РЕШЕНИЕ
№ 15503
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113801 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. В., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 6373.37 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 67.44 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент
№..., находящ се в гр.София, ж.к. „Л...“, бл...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-08.07.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 790.44 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 23.06.2021г. и 12.98 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г.- 23.06.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като собственик на имота, поради което е задължен да заплати
стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация
София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40301/2021 г. на СРС, 55 състав, срещу
1
която длъжникът е подал възражение в срок. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
Претендират се разноски.
Ответникът М. А. В. извън срок по чл. 131 ГПК подава писмен отговор, погрешно
наименуван като „молба-заявление“, в който изразява несъгласие с размера на сумите.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 15.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
14.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 01.11.2007г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
2
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства топлоснабдения имот е придобит от А.
Б. В. и М. А. М. при квоти по ½ за всеки от тях /л.16/. Установява се /УН л. 19/, че на
19.08.2005г. А. Б. В. е починал и е оставил за свои наследници преживяла съпруга С. С. В., и
деца - М. А. В. и Й. А. Б. Установява се, че С. С В. също е починала и е оставила за
наследници своите низходящи /деца/ – посочените в пр.изречение лица. Видно е също, че М.
А. В. и М. А. М. са имена на едно и също лице.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответницата в
рамките на исковия период е собственик на процесния имот по силата на правна сделка и на
наследяване, при което се явява собственик на ¾ ид.ч., от които ½ чрез правна сделка, и ¼
от наследяване на покойните си родители. Заедно с нея, собственик на имота досежно ¼
ид.ч. се явява нейният брат – Й. А. Б., но срещу него иск не е заявен в настоящото
производство. Като собственик на имота тя се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на
облигационна връзка не се опровергава от ответника.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и размера на търсените вземания.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е 6373.37 лева – главница за
потребена топлоенергия, 790.44 лева – мораторна лихва върху нея, 67.44 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 12.98 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен
вид са дадени и сумите по месеци.
Изслушаните заключения, неоспорени от страните, съдът приема като обективно и
компетентно дадени. От тях се установява изправност на топломера, реда на отчитане на
3
предоставяната услуга и нейната стойност. При съобразяване дела на ответника в
съсобствеността / ¾ ид.ч./, предявените искове следва да бъдат уважени частично, а именно
за сумите от 4780.02 лева – главница за потребена топлоенергия, 592.83 лева – мораторна
лихва върху нея, 50.58 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 9.73 лева -
мораторна лихва върху нея. За разликата над тези суми предявените искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 957.63 лева, от които 194.00 лева по
ч.гр.д.№ 40301/2021г. на СРС, 55 състав, и 762.75 лева – разноски в настоящото
производство: 162.75 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника
съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 718.21 лева, от които 146.15
лева по ч.гр.д. № 40301/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 572.06 лева в настоящото
производство, всички за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо
лице.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника, но няма данни по
делото такива да са направени и претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Л.“, бл. ..., вх. ..., ет...., ап. ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40301/2021г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 4780.02 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и
на сумата 50.58 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр.София, ж.к.
„Л.“, бл...., вх..., ет...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК-08.07.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума за главница за доставяна топлинна енергия до
търсената сума от 6373.37 лева, както и за горницата над присъдената сума за главница
за осъществено дялово разпределение до търсената сума от 67.44 лева като
4
неоснователни.
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 592.83 лева – лихва за забава върху главницата за
главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 23.06.2021г. и 9.73
лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.07.2018г.- 23.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума
за лихва върху главницата за топлинна енергия до размера на търсената сума от 790.44
лева, както и за горницата над присъдената лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение до размера на търсената сума от 12.98 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. А. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 718.21 лева - разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, от които 146.15 лева по ч.гр.д. № 40301/2021г. по описа на СРС,
55 състав, и 572.06 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5