Определение по дело №1/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 132/21.11.2012г., постановено по гр.д.N 231/2012г., М. районен съд е признал уволнението на Б. М. Ш. от С., О., извършено със Заповед № РД 12 -177/05.06.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката за незаконно и е отменил Заповед № РД 12 - 177/05.06.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, считано от 06.06.2012г. е прекратено трудовото правоотношение на Б. М. Ш. на длъжността „Директор" на Основно Училище „П. Х. С., О.. С решението Б. М. Ш. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Държавно основно училище „П. Х., С., О.; С. „П. Х. С., О. е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 3 604 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, за периода от 06.06.2012г. до 07.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2012г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 4 324, 80лв., за периода от 08.11.2012г. до 06.12.2012г.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. „П. Х. С., О., който чрез пълномощника си го атакува като недопустимо. Алтернативно счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по делото; алтернативно желае да се отмени атакуваното решение и да се отхвърлят предявените искове; претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят не се представлява.

Ответникът по жалбата Б. М. Ш. се явява лично и се представлява от адв.М.. Оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Б. М. Ш., в която ищецът твърди, че ОУ „П. Х., С. и ДГ ”П. Х., С. били преобразувани в С. „П. Х., С., и със Заповед № РД 12-350/16.10.2009год. на Министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл.328, ал.1, т.2 вр. чл.329 от КТ, считано от датата на връчването, трудовото му правоотношение, по силата на коÕто заемал длъжността „директор” на ОУ „П. Х., С., било прекратено поради съкращаване на щата. Уволнението му било признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение и той бил възстановен на заеманата преди това от него длъжност „директор” в ДОУ „П. Х. С., О.. Подал заявление за заемане на длъжността на 04.06.2012г., и със Заповед № РД 12-176/05.06.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката бил възстановен на работа на длъжност „директор" в Основно училище „П. Х., С.. Със Заповед № РД 12-177/05.06.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката, трудовото му правоотношение като директор на Държавно основно училище „П. Х., С., било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта, поради закриване на предприятието. Ищецът твърди, че и двете заповеди му били връчени на 06.06.2012г. Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като не било налице закриване на предприятието, посочено като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Не се спори по делото, че със Заповед № РД 12 350/16.10.2009г. на Министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл.328, ал.1, т.2 вр. чл.329 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с Б. М. Ш., с място на работа Основно училище „П. Х., С., О., на длъжност „директор”, поради съкращаване на щата. С влязло в сила съдебно решение ищецът е възстановен на длъжността.

Безспорно е също, със Заповед № РД 12-176/05.06.2012г., ищецът е възстановен на длъжността „директор” на Основно училище „П. Х. С., общ.К., като заповедта му е връчена на 06.06.2012г.

Със Заповед № РД 12-177/05.06.2012г. на Министъра на Образованието, младежта и науката, на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Ш., с място на работа Основно училище „П. Х., С., О., на длъжност „директор”, поради закриване на Основно училище „П. Х., С., О..

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на атакуваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.

За пълнота, следва да се отбележи и следното:

След като със Заповед № РД-14-100/07.07.2009г. на Министъра на образованието и науката, Държавно основно училище „П. Х. С. и Държавна гимназия „П. Х. С., са преобразувани в Средно общообразователно училище „П. Х., С., то буди недоумение у съда защо с процесните Заповед № РД 12-176/05.06.2012г. и Заповед № РД 12-177/05.06.2012г. на Министъра на Образованието, младежта и науката ищецът е първоначално възстановен, а веднага след това е прекратено правоотношението с него като „директор” на Основно училище „П. Х. С., общ.К., каквато структура вече не съществува. Със заповедта за преобразуване на двете учебни заведения в С. „П. Х., С. /л.53-54 от първоинст.дело/ са уредени въпросите за трудовите правоотношения, правоприемството и други. Т.е., по своята правна същност волеизявлението на министъра е за сливане на предприятията, по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от КТ, като при тази промяна на работодателя трудовото правоотношение на работника/служителя не се прекратява, а съгласно ал.2 на същия текст „...правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател”. При това положение, щатът на новосформираното със Заповед № РД-14-100/07.07.2009г. на Министъра на ¯бразованието и науката Средно общообразователно училище „П. Х., С., О., включва всички длъжности и щатни бройки на двете слети училища, в това число и две длъжности "директор". Трудовите правоотношения на заварените при преустройството служители се запазват, по силата на чл.123 от КТ. Решението за премахване на едната от двете длъжности "директор" на училището следва да се вземе от оправомощен за това орган. По делото няма доказателства за предхождаща уволнението на ищеца заповед за премахване на една от двете длъжности "директор". Затова, приложеното основание за уволнението в случая не е налице и заповедта се явява незаконосъобразна. В този смисъл е и практиката на ВКС – виж Решение № 985 от 9.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2043/2002 г., III г. о., докладчик съдията Саралиева.

Също така процесната заповед не е съобразена с изискванията на закона и поради това, че като основание за прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.1 от КТ - "закриване на предприятието". Понятието "закриване на предприятието" означава пълно преустановяване на неговата цялостна дейност, а данни по делото за подобно преустановяване на цялостната дейност не се съдържат.

С оглед извода за незаконосъобразностг на уволнението и основателност на искането за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност, следва същият да бъде възстановен на длъжността „директор” на Средно общообразователно училище „П. Х., С., а не на длъжността Държавно основно училище „П. Х. С., каквато структура не съществува.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА РешениеN 134/26.11.2012г., постановено по гр.д.N 292/2012г. по описа на Момчилградския районен съдв частта му, с която Б. М. Ш. от С., О., е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Държавно основно училище „П. Х., С., О., вместо което постановява:

ВЪЗСТАНОВЯВА Б. М. Ш. от С., О., на длъжността „директор” на Средно общообразователно училище „П. Х., С., О..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от обявяването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.