Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 09.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на десети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№187 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на
22.03.2018г., около 15.20ч., на
републикански път *****е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Ф Ф” с рег.№********, управляван от В.П.Х.
и лек автомобил „Т К” с ДК №********, управляван от Ш.К.Х., при което
пострадал ищеца, който пътувал в лекия автомобил „Ф Ф”. Сочи се, че причина за
ПТП-то било, че водачът на лекия автомобил „Ф Ф” нарушил правилата за движение
и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над
управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил
движещия се по нея лек автомобил „Т К”. Излагат се твърдения, че във
връзката с настъпилото ПТП, било образувано ДП №*****. по описа на РУ на
МВР С, което било прекратено. Сочи се, че ищецът бил хоспитализиран
първоначално в МБАЛ С с диагноза: множество счупвания на ребра, закрито. На
следващия ден ищецът бил транспортиран в отделение в гр.П.Тръмбеш, където му е
поставена диагноза „множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния
стълб и таза. Множество счупвания на ребра; счупване на пубисна кост
двустранно; счупване на ацетабулума, вдясно”. Сочи се, че по време на хоспитализацията
ищецът бил прикован на легло, като били проведени много рехабилитационни
процедури. Впоследствие, ищецът получил оток и тежест в левия крак, поради
което провел консултация със съдов хирург и бил диагностициран и с флебит и
тромбофлебит на дълбоките съдове на долните крайници. Ищецът заявява, че на
28.03.2019г. бил освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност. Сочи
се, че травматичните увреждания трайно са затруднили движенията на ищеца за
срок повече от три месеца, като ищецът
бил в болнични заведения повече от 2 месеца, както и че лечебният и
възстановителен период продължава и понастоящем. Ищецът заявява, че във връзка
с лечението си направил разходи за медикаменти и лечение, които претендира като
имуществени вреди в размер на 2 573,15лв., подробно описани в исковата
молба по разходни документи /71бр. касови бонове/. Ищецът сочи, че за лекия
автомобил „Ф Ф” с рег.№ ****има сключена при ответното дружество
застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на действие 18.04.2017г.-17.04.2018г.
Ищецът заявява, че депозирал пред застрахователя заявление от 01.10.2019г. и
допълнително заявление от 06.12.2019г. с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, по което застрахователят отказал да изплати
обезщетение. Ищецът счита, че е налице основание за ангажиране на отговорността
на ответното дружество, поради което отправя искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 2 573,15лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
и медикаменти, които вреди твърди, че са настъпили в резултат на ПТП от
22.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който искът е оспорен като недопустим, поради неизтичане към момента
на подаване на исковата молба на срока по чл.498 ал.3 вр чл.496 ал.1 от КЗ. По
същество, ответникът оспорва иска като неоснователен, по съображения изложени в
отговора на исковата молба. Не спори наличието на застрахователно
правоотношение, но оспорва, че вината за процесното ПТП е на водача на лекия
автомобил „Ф Ф”. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва претендираните имуществени
вреди, като заявява, че липсват доказателства, че е следвало да бъдат направени
разходи за лечение и медикаменти и кое е лицето, което ги е направило. Оспорва
и началния момент, от който се претендира лихвата за забава. Прави възражение
за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че същият е бил с неправилно
поставен или без поставен обезопасителен колан. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 22.03.2018г., около 15.20ч. ищецът
пътувал в лек автомобил „Ф Ф” с рег.№****, управляван от В.Х., като автомобилът се движел по
републикански път *****и при
движението си автомобилът навлязъл в насрещната пътна лента, след което се
ударил в насрещно движещия се по нея лек автомобил „Т К” с рег******, управляван от Ш.Х.. При
възникналото ПТП били причинени телесни увреждания на ищеца Б.Б..
Мястото на произшествието е
посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен
препис от протокол за ПТП от 22.03.2018г., в който са описани обстоятелствата
при възникване на ПТП.
Във връзка с процесното ПТП било
образувано ДП №****по описа
на РУ С за това, че на 22.03.2018г. на път ІІІ-407, в района на гр. С, при
управление на МПС по непредпазливост причинил на Б.И.Б. средна телесна
повреда-престъпление по чл.343 ал.1 б”Б” от НК. Образуваното ДП 576/2018 по
описа на РУ С е прекратено по искане на пострадалия, с постановление на РП С от
16.08.2018г.
Видно от представените по делото
епикризи, ищецът е бил приет в болнично заведение МБАЛ гр.С, на 22.03.2018г,
след претърпяното ПТП, с болки в дясна гръдна половина, наранен гръден кош.
Поставена му е диагноза „множествени счупвания на ребра, закрито”. На
23.03.2018г. на ищеца е направена рентгенография на таза и е установено
счупвания- фрактура на пубисната кост хоризонтален и долен клон в ляво и
хоризонтален клон в дясно. Проведено е лечение-позиционна терапия, аналитични
упражнения в леглото, лечебен масаж, медикаментозно лечение. Поставена му е
окончателна диагноза „множествени счупвания на лумбосакралната част на
гръбначен стълб и таза”.
По делото са представени и
епикризи от проведено от ищеца балнеолечение в Минерални бани- П.Т, както и болнични листи за ползване на отпуск поради
временна неработоспособност, издадени за периода 23.03.2018г.-17.03.2019г.
Представени са касови бонове, за периода 15.05.2018г.-06.11.2019г. относно
разходи за закупуване на медикаменти.
Видно от представеното по делото
заявление, ищецът е отправил до застрахователя застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 13.11.2019г.
и допълнително заявление от 06.12.2019г. за претенция до застрахователя за обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за медикаменти в общ размер
2573,15лв., претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението.
От страна на застрахователя е
даден отговор на молбата за обезщетение, като е отказано изплащане на
обезщетение по посочените в отговора на от 23.12.2019г. съображения и изискан
влязъл в сила акт доказващ виновността на водача на МПС.
Не е спорно, че за лек автомобил "Ф
Ф” с ДК №******* е бил сключен в
ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана
в застрахователна полица**********, валидна за период 18.04.2017г.-17.04.2018г.
По делото е допусната съдебна авто-техническа
експертиза, от заключението на която се установява механизмът на възникналото
на 22.03.2018г. ПТП, при което в резултат на удар между МПС, в което е пътувал
ищеца и МПС, управлявано от трето лице, са причинени вреди. Видно от
заключението на експертизата, основната причина за ПТП-то от експлоатационно-
техническа гледна точка е допуснатото движение на лек автомобил марка „Ф Ф” от
водача Х. в насрещната пътна лента, където автомобилът пресича траекторията на
движение на управлявания от водача Х. лек автомобил „Т”, като последния не е
имал техническа възможност да предотврати произшествието. В заключението е
посочено, че водачът на МПС „Ф Ф” е имал възможност да предотврати удара, като
не навлиза в насрещната пътна лента, където в същото време върху нея са се
движили два автомобила.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
претърпяното ПТП на 22.03.2018г. ищецът, като пътник в лек амтомобил, участвал
в ПТП-то е получил следните травматични увреждания: „фрактура на 6-то ребро в
дясно закрита; фрактура на пубисна кост хоризонтален и долен клон в ляво и
хоризонтален клон в дясно; фрактура на ацетабулума в дясно. Посочените фрактури
са без дислокация на фрагментите”. В заключението е посочено, че в резултат от
получените фрактури ищецът е бил хоспитализиран за повече от два месеца, като
същият е бил поставен първоначално на строг постелен режим на легло,
впоследствие е проведена рехабилитация, която е била продължителна. Вещото лице
е посочило, че ищецът повече от три месеца се е обслужвал с чужда помощ и
повече от 6 месеца е използвал при придвижването си специализирани помощни
средства. Изводът на вещото лице е, че посочените травматични увреждания са
обусловили трайно затруднение на движението на снагата и долните крайници за
срок по-голям от 6 месеца и ползване на отпуск по болест повече от една
календарна година. Вещото лице е посочило, че в резултат от продължителното
обездвижване ищецът е получил посттравматичен тромбофлебит на левия крак,
констатиран при преглед от съдов хирург. Вещото лице е посочило, че
представените по делото касови бонове, описани в исковата молба, са от
изпълнени рецепти от ищеца за периода на неговото лечение, като тези разходи са
в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания и са били
необходими за провеждане на правилно адекватно лечение. Посочено е и че към
момента на изготвяне на заключението ищецът продължавал да приема периодично медикамети
с цел пълно преодоляване на евентуални оплаквания. Вещото лице е посочило, че
нервосензорната загуба на слуха и хиперпладията на простатата при ищеца не са в
причинна връзка с претърпяното ПТП.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Ш.К.Х., който заяви, че на конкретния
ден 22.03.2018г. управлявал автомобил „Т” , който бил наел опреди 6-7 месеца.
Пътувал в посока от гр.П Т към гр.С. Пътят бил заледен. Пред него имало две
коли. При навлизане в завой видял кола от насрещното, която правила
изпреварване, при което се завъртяла напреки и се ударила в лекия автомобил,
управляван от свидетеля. При удара пострадали майката на свидетеля, която
пътувала заедно с него и пътник от другия автомобил.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е пряк иск срещу
застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение
за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на
застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице
може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това
следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищецът, на 06.12.2019г. е отправил до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След като е
спазено изискването на горецитираната
разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество иска за
обезщетение е основателен, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установи, че на 22.03.2018г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е получил
увреждания- „фрактура на 6-то ребро в дясно
закрита; фрактура на пубисна кост хоризонтален и долен клон в ляво и
хоризонтален клон в дясно; фрактура на ацетабулума в дясно”. Механизмът на
ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по
делото писмени доказателства, от показанията на разпитания свидетел Ш.Х., както
и от заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента В.Х., а именно
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение
и вредите, вина. Противоправното поведение на Х. се изразява в несъобразяване с
правилата за движение от негова страна, който управлявайки лек автомобил "Ф Ф” с рег №********, в което ищецът е бил пътник, навлиза в пътната
лента с насрещно дижещи се МПС-та и допуска да се стигне до удар в МПС,
управлявано от свидетеля Ш.Х., като при възникналото ПТП са причинени вреди.
Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от
приложения като доказателство по делото протокол от ПТП и воденото досъдебно
производство, както и от заключението на автотехническата експретиза, видно от
което водача Х.
навлиза в насрещната пътна лента, където автомобилът пресича траекторията на
движение на управлявания от водача Х. лек автомобил „Т”, който водач от своя
страна не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на
настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства,
които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за
настъпването на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът наведе твърдения
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, но не агажира
доказателства в тази насока. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за настъпването
им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и
виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е
допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или техния размер няма да е в този обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Приносът за съпричиняване следва да е
безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при определяне размера
на вредите. В конкретния случай, по делото не се доказа възражението на
ответника, че ищецът е бил с неправилно поставен предпазен колан, както и не се
установи в какво се изразява неправилното поставяне на предпазния колан. В заключението
на съдебно-медицинската експертиза е псочено, че ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на
пътуването, когато е възникнало процесното ПТП. Предвид събраните по делото
доказателства съдът приема, че ищецът е пътувал в автомобила с поставен предпазен колан, поради което
направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
По делото не е спорно и от
представените доказателства се установи наличие на застрахователно правоотношение
по застраховка "гражданска отговорност", сключена между деликвента и
ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от 22.03.2018г.
При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите
причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
В настоящото производство предмет
е искова претенция за имуществени вреди. От събраните по делото писмени доказателства се
установи, че ищецът е направил разходи във връзка с лечението на получените при процесното ПТП телесни
увреждания, които разходи се изразяват в закупуване на медикаменти. Тези
разходи са в причинна връзка с възникналото ПТП, което се установява от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, като техния размер се установява от представите по
делото платежни документи, поради което тези разходи имат характер на имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на възникналото ПТП от 22.03.2018г. и подлежат на обезщетяване в предендирания и доказан размер от общо 2 573,15 лв., което
води до извод за основателност на исковата претенция за обезщетение за
имуществени вреди.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава,
съдът намира следното: Искането на ищеца за присъждане на лихва за забава, с начална дата датата
на деликта е неоснователно доколкото претенцията му за обезщетение е насочена
не към деликвента, а към застрахователя. С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка «гражданска
отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе
най-ранната от горните дати. В производството по делото не се установи кога и
дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, като
са ангажирани доказателства, че увреденото лице е предявило застрахователната
си претенция за имуществени вреди на 06.12.2019г. Съдът намира, че от този момент
застрахователят е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, като от тази дата /06.12.2019г./, а не от датата на
деликта, се дължи върху присъденото обезщетение за имуществени вреди и
законната лихва за забава, до окончателното изплащане.
По разноските:
От пълномощника на
ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ
на ищеца, като е представен и списък по
чл. 80 от ГПК. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Видно от
представения по
делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца Б.Б. и адвокат В.Н.-САК е договорено
оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата. Законът дава възможност на
адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е материално
затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско възнаграждение,
като адвоката в хода на производството може да претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата страна по делото
при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая
и при съобразяване на материалния интерес по
делото и размера на
присъдените обезщетения,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 410,12 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
ЗД„Б И”АД следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на адв.В.Н.-САК,
пълномощник на ищеца
Б.Б..
Ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83 ал.2 от ГПК и с оглед
изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС сумата 102,93 лв. за държавна такса и 190лв. за направени разноски за възнаграждения за вещи
лица, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ответникът също е
претендирал разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани
разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Б И”АД, с ЕИК******, със седалище гр.********** да заплати на
Б.И.Б. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 573,15 лв./две
хиляди петстотин седемдесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медикаменти, които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 22.03.2018г.
на републикански път*********, между лек
автомобил марка
"Ф Ф" с ДК №*******, управляван от В.П.Х., в който лек
автомобил е пътувал ищеца Б.И.Б. и лек автомобил марка "Т К", с ДК******, управляван от Ш.Х., дължимо по застраховка “Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №*********, валидна за период 18.04.2017г.-17.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД
„Б И”АД, с ЕИК*******, със седалище гр.******** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Н. с ЕГН **********-
адвокат от САК, с адрес ***, пълномощник на Б.И.Б. с ЕГН **********-ищец по
гр.дело №187/2020г. по описа на ВТРС сумата от 410,12 лв. /четиристотин
и десет лева и дванадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Б И”АД, с ЕИК ******
със седалище гр***********ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съда
сумата 102,93
лв./сто и два лева и деветдесет и
три стотинки/ за държавна такса
и 190лв./сто и деветдесет лева/ за направени разноски за
възнаграждения за вещи лица, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: