РЕШЕНИЕ
Номер 442
10.02.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд ХІ граждански състав
На десети февруари две хиляди и
двадесета година
В публично заседание на
двадесет и втори януари 2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 14672 по описа за 2017
година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ; чл.
86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 215, ал. 1 КТ; чл. 262 от КТ; чл. 261 от КТ; чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Г.Д.А., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. ********* срещу
„РЛД транс“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко
шосе“ № 36, ет. 4, представлявано от *** В.Г.Д.Л..
Предявени са следните обективно съединени искове:
1. Искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл.
245, ал. 1 от КТ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца
следните суми: 420 лева- трудово възнаграждение
за м. април 2015г., 420 лева- ТВ за м. август 2015г., 420 лева- ТВ за м. януари 2016г., 420 лева- ТВ за м. май 2016г, 420 лева- ТВ за м. септември 2016г, 460 лева- ТВ за м. януари 2017г, 200 лева ТВ за м. февруари 2017г.
2. Искове по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за ТВ за
м. април 2015г. за периода от 11.05.2015г. до 20.04.2017г. в размер на 83,02 лева; мораторна лихва за ТВ за м. август
2015г. за периода от 11.09.2015г. до 20.04.2017г. в
размер на 68,66 лева, мораторна лихва за ТВ за
м. май 2016г. за периода от 11.06.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 36,63 лева, мораторна лихва за ТВ м. септември 2016г. за периода от
11.10.2016г. до 20.04.2017г. в размер
на 22,64 лева.
3. Искове с правна квалификация по чл. 215, ал. 1 КТ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 4200 лева- командировъчни пари в размер на 200 лева
на месец за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни,
юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, ноември и декември на 2016г.
4. Искове по чл.
262 от КТ за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата
от общо 2100 лева- представляваща сбор от дължимо
възнаграждение за полаган извънреден труд в размер на
100 лева за 20 ч. извънреден труд за всеки месец,
отнасящ се за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни,
юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, ноември и декември на 2016г
5. Искове с правна квалификация чл. 261 от КТ за осъждането
на ответника да заплати на
ищеца сумата
от общо 2100 лева- представляваща сбор от дължимо
възнаграждение за полаган нощен труд
в размер на 100 лева за 20 ч. нощен
труд за всеки
месец януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, ноември и декември на 2016г
6. Искове по по
чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата
от 430 лева- обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни
за 2015г.; сумата от 430 лева- обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за
2016г.; сумата 44,50 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни
за 2017г.
7. Иск по чл.
221, ал. 1 от КТ за сумата от
440 лева- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
8. Искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на
погрешно вписано основание за прекратяване
на трудовото правоотношение в трудовата книжка, тъй като
ТПО било прекратено от страна на
работника на осн чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ
Ищецът твърди да
е работил по трудово правоотношение с ответника- работодател,
по силата на сключен между
страните трудов договор от *****г. за длъжността „*****“, като ищецът извършвал
международен превоз на товари с ***** с тегло над 12 тона.
Курсовете започвали винаги от ***, където се намирала
автомобилната база на ответника, като
ищецът осъществявал международните превози по дестинациите ***- ***********************. Датите на извършените командировки били от 25.01.2015г. до 26.04.2015г., от 30.05.2015г. до 30.08.2015г., от 03.10.2015г. до 20.12.2015г., от 30.01.2016г. до 01.05.2016г., от 05.06.2016г. до 28.08.2016г., от 01.10.2016г. до 18.12.2016г. Съгласно сключения между страните трудов договор ищецът следвало да работи при
осем часов работен ден, но
ищецът работил и извънредно, предимно през нощта, включително
и през почивните дни и празниците. Твърди се, че
в изпълнение на възложената му работа ищецът полагал
минимум по 2 часа на ден
извънреден труд. Сочи се, че
ответникът не бил заплатил на
ищеца трудови възнаграждения, командировъчни пари, възнаграждение за извънреден и нощен труд. Поради
неплащане на дължимите трудови възнаграждения, ищецът прекратил едностранно ТПО на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ответникът
му дължал обезщетение. След сезирането на Инспекцията
по труда, на 04.04.2017г. ответникът връчил трудовата книжка на ищеца
и заповедта за прекратяване на ТПО, с некоректно изписано основание за прекратяване.
Ответникът не бил заплатил на
ищеца и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2015г, 2016 и 2017г.
Предвид изложеното ищецът моли да
бъде осъден ответника да му
заплати описаните по-горе суми. Моли да се допусне предварително изпълнение на
съдебното решение. Претендира законна лихва и разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез пълномощника адв. ****, с който исковете се оспорват като
неоснователни.
В отговора на
исковата молба се посочва, че
ищецът е работил при ответника на
длъжност ***** на ***** за периода от
*****г. до 13.02.2017г. На
13.02.2017г. ответникът получил
молба от ищеца за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ- без предизвестие
поради забава в изплащането на дължими трудови възнаграждения. Ответникът сочи, не било
налице посоченото от работника основание
за прекратяване на ТПО, тъй като
работодателят бил изплащал изцяло и без забавяне дължимите
ТВ на работника, поради което не
било налице валидно прекратяване на процесния трудов
договор между страните. Ответникът твърди, че на
ищеца му са изплатени в пълен размер и дължимите командировъчни пари, съгласно нормативните изисквания на чл. 31, ал.
1 от НСКСЧ.
Ответникът сочи, че през месец
февруари 2017г., поради техническа грешка на ищеца му
е била надплатена сума за ТВ. Със
заповед от ****г. работодателят наредил
тези надвзети суми да се
удържат от ТВ на работниците. След като на
13.02.2017г. ищецът прекратил
ТПО, работодателят на осн. чл. 103, ал.
1 от ЗЗД извършил едностранно прихващане на обезщетенията, които се дължат
на работника за неизползван платен годишен отпуск в размер от 600 лева, както
и по чл. 221, ал. 1 от КТ за
прекратяване на ТПО в размер на 440 лева.
Сочи се, че ищецът дължал
на работодателя сумата от 3582,78 лева – надплатена сума поради технически
грешки за периода от
01.03.2016г.-31.01.2017г., за което
вземане прави възражение за прихващане.
Предвид изложеното моли за отхвърляне
на исковете като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност
и като погасени поради прихващане на насрещни задължения.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Не се спори между страните, че между тях е
съществувало трудово правоотношение за процесния
период, прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от
ГПК, считано от 13.02.2017г., по силата на което правоотношение ищецът е
изпълнявал длъжността „*****“ и е извършвал международни курсове в страните от
ЕС за периода 2016 г.
Представени
са от ответника заповеди за командироване на работниците на длъжност ***** *****
в „РЛД Транс“ ООД, сред които е и ищецът, в които заповеди са определени
размера на дневните пари по 50 евро на ден и продължителността на
командировката в календарни дни. В заповедите е било отразено и
обстоятелството, какъв аванс е бил
предоставен на всеки от *****, респ. какъв е остатъкът за получаване в
левове. Заповедите са били оспорени от ищеца, с довода, че са изготвени за
нуждите на процеса. Представените заповеди представляват частни документи,
издадени от една от страните – работодателя и удостоверяващи обстоятелства,
касаещи командироването на ищеца за определени периоди от време и определянето
на дневните пари за командировка, по които факти обаче страните не спорят.
Пред съда са били разпитани св. на ищеца. От разпита на св. В.К.Н., колега на ищеца, се
установява, че курсовете стартирали от ***, както и че ***** следвало да се яви
два дни по-рано от предвидения курс, като в командировката не се включвали
дните за отиване и връщане, а средствата за това се поемали лично от *****, не
се заплащал и престоя от два дни. Три месеца непрекъснато били в камиона. От
разпита на св. И. И.И. се установява, че три месеца
са в страни от ЕС и след прибирането почива 4-5 седмици.
По делото е изслушано и прието заключението на в.
ли. по допуснатата ССЕ *****, както и на Д.Ж.С., изготвени на база
представените по делото писмени доказателства и тези, които се съхраняват в
счетоводството на ответника, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени. От същите се установява, че на ищеца са били начислени и заплатени
ТВ за процесните месеци в общ размер от 1809,14 лева,
били са начислени и изплатени командировъчни пари за процесния
период, като даже има и надплатени суми от 12136,26 лева. Относно дължимите обезщетения
по чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ в. л. е отговорило,че такива не са
били платени на ищеца, като техния размер е съответно 758,56 лева, респ. 419,20
лева. В заключението си в.л.С. е посочила, че от работодателя не са представени
молби за ползване на платен годишен отпуск от ищеца в процесния
период. Пропорционално на отработеното време, платеният годишен отпуск възлиза
на 52дни и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е в брутен размер от 1153,36лв.
В тази част съдът възприема заключението на в.л. ***** като съобразено с
писмените доказателства по делото, вкл. и липсата на доказателства за подаване
на молби от ищеца за ползване на платения годишен отпуск.
По делото е изслушано и прието заключението на
вещото лице по допуснатата СТЕ ****, изготвено на база представената по делото тахографска информация, свалена от електронната карта на
ищеца, което е дало заключение за точния брой отработени дни и часове по време
на командировките през време на изпълнение на трудовия договор. Това заключение
не е било оспорено от страните, изготвено е компетентно и обосновано, поради
което и ще бъде кредитирано от съда. Относно твърдението на ищеца, че в диска
се е съдържала повече информация от снетата от същия диск от вещото лице, съдът
го намира за недоказано. Св., който е бил допуснат за установяване на това
обстоятелство не е доведен за разпит пред съда, а и с показанията на свидетел
не би могло да се установи с достатъчна степен на достоверност действителния
обем на качената информация в предоставения диск, и не би могло да се
разколебае експертното становище на специалиста, още повече, че това заключение
не е било оспорено от страната. Липсва представен лиценз на
дружеството, чийто управител е снел информацията от тахографа,
каквото е твърдението на ищеца, поради което и не може да се установи
автентичност на представената на хартиен носител информация. Следва да се
подчертае също така, че при разпита на в.л. ****, същият заявява, че
информацията за 2017 г., разчетена от него на представения от ИА“Автомобилна
администрация“ диск, не съответства на тази, посочена от ищеца в представените
разпечатки. Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че
представената от него информация е извлечена от представения магнитен носител
на информация. Следователно и експертните заключения на в.л. *****, изготвени
на база на тази информация не следва да бъдат ценени от съда.
Изслушани и приети от съда са две заключения,
изготвени от вещото лице Д.С., основно и допълнително, което вещо лице, освен
със счетоводната документация на работодателя, е работило и с данните от СТЕ,
които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени. От заключенията
се установява, че за периода на действие на трудовия договор на ищеца е
начислено БТВ от 10 919,48 лева, начислени са и обезщетения по чл. 221, ал. 1
от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1175,26 лева нетна сума. Освен това
били са начислени и командировъчни в размер на 50 753,81 лева. Изплатени
са трудови възнаграждения и командировъчни в размер на общо 69 261,07
лева, в това число изплатени аванси в брой на 18 776,03 лева, а по разплащателна сметка на ищеца 50 485,04
лева. Начисленото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е в размер на
1153,36 лева. В. л. не е установило извънреден и нощен труд. В приетото по
делото заключение в. л. **** е установило, че от изплатените в брой служебни
аванси за командировка ищецът е получил 9600 евро. В. л. не е констатирало
полаган труд през почивни дни и на официален празник.
При така установените факти от значение за спора
съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е
необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и
размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на
друго основание.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния
период следва ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника през процесния период, че ищецът е бил
командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни
пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да
опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му,
а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго
основание.
В настоящия случай съдът намира за безспорно
доказано от приетите доказателства, че на ищеца са били изплатени всички
дължими ТВ и командировъчни, като дори е надплатена сума 12136,26 лева по тези
пера, поради което исковете ще се отхвърлят като неоснователни. Съгласно член
5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, приложим за случая, е записано,
че командировките се определят в календарни дни и вкл. датите на изпълнението
на задачите, дните на пътуване и
почивните и празничните дни. В заповедите на работодателя са определени общо
като брой календарните дни за всяка командировка, без да е направено уточняване
на датите на изпълнението на задачите, дните на пътуване и почивните и празничните
дни, като е упоменат маршрута – ************************, със задачата – ******
и е посочено превозното средство, с което ще се извърши пътуването – с
международния камион. С оглед така издадените заповеди за командироване следва
да се счете, че в календарните дни на командировката са включени и дните за
пътуване, ето защо съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му,
с което е констатирало, че в описаните периоди на командировка не се включват
дните на заминаване и връщане, и че парите за командировъчни следва да се
увеличат с по 2 дни за отиване и връщане при всяка командировка.
Международните превози се извършват при спазване на
определени изисквания относно организацията на времето за управление, залегнали
в Регламент (ЕО) № 561/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март
2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, като тези правила са транспонирани в
българското законодателство чрез разпоредбата на чл. 78 от Закона за
автомобилните превози. Когато превозът попада в хипотезите, уредени от
въпросните актове, дневната му продължителност не може да надхвърля 9 часа (с възможност
да бъде удължена не повече от два пъти седмично до 10 часа), като след
управление от 4 часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка от минимум
45 минути. Водачът ползва също дневни и седмични почивки, като дневната почивка
е 11 часа, а по изключение – 9 часа, което следва да се компенсира с равностоен
период на почивка. По отношение на претенцията за извънреден труд същият е
неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява
такъв реално да не е полаган, както за
периода снет от дигиталната карта, така и за останалия период, доколкото
от показанията на св. не се установяват обстоятелства, от които да се направят
изводи, както за времетраенето на превозите, така и за общия пробег, не става
ясно през каква част от денонощието е управлявал и през каква е почивал ищеца.
Отделно от това международните превози, осъществявани от ищеца, са при единична езда, като свидетелите не се явяват
преки очевидци на курсовете на ищеца, така че няма как да добият впечатление
относно времетраенето на продължителността на работното време на ищеца.
Относно претенциите на ищеца относно заплащането на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 904,50 лева, на
обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 440 лева и мораторни
лихви върху тези суми, се установява същите да се дължат на ищеца, тъй като са
били начислени от работодателя, но не са платени. Ответникът е релевирал възражение за прихващане за сумата от
3 582,78 лева и такова е било прието от съда, като същото е основателно и
се подкрепя от заключенията на в. л., които са констатирали надплатени суми от
работодателя към работника, ето защо с оглед основателното възражение за
прихващане, исковете за заплащане на обезщетенията и мораторни
лихви за забава върху обезщетенията ще се отхвърлят, поради прихващане.
Относно предявения иск за поправка на основанието,
съдът го намира за основателен, доколкото и самият ответник не отрича, че
трудовият договор е прекратен на осн. член 327, ал.
1, т. 2 от КТ.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва
да е извършил такива в размер на 1200 лева платено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете на същия се следва сумата от 171,
42 лева – разноски съразмерно с
уважената част от исковете /един от седем предявени иска/.
Ответникът претендира разноски по делото, които
съдът констатира в размер на 90 лева за вещо лице по допусната от съда ССЕ, касаеща отхвърлените искове за командировъчни и извънреден
труд, като следва да му се присъдят разноски от 90 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата
на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 80 лева по иска по член чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.А., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. ***********, против „РЛД Транс“ ООД с ЕИК ********* искове за заплащане на
420 лева- трудово възнаграждение за м.
април 2015г., 420 лева- ТВ за м. август
2015г., 420 лева- ТВ за м. януари 2016г., 420 лева- ТВ за м. май 2016г.,
420 лева- ТВ за м. септември 2016г, 460 лева- ТВ за м. януари 2017г., 200 лева
ТВ за м. февруари 2017г.; мораторна лихва за ТВ за м. април 2015г. за периода от
11.05.2015г. до 20.04.2017г. в размер на 83,02 лева; мораторна
лихва за ТВ за м. август 2015г. за периода от 11.09.2015г. до 20.04.2017г. в
размер на 68,66 лева, мораторна лихва за ТВ за м. май
2016г. за периода от 11.06.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 36,63 лева, мораторна лихва за ТВ м. септември 2016г. за периода от
11.10.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 22,64 лева; сумата от общо 4200 лева-
командировъчни пари в размер на 200 лева на месец за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и
месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и
декември на 2016г.; сумата от общо 2100 лева- представляваща сбор от дължимо
възнаграждение за полаган извънреден труд в размер на 100 лева за 20 ч.
извънреден труд за всеки месец, отнасящ се за месеците януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на
2016г.; сумата от общо 2100 лева,
представляваща сбор от дължимо възнаграждение за полаган нощен труд в
размер на 100 лева за 20 ч. нощен труд за всеки месец януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на
2016 г.; сумата от 430 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 20 дни за 2015г.; сумата от 430 лева- обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2016г.; сумата 44,50
лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за
2017г., както и сумата от 440 лева- обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
като неоснователни, а исковете по чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 от Кодекса на
труда – като погасени чрез прихващане със сумата от 3582,78лв. – надплатени
суми за командировъчни пари за процесните месеци.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на вписаното в трудова книжка на ищеца Г.Д.А., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. ******* основание
за прекратяване на трудовото правоотношение като вместо посоченото такова по
чл. 327, т. 1 от КТ да се счита основание за прекратяване на трудовото
правоотношение чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „РЛД Транс“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Г.Д.А.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. *****,
разноски от 171,42 лева /сто
седемдесет и един лева и 42ст./ - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. ********* да заплати на „РЛД Транс“ ООД с ЕИК
********* разноски от 90 лева
/деветдесет лева/ - разноски за експертизи.
ОСЪЖДА „РЛД Транс“ ООД с ЕИК ********* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 80 лева / осемдесет лева/ - държавна
такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –Пловдив в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ