Решение по дело №177/2019 на Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260039

гр.Свищов, 19.04.2021 год.

Свищовският районен съд в публично заседание на 1.03.2021 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 177 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против НП № 19-0352-000737 от 15.05.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов.

Жалбоподателят Д.И. *** обжалва наказателното постановление № 19-0352-000737 от 15.05.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов, с което на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Счита, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, което налагало отмяната на наказателното постановление. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. В хода по същество процсеуалният му представител взема становище, че относно първото от санкционираните нарушения, нямало основание НП да бъде издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, а е следвало да бъде съставен АУАН за това твърдяно нарушение. Позовава се, че жалбоподателят не бил спрян на ул. С., посочена в НП, а с оглед допълнителното заключение на вещото лиц бил спрян на 316 метра от северния вход на ДАП, в имот, който не попада в уличната мрежа на гр. Свищов, в частен имот, където не било необходимо за да бъде управлявано превозно средство да има регистрационни табели на автомобила, издадени по съответния ред. Взема становище, че полицейските служители не са били в състояние да видят лично, жалбоподателят да е управлявал посочения от тях автомобил по ул. С., като св. К. твърди, че когато го видели се намирали около № 254 на скицата, а този номер се намирал малко над южния вход на ДАП, като според заключението на вещото лице между този вход и северния вход на ДАП, където се твърди, че жалбоподателят бил влязъл откъм ул. С. разстоянието било около 222 метра според вещото лице. И според вещото лице и свидетелски показания, между южния вход на ДАП и северния няма видимост по улицата. Счита, че св. Л. с показанията си очертавал различна фактическа обстановка, твърдейки, че са се намирали някъде на т. 955 на скицата, което е различно място и няма видимост към северния вход на ДАП. Посочва, че установено било по делото, че терена на ДАП, където всъщност бил спрян жалбоподателя е частен имот и той не е част от уличната мрежа, не е отворен за обществено ползване, няма организация на движението в този терен. Счита, че деянието по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП не било доказано от субективна страна, като дори да се приемело, че жалбоподателят е управлявал автомобила си излизайки от паркинга на бензиностанцията намираща се северно от парцела на ДАП и влизайки в северния му вход, се касаело за един парцел – бензиностанцията на ДАП. Жалбоподателят не бил имал намерение или пряк умисъл да управлява автомобила си по пътища отворени за обществено ползване, въпреки, че нямало доказателства същият да е излязъл от бензиностанцията и влязъл в парцела на ДАП, като целта му не била да управлява по ул. С., а да влезе в другата част на парцела, който бил частен парцел, но поради наличието на ограда, за да се излезе от паркинга на бензиностанцията и да се влезе в северния вход на ДАП трябва да се пречене едно незначително разстояние. Или автомобилът се бил преместил от единия край на парцела до другия край на парцела на бившия ДАП, което било един имот. Дори да се приемело, че е шофирал по ул. С., се касаело за маловажен случай, тъй като липсвала обществена опасност. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като бъдат присъдени направени по делото разноски. Жалбоподателят лично взема становище, че не е извършил нарушение, наел помещение в ДАП Свищов, защото се занимава с внос на автомобили, но там нямало организация на движение и там можел да управлява автомобилите без да са регистрирани по надлежния ред.

Ответник жалбата – РУ на МВР гр. Свищов, редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 19-0352-000737 от 15.05.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов, издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление за прекратяване на преписка № 723/2018г. по описа на РУ МВР Свищов, водено за престъпление по чл. 345 ал.1 пр. 1 от НК срещу Д.И.П., на жалбоподателя са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, по т. 2 на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за това, че на 25.07.2018г. в гр. Свищов, по ул. С. управлявал лек автомобил „****“ с номер на рама ****, който не е регистриран по надлежния ред, като същият управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУ МПС до заплащане на дължимите глоби ЗППАМ № 17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ МВР Свищов и ЗППАМ издадена на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП № 17-4332$000297/26.01.2017г.. , същата връчена на 05.01.2018г. , от която дата П. се счита неправоспособен, , с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП , като управлява ППС без да е правоспособен водач 2. Управява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 24.05.2019г., видно от разписката.

С приложеното писмо от 19.04.2019г. на РП Свищов, до Началника на РУ МВР Свищов било изпратено постановление за прекратяване на наказателно производство, ведно с ДП № 281/2018г. по описа на РУ МВР Свищов, за преценка за налагане на административно наказание.

Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.02.2019г. на прокурор от РП Свищов, е прекратено наказателното производство № 281/2018г. на РУ МВР Свищов/преписка № 723/2018г. на РП Свищов/, като е постановено след влизане на постановлението в сила, копие от същото и материалите по делото да се изпратят на РУ МВР Свищов, по компетентност, за произнасяне относно административно-наказателната отговорност на Д.П.П. за нарушение по чл. 140 ал. 1 и чл. 150 от Закона за движение по пътищата. В мотивите на постановлението е прието, че макар и формално да е осъществен състав на престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК, деянието разкрива изключително занижена степен на обществена опасност, която е незначителна по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като с нерегистрирания автомобил били изминати само 200-300 метра, като от тях 15-20 метра били по регламентиран път и по тази причина деянието не следвало да се квалицифицира като престъпно, а осъществявало състав на административно нарушнеие по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Приложено по делото е ДП № 281/2018г. по описа на РУ Свищов, в което се съдържа схема извадка от действащ ПУП на гр. Свищов за ул. С..

Приложен по делото е АУАН Серия Д № 561227 от 25.07.2018г.. съставен от Н.К. против жалбоподателя за нарушения по чл. 150А ал. 1 от ЗДвП и чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП. На същия е отразено, че на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН е прекратено АНП, като е образувано досъдебно производство. С приложеното писмо от 09.08.2018г. на РУ Свищов, жалбоподателят бил уведомен, че административно-наказателното производство по АУАН бл. № Д/561227/25.07.2018г. е прекратено на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, като по случая е образувано ДП ЗМ № 282/2018г. по описа на РУ Свищов за престъпление по чл. 343в ал. 3 и чл. 345 ал. 2 от НК. В приложеното възражнеие вх. № 352000-4132 от 30.07.2018г. , жалбоподателят възразил срещу съставения му АУАН на 25.07.2018г., твърдейки, че бил спрян за проверка на около 800 метра в територията на бившия ДАП, имотът бил частен, не представлявал път отворен за обществено ползване, поради което прави искане да се изиска от СГКК планоснимачна скица за имота. В докладна записка от М.Б. до Началника на РУ Свищов, същият изложил, че на жалбоподателя е връчено НП от 15.05.2019г., като му е обяснено, че следва да предаде СУ МПС в сградата на РУ Свищов, но същият заявил, че свидетелството му се намира в гр. София.

От разпита на св. Н.К. се установи, че за жалбоподателя знаел, че свидетелството му за правоуправление било отнето и няма свидетелство за управление.*** посока фирма Метал видели жалбоподателят да излиза от паркинга с лек авотомобил. Обясни, че жалбоподателят излизал от паркинга на бензиностанцията на ДАП, навлязъл по ул. С. и влязъл в ДАП към сервизите на Ексел. Спрели го със звуков и светлинен сигнал и констатирали нарушения по чл. 150 и чл. 14, като поискали документите на водача. Видно от показанията му, автомобилът бил без регистрационни табели, а след като поискал сивдетелството за управление на водача, той му казал „нали знаеш, че нямам“. Допълни, че се движели от ДАП посока фирма Метал, от бензиностанцията на Л. посока север, последвали жалбоподателя, за да го спрат, а той минал пред тях, видели го, че свива и те свили веднага след него. При допълнителния му разпит при предядвяването на схема извадка от действащ ПУП на гр. Свищов, на л. 57 от ДП 281/2018г. на РУ Свищов заяви, че на скицата бензиностанцията била посочена с № 35, а според него били застанали малко след портала на ДАП, движели се по пътя и били някъде до номер 254. Забелязъл колата първо когато минали нагоре, тогава колата била на паркинга, където имало много коли за продан и на връщане видяле колата да излиза, тръгвала на юг и била вече до № 616, колата направиля ляв завой към ДАП, пуснали буркани и тръгнали след нея, след това направила десен завой, карали сле авотомобила и водача спрял до западния вход на Ексел. Заяви, че жалбоподателят с автомобила излюзъл от двора на Дап и излязъл на главния път и после влязъл вътре обратно, като двора на ДАП имала ограда, а ако я нямало оградата той можел да се придвижи вътре в самия двор. Именно защото имало ограда в двора, трябвало да излезе на улицата, за да влезе обратно в двора.

Св. Л. изнесе, че били на смяна с колегата му К., получили сигнал, че лице с автомобил без регистрация се намира в района на ул. С., след което се отправили към мястото. Видели от паркинга, който бил под долния портал на ДАП, автомобил, който излиза и влиза в двора на ДАП през долния портал. Заяви, че видели автомобила в движение, тръгнали след него , спрели го в самия двор на предприятие, а в автомобила бил жалбоподателят. Заяви, че на около 50-60 метра след портала на ДАП – портала под хлебозавода, северния портал, спрели водача. Не си спомнял на какво разстояние били с техния автомобил, когато видели, че автомобилът завива към портала и влиза в района на ДАП, виждали автомобила, не не можел да каже на колко метра били от него. При предявяването на същия на извадка от действащ ПУП на гр. Свищов за ул. С., находяща се в досъдебното производство, същият заяви, че били с автомобила около точка 955 посочена с червено на схемата, като автомобилът им се движел в посока Хлебозавода, когато го забелязали. Обясни, че въпросния автомобил бил някъде около долния портал на ДАП когато го забелязали, след това влязъл в ДАП, като бил на ул. С. и влязъл през долния портал на ДАП, проследили го в двора на ДАП и го сперли, защото нямал номера на автомобила.

Разпитани по делото бяха и свидетелите С.П., К.И., С.В. и св. С.В. . Св. П. заяви, че 2019 година пред заведението Д. на ДАП-а седнали с жалбоподателя , но нямало място на столоветие, затова седнали до един спрян камион, след което Д. се качил на колата и заминал. Обясни, че там имало една голяма табела Ексел и Д. бил паркирал там и отишъл на ДАП-а, защото там имал гараж на около 500 метра от входа. Обясни, че колата на Д. била вътре, към Ексел, на територията на ДАП, а когато запалил автомобила и тръгнал не излязъл на улицата, продължил навътре към гаража си.

Св. И. заяви, че си държи камионите в ДАП на гараж и ги ремонтира там, като миналата година юли меце го повикали полицаите на оглед на някаква кола за номера на шасито. Посочи, че не си спомнял каква била колата, тя била пред работилницата, към средата на плаща. Заяви, че според него, от долния вход на ДАП-а, северния, колата била наразстояние 200-300 метра, като това пространство там било гараж, нямало маркировка или пътни знаци.

Св. В. изнесе, че жалбоподателят ползвал едно помещение в ДАП, а той работел по това време при А., поддържал му бусовете. Заяви, че юли месец дошъл един мъж и го поканил да погледнат дали номера на един автомобил отговаря на документите, като автомобилът бил спрян точно срещу гаражите. Това било на 40-50 метра от сервиза на Ексела, като двата входа на ДАП били западни, долния вход е към Хлебозавода, като в ДАП нямало маркировка, то било „плац“.

Св. В. изнесе, че на 26 юли 2018година по обед Д. дошъл при тях на заведението, говорили, че отива да товари някакви гуми и заминал, след което би отвън пред кебапчийницата, Д. бил „оттатък оградата, от страната на склада на В. „ и му викнал да дойде да му плати колата. Заяви, че колата на жалбоподателя била от вътрешната страна на склада, близо до оградата. Същият изнесе, че жалбоподателят дошиъл пеш, не бил идвал с автомобила. При допълнителния му разпит същият изнесе, че случката за която говори била на 25-ти . Заяви, че от южния вход на ДАП до северния вход по улицата няма видимост, защото има завой на пътя и трябва да се изминат 25-30 метра, за да може да се види северния вход.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, разстоянието от северния вход на ДАП до мястото, където е бил спрян автомобила е 101,88 метра, а разстоянието от северния вход на бензиностанцията на Д. до северния вход на ДАП било 53,39 м. В съдебно заседание вещото лице Г. заяви, че на предявената му скица на л. 57 от досъдебното производство не се вижда входа на Ексел, като е взел измерванията от бензиностанцията на юг от входа на Ексел, като се е получило разминаване и може да направи допълнителни изчисления.

Видно от Писмо на О.С. изх. № 11-00-830 от 01.07.2020г., Общината не разполага с информация за утвърдена транспортна схема за територията , собственост на „Дунав-автотранспорт 2“ ЕООД в Източна индустриална зона на гр. Свищов.

Видно от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, бастоянието от северния вход на ДАП до мястото където е бил спрян автомобила е 105,52 м. , а разстоянието от северния вход на бензиностанцията на Д. до северния вход на ДАП било 222,38 м. В съдебно заседание при предявяването на скица на л. 57 от Досъдебното производство, вещото лице Г. заяви, че полицаите са били на другата бензиностанция на Л., като е измервал разстоянието не бил вземал предвид радиуса на завоите, на място правил измерванията. Заяви, че на скицата като допълнение към заключението и на предявената скица бензиностанцията на Л. била означена с № 75, на място имерил разстоянието от нея до северния вход на ДАП, който северен вход на предявената му скица бил отбелязан с № 952. Заяви, че ходил на място и мерил разстоянието, като то мястото на бензиностанцията в № 75 няма пряка видимост към северния вход на ДАП, но от изхода на бензиностанцията се виждала една част от 2/3 от пътя. Обясни, че в експертизата записал две разстояниея – разстояние от северния вход на ДАП до мястото, където е бил спрян автомобила и разстояние от северния вход на ДАП до бензиностанцията. При предявяването на вещото лице на схема – извлечение от кадастралната автоматизирана информационна система на АГКК, същият заяви, че разстоянието от северния вход на ДАП до имот № 26 обозначен на тази скица по права линия, не може да каже дали е права линия, тъй като там има мрежа, измерил бил разстоянието, както е по задачата на експертизата. Заяви, че измерил разстоянието от северния вход на ДАП до мястото, където е бил спрян автомобила и какво е разстоянието от северния вход на бензиностанцията на Д. до северния вход, но възникнал въпроса за това, че мястото на спиране на автомобила не бил на това място.

Изготвено по делото беше и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, заключението на вещото лице по което е, че разстоянието между северния вход на ДАП до складовото помещение на жалбоподателя, обозначено с № 26 където се твърди и за където има показания на свидетели, че е спрял автомобила, като разстоянието се измери не по права линия, а по пътя по маршрут, по достъпния път до този от северния вход на дАП е 316,84 м. В съдебно заседание вещото лице Г. заяви, че бензиностанцията се намира на юг от длона на автостопанството и от входа, който е от северната страна .

Съгласно справка за нарушител /водач Д.И.П., по отношение на същия има влезли в сила 34 наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, за периода от 1999 до 2016г.., глобите по някои от които са заплатени. Видно от справката, със ЗППАМ № 17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ МВР Свищов , връчена на 27.09.2017г. , влязла в сила на 14.11.2017г.. , на основание чл. 171 т. 1 б. Де е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управерине на МПС, до заплащане на дължимите глоби, както и със Заповед издадена на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП № 17-4332-000297/26.01.2017г.., връчена на 05.01.2018г.., му е наложена същата ПАМ, от която дата 05.01.2018г. П. се счита неправоспособен водач.

Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с приложената Заповед от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

По т. 1 от НП. По т. 1 от Наказателното постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

При служебната проверка на издаденото наказателно постановление в обжалваната част съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН. Неоснователно е възражението на защитата на жалбоподателя, че в случая не са налице за приложение разпоредбата на чл. 36 ЗАНН по отношение на нарушението по т. 1 от НП, тъй като видно от отразяването на акта, образуваното досъдебно производство е и за престъпление по чл. 343 в ал. 3 от НК, както и в постановлението на прокурора от 28.02.2019г.. изрично е описано, че за управлението на П. след 05.01.2018г.. той следва да бъде санкциониран по административен ред на основание чл. 150 от ЗДвП. Съдържа всички необходими за редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН- отразени са датата, мястото на извършването на нарушението, като нарушението е описано подробно, посочени е конкретната законова разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. От словесното описание на нарушението, което съответства на правната му квалификация, е ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя. Разгледана по същество в тази й част жалбата се явява неоснователна.

Квалификацията по чл.150 от ЗДвП е правилна, защото именно тази норма предвижда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. След като СУМПС на жалбоподателя е било отнето по административен ред със заповед за налагане на принудителна административна мярка, същият е допуснал вмененото му нарушение на чл.150 от ЗДвП. Установи се от показанията на св. К. и св. Л., че при управлението на автомобила, жалбоподателят не е бил правоспособен, тъй като свидетелството му за правоуправление е било отнето, които показания не се опровергават от останалите доказателства по делото, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Санкцията за това нарушение е предвидена в чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП, предвиждащ налагане на глоба от 100 до 300 лв. за лице което управлява МПС, чието свидетелство е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4. Изводите в тази насока на административно-наказващия орган са правилни и законосъобразни, включително и досежно наложения към средния размер на наказанието, предвид множеството нарушения по ЗДвП извършени от жалбоподателя.

Неоснователно е възражението, че установеното нарушение представлява маловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нарушението извършено от жалбоподателя, е формално, поради което настъпването на вредни последици от него е ирелевантно. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете единствено краткото разстояние, което е изминал жалбоподателя, тъй като излязал от паркинга на ДАП , излязал за кратко разстояние на ул. С. и отново влязъл в района на ДАП, видно от показанията на свидетелите К. и Л., дори според св. К., ако там не е имало ограда, жалбоподателят е можел да се придвижи вътре в самия двор, но поради този тортал е следвало да излезе на улицата, за да се върне обратно в двора, но от същото не би могло да се приеме, че се касае за маловажен случай, с оглед и на заявеното от св. К. „той направо ми каза „нали знаеш, че нямам““. По делото липсват данни за наличието на смекчаващи вината на обстоятелства, с оглед на които обществената опасност на извършеното от него нарушение да е значително по-ниска в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от съответния вид. Напротив, налице е едно отегчаващо вината обстоятелство, а именно отчетеното при определяне на наказанието множество извършения нарушения по ЗДвП от негова страна, включително по чл. 150 ЗДвП. Предвид гореизложеното, наказателното постановление в частта по т. 1 следва да бъде потвърдено , като законосъобразно.

По т. 2 от НП. По т. 2 от Наказателното постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като на 25.07.2018г. в гр. Свищов, на ул. С. управлява лек автомобил „****“ , който не е регистриран по надлежния ред. Установи се от показанията на св. К. и св. Л., които не се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза, че жалбоподателят, с автомобила, който не бил регистриран, излязал от паркинга на ДАП , излязал за кратко разстояние на ул. С. и отново влязъл в района на ДАП. Съдът приема, че жалбоподателят на посочената дата е извършил нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП , като е управлявал въпросния автомобил без същия да е регистриран по надлежния ред, въпреки наличието на формалните белези на административно нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, настоящия състав на съда приема, че ангажираната административна отговорност спрямо санкционираното следва да отпадне, като наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Този извод се налага от преценената от съда маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид наличните по делото множество и само смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушителят. Такива смекчаващи отговорността обстоятелства са факта, че жалбоподателят е санкциониран многократно с влезли в сила наказателни постановления, но през последните десет години не му е налагано административно наказание за нарушение по чл. 140 от ЗДвП, мотива – искал да направи маневра за да изкара автомобила от паркинга на ДАП, където има ограда, поради което се налага да излезе на улицата и отново да влезе в ДАП, установено и от показанията на св. К. и св. Л., не на последно място установеното, че не е създадена опасност за останалите участници в движението, но най-вече краткото разстояние , което е изминал с автомобила, колкото да извърши въпросната маневра, за минути. Или от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила без да е регистриран инцидентно, за кратко разстояние и единствено с цел извършване на горната маневра.

Всички тези смекчаващи административната отговорност обстоятелства в своята съвкупност, мотивират съда да приеме, че настоящия случай следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а поради това и не следва санкционираното лице да носи отговорност за него. Дори и минимално предвидения размер на административното наказание за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, каквито са наложени на жалбоподателя, се явява несъответно на незначителната обществена опасност на деянието и дееца. С приложеното постановление на РП Свищов е направен извод за липсата на престъпен състав, като според настоящия състав на съда не е налице и състав на административно нарушение. Очевидно, обществената опасност на деянието и на дееца са значително по- ниски, отколкото опасността при други сходни деяния, т.е. от същия вид. Налице е управление на МПС за кратко разстояние с оглед неговото преместване, а не с цел да бъде управлявано така по пътната мрежа по принцип. Извършеното макар формално да покрива състава на административно нарушение, доколкото за кратко автомобила е бил управляван по обществен път, то е било достатъчно само да се предупреди нарушителя, че при друг подобен случай ще бъде санкциониран. Според настоящата инстанция и така би се постигнала целта на закона, а като е било наложено наказание по чл.175 , не е бил приложен правилно закона от наказващия орган. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Несъобразяването от страна на административно-наказващия орган с наличните по делото предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съгласно гореизложеното, и издаването на наказателното постановление в частта по т. 2 въпреки това, опорочават същото като издадено в противоречие на закона. Поради това и обжалваното наказателно постановление в частта по т. 2 , следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 250,00 лева – направени по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат/половината от адвокатското възнаграждение, поради това, че наказателното постановление в едната част е потвърдено/. Разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – В.Търново.

При този изход на делото, жалбоподателят и ОД МВР В.Търново следва да бъдат осъдени да заплатят на РС Свищов сумата от по 90,00 лева – възнаграждение на вещо лице, което е било заплатено от бюджетните суми на съда, както и по 5,00 – лева – такса за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0352-000737 от 15.05.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов по т. 1, издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление за прекратяване на преписка № 723/2018г. по описа на РУ МВР Свищов, водено за престъпление по чл. 345 ал.1 пр. 1 от НК, с което на Д.И.П. с ЕГН ********** *** **** на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за това, че на 25.07.2018г. в гр. Свищов, по ул. С. управлявал лек автомобил „****“ с номер на рама ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУ МПС до заплащане на дължимите глоби ЗППАМ № 17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ МВР Свищов и ЗППАМ издадена на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП № 17-4332$000297/26.01.2017г.. , същата връчена на 05.01.2018г. , от която дата П. се счита неправоспособен, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП , като управлява ППС без да е правоспособен водач , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0352-000737 от 15.05.2019г. на Началника на РУ МВР Свищов по т. 2, издадено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление за прекратяване на преписка № 723/2018г. по описа на РУ МВР Свищов, водено за престъпление по чл. 345 ал.1 пр. 1 от НК, с което на Д.И.П. с ЕГН ********** *** **** на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 точки, за това, че на 25.07.2018г. в гр. Свищов, по ул. С. управлявал лек автомобил „****“ с номер на рама ****, който не е регистриран по надлежния ред, с което виновно нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, като Управява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД МВР В.Търново на основание чл. 63 от ЗАНН да заплати на Д.И.П. с ЕГН ********** *** **** сумата 250,00 лева – разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН ********** *** **** да заплати на РС Свищов сумата 90,00 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице, което е било заплатено от бюджетните суми на съда, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ОД МВР В.Търново да заплати на РС Свищов сумата 90,00 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице, което е било заплатено от бюджетните суми на съда, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260039
Дата:	19 април 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия:	Пенка Борисова Йорданова

Дело:	20194150200177
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 юни 2019 г.

Решение по дело №177/2019 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта