РЕШЕНИЕ
№ 260022/29.4.2024г.
гр. Варна, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Г. Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5264 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.Д.П. срещу В.Д.М.
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на
дарствено разпореждане от 15.01.2015 г., извършено от общия наследодател на страните
Д.В.М., починал на 03.04.2020 г., и възстановяване на накърнената запазена част
на ищцата от наследството на баща ѝ, обективирано в Нотариален акт № 3,
т. I, рег. № 167, д. № 3 от 2015 г. на Нотариус Стелиана Костадинова, рег. № 446 в НК до размера, необходим за допълване
на запазената част на ищцата от наследството на Д.В.М., а именно 1/3, както и
иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на апартамент № 1, находящ се в ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1933/07.12.2010 г. на
Началника на СГКК - Варна, с административен адрес: област Варна, община Варна,
гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, ул. „Свети Климент“ № 1, ет. 1, aп. 1,
който се намира в сграда № 1 разположена в ПИ с идентификатор10135.1507.547,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, бр. нива на обекта:
1, с площ от 80.45 кв. м, ведно с изба и таван, без площ по документ за
собственост, както и 6,86 % и.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***6; под
обекта: няма; над обекта: 10135.1507.547.1.4.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2020 г. ищцата узнала от
телефонно обаждане от ответника, който е неин брат, че баща им е починал
предния ден. При тяхна среща по повод закриването на банкова сметка ***,
ответникът я уведомил, че всички техни наследствени отношения вече са уредени,
което озадачило ищцата, понеже знаела, че баща ѝ притежавал недвижим
имот, в който живеел до последно. Извършила справка в Агенция по вписванията и
установила, че на 15.01.2015 г. баща ѝ е дарил на ответника процесния
имот. Излага, че това е единственото имущество, притежавано от покойния ѝ
баща, поради което счита, че с извършеното в полза на ответника дарение е
накърнена запазената ѝ част от наследството. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и да бъде
допуснат до делба процесния недвижим имот.
Релевирано е и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът да постанови
ответникът да заплаща сумата от 150 лв. месечно до окончателното извършване на
делбата, поради обстоятелството, че само той ползва процесния имот, предмет на
делбата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Д.М., с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН. Поддържа, че запазената част на ищцата не е накърнена, тъй като
следва да се прихване направеното в нейна полза завещателно разпореждане от
08.07.2014 г., извършено от общия наследодател на страните Д.В.М., починал на
03.04.2020 г., относно завещаната ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, с
предназначение – вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ
от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.152.
Навежда се довод, че със същото се накърнява запазената част от наследството на
ответника, тъй като завещаното имущество е на по-голяма стойност или поне на
същата като тази на дарения имот в полза на ответника. Излага се, че волята на
общия наследодател е била да разпредели имуществото между наследниците като е
предвидил такова на еднаква стойност за всеки от тях. Счита, че практически
баща им е извършил приживе делба на притежаваното от него имущество. Отправя се
искане по чл. 36 ЗН в случай, че бъде прието, че е накърнена запазената част на
ищцата, процесният имот да остане в патримониума на ответника, а запазената
част на ищцата да се уравни с пари. С оглед тези съображения счита, че искът за
делба на този имот следва да бъде отхвърлен.
Ответникът В.Д.М. предявява насрещен иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане от 08.07.2014 г., извършено от
общия наследодател на страните Д.В.М., починал на 03.04.2020 г., и
възстановяване на накърнената му запазена част от наследството на баща му,
обективирано в саморъчно завещание от 08.07.2014 г. и протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 05.06.2020 г. на Нотариус Илияна Маджунова, рег. № 195 в
НК, относно завещаната ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, с
предназначение – вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ
от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.152, до
размера, необходим за допълване на запазената му част от наследството на Д.В.М.,
а именно 1/3. Поддържа, че в наследствената маса следва да бъде включен и този
имот, който да бъде допуснат до делба между него и Д.Д.П. и Л.М.Г. при
определени от съда квоти, съобразно размера на ид.ч., с които е накърнена
запазената част на всеки от наследниците. Сочи, че последната притежава
½ ид.ч. от имота, в качеството ѝ на наследник на Т.И.Марчева,
съпруга на общия наследодател Д.М.М..
По отношение на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК ответникът заявява, че не
възразява ищцата да ползва процесния имот, не е препятствал достъпа ѝ и
не е ползвал същия, поради което моли тази претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 131 ГПК Д.Д.П. е подала отговор на предявения насрещен
иск, в който излага становище за неговата недопустимост и неоснователност.
Поддържа, че завещанието е нищожно, поради нарушение на формата, както и поради
невъзможен/недопустим предмет - завещателят не е бил собственик на вещта. В
евентуалност се твърди унищожемост на процесното завещание, поради грешка в
предмета на завещанието в частта в полза на ответницата по насрещния иск.
Навежда се довод, че поземленият имот в местност „Ламбур пунар“, за който се
представят документи за индивидуална собственост на Л.М.Г., е различен от
имота, в който се твърди, че се намира завещаната вила. Излага се, че
представените документи доказват съществуването само на сезонна постройка,
представляваща приращение към земята. Сочи се, че дори и да е построена
сезонната постройка в собствения на Л.М. имот, придобит чрез дарение от нейната
майка, съпруга на общия наследодател, то тя не е възникнала като СИО. При
условията на евентуалност се поддържа, че вилната сграда е придобита по давност
от Л.М., поради което не е била собственост на наследодателя и не следва да се
включва в наследствената маса. В този смисъл моли за отхвърляне на насрещния
иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л.М.Г. не е депозирала отговор по
предявения срещу нея иск за делба. В първото по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата заявява, че вилната сграда в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“ е нейна еднолична
собственост, придобита от покойната й майка. Построена е върху личен имот на
майка й от нея и сестра й през периода 1993 г. – 1994 г. и през 1995 г. вече е
била готова. Първоначално сградата е била една, а впоследствие била разделена
между майка й и нейната баба, която впоследствие прехвърлила сградата, заедно с
половината дворно място на сестра й Бистра. Навежда се довод, че наследодателят
на Д.Д.П. и В.Д.М. няма никакво участие в изграждането на сградата, няма
собственост и върху земята, като се оспорват заявените от ответника права върху
тази сграда. Поддържа, че същата е построена със средства, които нямат семеен
произход с наследодателя на страните, върху имот, който е индивидуална
собственост на нейната наследодателка и нейната праводателка, съобразно
извършеното впоследствие дарение. Счита, че този имот не е част от
наследствената маса на Д.В.М.. Навежда се твърдение, че Д.В.М., доколкото е бил
съпруг на наследодателката на ответницата, в един период действително е ползвал
заедно с нея сградата, но след нейната смърт дори не е било ползвател, така че
те са владели тази сграда през цялото време от нейното построяване – първо
бабата на ответницата, след това майка и накрая тя. Допълва се, че по време на
строителството Т.И.М.и Д.В.М. са били извън България, а именно в Либия, където М.е
работила, а съпругът й е бил военен пенсионер и повече от година и половина е
бил при нея в Либия. Моли за отхвърляне на иска за делба на вилната сграда в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както
изслушаните заключения на назначените съдебно-технически и оценителни експертизи,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа следното:
Установява
се от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том I, рег. № 167, дело№ 3 от 2015 г., че на 15.01.2015 г. Д.В.М.
е дарил на сина си В.Д.М. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № 1,
находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР №
КД-14-03-1933/07.12.2010 г. на Началника на СГКК - Варна, с административен
област Варна, община Варна, гр. Варна, район Одесос,
п.к. 9000, ул. „Свети Климент“ № 1, ет. 1, aп. 1, който се
намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор10135.1507.547, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
бр. нива на обекта: 1, площ по документ за
собственост: 80,45 кв. м, ведно с изба, таван,
без площ по документ за собственост, както и 6,86 % и.ч. от общи части сграда и
от право на строеж, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***6;
под обекта: няма; над обекта: 10135.1507.547.1.4.
Изяснява се
от приложеното удостоверение за наследници от 15.04.2020 г., че Д.В.М., със
семейно положение вдовец, е починал на 03.04.2020 г., като негови наследници са двете му деца – ищцата Д.Д.П.
и ответника В.Д.М..
Според
представената справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по
вписвания от 06.04.2020 г., издадена от Агенция по вписванията, наследодателят
на страните Д.В.М. към датата на смъртта си не
е притежавал друго недвижимо имущество.
Установява
се от приложения по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание
оставено на съхранение в нотариата от 05.06.2020 г., че пред Нотариус Илияна
Маджунова, с рег. № 195 на НК, по искане на В.Д.М. е обявено приложеното в
нотариално дело № 8/2014 г. саморъчно завещание на починалия на 03.04.2020 г. Д.В.М.,
написано на кариран лист пощенски формат на две страници, четливо, без
подправки, датирано с дата 08.07.2014 г. и подписано. Същото е прочетено гласно
на молителя от нотариуса, след което страниците, на които е написано, са
подписани от молителя и нотариуса. Представена е обаче само 1-ва страница от
завещанието от 08.07.2014 г., в която завещателят Д.В.М. завещава на ответника В.Д.М.
горепосочения недвижим имот, който след съставяне на завещанието и преди
кончината на наследодателя му е дарен, съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 3, том I, рег. № 167,
дело№ 3 от 15.01.2015 г., както и завещава на ищцата Д.Д. М.(понастоящем П.)
½ от вилата, върху земята на съпругата му, дадена от майка й.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са 2 бр. разписки от „Енерго-Про
Продажби“ АД, удостоверяващи, че в периода 06.05.2020 г. – 05.07.2020 г. в
недвижимия имот в ***, ап. 1 не е имало потребление
на електричество.
Установява
се от представената Покана чрез портала за електронни съобщения Е-адвокатура (e-advokatura.vas.bg)
с получател процесуалния представител на
ищцата адв. Т.С. и Протокол Акт № 133, том I, рег. № 1709/26.08.2020 г. на Нотариус П.Д., рег. №
332 на НК, че на 24.08.2020 г. процесуалният представител на ответника адв. Г.В.
е изпратила покана до ищцата чрез упълномощения й процесуален представител адв.
Т.С. да се яви на 26.08.2020 г. в нотариална кантора на Нотариус П.Д., рег. №
332 на НК, находяща се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 55, ет. 3, офис 1,2
в 16,00 часа за получаване на ключовете от процесния апартамент, като
нотариусът е удостоверил, че ищцата и нейният пълномощник адв. Т.С. или друго
надлежно упълномощено лице не се е явило за получаване на ключовете.
Установява
се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, т. X, дело 3903/1979 г., че на
30.11.1979 г. М.К.Ч.е дарила на дъщеря си Т.И.М.следния свой недвижим имот:
½ ид.ч. от лозе, находящо се в землището на гр. Варна, м. „Ламбур
пунар“, цялото с пространство от 1000 кв.м. при граници: път, Е.Б., Ж.С., М.К.,
чийто терен е отреден за курортно-здравни нужди.
Изяснява се
от представения протокол от 30.11.1983 г. за съдебна делба по гр.д. № 4059/1983
г. на Районен съд – Варна, че между Т.И.М.и М.К.Ч.е сключена съдебна спогодба,
по силата на която Т.И.М.получава в собственост лозе от 600 кв.м., находящо се
в местността „Ламбур Пунар“, Варненско землище, попадащо в район за здравни и
курортни нужди, с граници: път, В.М., Ж.С. и М.Ч., заедно с насажденията и
подобренията в имота, а М.К.Ч.е станала собственик на лозе с пространство от 600
кв.м., находящо се в местността „Липов кладенец“ по
плана за гр. Варна, ведно с построената в него сезонна
постройка, при граници Т.М., Ж.С., М.К. В.М., заедно с подобренията и насажденията в него.
Приложен по
делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том VII, дело № 2176/1992 г., според който на 02.04.1992 г. М.К.Ч.продава
на дъщеря си Б.И.И.и съпруга й Х.М.И. собствения си недвижим имот, а именно
лозе с пространство от 600 кв.м., находящо се в местността „Липов кладенец“ по
плана за гр. Варна, ведно с построената в него сезонна постройка, при граници Т.М.,
Ж.С., М.К.и В.М..
Установява
се от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78, том XII, дело № 3055/1993 г., че Т.И.М.е дарила на дъщеря си Л.М.Г.
на 13.04.1993 г. собствения си недвижим имот, придобит чрез дарение и делба, а
именно лозе с пространство от 600 кв.м., находящо се в местността „Ламбур
пунар“, отредена в зона за земеделско ползуване по плана на гр. Варна, при
съседи: път, В.М., Ж.С. и М.Ч.. Според справка № 70462/14.08.2020 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по
вписания Т.И.М.е дарила на ответницата Л.М.Г. поземлен имот, представляващ лозе
от 600 кв.м. в м-ст „Ламбур пунар“, както и ½ ид.ч. от жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „Даме Груев“ № 28 и ¼ ид.ч. от дворно място, цялото в
размер на 218 кв.м., парцел I-8, кв. 551.
Представен
по делото е Акт за узаконяване № 34 от 29.05.1991 г., издаден от Общински
народен съвет гр. Варна, управление „Архитектура и благоустройство“, според
който се узаконява изградена сезонна постройка в м-ст „Липов кладенец“ (старо
име „Ламбур пунар“) с площ от 22 кв.м. на Т.И.Марчева.
Видно от
представената скица на сграда от 31.12.2020 г., издадена от СГКК – гр. Варна,
еднофамилната вилна сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.2515.152, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, с.о.
„Ален Мак“, е долепена до други две сгради с идентификатори № 10135.2515.152.1
и идентификатор № 10135.2515.152.3.
Изяснява се
от представеното удостоверение за граждански брак (л. 234 от делото), че Д.В.М.
и Т.И.Г. са сключили граждански брак на 19.12.1977 г.
Според
предоставеното писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ от 07.04.2022
г., с декларация от 15.11.2017 г., подадена от Д.М.М., същият е декларирал
собствеността на ¾ ид.ч. от сградата в м-ст „Липов кладенец“ с площ от
35 кв.м. на основание наследяване, а в предходна декларация от 30.04.1998 г.
неговата съпруга Т.И.М.го е декларирала като собственик на ½ ид.ч. от
същата
Приобщени
към доказателствения материал по делото са 9 бр. заверени за вярност копия от
фактури за закупени строителни материали (л. 225 – 233), като същите са с изсветляло
съдържание, поради което не може да се разчете датата на съставянето на
повечето от тях (фактура на л. 226 от делото е от 28.02.1991 г., а други са
издадени през 80-те години), а така също какви стоки са закупувани и за какъв
обект. Също без видна дата на изготвяне са представени писмени документи
Протокол за установяване извършването и заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи, Сметка № 1, Сметка № 1 Северен клон, Сметка № 1,
Сметка № 1 Южен клон, Стойностна сметка № 2 и 2 бр. спецификация на материалите
(л. 236 – 243). Приложена е разписка от 28.10.2021 г. за платени от ответника
данъци и такса битови отпадъци за процесните имоти за 2020 г. и 2021 г.
Представена
по делото е декларация от Х.М.И. от 10.01.2015 г., обективираща разписка за
получена сума от 1400 лв. през 1984 г., платена на лицето от баба Донка, майка
на Д.М., за довършителни работи във връзка със строителството на вила в
съсобствен имот в местността „Ламбур Пунар“.
От
ответника В.Д.М. са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Р.А.С.и М.Т.С.. Първата свидетелка излага пред съда, че знае за
имота в местност „Липов кладенец“, тъй като след като Т.и Д.М.се върнали от
Либия започнали да посещават имота. Тогава вече била построена сградата в него
с две стаи и площадка отпред, като Д.М. и съпругът на свидетелката решили да
направят стая отдолу. Изнасяли пръст, направили ниша, работели всяка седмица,
докато свидетелката и Т.М.домакинствали и ходили на плаж. Пояснява, че
първоначално строителството в имота е започнато заедно от Т.М.и сестра й.
Впоследствие Т.М.и съпруга й направили баня, тоалет горе и градинка, като
финансирането на строителните работи било предоставено от Д.М., за което знае
от него и от съпругата му. Л.Г. тогава нямала интерес към имота, тъй като си
имала други грижи. Не може да каже кога е започнало строителството, а помни
само, че Т.М.се е върнала от Либия през 1985 г.
От своя
страна св. С. свидетелства, че помагал на Д.М. за изкопаването на маза в имота
в местност „Липов кладенец“, като средствата за изкопаването на зимника са от
баба Дана – майката на Д.М.. Прокарал електричество и вода в имота. Свидетелят
не е виждал Л.Г. в имота. Не знае дали когато Т.М.е придобила имота от
родителите си е имало сграда в него, тъй като св. С. го видял около 1987 г. – 1988
г. когато сградата вече била построена, а Д.М. след връщането им от Либия казал
на свидетеля, че иска да построи маза под постройката.
По искане
на ответницата Л.М.Г. са разпитани свидетелите Б.И.И.(нейна леля) и К. В. Л..
Св. И. свидетелства, че строежът на вилата на с.о. „Ален мак“ е започнал през
1982 г. и завършил през 1985-1986 г., като през това време сестра й Т.М.била в
Либия. Твърди, че вилата е построена от двамата с мъжа й и майка й. Не е
виждала Д.М. да носи материали за строежа, но е възможно да е имал някакви
отношения със съпруга й, който бил ангажиран със строителството. Знае, че
майката на Д.М. докато той бил в Либия при сестра й е дала на съпруга й Х.М.И.
пари за прозорци, след което обаче Т.М.ѝ е върнала парите, които майката
на Д.М. е предоставила. Пояснява, че парцелът е разделен на две части по 600
кв.м. за нея и сестра й. Св. Иванова излага, че прокарването на електричество е
осигурено от нейния съпруг. Не счита, че Д.М. е извършвал довършителни работи
по вилата, но пояснява, че е стояла на страна от строежа, с който се занимавал
съпругът й.
Св. Л. бил
съсед на вилния имот в с.о. „Ален мак“ и познавал Т.и Д.М.от 1980 г.
Свидетелства, че по време на строителството на вилата през 80-те години Т.и Д.М.са
били в Либия, като същата е строена със средствата на майката на Т.и Б.М. –
баба Минка, за което свидетелят има информация от нея. Физически да извършва
строителна дейност е виждал съпругът на Б.– Х.И.. Д.М. започнал да посещава
имота по-често след като била построена сградата и да е извършвал някаква
дейност са били дребни довършителни работи.
Според
заключението по назначената по делото и изготвена от в.л. М.А.
съдебно-техническа (оценителна) експертиза, пазарната стойност на процесния
апартамент № 1 в гр. Варна, ул. „Свети Климент“ № 1 към датата на смъртта на
наследодателя Д.В.М. – 03.04.2020 г. е 151 800 лв., а на ½ ид.ч. от
вилна
сграда с идентификатор № ***, находяща се
в гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален Мак“, е 12 200 лв.
Според
заключението по назначената по делото и изготвена от в.л. Ц.А. повторна
съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на процесния апартамент № 1 в
гр. Варна, ул. „Свети Климент“ № 1, към датата на смъртта на наследодателя Д.В.М.
– 03.04.2020 г. е 181 122 лв., а към датата на изготвяне на заключението
31.08.2022 г. – 188 800 лв. Според направеното проучване вещото лице е
достигнало до извода, че пазарната оценка на ½ ид.ч. от вилна сграда с
идентификатор № ***, находяща се в гр.
Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален Мак“ е 11 900 лв., а към датата на изготвяне
на експертизата – 12 600 лв.
Назначена по делото е и
тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, заключението по която е
изготвено от вещите лица Д.Д., В.М. и Н.А., за установяване на пазарната оценка
на имотите въз основа на реални цени от сключени сделки и с офертни цени.
Според първоначалното заключение на тройната съдебно-техническа
и оценителна експертиза пазарната оценка
на процесния апартамент към датата на смъртта на наследодателя Д.В.М. –
03.04.2020 г. е 191 500 лв., а към датата на изготвяне на заключението
20.08.2023 г. – 221 000 лв. Като пазарна оценка на ½ ид.ч. от процесната
вилна сграда към 03.04.2020 г. е посочена сумата от 9201 лв., а към 20.08.2023
г. – 11 405 лв. Вещите лица са достигнали до фактическия (доказателствен)
извод въз основа на проверената документация и оглед на място, че в имота са
налични три сгради, видно от представената скица, долепени една до друга, а
именно сграда с идентификатор № 10135.2515.152.1 - еднофамилна вилна сграда на два етажа със
ЗП от 46 кв.м., сграда с идентификатор № *** – еднофамилна вилна сграда на един етаж със ЗП от 35
кв.м. и сграда с идентификатор № 10135.2515.152.3
– друг вид сграда за обитаване на един етаж със ЗП от 61 кв.м., като процесната
сграда представлява избения етаж. Според допълнителното заключение към
експертизата, направила проучване въз основа на офертни цени на сделките, към
датата на смъртта на наследодателя – 03.04.2020 г. пазарната стойност на
процесния апартамент е 193 000 лв., а към датата на изготвяне на експертизата –
305 000 лв., като на база на пазарно проучване сравнителния метод за вилната
сграда в състоянието, в което се намира е неприложим, поради което вещите лица
запазват изведената пазарна стойност по разходния метод, съгласно методиката за
оценяване на недвижими имоти, посочена в първоначалното си заключение.
При така
констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и
чл. 34 ЗС, както и с претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК за разпределението на доказателствената
тежест ищцата следва да установи, че е наследник на Д.В.М., пораждащо правото ѝ на запазена част, която е
била накърнена с посоченото дарствено разпореждане в полза на ответника, както
и че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на апартамент
№ 1, находящ се в ***, с площ от 80,45 кв.м.,
възникнала на твърдяното придобивно основание. Същата следва
да докаже, че процесното завещание е нищожно, респ. унищожаемо
на основанията, наведени от нея в отговора на насрещния иск.
В тежест на ответника е да установи направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения, както и при условията на пълно и главно доказване
следва да установи качеството си наследник на Д.В.М., пораждащо правото му на
запазена част, която е била накърнена с посоченото завещателно разпореждане в
полза на ищцата и ответник по насрещния иск, както и че е налице съсобственост
между страните по делото по отношение на вилна сграда, находяща се в гр. Варна,
р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, със застроена площ от 35 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.152, възникнала на твърдяното
придобивно основание.
По исковете с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:
Съгласно чл. 30 ЗН наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
Не се спори
между страните, че Д.В.М. е бил собственик на
апартамент
№ 1, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***. Изяснено е по делото,
че същият е дарил на сина си и ответник в производството В.Д.М. имота на
15.01.2015 г. с Нотариален акт № 3, т. I, рег. № 167, д. № 3 от
2015 г., както и че Д.В.М. е починал на
03.04.2020 г. и е оставил за свои наследници двете си деца – ищцата Д.Д.П. и
ответника В.Д.М..
При
съвкупния анализ на представените писмени доказателствата по делото се
установява, че въз основа на сключена съдебна спогодба през 1983 г. е извършена
делба на недвижим имот между Т.И.М.и М.К.Ч. като Т.И.Мирчева е получила в дял лозе от 600 кв.м.,
находящо се в местността „Ламбур Пунар“, Варненско землище, а М.К.Ч.е получила в дял лозе с пространство от 600
кв.м., находящо се в местността „Липов кладенец“ по плана за гр. Варна, ведно с построената в него сезонна постройка.
Изяснява
се, че на 13.04.1993 г. Т.И.М.е дарила на дъщеря си и ответница в настоящото
производство Л.М.Г. придобития от нея чрез дарение и делба горепосочен недвижим
имот,
а именно лозе с пространство от 600 кв.м., находящо се в местността „Ламбур
пунар“, като към датата на дарението в
имота е била изградена сезонна постройка с площ от 22 кв.м., видно от представения
Акт за
узаконяване № 34 от 29.05.1991 г., издаден от Общински народен съвет гр. Варна, управление „Архитектура и благоустройство“.
Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на
правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик
и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при
сключването на договора, т.е. ако изрично
постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху
построеното се отделя от земята по установения в чл. 63 ЗС принцип като
прехвърлителят го запазва за себе си.
В този смисъл – Решение № 183/18.06.2012 г. по гр.д. № 88/2012 г. на ВКС, II г.о., Решение № 529/09.07.2010 г. по
гр.д.№1129/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр.д.
№ 2928/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 19/28.03.2016 г. по
гр.д. № 1600/2015 г. на ВКС, III г.о.
При тези
съображения и установените обстоятелства в конкретния случай при дарението на
13.04.1993 г. Т.И.М.е прехвърлила на ответницата правото на собственост не само
на лозето от 600 кв.м. в местността „Ламбур пунар“ (понастоящем р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“), а и изградената в него сезонна
постройка, щом запазването на собствеността върху същата отделно от земята не е изрично уговорено в нотариалния акт,
за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Щом прехвърлителят не е изключил
изрично от сделката вещта, която се намира в
мястото, то приобретателят придобива всичко, което се намира в него: сградата,
посажденията, оградата и др.
С Постановление № 5/1972 г.,
т. 4, на Пленума на Върховния съд е прието, че построената по време на брака сграда
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска
имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Но в хипотеза, в която върху поземлен имот, лично
притежание на единия съпруг, бъдат изградени постройки, с предназначение да
обслужват използването на този имот или на сграда в него, изключителна
собственост на този съпруг, обслужващите постройки не попадат под режима на
СИО, а стават лична собственост на съпруга-собственик на обслужвания поземлен
имот или сграда, съгласно дадените разяснения в ТР № 44/1971 г. Като постройки, предназначени да обслужват
съществуваща сграда, индивидуална собственост на единия съпруг, могат да се
посочат: кухни, навеси, стопански постройки, бараки, сгради и други, които
нямат самостоятелно предназначение и притежават второстепенен характер. На
следващо място, от обхвата на имуществената общност се изключват и постройките,
предназначени да обслужват имот, изключителна собственост на единия съпруг –
градини, лозя и други. В по-новата съдебна практика е възприето, че посочените
допълнителни постройки, които нямат самостоятелно значение, следват режима на
собствеността върху земята. Разрешенията, възприети в ППВС № 5/1972 г. и ТР №
44/1971 г., запазват своята актуалност и продължават да се прилагат и към настоящия
момент в практиката на съдилищата.
Не се
установи по категоричен начин от свидетелските показания на първата група
свидетели Р.А.С.и М.Т.С., водени от ответника В.Д.М., че процесната вилна сграда е построена от
съпрузите Т.и Д.Марчеви, а според техните показанията след 1985 г. след
връщането им от Либия Д.М. е изкопал маза към вече построената към този момент
сграда в имота и е организирал извършването на довършителни работи в имота,
като снабдяване с електричество вода.
Според втората група свидетели Б.И.И.и Кр.В. Л. строежът на сградата е бил
реализиран от съпруга на св. И., като майката на Д.М. му е предоставила сума за
направата на прозорци, но след това била върната от сестра й Т.И.Марчева. Представените
от ответника документи за закупени строителни материали и извършени СМР не са
годни да установят правнорелевантни факти по делото, предвид нечетливото им
съдържание. Декларирането на собственост в полза на Д.М. върху сградата пред Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна също не е аргумент за възникване на
право на собственост върху имота.
При така
установените обстоятелства от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен извод, че съпрузите Т.и Д.М.са придобили процесната вилна сграда в
режим на СИО вследствие на построяването й в личния имот на съпругата Т.И.М.,
доколкото изградената постройка със спомагателно предназначение към основната
сграда, каквото има мазата, следва режима на собствеността върху земята, която
е лично имущество на съпругата. Става ясно от заключението на повторната тройна
съдебно-техническа и оценителна експертиза, че към момента на изготвяне на експертизата
процесната сграда в с.о. „Ален мак“ представлява избен етаж към друга
еднофамилна вилна сграда на два етажа с ЗП от 46 кв.м., до която също е
долепена друг вид сграда на обитаване на един етаж със ЗП 61 кв.м. В този
смисъл изграденото от съпрузите няма самостоятелно предназначение, а е
построено да обслужва сградата в имота.
Следователно,
към датата на откриване на наследството на наследодателя на страните Д.В.М.,
починал на 03.04.2020 г., завещателят не е бил собственик на ½ ид.ч. от
процесната вилна сграда в гр. Варна, р-н Приморски, с.о. „Ален мак“, а цялата
сграда се е притежавала от ответницата Л.М.Г., придобита по дарение от нейната
майка Т.И.М.на 13.04.1993 г., поради което заветът на тази вещ от завещателя Д.В.М.,
направен със саморъчно завещание от 08.07.2014 г., се явява недействителен на
основание чл. 19, ал. 1 ЗН. В този смисъл завещанието не е породило
вещнотранслативно действие към датата на откриване на наследството и ищцата не
е придобила право на собственост върху ½ ид.ч. от вилната сграда.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на ищцата, че саморъчното
завещание от 08.07.2014 г. е нищожно, поради нарушение на формата, тъй като с протокола за обявяване на саморъчно
завещание от 05.06.2020 г. нотариусът изрично е удостоверил, че съхраняваното
при него саморъчно завещание на Д.В.М. е написано четливо на две страници, без
поправки, датирано с дата 08.07.2014 г. и е подписано, макар и по делото да е
представена само първата страница от същото, а авторството му не е оспорено в
настоящото производство.
Според
разпоредбата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, се
образува
една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на
смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството
по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Когато запазената
част от наследството е накърнена с дарение на идеална част от недвижим имот,
която част изчерпва наследството, то намалението се извършва в идеална част от
имота, съответна на запазената част, без да се формира наследствена маса. След като наследството включва само дарения недвижим имот, то
извършеното дарение се приравнява на разпореждане с цялото наследствено
имущество. В тази хипотеза, както при накърняване с
универсално завещание, запазената част се възстановява като дробна част от
наследството, определена по чл. 29 ЗН, в случая от
единствения наследствен имот. Правилата на чл. 36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и
дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото
наследство. (Така Решение № 229/05.12.2013
г. по гр.д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г.о.)
С оглед
изложените обстоятелства и правни съображения имуществото на наследодателя на
страните Д.В.М. към датата на смъртта му е включвало само дарения недвижим имот
апартамент № 1, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с Нотариален акт № 3, т. I, рег.
№ 167, д. № 3 от 2015 г.
Общият на страните наследодател е оставил наследници по
закон – две деца ищцата Д.Д.П. и ответника В.Д.М., поради което запазената част
от наследството е равна на 2/3, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН. Така запазената част
на всяко от децата се равнява на 1/3 от наследството на Д.В.М., починал на
03.04.2020 г., а разполагаемата част на
наследодателя е 1/3, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН. Следователно, с извършеното на
15.01.2015 г. дарствено разпореждане в полза на ответника В.Д.М. е накърнена
запазената част на ищцата Д.Д.П. от наследството на баща
ѝ, поради което предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН се явява основателен и дарението следва да се намали с 1/3 и да се
възстанови запазената част на ищцата, полагаща ѝ се от имота на баща й, в
размер на 1/3. Неприложими в случая се явяват правилата на чл. 36 ЗН, във
връзка с искането на ответница за задържане на дарения недвижим имот, предвид
обстоятелството, че с дарението наследодателят се е разпоредил с цялото си
имущество.
Както бе изяснено по-горе, направеният от наследодателя завет на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***,
находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, с предназначение –
вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ от 35 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.152, със саморъчно завещание от
08.07.2014 г., е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 ЗН, тъй като завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството, поради което предявеният
от ответника В.Д.М. насрещен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване
на завещателно разпореждане от 08.07.2014 г. и възстановяване на запазената му част от наследството на покойния му баща
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По допускане на делбата:
С оглед
изхода на спора по предявения иск от ищцата Д.Д.П. с правно основание чл. 30 ЗН
по отношение на дарения имот, възстановената на ищцата запазена част в
съсобственост е 1/3 ид.ч., а квотата на ответника В.Д.М. в този имот възлиза на
2/3 ид.ч. Делбата на апартамент № 1, находящ се в
***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, следва да бъде допусната при така определените квоти.
Доколкото
се установи, че сграда с идентификатор № ***, находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“,
с.о. „Ален мак“, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1,
със застроена площ от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.2515.152, е индивидуална
собственост на ответницата Л.М.Г. и останалите съделители Д.Д.П. и В.Д.М. не притежават идеални части от правото на собственост
върху същата, искът с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делбата на този имот
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По релевираната претенция с правно основание чл. 344,
ал. 2 ГПК:
Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на делбата или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Касае се за привременна
мярка, като произнасянето на съда по този ред е допустимо само занапред,
считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата, до
окончателното й извършване.
Успешното
провеждане на тази претенция е обусловено от установяване по делото на
неравностойно ползване на наследствените имоти от съделителите съобразно
правата им в съсобствеността.
Ищцата
претендира по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК сумата от 150 лв., представляваща
обезщетение за ползването на процесния апартамент от ответника В.Д.М..
В отговора
на исковата молба ответникът В.Д.М.
заявява,
че не възразява ищцата да ползва процесния имот, не е препятствал достъпа
ѝ и не е ползвал същия.
В тежест на
ищцата, заявила претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК е да установи, че делбеният имот
се ползва изцяло от ответника, както и размера на сумите, които трябва да
ѝ се заплащат месечно от ответника срещу ползването на процесния недвижим
имот. От нейна страна обаче не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи тези правнорелевантни факти. От
своя страна в хода на производството ответникът е поканил изрично ищцата да
получи ключовете за имота, което тя не е сторила, а от представените от него
писмени доказателства – разписки „Енерго-Про Продажби“ АД става ясно, че в периода 06.05.2020 г. – 05.07.2020 г. в делбения
имот не е имало потребление на електричество, респ. същият не е бил обитаван. В този смисъл претенцията на
ищцата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата Д.Д.П. следва да бъдат
присъдени сторените от нея
разноски по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН в размер на сумата от 3473,33 лв., представляваща сбор от
заплатена държавна такса от 80 лв. за този иск, депозити за експертизи в общ размер на
950 лв., държавни такси за преписи и удостоверение за данъчна оценка в общ
размер на 110 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 2333,33 лв. (доколкото са представени
доказателства за заплащането на адвокатски хонорар от 3500 лв. за цялото производство, в което са предявени три
иска – два с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, по които на
ищцата се дължат разноски и иск за делба, като във фазата по допускане на която
не
следва да се присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при
извършване на делбата, съгласно чл. 355 ГПК, съобразно стойността на дяловете
на съделителите – арг. т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г.).
Правилата
за присъждане разноски по чл. 78 ГПК намират приложение в делбеното
производство във връзка с предявени претенции по сметки и в случай на
отхвърляне на иска за делба – в този смисъл Определение № 335/01.07.2015 по
дело № 2020/2015 на ВКС, ГК, I г.о. и Определение № 197/04.10.2017 по дело №
3472/2017 на ВКС, ГК, I г.о. В конкретния случай ответницата Л.М.Г. е сторила
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., което
следва да бъде присъдено в тежест на съделителя В.Д.М. по отхвърления иск за
делба на вилната сграда, включена в делбата по негово искане.
Така
мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА, на
основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Д.В.М.,
починал на 03.04.2020 г., направено с договор за дарение от 15.01.2015 г.,
обективирано в Нотариален акт № 3, т. I, рег. № 167, д. № 3 от 2015 г. на
Нотариус Стелиана Костадинова, рег. № 446 в НК,
с който е прехвърлено правото на собственост върху апартамент № 1, находящ се в
***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1933/07.12.2010 г. на
Началника на СГКК - Варна, с административен област Варна, община Варна, гр.
Варна, район Одесос, п.к. 9000, ул. „Свети Климент“ № 1, ет. 1, aп. 1, който се
намира в сграда № 1 разположена в ПИ с идентификатор10135.1507.547,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, бр. нива на обекта:
1, площ по документ за собственост: 80,45 кв. м, ведно с изба, таван, без площ
по документ за собственост, както и 6,86 % и.ч. от общи части сграда и от право
на строеж, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***6; под
обекта: няма; над обекта: 10135.1507.547.1.4, В ПОЛЗА на В.Д.М., ЕГН **********,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д.Д.П., ЕГН **********, от наследството на
Д.В.М., починал на 03.04.2020 г., в размер на 1/3 (една трета).
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,
с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане
от 08.07.2014 г., извършено от общия наследодател на страните Д.В.М., починал
на 03.04.2020 г., и възстановяване на накърнената му запазена част от
наследството на баща му, обективирано в саморъчно завещание от 08.07.2014 г. и
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.06.2020 г. на Нотариус
Илияна Маджунова, рег. № 195 в НК, относно завещаната ½ ид.ч. от сграда
с идентификатор № ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК находяща се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна,
брой етажи 1, със застроена площ от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.2515.152, до размера, необходим за допълване на
запазената му част от наследството на Д.В.М., а именно 1/3.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, на следния недвижим имот: апартамент №
1, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР №
КД-14-03-1933/07.12.2010 г. на Началника на СГКК - Варна, с административен адрес:
област Варна, община Варна, гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, ул. „Свети
Климент“ № 1, ет. 1, aп. 1, който се намира в сграда № 1 разположена в ПИ с
идентификатор № 10135.1507.547, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ от 80,45 кв. м, ведно с изба и таван,
без площ по документ за собственост, както и 6,86 % и.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***6; под обекта: няма; над обекта: 10135.1507.547.1.4, ПРИ КВОТИ между съделителите:
1/3 ид. част за Д.Д.П., ЕГН **********, и
2/3 ид. част за В.Д.М., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Л.М.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим
имот: ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК
находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, с предназначение –
вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ от 35 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2515.152.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на сумата
от 150 лв. месечно за ползването на делбения имот – апартамент № 1, находящ се
в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с площ
от 80,45 кв.м., считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Д.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3473,33 лв. (три хиляди четиристотин седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Л.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2000
лв. (две хиляди лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта
по допускането на делбата, може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която е отхвърлена претенцията
по чл. 344, ал. 2 ГПК, имаща характер на определение, може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Окръжен съд – Варна в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от
Решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: