№ 171
гр. Шумен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500250 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа определение № 477/16.06.2022 г. по в.гр.д. №
226/2022 г. на ШОС и има за предмет жалба на Ж. В. Г. с вх. № 4654/11.05.2022 г. в частта й,
касаеща постановление изх. № 4024/05.04.2022 г., с което й е наложена глоба по чл.528, ал.5,
вр. чл.527, ал.3 от ГПК, постановление изх. № 2707/18.03.2022 г., с което й е наложена глоба
по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, постановление изх. № 2672/17.03.2022 г., с което й е
наложена глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК и постановление изх. 2487/15.03.2022
г., с което й е наложена глоба на основание чл.528, ал.3, т.3, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, всички
издадени от ЧСИ Р.Р. по изп.д. № 201*0400580.
Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваните постановления,
поради което моли за отмяната им.
Взискателят по изпълнението В.С.Х., действащ чрез пълномощника адв. П. Б. от
ПАК е депозирал писмено възражение по жалбата, в което я оспорва изцяло и моли за
оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Частният съдебен изпълнител е изпратил писмено становище, в което излага доводи
за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства, се установява, че изп.д. № № 201*0400580 и е
образувано по молба на В.С.Х., чрез пълномощника мл.адв. Й. Ч. от САК, въз основа на
изпълнителен лист от 06.10.2021 г. по гр.д. № 12648/2020 г. по описа на СГС, с който е
разпоредено връщане на детето Е.В.Х. в държавата по обичайното му местопребиваване –
САЩ, по молба на В.С.Х. срещу Ж. В. Г., на основание чл.3 от Хагската конвенция за
1
гражданските аспекти на международното отвличане на деца. На 18.11.2021 г. на длъжника
по изпълнението Ж.В. Х. е била връчена ПДИ. Във връзка с принудителното изпълнение,
ЧСИ е издал постановление изх. 2487/15.03.2022 г., с което на длъжника е наложена глоба
на основание чл.528, ал.3, т.3, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, постановление изх. № 2672/17.03.2022
г., с което на длъжника е наложена глоба на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК и
постановление изх. № 2707/18.03.2022 г., с което на длъжника е наложена глоба на
основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК. Постановленията са били връчени на Х.
съответно на 16.03.2022 г. – първото и на 18.03.2022 г. – другите две. Срещу посочените
постановления Х. е депозирала въззивна жалба вх. № 3353/30.03.2022 г.. С разпореждане
изх. № 3925/31.03.2022 г. на ЧСИ, жалбата й е била оставена без движение, с указания за
внасяне на държавна такса за обжалване по сметка на ШОС и такса за администриране на
жалбата по сметка на ЧСИ. С разпореждане изх. № 5313/18.04.2022 г. ЧСИ е върнал жалбата
на длъжника. С жалба вх. № 4654/11.05.2022 г. Х. е обжалвала разпореждането, като с
определение № 517/05.07.2022 г. по в.гр.д. № 226/2022 г. по описа на ШОС същата е
оставена без уважение в частта, касаеща разпореждане изх. № 3925/31.03.2022 г. на ЧСИ,
рег. № * по изп.д. № 201*0400580, в частта, с която е върната жалба вх. № 3353/30.03.2022
г.. Определението е влязло в сила на 05.07.2022 г..
Въз основа на изложеното, съдът достига до извод, че в частта, в която се обжалват
постановление изх. № 2707/18.03.2022 г., постановление изх. № 2672/17.03.2022 г. и
постановление изх. 2487/15.03.2022 г. на ЧСИ, рег. № * по изп.д. № 201*0400580,
разглежданата жалба е подадена след преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК и
просрочена, поради което, на основание чл.436, ал.4, вр. чл.262, ал.2 от ГПК следва да бъде
върната, а производството по делото в тази й част да се прекрати.
Досежно постановление изх. № 4024/05.04.2022 г., с което на жалбоподателката е
наложена глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, се установи, че същото й е било
връчено на 27.04.2022 г., от което следва, че депозирана срещу него въззивна жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване
действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК, поради което няма пречки за разглеждането й.
По същество, съобрази следното:
С обжалваното постановление, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на
400.00 лева, на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК за това, че на 18.03.2022 г.,
като не е върнала детето Е.В.Х. в страната по обичайното му местопребиваване – САЩ,
виновно не е изпълнила това си задължение, с което е нарушила чл.528, ал.1 от ГПК.
ЧСИ е мотивирал постановлението си със следните факти: На 18.03.2022 г., по повод
предприети действия за принудително изпълнение, длъжницата Ж. В. Г. е заявила, че не е
завела детето Е.В.Х. в САЩ. Твърдяла, че детето е в жилището й, но отказала да го предаде
на баща му да го заведе в САЩ. Следователно, с горните действия и бездействия майката
Ж.Г. не е изпълнила задължението си да върне детето в САЩ и е възпрепятствала
изпълнението на това от страна на бащата, с което е нарушила чл.528, ал.1 от ГПК. От
субективна страна нарушението е извършено виновно, доколкото Г. е осъзнавала
2
настъпването на противоправния резултат – детето да не се върне в страната по обичайното
му пребиваване и се е съгласявала с настъпването му. Като отегчаващи вината следва да се
отчетат обстоятелствата, че не позволява на бащата да види детето. Нарушението е
извършено след като за подобни нарушения на нарушителката са налагани три глоби.
Горното налага необходимостта за извършеното нарушение на Г. да се определи санкция в
размер на предвидения от закона максимум.
От материалите по делото се установява, че с молба от 15.03.2022 г. взискателят е
поискал от ЧСИ да насрочи действия по предаване на детето на всяка една от датите
16.03.2022 г., от 17.30 часа, 17.03.2022 г., от 17.30 часа и 18.03.2022 г., от 17.30 часа. С
призовка за принудително изпълнение, връчена й на 15.03.2022 г., длъжникът Ж.Г. е била
уведомена за насрочване на принудителни действия по предаване на детето Е. в държавата
по обичайното му местопребиваване – САЩ за посочените по-горе дати и часове. На
15.03.2022 г. жалбоподателката е депозирала възражение срещу ППИ. Видно от
приложените протоколи за извършено действие от 16.03.2022 г. и 17.03.2022 г., същата не е
изпълнила задължението си за предаване на детето на никоя от посочените дати, по повод на
което с влезли в сила постановления № 2672/17.03.2022 г. и 2707/18.03.2022 г. на ЧСИ, на
основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, за всяко от нарушенията са й били наложени
глоби в размер на по 400.00 лева. На л.69 - 70 от изпратеното копие от изпълнителното дело
е приложен протокол № 83/18.03.2022 г., в обстоятелствената част на който е посочено, че
на 17.03.2022 г., ЧСИ в присъствието на взискателя, М.Д. – началник на ОЗД – Шумен и
А.Б. – социален работник е пристъпил към принудително предаване на детето Е. на адрес гр.
Ш., ул. №, ет., ап., при което майката отказала да ги допусне до имота и да предаде детето,
както и да му предостави възможност да се види с бащата. Протоколът е подписан от ЧСИ.
В представеното от ЧСИ копие от изпълнителното дело липсва друг протокол с дата
18.03.2022 г., удостоверяващ извършване на действие по принудително изпълнение на този
ден.
Въз основа на изнесените факти, че жалбоподателката не възразява относно
удостовереното от ЧСИ в протокол № 83/18.03.2022 г., респ., че той касае изпълнително
действие на посочената дата, както и, че за изпъленението на 17.03.2022 г. по делото е
съставен друг протокол от ЧСИ под № 82/17.03.2022 г., с различно съдържание, съдът
приема за безспорно установено, че процесното изпълнително действие е било извършено на
18.03.2022 г., като не е било осъществено предаване на детето на бащата, поради отказ на
майката.
Като съобрази горното и, че нито в депозираното от жалбоподателката възражение от
15.03.2022 г., нито в протокол № 83/18.03.2022 г. са посочени обективни причини, поради
които същата е отказала да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето на
18.03.2022 г., а от друга страна, видно от матиралите по делото, отказът й е бил предхождан
от още три преди това, във връзка с насрочено изпълнение на датите 11.03., 15.03. и
16.03.2022 г., за което са й били наложени глоби, достига до извод, че обжалваното
постановление е правилно и следва да се потвърди.
3
Досежно възраженията на жалбоподателката, изложени в жалбата й, съдът счита, че
фактът, че не е предприела необходимите по закон действия за снабдяване на детето с нов
американски паспорт след изтичане срока на стария не я освобождава от задължението да
изпълни, а що се отнася до начина на самото изпълнение, твърденията й, че, съгласно
постановеното съдебно решение, то може да се осъществи единствено чрез репатриране на
детето в САЩ или на територия, намираща под юрисдикцията на тази държава лично от нея
са несъстоятелни, доколкото подобни указания не се съдържат в съдебния акт, въз основа на
който е издаден изпълнителния титул, а от друга страна, от обстоятелствата по делото се
установява, че към момента бащата е на територията на Република България и ЧСИ не е
получил отговор от посолството на САЩ в РБ на молбата му за съдействие и осигуряване на
дипломатически автомобил за превозване на детето на щатска територия, от което следва, че
е предприел изпълнение в рамките на позволените от българския закон правни рамки и
териториални граници. Що се отнася до необходимостта от съдействие от страна на
представители на ОЗД при ДСП, от протокола за извършено изпълнително действие се
доказва, че такова е било поискано и осигурено от страна на ЧСИ, като от данните по делото
не се установяват обстоятелства по случая, които да са налагали и изготвяне на социален
доклад от ОЗД, поради поето и това възражение следва да се отхвърли като неоснователно.
Съобразно изхода от правния спор жалбоподателката следва да заплати на
въззиваемия, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодни разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА, като просрочена, депозираната от Ж. В. Г. жалба с вх. № 4654/11.05.2022 г.
в частта й, касаеща постановление изх. № 2707/18.03.2022 г., с което й е наложена глоба по
чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, постановление изх. № 2672/17.03.2022 г., с което й е
наложена глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК и постановление изх. 2487/15.03.2022
г., с което й е наложена глоба по чл.528, ал.3, т.3, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, всички издадени
от ЧСИ Р.Р. по изп.д. № 201*0400580 и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. №
250/2022 г. по описа на Окръжен съд- Шумен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА постановление изх. № 4024/05.04.2022 г. на ЧСИ Р.Р. по изп.д. №
201*0400580, с което на Ж. В. Г. е наложена глоба по чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК, в
размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. №, ет., ап. да заплати на
В.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. , ул. № , ет., ап. деловодни разноски
за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева.
В прекратителната му част, имаща характер на определение решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
жалбоподателката.
4
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5