№ 204
гр. Габрово, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200783 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Й. Т. ВЛ. от гр. Габрово е обжалвал Електронен фиш Серия К, №
4901262 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с който за осъществено на 16.03.2020 година
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо
средство, на същият е наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По съображения, които е изложил в подадена
чрез упълномощен процесуален представител жалба, той е приел електронния фиш за
незаконосъобразен и го е обжалвал като такъв с искане за неговата отмяна с всички законни
последици, които произтичат от това. Към тях спадат и разноски за този процесуален
представител, чието присъждане се претендира въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което тя е
изпратена до съда, тази страна е направила искания за нейното оставяне без уважение, както
и за потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Към 14,14 часа на 16.03.2020 година жалбоподателя Й.В. се е явявал ползвател на
МПС – автомобил марка „Форд”, модел „Ескрот” с Рег. № ЕВ 55-27 ВК, който му е бил
предоставен за ползване на същата дата от неговия собственик - Х.Т.В. от гр. Габрово, ЕГН
**********.
На 16.03.2020 г. описания по-горе автомобил се движел по път II-44 в посока от гр.
1
Габрово към гр. Севлиево. Около 14,14 часа на тази дата, докато пътувало по участък от
този път в района на км. 22+000, попадащ в чертите на село Я.ци, Община Габрово, той бил
заснет да се движи със скорост от 63 км/ч, надвишаваща с 13 км/ч разрешената за движение
в населени места. Движението е било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-
М № 512, което (според приложените писмени материали) е представлявало такова за
измерване от мобилен тип. Въз основа на това първоначално от ОД на МВР Габрово е бил
издаден електронен фиш серия К, № 3486079, чрез който за осъщественото при
управлението на МПС нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е санкциониран неговия
собственик - Х.Т.В. от гр. Габрово, ЕГН **********. След анулиране на този фиш въз
основа на предвидените условия с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в резултат на попълнена (на
28.05.2021 г.) декларация от този собственик (приложена на л. 12 от делото) е бил издаден и
обжалвания електронен фиш Серия К, № 4901262, чрез който за съответното нарушение,
което е било констатирано и заснето под формата на клип (№ 14707) с описаното
автоматизираното средство, на жалбоподателя Й.В. е била наложена “Глоба” в размер на
сумата от 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното (на л. 10) от делото копие от известие
за доставяне, е видно, че обжалвания електронен фиш е връчен на жалбоподателя на датата
24.08.2021 година. Клеймото върху намиращото се на л. 8 копие от пощенски плик сочи, че
жалбата против него е била изпратена по пощата на 31.08.2021 година, или в рамките на
определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от момента за
получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че
(съгласно приложените на л. 5-6 пълномощно и договор за правна защита и съдействие) е
подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на ел. фиш.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа информация за: структурата на
МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за
извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото
последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез
него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно
заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетия клип,
който е приложен към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се приеме, че
той съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. (в сила от 08.07.2017 г.),
действала към датата за неговото извършване. Приложения на л. 15 от делото протокол
сочи, че конкретно използваното средство за измерване на скоростта (мобилна система за
видеоконтрол от типа TFR1-M, № 512) е преминала през последваща метрологична проверка
2
на 28.10.2019 година и е било техническо изправно към към нея, а удостоверението на БИМ
под № 10.02.4835 (на л. 16), което определя тази система като одобрен тип средство за
измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, е било със срок на валидност до 24.02.2020
година. При това положение и при отбелязаната дата (19.10.2018 г.) за следващата
предстояща метрологична проверка в приложената извадка от дневник на л. 22, не може да
се счита, че тя не е установила конкретната скорост (а от тук – и самото нарушение) по един
обективен начин независимо от двете различни стойности за нея, отразени в снимковия
материал (л. 20) и електронния фиш. Освен че е по-благоприятна за водача, посочената във
фиша по-ниска стойност, която е послужила като основа за неговото санкциониране, има
своето логическо обяснение с данните, отразени в протокола за проверка от л. 15, след като
приспадната разлика от 3 км/ч съответства на допустимата максимална грешка, която е
възможно да се получи при измерването чрез тази система. Следва да се отбележи, че към
момента на заснемането му по съответния участък за движение в чертите на с. Я.ци, Община
Габрово, е пътувало само едно МПС – автомобила с Рег. № ЕВ 55-27 ВК. Очевидно е, че
след като това е така, то не би могло да съществува съмнение, че превишената скорост се
отнася именно за него, щом като в лентата не е заснето друго МПС, което да е пътувало в
неговата посока на движение към град Севлиево. Изложеното, съпоставено с липсата на
поддържани твърдения в жалбата, че автомобилът е бил управляван от друго лице, а не от
жалбоподателя, води до недвусмислен извод, че отговорността за нарушението следва да се
носи именно от него, тъй като той към датата и часа за извършване на нарушението той се е
явявал ползвател на превозното средство. Във връзка с използването на съответното
техническо средство е съставен нарочен протокол – с Рег. № 264р-4868, приложен на л. 21
от делото, който сочи, че самото използване е било извършено в съгласие с изрично
установения (в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.) нормативен ред.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, в който се е намирало средството за измерване от мобилен тип, е било
свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до определения
участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или участъците на
наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на скоростта, както и
стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа се подчинява на
същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните радарни системи.
При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, без
да има възможност за влияние (било то умишлено, или по невнимание) върху процесите по
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с TFR1-М №
512. Предвид изложеното не може да се счита, че нарушението не е било установено в
съответствие с предвидения от закона ред, както и че поради това издаденият във връзка със
3
същото електронен фиш не е могъл да прояви присъщите на него установителни и
санкционни функции, които произтичат от определението за такъв по §6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде налице само ако конкретното превишение
на измерената скорост би довело и до необходимост от налагане на друго по вид наказание,
свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Казуса по настоящото дело обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че
нарушението е следвало да се установи чрез съставен акт и и да бъде санкционирано с
издадено въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалвания електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалвания ел. фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване,
която не е предвидена като задължителен реквизит в него както чрез разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 19 писмени материали, свързани с одобрения
(съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи образец на бланка за такъв фиш,
издаван към датата за извършване на нарушението. След като това е така, а заради
изложеното по делото не е възможно да се съберат достоверни доказателства за тази дата, не
може да се заключи, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя се
явява реализирана в нарушение на установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН вследствие на обстоятелството, че електронния фиш е издаден след 16.03.2021
година – датата, на която е изтичал предвиденият за съответния вид нарушение
едногодишен срок. Това, че той е бил връчен на жалбоподателя едва на 24.08.2021 година,
също не би могло да наложи подобно недвусмислено заключение, тъй като тази дата
представлява безспорно доказателство единствено за несвовременното изпълнение на
задължението за връчване на самия електронен фиш след момента на неговото издаване, но
не и за факта, че същият е бил издаден след изтичане на предвидения давностен срок за
отразеното в него нарушение. Подобно закъснение (от аспект на предвиденото в чл. 189, ал.
5 от ЗДвП и датата за попълване на приложената на л. 12 декларация) се констатира и по
отношение на действията, извършени по връчването на първоначално издадения електронен
фиш, а то също води до заключение, че обжалвания акт не е издаден след изтичането на този
срок.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
4
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 16.03.2021) до
датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е
изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и
шест месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който
електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради
неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е
санкционирал жалбоподателя, административно -наказващия орган е издал един
законосъобразен акт, в т.ч. и по отношение на конкретно възприетата правна квалификация
на извършеното като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която се явява правилно
определена, поради което електронния фиш следва да се потвърди. Съответната глоба се
явява наложена въз основа на санкционна норма, която предвижда наказание за нарушение
от вид, какъвто е установен и в настоящия случай, като при отразените с последната
стойности (в редакцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която се явява приложима поради
обстоятелството, че се касае за превишаване на скорост за движение в населено място)
същата е определена именно в предвидения с тази норма размер.
По изложените съображения съдът прие, че обжалвания ел. фиш следва да се
потвърди. При това положение искането за присъждане на направените от жалбоподателя
разноски не би могло да се уважи, тъй като предвидените в чл. 143, ал. 1 от АПК
предпоставки не са налице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4901262 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
Габрово, чрез който за осъществено на 16.03.2020 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 512, на Й. Т. ВЛ.
от гр. Габрово, ул. „*********” № 9, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на
сумата от 50 (петдесет) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ искането на жалбоподателя Й. Т. ВЛ. за присъждане на разноски,
заплатени от същият на адвокат за осъществено процесуално представителство по делото,
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6