№ 38
гр. С., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230201499 по описа за 2024 година
Производството е по повод жалба на М. К. К. против наказателно
постановление № 24- 0804- 008882/05.11.2024 г., издадено от НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОД МВР С., сектор "Пътна полиция" С., с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 183, ал.
4, т. 10 от ЗДвП наказание "Глоба" в размер на 50 (петдесет) лева, и са му
отнети общо 12 к. т. на основание Наредба №Із- 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Районната прокуратура своевременно призована не изпраща представител, не
взема становище.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено по отношение
на установеното нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител, дава становище по
жалбата в писмен вид.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 20.10.2024 г. полицейските служители, свидетелите М. В. и Ж. З.
изпълнявали служебните си задължения като осъществявали контрол на
правилата за движение по пътищата в общ. С.. Служителите на реда били
позиционирани на местостоянка на бул.“...........“ до Поделение №22220 срещу
........ . В 19, 22 часа те спрели за проверка лек автомобил "Нисан" с
регистрационен номер ......... Водачът представил СУМПС.Свидетелят З.
установил, че на задната седалка на автомобила има дете, без системи за
обезопасяване, а именно детско столче. Водачът бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" с фабр. номер
№ARRD- 0034 като уредът отчел 0 промила алкохол.По сведения от водача
детето на задната седалка е негова дъщеря на възраст 9 години, ръст 146см. и
тегло около 30кг. Свидетелят З. установил, че видимо детето отговаря на
видима възраст от 9 години.
1
Свидетелят З. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 137б,
ал. 1 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. М. В. се
подписал при съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение. Жалбоподателят вписал в акта, че няма
възражения.
Депозирано било на 25.10.2024 г. от жалбоподателя К. писмено възражение, до
НАЧАЛНИК сектор "Пътна полиция" при ОД МВР С.. В него жалбоподателят
изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на
административно нарушение, като обяснил, че при така посочената
фактическа обстановка не счита, че е нарушил разпоредбата на чл. 137б, ал. 1
от ЗДвП, тъй като разпоредбата се касае за системите за обезопасяване на деца
в зависимост от теглото, а не конкретно нарушение по ЗДвП. Позовал на
определеното в разпоредбата на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП, като вероятно
нарушена. Но обяснил, че детето му тренира лека атлетика и е с особен режим
на хранене поради което преценката по време на проверката е субективна по
отношение на килограмите и ръста, а и детето му е било с обезопасителен
колан. Поискал е от АНО да приложи чл.54 от ЗАНН и да не му наложи
наказание.
Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от
актосъставителя Ж. З.. Въз основа на извършената проверка била депозирана
докладна записка от мл.автоконтрольор в група „ОДПКПД“ до Началник
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- С.. В докладната записка били
обсъдени всички възражения и обяснения на жалбоподателя по представеното
от него възражение и било изразено мнение, че изтъкнатите причини във
възражението на жалбоподателя не следва да бъдат приети и същите са
неоснователни, а актосъставителят правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за извършените от него нарушения.Като не са налице
основанията за прилагане на чл.8, чл.28, ал.1 и чл.54 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
впоследствие началникът на група в ОД МВР С., сектор "Пътна полиция" С.
възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му наложил
наказание "Глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 137б, ал.
1 от ЗДвП, и му отнел общо 12 к. т. на основание Наредба №Із- 2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели М. В. и Ж. З. изцяло,
тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът констатира, че по отношение на оспореното от жалбоподателя
наказателно постановление с което е наказан за нарушение на чл. 137б, ал. 1
от ЗДвП са допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление следва изрично да е описано
нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното
2
постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби,
които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе
под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. В разпоредбите на чл. 42 чл. 57 от ЗАНН са определени
кумулативни изисквания, относно съдържанието на съставените АУАН и НП,
наличието на които определят законосъобразност на издадените актове и
обуславят пораждане на установените правни последици – реализиране на
държавната репресия спрямо нарушителя. При издаване на АУАН и НП следва
да се изяснят всички въпроси обуславящи административно-наказателната
отговорност на дееца, като трябва да се установи обективната истина относно
деянието от фактическа страна. Необходимо е също така, в съдържанието им
да е налице единство по отношение на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и по отношение на неговата
правна квалификация като конкретен състав на административно нарушение.
В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба не съдържа
конкретно правило за поведение, нарушението на което да води до ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дееца. В разпоредбата на
чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП законодателят само е квалифицирал пет групи системи
за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени, без да е посочил фактически състав на обективирано
съставомерно поведение. В акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление е допуснато несъответствие между
фактическото и правното формулиране на нарушението и неправилно е
приложен материалния закон. Освен това следва да бъде допълнено, че в
обстоятелствената част на наказателното постановление е описано, че водача
превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV, като
не е посочено конкретно коя от петте хипотези на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е
нарушена. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на защита
на жалбоподателя и е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно чл. 137б, ал. 2 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца се
подразделят на два класа:
-пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с
осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои
случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват
чрез нейната вградена лента или ленти;
-непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца
и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с
обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или
задържа устройството, в което детето е поставено.
Не е ясно поради липса на посочени данни в обжалваното наказателно
постановление за какъв вид клас обезопасителна система като липсваща в
процесния случай става въпрос. При посочване на конкретното нарушение
административно-наказващият орган не е конкретизирал коя точно от
хипотезите на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП не е изпълнена от водача, за да бъде
санкциониран, което води до непълнота и неяснота на обвинението, а оттам и
до нарушаване на правото на защита на нарушителя, което е съществено
нарушение на процесуалните правила при реализиране на административно-
наказателната отговорност и води до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление в тази му част само на това основание.
Наказателното постановление следва да съдържа изрично посочените
реквизити по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в това число и законните
разпоредби, които са нарушени виновно. При наличие на предвидени
хипотези в конкретната правна норма, за които водачът на МПС носи
административно-наказателна отговорност, задължение на АНО е да посочи
конкретната от тях, която е нарушена, за да се ангажира виновния за
3
нарушението водач.
Ето защо, съдът намира с оглед на доказателствата по делото, че
жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран с
административнонаказателна отговорност по чл. чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП,
като му е наложена глоба в размер на 50 лв. и са му отнети общо 12 контролни
точки за посоченото нарушение. Нарушението е ненадлежно описано и
подведено под съответната административно-наказателна материално-правна
разпоредба.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 137б,
ал. 1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на
децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 - за
деца с тегло под 10 kg; 2. група 0+ за деца с тегло под 13 kg; 3. група I - за деца
с тегло между 9 и 18 kg; 4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg; 5. група
III - за деца с тегло между 22 и 36 kg. Както в оспореното НП, така и в АУАН
не е отразено детето от коя група е, макар служителите видимо да са
определили, че детето е на 9г., с ръст около 146см., тежи около 30кг. съответно
не е посочено коя точка от разпоредбата е нарушена. Съгласно приобщената
по делото докладна и сведения е посочена разпоредбата на 137 б, ал. 1, т.5 от
ЗДвП предвид данните на детето снети по сведение от бащата по време на
проверката- на 9 г., с ръст 146 см и тегло от 30 кг. Тези обстоятелства и
анализът на нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП налагат извод, че в конкретния
случай следва да намери приложение изискването за ползване на система за
обезопасяване на деца, предвидена в нормата на чл. 137 б, ал. 1, т.5 от ЗДвП,
тъй като детето попада в именно III-та от посочените групи. АНО не е
посочил, че за същото следва да бъде използвана система за обезопасяване на
деца, предвидени в чл. 137б, ал. 1 т. 5 от ЗДвП. Предвид гореизложеното съдът
приема, че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно и следва да се уважи при приложението на
чл.38, ал.2 вр.ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Приложено е и адвокатско
пълномощно, от което е видно, че на К. се предоставя правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ
на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно
фактическата и правна сложност на делото.За да упражни правото си,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката не се нуждае от доказване. В конкретния случай
посочените предпоставки са налице, поради което на адв. С. Р. следва да се
присъди възнаграждание в размер на 150 лева, предвид че делото не се
отличава с висока фактическата и правна сложност.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24- 0804- 008882/05.11.2024 г.,
издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОД МВР С., сектор "Пътна полиция" С., с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е наложено на
основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП наказание "Глоба" в размер на 50
(петдесет) лева, и са му отнети общо 12 к. т. на основание Наредба №Із- 2539
4
от 17.12.2012 г. на МВР като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР С. да заплати на адвокат С. И. Р. АК-С., с адрес на
кантората в гр.С., Г.С.Раковски №1, офис №6, адвокатско възнаграждение за
оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска
помощ в размер на 150/сто и петдесет/лв.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5