№ 39
гр. Свищов, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20214150200264 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Земеделския производител (ЗП) М. ИВ. П.,
ЕГН: **********, с. *, срещу Наказателно постановление (НП) № 589216-
F610717/26.07.2021 г. на НАП (НАП), Териториално Дирекция (ТД) – гр.
Велико Търново, с което й е наложена административна санкция в размер на
1 000 лв. В жалбата се твърди, че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални
нарушения: неправилно подвеждане на фактите под правната норма, липса на
точно и ясно описание на нарушението, неправилна квалификация на
нарушението в НП. Моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП, а в условията на
евентуалност – да намали наложената глоба – на 250 лв., тъй нарушението
било маловажен случай и извършено за пръв път, а и жалбоподателката не
била търговец, а е ЗП. Претендират се и разноски.
В о. с. з. НАП, ТД – гр. Велико Търново заявява, че процесната жалба е
неоснователна и моли СвРС да остави същата без уважение. Претендират се и
разноски, като се прави и възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на жалбоподателката.
Свищовският районен съд намира, че процесната жалба е подадена
от легитимирана за това страна, и то в срок; освен това е редовна и
допустима. Разгледана по същество, жалба е основателна.
По фактите:
ЗП М. ИВ. П., регистрирано по ДДС лице, не е изпълнила задължението
си да отрази в дневник продажби и СД издадения от нея протокол №
1
**********/09.10.2021 г. (л. 9 от делото) с данъчна основа 2 688 лв. и ДДС
537.60 лв. по чл. 117, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 82, ал. 5 ЗДДС за покупка на
стоки по чл. 163а ЗДДС, посочени в приложение № 2 към същ. з. Доставчик е
бил „Л, а за доставка е била издадена фактура № **********/09.10.2020 г. (л.
10 от делото) в данъчния период за м. ноември 2020 г.
Неотразяването на това данъчно събитие в протокола на ЗП М.П. за м.
ноември 2020 г. е довело до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер
за същ. период в размер на 537.60 лв. ЗП М. ИВ. П. е отразила процесното
данъчно събитие в дневника за продажби и СД в по-следващия данъчен
период от м. декември 2020 г. (видно от СД с вх. № 04001830665/14.01.2021
г., л. 12 от делото), вместо за м. октомври (видно от СД с вх. №
04001819051/12.11.2020 г., л. 11 от делото). (Това обстоятелство следва и от
Дневници за продажби на ЗП М. ИВ. П. за период м. октомври 2020 г. и м.
декември 2020 г., л. 13 от делото).
За установяване на това нарушение по чл. 124, ал. 2 ЗДДС е бил
съставен АУАН № F610717/05.05.2021 г. от П. В. П. с разписка за връчване на
ЗП М.П. от 05.05.2021 г. (л. 8 от делото). Въз основа на същия АУАН е било
издадено НП № 589216-F610717/26.07.2021 г. от Директора на ТД на НАП, гр.
Велико Търново И.С.З, ведно с разписка за връчване на ЗП М.П. на 22.10.2021
г. (л. 6-7 от делото). С това НП на жалбоподателката е наложено
административно нарушение „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.
53, ал. 1, във вр. с чл. 27 ЗАНН и чл. 182, ал. 2 ЗДДС. Директорът на ТД на
НАП, гр. Велико Търново И.С.З е бил овластен за това със Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на Централното управление на НАП (л. 15 и сл. от делото).
По довод от противното на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не се налага съдът
да излага съображения защо кредитира едни или други доказателствени
средства: всички те установяват по безпротиворечив и несъмнен начин така
възприетата фактическа обстановка.
По правото:
СвРС счита, че процесното НП № 589216-F610717/26.07.2021 г. от
Директора на ТД на НАП, гр. Велико Търново И.С.З е материалноправно
незаконосъобразно. В него не е посочено ясно, че ЗП М. ИВ. П. е нарушила
разпоредбите чл. 124, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 1 ЗДДС. Напротив, в НП е
установено, че нарушението по чл. 124, ал. 3 ЗДДС се наказва със санкцията
на чл. 182, ал. 2 ЗДДС. Това е така, защото жалбоподателката е пропуснала да
отрази в дневник продажби и СД издадената от нея фактура от 09.10.2020 г. за
периода за м. октомври 2020 г., както и в следващия период за м. ноември
2020 г. Отразяването на фактурата е направено от нея едва за периода на м.
декември 2020 г.
При това положение нарушението на ЗП М. ИВ. П. следва да се
квалифицира по общия състав чл. 124, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 1 ЗДДС, а
не по привилегирования състав на чл. 124, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 2 ЗЗДС,
както неправилно е направил АНО. За да се приложи привилегирования
2
състав, необходимо е отразяването да е било направено в следващия данъчен
период, т. е. в този за м. ноември 2020 г., но в процесния случай ЗП М. ИВ. П.
е направила това в по-следващия период – този за м. декември 2020 г. (В
подобен смисъл са и р. № 25.05.2015 г. по а. н. д. № 10163/2015 г. и р. №
20.04.2015 г. по а. н. д. № 10120/2015 г. на Административен съд – гр. Велико
Търново.)
Правната норма е единство от трите й съставни части – хипотеза,
диспозиция и санкция. Трите елемента на правната норма може да се намират
в различни разпоредби на един нормативен акт или дори в няколко отделни
нормативни акта, но те винаги съставляват една правна норма. Ето защо АНО
е длъжен да даде точна квалификация на относимите разпоредби, чието
нарушение е застрашено с наказание. За тази цел АНО трябва да посочи в НП
както разпоредбата, от която се извлича хипотезата и диспозицията на
правната норма, от които се извлича съответното противоправно поведение
на дееца, но така и също и разпоредбата, с която се санкционира (наказва)
това деяние.
Допускайки разминаване между правната норма, която, действително,
санкционира деянието на жалбоподателката в случая: чл. 124, ал. 2, във вр. с
чл. 182, ал. 1 ЗДДС, и правната норма, която е посочена като такава НП: чл.
124, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 2 ЗДДС, АНО е допуснал разминаваме между
установените факти и съответстващите им материално-правни изводи.
Настоящият съд не би могъл да преквалифицира нарушението на
жалбоподателката от привилегирования състав на чл. 182, ал. 2 ЗДДС по
общия – по-тежкия – състав на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, защото по този начин би
влошил положението й (арг. от чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК), т. е. би приложил
закон за по-тежко наказание, което е недопустимо за пръв път във въззивното
производство пред СвРС.
Прочее НП следва да бъде отменено като материално
незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК в размер на 300 лв.
за адвокатско възнаграждение. СвРС намира, че възражението на НАП, ТД –
гр. Велико Търново за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено на ЗП М. ИВ. П., е неоснователно. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН
адвокатското възнаграждение, което се присъжда на страната за процесуална
защита по а. н. д., не би могло да бъде по-малко от това, определено по чл. 36
ЗАдв. Минималното адвокатско възнаграждение по а. н. д. при обжалване на
административно наказание „глоба“ от 1 000 лв. е фиксирано в минимален
размер от 300 лв. – арг. от чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, изд. на основание чл. 36,
ал. 2 ЗАдв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Свищовският
3
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 589216-F610717/26.07.2021 г.
на НАП, ТД – гр. Велико Търново , с което на ЗП М. ИВ. П., ЕГН:
**********, с. *, е наложена административна наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв., като материалноправно незаконосъобразно.
ОСЪЖДА НАП, ТД – гр. Велико Търново, да заплати на ЗП М. ИВ.
П., съдебноделоводни разноски в размер на 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4