Решение по дело №10887/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1595
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Александър Валентинов Цветков
Дело: 20233110110887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1595
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20233110110887 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. Й. Я., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна ****, чрез процесуален представител адв. Й. А., с която е
предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на
ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б да заплати на ищеца сумата от
10.00 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. изразяващи се в
увреждане на горна рамка на щора задна дясна врата две части и ръкохватка,
вертикална лайсна задна врата и вертикална лайсна предна дясна врата в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
440123031011606 от 08.03.2023г., за „Каско +" на л.а. марка „БМВ 530Д", с
per. № В 9913 ВТ, както и на законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В проведеното на 08.04.2024 г. открито съдебно заседание е допуснато
по искане на ищеца изменение на иска по реда на чл.214, ал. 1 от ГПК, като
размерът му е увеличен до сумата от 1244.59 лева.
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 08.03.2023г. сключил
Застраховка „Каско +" на собственият си лек автомобил марка „БМВ 530Д", с
per. № В 9913 ВТ с ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, с уговорена
застрахователна стойност от 17 900.00 лева. На 24.07.2023г. предоставил
лекия си автомобил на П. Г. Я., който на 25.07.2023г. потеглил с него по ул.
Петуния. Автомобилът бил с отворени прозорци и при разминаване с друг
автомобил, за да избегне сблъсък с него, той се отклонил надясно и закачил
щората на задна дясна врата в клон на крайпътно дърво. На 26.07.2023г. бил
уведомен застрахователят за настъпилото застрахователно събитие, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис - заключение по щета № 44010312305200/26.07,2023г. В него
като увредени детайли били описани: горна рамка на щора задна дясна врата
две части и ръкохватка, вертикална лайсна задна врата и вертикална лайсна
1
предна дясна врата. На 27.07.2023г. ищецът получил Уведомление с №
1074/27.07.2023г., с което застрахователят му отказал изплащането на
застрахователно обезщетение. Във връзка с настъпилите увреждания,
извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили, от което установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1 000.00 лв. С
горните твърдения обосновава основателността на исковата си претенция,
като отправя искане за нейното уважаване с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Триадица,
бул."Витоша" № 89Б, с който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Оспорва се активната процесуална
легитимация на ищеца, тъй като от приложените по делото доказателства не
се установявало, че последният е собственик на застрахования автомобил.
Признава изложените твърдения относно съществуването на соченото
застрахователно правоотношение, както и относно завеждането на
извънсъдебна претенция. Ответникът оспорва механизма на настъпване на
щетите, тях самите, както и причинната връзка между тях и твърдяното
събитие. Излага твърдения, че е налице общото изключение по 9.1.9 от ОУ
към застрахователната полица, касаещо задължението на застрахованото лице
да обяви коректно данните и обстоятелствата, позволяващи на застрахователя
да квалифицира събитието като покрит риск. Позовава се на експертно
становище, съгласно което е изключено щетите да са настъпили по описания
начин. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишен, като сочи, че съгласно т.3. от ОУ е предвидено
същото да бъде определено на база извършена от застрахователя експертна
оценка.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявенит иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
405 от КЗ, поради което неговата основателност е предпоставена от
установяването в условията на главно и пълно доказване на
правнорелевантните факти- че през процесния период страните са били
обвързани от валидно учредено застрахователно правоотношение, при
действието на което е настъпило соченото застрахователно събитие, в
резултат на което застрахованата вещ е претърпяла твърдените вреди и
съответно техния размер.
За безспорен между страните е обявен фактът, че между тях на
08.03.2023г. е сключен договор за застраховка „Каско +", с предмет
собствения на ищцата лек автомобил марка „БМВ 530Д", с per. № В9913В,
който е пораждал действие към момента на претендираното застрахователно
събитие, като същият се потвърждава и от представената по делото
застрахователна полица от посочената дата.
Налице е спор по отношение на механизма на настъпване на
застрахователното събитие, респективно причинната връзка между него и
настъпилия вредоносен резултат, и в частност уврежданията на горната рамка
на задната щора на дясната врата.
За установяване на същият по делото са проведени първоначална и
повторна тричленна САТЕ и са ангажирани и гласни доказателствени
средства. От показанията на свидетеля П. Я. – син на ищцата, ценени
2
съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, се установява, че събитието се е
случило на 25.07.2023г. в ж.к. Изгрев в продължението на ул. Подвис, като
тръгвайки от там, към три часа следобед, когато било много топло, той
запалил колата, отворил всички прозорци, пуснал климатика и тръгнал да се
прибира. Движил се по ул. Петуния, която в един момент приключвала, а след
това имало само имоти. Тръгнал надолу по баира и пътят е такъв, че има
участъци, където две коли трудно могат да се разминат. При движението му
надолу, от другата страна се прибижил един джип „БМВ Х5“ и свидетелят
преценил, че няма да могат да се разминат и решил да свие вдясно. В
момента, в който го направил, чул шум и установил, че счупен клон на дърво
е закачил задната дясна щора и я е скъсал. Там имало клони, редовно
комшиите ги кастрели и чупели, но клонът беше счупен и е закачил щората, и
я е скъсал.
Свидетелските показания се подкрепят от заключението на
първоначалната САТЕ, от което се установява, че след съпоставяне на
уврежданията на лек автомобил „БМВ 530 Д”, рег. N: В9913ВТ,описани от
застрахователя при извършеният оглед на автомобила и видими на
предоставения снимков материал, реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е: проникване на твърд и остър
предмет през отворен прозорец на задна дясна врата и пряк контакт с детайли
от вътрешността на купето на автомобила при движението му. При същия са
нанесени щети по следните елементи на автомобила: Горна рамка на щора
задна дясна врата две части и ръкохватка комплект – подмяна, Вертикална
лайсна задна дясна врата – ремонт на степен 1, Вертикална лайсна предна
дясна врата – ремонт на степен 1.
Предвид извършеното оспорване на заключението в тази част от
ответното застрахователно дружество, е проведена повторната тричленна
САТЕ. По нея вещите лица потвърждават посочения извод, като изцяло
потвърждават констатациите на първоначалната експертиза относно
механизма на настъпване на застрахователното събитие, а именно: при
движение на лек автомобил „БМВ 530 Д", per. N: В9913ВТ, управляван от П.
Г. Я. по ул. „Петуния“ се е разминал с насрещно движещ се автомобил, при
което се е отклонил в дясно от първоначалната си посока на движение, и е
преминал в близост до крайпътно дърво с клон, от което е възникнало
съприкосновение в задна дясна част на автомобила. В следствие на събитието
са настъпили материални щети по автомобила. При съпоставка на
уврежданията, описани от застрахователя и видими в предоставения снимков
материал, предоставените доказателства, експертите дават заключение, че
реалният възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие
най-вероятно е следният: проникване на твърд и остър предмет през отворен
прозорец на задна дясна врата. Като непосредствено последствие е пряк
контакт с детайли от вътрешността на купето на процесният автомобил при
движението му. Посоченото заключение е поддържано и в открито съдебно
заседание от вещите лица, които са единодушни, че възможното причиняване
на щетите е от съприкосновение с остър предмет с действие отвън-навътре.
От същото са нанесени увреждания на следните части на автомобила: 1.Горна
рамка на щора задна дясна врата две части и ръкохватка комплект - П,
2.Вертикална лайсна задна дясна врата - 1+Б, З.Вертикална лайсна предна
дясна врата - 1+Б.
Ценени поотделно и в своята съвкупност визираните доказателства
обуславят еднозначния и безпротиворечив извод за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото на 25.07.2023г. и
претендираните увреждания по лекия автомобил, като не е ангажирано нито
3
едно доказателство, което да го разколебава, поради което същият следва да
бъде приет за доказан.
Налице е спор между страните относно имуществената равностойност
на вредите, като експертно заключение за тяхната оценка е извършено с
първоначалната и повторната САТЕ.
Вещите лица и по двете експертизи са дали експертно заключение във
вариант по отношение на възстановителната стойност на автомобила по
средни пазарни цени на резервни части, като са определили средната пазарна
цена на труда, след като е сравнили цените за ремонт в 30 /тридесет/
автомобилни сервиза – 15 с европейски сертификат за качество и 15 без такъв
сертификат, Заключенията на експертите, при което е взета средната пазарна
стойност както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с
посочения сертификат, така и на цената на необходимите авточасти, са
приложими и следва да бъде ценен при определяне на действителна
възстановителна стойност на увреденото имущество, съобразно правилото на
чл. 386, ал.2 от КЗ. Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск, което
изключва той да бъде задължен да получи обезщетение единствено за
резервни части от алтернативни източници и за ремонт в автосервизи, които
не разполагат с европейски сертификат за качество.
При съблюдаване на приетата правнорелевантна методика за
определяне на действителната възстановителна стойност, едноличната
експертиза дава заключение, че общата себестойност на щетите на
автомобила по отделно и като обща сума, като се определи стойността на
ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда се извърши справка в поне 30
сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като
половината от тях да притежават европейски сертификат за качество, е в
размер на 1 098.10 лв.
От друга страна, повторната тройна САТЕ дава заключение, че сумата
необходима за възстановяване на лек автомобил марка „БМВ 530 Д", рег.
№В9913ВТ. от нанесените щети от процесното застрахователно събитие и в
състоянието, в което е бил преди настъпване на същите, по средни пазарни
цени към датата на настъпване на събитието - 25.07.2023г. е 1 244,59лв. с вкл.
ДДС.
Подлежащото на изплащане обезщетение следва да бъде определено
съобразно заключението именно на повторната САТЕ, която не е оспорена
между страните, и по която са работили трима експерти, подробно и
мотивирано обосновали възстановителната стойност на застрахователното
имущество, като включително процесуалният представител на ответното
застрахователно дружество е претендирал постановяването на решение въз
4
основа на нея в пледоарията си по същество.
Предвид приетата стойност на имуществените вреди, причинени от
застрахователното събитие, исковата претенция следва да бъде уважена в
цялост като основателна, с оглед доказването и по основание и размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на общо 1459.42 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и приложените доказателства за тяхното извършване.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б да заплати на М. Й.
Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна **** сумата от 1244.59 лева
представляваща обезщетение за имуществени вреди. изразяващи се в
увреждане на горна рамка на щора задна дясна врата две части и ръкохватка,
вертикална лайсна задна врата и вертикална лайсна предна дясна врата в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
440123031011606 от 08.03.2023г., за „Каско +" на л.а. марка „БМВ 530Д", с
per. № В 9913 ВТ, както и на законната лихва от датата на исковата молба-
24.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, р-н Триадица, бул."Витоша" № 89Б да заплати на М. Й.
Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна **** сумата от 1459.42 лева,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5