РЕШЕНИЕ № 127
гр. Самоков, 11. 08. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Самоков, ПЪРВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията
Павлов гражданско дело № 85 по описа за 2021 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК -положителен установителен иск за собственост върху земеделски
имот.
Постъпила е искова молба от А.Й.П. ЕГН **********
***. В същата се твърди, че ищецът е наследник на Ангел Митов П., бивш жител ***,
починал на 21.04. 1945 година, който преди образуване на ТКЗС е собственик по наследство и
давностно владение на процесния земеделски имот и че понастоящем той ищецът
като негов наследник е собственик съгласно решение Решение № 0905/23. 11. 2000
година на Поземлена Комисия Самоков за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи, (възстановими), стари реални граници поземлен имот 3000044
по картата на възстановената собственост КВС, на недвижим имот представляващ
нива с площ 9100 кв. метра в землището на село Доспей, община Самоков, в местността
„Рудежо“, при граници и съседи по картата на възстановената собственост КВС
имот № 001105 – полски път на кметство село Доспей, имот № 300006 - нива на
кметство Доспей, № 300007 - нива на н-ци Илия Галов Маков, № 300008 - нива на
н-ци Коста Георгиев Шейнов, № 300009 - нива на н-ци Костадин Георгиев Дренски,
№ 300010 - нива на н-ци А. Георгиев Дренски и № 300045 - нива на кметство
Доспей.
Твърди се в исковата молба, че след смъртта
на Ангел Митов П., бивш жител ***, починал на 21.04. 1945 година, дядото на
ищеца — А. Ангелов П., бивш жител ***, починал на 30.04,1983 год. е владял и
обработвал процесния, описан по-горе имот до образуване на ТКЗС през 1957 год.
Твърди се в исковата молба процесният имот е
възстановен на наследници на Ангел Митов П. в стари реални граници в землището
на с. Доспей, с Решение № 09005/23.11.2000 год. на Поземлена комисия,
гр.Самоков и че бащата на ищеца - Йордан Андонов П. - внук на общия
наследодател - Ангел Митов П. и син на А.
Ангелов П. е заявил същия за възстановяване на собствеността пред Поземлена
комисия — Самоков.
Твърди се в
исковата молба, че съгласно Решението на ПК от 23.11.2000 год. Йордан Андонов П. баща на ищеца се е снабдил и
със скица № Ф - 00098/23.11.2000 год. и че от 2000 год., до смъртта си на
15. 05.2012 год. имота се владеел и
обработвал от бащата на ищеца, а след неговата смърт от самия ищец.
Във връзка с
правния интерес от предявения иск ищецът сочи в исковата молба, че поискал от СГКК — София
област, да му бъде издадена скица на имота по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на с.Доспей, но се оказало, че имот с номер
по КВС - № 300044, не съществува и не може на ищеца да му бъде издадена скица,
тъй като на мястото, където се е намирал имота, сега по кадастралната карта и
кадастралните регистри е нанесен един голям масив нива от 77 дка, с
идентификатор 23039.6.286, водещ се като собственост на Община Самоков, на
основание издадено Решение от Поземлена комисия в полза на Община Самоков и
съответно съставен Акт за общинска собственост.
Във връзка с правния интерес от предявения
иск ищецът сочи в исковата си молба, че не може да се снабди със скица от СГКК-София обаст за
имота, тъй като в регистъра на собствениците е записан като такъв Община Самоков, а не е нанесен в кадастралната
карта и не е записан като собственост на ищеца с наследодател Ангел Митев П.,
дори имотите и на съседите на имота не са нанесени в кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Твърди се в исковата молба, че никога този
имот не е бил общинска собственост и че от възстановяване на имота през 2000
година до момента имотът се ползва и владее от наследниците на Ангел П..
Освен, че за собственик е записана Община
Самоков, и има издаден и Акт за общинска собственост, процесният имот предмет
на иска е съединен с други имоти и е включен в друг голям имот с размер от 77
дка. Ищецът твърди в исковата си молба, че поискал лицензиран геодезист да
оттдели имота от този на Община Самоков, но се оказало, че не може, защото Община
Самоков е записана като собственик на целия имот. След оглед и заснемане на
ищеца била издадена комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
основание чл.16, ал.З от ЗКИР.
В петитума на исковата молба се съдържа
искане, съдът да признае за установено по отношение на ответника Община
Самоков, че той ищецът А.Й.П. е собственик на основание наследство и давностно
владение, съгласно Решение № 09005/23.11.2000 год. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село Доспей на Поземлена комисия, гр. Самоков, на поземлен имот
№300044 по КВС, представляващ нива, с площ от 9100 кв.м. в землището на село
Доспей, общ.Самоков, в местността Рудежо”, при граници и съседи по КВС: №
001105, полски път на кметство Доспей; № 300006, нива на кметство Доспей; №
300007, нива на н-ци Илия Галов Маков; № 300008, нива на н-ци Коста Георгиев
Шейнов; № 300009, нива на н-ци Костадин Георгиев Дренски; № 300010, нива на
н-ци А. Георгиев Дренски и № 300045, нива иа кметство Доспей, сега представляващ част от Поземлен имот с
идентификатор № 23039.6.286 по кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на с Доспей, община Самоков, както и да осъдите ответника Община Самоков да заплати
на ищеца направените разноски по делото.
В законоустановения за отговор на исковата
молба едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община
Самоков, представлявана от кмета Владимир Георгиев, в който се взема становище
че предявеният иск е неоснователен. В отговора на исковата молба и с писмено
становище ответникът оспорва материално-правната законност на Решение №
09005/23.11.2000 год. твърди че същото не
е породило като правна последица възстановяване на собствеността върху
процесния имот, който не е могъл да бъде придобит от ищеца и на основание
давностно владение.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат
Иванка Стефанова, която поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Община Самоков
се представлява от юрисконсулт Кабранска
която взема становище съдът да отхвърли иска като неоснователен по
съображенията изложени в отговора на исковата молба и в писменото становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното:
Съдът намира предявеният установителен иск за
допустим. Достатъчно за правния интерес от иска и за неговата допустимост е че
имот, който ищецът претендира за свой е записан като общински в кадастралната
карта и в кадастралните регистри. Самостоятелно основание за допустимост на
иска и правния интерес от него е че Община Самоков, като ответник по иска го
оспорва като неоснователен, оспорва претендираната от ищеца собственост и
основанията на които се основава претенцията.
По същество съдът прие следното:
Ищецът А.Й.П. ЕГН ********** е наследник на
Ангел Митев (Митов) П., починал на 21.
04. 1945 година, бивш жител ***, установено от приложеното по делото
удостоверение за наследниците му изх. № 15 от 09. 03. 2020 година.
С Решение № 09005/23.11.2000 год. на
Поземлена комисия, гр.Самоков по чл. 18 ж ал. 1 от ЗСПЗЗ, придружено със скица
№ Ф - 00098/23.11.2000 год е постановено, че се
възстановява наследниците на
Ангел Митов П. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху нива с площ 9, 100 декара в землището на село Доспей,
община Самоков, имот № 300044 по картата
на възстановената собственост КВС, при граници и съседи по КВС: имот № 001105 —
полски път на кметство Доспей, имот № 300006 - нива на кметство Доспей, имот №
300007 - нива на н-ци Илия Галов Маков, имот № 300008 - нива на н-ци Коста
Георгиев Шейнов, имот № 300009 - нива на н-ци Костадин Георгиев Дренски, имот №
300010 - нива на н-ци А. Георгиев Дренски и имот № 300045 - нива на кметство
Доспей.
От
2000 год., когато ищецът претендира, че като наследник на Ангел Митов П.
му е възстановена собствеността на процесния имот с цитираните решение на ПК
Самоков по чл. 18ж ал. 1 ЗСПЗЗ и придружаваща го скица, имотът се владее обработва и ползва за
отглеждане на картофи и жито от Йордан Андонов П. баща на ищеца, а след смъртта
му на 15. 05. 2012 година и от самия ищец , установено от показанията на
свидетелите Иван Д. Кьосев и Георги Д. Благоин, показанията на които се
кредитират от съда. Имота има граници –
естествени видими материализирани на място, потвърдено и от заключението на
съдебно-техническата експертиза и видно от показанията на свидетелите и
експертизата, граничи от изток с полски
път, на западната граница има синур - естествена граница за разделяне на
имотите, върху която има диви сливи и храсти, южната граница на имота е
материализирана със слог, обрасъл с храсти и тръни, а от изток имотът граничи с
полски път.
По делото са приложени комбинирана скица за пълна или частична идентичност по
чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, изготвена от правоспособно лице по кадастъра инж. Д.
Благоев, както и Скица № 4948 от 20. 09. 2013 година на поземлен имот с
идентификатор 23039.6.286, като видно от тези скици и от заключението на вещото
лице К.Д., по допуснатата съдебно-техническа експертиза, процесният имот №
300044 по КВС в землището на село Доспей община Самоков е идентичен с част от
имот с идентификатор 23039.6.286, попада в този имот, който е с повече от седем
пъти по-голяма площ – 77, 387 декара в местността Рудежо, в землището на село
Доспей община Самоков отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри
като общински. Собствеността върху този имот с площ 77, 387 декара в местността Рудежо, в
землището на село Доспей община Самоков е възстановена на Община Самоков с решение на ОС „Земеделие и гори“ Самоков № 2829/05. 10.2002 година на основание
чл. 27 от ППЗСПЗЗ с влязъл в сила план за земеразделяне. Съгласно цитираното
решение на ОС „Земеделие и гори“ Самоков
този имот е описан като нива от 77, 387 декара, десета категория, местност
„Рудежо“, имот № 30006, по плана за земеразделяне, при граници, визирани в
същото решение.
В тежест на ищеца е на доказване, а не се
установява от събраните по делото доказателства Ангел Митов П., бивш жител ***,
починал на 21.04. 1945 година на наследниците на който които с Решение №
09005/23.11.2000 год. на ПК Самоков., е възстановено правото на собственост
върху процесния имот, да е бил собственик на този имот преди образуване на
ТКЗС. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в
чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт от които
зависи претендираното от страната право. Съдът прилагайки правилата на
доказателствената тежест приема че щом ищецът не представя доказателства за
твърдението си в ИМ, че Ангел Митов П., бивш жител ***, преди смъртта му на
21.04. 1945 година е бил собственик на процесния имот по наследство и давностно
владение, такава собственост не е възникнала, нито са възникнали по отношение
Ангел Митов П. придобивните основания -
наследство и давностно владение за придобиване по давност процесния имот преди
образуване на ТКЗС.
Решението
№ 09005/23.11.2000 год. на Поземлена комисия, гр.Самоков по чл. 18 ж ал. 1 от
ЗСПЗЗ, придружено със скица № Ф - 00098/23.11.2000 год е стабилен административен
акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на
собственически права за лицата, ползващи акта - ТР № 1/1997 г. на ОСГК, т. 1. То
е годно основание за формално установяване на собствеността върху
възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС. От друга страна, реституцията не е
абсолютно придобивно основание, а само способ за възстановяване на действително
притежавани в миналото собственически права. При предявяването на иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, законосъобразността на решението на Поземлената комисия може
и следва да се прецени от съда в спорното производство по реда на косвения съдебен
контрол, при положение, че това решение се противопоставя на лице, което не е
било страна в адм.производство по възстановяване на собствеността - чл. 17, ал.
2, изр.2 от ГПК. Валидността на решението на ПК Самоков може да се проверява в
такива производства винаги, включително и когато спорът е с лице, участвало в
административното производство по възстановяването на собствеността, по аргумент
на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК. В този случай, когато ищецът в исковото производство
за собственост твърди, че са възстановили правото на собственост върху имота по
реда на ЗСПЗЗ, и представеното решение на ПК се оспорва от ответника Община
Самоков, която не е участвала в административното производство по възстановяване
на собствеността, съдът е длъжен да провери не само валидността, но и
материалноправната законосъобразност на постановения административен акт. В
случая с писмения отговор на исковата молба, ответникът Община Самоков е
направила възражение за незаконосъобразност на решението, което налага упражняване на косвен съдебен контрол върху
Решение № 09005/23.11.2000 год. на ПК Самоков., обусловено с твърдението, че не
е имало основание за възстановяване на собствеността върху процесния имот на
наследодател на ищеца. Това възражение
се съдържа и в писмените бележки по
същество.
Настоящият състав намира, че Решение № №
09005/23.11.2000 год. на ПК Самоков, макар и валидно и издадено от компетентен орган ПК Самоков, е незаконосъобразно и постановено
без собственост на процесния имот преди образуване на ТКЗС. Конкретното решение е издадено, на основание
чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба Общинската служба по
земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът
и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага
скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в
границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината.
Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост
и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в
случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Но както бе посочено земеделската реституция
не е абсолютно придобивно основание, а само способ за възстановяване на
действително притежавани в миналото собственически права. Такива права, още
по-малко право на собственост не са притежавани от Ангел Митов П., бивш жител ***,
починал на 21.04. 1945 година, нито от дядото на ищеца А.П., нито бащата на
ищеца Йордан П., починал на 15. 05. 2012
година.
В тежест на ищеца е на доказване а не се
установява до образуване на ТКЗС Ангел Митов П., бивш жител ***, починал на
21.04. 1945 година да е придобил на каквото и да било основание собствеността
върху процесния имот. Не се установява придобиване преди образуване на ТКЗС на
собствеността по давностно владение нито
от Ангел Митов П., нито от А. Ангелов П. – дядо на ищеца, починал 1983 година, нито
от бащата на ищеца Йордан Андонов П., починал на 15. 05. 2012 година. Видно от
показанията на свидетелите Кьосев и Благоин, никой от тях няма и с оглед
възрастта му не може да има впечатления за владението на имота преди ТКЗС, още
по-малко владение в продължение на 20 години
преди образуване на ТКЗС за да се породи на това основание давностно
владение право на собственост.
При позоваване от страна на ищеца на
възстановяване на право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ,
ищецът следва да докаже, че той или неговия наследодател е притежавал право на
собственост върху земеделски имот преди образуване на ТКЗС, че е подадено
заявление в срока по чл. 11 ЗСПЗЗ от легитимирано за това лице собственик или
негов наследник и че е постановено валидно и законосъобразно по същество
решение от поземлената комисия, респ. от съответната ОЗС за възстановяване на
правото на собственост върху имота в конкретни реални граници (ТР № 1/97 г.,
ОСГК). По пътя на косвения съдебен контрол по арг. на чл. 17, ал. 2 от ГПК, в
сила от 01.03.2008 г. гражданският съд не е обвързан от решението за
възстановяване на собствеността, като индивидуален административен акт, а
самостоятелно преценява налице ли са предпоставките за това /р. 24/99 г., IV
г.о.; Решение № 964 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2008 г., ІІІ г.о.,
ГК, постановено по чл. 290 от ГПК и др./, тъй като в случая се касае до
направено оспорване от ответника Община Самоков в срока и условията на чл.
131 от ГПК на материалната
законосъобразност на специфичния индивидуален административен акт - решението
на съответната териториално компетентна поземлена комисия за възстановяване
правото на собственост върху земеделска земя по ЗПСЗЗ, в административната
процедура по издаването, респ. обжалването на който акт не е участвал
ответника, това решение в настоящия процес му се противопоставя .
Предвид изложеното и наличието на условията
за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК върху
материалната законосъобразност на решението на ПК Самоков, с което праводателят
на ищеца се е легитимирал за собственик съдът не зачита правните последици по
реституция на имота с оспореното от ответника Решение № № 09005/23.11.2000 год. на ПК
Самоков, тъй като няма собственост на наследодателя Ангел Митов П. преди
образуване на ТКЗС и такава не е установена, включително и чрез облекчените
способи по ЗСПЗЗ за доказване на собствеността.
В производството по чл. 14 ЗСПЗЗ и чл. 14,
ал. 3 ЗСПЗЗ правото на собственост се установява посредством посочените в чл.
12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства не само на основание утвърдените
придобивни способи, но и с частни писмени договори, опис-декларации за внасяне
на имота в ТКЗС, емлячни регистри и др. При проверката дали е постановено
законосъобразно по същество решение, съдът именно въз основа на посочените в
чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ доказателства следи дали комисията правилно е стигнала до извод,
че правото на собственост е съществувало към момента на образуване на ТКЗС. При
обжалване на решението на комисията, в рамките на административния процес пред
съда, а така също и в настоящия процес са допустими и свидетелски показания за
правото на собственост. Липсата на застрояване по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и § 1в ДР
на ППЗСПЗЗ се установява с помощта на съдебно-техническа експертиза, но
настоящият случай не е такъв.
В случая липсват каквито и да било
доказателства за собственост върху процесния имот на претендираните в ИМ
основания и такава собственост не се установява както за Ангел Митов П., бивш
жител ***, починал на 21.04. 1945 година, така и за някой от наследниците му А.П.
– дядо на ищеца и Йордан П. – баща на ищеца. Допустимите доказателствени
средства за доказване правото на собственост върху заявените земеделски земи
пред реституционния орган съответната ОСЗ /ПК/ са изброените в чл. 12, ал. 2 от
ЗСПЗЗ: нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни
регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на
рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и
ППЗТПС и други писмени доказателства. С оглед на това, че се касае за доказване
на право на собственост към един сравнително отдалечен момент (към момента на
обобществяването на земеделските земи, което е извършено през 50-те години на
миналия век) разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ въвежда един облекчен режим
на доказване на това право на собственост - не само с доказателства, имащи пряк
вещно-прехвърлителен ефект (нотариални актове, съдебни протоколи за делба), но
и доказателства с удостоверително значение за правото на собственост (емлячни
регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др.), които са само примерно
изброени. Когато такива писмени доказателства липсват, съгласно чл. 12, ал. 3
от ЗСПЗЗ (в редакцията му, действаща до изменението на закона с ДВ бр. 13 от
2007 г.) заявителят е можел да представя нотариално заверена декларация. В § 1
от ДР на ЗСПЗЗ бе разяснено кога се приема, че писмени доказателства липсват -
когато посочените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ документи са унищожени или изгубени
не по вина на собствениците (т.е. загубени или унищожени са както емлячните
регистри на общината, така и опис-декларациите за влизане в ТКЗС, така и
евентуално нотариалните актове за собственост). С ДВ бр. 13 от 2007 г. е отм.
Чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, според която нотариално заверените декларации вече не
се признават като доказателство за правото на собственост в производствата по
чл. 14 от ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. До изменението на закона обаче такива
декларации, ако са били представени пред ПК, респективно ОСЗ, в производството
по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е имало задължения преценящият собствеността преди
ТКЗС орган по ЗСПЗЗ да ги обсъди в съвкупност с всички други събрани по делото
доказателства (в този смисъл е Решение № 321 от 1995 г. по адм. д. № 2625 от
1994 г. на ВС, Трето г.о.), а ако не са били представени пред ПК респективно
ОСЗ - не могат да бъдат приети като доказателство за пръв път в съдебното
производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като в чл. 14, ал. 5 от ЗСПЗЗ, в ГПК и З. не е предвидено те да са допустими доказателствени средства в това
съдебно производство (в този смисъл е Решение № 280 от 1995 г. по адм. д. №
2549 от 1994 г. на ВС, Трето г.о.). Остава си в тежест на ищеца да докаже, а не
установява придобиване от негов наследодател на право на собственост до образуване на ТКЗС по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът е следва
да установи основанията на които ПК е приела че Ангел Митов П., бивш жител ***,
починал на 21.04. 1945 година е бил собственик на процесния имот, на
наследниците на който се възстановява собствеността. В случай на липса на писмени доказателства по
чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване по облекчен ред на собствеността върху
земеделски имот, ищецът доказва и материалната предпоставка на чл. 12, ал. 3 от
ЗСПЗЗ преди отмяната й, а именно, че е налице липса на писвмени доказателства
сред изброените примерни в ал. 2. Съобразно разясненията на § 1 от ДР на ЗСПЗЗ -
когато посочените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ документи са унищожени или изгубени
не по вина на собствениците (т.е. загубени или унищожени са както емлячните
регистри на общината, така и опис-декларациите за влизане в ТКЗС, така и
евентуално нотариалните актове за собственост). В случая ищецът не установи
нито доказателство за собственост по облекчените способи на чл. 12 ал. 2 от
ЗСПЗЗ, нито индициращия факт, че в полза на праводателите му е имало писмени
доказателства сред посочените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, но същите са били
унищожени и/или изгубени, за да е допустимо като доказателство, установяващо
право на собственост пред реституиращия орган съответната ОСЗ и на нотариално
заверена декларация по ал. 3 на чл. 12 от ЗСПЗЗ. Както бе посочено и от
свидетелските показания не се установява придобиване на собственост преди ТКЗС
от който и да е наследодател на ищеца.
В тежест на ищеца е на доказване, а не
установява в негова полза да е текла и изтекла придобивна давност считано от ноември
2000 година, когато е издадено успешно оспореното от ответника законност на Решение № № 09005/23.11.2000 год. на ПК
Самоков. В тази връзка са основателни възраженията на ответника че обикновена
давност от тогава не е могла да изтече, а според съда няма основания и за
добросъвестно владение.
На първо място по този въпрос съдът се занима
с претенцията на ищеца за добросъвестно владение.
Решението № 09005/23.11.2000 год. на ПК
Самоков не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл.
70 ал. 1 от ЗС. Не само защото Йордан П.
- баща на ищеца А.Й.П. е само един от многото наследници на Ангел Митов П.,
бивш жител ***, починал на 21.04. 1945 година. Дори само за идеалната част
следваща се от наследството на Ангел Митов П. на дядото и бащата на ищеца не е
добросъвестно осъществяваното от тях владението на процесния имот.
В тежест на ищеца е на доказване, а не
установява Решението № 09005/23.11.2000
год. на ПК Самоков на което се позовава да е влязло в сила за времето от 23.
11. 2000 година до 31. 01. 2001 година, за да може въобще такава петгодишна
давност да изтече преди 01.06.2006 година. Считано от тази дата 01. 06. 2006 година придобивна давност
не може да тече по съображенията изложени по-долу в решението.
Самостоятелно основание, че владението не е
добросъвестно е че Решението № 09005/23.11.2000 год. на ПК Самоков не съдържа
въз основа на какви доказателства за собствеността преди ТКЗС е постановено
това решение. В съдебното производство ищецът също не представя каквито и да
било доказателства за собствеността преди ТКЗС, а това е най-важната
предпоставка за възстановена собственост. По същество това е най-важната част от предмета на решенията на ПК Самоков
за признаване и възстановяване на собствеността. Както бе посочено земеделската
реституция, материализирана в решението на ПК по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, дори
когато е придружено със скица не е
абсолютно придобивно основание, а само способ за възстановяване на действително
притежавани в миналото собственически права. При това положение решението №
09005/23.11.2000 год. на ПК Самоков, на което ищецът се позовава, щом не
съдържа основанието за възстановената собственост не може да е начало
добросъвестно владение, защото липсва именно собствеността преди ТКЗС, а в
решението на ПК липсва как е установена тази собственост преди ТКЗС, което
всъщност е основанието за възстановяването й в каквито и да било граници.
Претенцията на ищците, че имота е придобит по
давностно владение от 2000 год. или може да бъде придобит по този начин е
неоснователна.
С изричната норма на чл. 7 от ЗДС,
законодателят е регламентирал възможността за придобиване по давност на такава
собственост, ако тя е частна, и началният момент, от който тази давност започва
да тече, е влизането в сила на тази разрешителна правна норма, тоест - 01 .юни.
1996г. До 2000 година придобивна давност нито е текла, нито се твърди да е
текла, тъй като за начален момент на тази давност се твърди когато е
постановено решението на ПК. До постановяване и влизане в сила на решението на
ПК за възстановяване на собствеността придобивна давност не тече и в този
смисъл е константната практика на ВКС. В конкретния случай дори не се твърди от
ищеца придобивна давност преди 2000 година когато е постановено решението №
09005/23.11.2000 год. на ПК Самоков, на което ищецът се позовава.
Определянето на края на този давностен срок
става по общите правила за отчитане на сроковете и тъй като се касае за срок,
който се брои по години, с начало ноември 2000 год. при общата, 10 годишна давност по чл. 79 ал.
1 от ЗС, която е приложима в случая, придобивна давност може да изтече най-рано
ноември 2010 год. С разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС от 2006г. обаче, е въведен
мораториум, спиращ течението на срока, считано от 31.05.2006г., който е
последният ден на последната година, в който придобивният срок изтича. Съгласно
пар. 1 от ЗД на ЗС от 2006г. давността за придобиване на държавни и общински
имоти не тече до 31.12.2014г., който срок на мораториума е продължен до 2022
година.
Така, практически, е невъзможно придобиването
по давност с недобросъвестно владение /каквото само е мислимо в настоящия
случай/ на общински или държавен имот, независимо че е доказана фактическата
власт на ищеца, дядо му и баща му след 2000 година. дали въздействията върху него са могли да
бъдат квалифицирани
С оглед законовата разпоредба на параграф 1
от Закона за допълване на ЗС, а именно, че давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.,
следва да се приеме, че срокът не е изтекъл и към този момент.
Това че тези разпоредби са обявени от КС за
противоконституционни има сила само занапред и следователно до предявяване на
иска процесният имот не е могъл да бъде
придобит по давностно владение.
Съдът при постановяването на решението си
съобрази Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС (Обн., ДВ, бр.
18 от 4 март 2022 г.) съгласно което се обявяват за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността
(обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността
(обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС
за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151,
ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще
настъпят от момента на влизане на това решение в сила.
Налага се изводът, че на датата 28. 01. 2021 година, когато е предявен настоящия
иск и след нея не може да тече придобивна давност в полза на ищеца, същият не е
придобил и по давностно владение собствеността върху процесния имот и на
претендираните основания ищецът не е собственик на имота предмет на иска.
По изложените съображения съдът намира
предявения иск за неоснователен и следва да го отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78 ал. 3 и чл. 78 ал. 8 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на
ответника Община Самоков 300 лева като разноски по делото за юрисконсултско
възнагражение.
В хода на делото пред настоящата съдебна
инстанция ответникът Община Самоков е била защитавана от юрисконсулт Кабранска
и в полза на този ответник съдът на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да
присъди 300 лева като юрисконсултско възнаграждение. Със завеждане на
неоснователния си иск без собственост на свой наследател преди образуване на
ТКЗС ищецът е станал причина за разноските на ответника по делото и на
основание цитираните разпоредби от ГПК следва да се осъди да заплати посочената
сума като разноски по делото.
Водим от изложените съображения, Самоковският
районен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният А.Й.П. ЕГН **********
***, установителен иск за собственост, за
установяване по отношение на Община Самоков че А.Й.П. ЕГН **********, като наследник на Ангел
Митов П., бивш жител ***, починал на 21.04. 1945 година на основанията
наследство и давностно владение и Решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия Самоков №
09005/23.11.2000 год. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Доспей е собственик на недвижим имот нива с
площ 9, 100 декара в землището на село Доспей, община Самоков, имот № 300044 по картата на възстановената
собственост КВС, при граници и съседи следните имоти по КВС: имот № 001105 —
полски път на кметство Доспей, имот № 300006 - нива на кметство Доспей, имот №
300007 - нива на н-ци Илия Галов Маков, имот № 300008 - нива на н-ци Коста
Георгиев Шейнов, имот № 300009 - нива на н-ци Костадин Георгиев Дренски, имот №
300010 - нива на н-ци А. Георгиев Дренски и имот № 300045 - нива на кметство
Доспей, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Й.П. ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 78 ал. 3 и чл. 78 ал. 8 ГПК да заплати на Община Самоков сумата
300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: