№ 578
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500322 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл.418 ал. 4 от ГПК и е
образувано по частната жалба на М. Б. Т. от гр.*** против разпореждане
№ 89/28.01.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 43/2022 г. по описа на
Поморийския районен съд , с което е отхвърлено искането на частния
жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 т.10 ГПК –запис на заповед от 02.03.2019 г
Сочи се в частната жалба ,че разпореждането е
незаконосъобразно ,тъй като представеният по делото документ –запис на
заповед от 02.03.2019 г. –основание по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 10 от ГПК ,
представлява основание за възникване на вземането и се основава върху
редовен от външна страна документ .Счита се ,че не съществува соченото от
районния съд противоречие и неяснота в записа на заповед-същият е издаден
от юридическото лице – „Сияна мебел“ООД и е подписан от неговия
управител като издател Моли се за отмяна на разпореждането и уважаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение ,като делото
се върне на районния съд за издаването й .
След преценка на изложените в частната жалба съображения
и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частнага жалба е процесуално допустима-депозирана е от
легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния
1
едноседмичен срок по чл. 418 ал. 4 и чл. 275 ал. 1 ГПК .
Производството е било образувано по заявлението на М. Б.
Т.,с адрес - гр.*** ,чрез пълномощниците му – адв. С.Кацаров и В.Анестев ,за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ал. 1 т. 10 от ГПК и
изпълнителен лист против „Сияна мебел“ООД,представлявано от Димитър
Теодосиев Божанов –управител ,за сумата 12 000 лв. ,дължими въз основа на
издаден запис на заповед от 02.03.2019 г.Към заявлението е представен и
запис на заповед от 02.03.2019 г.
Като е приел ,че в представения запис на заповед се съдържат
неясноти ,тъй като не е ясно кое е лицето ,поело задължение за плащане –на
мястото на издадел се е подписал Димитър Божанов ,без да е посочено в
качеството му на управител на „Сияна мебел“ООД ли се подписва , или в
качеството на физическо лице ,а в записа на заповед е посочено ,че „Сияна
мебел „ООД се задължава ,първостепенният съд е направил извод ,че
документът – запис на заповед не е редовен от външна страна и се явява
негодно изпълнително основание ,поради което въз основа на него не може да
се издава изпълнителен лист въз основа на заповедно производство .Затова
молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение е била отхвърлена .
Разпореждането е неправилно .
Заповедното производство по чл. 410 и сл. от ГПК е
създадено с цел процесуална икономия и улеснено събиране на вземания от
страна на кредитора ,макар същото да не би следвало да се развива в
ущърб на длъжника ,който да бъде поставян само с едностранно посочване
от страна на кредитора в неизгодна позиция . Според възприетото
разрешение от закона и съдебната практика ,издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед
или друг менителничен ефект по смисъла на чл. 417 т. 10 от ГПК изисква
същият да е редовен от външна страна и да удостоверява изискуемо
подлежащо на изпълнение вземане .
От представения оригинал на запис на заповед по делото се
установява, че той е издаден на 02.03.2019 г. за сумата 12 000 лв., с падеж
30.12.2021 г. с издател ответното дружество-„Сияна мебел“ООД и поемател
М. Б. Т. . Подписан е от управителя Димитър Теодосиев Божанов.
По своя характер така издаденият запис на заповед е частен
2
диспозитивен документ. Той се ползва с формална доказателствена сила,
която доказва факта на изявлението и неговото авторство. Не обхваща други
данни и не е доказателство за вписаната дата, на която е издаден. За третите
лица частният документ има достоверна дата съгласно чл. 181 ГПК. В
посочената разпоредба са указани критериите за преценка достоверността на
датата, а трето лице по нейния смисъл е това лице, което не е участвало в
съставянето на документа и което може да бъде увредено от антидатиране на
документа. Издателят на записа на заповед е участвал при изготвяне на
документа и няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК.
Когато издателят на документа е юридическо лице и действа чрез своя
законен органен представител, действията на последния и последиците от тях
възникват директно за представлявания.
Представеният запис на заповед съдържа изискуемите реквизити по чл.
535 от ТЗ - той е в предписаната от закона форма, с определен падеж,
настъпил преди издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната
клауза "без протест" кредиторът е бил освободен от задължението да извърши
протест поради неплащане. С оглед на горното настоящият съд приема, че
процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и
съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.Незаконосъобразни са
изводите на районния съд за недействителност на записа на заповед, от който
произтича претендираното парично вземане. Записът на заповед е издаден от
Димитър Теодосиев Божанов в качеството му на управител на „Сияна
мебел“ООД. Със същия е поето безусловно задължение за плащане на сумата
12 000 лв. на поемателя М.Т. при настъпване на точно определен падеж –
30.12.2019 г. Буквалният текст на записа на заповед не поражда съмнения
относно личността на издателя и посочва ясно лицето, поело менителничното
задължение - търговското дружество „Сияна мебел“ООД , представлявано от
управителя Димитър Божанов . Обстоятелството, че Димитър Божанов е
положил само един подпис под текста на документа е още едно
доказателство ,че се е задължил от името на търговското дружество в
качеството си на управител ,а и е ирелевантно за формалната редовност и
действителност на записа на заповед. Волеизявлението за менителнично
задължаване е направено от Димитър Божанов доколкото той е действал и в
качеството си на законен представител на управляваното от него търговско
дружество, подписът му за издател е напълно достатъчен, за да се счете за
3
изпълнено изискването на чл. 535, т. 7 ТЗ. Отсъствието на указание в текста
на записа на заповед относно начина на задължаване на издателя е
достатъчно ,за да се приеме ,че задължението е за търговското дружество /в
противен случай следваше да се впише ,че задължението се поема от
управителя и като физическо лице / .Непосочването на качеството на
подписалото записа лице не опорочава редовността и действителността на
менителничния ефект.Изричната законова уредба изключва необходимостта
издателят на записа на заповед ,ако действа като органен представител на
съответно търговско дружество , да сочи дали поема задължение за плащане
на определена парична сума и в лично качество като физическо лице , още
повече, че самият закон - чл. 535 ТЗ, не въвежда подобно изискване.Що в
записа не е вписано изрично ,че задължението се поема солидарно и от
физическото лице ,заедно с управителя на юридическото лице ,то следва ,че
задължението е поето от юридическото лице ,подписано от неговия
управител . Представеният в заповедното производство документ притежава
всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ, позволяващи да бъде
квалифициран като запис на заповед. Записът на заповед е действителен и
удостоверява валидното възникване на парично вземане за сумата 12 000 лв.
в полза на приносителя –частен жалбоподател към издателя на заповедта –
„Сияна мебел“ООД ,представлявано от нейния управител – Димитър
Божанов . Като е отрекъл действителността на записа на заповед по
съображения за несъответствие на съдържанието му с формалните изисквания
на чл. 535 ТЗ, районният съд е нарушил материалния закон и неправилно е
приел вземането за несъществуващо.
Затова разпореждането следва да бъде отменено и делото – върнато на
районния съд за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист ,както и за претендираните разноски в заповедното
производство ,включително и пред въззивния съд – в размер на 120 лв. –
платена държавна такса за въззивно обжалване на разпореждането .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане № 89/28.01.2022 г. постановено по ч.гр.д.
№ 20222160100043 по описа на Поморийския районен съд за 2022 г. ,с което е
отхвърлена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на М. Б. Т. ,род. на ********** г. в гр.*** ,ЕГН
**********,с адрес в България-гр.*** ул.*** № * ап.***/*** ,с пълномощник
адв. Веселин Анестиев ,адрес – гр.Поморие ,ул.“Симеон Стойков „ № 7
против „СИЯНА МЕБЕЛ“ООД,БУЛСТАТ *********,представлявано от
Димитър Теодосиев Божанов ,седалище и адрес на управление –
гр.Каблешково „,ул.“Климент Охридски „ 14 за сумата 12 000 /дванадесет
хиляди/лева ,дължими въз основа на документ по чл. 417 т.10 ГПК запис на
заповед от 02.03.2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата ,както и за
направените разноски заповедното производство пред районния съд в размер
на 690 лв. ,както и 120 лв. – платена държавна такса за частната въззивна
жалба и ВРЪЩА делото на Поморийския районен съд за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните вземания .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5