Р Е Ш Е Н И Е
№546/6.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети януари, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5355 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на П.Б. ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** Д. К. № 3 Вх.А Ет.5 Ап.14 срещу Д. Т. ЕООД (правоприемник на Д.Т.
ООД) ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1894,50 лева представляваща неизплатен остатък от обща
сума 12 412.08 лева без ДДС, дължима за лепене и дюбелиране
на топлоизлация, за което е издадена фактура № 132/30.08.2018г. ведно със законна лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 11.02.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1190/14.02.2019г., постановена по ч.гр. дело №
2185/2019г. на ВРС, на осн. в
чл. 422 ГПК вр.
чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са се намирали обвързани по силата на договор за
поръчка, при който ответното дружество възложило на ищеца в качеството му на
изпълнител да осъществи СМР на обект „Многофамилна
жилищна сграда“ вгр.
******, ул. ************** Ищецът изпълнил задължението си като положил 1379,12
кв.м. топлоизолация, при уговорена единична цена от 9 лева без ДДС, при което
общото задължение възлизало на 14894,50 лева с ДДС. От общо дължимата сума
ответникът заплатил 13000 лева, като дължимата разлика е предмет на съдебното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор №16/27.04.2018г. за извършване на услуга с труд, по силата на който
ответното дружество в качеството му на възложител е възложило на ищеца в
качеството му на изпълнител да осъществи дейност по полагане на топлоизолация
по фасада, мазилка, монтаж и демонтаж на скеле при първоначално определена площ
от около 3000 кв.м., на обект вгр. ******, ул.
**************
Представена по делото е
фактура №**********/30.08.2018г. издадена от ищцовото дружество, получена от
ответника, по силата на която изпълнителя е фактурирал сумата от 12412,08 лева
без вкл.ДДС, а с ДДС 14894,50 лева на основание лепене, дюбелиране
на топлоизолация в размер на 1379,12 кв.м.
Прието по делото е
заключение на в.л. Д. П. по назначена от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Експерта посочва, че е установила СМР по протоколи №1-№5 за установяване завършване
и заплащане на видове СМР, за периода 23.05.2018г.-30.08.2018г. в размер на
83971,42 лева с вкл. ДДС. При осъществяване на проверка в счетоводствата на
двете страни, които се посочва, че са редовно водени, вещото лице констатира,
че в дневника на покупките на ответното дружество са осчетоводени фактури №114,
119, 125, 129, 130 и процесната №132, издадени за периода 08.05.2018г. –
30.08.2018г., на обща стойност 88771,42 лева. В дневника на продажбите на ищеца
са осчетоводени същите фактури, за същия период при същата стойност от 88771,42
лева. Общият размер на осъществените плащания от ответника възлизат на 86876,92
лева, като вещото лице посочва, че не е заплатен остатък в размер на 1894,50
лева по фактура №132/30.08.2018г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните
по договор за изработка, изпълнение на задължението си по договора, както и
размера на предявения иск.
От представения поделото договор №16/27.04.2018г. за
извършване на услуга с труд, съдът намира, че между страните валидно е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът в
качеството му на възложител е възложил на ищеца в качеството му на изпълнител
да осъществи дейност по полагане на топлоизолация по фасада, мазилка, монтаж и
демонтаж на скеле при първоначално определена площ от около 3000 кв.м., на
обект в гр. Разград.
Няма
спор между страните, че изпълнителят е извършил възложената му дейност. Спорът
е съсредоточен около размера на дължимото му възнаграждение за осъщественото по
договора.
По
повод сключения договор от 27.04.2018г. с оглед счетоводно отчитане на
осъществените СМР, ищецът е издал 6 бр. фактури за периода
08.05.2018г.-30.08.2018г., на обща стойност от 88771,42 лева. Тази фактури са
осчетоводени в дневника на продажбите на изпълнителя. Няма спора, че фактурите
са получени от възложителя, който от своя страна е осчетоводил същите
включително и процесната фактура № 132/30.08.2018г., като я е включил в
дневника на покупките. Счетоводствата и на двете спорещи търговски дружества се
водени при спазване изискванията на Закона за счетоводството, които извод съдът
прави приемайки заключението на в.л. П. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза. Установи се по делото, че възложителя е заплатил сумата от 86876,92
лева на изпълнителя, като по отношение на сумата от 1894,50 лева явяваща се
разлика между стойността, за която са осчетоводени при страните посочените 6
бр. фактури и платеното от възложителя, не се установи плащане. Последното
частично задължение за плащане, в.л. П. отнася счетоводно към последно издадена
във времеви период фактура №132/30.08.2018г.
Отразяването на фактурата в счетоводството на търговско дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, дори
и без да се отчита извършеното частично погасяване на задължението, представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно
е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о.,
ТК и решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т.
о., ТК.
В процесния случай се установи,
че ответникът е включил фактура №132/30.08.2018г., на стойност от 14894,50 лева
в дневника на покупките, осъществил е частично плащане по същата, при което
следва да бъде прието, че той е приел съществуване на вземане в полза на
ищцовото търговско дружество в пълния посочен в счетоводния документ размер,
като въпреки това е осъществил частично плащане, като е останал задължен за
сумата от 1894,50 лева.
Както вече съдът посочи в срокът
по чл. 131 ГПК, изтекъл на 26.07.2019г., ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Именно в отговора следва да бъдат изчерпани всички онези
правопогасяващи, респ. правонамаляващи възражения, от
които страна черпи изгодни за себе си правни последици. Тука тя би могла да
направи и евентуални свои възражения за прихващане, под страх от настъпване на
уредените от ГПК процесуални преклузии. В случая
възражения за евентуално заплащане в повече, съобразно изготвените от страните протоколи
за отчитане на СМР се прави едва за пръв път с молба по хода на делото от
04.10.2019г., която е депозирана в съда след срока по чл. 131 ГПК. Пропускането
на този срок предполага невъзможност възраженията на ответника да бъдат
обсъдени от съда. С изтичане на срока страната губи възможността да релевира
възраженията си, които би могла и е била длъжна да направи, в който смисъл и
Решение №56/28.06.2016г., постановено по т.дело №3591/2014г. на ВКС, т.о.
При гореизложеното и доколкото
съдът достигна до извод, че страните са валидно обвързани по процесното
облигационно правоотношение по договор за изработка, изпълнение на възложеното
от страна на изпълнителя, приемане на стойността на изработеното от страна на
възложителя чрез осчетоводяване на тази стойност за процесната дейност в
дневника за покупките на последния, съответно частично платеното по това
задължение, намира че за ищеца е налице вземане в размер на 1894,50 лева, която
сума се явява неизплатен остатък от общата сума в размер на 12 412.08 лева без ДДС, дължима за лепене и дюбелиране
на топлоизлация, за което е издадена фактура № 132/30.08.2018г. Предявения иск следва да бъде изцяло уважен, като
бъде присъдена и законна лихва считано от депозиране на заявлението в съда
-11.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 337,89 лева, от които доплатена в исковото
производство държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално
представителство, като и сумата от
337,89 лева, от които заплатена в заповедното производство държавна
такса и 300 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Д Тправоприемник на Д.Т. ООД), ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** дължи на П.Б. ЕООД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** Д К № 3 Вх.А Ет.5 Ап.14 сумата от 1894,50 лева представляваща неизплатен остатък от обща
сума 12 412.08 лева без ДДС, дължима за лепене и дюбелиране
на топлоизлация, за което е издадена фактура № 132/30.08.2018г., ведно със законна лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 11.02.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1190/14.02.2019г., постановена по ч.гр. дело №
2185/2019г. на Варненски районен съд, на осн. в чл. 422 ГПК вр. чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.
Осъжда ДЕВНЯ
ТРЕЙД ЕООД
(правоприемник на Д.Т. ООД), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на П.Б. ЕООД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** ДИМИТЪР КОВАЧЕВ № 3 Вх.А Ет.5 Ап.14 сумата от 337,89 (триста тридесет и седем лева и 89
ст.) лева, от които доплатена в исковото производство държавна такса и 300
лева възнаграждение за процесуално представителство, като и сумата от 337,89 (триста тридесет и седем лева и 89 ст.) лева, от които заплатена в
заповедното производство държавна такса и 300 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :