Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 14.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдията Бишуров АНД № 1789 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Г.Б. от гр.Пазарджишка, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 203 от 20.08.2019 година на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на основание чл.417 ал.1, пр.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и за нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до изразяване на общо недоволство от издаденото НП и се излагат фактически обстоятелства, според които жалбоподателят не бил изцвършил виновно вмененото му нарушение. Иска се отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си, дава обяснения и иска отмяна на НП.
Ответникът по жалбата – АНО, не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и в писмен вид излага съображения за потвърждаване на НП.
Съдът съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.132 ал.1, т.18 от ЗВМД, при следната възприета от АНО и описана в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка:
На 15.08.2019г.
била извършена проверка в нерегистриран животновъден обект (ЖО) за отглеждане
на прасета - „заден стопански двор”, намиращ се на адрес: област Пазарджик,
община Лесичово, с. Памидово - 4459, извън регулация, собственост на жалбоподателя
М.Б.. Проверката била извършена от служител на ОДБХ-Пазарджик, а именно д-р Т.Т.,
съпровождан от Христо Шопов – полицейски служители при РУ МВР-Пазарджик и С.Х.–
кмет на с.Памидово.
Преди започване на проверката
актосъставителят д-р Т. се легитимирал пред жалбоподателят Б., като му разяснил
и целта на проверката, а именно да се влезе в горепосочения ЖО, за да се
установи дали в него се отглеждат все още свине, колко на брой са, на каква
възраст са и т.н. Разяснено било и това, че проверката следва да се извърши, за
да се контролира дали гражданите, отглеждащи свине за лично ползване, са
изпълнили задължението си, произтичащо от решение на Областната епизоотичната
комисия - да заколят до определен срок свинете си във връзка с предотвратяване
на възникване и развитие на болестта африканска чума по свинете.
Жалбоподателят Б.
категорично отказал да допусне, респ. не осигурил достъп в описания вече ЖО на
проверяващият служител от ОДБХ-Пазарджик.
Това съставлявало нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, според която равна норма: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: ... т. 18. осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи”.
По повод на това против жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 0002089 от 15.08.2019 година, който му бил предявен, но същият отказал да го подпише, а отказът бил редовно оформен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН – с подпис на един свидетел. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 18.09.2019г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 24.09.2019г., при което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства, приети по делото, както и
от показанията на актосъставителя - св.Т., а също и от обясненията на
жалбоподателя.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея, а поради следното:
Според настоящия съдебен състав, в
рамките на настоящото административнонаказателно производство е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Б. при допускане
на съществено нарушение на процесуалните правила, което драстично е накърнило
правото на защита на санкционирания и е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Това е така, защото
се установи безспорно по делото, включително от показанията на актосъставителя
и обясненията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя. След неговото съставяне му е бил предявен, но същият отказал да го
подпише. Този отказ бил редовно оформен с подписа на един свидетел /С.В.Х.–
кмет на с.Памидово/, т.е. по правилата на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Веднага след това
обаче е допуснато процесуално нарушение, т.к. не е изпълнено изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН, а именно на нарушителя да се връчи препис от акта за
установяване на административното нарушение.
Тук е мястото да се
посочи, че отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението
за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия.
От тълкуването на чл.43, ал.5
от ЗАНН се обосновава извода, че на нарушителя се връчва препис от
акта независимо дали на същия е положен подписа му или е оформен при отказ и
това е така с оглед съблюдаване правото на защита на нарушителя и с оглед
възможността същия да се запознае с административно нарушение, което му се
вменява с изготвения в негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви
в тридневен срок от изготвянето и връчването му възражение пред
административнонаказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН.
Ако се приеме обратната теза и се тълкува закона стеснително, че само при
подписване на акта от сочения за нарушител на същия се предоставя препис от
него, то това би означавало, че правото на възражения в предвидения от закона
тридневен срок би могло да се упражни отново само в случай на подписване на
акта от нарушителя, но не и при отказ да бъде подписан. Нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на
нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр
от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него.
Неслучайно законодателят в чл.43 ал.5 от ЗАНН е предвидил, че към АУАН следва
да има предвидена разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва
да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на
нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.
В конкретния казус, видно от съдържанието
на процесния АУАН, документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише,
което е удостоверено с подпис на свидетел. В тази част процесуалните правила са
спазени. Същото обаче не може да се каже по отношение задължението за връчване
на препис от акта на нарушителя. Неоформянето на разписката за връчване на акта
и то при отказ на лицето да го получи, сочи, че наистина не е правен опит за
връчване на акта. В противен случай разписката, находяща се в най-долната част
на процесният АУАН, би била попълнена със съответното съдържание
Доколкото в ЗАНН не
е уредена изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН,
респективно реда за удостоверяването му, то по аналогия следва да се приложи
начина на удостоверяване на отказа по чл.43 ал.2 от ЗАНН - със свидетел, което в случая не е сторено. Затова фактът, че
посоченото с три имена и адрес лице – С.В.Х., което надлежно е удостоверило отказа на нарушителя Б.
да подпише акта, не санира констатирания недостатък при връчването, тъй като
разписката за връчване на препис от акта, не е част от него, а е самостоятелен
документ. Същият, за да има правна стойност, следва да бъде оформен в
съответствие с процесуалните правила. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по започване
на производството. АНО пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.2
и ал.4 от ЗАНН,
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства, както и да върне съставения АУАН на актосъставителя за връчване
на препис от него.
В заключение следва
да се отбележи, че изпълнението на изискването за връчване на препис от акта на
нарушителя би довело до създаване на необходимите и възможни гаранции за
пълноценното му участие в тази фаза на производството. Отделен е въпросът дали
нарушителят ще подпише разписката за връчване и ще приеме препис от акта или
не. Във всички случаи обаче, ако не бъдат положени усилия в тази насока,
процесуалното бездействие на администрацията води до съществено ограничаване на
възможността на нарушителя да участва в извънсъдебната фаза на производството,
което от своя страна константната съдебна практика приравнява на абсолютно
съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и съдебната практика на
АС-Пазарджик като само за пример би могло да се цитира Решение №
539/17.09.2015г. по к.а.н.д. № 606/15 година. В същия смисъл е налице и
практика на РС-Пазарджик, обективирана в решение от 16.03.2016г. по АНД №
2641/2015 година, както и в решение от 30.05.2018г. по АНД № 620/2018 година.
Всичко това е
достатъчно основание за отмяна на НП без да се обсъждат останалите въпроси по
съществото на спора, а именно има ли извършено адм. нарушение, по кой закон,
кой го е извършил и виновно ли е извършено, респ. подлежи ли на наказване и с какво
адм. наказание по вид и размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 203 от
20.08.2019 година на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на М.Г.Б. от
гр.Пазарджишка, ЕГН **********, на основание чл.417 ал.1, пр.1 от ЗВМД, във вр.
с чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: