О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
2600026 12.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на дванадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон М.
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия М. търговско дело № 649 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, уточнена с молба вх.№ 19866/ 11.12.2019 г. от М.Х.Т., ЕГН **********,*** против Д.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Милена Тончева от АК-Бургас, със съдебен адрес:***, с която са предявени следните претенции с посочено правно основание чл. 124 ал. 4 от ГПК, с които се иска да бъде прието за установено, че: 1. Ищецът с оглед несъобщаването на договор за цесия по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД с Ангел Димитров М., сключен на 04.03.2015 г., не дължи сумата от 73 845 евро, ведно със законната лихва начиная от 02.02.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 4588.57 лв., произтичащо от два записа на заповед – единият от 28.02.2008 г. и другият от 27.03.2008 г., въз основа на които по заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на РС-Несебър и е издаден изпълнителен лист, което вземане е предмет на изпълнително дело № 27/2009 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие ОС-Бургас или 2. Поради погасяването му по давност, ищецът не дължи вземане от 73 845 евро, ведно със законната лихва начиная от 02.02.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 4588.57 лв., произтичащо от два записа на заповед – единият от 28.02.2008 г. и другият от 27.03.2008 г., въз основа на които по заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на РС-Несебър и е издаден изпълнителен лист, което вземане е предмет на договор за цесия с Ангел Димитров М., сключен на 04.03.2015 г., и което вземане е предмет на изп.д.№ 27/ 2009 г. по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие ОС-Бургас.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. На основание чл. 372 от ГПК, отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба. В указания в чл.373 от ГПК срок, постъпи отговор на допълнителната искова молба от ответника.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.
С определение № 68 от 23.01.2020 г. по ч.т.д. 19/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, ищецът е освободен от такси и разноски по делото.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че починалият Ангел Димитров М. с ЕГН ********** е бил кредитор на ищеца, като приживе е бил страна по к.гр.д. № 813/2010 год. по описа на ВКС, по което по иск по чл. 422 от ГПК било постановено влязло в сила решение, установяващо, че ищецът дължи на Ангел Димитров М. общо 73 845 евро главници по два записа на заповед от 28.02.2008 г. и от 27.03.2008 г., както и лихва за забава и законна лихва, за които в производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 43/2009 г. по описа на Районен съд Несебър бил издаден изпълнителен лист от 12.02.2009 г. и било образувано изпълнително дело № 27/2009 г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Твърди се също така, че между ответника Д.А.М. и Ангел Димитров М. бил сключен договор за цесия на 04.03.2015 г., с който цялото вземане по горепосочения изпълнителен лист било прехвърлено на ответника, но цесията не била съобщена на ищеца от предишния кредитор. Предвид това счита, че цесията не е породила действие по отношение на ищеца и не легитимира ответника като кредитор. На следващо място твърди, че дори цесията да е породила действие, то вземането за главница, лихви и разноски е погасено по давност, тъй като от възникването му през 2009 год. е изтекъл срок по-дълъг от 10 години. Следователно тъй като цесията и погасителната давност са обстоятелства, възникнали след издаване на изпълнителния лист, е налице правен интерес от оспорване съществуването на вземането.
С молба в изпълнение на разпореждане на съда, ищецът уточнява, че правният му интерес от претенцията произтича от факта, че вземането било прехвърлено с договора за цесия при висящо изпълнително производство по изп.д. № 27/2009 г. на ЧСИ Делян Николов, по което ответникът се легитимира по силата на цесията като единствен взискател и търси събиране на цялото вземане. Счита, че поради несъобщаването ѝ от предишния кредитор, цесията не е породила действието си. Същевременно ответникът се явявал и наследник на починалия цедент, като при наследяване всеки от наследниците би получил част от вземането, а за длъжника не е без значение на кого би изпълнил.
Ответникът с депозирания отговор на исковата молба счита, че не е налице правен интерес от така предявените претенции, респективно ги оспорва като неоснователни. Ангел Димитров М. е оставил трима наследници, двама от които са направили отказ от наследство, а ответникът по делото е третия наследник. В подкрепа на твърденията си представя удостоверение за наследници и два броя съдебни удостоверения. Предвид това счита, че дори и да бъде отречено качеството кредитор на основание договора за цесия, той като единствен наследник по закон, на основание чл.429 ал.1 от ГПК е в правото си да иска изпълнение на цялото вземане, за което е издаден изпълнителния лист и е образувано ИД 27/2009 по описа на ЧСИ Д.Николов. На следващо място счита, че цесията е породила действие по отношение на ищеца, тъй като уведомления, изходящи от цедента Ангел М., били връчени на ищеца при отказ в хода на ИД 27/2009 на ЧСИ Д.Николков. Счита за изцяло неоснователна и алтернативно предявената претенция за установяване, че процесното задължение е погасено по давност. 10-годишният давностен срок по ДОПК е неприложим в случая, а тъй като вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години, съгласно чл.116 ЗЗД. Счита, че в следствие на многобройни изпълнителни действия, поискани от взискателя, давността е спирала и е прекъсвана многократно, поради което не е изтекла. Позовава се на разясненията, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. С последното поискано изпълнително действие - молба за опис с вх.№ 2682/ 31.01.2020 г., давността отново била прекъсната и от тази дата започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ищецът с допълнителната си искова молба заявява, че поддържа всички фактически твърдения и правни доводи, изложени в първоначалната. На основание чл. 193 от ГПК оспорва авторството на представеното от ответника уведомление от 04.03.2015 г., като твърди, че не е подписано от Ангел Димитров М.. Поддържа твърденията си за изтекла погасителна давност. Уточнява, че в периода от 05.05.2017 г. до 20.05.2019 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, тъй като действията, водещи до прекъсване на давността, са извършени след прекратяване на делото по силата на закона и без да е поискано образуване на ново дело и като такива не са в състояние да прекъснат давността.
Ответникът с
отговора на допълнителната искова молба, счита откриването на производство по
чл. 193 ГПК за недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като дори да се
установи, че цесията не е произвела действие, ответникът като единствен
наследник е легитимиран да претендира изпълнение на цялото вземане. Дори и при
уважаване на иска, не би бил постигнат целения резултат. Оспорва твърденията,
че уведомлението за цесията не е подписано от цедента Ангел М.. Счита
възражението за изтекла давност за изцяло неоснователно. Дори да се приеме, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради неизвършване на
изпълнителни действия в периода 05.05.2017 г. до 20.05.2019 г. (което твърдение
също оспорва), задължението не е погасено по давност, тъй като от последното
изпълнително действие на 05.05.2017 г. не са изтекли повече от пет години.
Прилага доказателства.
Правна квалификация
Искането има правното си основание в чл. 439 от ГПК. Макар и заявени като две отделни претенции, при това както е посочил ищецът в условията на алтернативно съединяване, следва да се има предвид, че при въведени твърдения за наличието на висящ изпълнителен процес и въведени нови факти - изтекла погасителна давност и липса на уведомление за сключения договор за цесия, предмет на делото не е съществуването или несъществуването на вземането, което вече е било установено с влязло в сила решение, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, като се обсъдят всички въведени нови факти, а произнасянето, което дължи съдът, е едно. Предвид гореизложеното, съдът приема, че не е налице твърдяната процесуална пречка и възраженията на ответника за липса на правен интерес са неоснователни.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.
Относно въведените искания по доказателствата
Представените от страните писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
С допълнителната искова молба, ищецът е поискал на основание чл. 193 ГПК да бъде открито производство по оспорване подписа на третото лице Ангел Димитров М. под представения от ответника документ – уведомление за цесия от 04.03.2015 г. Искането е направено своевременно и е допустимо. Предвид това, на ответника следва първо да се укаже, да представи в оригинал уведомлението за сключения договор за цесия от 04.03.2015 г. на л. 56 от делото.
С допълнителната искова молба, ищецът е представил незаверено извлечение от деловодната програма по изп. дело № 27/2009, като съдът следва да му укаже да завери представеното извлечение на л.90-117 от делото. Същевременно е направено искане да бъде задължен ЧСИ Делян Николов да представи същата справка, което искане следва да се остави без уважение, както искането да бъде задължен ЧСИ Делян Николов да представи копия от документи по изпълнителното дело от вх.№ 9956/ 05.05.2017 г. до вх.№ 10825/ 20.05.2019 г. по представеното извлечение. На ищеца следва да се укаже, че като страна в изпълнителното производство би могъл сам да се снабди с преписи от посочените документи.
По доказателствената тежест
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Съдът указва на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи обстоятелствата, от които произтича правния му интерес от завеждане на иска, както и твърдените нови факти по смисъла на чл. 439 ал. 2 от ГПК. В тежест на ответника е да установи правнорелевантните факти, установяващи съществуването на оспореното право на принудително изпълнение: че е налице вземане за сумите по процесния изпълнителен лист въз основа на валиден договор за цесия, съобщен на длъжника по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД, че са налице действия, водещи до спиране и прекъсване на давността, качеството си на единствен наследник на взискателя-цедент.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените от страните писмени приложения, като доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от връчване на настоящото определение, да завери представеното извлечение от деловодната програма по изп. дело № 27/2009, намиращо се на л.90-117 от делото.
УКАЗВА на ответника да представи в оригинал уведомлението за сключения договор за цесия от 04.03.2015 г., находящо се на л. 56 от делото.
УКАЗВА на страните, че по доказателственото искане за откриване на производство по оспорване на документ по реда на чл. 193 от ГПК, ще се произнесе в открито съдебно заседание след представяне на документа в оригинал от ответната страна и изслушване становищата на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен ЧСИ Делян Николов да представи справка от деловодната си система, както и да представи копия от документи по изпълнителното дело от вх.№ 9956/ 05.05.2017 г. до вх.№ 10825/ 20.05.2019 г. съгласно извлечението от деловодната програма.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 08.10.2020 г. от 14.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото. На ищцовата страна да се връчат и преписи от отговора на допълнителната искова молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: