Решение по дело №339/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 721
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100500339
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………./       .     .2020г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 339 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 89107/02.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г., срещу решение № 4789 от 08.11.2019г., постановено по гр.дело № 6602/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че А.Д.А. ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сумата от 2353,85лв., начислена като корекция на потребена ел. енергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Илинден“ №2, вх.В, ап.12, за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. за кл.№********** и аб. №**********, на основание чл.124 от ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му се присъдят направените разноски

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от А.Д.А. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2353,85лв., начислена като корекция на потребена ел. енергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Илинден“ №2, вх.В, ап.12, за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. за кл.№********** и аб. №**********, за което вземане е издадена фактура № **********/17.04.2019г.

В искова молба ищецът твърди да е извършена корекция на потребено количество ел.енергия за обект, находящ се в гр. Варна ул. „Илинден“ 2, вх.В, ап.12 за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. Твърди се, че на 19.01.2018г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили проверка на СТИ, монтирано на адреса В съставения констативен протокол № 1301234 от 19.01.2018г. е удостоверено, че СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ. Твърди, че на 12.04.2019г. е изготвен констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №1019/12.04.2019г. от БИМ, в който е отбелязано отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите на клемния блок  на електромера. Твърди, че е нарушено правото на потребителя за контрол на показанията на СТИ, тъй  като скритите показания на СТИ не са били визуализирани на дисплея, като е неясно в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скритите регистри показатели, дали енергията по тарифи Т3 и Т4 е потребена от ищеца като абонат за процесния период. Твърди се, че ищецът не е потребил начислената му ел. енергия през процесния период и не е манипулирал СТИ. Твърди да не е налице законово регламентирана възможност за преизчисление на количеството потребена електрическа енергия, доколкото СТИ не е било параметризирано да отчита по три/четири тарифи. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл.13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент, държавите - членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от електроразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реално енергийно потребление и информацията следва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин. Твърди, че допълнително начисляване на ел. енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Прави възражение, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 13858 квтч. и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.с чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Твърди, че с ищеца са страни по договор за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД и изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение. Излага, че на 19.01.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама свидетели, като за извършената проверка е съставен констативен протокол № 1301234. Твърди, че при извършени замервания с еталонен калибриран уред е установено, че в невизуализираните регистри 1.8.3 има показания в размер на 8561квтч. и в регистър 1.8.4 - 5297квтч. Сочи, че извършената експертиза от БИМ е установила намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия, които не са визуализирани на дисплея. Твърди, че на 15.04.2019г. „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия в размер на 13858квтч., а на 17.04.2019г. „Енерго-Про Продажби“ АД е издало фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър, в размер на 2353,85лв. Моли да се отхвърли предявения иск и присъждане на разноски.

С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол № 1301234/19.01.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 000874, 1.8.2- 004742, 1.8.3- 008561, 1.8.4-005257 и 1.8.0- 019475. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и двама свидетели.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен протокол № 1019/12.04.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализираните тарифи 3 и 4. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.

Със становище от 15.04.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 13858 квтч. за периода 25.01.2017 - 19.01.2018г. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 18.10.2017- 17.10.2018г. в размер на 23710квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/17.04.2019г. за сумата от 2353,85 лв. 

Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението в имота на ищеца на 26.10.2016г., съгласно изготвения КП № 1156214 при вписани нулеви показания по дневна и нощна тарифи.

От заключението на в.л. инж. Кирил Малеев по проведената СТЕ се установява, че СТИ е в метрологична годност; сумарната тарифа е отчела и невизуализираните тарифи; посочената в последните електроенергия е преминала през СТИ; налице е външна намеса, изразяваща се в софтуерно препрограмиране на електромера.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.

От друга страна следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 19.01.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата 2353,85 лв., претендирана като стойност на начислена без правно основание електроенергия за периода от 20.01.2017г. – 19.01.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.

Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемите – адв. В.Д.А., сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват 282 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на възиваемия, определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията й към постановяване на съдебното решение/.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4789 от 08.11.2019г., постановено по гр.дело № 6602/2019г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че А.Д.А. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г сумата от 2353,85лв., начислена като корекция на потребена ел. енергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Илинден“ №2, вх.В, ап.12, за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. за кл.№********** и аб. №**********, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на адв. В.Д.А.,*** сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: