Решение по дело №130/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 88
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20224100900130
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Велико Търново, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Търговско дело №
20224100900130 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТР.
Образувано е по жалба на Фондация „100 Кила“, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, подадена чрез пълномощника й адв. М. Ц. от ВАК, срещу отказ
№ 20200730213442-2/02.11.2022г. на ДЛР към Агенцията по вписванията, с който е
отказано обявяване на подадените със заявление образец Г3 по партидата на
жалбоподателя декларации по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. за неосъществяване на дейност на
фондацията по см. на § 1 т. 30 от ДР на ЗСч. през 2017г., 2018г. и 2019г. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ,
мотивиран от издателя си с доводи, че към заявлението не са представени преписи от
подлежащите на обявяване актове със заличени данни. В тази връзка се сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в
приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по
закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното
обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. С аргументи
от нормата на чл. 2 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ се излагат съображения, че в настоящата
хипотеза ДЛР няма основание да постанови обжалвания отказ, а следва да обяви
представения акт, но без информацията, представляваща лични данни. По изложените
съображения се иска отмяна на оспорения отказ с даване на задължителни указания на
ДЛР да извърши исканото обявяване.
В депозирания от Агенцията по вписванията по реда на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ
отговор по жалба се заема становище за нейната неоснователност, доколко по
1
изложени в него съображения се счита, че са налице предпоставките на чл. 24 ал. 1 вр.
чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ за постановяване на обжалвания отказ. В тази връзка се моли
съдът да потвърди атакувания пред него акт на ДЛР.
Съдът като разгледа жалбата и приложените към делото доказателства, намира
за установено следното:
Регистърното производство е инициирано по заявление – образец Г3 с вх. №
20200730213442/30.07.2020г. за обявяване на декларации по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. за
2017г., 2018г. и 2019г., подадено от изрично упълномощен адвокат на жалбоподателя.
Заявлението е придружено от подлежащите на обявяване актове, съставени съгласно
утвърдения със Заповед № ЗМФ-12-63/30.12.2019г. на Министъра на финансите
образец. Същите изхождат и са подписани от законния представител на жалбоподателя.
Представена е и декларация относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства по чл. 13 ал. 4 от закона. С указания от 27.10.2022г. дадени на основание
чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностно лице е поискало в срока по чл. 19 ал. 2 от с.з.
заявителят да представи подлежащите на обявяване актове със заличени данни в
съответствие с изискването на чл. 62б ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/14.02.2007г. С
обжалвания акт издаден на 02.11.2022г. длъжностното лице, на основание чл. 24 ал. 1
вр. чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, е отказал обявяването на представените декларации по чл.
38 ал. 9 т. 2 ЗСч., тъй като към заявлението не са приложени преписи от тях, в които
личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Видно от вписванията по партидата на жалбоподателя, в деня на постановяване
на атакувания отказ, същият е регистрирал ново седалище и адрес на управление в гр.
Варна.
При тези обстоятелства съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно
легитимирана страна в процеса /заявителят в регистърното производство/ в
предвидения от закона 7 – дневен срок по чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ на
оспорване акт. Към жалбата не е представен документ за държавна такса, но в случая
внасянето на такава не се дължи по арг. от чл. 38 ал. 11 ЗСч. вр. чл. 29 ТДТГПК.
Настоящият съд е местнокомпетентен да разгледа жалбата, макар и същата да е
адресирана до окръжния съд по сегашното седалище на жалбоподателя, тъй като
промяната в него е извършена след образуване на регистърното производство.
Последното се счита за започнало с подаване на заявление № 20200730213442 от
30.07.2020г. и към него момент седалището на жалбоподателя е било регистрирано в
гр. В. Търново. Настъпилите след това промени в седалището, обуславящи местната
подсъдност в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, не следва да се съобразяват по
арг. от чл. 120 ГПК.
2
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по
реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да направи преценка за спазване на всички
предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания за извършване на исканото вписване,
заличаване или обявяване. Проверката, която дължи да извърши съда е формална и се
ограничава до това, представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон
документи, редовни ли са същите от външна страна и обосновават ли те извод за
осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира респ.
налице ли е съответствие на подлежащия на обявяване акт с изискванията на закона.
Несъответствието на искането за вписване, заличаване или обявяване с изрично
предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания съставлява основание за ДЛР да
постанови отказ.
В случая заявлението от 30.07.2020г. е подадено при спазване на предвидените
за това форма и ред от оправомощено лице /пълномощник на управителя на
фондацията/ и представените с него актове - декларации по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. за
2017г., 2018г. и 2019г. подлежат на обявяване по партидата на жалбоподателя и до
момента не са били обявени в ТР. Тези декларации отговарят по външните си белези на
изискванията на закона, тъй като са съставени по утвърдения от Министъра на
финансите образец със Заповед № ЗМФ-12-63/30.12.2019г. и имат нормативно
предписаното съдържание по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. Със заявлението е представена и
декларация по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените за вписване
обстоятелства, като за обявяване на процесните актове не се дължи плащане на
държавна такса /арг. чл. 38 ал. 11 ЗСч./. Следователно налице са всички законови
изисквания по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ за извършване на исканото обявяване на актове.
Непредставянето от заявителя на заверени преписи от въпросните декларации със
заличени лични данни, както изисква чл. 13 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, включително и след
указанията на ДЛР по чл. 22 ал. 5 от с.з., няма за последица несъответствие на
заявлението с изискванията на закона и не препятства огласяването на представените
за обявяване актове. Последицата от неоказаното от заявителя съдействие да представи
преписи от актовете със заличени лични данни обосновава действието на презумпцията
по чл. 13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ за съгласие за оповестяването им. Извод, който се налага от
систематическото тълкуване на двете разпоредби, с оглед мястото им в нормативния
акт.
В тази връзка след като не е отчело даденото от заявителя презумптивно
съгласие по чл. 13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ за публичен достъп до личните данни, ДЛР е
постановил един незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен. На основание
чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде указано на Агенцията по вписванията да
извърши обявяване по партидата на жалбоподателя на представените с процесното
3
заявление от 30.07.2020г. декларации по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. за 2017г, 2018г. и 2019г.
Жалбоподателят не прави искане за разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. Искането за присъждане на разноски от Агенцията по
вписванията е неоснователно, тъй като същата няма качеството на страна в
регистърното производство, което с оглед на охранителния си характер се развива
едностранно.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20200730213442-2/02.11.2022г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20200730213442/30.07.2020г. подадено от Фондация „100 Кила“, ЕИК: *********, чрез
изрично упълномощен представител – адв. Благой Златанов от ВТАК, за обявяване на
декларации по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. за 2017г., 2018г. и 2019г.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията, на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР, да
извърши исканото със заявление с вх. № 20200730213442/30.07.2020г. обявяване на
декларации по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч. за 2017г., 2018г. и 2019г. по партидата на Фондация
„100 Кила“, ЕИК: *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Заверен препис от него да
се изпрати служебно на Агенцията по вписванията за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4