Номер 328009.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502856 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21424/02.10.2020 г., депозирана от Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР – гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1 чрез
Главен комисар Светлан Кичиков, против Решение № 2399/16.06.2020г., постановено по гр.
д. № 16 408 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 50-ми съдебен състав, с което, на
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът
е осъден да заплати на Д. Ц. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Чинар“ №19а, ет. 7,
ап. 16, сумата от 1 189,26 лева, като сбор от дължимото възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефицент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 11.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата 94,18 лева, представляваща сбор от
дължимото обезщетение за забава, начислено за първо число от месеца следващ изтичане на
съответния тримесечен период до 11.10.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Д. Ц. Д. .
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
1
производството е допустимо.
1. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен
акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между страните
е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не
съществува. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно
субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него
подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното
работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не
е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови
субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то
те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно
която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между
продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Сочи се,
че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им
се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в
този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в
действителност извън установеното работно време.
Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него
въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в негова полза
сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за
оставянето и без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
́
на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Сочи, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост
при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен
състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 21424/02.10.2020 г.,
депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР – гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №1 чрез Главен комисар Светлан Кичиков, против Решение № 2399/16.06.2020г.,
постановено по гр. д. № 16 408 по описа за 2019г. на РС-Варна, ГО, 50-ми съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2856/2020 г. на ОС-Варна за
09.12.2020г. от 9,30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3