сума е 250лв. на датата на сключване на договора.

В този случай платената сума от 250 лв. следва да бъде включена в данъчната основа за този данъчен период.

 

13. А. Андреев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 26.11.2013г. (л. 931), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Районен съд Айтос във връзка с образуване и водене на дело за събиране на вземане от З.Саид. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв., начинът и срокът на плащане - „изцяло и в брой”. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

По делото няма данни за изготвен отчет. Договорът отразява, че възнаграждението в размер на 350 лв. е платено на същата дата, на която е сключен договора, за това то следва да бъде включено в данъчната основа за опреД.е на задълженията за 2013г.

А. Андреев е сключил друг договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 26.11.2013г. (л.1155), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Районен съд Бургас относно образуване и водене на гражданско дело за събиране на вземане от С. Димитрова. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане –изцяло и в брой. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието от договора е посочено гр.д.10610/2013г. на БРС.

С решение №1225/11.06.2014г. постановено по гр.д.№ 10610/2013г. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=wrBeqk7rc%2FY%3D) РС-Бургас е осъдил С. Димитрова да заплати на А. Андреев направените по делото разноски в размер на 454,66 лв., които според мотивите на решението са само част от претендираните такива поради частичното уважаване на исковата претенция.

От установените факти се налага изводът, че доходът от правоотношението възникнало с договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2013г. за процесуално представителство пред Районен съд Бургас също е в размер на 350 лв. или обща за 2013г. жалбоподателката е получила доход от клиент А. Андреев в размер на 700 лв.

 

14. Д.Димитров е сключила договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 20.07.2013г. (л. 939), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Районен съд Поморие. Договореното възнаграждение е в размер на 750 лв., начинът и срокът на плащане – „в брой, на части“. Няма отразяване за платена сума.

При тези доказателства съдът счита, че по делото не е установено през 2013г. жалбоподателката да е получавала възнаграждение, възникнало от правоотношението, в което е влязла с Д. Димитров. В договора няма посочена сума, която да е платена, а при договаряне на срока на плащане е записано „на части”. За разлика от случаите, когато при липса на посочена като платена сума, е записано, че срокът на плащане е в момента, в този случай не е възможно да се направи извод дали и кога е платена договорената сума като възнаграждение за адвокат Т., тъй като срокът на плащане е на части, без да е конкретизирано дори кога ще е първата вноска и в какъв размер е тя, както и за всички следващи вноски.

 

15. Районен съд Бургас, по силата на разходен касов ордер от 14.12.2013г. (л.993) за сумата от 500 лв., която следва да се изплати на адвокат Т. въз основа на определение на съда от 12.12.2013г. по гр.д.№ 4471/2013г., е изплатил с преводно нареждане (л.992 гръб) сумата от 500лв. по сметката на адвокат М.Т..

Тази сума изцяло следва да бъде включена в данъчната основа за опреД.е на задълженията по ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски за данъчен период 2013 година.

 

16. „Драйм билдинг” ООД е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 18.02.2013г. (л. 1090 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред ВКС. Договореното възнаграждение е в размер на 650 лв. Платената сума е в размер на 650 лв., в брой, на датата на сключване на договора.

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът отразява, че сумата от 650 лв. е платена, тогава, когато е сключен и самия договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

17. Х. Кондов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 08.03.2013 г. (л. 1099), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред ОС Бургас във връзка с обжалване. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв., начинът и срокът на плащане – „в брой, към първо съдебно заседание“. В договорът не е отбелязано към датата му на сключване дали има платена сума, нито е налице допълнително отбелязване за направено плащане по-късно.

На л.765 гръб е представена декларация, подписана от адвокат Т., в която тя е заявила, че сумата от 486 лв., получена от нея по гр.дело № 10914/2011г. по описа на БРС, по гр.д. № 716/2012г. по описа на БРС, по в.гр.д. № 972/2013г. по описа на БОС е предала на Х. Кондов на 04.07.2013г. в брой, след което е посочено, че общо са й оставени 528 лв., от които е похарчила 42,03 лв. и възстановила на клиента 486 лв. Изрично е заявила, че хонорарът е 0.00 лв. по чл. 5 от Наредба № 1.

От така представените доказателства съдът счита, че по делото не е установено през 2013г. жалбоподателката да е получавала възнаграждение, възникнало от правоотношението й с Х. Кондов. В договора няма посочена сума, която да е платена, а при договаряне на срока на плащане е записано „в брой, към първо съдебно заседание“. Не е възможно да се направи извод дали и кога е платена договорената сума като възнаграждение за адвокат Т., тъй като срокът на плащане е отложен, а липсват други доказателства, които да сочат реалното плащане на договореното възнаграждение, за да се установи каква сума е платена и кога.

От отчета не може да се установи кога е платена посоченото там сума, нито за кои дела се отнася. След като няма доказателства за размера и датата на плащане на възнаграждението договорено на 08.03.2013г., не може да се приеме, че от описаната сделка жалбоподателката е придобила доход.

 

18. Р. Х.е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 29.03.2013г. (л. 1104 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред ВКС във връзка с подадена молба по чл. 304 от ГПК. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв., начинът и срокът на плащане - „изцяло и в брой в момента”, платената сума е 300 лв. на датата на сключване на договора.

С определение № 219/ 02.10.2013 г. постановено по дело № 3962/2013 г. ВКС, ІІІ гражданско отделение (http://www.vks.bg/vks_p03.htm) е осъдило молителката да заплати на Р. Х.сумата 300 лв. разноски по делото, колкото е договореното адвокатско възнаграждение.

На л.632 е представено копие от отчет относно клиента Р. Х.. В отчета са посочени три дела първото №10604/2011 г. на БРС, №2735/2012г. на БРС и №3962/2013г. на ВКС. Общо платени са 1 300 лв. Разходите са в размер на 469,80 лв. Възстановени на клиента 830,20 лв. Размер на адвокатския хонорар 0.00 лв. по чл. 5 от Наредба № 1. Отчетът е подписан на 24.01.2014г. от клиента Р. Х. и от адвокат Т..  

От така установените факти се налага изводът, че през 2013г. жалбоподателката е получила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено й от Р. Х.за да я представлява пред ВКС. Тази сума е платена реално на 29.03.2013г., както сочи сключеният на същата дата договор за правна помощ и е била претендирана в производството по дело № 3962/2013 г. ВКС като реално сторени разноски. Твърдението в отчета, че трудът на адвоката е безвъзмезден се опровергава от присъдените с определение № 219/ 02.10.2013 г. постановено по дело № 3962/2013 г. ВКС, ІІІ гражданско отделение, разноски. Въпреки, че не е отбелязано изрично в определението, тези разноски произтичат само от платеното възнаграждение на адвотата, тъй като делото пред ВКС не е инициирано от Х.а и тя не е дължала д.т. С определението производството е прекратено поради просрочие на сезиращата молба, т.е. други доказателства, които изискват влагане на средства от страна на Х.а не са събирани.

 

19. В. Х. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 29.01.2013г. (л. 1110), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на въззивно гражданско дело пред БОС относно обжалване на решение на БРС, постановено по гр.д. № 4931/2012г. Договореното възнаграждение е в размер на 920 лв., начинът и срокът на плащане - „платени изцяло и в брой”. Платената сума е 920 лв. на датата на сключване на договора.

На л.772 - гръб е представен отчет по гр.д.№ 4931/2012г. (не е посочен съда) и в.гр.д.№ 467/2013 на БОС. Общо платените от клиента суми са в размер на 400 лв. по пълномощно – БРС и „2-ро пълномощно 920 за БОС”. Разходите по делото са посочени в размер на 307,29 лв. Размерът на адвокатския хонорар е 100 лв. На мястото, определено за остатък е посочено „!допълнително още 7,29лв., отказва среща!”. Отчетът е съставен на 05.06.2013г. и е подписан само от адвокат Т..

Освен, че представеният отчет представлява недоказано писмено твърдение на жалбоподателката, тъй като е подписан само от нея, информацията, съдържаща се в този отчет е противоречива и нелогична. От една страна е записано, че са платени 400 лв.+920 лв., разноските са размер на 307,29 лв., адв.хонорар – 100 лв., а същевременно е заявено, че клиента дължи още 7,29 лв. и отказва среща.

В договора за правна помощ и съдействие от 29.01.2013г. ясно е посочено договореното и платено през 2013г. възнаграждение, за това съдът, счита, че доходът на жалбоподателката в случая е в размер на 920 лв., доколкото няма други доказателства, които да опровергават това.

 

20. Г. Н. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 17.01.2013г. (л. 1111 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по и.д. № 1988/2012 по описа на ЧСИ Н. Георгиев, с рег.№ 802 на БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 250лв., начинът и срокът на плащане – в брой. Платената сума е 250 лв. на датата на сключване на договора.

На л.773 (гръб) е представена декларация, подписана от адвокат Т., с която тя е декларирала, че сумата от 250 лв., получена от нея по изп.д.№ 1988/2012г. на ЧСИ Н. Георгиев, платена от Г. Н., представлява възнаграждение за адвокат Т., но от тази сума е правила разноски и са останали 200лв. Декларацията няма дата.

Между същите лица е сключен и друг договор за правна помощ и съдействие на 18.02.2013г. (л. 1112), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи защита по ч.гр.д № 128/2013г. по описа на БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 250 лв., начинът и срокът на плащане – платени изцяло и в брой. Платената сума е 250лв. на датата на сключване на договора.

Съдът счита, че доходът за процесният период е в размер на 500 лв. формиран от адвокатските възнаграждения договорени и платени от Г. Н. на адвокат Т. през 2013г. Твърденията на последната за направени разходи в размер на 50 лв. са недоказани.

На л.1111 е представен още един договор, сключен между същите страни с предмет процесуално представителство по ч.гр.д. № 6214/2012г. на РС-Бургас с договорено възнаграждение 250 лв. и платено 250 лв., но нито в договора, нито в придружаващото го пълномощно е посочена каквато и да е дата. Тъй като процесуалното представителство е по дело, което е образувано през 2012г. по описа на РС Бургас, съдът не е в съС.ие да предполага на коя дата е платена сумата, въпреки, че в договора ясно е заявено направеното плащане в брой, в момента, когато той е бил сключен, но няма момент на извършване на това действие. Доколкото делото е от 2012г., напълно възможно е плащането също да е извършено през 2012 година. Възможно е това плащане да е осъществено и през 2013г., но без доказателства не може да се предпочете едната от двете възможности. За това тази сума не следва да бъде включена в данъчната основа за 2013 година.

 

21. „Каен гранити” ООД е сключило договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 10.01.2013г. (л.624), по силата на който страните са се съгласили жалбоподателката да осъществи процесуално представителство пред ВКС във връзка с обжалване на решение по гр.д.№ 1586/2012г. по описа на Окръжен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане - „в момента изцяло и в брой”. Платената сума е 500лв. на датата на подписване на договора.

На л.622 е представена ръкописна изготвена бележка, която не е подписана. В нея е записано „ по гр.д.№ 11170/2011г. на БРС – 692,93 лв. по договор от 06.12.2011г. реално преведени по банка на 15.12.2011г., по гр.д.№ 300/2012 на БРС – 692,93 лв. по договор от 12.01.2012г, реално преведени по банка на 13.03.2012г.“  По гр.д.№ 1586/2012г. на БОС – 350лв., уговорени на 15.06.2012г. (неплатени). По касационно дело 1508/2013г. на ВКС – 500 лв., уговорени на 10.01.2013г., неплатени. Общо получени 1 385,86 лв. Направени разноски по всичките дела в размер общо на 551,86 лв. Остатък за адвокатски хонорар 834 лв.

На гърба на л. 622 е представен отчет, подписан само от адв.Т., в който е записано, че е по договор от 06.12.2011г. и следват посочени четири дела, едно от които е от 2013г. на ВКС и едно изпълнително дело, също от 2013г. Платените суми общо, разходите по делото и размера на адвокатския хонорар са идентични, с описаните до тук в бележката. Допълнително в отчета е записано, че има 750 лв. остатък и той да е за хонорар. Не става ясно от къде се получава тази сума, тъй като от общо посочената сума като се извадят сумите за разходи се получава точно сумата, посочена за адвокатски хонорар. Вещото лице е установило, че има преведени по банков път суми, които обаче са преведени през 2011 и 2012г. (л.623 лице и гръб) и нямат отношение към процесния период.

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 500 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 10.01.2013г. (л.624).

 

22. „Туркомфорт” ЕООД е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 30.05.2013г. (л . 745 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство при обжалване на постановление от 21.05.2013г. на ЧСИ по и.д. №67/2013г. по описа на ЧСИ И.Божилова пред БОС. Договореното възнаграждение е в размер на 80лв. Начинът и срокът на плащане - „в момента и в брой”.  

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът отразява, че сумата от 80 лв. е платена, тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

23М.Хюсеин е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 03.07.2013г. (л. 747), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство при въззивно обжалване на съдебния акт по гр.д. №445/2013г. по описа на Районен съд Карнобат. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв., начинът и срокът на плащане – в брой. 

Договорът отразява, че сумата от 450 лв. е платена, тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

24. „Колхида 1” ЕООД е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 04.12.2013г. (л. 836 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д. №2150/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 1 200 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой в едноседмичен срок от датата на подписване. В определеното място за платена сума не е посочено нищо.

На л.837 е представена разписка, според която на 05.03.2014г. адвокат Т. е получила от О.Манасиев, в качеството му на управител на „Колхида 1” ЕООД сумата от 500 лв. в брой, която представлява част от адвокатския хонорар по гр.д.№ 2150/2013г.  по описа на Окръжен съд Бургас, уговорен в договора за правна помощ от 04.12.2013г.

По делото липсват доказателства уговореният хонорар за процесуално представителство по гр.д. №2150/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас да е платен изцяло или частично през 2013г., за това посочената в договора сума не следва да се включва в доходите на жалбоподателката за 2013г.

„Колхида 1” ЕООД е сключил и друг договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 04.12.2013г.  (л.838 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д. 1664/2013г. по описа на ОС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 1 200 лв. Начинът и срокът на плащане „в брой, от датата на подписване на настоящия договор – в едноседмичен срок”. Платената сума е в размер на 1 200 лв.

С решение № 511/08.12.2015 г. по гр.д.№ 1664/2013г. на ОС-Бургас ищецът е осъден да да заплати на „КОЛХИДА 1” ЕООД ЕИК ***, представлявано от О.Манасиев, със съд. адрес ***, адв. Т. сумата от 1 490 лв. разноски, съгласно списък (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=fbm0TzNEw%2FY%3D).

На л.838 е представена разписка, подписана от адвокат Т. на 09.12.2013г., в която заявява, че е получила от О.Манасиев, в качеството му на управител на „Колхида 1” ЕООД сумата от 1 200 лв. представляваща пълният размер на договореното възнаграждение по гр.д.№ 1664/2013г. на БОС.

На л.837 гръб е представен отчет по гр.д. 1664/2013г. и ч.гр.д.№ 182/2014г. с клиент „Колхида 1” ЕООД. Платените от клиента суми са 1 200 лв. пълномощно от 04.12.2013г. и 650лв. по пълномощно от 15.08.2014г. Разходи по делото 1.90лв. пощенски разходи (15.08.2014г.) и 100лв. депозит СТЕ (19.04. годината не се чете). Отчетът не е подписан. 

Съдът счита, че получаването на сумата от 1200 лева през 2013г., уговорена по договор за правна помощ и съдействие от 04.12.2013г.  (л.838 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д. 1664/2013г. по описа на ОС Бургас, е доказано по несъмнен начин. От съдебният акт се установява, че тази сума е претендирана в производството по гр.д. 1664/2013г. В договора изрично е заявено, че сумата е платена най-късно една седмица след подписването му, което е най-късно до 11.12.2013г. Налице е и признание от жалбоподателката, че на 09.12.2013г. е получила пълния размер на договореното възнаграждение.

 

25.И. Игнатов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 23.05.2013г. (л.1114), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред БОС, във връзка с гр.д. №6750/2012г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. В договора не е отбелязано нищо за начина и срока на плащане, както и дали сумата е платена.

На л.639 гръб е представен отчет, в който са обхванати четири дела – №1300/2011г., №1007/2012г., №6750/2012г. и №1105/2013г. Не е посочено на кой съд са делата. На мястото за платени от клиента суми е записано „50 лв. – 22.10.2012г.; 200лв. – на 03.06.2013г.; 2 х 704,04лв. на 11.04.2012г. – 1 408,08лв. – върн. На 03.05.2013г. (1 410лв. върн.)”. На мястото за разходи по делото е записано общо 129,71 лв. за всички дела. Размерът на адвокатския хонорар е 250 лв. по всички дела. Остатъкът е -130лв. – дължими от клиента! След това е добавено „ИЛ е предаден на клиента на 15.09.2013г.” Отчетът е съставен на 15.09.2013г. и има подпис на клиент и на адвокат.

С решение № V-101/ 16.07.2013г. по в.гр.д.№1105/2013г. ОС-Бургас е осъдил „Банка ДСК”ЕАД за заплати на И. Игнатов направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Vg1KmFOeU0Q%3D).

От доказателствата несъмнено се установява, че жалбоподателката е получила през 2013г. уговореното в договор за правна помощ и съдействие от 23.05.2013г. (л.1114) възнаграждение в размер на 500 лв. В договора няма доказателства за плащането на сумата, но неговият предмет е „процесуално представителство пред БОС, във връзка с гр.д. №6750/2012г. по описа на БРС“. Именно оспорването на решението постановено по №6750/2012г. на БРС е предмета на в.гр.д.№1105/2013г. на ОС-Бургас. Делото през ОС-Бургас е образувано през 2013г. и е свършило същата година видно от датата на постановеното по него решение - 16.07.2013г. В хода на това въззивно производство пред ОС-Бургас са претендирани разноски от И. Игнатов в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Това означава, че уговорения с договора хонорар е платен в периода от сключване на договора най-късно до 04.07.2013г., когато е проведено съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, към който момент се преклудира и възможността на страните да претендират разноски.

 

26. З.Колев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 29.08.2013г. (л. 1116), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред БОС във връзка с обжалване на решение № 1435/12.08.2013г. по гр.д. №7869 (на представеното копие от договора не се вижда годината от номера на делото) по описа на РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 400 лв. Начинът и срокът на плащане „в момента и в брой”. Платената сума е в размер на 400 лв. на датата на сключване на договора.

Липсата на данни за номера на делото разгледано от ОС-Бургас препятства възможността на съда да извърши справка в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове.

Независимо от това съдът, счита че представеният договор е достатъчно доказателство за осъщественото плащане на адвокатското възнаграждение. По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът отразява, че сумата от 400 лв. е платена, тогава, когато е сключен и самия договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

27. А. Донева – Атанасова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 03.01.2013г. (л. 1120 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№9163/2012г. на РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 450лв. Начинът и срокът на плащане - „в момента изцяло и в брой”. Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора.

По делото няма представени доказателства за върнати суми. Договорът отразява, че сумата от 450 лв. е платена, тогава, когато е сключен и самия договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

28. С. Илиев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. (л.1122), на който не е посочена дата. По силата на този договор жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред ОС Бургас, във връзка с обжалване на решение № 977/07.06.2013г. по гр.д.№ 10024/2012г. на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 350лв. Начинът и срокът на плащане „платени изцяло и в брой” Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

Липсата на данни за номера на делото разгледано от ОС-Бургас препятства възможността на съда да извърши справка в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове.

Датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение, за чието обжалване са ангажирани услугите на адв.Т., дава основание да се счита, че договора е сключен пред 2013г., тъй като оспорването на съдебния акт може да се осъществи в кратък времеви период от две седмици – чл.259, ал.1 ГПК. За това следва да се приеме, че сумата от 350 лв. е платена на адв.Т. като адвокатско възнаграждение през 2013г. 

29. Т.Ч.Т.. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 16.01.2013г. (л. 1124 гръб), за процесуално представителство по гр.д.№10983/2012 г. по описа на РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой в момента, платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

Със съдебният акт постановен по посоченото дело не са присъдени в полза на Т. разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2Bve7tJwoSBo%3D).

На л.431 е представена декларация от Т.Ч.Т.., съгласно която сумата от 350 лв. заплатена на 16.01.2013г. от него, му е върната изцяло в брой на 27.03.2013г.

Т. Т. е съпруг на жалбоподателката. Той е разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание, проведено на 28.02.2017г. В показанията си заяви, че подписал пълномощно, в което са посочени и оставените от него пари, за да може съпругата му да води дело във връзка с неплатени от негови наематели суми за вода и електричество. В съдебно заседание свидетелят заяви, че тези суми са само разноски по делото. След предявяване на отчета на л.431 посочи, че лично се е подписал и сам е написал имената си под подписа, както и че всичко отразено в отчета обективно се е случило.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, които съответстват на обичайните отношения в България между съпрузи – съпругът-адвокат да предоставя безвъзмездно юридически услуги на своя съпруг при възникнала нужда. За това приема за достоверни твърденията за безвъзмездност на предоставената услуга.

30. „МиЛ. 2005” ЕООД е сключило договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 07.03.2013г. (л. 1126), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№736/2013г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 1 007 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой до първо съдебно заседание. Платената сума е 150 лв. на 21.05.2013г., според отбелязване в самия договор.

С постановения по делото съдебен акт (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=cwVwA%2BYoG9c%3D) няма присъдени в полза на „МиЛ. 2005” ЕООД разноски, за това като доход получен през 2013г. следва да се приеме сумата 150 лв. платена на 21.05.2013г.

„МиЛ. 2005” ЕООД е сключило още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на същата дата 07.03.2013г. (л. 1126 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№739/2013г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 1 007лв. Начинът и срокът на плащане – в брой до първо съдебно заседание. Не е отбелязана платена сума.

С решение № 160/ 23.01.2014 г. постановено по гр.д.№739/2013г. по описа на БРС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=I3rxQ%2BLzAqw%3D) съдът е осъдил ищеца “ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД да заплати на ответника „МиЛ. 2005” ЕООД разноски съобразно отхвърЛ.та част на иска в размер на 565 лв. След като претенцията за разноски е уважена частично и като се вземе предвид, че отхвърЛ.та част от иска представлява 37,75% от цялата претенция (при претендирана общо сума от 11 148,27 лв. и отхвърЛ. част от претенцията общо в размер на 4 209,01 лв.), може да се установи, че „МиЛ. 2005” ЕООД е претендирала общо по делото разноски в размер на 1496,68 лв., в т.ч. и възнаграждение за адвокат.

Въз основа на тези факти следва да се направи извод, че сумата от 1007 лв. уговорена в договор за правна помощ и съдействие от 07.03.2013г. (л. 1126 гръб) като адвокатско възнаграждение е платена изцяло през 2013г., доколкото съдебното заседание по гр.д.№ 739/2013г. на РС-Бургас, в което е бил даден ход на устните състезания, се е състояло на 05.12.2013г. За това тази сума следва да бъде включена в дохода на жалбоподателката за процесния период.

 

31. „Руан - транс” ЕООД е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 31.07.2013г. (л.1127), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по ч.гр.д.№749/2013 по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 550 лв. Начинът и срокът на плащане - „в момента в брой”. Платената сума е 550лв. на датата на сключване на договора.

Договорът отразява, че сумата от 550 лв. е платена, тогава, когато е сключен и самия договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

32. Ю.Башев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 11.01.2013г. (л.1128), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по НЧДХ № 806/2013 по описа на РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 290 лв. Няма отбелязан начин и срок на плащане. За платена сума е отбелязано – 290 лв. с цифри и думи.

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 290 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 11.01.2013г.

 

33. Г.Ябълков, със съгласието на своя баща Е. Ябълков, е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 26.02.2013г. (л. 1129), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на дело пред БРС за издръжка от Йо.Нейчева. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой. Платената сума е 500 лв. на датата на сключване на договора. Копието от договора е представено от Районен съд Бургас при извършената в хода на ревизията насрещна проверка и в горната част е отбелязано, че този договор е представен по гр.д.№ 1401/2013г. на БРС.

Г.Ябълков, със съгласието на своя баща Е. Ябълков, е сключил още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 12.08.2013г. (л.1130 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред БОС във връзка с обжалване на решение на БРС по гр.д.№ 1401/2013г. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане, както и обстоятелството дали сумата е платена не са отбелязани в договора.

Е. Ябълков е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 26.02.2013г. (л.1129 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи правна защита и съдействие, изразяващи се във водене на дело за родителски права пред БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой. Платената сума е 500 лв. на датата на сключване на договора.

Този договор също е представен при насрещната проверка, извършена в БРС, като е посочено, че договор е по гр.д.№ 1401/2013г. по описа на БРС.

Е. Ябълков е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 12.08.2013г. (л.1130), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред БОС, във връзка с обжалване на решение на БРС по гр.д.№ 1401/2013г. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой, на части до провеждане на съдебното заседание пред БОС. Не е отбелязано платена сума.

Прави впечатление, че четирите договори касаят съдебното производство пред две инстанции на гр.д.№ 1401/2013г. по описа на БРС и два по два договорите имат еднакъв предмет и еднакъв размер на договореното възнаграждение, както и една и съща дата на сключване.

На л.453 е представено копие от отчет, което не се вижда изцяло. При преснемането е изрязана лявата част на отчета. От видимата част се установяват номерата на водените дела, като и твърдението, че адвокатската услуга е предоставена безвъзмездно, а на клиента Е. Ябълков е върната сумата от 912,36 лв.

С решение № VIII- 1159/04.07.2013г. по гр.д.№ 1401/2013г. РС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=liVvtG8ZHe4%3D) е осъдил Йо.Нейчева да заплати на Е. Ябълков сумата от 492,88 лева, съобразно уважената част от претенцията.

С решение №VІ-135 / 19.11.2013 г. по в.гр.д.№1728/2013г. ОС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=9xWoFvI5KGI%3D) не присъдил разноски за страните, но в мотивите си е посочил, че първоинстанционния съд не е присъдил разноски по двете пълномощни, от името на Е. Ябълков и на Г.Ябълков, тъй като видно и от списъка на претендираните от ищците разноски, същите са посочили и районният съд е взел предвид като адвокатски хонорар само една сума от 500 лв. Съдът е отказал присъждане на разноски на клиентите на адв.Т., защото липсват доказателства, уговорените с представените договори за правна помощ възнаграждения да са били действително изплатени на адв.Т.. 

Така описаните факти сочат, че жалбоподателката е получила общо 1000 лв., от които 500 лв. съгласно договора сключен с Г.Ябълков, със съгласието на неговия баща Е. Ябълков, от 26.02.2013г. (л. 1129) и още 500 лв. съгласно договора сключен с Е. Ябълков, от 26.02.2013г. (л. 1129 гръб).  И двата договора отразява, че посочената в тях сума е платена, тогава, когато е сключен и съответния договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

За сумите по останалите два договора с предмет процесуално представителство пред БОС, както е приел и окръжния съд в своя съдебен акт, няма доказателства за направеното плащане.

Твърденията на жалбоподателката, че сумата от 912 лв. е върната на клиента са недоказани.

 

34. Д. Н. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 20.02.2013г. (л.1131), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по чл.50 от СК. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. Начинът и срокът на плащане – изцяло и в брой. Платената сума е 300 лв. на датата на сключване на договора.

Договорът е представен от РС Бургас, върху копието е посочено гр.д.№ 1532/2013г.

С постановеното по делото решение не са присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=9XOGqoJ6pvE%3D).

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 300 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 20.02.2013г.

 

35. С.Арабаджиев (погрешно описан в експертизите като С. Арабаджиев) е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 11.03.2013г. (л.1131 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по НЧХД № 957/2013г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой до 18.03.2013г. Платената сума е 450 лв.

С постановения по НЧХД № 957/2013г. по описа на БРС съдебен акт няма присъдени на С.Арабаджиев разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Q3HJxbMc0Oc%3D).

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 450 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 11.03.2013г.

 

36. З. Петрова – управител на ЕТ „З. Петрова”, е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 19.03.2013г. (л. 1132), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д.№ 1805/2013г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 900 лв. Начинът и срокът на плащане, както и отбелязване дали сумата е платена не са посочени.

З. Петрова, в качеството на едноличен търговец е сключила още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 05.12.2013г. (л.1132 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред БОС във връзка с обжалване на решение № 1954/2013г. на БРС по гр.д.№ 1805/2013г. Договореното възнаграждение е в размер на 900 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени в момента в брой” Платената сума е 900 лв. на датата на сключване на договора.

З. Петрова в качеството на едноличен търговец е сключила трети договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.12.2013г. (л.1374), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Окръжен съд Бургас относно обжалване на отказ постановен по и.д. № 405/2013г. по описа на съдебна изпълнителна служба – държавен съдебен изпълнител Д.Ставрева. Договореното възнаграждение е в размер на 290 лв. Начинът и срокът на плащане не е отбелязан. Няма отбелязване и за платена сума.

На л.1367 е представено обяснение, дадено в хода на ревизията от З. Петрова, според което всички хонорари, които е платила на адвокат Т. са в брой. Техният размер е посочен в договорите, които представя с обяснението си. Представя и платени от адвокат Т. държавни такси и други разноски. Посочва, че от всички плащания адвокат Т. е представяла екземпляр на З. Петрова, но тя не е съхранила всички бележки, отразяващи плащането. Получавала е и отчети по делата, след като приключат. Твърди, че по изпълнителното дело, по което била длъжник и внасяла пари всеки месец, не е заплащала възнаграждение на адвокат Т., а само разноските по делото. Към обясненията са представени  четири отчета. Първият от тях е на л.1367 гръб. Според отчета написаното в него се отнася за договори от 02.12.2011г. и от 04.04.2012г., поради което съдът ще го отрази в данъчен период 2012г.

Следващият отчет на л.1373 гръб, също касае сключен между страните договор на 01.06.2012г. за това ще бъде обсъден в съответния период.

Третият отчет се отнася до договор от 06.12.2013г. Това е договорът, който има за предмет изп.д.№ 405/2013г. Според отчета клиента е платил общо 1 120 лв. Направените разходи са общо в размер на 1 662,10лв. Адвокатския хонорар е 0 лв. по чл.5 от Наредба №1, а разликата от 542,10лв., които са платени в повече като разходи от сумата, предоставена от клиента са възстановени на адвоката на 12.02.2015г.

Последният отчет е на л.1378 гръб, според отразеното в него той касае три договора от 2012 г. и ще бъде обсъден в съответния период.

Представените отчети, с изключение на отчета за изпълнителното дело, не съдържат данни касаещи платени възнаграждения през 2013г.

В договори за правна помощ и съдействие от 19.03.2013г. (л. 1132) и от 06.12.2013г. (л.1374) има договорено възнаграждение, но няма доказателства то да е платено. В двата договора няма текст сочещ за такова плащане (изцяло или частично). Не са представени други доказателства, от които да се установява плащането на тези хонорари. С постановеният по гр.д.№ 1805/2013г. по описа на БРС съдебен акт не са присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=qOp%2BA8zdsys%3D). Признанието на жалбоподателката, съдържащо се в отчета, за плащането на 1120 лв. от клиента не е достатъчно да се приеме, че такава сума действително е била платена, защото в него се се съдържа момента на плащане.

Плащането на уговореното адвокатско възнаграждение е удостоверено само в договор за правна помощ и съдействие от 05.12.2013г. (л.1132 гръб), по силата на който адв.Т. се е ангажирала да осъществи процесуално представителство пред БОС във връзка с обжалване на решение № 1954/2013г. на БРС по гр.д.№ 1805/2013г., където ясно е заявено, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. е платено в момента на сключване на договора. Само тази сума следва да бъде включена в доходите на жалбоподателката за 2013г.

 

37. П. Русев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 26.03.2013г. (л.1133), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на гражданско дело по описа на БРС (върху представеното копие е отбелязано гр.д.№ 2221/2013г на БРС). Договореното възнаграждение е в размер на 786 лв. Начинът и срокът на плащане – в момента изцяло и в брой. Платената сума е 786 лв. на датата на сключване на договора.

По същото дело е представен и договор за правна помощ и съдействие сключен между Д.П.Р. и адвокат Т. на същата дата – 26.03.2013г. (л.1133 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на гражданско дело по описа на БРС. Договореното възнаграждение е 786 лв. Начинът и срокът на плащане – изцяло и в брой в момента. Платената сума е 786 лв. на датата на сключване на договора.

Със съдебният акт по гр.д.№ 2221/2013г на БРС не са присъдени разноски в полза на клиентите на адв.Т. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=M124qtjDIRo%3D).

Д.П.Р. и П. Русев са сключили договор с адвокат Т. на 17.12.2013г. с предмет процесуално представителство по касационно гражданско дело пред ВКС относно подаване на отговор на касационната жалба, подадена против съдебния акт по гр.д.№ 2205/2013г. на БОС. Договорената сума е 300 лв. Начинът и срокът на плащане в момента и в брой. Платената сума е 300лв.

С определение №690/ 02.10.2014г. по ч.т.д. №372/2014 г. ВКС (http://www.vks.bg/vks_p03.htm) е присъдил в полза на Д.П.Р. и П. Русев направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., колкото е уговореното и платено възнаграждение по договора от 17.12.2013г.

На л.441 е представен отчет по гр.д.№2221/13г. и дело №372/14 на ВКС. Според отчета клиентите П.Русев и Донка Р. са платили на 26.03.2013г. 786+786 лв. и 300 лв. на 17.12.2013г. Като разходи са отбелязани 207 лв., остатък – 1665 лв., а срещу размер на адвокатския хонорар е записано „0 – делото не е приключило“. Отчетът е подписан от двамата клиенти и от адв.Т..

Д.П.Р. е разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание, проведено на 17.01.2017г. В показанията си свидетелката посочи, че адвокат Т. е водила през 2013 г. нейно гражданско дело, което свидетелката уточнява като банково дело. Не помни сумите, които е плащала. Първоначално платила някаква вноска. Делото се разглеждало дълго и съдът се е произнесъл да се приспаднат разходите, след което Т. им върнала сумата от тези пари. Исказът на свидетелката не позволява да се разбере дали Т. е върнала пари, дадени за адвокатски хонорар, или е върнала това, по което съдът се е произнесъл, т.е. нещо свързано с предмета на делото, или е върнала присъдени от съда разноски. Свидетелката посочи, че за втора инстанция пак платили някакъв хонорар, отново не си спомня сумата. При всяко плащане получавала документ. При предявяване на договорите за правна помощ свидетелката разпозна, че е подписала тези договори. След това посочи, че сумата била върната, защото нямало ход на делото. Три години се водил спор с банката къде да се води делото, но по същество не е разгледано нищо и за това получили част от разноските. Делото приключило през 2016 година. Най-накрая Т. казала кое е разноски и върнала сума с бланка, копие от която свидетелката притежава. След като приключило делото се срещнала с адвокат Т. и последната предоставила отчет какво е изразходвано. В отчета не пишело, че е работила безплатно. При предявяване на отчета, намиращ се на л.441 от делото, свидетелката заяви, че подписът в отчета е неин, а другият подпис е на съпругът й. Текстът в отчета бил написан предварително. Към този момент делото не било приключило. Остатъкът от парите, останал при адвокат Т., тъй като чакал приключването на делото. Свидетелката заяви, че накуп е внасяла сумите, които са включвали и хонорар и такси за водене на делото. Същевременно посочи, че след всяко заседание доплащала за експертизите. Плащането се извършвало в брой в кантората на адвокат Т..

Всички суми описани в сключените договори за правна помощ са платени от клиентите към момента на подписване на договорите. Те представляват адвокатско възнаграждение за труда на адвоката. От показанията на свидетелката се установява, че допълнително доплащали за експертизи, което означава, че разноските по делото извън адвокатските хонорари, са плащани отделно и не са част от сумата, уговорена в договорите за правна помощ. За това в дохода на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата 1 872 лева.

 

38П.  Кънчева – Д.е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 08.04.2013г. (л.1136 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на бракоразводно дело. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане – в момента и в брой, платената сума е 500 лв. на датата на сключване на договора.

По делото, на л.776, е представено писмено изявление (без име), подписано само от адв.Т., в което е посочено името на клиентката, „гр.д. №8116/12г. БРС (прекр. 0 лв. възнаграждение) гр.д.№2877/13г. БРС, платени : 500 лв. – с договора от 08.04.2013г., разходвани : 57,26 лв. общо => 442,75 лв. ̶ > доход за 2013год. Даден устен отчет на 10.10.2013г.“

Описаните факти обосновават извода, че жалбоподателката е получила от П.  Кънчева – Д.500 лв. на 08.04.2013г., което се установява от договор за правна помощ и съдействие сключен на същата дата. Сумата представлява адвокатско възнаграждение и в този размер следва да бъде включено като доход за 2013г. на адвокат Т.. Описаното по-горе писмено изявление е твърдение на страната, което не е доказано.

 

39. М.Димитров и Д. Димитрова са сключили договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 10.04.2013г. (л.1137), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на бракоразводно дело по взаимно съгласие. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане –  в момента, изцяло и в брой. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

Върху бланката на договора, представен по делото е отбелязано гр.д.№ 2876/2013г. на БРС.

С постановения по гр.д.№ 2876/2013г. на БРС съдебен акт няма присъдени на М.Димитров и Д. Димитрова разноски поради естеството на предмета на делото (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=hwBWTNseLa8%3D).

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 350 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 10.04.2013г. (л.1137).

 

40. П. Найденов е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 22.04.2013г. (л.1139), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на заповедно производство по чл.417 от ГПК. Договореното възнаграждение е в размер на 710 лв., Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой“. Платената сума е 710 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 3331/2013г. на БРС.

Същата година П. Найденов е сключил още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 08.05.2013г. (л. 1139 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Договореното възнаграждение е в размер на 710 лв. Начинът и срокът на плащане –  „в момента, изцяло и в брой“. Платената сума е 710 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 3658/2013г.

В представен на л.429 отчет е записано, че  този клиент е платил 230 лв.(22.04.13) и 710 лв.(08.05.13). Разходите са в размер на 52,15 лв., размера на адвокатския хонорар – 50 лв. 837,85 лв. – върнати на П. Найденов  на 20.05.2013г. Отчетът е подписан от клиент и адвокат. 

Съдебни актове постановени по посочените дела липсват в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове.

Двата договора отразява, че сумата от 1420 лв. общо (по 710 лв. за всеки договор) е платена, тогава, когато е сключен всеки от тези договори, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година. Липсват доказателства за по-ниско от договореното плащане по първия договор, както и доказателства, че 837,85 лв. са върнати на П. Найденов . Подписаният от страните отчет не притежава достоверна дата, освен това не може да се установи клиента под каква част от текста изписан ръкописно в отчета се е подписал.

 

41. Д. Мавридаки е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 30.04.2013г. (л. 1140), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на бракоразводно производство по реда на СК. Договореното възнаграждение е в размер на 550 лв., Начинът и срокът на плащане – „в момента, изцяло и в брой“. Платената сума е 550 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието от договора е посочено гр.д. № 3698/2013г.

С решение № 841/16.04.2014г. постановено по гр.д. № 3698/2013г. РС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=sSfsIoRfKP0%3D) е осъдил другата страна да заплати на Д. Мавридаки направените по делото разноски в размер на 1100 лв. Производството е брачно и не са публикувани мотиви, от които евентуално да се установи какви по вид разходи са направени.

По делото няма представени доказателства за върнати суми, които да бъдат обсъдени. Договорът отразява, че сумата от 550 лв. е платена, тогава, когато е сключен и самия договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година. Няма доказателства за по-голям размер на адвокатското възнаграждение.

 

42. Н. Н. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 30.04.2013г. (л.1140 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по бракоразводно  дело. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени изцяло и в брой“. Платената сума е 450 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 3874/2013г.

С постановеното по делото решение не са присъдени разноски в полза на Никола Л. Н. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=CayZe2EtqVc%3D).

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 450 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2013г. (л.1140 гръб).

 

43.Й.Джорова, като майка и законен представител на Никол Константинова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 08.05.2013г.(л. 1142 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство за образуване и водене на дело за издръжка пред РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане –  в брой – до първото съдебно заседание по делото. Няма посочена платена сума. Върху копието от договора е посочено гр.д.№4274/2013г.

На л.789 е представен отчет по гр.д.№4274/2013г., в който е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 350 лв. не е платено. Платените разноски са в размер на 5,91 лв., адвокатското възнаграждение е 0 лева.

Съдебното производство по гр.д.№4274/2013г. на БРС е приключило със спогодба одобрена от съда, няма присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=5sZs6f6h0I4%3D).

В този случай няма доказателства за получен доход през 2013г. Уговореното в договора възнаграждение не е платено. Няма обективни данни за направено плащане на целия или част от хонорара.

 

44. Х. Томова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.06.2013г. (л.1145), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи правна защита и съдействие, изразяващи се в подготовка на искова молба и водене на трудов спор пред РС Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – „платени изцяло и в брой“. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието на договора е посочено гр.д.№ 5168/2013г.

Х. Томова е сключил друг договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 12.09.2013г. (л.1151), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по насрещен иск, депозиран по гр.д. № 5168/2013г.  Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане - в момента, изцяло и в брой. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора. Върху копието на договора е посочено гр.д.№ 7573/2013г.

Отбелязванията върху копията от договорите за правна помощ са извършени от служител на районния съд в хода на насрещната проверка, за това съдът счита, че тези отбелязвания в конкретния случай са разменени. В договорът от 12.09.2013г. има посочено гр.д. № 5168/2013г., което предполага, че този договор е представен именно по това дело, а не по гр.д.№7573/2013г.

Със съдебният акт по гр.д. № 5168/2013г. БРС е отхвърлил предявените от Х. Томова искове и не й е присъдил разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=53vHnlyAFqo%3D).

Производството по гр.д.№7573/13г. на БРС завършва с определение, с което е одобрена постигнатата между страните спогодба и делото е прекратено. В спогодбата също няма клауза за разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=edysGEj9LTw%3D).

Договорите отразяват, че сумата от 700 лв. общо (2х350 лв.) е платена, тогава, когато е сключен всеки от двата договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

45. Н. Бройкова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.06.2013г. (л. 1145 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи правна защита и съдействие, изразяващи се в подготовка на искова молба и водене на трудов спор пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – „изцяло и в брой“. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е посочено гр.д.№5174/13г. на БРС. С постановеният по това дело съдебен акт (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=bpDyLfpAVJY%3D) са отхвърлени исковете на Н. Бройкова и не са й присъдени разноски.

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 350 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 06.06.2013г.

 

46. Т. Троева е сключила договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.06.2013г. (л. 1147), по силата на който жалбоподателката следва да подготви искова молба и да осъществи процесуално представителство по трудов спор пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане – изцяло и в брой. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 5384/13г. на РС-Бургас. С постановения по делото съдебен акт исковете на Т. Троева са отхвърлени и не са й присъдени разноски (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=OfvYItXh3Aw%3D).

Същото лице е сключило още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 12.09.2013г (л. 1149 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по насрещен иск по гр.д.№ 6978/2013. Договореното възнаграждение е в размер на 350 лв. Начинът и срокът на плащане –  в момента и в брой. Платената сума е 350 лв. на датата на сключване на договора.

Със съдебният акт по гр.д.№ 6978/2013г. на БРС не са присъдени разноски в полза на Т. Троева .

Договорите отразяват, че сумата от 700 лв. общо (2х350 лв.) е платена, тогава, когато е сключен всеки от двата договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

47. Р. И.е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 18.10.2013г.. (л.1150), по силата на който жалбоподателката е следвало да получи съдебни книжа и да подаде такива пред БРС по дела. Договореното възнаграждение е в размер на 80 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой. Платената сума е 80 лв. на датата на сключване на договора.

Същото лице е сключило още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 25.10.2013г. (л.1150 гръб), по силата на който жалбоподателката се задължила да осъществи процесуално представителство, водене на преговори и постигане на споразумение по гр.д.№ 7121/2013г. по описа на БРС. Договореното възнаграждение е в размер на 320 лв., Начинът и срокът на плащане – в брой, в момента на сключване на договора. Платената сума е 320 лв. на датата на сключване на договора.

С постановеното по гр.д.№ 7121/2013г. по описа на БРС решение е одобрено споразумение по чл.51, ал.1 от Семейния кодекс (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=STHwQYdQ9j4%3D). Няма присъдени в полза на Р. И.разноски.

Договорите отразяват, че сумата от 400 лв. общо (80 лв.+ 320 лв.) е платена, тогава, когато е сключен всеки от двата договор, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

48. М. Шахим е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 04.09.2013г. (л.1151 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство пред Районен съд Бургас за завеждане на брачно дело. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане – на 05.09.2013г. платени 250лв., а остатъкът от 250лв. – в деня на първото съдебно заседание. Платената сума е 250 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е отбелязано, че той е представен по гр.д.№ 7592/2013г. по описа на БРС. Производството по това дело е прекратено с определение от 28.10.2013 г., поради оттегляне на исковата молба подадена от М. Шахим (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=vYwzWEUKgJs%3D).

По делото няма представени доказателства за върнати суми, които да са доказани. Договорът отразява, че сумата от 250 лв. е платена на 05.09.2013г., за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 г.

 

49. С. Атанасова е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 15.10.2013г. (л.1152 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по дело за делба на наследство на Д.Димитров. Договореното възнаграждение – безвъзмездно. Други записвания относно плащанията няма. Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 9149/2013г. на БРС.

С определение от 04.11.2013г. БРС е прекратил гр.д.№ 9149/2013г. поради неизправяне на нередовностите на исковата молба (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2pNlqxb4R68%3D).

Същото лице е сключило още един договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 15.10.2013 г. (л.1157 гръб), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по дело за делба на наследството на Д.Димитров. Договореното възнаграждение – безвъзмездно. Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 11342/2013г. на БРС.

С протоколно определение от 16.05.2014г. съдът е прекратил делбеното производство поради оттегляне на исковата молба подадена от С. Атанасова. Разноски в нейна полза не са присъдени (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=cfEL%2BXHGhXQ%3D).

От изложените факти се налага изводът, че жалбоподателката Т. не е придобила доход от описаните по-горе правоотношения, в които е влязла със С. Атанасова през 2013г.

 

50. С. Георгиев е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 16.09.2013г. (л.1154), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по ДП №371/2013т. по описа на ПП ОД МВР Бургас, ДП № 2881/2013г. по описа на РП Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 250 лв. Начинът и срокът на плащане – в брой до 08.10.2013г. Платената сума е отбелязано, че е в размер на 250 лв. Върху копието от договора е посочено НОХД № 4867/2013г. на БРС.

Със съдебният акт по НОХД № 4867/2013г. на БРС не са присъдени разноски в полза на С. Георгиев (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=Zn%2FeiZOTKeg%3D).

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 250 лв. уговорена и платена като адвокатско възнаграждение съгласно описания по-горе договор за правна помощ и съдействие от 16.09.2013г. (л.1154).

 

51. А. Х. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 13.12.2013г. (л.1155 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на гражданско производство с правно основание чл.108 ЗС пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 1 260 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента, в брой“. Платената сума е 1 260 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е посочено гр.д.№10946/2013г. на РС Бургас. Страните са постигнари спогодба, одобрена от съда (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=mUqiv%2FLvQCU%3D), според която направените по делото разноски остават в тежест на страните така, както са направени.

По делото няма представени доказателства за върнати суми, които да са доказани. Договорът отразява плащането на сумата от 1 260 лв., тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

52. А. Субботин е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 06.12.2013г. (л.1156), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по частно гражданско дело за обезпечаване на бъдещ иск по чл.207 и сл. от ГПК. Договореното възнаграждение е в размер на 1 500 лв. Начинът и срокът на плащане – „в брой, на части“. Платената сума е 250 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 11001/2013г. по описа на БРС. В Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове няма данни за постановения съдебен акт, с който делото е приключило.

Няма представени доказателства за върнати суми, които да са доказани. Договорът отразява плащането на сумата от 250 лв., тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

53Г.Х. е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 10.12.2013г. (л. 1156 гръб), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство за водене на иск за собственост пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение е в размер на 420 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента и в брой“. Платената сума е 420 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието от договора е посочено гр.д.№ 11083/2013г. С определение от 27.05.2014г. производството е прекратено поради отказ от исковете (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=elcFAIZrtW4%3D).

Няма представени доказателства за върнати суми, които да са доказани. Договорът отразява плащането на сумата от 420 лв., тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

54. З. Урдажиев и Л.Урдажиева са сключили договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. на 20.12.2013г. (л. 1157), по силата на който жалбоподателката се е задължила да осъществи процесуално представителство по повод образуване и водене на бракоразводно производство по реда на чл.50 и чл.51 от СК. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. Начинът и срокът на плащане – „в момента и в брой“. Платената сума е 500 лв. на датата на сключване на договора.

Върху копието на договора е посочено гр.д.№ 11220/2013 на БРС. С постановеното по делото решение съдът е прекратил брака и утвърдил постигнатото споразумение. Разноски, извън заплащане на д.т., не са присъждани (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=HsU9r6lQEok%3D).

Няма представени доказателства за върнати суми, които да са доказани. Договорът отразява плащането на сумата от 500 лв., тогава, когато е сключен, за това тя изцяло следва да бъде включена в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

55. Ж.Ружева е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 01.02.2013г. (л.1171), по силата на който жалбоподателката е следвало да осъществи процесуално представителство по гр.д. №761/2013г. пред Районен съд Бургас. Договореното възнаграждение – безвъзмездно.

На л.784-гръб е представен отчет по договор от 01.02.2013г. за гр.д. №761/2013г. на РС-Бургас и гр.д.№633/13г. на ОС-Бургас, според който първоначално клиента не е предоставила пари. След направените разходи в размер на 277,17 лв., Ружева е заплатила 275 лв.

С съдебния акт постановен по посоченото гражданско дело производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=trJqcCucJ%2BE%3D).

С решение № 144/ 02.06.2014г., постановено по гр.д.№ 633/2013г. ОС-Бургас, частично е уважил претенцията на Ж.Ружева , но не й присъдил исканите разноски с мотива, че няма доказателства за платен адвокатски хонорар. Съдът е подчертал, че в представения договор за правна защита е уговорена безвъзмездна адвокатска услуга (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=X2rioZvRS80%3D).

В този случай няма доказателства за получен доход през 2013г. Липсва уговорено в договора възнаграждение. Няма обективни данни за направено плащане на адвокатски хонорар.

 

56. „Ко морения” ЕООД е сключил договор за правна помощ и съдействие с адвокат Т. на 09.01.2013г. (л.1274), по силата на който жалбоподателката се задължила да осъществи процесуално представителство по образуване и водене на в.гр.д. пред БОС, във връзка с обжалване на решение по гр.д.№938/2011г. на РС Несебър. Договореното възнаграждение е в размер на 480 лв. Начинът и срокът на плащане - по банков път в 10 дневен срок от 09.01.2013г. Не е отбелязана сума, която да е платена.

Върху копието от договора е посочено, че той е представен по в.гр.д.№ 601/2013г. на БОС. С решението постановено по делото съдът е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение и разноски не са присъждани. (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=yXFzvdALBpU%3D).

В представени на л.733 декларация от М.Т. и неподписана бележка за направени разходи и платени суми е заявено, че „Ко морения” ЕООД е платила по гр.д.№938/2011г. на РС Несебър на 04.07.12г. сумата от 691,75 лв., от която 421,75 лв. са разноски, а 270 лв. – адвокатско възнаграждение. По отношение в.гр.д.№ 601/2013г. на БОС е посочено, че договорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., не е платена.

Релевантни към процесния период са отношенията, които касаят в.гр.д.№ 601/2013г. на БОС. Няма доказателства за получен доход през 2013г. по договор за правна помощ и съдействие от 09.01.2013г. (л.1274). Уговореното в договора възнаграждение не е платено. Няма обективни данни за направено плащане на целия или част от хонорара.

57. През 2013г. ЗКПУ „Съзнание” с.Тополица е платило общо 3 619,27 лв., от които 580 лв. на 03.01.2013г.; 1 168 лв. на 05.02.2013г. и 1 871,27 лв. на 11.10.2013г. Всички плащания са извършвани по банков път и са отразени в представените по делото разпечатки по движението на банковата сметка на жалбоподателката. Те са взети предвид и от вещото лице при изготвяне на експертизите в различните хипотези.

В доходът на жалбоподателката за 2013г. следва да бъде включена сумата от 3 619,27 лв. платена по банков път на посочените дати от ЗКПУ „Съзнание” с.Тополица.

 

58. Я. М. е платил на адвокат Т. по банков път общо 900лв., от които 600лв. на 03.01.2013г. и 300лв. на 09.09.2013г. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

По делото няма представени доказателства за върнати суми, част от тези плащания, които да са доказани. Банковият превод отразява, че сумите (600 лв.+300 лв.) са платени от клиент, за това те изцяло следва да бъдат включени в основата за опреД.е на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за данъчен период 2013 година.

 

59. Национално бюро за правна помощ е изплатило на адвокат Т. през 2013г. общо 1 480 лв., от които 400лв. на 18.03.2013г.; 120 лв. на 16.05.2013г.; 200лв. на 16.07.2013г.; 100лв. на 16.10.2013г., 100лв. на 17.10.2013г.; 150лв. на 17.10.2013г.; 240лв.  на 17.11.2013г.; 120 лв. на 06.12.2013г. и 50лв. на 12.12.2013г. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

 

60.На 12.09.2013 г. Католическа църква е превела по банков път на адвокат Т. 60 лв. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

 

61. На 09.07.2013г. Сдружение „Олимпия” е платило по банков път на адвокат Т. 130лв. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

62. На 05.11.2013г. УНСС е платило по банков път на адвокат Т. 124лв. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

63. На 11.12.2013г. Търговска гимназия е платила на адвокат Т. 100лв. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

64.Бургаски свободен университет (в експертизата е посочен като Български свободен университет) е платил по банков път на адвокат Т. общо 1 860 лв. през 2013г., от които 744 лв. на 25.10.2013г.; 496 лв. на 13.11.2013г. и 620 лв. на 12.12.2013г. Плащанията се установяват от представените по делото банкови извлечения.

Плащанията, извършени през 2013 година по банков път не са оспорени, нито по размер нито, че са получени от адв.Т. като възнаграждение.

 

По делото е представена служебна бележка, издадена от ЗКПУ „Съзнание” с.Тополица за получен доход от адвокат Т., която удостоверява облагаем доход в размер на 385 лв., както и удържаните авансово данък по ЗДДФЛ в размер на 33,53лв., ДОО в размер на 28,88лв., ДЗПО в размер 8,47лв. и ЗО в размер на 12,32лв. Тези плащания следва да намерят място при опреД.е на дължимите данъци и осигурителни вноски за периода.

 

Сборът от така описаните доходи е 45 612,27 лв. в т.ч. и декларирания в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0200И0130767/23.04.2014г. за 2013г. доход.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбоподателката твърди, че в хода на ревизията неправилно са определени данъчните й задължения за петте данъчни периода, както и задълженията за осигурителни вноски. Според нея, за да се установи какви са действителните й доходи, следва да се отчита, че водещи са договорките, които има с клиентите и които могат в хода на делото да се променят. Посочва, че адвокатския кочан не е ценна книга. При опреД.е на доходите следва да се отчитат освен постъпилите суми и направените разходи по делата, както и върнатите на клиентите суми, тъй като със ЗДДФЛ се облагат реално получените доходи. Твърди, че прави разлика между нормативно признатите разходи, които в нейния случай са 25%, и разходите, които тя е приспадала като суми платени за образуване, движение на делата, събиране на доказателства и т.н. Твърди, че в Наредба № 1/2004 г. са регламентирани минималните адвокатски хонорари по различни видове дела, но същевременно е дадена възможност за безвъзмездно предоставяне на адвокатска услуга на роднини, приятели, близки, юристи и материално затруднени лица. Освен това счита, че е предвидена възможност и за уговаряне на резултативен хонорар извън наказателните дела от общ характер. По тази причина в нейната практика често се случва договорения хонорар да се измени в зависимост от възможностите на лицата да го заплатят и изхода на делото. Твърди, че в хода на взаимоотношенията си с клиентите често допълнително предоговарят хонорара и тя го намалява, като възстановява част от вече платения хонорар. Счита, че размерът на действителният и доход се установява след като делото приключи, когато бъде изготвен отчета и от него стане ясно каква част от предварително платените суми са изразходвани за разноски по делата и каква част от тези суми представляват адвокатски хонорар. За това според жалбоподателката доходите за съответните данъчни периоди следва да се отчитат само по приключилите в тези периоди дела, по които има съставени отчети и може да се установи какъв е адвокатския хонорар. На последно място твърди, че в договорите за правна помощ и съдействие не е записан адвокатския хонорар, а общата сума, която е получена от съответния клиент, от която са разходвани средства за разноски по делата.

Ревизиращият и решаващият органи приемат, че в договорите за правна помощ и съдействие, независимо дали са от кочан или са документи, изготвен на компютър, изрично е посочена клауза договорено възнаграждение, което по същността си представлява доходът на адвоката. За това като доходи са взети сумите, отразени в тези договори, а всички суми, постъпили по банковата сметка, които касаят плащането на различни такси и експертизи по делата, не са отчетени като доход. Тези органи считат, че разходите, свързани със заплащането на такси за образуване на дело, различни разноски, разходи за експертизи и други подобни, не са част от разходите, които адвокатът има право да приспада от получения за себе си доход, тъй като съгл. чл. 39 от Закона за адвокатура, тези суми не са част от имуществото на адвоката. Отделно от това, разходите свързани с упражняването на самата адвокатска дейност – поддържане на офис, покупка на консумативи, разходи за служебен телефон, пътни разходи и др., които следва да са за сметка на самия адвокат. Именно за тях законодателят е предвидил, според ревизиращият орган, нормативно определен процент (25%) от дохода, който тези лица имат право да приспаднат при опреД.е на данъчната основа за облагане по реда на ЗДДФЛ. За тези разходи не се изисква документална обоснованост. Т.е. няма нужда от документи, които да доказват, че са направени разходи в такъв размер, защото се признават по силата на закона. Органите изрично посочват, че не са взели предвид всички банкови преводи, в които като основание са посочени някакви разходи (съдебни такси, пътни разноски за свидетел, експертиза, разноски по делото и др.). Според ревизиращите органи жалбоподателката веднъж е намалила доходите си с разходите, направени по делата. Втори път върху получената сума е приложила нормативно признатите разходи в размер на 25%, което е възприето от тези органи като незаконосъобразно действие, променящо данъчната основа към намаляване.

 

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава V придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като ЕТ и на доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ (земеделски стопани). Тази норма сочи, че данъчната основа в процесния случай за всеки данъчен период следва да се формира върху доходите, които в действителност са получени през този данъчен период. Т.е. релевантна е годината на плащане на дохода, а не годината, в която приключват отношенията между адвоката и клиента и евентуално се съставя отчет.

Според чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на търговския закон, се определя като придобития доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

В тази норма законодателят е регламентирал за различните видове стопански дейности какъв процент от дохода приема, че е присъщ за направените през данъчния период разходи. Както правилно е приел ревизиращият орган тези така наречени нормативно признати разходи не се доказват, но и не се допуска доказване на по-високи разходи от нормативно признатите.

Съгласно т.29 от §1 от ДР на ЗДДФЛ „лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

По делото не е спорно, че жалбоподателката Т. е лице, упражняващо свободна професия.

Според чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал.2 от същия член, размерът на това възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Това означава, че възнаграждението, което е посочено от страните във всички процесни договори за правна помощ и съдействие е възнаграждение за труда на адвоката, т.е. това е неговият хонорар. В това възнаграждение не се включват разходите, които всеки от клиентите прави във връзка с образуване, движение и приключване на делата, по които адвокатът е процесуален представител.

Размерът на възнаграждението, както твърди жалбоподателката е плод на свободна договорка между страните по договора – адвокат и клиент. Единственото ограничение, съдържащо се в чл.36, ал.2, изр. две от ЗА е този размер да бъде справедлив и обоснован и да не е по-нисък от размера, предвиден с Наредба № 1/2004г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения.

Един от въпросите, по които страните спорят е дали в договорите за правна помощ и съдействие е посочена общо платената сума от клиента, в т.ч. разноски по делата, или това е само сумата на адвокатското възнаграждение. Отговорът на този въпрос се съдържа именно в чл. 36, ал.2, изр. едно от ЗА – размерът на възнаграждението за труда на адвоката се определя в договора, т.е. уговорената в договора сума не може да бъде възприемана и третирана по никакъв друг начин освен като възнаграждение (хонорар) на адвоката.

Жалбоподателката твърди, че в хода на взаимоотношенията си с клиента първоначално уговорения размер на възнаграждението може да претърпи промяна. С оглед свободата на договаряне съдът счита, че това действително е възможно, като предоговорения размер на възнаграждението може да е по-висок или по-нисък от първоначално договорения. Това обаче е задължително да се случи в същата форма, в която е сключен и първоначалния договор, т.е. чрез писмен анекс, в който страните се съгласяват да променят размера на възнаграждението. Анекс с такова съдържание не е представен към нито един от договорите за правна защита и съдействие. Съдът счита, че представените отчети не са такъв анекс. В тях не се съдържа изрично волеизявление на страните към изменение на първоначално сключения договор, а се съдържа израз „остатък“, след който е нанесет текст за връщане на някаква сума. Както се установи от анализираните по-горе факти, в големия брой случаи се касае са предаване на сума от адвокат на клиент, която представлява присъдените от съда в полза на този клиент разходи за водене на съответните дела. Според съда намаляване на размера на първоначално уговореното възнаграждение е по-скоро изключително рядка хипотеза, отколкото хипотеза, която се случва при повече от 50% от договорите сключени между адвоката и клиента, както се опитва да докаже жалбоподателката. Това е така, защото от една страна намаляването на хонорара, особено както е в процесните случаи – драстично намаляване, като често жалбоподателката първоначално е получавала суми в четирицифрени числа, а впоследствие твърди в отчетите си, че за адвокатски хонорар е оставяла суми десетократно по-ниски, като по-голямата част от първоначално получените суми е връщала на клиента. Освен това сумите, които в отчетите се твърди, че са адвокатски хонорар са толкова ниски, че са под размера на сумите, регламентирани в Наредба № 1/2004г. и техният годишен сбор не позволява поддържането на такава дейност. Т.е. касае се за суми, които са недостатъчни за издръжка и осъществяване на адвокатската дейност. Това води до извода, че твърденията в тази насока, освен че са недоказани в преобрадаващата си част, те са неубедителни и житейски нелогични.

Единствената нормативно уредена възможност за връщане от адвоката на вече платено възнаграждение е хипотезата на чл.35, ал.4 от Закона за адвокатурата, според която ако съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение, независимо от другите последици.

Такава хипотеза в случаите, разгледани по това дело, няма.

Всички останали норми, регламентиращи отношенията адвокат – клиент, по повод плащането на адвокатско възнаграждение изрично уреждат недължимост на връщане на полученото възнаграждение – чл.35, ал.3 от Закона за адвокатурата, чл.3 (Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща.) и чл.4 (Когато клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се връща.) от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения.

По делото са представени множество отчети, съставени от жалбоподателката по повод приключването на взаимоотношенията и с конкретен клиент. Тези отчети са частни документи, които не притежават достоверна дата, която да бъде противопоставена на ответника, защото не може да се установи кога е действителният момент на съставянето им във вида, в който са представени по делото. Освен това в много от тях има дописвания, задрасквания. Въпреки, че отчетите са ксерокопия, ясно се вижда, че ръкописния текст в  много от тях не е попълнен с един и същ химикал и с един и същ натиск върху хартията, защото различния натиск при преснемането се отразява по различен начин. Т.е. с просто око се вижда, че отбелязаното в отчетите, извън стандартния формуляр, е попълнено с различен химикал, което предполага и по различно време. Т.е. някои от записванията в отчетите може да са допълнени по време, различно от подписването на отчета. Например отчет на л.1418 с един химикал и натиск върху хартията е текстът, в който се описва клиента, текстът „Длъжника платил”, текстът „делото е прекратено” и датата на която се сочи, че е подписан отчета. Със същия натиск и химикал е подписа на клиента и на адвоката. С друг химикал е попълнена платената сума, разходите по делото, размера на адвокатския хонорар и остатъка за възстановяване. От този отчет, така попълнен, не може да се установи върху какъв текст се е подписал клиентът. Зачеркванията, добавянията и попълването на отчетите с различни химикали, водят съда до извода, че тези отчети, освен че не носят достоверна дата, на отразеното в тях съдържание не може да бъде дадена вяра, поради горните съображения и поради факта, че това съдържание се различава от съдържанието на договорите за правна помощ и съдействие, сключени по същата сделка със същия клиент. Въпросните отчети са единствените доказателства, посредством които жалбоподателката се опитва да докаже, че всъщност по-голямата част от всяка първоначално получена от нея сума от клиент, с който е влязла в правоотношение в процесните периоди, е върнала обратно на клиента и за себе си е оставила хонорар, който в масовия случай е между 50 и 100 лева.

Съдът счита, че съдържанието на отчетите може да бъде зачетено само, ако подписалите ги лица са потвърдили пред съда, че отразеното в отчета е вярно и те са положили подписа си точно под този текст, такъв, какъвто е представен по делото. За това при опреД.е на размера на полученото възнаграждение от жалбоподателката, следва да се съобразят отчетите подписани от онези свидетели, разпитани в съдебно заседание, които при предявяване на отчета в съдебна зала, са заявили под страх от наказателна отговорност, че подписът е техен и че те действително са получили обратно суми от първоначално дадените от адвокат Т. в размера, посочен в отчета. В тези случаи следва да се прецени, с оглед събраните доказателства и съдържанието на съдебните актове постановени по споровете, за които е била наета адв.Т., а именно дали съдът не е присъдил разноски, които всъщност представляват сумата върната на клинета. Тук е мястото да се посочи, че този съд е направил справка в Централизирания уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове за всяко съдебно производство, по отношение на което по делото са събрани доказателства за платени възнаграждения на адв.Т. и е отразил в това решение резултатите от направената справка с лик към съответния съдебен акт. Съдът счита, че събирането на тези съдебни актове като доказателства по делото е ненужно, защото съдебните актове са публични, а Централизираният уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове е свободно достъпен и всеки може да направи справка в него.

Във всички останали случаи единственият факт, който без съмнение доказват отчетите е, че те са подписани от адвокат Т., както и че съдържат признание за факта на плащане. Това признание е извънсъдебно, но авторството му не е оспорено, за това отчетът в частта за приетото плащане материализира изявление на жалбоподателката, което обективира неизгодни за нея факти и има доказателствена сила срещу нея, която обаче следва да се преценява съобразно общото правило на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, т.е. според вътрешното убеждение на съда формирано въз основа на всички други събрани по делото доказателства касателни към конкретния казус адвокат-клиент. Всички други удостоверени с отчетите факти не могат да бъдат кредитирани по изложените съображения.

Съдът счита, че дори в случаите, в които следва да отчете връщането на сумите на клиентите, заявили в съдебна зала, че са получили обратно записаните в отчетите като върнати суми, остатъкът отразен като адвокатски хонорар в отчетите следва да се включи в годината, в която сумата действително е получена от адвокат Т., а не в годината, в която е съставен отчета и са приключили отношенията с този клиент. Това е така, защото, както беше казано по-горе, ЗДДФЛ в чл. 14, ал.1 изисква да се подава декларация за доходите придобити през данъчната година. Доходът, макари в по-голям размер е придобит тогава, когато се сочи в договора за правна помощ. В цитираните случаи, когато поради изявлението на свидетелите се установява, че този доход е в по-малък размер, в годината на придобИ.ето на дохода следва да се отчете по-малкия размер, вписан с крайния отчет.

Във всички останали случаи, когато има несъмнени доказателства, че има правоотношение адвокат – клиент и платена сума, която в договор за правна помощ и съдействие е записана като договореното и платено възнаграждение, тази сума подлежи на облагане и следва да се включи в данъчния период според датата на плащането. Това е така, защото когато възнаграждението е заплатено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение - Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Когато в договора има клауза за размер на възнаграждението, но не е отразено плащане на сумата и няма други доказателства, че тази сума действително е платена пред течение на съответния данъчен период или през друг период обхванат от ревизията, няма основания да се направи извод за получено плащане, респ. за придобит доход.

Декларации, разписки и др., в които се съдържа волеизявление на жалбоподателката със съдържание, че тя е върнала някаква сума на свой клиент, които са подписани само от жалбоподателката, представляват единствено писмени нейни твърдения и не доказват фактите, съдържащи се във волеизявлението.

Същото се отнася и за отчетите, които са подписани само от адвокат Т., независимо дали клиентите по тях са разпитани като свидетели.

В ревизионното производство, ревизиращият орган е определил дължимите задължения, като е посочил (по неизвестни критерии) в таблица списък от различни дела за съответна данъчна година (л.198-202). Същевременно по делото се намират и други доказателства, които са събрани в хода на ревизионното производство за получени доходи от жалбоподателката. От друга страна, посоченият от ревизиращия орган списък не съдържа имена на клиенти, нито сочи на кой съд е съответния посочен номер на дело. Представен е и друг списък в табличен вид (л.187-195), където са описани номера на дела, на договори за правна защита, на получени суми и клиенти, но той не съответства на списъците посочени по-горе. Например сбора на всички получени суми съгласно договори от 2009г. (без тези получени по банков път) от списъка на л.187 и сл. е 26 985 лв., а сбора на сумите получени също през 2009г., но според списъка на л.198 е 21 445 лв. Ревизиращият орган е приел, че недекларираните доходи за 2009г. са равни на втората сума - 21 445 лева (л.198), без да е ясно защо е отхвърлил първата.

Практически липсва описание на фактите, довели до извода за недекларирани доходи и за механизма, по който е достигнат именно този размер на недекларирани доходи, който е приел в хода на ревизията за всеки от периодите съответният компетентен орган. Обсъждани са предимно онези случаи, по отношение на които е извършена насрещна проверка, но сумите приети за платени на адв.Т. по тези случаи не са идентични с общата сума на недекларирани доходи, които ревидиращият орган е обложил с процесния РА. Това навежда на извода, че в придобитият недеклариран доход са включени и други суми, които не са обсъдени нито в РД, нито в РА.

Всичко това препятства съдът да разбере кои доходи ревизиращият орган е включил в придобитият недеклариран доход, а от там и в данъчната основа, въз основа на която е определил дължимите задължения по ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Освен това в хода на ревизията задълженията са определени на принципа - декларирания от ревизираното лице доход за съответната данъчна година е непълен, към него трябва да се прибави и доходът установен в хода на ревизията. Този подход в случая е неправилен, защото никъде ревизиращият орган не е изяснил кои доходи счита, че са декларирани от жалбоподателката (доколкото ЗДДФЛ не изисква поотделно да се посочва всеки източник на доход, а само обща сума в ГДД), за да може да се установи от общо констатираните за данъчен период доходи, кои доходи вече са декларирани и кои доходи не са били декларирани и следва да бъдат обложени с ревизионният акт. По тази причина съдът счита, че за да определят данъчните и осигурителните задължения на жалбоподателката, следва за всеки данъчен период, въз основа на всички събрани по делото доказателства да се посочи размера на всички доходи и техните източници, от който да извадят декларираните доходи и така да получат доходите, които са подлежали, но не са били декларирани от жалбоподателката. В противен случай винаги може да бъде противопоставено твърдението за кой да е от определените от ревизиращият орган като недекларирани доходи, че всъщност е деклариран със съответната ГДД.

В заключение следва да се отбележи, че ревизиращият орган е формирал придобития, но недеклариран доход за всеки от периодите, като механично е събрал дохода уговорен като възнаграждение в договорите за правна защита и съдействие, и дохода установен в банковите преводи (селекционирани според основанието за плащане), без да отчита, че по някои договори няма отбелязано плащане и няма други доказателства, посредством които то да се установява, а по други – плащането е осъществено чрез банков превод. Така от една страна са приети за платени възнаграждения, за които няма доказателства, че плащането се е случило, а от друга страна два пъти е отчетен доход, веднъж чрез уговореното в договора, втори път – чрез сумирането на банковите преводи. Така се е стигнало до неправилно опреД.е на придобитият, но недеклариран доход, който следва да послужи за опреД.е на данъчната основа.

Следва изрично да се заяви, че никъде в ревизионното производство няма данни за провеждането му по особения ред на чл.122 от ДОПК. Т.е. ответникът носи тежестта да докаже, че недекларираният доход съществува и е такъв, какъвто е определен с РА.

В ревизионната преписка се съдържат изключително много писмени доказателства, събрани в хода на ревизията, но необсъдени от ревизиращият и решаващият органи. За това съдът постановява твърде обемен по съдържание съдебен акт, в който са обсъдени всички събрани в ревизионното и съдебното праизводства писмени и гласни доказателства, класифицирани по периоди и източници на доход. При анализирането на тези доказателства съдът установи, че не може да има единен подход при опреД.е на данъчната основа(само въз основа на уговорените в договорите възнаграждения или само въз основа на възнаграждението посочено в отчета), а трябва за всеки отделен случай да се разгледат и анализират релевантните доказателства и така да се определи за всеки случай по отделно какъв размер на дохода следва да се счита за придобит от жалбоподателката през съответния период. Това е така, защото в някои случаи възнаграждението е уговорено, но няма доказателства за плащане. В други, макар и много редки, уговореното и плането възнаграждение е върнато обатно на клиента. В трети – платено е възнаграждение, но не в уговорения размер. В четвърти – твърди се връщане на платеното възнаграждение вкл. и от клиента разпитан като свидетел, но от съдебните актове постановени по делата водени от този клиент се установява, че възнаграждението е претендирано като част от разноските и е присъдено, т.е. евентуално върнатите пари, за които се свидетелствува, представляват присъдените разноски, а не върнатото възнаграждение. И т.н., доколкото хипотезите са много.

По тези съображение, въпреки, че приетите експертизи са компетентно изготвени и съдът ги кредитира изцяло, не могат да се използват при опреД.е на данъчната основа за всеки от периодите, защото поставените задачи са изисквали еднакъв подход при формиране на недеклариранея доход.

От анализа на описаните по-горе факти, съдът достигна до следните изводи за всеки от периодите:

За данъчен период 2009г. съдът установи придобит доход от адвокатска дейност, който не е бил деклариран – 23 824,81 лв., а общият доход от адвокатска дейност е 28 874,81 лв. Освен това е установен . и недеклариран доход получен от продажба на лек автомобил в размер на 5 700 лева от продажба на МПС-чл.13, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДДФЛ, чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ.

При опреД.е на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и на задължителните осигурителни вноски съдът използва същият механизъм приложена в хода на ревизията (л.119), в т.ч. и като отчете зачетените от ревизията данъчни обрекчения и приспадна внесените вече ЗОВ и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Така дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 1 891,14 лв., ДОО- 2 292,76 лв., ЗО – 1 453,10 лв. и ДЗПО – 917,39 лв.

При този резултат РА следва да бъде изменен за данъчен период 2009г. в частта относно определеният с него като дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от 1 953,91 лв. на 1 891,14 лв., в останалата част, касаеща този период, жалбата против РА следва да бъде отхвърЛ..

За данъчен период 2010г. съдът установи придобит доход от адвокатска дейност, който не е бил деклариран – 24 742,98 лв., а общият доход от адвокатска дейност е 31 651,98 лв.

При опреД.е на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и на задължителните осигурителни вноски съдът използва същият механизъм приложена в хода на ревизията (л.121), в т.ч. и като отчете зачетените от ревизията данъчни обрекчения и приспадна внесените вече ЗОВ и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Така дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 1 324,83 лв., ДОО- 1 897,56 лв., ЗО – 1 496,21 лв. и ДЗПО – 939,12 лв.

При този резултат РА следва да бъде изменен за данъчен период 2010г. в частта относно определеният с него като дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от 1 796,49 лв. на 1 324,83 лв. и в частта относно ДОО от 2 033,13 лв. на 1 897,56 лв., в останалата част, касаеща този период, жалбата против РА следва да бъде отхвърЛ..

За данъчен период 2011г. съдът установи придобит доход от адвокатска дейност, който не е бил деклариран – 38 952,76 лв., а общият доход от адвокатска дейност е 48 330,38 лв.

При опреД.е на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и на задължителните осигурителни вноски съдът използва същият механизъм приложена в хода на ревизията (л.124), в т.ч. и като отчете зачетените от ревизията данъчни обрекчения и приспадна внесените вече ЗОВ и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Така дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 2 073,93 лв., ДОО- 3 576,61 лв., ЗО – 2 347,57 лв. и ДЗПО – 1 464,90 лв.

При този резултат РА следва да бъде изменен за данъчен период 2010г. в частта относно определеният с него като дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от 2 808,42 лв. на 2 073,93 лв., в останалата част, касаеща този период, жалбата против РА следва да бъде отхвърЛ..

За данъчен период 2012г. съдът установи придобит доход от адвокатска дейност, който не е бил деклариран – 54 662,89 лв., а общият доход от адвокатска дейност е 62 129,19 лв.

При опреД.е на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и на задължителните осигурителни вноски съдът използва същият механизъм приложена в хода на ревизията (л.127), в т.ч. и като отчете зачетените от ревизията данъчни обрекчения и приспадна внесените вече ЗОВ и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Така дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 2 865,48 лв., ДОО- 5 142,88 лв., ЗО – 3 324,55 лв. и ДЗПО – 2 076,45 лв.

При този резултат РА следва да бъде изменен за данъчен период 2010г. в частта относно определеният с него като дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от 3 228,86 лв. на 2 865,48 лв., в останалата част, касаеща този период, жалбата против РА следва да бъде отхвърЛ..

За данъчен период 2013г. съдът установи придобит доход от адвокатска дейност, който не е бил деклариран – 23 234,00 лв., а общият доход от адвокатска дейност е 45 612,27 лв.

При опреД.е на дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и на задължителните осигурителни вноски съдът използва същият механизъм приложена в хода на ревизията (л.129), в т.ч. и като отчете зачетените от ревизията данъчни обрекчения и приспадна внесените вече ЗОВ и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Така дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 1 066,32 лв., ДОО- 2 295,73 лв., ЗО – 1 546,37 лв. и ДЗПО – 985,34 лв.

При този резултат, в частта, касаеща този период, жалбата против РА следва да бъде отхвърЛ..

Изчисленията за всеки от периодите са направени като е взет общият доход от адвокатска дейност, в т.ч. и вече декларираният, като са отчетени данъчните облекчения и приспаднати вече внесените ЗОВ и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Разноски следва да се присъдят и на двете страни съобразно уважената и отхвърЛ. част от жалбата.

Жалбоподателката е претендирала разноски в размер на 3 945 лв., от които платена д.т. в размер на 10 лв. (л.2054), платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. (л.2058), възнаграждения за три експертизи в размер общо на 2 035 лв. Според уважената част от жалбата ответникът следва да бъде осъден да плати на М.Т. разноски в размер на 218 лв.

Ответникът претендира разноски в размер на 1550 лв., представляващи платено възнаграждение на вещо лице (л.2276, 2336, 2392) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1885 лв. Според отхвърЛ.та част от жалбата М.Т. следва да бъде осъдена да плати на ответника разноски в размер на 1464 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1809 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ ревизионен акт №Р-02000215006391-091-001/21.01.2016г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Петкова на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията, и Р.* Темелкова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение №133/06.06.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП като:

-за данъчен период 01.01.2009г.-31.12.2009г. определя :

данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1 891,14 лв. главница и 1 109,33 лв. лихви, вместо 1 953,91 лв. главница и 1 145,05 лв. лихви;

-за данъчен период 01.01.2010г.-31.12.2010г. определя :

данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1 324,83 лв. главница и 640,39 лв. лихви, вместо 1 796,49 лв. главница и 867,87 лв. лихви и вноски за фонд ДОО в размер на 1 897,56 лв. главница и 1 238,05 лв. лихва, вместо 2 033,13 лв. главница и 1 325,59 лв. лихви;

-за данъчен период 01.01.2011г.-31.12.2011г. определя :

данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 073,93 лв. главница и 787,60 лв. лихви, вместо 2 808,42 лв. главница и 1 065,74 лв. лихви;

-за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. определя :

данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 865,48 лв. главница и 794,37 лв. лихви, вместо 3 228,86 лв. главница и 894,20 лв. лихви.

ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на М.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** против ревизионен акт №Р-02000215006391-091-001/21.01.2016г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.Петкова на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Р.* Темелкова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение №133/06.06.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас разноски в размер на 1464 (хиляда четиристотин шестдесет и четири) лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 1809 (хиляда осемстотин и девет) лева.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас да заплати на М.С.Т., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 218 (двеста и осемнадесет) лева.

Рашението може да се обжалва в 14 – дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: