О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1084 Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..….…… граждански състав …………………………..
На
деветнадесети ноември ……..……………..... Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № …….… 202......…. по описа за ………. 2018…………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Светла
Георгиева и Франк Янсен чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес ***,
Бизнес център против Е.Д.Н., ЕГН **********,***, М.И.Н., ЕГН **********,***, Ю.С.А.,
ЕГН **********,***, „Пределагро“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от Али С.А. и
„Предел експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от ликвидатора Мария
Димитрова Дошева за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца
сумата от 75586.90 лева - главница; 3997.70 лева - неизплатена договорна лихва
върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 година до 22.05.2017 година;
2397.85 лева - наказателна лихва върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016
година до 23.07.2017 година включително, всички те произтичащи от договор за
банков кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране от Европейската
инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година и анекс №1 от
01.11.2016 година към него, за които суми в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК по частно гражданско дело №5276/2017 година по описа на Бургаския
районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението - 24.07.2017 година до окончателното и изплащане.
Претендира се от ищеца и присъждането на сторените от него в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че същият бил правоприемник на „Сибанк“
ЕАД. Същото сключило на 13.03.2014 година с „Предел“ ООД като длъжник и Е.Д.Н.,
М.И.Н. и Ю.С.А. като съдлъжници договор за банков кредит Европодкрепа 3 /с
възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година, по силата на който банката предоставила на търговското дружество
- длъжник кредит в размер на 367000 лева. Впоследствие, с договор за встъпване
в дълг от 01.11.2016 година „Пределагро“ ООД и „Предел експорт“ ЕООД встъпили в
задълженията на кредитополучателя „Предел“ ООД и станали солидарни длъжници на
цялото задължение по договора и всички анекси към него до окончателното му издължаване.
Кредитът бил усвоен изцяло, след изпълнение на условията по т. 3.3 от договора.
Според т. 5.1, крайният срок на издължаване бил 20.11.2017 година.
Съгласно погасителния план по чл. 5.2, издължаването на кредита се извършвало с
погасителни вноски в подробно индивидуализирани там размери и срокове до датата
на окончателното му погасяване. На посочените според плана падежни дати, при
наличие на достатъчно средства по сметките на длъжника, банката събирала
служебно средствата за погасяване на кредита въз основа на предоставеното
съгласие по Общите условия. Падежната дата била 20-то число на месеца.
Съобразно постигнатите в точка 4.3 от същия договорености, при
неспазване на залегналото в погасителния план, непогасената част от главницата
се олихвявала с годишна наказателна лихва, формирана от договорения лихвен
процент плюс допълнителна наказателна надбавка на 10 пункта годишно. В т. 4.1 било
посочено, че за ползвания кредит длъжникът се задължавал да заплаща лихва в
размер на плаващ лихвен процент в размер на шестмесечен СОФИБОР за периода на
действие на договора плюс 3.75 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 7.75%
годишно. Лихвата се дължала и се заплащала ежемесечно на 20-то число, считано
от датата на първото усвояване. Съгласно т. 4.2, при нейното неиздължаване в
срок, длъжникът заплащал върху неиздължената част годишна наказателна лихва,
формирана от договорения лихвен процент по чл. 4.1 плюс допълнителна
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.
Към датата на сключване на договора за встъпване в дълг, според
изричната клауза на чл. 1, т. 3, задължението по договора за банков кредит било
в размер на 367000 лева, лихва в размер на шестмесечен СОФИБОР плюс 3.00 пункта
надбавка, но не по-малко от 7% годишно - с ресурс на ЕИБ и шестмесечен СОФИБОР
плюс 3.75 пункта надбавка, но не по-малко от 7.75% годишно - без ресурс на ЕИБ;
наказателна лихва - 10 пункта над редовна лихва. Според чл. 1, ал. 4 към
20.10.2016 година текущият дълг възлизал на сумата от 75586.90 лева, от които
редовна главница 75586.90 лева и без да има просрочена главница. На същата дата
страните подписали анекс № 1 към договора, с който „Пределагро“ ООД и „Предел
експорт“ ЕООД декларирали, че отговарят солидарно за задълженията на длъжника
до окончателното погасяване на кредита, включително при условията на
принудително събиране на дълга.
Разпоредбата на чл. 34 от Общите условия на банката за предоставяне на
кредити Евроулеснение 3 и Европодкрепа 3, приети с решение на УС на „Сибанк“
ЕАД по протокол №45/11.11.2013 година, представляващи неразделна част от
процесния договор за кредит и подписани от длъжника и съдлъжниците визирал и
определял случаите на неизпълнение на договора. Според чл. 34.2, неизпълнение било
налице, ако кредитополучателят не погаси в срок частично или напълно която и да
е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса, комисион или разноски по
кредита. В настоящия случай длъжникът не бил изплатил девет месечни погасителни
вноски в общ размер от 4135.14 лева, съобразно описанието им по дати и размер в
обстоятелствената част на исковата молба. Това представлявало неизпълнение по
смисъла на цитираната по-горе разпоредба, в който случай и в съответствие с точка
7.4 от договора за кредит, банката имала право не само да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но и да пристъпи незабавно към принудително изпълнение без
да уведоми длъжника. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен
размер на 23.05.2017 година с протокол № 13L-5-4 от 24.04.2017 година.
Към датата на депозиране на заявлението за снабдяване на ищеца със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ответниците му дължали общо
сумата от 81982.40 лева, от която 75586.90 лева - неизплатена главница; сумата
от 3997.70 лева - неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за
периода от 21.08.2016 година до 22.05.2017 година; 2397.85 лева - наказателни
лихви върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 година до 23.07.2017 година,
както и законната лихва върху главницата от този момент и до окончателното и изплащане.
С уведомителни писма - покани за доброволно изпълнение, получени от Е.Н. на 11.05.2017 година, от М.Н. на
11.05.2017 година, от Ю.С.А. на 16.05.2017 година, от „Пределагро“ ООД на
11.05.2017 година и от „Предел Експорт“ ЕООД на 11.05.2017 година банката ги уведомила
за размера на просрочените задължения, решението за предсрочната изискуемост на
кредита в пълен размер и им дала срок за доброволно погасяване на просрочието.
Това не било сторено от тях, поради което именно същата подала заявление по чл.
417, ал. 2 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело №
5276/2017 година, в рамките на което и била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумите, предмет на заявлението, посочени
по-горе. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК посочените длъжници възразили
срещу издадената заповед, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на ответниците, като им е указал за
възможността да депозират писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаване на такъв, респективно от
неупражняване на права. В указания от закона и съда срок такъв са депозирали
ответниците М.И.Н., Ю.С.А. и „Предел агро“ ООД.
С подадения от нея отговор ответницата М.Н. е оспорила исковете, като е
въвела твърдението, че не била уведомена от банката за обявената предсрочна
изискуемост. Обратната разписка, приложена към делото не била подписана от нея и
не удостоверявала съдържанието на същата. Оспорва като неавтентичен положения
върху нея за получател подпис, като твърди, че същият не бил нейния. Изобщо не
било посочено качеството на лицето, както и трите му имена с оглед преценката
дали има право да получава пратки от нейно име.
Ответницата Ю.С.А. е заявила в отговора си напълно идентични възражения
като тези на ответницата М.Н., поради което и тяхното преповтаряне е излишно.
Ответникът „Предел агро“ ООД с отговора на исковата молба също е оспорил
предявените против него искове. Той също е въвел твърдения, че не бил уведомен
за обявената от банката предсрочна изискуемост. Обратната разписка не била
подписана от представляващия дружеството, като в тази връзка е оспорена и
автентичността на подписа на получателя с доводи, че същият не бил положен от това
лице.
Изтъква на следващо място, че кредитът неправилно бил обявен за
предсрочно изискуем в противоречие с чл. 60 от ЗКИ. В поканата до длъжниците не
се съдържали данни кои вноски не били издължени. В нея била посочена единствено
неплатена договорна лихва в размер на 3672.08 лева. Заключава, че било налице
пълно несъответствие между вписаното в поканата основание за предсрочна
изискуемост на договора за банков кредит и това, което се твърдяло в настоящия
процес.
Твърди, че както към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, така и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
липсвало допуснато неизпълнение на задължения по договора за банков кредит.
Основава това свое твърдение на чл. 5.3 от него, съгласно който при предсрочно
погасяване на кредита, страните съставяли анекс към договора с нов погасителен
план. На 19.09.2014 година кредитополучателят извършил погасителна вноска в размер
на 254713.10 лева, с което погасил предсрочно по-голямата част от кредита, но
такъв анекс между страните не бил съставен, въпреки изричната уговорка. Не било
ясно и това на каква база и как ищецът самоопределил размера на месечните
вноски, падежа им, както и съотношението главница-лихва. В договора изрично
били уговорени размерите на вноските - 18350 лева. Тъй като в настоящия случай въобще
нямало данни за уговорен размер на вноските между страните след датата на
извършеното предсрочно погасяване, нито съответни дати на внасяне, то не била
налице възможност за ищеца да упражнява правото по този ред за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Липсата на тези уговорки водела до това банката
да не посочи тези реквизити в уведомлението до длъжника, което било довело и до
обективна невъзможност да се позовава на чл. 60, ал. 1 от ЗКИ.
Заявява се от този ответник, че към настоящия момент не било налице негово
задължение по процесния договор, тъй като същият бил финансиран със средства на
ЕИБ. Налице била изрична уговорка в чл. 9.1 от договора, че по силата на договор
за услуга рег. № на възложителя РД 09/00002/14.01.2013 година, сключен между
Националния гаранционен фонд и „Сибанк“ ЕАД за включване на кредита в
гарантирания от НФГ портфейл и получено писмено потвърждение от НГФ, кредитът
по настоящия договор бил обезпечен с гаранция от НГФ с подкрепата на
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Този кредит бил
обезпечен до размера от 80% от неиздължената редовна и просрочена главница към
момента на подаване на искане към НГФ за плащане на гаранцията. Изрично било
предвидено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя и при плащане от
страна на НГФ в полза на банката по договора от 14.01.2013 година за
удовлетворяване на нейни вземания към кредитополучателя, дългът на последния не
се считал за намален с размер на платеното от НГФ. Кредитополучателят оставал
задължен за целия непогасен дълг, който банката събирала принудително за сметка
на НГФ до размер на платената от последния част от дълга и за своя сметка - за
останалата част от дълга до окончателното му погасяване. От всичко това ставало
ясно, че при погасяване на гарантираната част от настоящия кредит от НГФ
задължен оставал единствено и само кредитополучателят, но не и останалите длъжници
- поръчители или солидарни длъжници. Вярно било, че „Предел агро“ ООД по силата
на нарочно подписан анекс №1/01.11.2016 година бил станал солидарен длъжник по процесния
договор за кредит, но това не му придавало качеството му на кредитополучател. С
подписания от него договор то се било задължило на основание чл. 101 във връзка
с чл. 121-127 ЗЗД да отговаря солидарно с кредитополучателя за издължаването на
кредита, но клаузата на чл. 9.8 не била изменяна и не касаела задълженията на
кредитополучателя към НГФ и банката при изплащане.
Ищцовата по
делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговорите и доказателствата
към тях, в указания от съда и закона срок е депозирала допълнителна искова
молба. В същата и с оглед наведените от ответниците възражения е посочено, че уведомителните
писма-покани за доброволно изпълнение до длъжниците съдържали конкретна информация
за вида на договора, за размера и вида на редовното и просрочено задължение, за
датата на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита при липса на доброволно
плащане. Изтъква по-нататък във връзка със същите, че начинът на удостоверяване
на връчването на уведомителното писмо на банката бил поставен в зависимост с
избрания от кредитора способ за уведомяване. В случая връчването било
удостоверено от пощенския оператор, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 60 от Общите условия на банката за
кредитиране на корпоративни клиенти и за издаване на банкови гаранции, всички
уведомления във връзка с договора трябвало да бъдат направени в писмена форма и
изпращани по посочен в индивидуалния договор факс или по пощата, на адресите на
управление на страните. В конкретния случай било извършено надлежно връчване на
адреса на управление на дружеството.
Според него,
направеното от „Пределагро“ ООД тълкуване на чл. 5.3 от договора във връзка с
поддържаното от твърдение за липса на задължение по процесния договор за банков
кредит било изведено от контекста на последния. Цялата т. 5 уреждала начина и
сроковете на издължаване на кредита, а коментираната т. 5.3 уреждала хипотезата
на частично погасяване на кредита от длъжника, когато за оставащата непогасена
част от него страните сключвали анекс. Довода за липса на задължение за този
ответник, обоснована с финансирането му със средства на ЕИБ е счетен за
неоснователен. Не оспорва, че процесния кредит бил обезпечен с гаранция от НГФ
с подкрепата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
частично в размер на 80% от неиздължената редовна и просрочена главница към
момента на подаване на искане към НГФ за плащане на гаранцията. Разпоредбата на
чл. 9.8 от договора за кредит визирала хипотезата на извършено от НГФ плащане в
полза на банката по договора между тях от 14.01.2013 година за удовлетворяване
на вземането и към кредитополучателя поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на последния в резултат на което дългът на
кредитополучателя не се считал за намален с размера на платеното от НГФ. Кредитополучателят
оставал задължен за целия непогасен от него дълг, който банката събирала
принудително за сметка на НГФ до размера на платената от същия част от дълга и
за своя сметка - за останалата част от дълга до окончателното му погасяване.
Тази разпоредба била част от договора за кредит, който бил подписан от
представляващите кредитополучателя „Предел“ ООД и длъжниците „Пределагро“ ООД и
М.И.Н., т. е. към момента на отпускане на кредита както кредитополучателят,
така и съдлъжниците знаели за наличието на тази клауза, били съгласни с нея,
което съгласие удостоверили с подписване на договора за кредит и анекса към
него. Това било индиция за това, че ответниците били съгласни с условието при
извършване на плащане от ЕИФ, банката да събира целия дълг по договора за
кредит. На последно място изтъква, че по силата на чл. 4 от анекса „Пределагро“
ООД се бил задължил да обезпечава и изпълнява задълженията по договора за
банков кредит, което го правело солидарен длъжник.
На
ответниците е било съобщено, че ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Препис от същата им е била изпратена, като същевременно им е било указано, че в
срока по чл. 373 ал. 1 от ГПК могат да предприемат действията, посочени в
същата. Ответниците М.Н., Ю.С.А. и „Пределагро“ ООД са депозирали отделни
допълнителни отговори с идентично съдържание. С тях те са допълнили
първоначалните си отговори, като не са въвели нови факти и обстоятелства по
делото.
Съдът намира,
че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото
производство с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК против посочените ответници са
допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че са налице изискуемите от закона
процесуални предпоставки и в частност издадена е била по искане на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в негова полза е бил издаден
изпълнителен лист, било е образувано изпълнително производство. В срока, указан
от закона ответниците са направили възражение против така издадената заповед,
във връзка с което на ищеца е било указано от районния съд, че може да предяви
иск в посочения в разпореждането срок, както и последиците от евентуално
неизпълнение. В този едномесечен срок ищцовото дружество е предявило
установителните претенции, предмет на настоящото търговско дело. Тук е
необходимо допълнително да се отбележи, че предявените от ищеца и поддържани от
него претенции са ясни, както и е ясно формулирано отправеното от него към съда
искане и са изложени ясни и конкретни факти, с които същото е обосновано. Това
именно е мотивирало съда да квалифицира същите като такива с посоченото по-горе
правно основание и посочи на страните, че е сезиран с иск именно с това правно
основание. Ясното изложение на фактите, както бе посочено по-горе, дадената от
съда правна квалификация безспорно не нарушават правото на защита на ответника
и същевременно очертават спорните по делото факти.
С исковата
молба и допълнителната искова молба са представени от ищеца писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор, поради което и
като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт.
Последният е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл. 365
от ГПК. Към доказателствения материал следва да бъдат приобщени и представените
от ответника „Предел агро“ ООД с отговора му на исковата молба писмени
доказателства, а също така и изисканото и постъпило в заверен препис копие от
частно гражданско дело №5276/2017 година по описа на Бургаския районен съд. С
исковата молба ищцовата страна е направила искане да бъде допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от нея със същата въпроси. Искане в тази насока е направено и от
ответника „Предел агро“ ООД с отговора на исковата му молба. Като насочено към
събиране на относими към заявените защитни позиции от всяка от страните и
допустими към възникналия правен спор тези две доказателствени искания следва
да бъдат уважени. По искането на посочения по-горе ответник-търговско дружество
да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред НГФ с оглед
снабдяване с друго и от което да е видно заявявала ли е банката искане за
изплащане на гаранции по договор за услуга рег. № на възложителя РД 09/00002/14.01.2013 година
към НГФ по договор за банков кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране
от Европейската инвестиционна банка ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година, респективно
изплащал ли е фонда такива гаранции, кога и в какъв размер, както и искането на
същия и на останалите двама ответника М.Н. и Ю.С.А., направено от всеки от тях
с отговора на исковата молба да бъде допусната и извършена съдебно-графологична
експертиза, вещото лице по която даде отговор на поставените от тях на
посочените места въпроси съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание след изслушване и на двете страни с оглед необходимостта от
поясняване на конкретни техни твърдения от значение за необходимата за
извършване преценка от негова страна на относимостта на така поисканите
доказателствени средства към спора.
Съдът намира,
че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от тях
носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на
доказателствената тежест следва непосредствено от приложимата правна норма,
както и от изразените от страните защитни тези в настоящото производство. При
предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, каквито са и настоящите,
ищцовата страна е тази, която следва да установи наличието на редовен, действителен
договор за кредит и анекс към него. Същата следва да установи също така наличието
на поето действително задължение по отношение на договора на кредит и анекса
към него, сочените от нея условия на същите - размери, срокове на плащане и
други, изпълнение на сочени като поети задължения по тях, условията за
обявяване и настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, както и надлежно
направено уведомление за нейното обявяване на длъжниците, което установяване
следва да бъде направено от нея при условията на пълно и главно доказване.
Ответната по делото страна е тази, която също при условията на пълно главно
доказване следва да установи въведените от нея в процеса с отговора на исковата
молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба твърдения по
съществото на спора.
Ето защо, по
изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявените от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
Светла Георгиева и Франк Янсен чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен
адрес ***, Бизнес център против Е.Д.Н., ЕГН **********,***, М.И.Н., ЕГН **********,***,
Ю.С.А., ЕГН **********,***, „Пределагро“ ООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от Али С.А.
и „Предел експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от ликвидатора Мария
Димитрова Дошева за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца
сумата от 75586.90 лева - главница; 3997.70 лева - неизплатена договорна лихва
върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 година до 22.05.2017 година;
2397.85 лева - наказателна лихва върху главницата, дължима за периода от
21.08.2016 година до 23.07.2017 година включително, всички те произтичащи от
договор за банков кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране от
Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година и анекс №1 от
01.11.2016 година към него, за които в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
частно гражданско дело №5276/2017 година по описа на Бургаския районен съд,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението - 24.07.2017 година до окончателното и изплащане, както и направените
в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и тези към допълнителната искова молба и отговора на „Предел
агро“ ООД на исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА като
доказателство частно гражданско дело №5276/2017 година по описа на Бургаския
районен съд.
ДОПУСКА извършването
на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
въпросите, поставени от ищцовата страна с депозираната от нея искова молба и на
тези, поставени от ответника „Пределагро“ ООД с отговора на исковата молба след
депозит от 400 лева, вносим поравно от ищеца
и от ответника „Пределагро“ ООД в едноседмичен срок от съобщението за това по
сметка на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице по така допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов
Хаджиатанасов, на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за
датата и часа на съдебното заседание.
ОБЯВЯВА, че по искането на
ответника „Предел агро“ ООД да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да
му послужи пред НГФ с оглед снабдяване с друго и от което да е видно заявявала
ли е банката искане за изплащане на гаранции по договор за услуга рег. № на възложителя РД
09/00002/14.01.2013 година към НГФ по договор за банков кредит Европодкрепа 3
/с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година, респективно изплащал ли е фонда такива гаранции, кога и в какъв
размер, както и искането на същия и на останалите двама ответника М.И.Н. и Ю.С.А.,
направено от всеки от тях с отговора на исковата молба да бъде допусната и
извършена съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която даде отговор на
поставените от тях на посочените места въпроси ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2019 година - 14.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищеца това
бъде сторено на посочения от него в исковата молба съдебен адрес, а за
ответниците на адресите им за физическите лица, съответно на адреса им на
управление за юридическите лица, посочени на същото място; преписи от
допълнителните отговори на допълнителната искова молба да се изпратят на ищеца по
посочения по-горе начин.
Настоящото определение
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: