Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 489/25.7.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 533/2023 год., по
описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
Г.П.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1331/26.04.2023 г., издадена от Ст.
А. - мл. автоконтрольор в 1ва група, 1ви сектор в О“ПП“-СДВР /ЗППАМ/, с която
на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС – л.а. ….. за срок от 6 месеца и на основание чл.172,
ал.2, т.3 от ЗДвП е отнето СРМПС час II № *********.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се
искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да
бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът – Ст. А. - мл. автоконтрольор в 1ва
група, 1ви сектор в О“ПП“-СДВР“ - редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 1331/26.04.2023 г., издадена от Ст. Ангелов - мл. автоконтрольор
в1ва група, 1ви сектор в О“ПП“-СДВР, на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. … за
срок от 6 месеца и на основание чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП е отнето СРМПС час II № *********.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган се е позовал на съставен АУАН бл. № 920952,
срещу че жалб. К. за това, че на 26.04.2023г. в 10,30 часа, в гр. София, по ул.
„Стоян Михайловски“ с посока на движение от ул. „Никола Габровски“ към бул.
„Пейо Яворов“, управлява личното си МПС …., като пред магазин „Топливо“ на гара
Пионер, като невинен участник в ПТП с пострадал водач отказва да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества /НВ/ с предоставено техническо средство Дръг
Тест-5000, инв. № А RLK
0001. Водача не представя СУМПС и КТ. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 0151264 за ВМА – гр. София.
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка,
обосноваваща нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2-ро
от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение, налице е
неоспорено по делото вписване, че няма такива.
Представен по делото и
приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 0151264, връчен на водача
на процесното МПС срещу подпис на 26.04.2023 г. в 13,00 часа. Видно от
събраните по делото доказателства, жалбоподателя не се е явил в посоченото в
талона здравно заведение – ВМА – гр. София, за извършването на медицинско
изследване на кръвта.
Видно от заповед № 513з-11618/26.02.2018г.
директора на СДВР, на основание чл. 43, ал.4 от ЗМВР, вр. чл.172 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешните работи, е оправомощил да издават ЗППАМ по чл.171,
т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б. „а“ и т.6
от ЗДвП длъжностни лица при СДВР, както следва: държавни служители от
О“ПП“-СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР; звената
„Териториална полиция“ / полицейски и мл. полицейски инспектори / в структурата
на „Охранителна полиция“ от РУ при СДВР, след успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса
за застраховането, в рамките на обслужваната територия.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на настоящото
съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената
по делото заповед № 513з-11618/26.02.2018г., издадена от директора на СДВР, е
видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от
държавни служители от О“ПП“-СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно посоченото в представената към преписката Заповед №
513з-4158/01.06.2016г., на директора на СДВР издалия процесната ЗППАМ – Стоян
Ангелов е преназначен на младши изпълнителска дейност – мл. автоконтрольор 1-ва
степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на
пътното движение“ към О“ПП“-СДВР. По силата на чл.143, ал.1, т.6 от ЗМВР държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и
притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните
видове длъжности: т.6 младши
изпълнителски. Следователно към датата
на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с
необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е
обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити
по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически
основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган се е позовал на посоченото в съставения АУАН с бл. №
920952. В
съответствие с посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ / което
съгласно чл.130 от ЗСВ е задължително за страните и съдът /, мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица
или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на констатациите на съставения
АУАН / неоспорен от страните / представляват
фактическите основания, съответстващи на посоченото в Заповедта правно
основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По
същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от
който органът черпи упражненото от него административно право.
Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП предвижда прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
В съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния
орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при
издаването му.
В случая заповедта е издадена при наличие на
посочените по-горе материално-правни предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“,
пр. 2 от ЗДвП. Установява се от фактите по делото, че жалб. К., като водач
на МПС, е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и не се е явил в посоченото в ТМИ здравно
заведение за даване на кръвна проба за установяване наличието на НВ в кръвта. За
извършеното нарушение е съставен АУАН, срещу който не са релевирани възражения,
видно от отразеното в него.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената Заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност,
чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване
на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП ПАМ се прилага с определен срок. Издателят на акта е посочил правните основания и
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с
целта на закона при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на
мярката е определен от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал
обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.2а от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за минимално на предвидения в закона срок от 6 месеца на собственик, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на НВ, като няма данни водачът да е изпълнил предписанието за медицинско
изследване на концентрация на НВ в кръвта, съответно отнемането на основание чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП СРМПС час II № *********. Настоящият съдебен състав приема, че
административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ
част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към
заповедта мотиви в АУАН съдът може да извърши контрол за законосъобразност на
определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ, правилно индивидуализирана
от ответника /така и Решение № 6122/ 10.05.2018 по адм.
дело № 13508/2017г, VII отд., Решение № 6505 от 17.05.2018
по адм. дело № 12170/2017г., по описа на ВАС/ .
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
При този изход
на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски,
но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
1331/26.04.2023 г., издадена от Ст. А. - мл. автоконтрольор в 1ва група, 1ви
сектор в О“ПП“-СДВР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: