Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11621 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11621/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ******* срещу решение №124003 от 27.05.2019 г по гр.д.№28295/18 г на СРС , 77 състав ; в частта , с
която въззивникът е осъден на
основание чл.229 КЗ /отм./ да заплати на „А.Е.Д.Т.“ ЕООД
гр.Перник ЕИК ******* ; сумата от 15 528 лева – застрахователно обезщетение за вреди
от липса на превозван товар, по застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, обективирана в полица №510215131000039 , със срок на
застрахователно покритие 03.12.2015 г - 02.12.2016 г, за настъпило
застрахователно събитие на 02.12.2016г. – кражба на част от товар, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.05.2018г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК – направените по делото
разноски в размер на 1 848,89 лева, съразмерно на уважената част от
исковете .
Въззивникът
излага доводи
за неправилност на решението на СРС, тъй като са налице изключени рискове по Раздел
III т.10 и т.4 от ОУ.
Превозното средство е било паркирано на неохраняем паркинг и шофьорът е проявил
груба небрежност . Мястото на паркиране не е било безопасно , независимо че се
е намирало в близост до бензиностанция т.е. не са били взети мерки за опазване
на застрахованото имущество .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , който оспорва въззивната жалба . При пропътувани определен брой
километри шофьорът е трябвало да спре за почивка , а не е бил налице платен
паркинг . Шофьорът е спал в кабината и камионът не е оставян без надзор .
Въззивната жалба е допустима. Решението
на СРС е връчено на въззивника на 05.06.2019 г , поради
което въззивната жалба от 19.06.2019 г /по пощата/ е подадена в
срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи
иска първоинстанционният съд е приел
, че ищецът претендира исковата сума в качеството си на страна по договор за
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, като превозвач по
договор за превоз, обективиран в Договор за транспортна заявка №
50161038250/18.11.2016г. между него и фирма Гопет - Румъния, за което е
съставена международна товарителница CMR от 30.11.2016г., с твърдения, че по
време на превоза, от ремаркето, в което е превозван товара е извършена кражба
на част от стоката и той е удовлетворил увреденото лице, чрез изплащане по
претенцията на възложителя на обезщетение в размер на 7 963 евро.
Видно от представеният по делото застрахователен
договор , полица № 510215131000039, със
срок на застрахователно покритие 03.12.2015г.-02.12.2016г. и ОУ към него,
ответникът е застраховал отговорността
на ищеца като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на
товари (CMR).
От представените по делото Договор за транспортна
заявка № 50161038250/18.11.2016г. е видно, че ищецът е приел да извърши
международен превоз на товар от Товарен пункт №1 с дата на товарене
01.12.2016г. в Швеция до Разтоварен пункт №1 в България с дата на разтоварване
08.12.2016г. Изпращач на товара по товарителницата е Хускварна АБ, а възложител
на транспортната услуга – Гопет Румъния.
Не се спори между страните, че по време на този
превоз, в срока на застрахователното покритие по полица № 510215131000039 е настъпило застрахователно събитие – кражба
на част от товара. На 02.12.2016г. Г. Румъния предявил рекламация към ищеца
за липсващата стока.
Установява се от събраните писмени доказателства и ССЕ
, че стойността на вредата в размер на 7
963 евро е определена по реда на Конвенцията CMR и е изплатена от ищеца на
възложителя на превоза, чрез прихващане на насрещни задължения.
Не се спори и се установява от доказателствата по
делото, че превозвачът е уведомил
своевременно ответника – застраховател по застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“ за настъпилото събитие. Установява се от писмо
изх. № 92-10465/23.08.2017г., изходящо от ответника, че той е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие. Отказът е обоснован с обстоятелството, че
паркирането на неохраняем паркинг е нарушение от страна на застрахования, при
което не се покрива риска.
Основните релевирани от ответника възражения по
фактите се свеждат до оспорване обстоятелството, че ищецът – превозвач е
удовлетворил увреденото лице, както и че застрахователят не дължи обезщетение
на основание т. 10 и т.4 от раздел ІІІ от Общите условия за застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“, тъй като превозното средство по
време на кражбата е било паркирано на
неохраняем паркинг, което било проява
на груба небрежност от страна на служител на застрахования.
Съгласно решение № 27/29.07.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2415/2014 г., II ТО , договорът за застраховка с предмет на застраховката
отговорността на превозвача за вреди от
липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при
осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие,
притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на
основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не
могат да бъдат предварително определени. От друга страна, договорът за
застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 215 от КЗ /отм./ покрива
всички рискове, на които е изложен превозваният товар. Този договор
представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие
вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането
и наличието на вина на превозвача. В този случай, застраховката покрива
вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача.
В настоящия случай, в застрахователния договор
/полицата/ изрично е посочено, че ответникът – застрахователно дружество се
съгласява да застрахова отговорността на
ищеца – застрахован, като превозвач на стоки по шосе, превозвани с
конкретно посочени МПС. В т.1 от ОУ към процесния договор за застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е уговорено, че застрахователят
покрива отговорността на превозвача съгласно Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), т. е. процесният
застрахователен договор покрива вредите от липсата или повредата на стоката,
нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му
дейност и не се касае до договор за застраховане срещу рисковете на превоза,
уреден в чл. 215 от КЗ /отм./, имащ за цел да покрие вредите, нанесени на
превозвания товар. Договорът за застраховка, сключен със застраховател от
превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от
липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при
осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“.
Застраховката покрива отговорността на превозвача, а не вредите, причинени на
товара /стойността на уврежданията в случая/.
Предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя по такъв договор са следните: валидно застрахователно
правоотношение с ищеца по договор за застраховане, който го обвързва;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора;
събитието да представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното
между страните; размер на дължимото застрахователно обезщетение –
действителната стойност на претърпените вреди; уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, удовлетворяване
от страна на застрахования на увреденото лице.
Според СРС всички тези предпоставки в случая са налице
. Процесният застрахователен договор е вид застраховка „Гражданска
отговорност“, при която отговорността на застрахователя - ответник е към
третите увредени лица - лицата, които са претърпели действителни вреди от
загубата или повредата на товара. Ищецът е удовлетворил увреденото лице според
споразумение от 18.09.2017г., фактури и заключението на ССЕ , според което ищецът
е изплатил чрез прихващане на възложителя по договора за превоз обезщетение в
размер ан стойността на нанесените му вреди.
Действително според „Изключени ристове“ в ОУ Раздел
ІІІ т.10 застрахователят не покрива отговорността на превозвача за цялостна или
частична липса или повреда на стоката в
случаите на кражба от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг /
за „неохраняем паркинг “ липсва изрична дефиниция в договора и ОУ /. Иначе няма
спор между страните, че застрахователния договор покрива риска кражба по време
на превоза. Изключението в ОУ е предвидено само в случай, че превозното
средство е паркирано на неохраняем паркинг, т.е. изглежда , че застрахователят е
предвидил задължение на застрахования да паркира превозните средства само на
охраняеми паркинги.
Задължението да не се паркира превозното средство на
неохраняем паркинг и да не се оставя без надзор, безспорно е свързано с
превантивно ограничаване на риска от
престъпни посегателства и е предвидено в ОУ към договора между страните,
поради което неизпълнението му принципно следва да се приеме за значително с
оглед интересите на застрахователя.
Според СРС няма основание за изключване отговорността на застрахователя
в случая . Ответникът въвежда с отговора си възражение, че застрахованият е
допуснал груба небрежност по т.4 от ОУ , като превозното средство е било
паркирано на неохраняем паркинг. Дори груба небрежност от страна на
застрахования не изключва отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, нито е основание за намаляване на последното. Нормата
на чл. 225 КЗ /отм./, препраща само към чл.207 ал.3,4 КЗ /отм./, но не и към ал. 2 на същата разпоредба,
която по отношение на договорите за застраховка имущество предвижда възможност
за намаляване на застрахователното обезщетение при неизпълнение на договора за
застраховка. Липсва препращане и към нормата на чл.211 КЗ /отм./, уреждаща случите на отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение при договорите за застраховка имущество.
Единствената уредена в закона възможност за отказ от плащане, респективно при
задължителните застраховки за регрес към застрахования за платеното по договора
за застраховка гражданска отговорност е
в случаите на причиняване на вредите умишлено от застрахования, каквито
твърдения не се излагат по делото. Изводът е, че паркирането на неохраняем
паркинг не съставлява само по себе си предвидено от законодателя основание за
изключване или ограничаване отговорността на застрахователя. В този смисъл са решение
№ 214/2013г. по т.д. № 992/2012г., І т.о. на ВКС, макар и разглеждащо
хипотеза на друг предвиден от застрахователя
в ОУ изключен риск, както и решение № 2177/25.10.2017г. по гр.д. №
2763/2017г. на Софийски апелативен съд, 6-ти състав, влязло в сила като недопуснато
до касационно обжалване с определение № 447/23.10.2018г. по дело №
841/2018г. на ВКС, ТК, І ТО ,
постановено по спор, идентичен с настоящия и включващ възражение за изключване
отговорността на настоящия ответник на основание клаузата на т.10 от ОУ за
наличието на изключен риск. Приоритет следва да се даде на КЗ /отм./ , а не на
клаузите ІІІ.10 и ІІІ.4 от Общите условия .
Решението на СРС е правилно , като
мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Според чл.225 КЗ /отм./ към договорите
за застраховане на гражданската отговорност са неприложими общите правила на
имущественото застраховане за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
- чл.
211 т.2 КЗ-отм. – за неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което
е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или
в застрахователния договор . Неприложим е и чл.
208, ал. 2, изр.второ КЗ -отм./ за правото на застрахователя за намаляване
на застрахователното обезщетение. Клаузите на т.ІІІ.10 и ІІІ.4 от ОУ са нищожни
, тъй като противоречат на императивни норми на КЗ .
Отделно , дори да се признаят за действителни
посочените клаузи в ОУ , то въззивникът не е доказал , че в случая е било
възможно паркиране на автомобила на охраняем паркинг и без да се нарушат
разпоредбите за минимална почивка на шофьора /В този смисъл са показанията на
св.Ивайло Борисов и докладът за изследване / . Налице е и хипетезата на чл.81
ал.1 ЗЗД и ищецът не носи отговорност ако невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . Пред СГС разноски се дължат от
въззивника .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК с оглед материален
интерес по делото под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не
подлежи на обжалване .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №124003 от 27.05.2019 г по гр.д.№28295/18 г на СРС , 77 състав ; в частта , с
която “ДЗИ
О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ******* е осъдено на основание чл.229 КЗ /отм./ да заплати на „А.Е.Д.Т.“ ЕООД гр.Перник ЕИК ******* ; сумата
от 15 528 лева – застрахователно обезщетение за вреди
от липса на превозван товар, по застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, обективирана в полица №510215131000039 , със срок на
застрахователно покритие 03.12.2015 г - 02.12.2016 г, за настъпило
застрахователно събитие на 02.12.2016г. – кражба на част от товар, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.05.2018г. до
плащането, както сумата от 1 848,89 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ******* да заплати на „А.Е.Д.Т.“ ЕООД
гр.Перник ЕИК ******* ; сумата от 1200 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.