Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , ………….. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен
състав, в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
КРИСТИНА
ГЮРОВА
при секретаря Б. Гешева и в
присъствието на прокурора …. като
изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.ч.х.д.№
4 580 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е
образувано въззивни жалби на частния
тъжител И.Ц. ( подадена чрез упълномощения му повереник адв. В.Й.) и на
служебния защитник на подс. Х.Ч. – адв. П.П.
срещу присъда от 16.11.2016г.,
постановена по НЧХД № 22 318/13г. по
описа на СРС, НО, 122 състав, с която съдът е признал за виновен подс. Х.Ч. за това, че на 05.07.2013г. в София в
качеството си на длъжностно лице - управител на „М.“ ООД - гр.Варна, с писмо
изх. № 9469/05.07.2013г. или по друг начин приписал на И.С.Ц. в качеството му
на длъжностно лице - експерт стопанска дейност в „Б.“ ЕАД извършването на
престъпления от общ характер - такива по чл.283 от НК, по чл.143, ал.1 от НК и
по чл.321, ал.З, пр.2, вр.ал.2 от НК, явяващо се престъпление по чл. 148, ал.2,
вр. ал.1, т. 2, т.3 и т. 4, вр. чл. 147,
ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание в размер на 1000 ( хиляда)
лева. Със същата присъда е уважен частично предявения от тъжителя Ц. срещу
подс. Ч. граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, като до разликата
му от пълния размер от 10 000 (десет хиляди) лева е отхвърлен. На последно
място подс.Ч. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 460.68лв. в
полза на СРС и в размер на 851.55лв. – в полза на тъжителя Ц..
Защитникът на
подсъдимия Ч. обжалва
първоинстанционната присъда в
осъдителните й части, както и по отношение на разноските, като счита същата
постановена при неправилно приложение на материалния закон ( неправилна); необоснована
– при избирателно ценене на доказателствения материал и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се позовава и на изтекла
погасителна давност.
Повереникът на
частния тъжител Ц. обжалва
първоинстанционната присъда в частите
относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и отхвърлената част на
гражданския иск, като иска тяхното завишаване – на подсъдимия да бъде наложено наказание към
предвидения в закона максимум и изцяло да бъде уважен гражданския иск, вкл. и със
следващата се законна лихва.
С определението, постановено по
реда на чл. 327 НПК въззивният съдебен състав е приел, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
За проведеното съдебно заседание на
17.03.2021г. пред въззивния съд подс. Х.Ч.
е депозирал молба от 10.03.2021г. с искане за прекратяване на наказателното
производство, позовавайки се на изтичането на абсолютната погасителна давност.
В хода на съдебните прения служебно
назначения защитник на подс. Ч. – адв. П. моли наказателното производство
спрямо подзащитния му да бъде прекратено поради изтеклата абсолютна погасителна
давност, а гражданският иска да бъде отхвърлен.
Упълномощеният в хода на
въззивното производство повереник на частния тъжител и граждански ищец Ц. –
адв. Ф. поддържа въззивната си жалба и моли за нейното уважаване.
Като прецени изложените в жалбата
доводи и направените искания от подсъдимия,
въззивният съд намери за установено следното:
І. по отношение на наказателната
част на първоинстанционната присъда:
На първо място, предвид
направеното изявление за прекратяване на наказателното производство поради
изтичане на абсолютна погасителна давност се налага обсъждането на същото
обстоятелство.
Въззивният съдебен състав счита,
че са налице предпоставки за отмяна на присъдата в наказателната й част и
прекратяване на наказателното производство по следните аргументи:
Съгласно повдигнатото с тъжбата
обвинение спрямо подс. Ч., което не е
било изменяно, същият е предаден на съд за това, че е извършил престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2, т.3 и т. 4,
вр. чл. 147, ал.1 от НК на дата 05.07.2013г. За това престъпление
се предвиждат наказания „глоба” от
5 000 лв. до 15 000 лв. и „обществено порицание“. Давността,
изключваща наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК е три години. Абсолютният
давностен срок, изключващ наказателното преследване е уреден в разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В случая абсолютният
давностен срок е четири години и шест месеца и като се съобрази датата на
деянието, се установява, че е изтекъл на 05.01.2018г., тоест преди образуване
на въззивното производство (на 22.12.2020г.) и след подаването на въззивната
жалба от подсъдимия. Подс. Ч. не е направил искане производството по делото да
продължи, напротив – налице е негово изрично изявление, че желае прекратяването
му. Следователно е налице прекратителното основание, визирано в чл. 24, ал. 1,
т. 3 от НПК, тълкувано във връзка с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК –
наказателната отговорност е погасена по давност.
Затова, и с оглед позицията на подсъдимия, и
разпоредбата на чл. 289, ал. 1 НПК не са налице предпоставки за произнасяне по
съществото на обвинението. Въпросите, включени в обхвата на чл. 301 НПК не
следва да бъдат обсъждани касателно обвинението за извършено престъпление по чл. чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2, т.3 и т. 4, вр. чл. 147, ал.1 от НК, повдигнато срещу подс. Ч..
Проверяваният първоинстанционен съдебен акт в
наказателната си част следва да бъде отменен само на посоченото основание, а
наказателното производство – прекратено.
С оглед изложените съждения въззивната инстанция
определя като безпредметно изследването на всички въпроси, свързани със
законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт досежно обвинението, а
оттук – като ненужна и проверката на фактите, и на доказателствения анализ, и
на приложението на правото относно същото обвинение.
ІІ. по отношение на гражданската
част на първоинстанционната присъда:
С оглед разрешението, прието от ВКС в т.2 от ТР № 1/
04.02.2013г. по т.д. 2/2012г. на ОСНК – „ Въззивната
и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл.79, ал.1 от НК настъпи
при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде
прекратено“ - то въззивният съд дължи
произнасяне „ по същество“ на акцесорната гражданско правна претенция на Ц.. Същата
не е погасена по давност, тъй като съгласно чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД давност
не тече докато трае съдебния процес относно претендираното вземане, а на ЗЗД е
непозната т.нар. абсолютна давност.
Според ПП № 9/61 г. на ВС, изм. с
ПП № 7/87г. на ВС основанието на
граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, от
което следва, че погасяването на наказателната отговорност (прекратяването на
наказателното производство) не е пречка за ангажиране гражданската такава на
делинквента. В този смисъл липсва „отпаднало основание“ разбирано като функция
от прекратяването на наказателното производство по обвинението за престъпление по
чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2, т.3 и т. 4, вр. чл. 147, ал.1 от НК спрямо подс. Ч., а въззивният съд следва
наново да изследва дали са налични елементите на гражданския деликт, обуславящи
отговорността на подс. Ч. съобразно принципа „не вреди другиму“.
За да уважи частично гражданската претенция на Ц. срещу Ч.,
СРС, НО, 122 с-в се е позовал на изхода на наказателното дело, т.е. чрез препращане към наказателно правната част на
мотивите е обоснована и основателността на акцесорната претенция.
Видно от фактическата част на мотивите и въз основа на
представеното още с тъжбата писмо от подс. Ч. до Прокуратурата на Р. България,
Главен прокурор на Р.България, Министъра на икономиката и енергетиката ,
Изпълнителния директор на БЕХ и Председателя на Научно техническо дружество по
дефектоскопия относно „ толериране на фирми, извършващи безразрушаващи
изпитвания и контрол при строителство и ремонт на газопроводи в Р. България“,
депозирано в „БЕХ“ ЕАД с рег.№
01-1674/05.07.2013г. подсъдимият Ч. в качеството си на
управител на „М.“ ООД е изложил твърдения в няколко насоки: 1. некачествен
контрол на ф. „Б.и Ко“ ООД на ремонт на газопровод, довело до загуби на „Б.“
ЕАД, а оттам и на Държавата; 2. некачествен контрол на тръбопровод от ЦКЛ
Монтажи; 3. участие на „М.“ ООД в обществена поръчка, обявена от „Б.“ ЕАД при
ценова оферта с най – ниска цена и
уведомление, че „М.“ ООД е декласирана,
като на първо място е класирана фирма „Б.и Ко“ ООД, а на второ клон ЦКЛ към „Монтажи“ ЕАД; 4. телефонни
разговори между подсъдимия и други сътрудници от „М.“ ООД с И. Цаков във връзка
с обществената поръчка, при които Цаков се е интересувал от ценовите
предложения; 4. толериране от директора на „Б.“ ЕАД Темелков и екипа му на ЦКЛ
Монтажи ЕАД и „Б.и Ко“ ООД въпреки некачествената им дейност; 5. участие на „М.“
ООД с ф. SALP при построяване на газопровод
Добрич – Силистра и посредством тъжителя директорът на „Б.“ ЕАД Темелков
упражнявал натиск за определяне от ф. SALP на други изпълнители - „Б.и Ко“
ООД и ЦКЛ Монтажи ЕАД; 6. твърдения за
свързаност между „Б.и Ко“ ООД и ЦКЛ
Монтажи ЕАД; 7. сочи се наличието на организирана престъпна група, включваща
Темелков, И. Цаков, тъжителя и фирмите „Б.и Ко“ ООД и ЦКЛ Монтажи ЕАД, които „чрез дейността си и
своята безнаказаност създават и непосредствена опасност от тежки аварии, на
които сме свидетели през последните години“.
Въз основа на така депозираното
писмо срещу тъжителя, на длъжност
„експерт стопанска дейност“ в „Б.“ ЕАД, едноличен собственик на което
бил „БЕХ“ ЕАД, било започнато дисциплинарно производство.
Тези фактически констатации
сочат, че писмото от подс. Ч., депозирано
в „БЕХ“ ЕАД с рег.№ 01-1674/05.07.2013г.
има правната характеристика на „сигнал“ по смисъла на чл.107, ал.4 от АПК – „Сигнали могат да се
подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или
общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните
администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или
законни интереси на други лица“. Този извод несъмнено следва от както от
адресатите на писмото, така и от неговото съдържание, систематизирано по-горе.
Съгласно правилото
на чл. 108, ал.2 от АПК никой не може да
бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията
и по реда на глава ХІІІ от АПК. В същото
време тъжителят Ц. е длъжностно лице в „Б.“ ЕАД, едноличен собственик на което
бил „БЕХ“ ЕАД, поради което и осъществяваната от него дейност в това му
качество предполага да прояви по- голяма търпимост относно оценката на работата
му, защото към тези лица е оправдано да има по-голямо обществено внимание.
Обобщени, изводите по наличието
на граждански деликт на настоящия съдебен състав са противоположни на тези на
контролираната съдебна инстанция – липсва
деликт, тъй като инкриминираните по делото твърдения на подс. Ч. не са
противоправни – те са израз на конституционно гарантираното му право на свободно мнение и неговото
разпространение, прокламирано и в чл.10 т.1 от КЗПЧОС, без намесата на
държавните власти. Подвид на правото на
мнение е и правото на всяко лице да сигнализира за установени в при дейността
на държавни органи нередности, свързани със засягане на държавен интерес. В
случая подс. Ч. е упражнил това си право, изложил е проверими фактически
твърдения, свързани със злоупотреби с власт и корупция, водещи и до засягане на
финансовия интерес на държавата. На правото на тъжителя корелира задължението
на тъжителя Ц., в качеството си на длъжностно лице, да търпи последиците от
извършената проверка на законосъобразността и целесъобразността на служебната
му дейност. Липсва противоправност на поведението на подс.Ч., инкриминирано по
делото, а оттам – е налице невъзможност за
ангажиране на отговорността на дееца за вреди.
По изложените съображения в тази й ( гражданско - осъдителна) част
присъдата на СРС е неправилна, а депозираната въззивна жалба от защитника на
подсъдимия е основателна. В гражданско – отхвърлителната част, макар и по
различни съображения, присъдата на СРС следва да бъде потвърдена.
Според правилото на чл. 190, ал.1 от НПК, прекратяването на наказателното
производство и отхвърлянето на гражданския иск налага и отмяна на
първоинстанционната присъда и в частта й относно разноските. Направените по
делото съдебни разноски в размер на 460.68лв. следва да бъдат възложени на
тъжителя Ц., като същият следва да понесе и направените от самия него разноски
за адвокатско възнаграждение и пощенски разходи.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 4,
чл. 337, ал.3 и чл. 338 от НПК Софийски
Градски съд, НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 122 състав, постановена на 16.11.2016г. по НЧХД № 22 318/2013г. по описа на съда, В НАКАЗАТЕЛНАТА ЧАСТ и ПРЕКРАТЯВА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано и водено срещу подс. Х.П.Ч. за престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2, т.3 и т. 4, вр. чл. 147, ал.1 от НК .
ОТМЕНЯ
присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав, постановена
на 16.11.2016г. по НЧХД № 22 318/2013г.
по описа на съда в гражданско - осъдителната
й част и в частта за разноските й, като ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения И.С.Ц. срещу подс. Х.П.Ч. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 ( десет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за
претърпени от престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 2,
т.3 и т. 4, вр. чл. 147, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, частният тъжител И.С.Ц.,
с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на СРС направените разноски
по делото в размер на 460,68 ( четиристотин и шестдесет лева и 68 стотинки)
лева, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5 ( пет) лева — държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав,
постановена на 16.11.2016г. по НЧХД № 22
318/2013г. по описа на съда В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която е прекратено
наказателното производство подлежи на обжалване пред ВКС в 15 –дневен срок от съобщението.