РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Сливница, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100280 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. ЕМ. Д., с която
против ответника АНДР. АЛ. ИВ. е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000 /седем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на изречени обидни думи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че е общински съветник в Общински
съвет на Община Драгоман. Посочва, че на 25.02.2021 г., на проведено
заседание на Общинския съвет, което е било излъчвано публично, ответникът
е изрекъл обидни думи и квалификации по отношение на нея. Посочва, че
вследствие на това се е почувствала обидена и разстроена. Нейните чест,
достойнство и добро име в обществото са били накърнени. Твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди, които самата тя оценява на 7 000 /седем
хиляди/ лева. Ето защо иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата
тази сума. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът АНДР. АЛ. ИВ., след като е получил препис от исковата
молба, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Счита, че казаните думи не са обидни, както и че не е обидно
сравнението с нула. Посочва, че със своите думи не е дал негативна оценка за
личността на ищцата. Претендира разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Следователно, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, е необходимо наличието на
следните предпоставки, които следва да бъдат установени от ищцата: 1)
противоправно поведение на ответника – изричане на обидни думи и изрази
по отношение на ищцата и в нейно присъствие, 2) вреда – възприемането на
обидните думи от ищцата, вследствие на което да е претърпяла твърдените от
нея болки и страдания; 3) пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди –
претърпените болки и страдания от ищцата да са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение от страна на ответника.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С.Т. и К.М. – общински съветници в Общински съвет –
Драгоман, и М.Б. – председател на Общински съвет – Драгоман, се
установява, че на 25.02.2021 г. се е провела сесия на Общински съвет – гр.
Драгоман, по време на която е трябвало да се обсъди бюджетът на Община
Драгоман за 2021 г. Ищцата Ч. предварително писмено е била подготвила
въпроси /39 на брой/, на които кметът – ответник по настоящото дело е
следвало да отговори по врема на заседанието на Общинския съвет.
Свидетелят Т. твърди, че вместо да отговори на поставените въпроси, кметът
се е обърнал към ищцата, като я е нарекъл „Голяма закръглена нула“, което е
станало достояние на цялата общественост, посредством излъчването на
заседанието в социалните мрежи, което е стресирало и обидило ищцата и
същата е обявила, че ще си търси правата. Свидетелят Т. твърди, че думите на
кмета са били насочени, както към дейността на ищцата като общински
съветник, така и към нея самата. От друга страна, свидетелят Б. твърди, че
ищцата не е била нападната личностно, а, че изказването на ответника е било
в смисъл, че общественополезната дейност на ищцата в сравнение с неговата
дейност като общественик и като общинар е незначителна, както и че
изказването на ответника не е било насочено персонално спрямо ищцата, а е
било във връзка с работата й като общински съветник за обществото.
Свидетелят Б. твърди, че ответникът не е изричал думите „кръгла нула“ по
отношение на ищцата, както и че е поднесъл своите извинения към всички,
които са се почувствали засегнати от думите му. Свидетелят М. също твърди,
че с изказването си по време на въпросната сесия на общинския съвет
ответникът е оценил с нула дейността и свършената от ищцата работа като
общински съветник, след което се е извинил, като е казал, че, ако е засегнал
ищцата, то е в частта като общински съветник и нейната дейност като такава,
но в никакъв случай не я засяга като майка и като личност, въпреки, че тя
самата е приела изказването лично и реагирала доста бурно с жестове,
мимики, изказвания, че ще заведе дело.
Съдът не следва да взима предвид показанията на свидетелката Б.М.,
тъй като самата тя преразказва това, което е чула от ищцата, а и твърди, че
след това е чула същото и на записа на въпросната сесия, който е гледала
2
качен в интернет-платформата „Ютуб“ /YouTube/.
От представения по делото на диск /находящ се на лист 95 от делото/ и
изгледан в съдебно заседание на 22.06.2022 г. видеозапис на проведената на
25.02.2021 г. сесия на Общински съвет – Драгоман, се установява, че
ответникът се е изказал по дискутираната втора точка от дневния ред,
включително и по зададените от ищцата И.Д. въпроси, като лично се е
обърнал към нея със следните думи: „Във Вашата дейност персонално, не на
Общинския съвет, а Вашата персонално – на съветника Ч., отговорно
заявявам, че дейността Ви е заключена в една голяма, много закръглена,
много обемиста и много постна нула! Но философите са казали: „Така
нулата е много голяма цифра, ако намерим коя цифра да поставим пред
нея“, а Вие имате цифри и хора, които стоят зад Вас, т.е. нула с точка или
запетайка, каквото и да сложиш отзад продължава да бъде нула! Това е
моят отговор на Вашите непрестанни въпроси!“. В по-късен етап от записа,
ответникът А.И., в качеството си на кмет и представляващ Община Драгоман,
по повод апел за извинение към ищцата Ч. от друг общински съветник,
изказва извинение с думите: „По повод на Вашия апел, ако съм обидил някоя
дама или колега общински съветник, моля да бъда извинен! Искрените ми
извинения, но не оттеглям оценката си за дейността на съветник госпожа
Ч. и поставям нова!“.
За установяване на наличие или липса на причинени на ищцата
неимуществени вреди, вследствие на изказването на ответника, по делото е
назначена, изготвена и приета съдебно-психологична експертиза, според
заключението на която при ищцата е налице травматичен стрес, довел до
адаптационно разстройство.
Съгласно чл. 39 ал. 1 от Конституцията на РБ „всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез
звук, изображение или друг начин. Това право, обаче, не може да се използва
за накърняване на правата и доброто име на другиго.“
При предявен иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да извърши
конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или
разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между
посочените основни права – на защита на доброто име и на свободното
изразяване на мнение.
Разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в
редица решения на ВКС: решение № 278/27.11.2019 г. на ВКС по ГД №
1140/2019 г., IV г.о., ГК; решение № 209/27.09.2013 г. по ГД № 1747/2013 г. на
ВКС, IV ГО; решение № 484/09.06.2010 г. по ГД № 1438/2009 г. на ВКС,
Трето ГО; решение № 62/06.03.2012 г. по ГД № 1376/2011 г. на ВКС,
Четвърто ГО, с които е прието, че когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39 ал.1 от КРБ и свободата на мнение не е
използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат
да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Негативните оценки,
направени при спазване на ограниченията по чл. 39 ал.1 от КРБ представляват
3
коментар на фактите и не пораждат отговорност.
За разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е
налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта и
достойнството на другиго. Когато те се накърняват, при упражняване на
правото на изразяване на мнение, това поведение осъществява признаците на
гражданския деликт.
Същевременно разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира
свободата на изразяване на мнения, включително разпространяване на
информация и идеи, без намесата на държавните власти. Пределите на тази
свобода се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта
и достойнството на гражданите, а правото на свободно разпространение на
информация не може да служи за нанасяне на обиди и клевети.
Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК , но
тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да
се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване.
В настоящия случай съдът приема, че изводът относно наличието на
противоправно поведение при употреба или разпространение на слово следва
да се основава на преценка за баланса между посочените две основни права -
на защита на доброто име и на свободно изразяване на мнение. Съдът приема,
че в разглеждания случай ответникът А.И. дава оценка на дейността на
ищцата Ч. като общински съветник, сравнявайки я със своята дейност и
постигнатите от него резултати като кмет на Община Драгоман. Изказването
е направено в контекста на цялата общественополезна дейност на
общинарите, като ответникът счита, своите постижения за по-значими.
Използвана е широка метафора, а не твърдение за факт, поради което не се
изследва неговата истинност. Верността на мненията, които съдържат оценка
не подлежи на доказване. В практиката на ВКС се възприема, че оценъчните
съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат
обстоятелства от обективната действителност. Без съмнение в настоящия
случай дадената оценка е негативна и използваните изразни средства
надхвърлят добрия тон и пряко засягат конкретно лице, но доколкото името
на ищцата И.Д. е упоменато във връзка с оценка на нейната
общественополезна дейност като общински съветник, а не за конкретен
факт, е обоснован изводът, че деликтно поведение не е налице, т.е липсва
противоправно поведение. Противоправно е използването на думи и изрази,
когато те целят умишлено и преднамерено да обидят личността, а не, когато
се използват като негативна оценка на дейността по служба на дадено лице.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищцата ИВ.
ЕМ. Д. против ответника АНДР. АЛ. ИВ. иск по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника направените от същия
4
разноски по производството, а именно: 700 /седемстотин/ лева – за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. ЕМ. Д. – ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х.“ ***, вх. *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. С., р-н С., ул. „Ц. К.“
№ **, срещу АНДР. АЛ. ИВ. – ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Л.“ № *,
ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № **,**, вх. *, ет.*, кантора ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на изречени обидни думи, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК , ИВ. ЕМ. Д. – ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“ ***, вх. *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:
гр. С., р-н С., ул. „Ц. К.“ № **, да заплати на АНДР. АЛ. ИВ. – ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „Л.“ № *, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „А.“ № **,**, вх. *, ет.*, кантора **, сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща направени от същия разноски по производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5