Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на деветнадесети януари 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №2325 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на във връзка с чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба на „Златни пясъци“ АД срещу Заповед № ДК-02-ВН-17/ 28.09.2021 г., издадена от началника на РДНСК Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ вр. чл. 57а, ал.3 от ЗУТ и заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) е наредено да бъде премахнат преместваем обект „Пицария Маринеро и барбекю“, находящ се в УПИ ІІ-за търговски комплекс, кв.-69, по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, с идентификатор 10135.513.253 по КК и КР на Община Варна, от собственика „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, на основание чл.57а, ал.4 от ЗУТ.
Ответната страна – началника на РДНСК Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактическите констатации и правни квалификации, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
С обжалваната Заповед № ДК-02-ВН-17/ 28.09.2021 г., издадена от началника на РДНСК Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ вр. чл. 57а, ал.3 от ЗУТ и заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) е наредено да бъде премахнат преместваем обект „Пицария Маринеро и барбекю“, находящ се в УПИ ІІ-за търговски комплекс, кв.-69, по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, с идентификатор 10135.513.253 по КК и КР на Община Варна, от собственика „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, на основание чл.57а, ал.4 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден въз основа на констативен акт № 16/02.06.2021г. съставен от служители на РДНСК Варна при извършена проверка в к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. От представените по образуваната административна преписка книжа и документи е установено, че имотът, в който е поставен преместваемият обект е част от територията на к.к. „Златни пясъци“, определен за селищно образувание с национално значение с Решение №45/25.01.2005г. на МС на Р България. От скица № 15-771903-23.08.2019г. на СГКК Варна е констатирано, че ПИ 10135.513.253 по КК и КР на община Варна е собственост на „З.П.“**, съгласно АДС /частна/ № 1216/11.09.1998г.
Констатирано е, че в УПИ ІІ -за търговски комплекс, кв.69, по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.Варна, с идентификатор 10135.513.253 по КК и КР на Община Варна е поставен преместваем обект – „Пицария Маринеро и барбекю“, южно от ресторант „Амфора“. Пицария „Маринеро“ е изпълнена с метален скелет и стъклени витрини, многоскатен покрив от метална конструкция с обшивка от талашитени плоскости и покритие „ондулин“. Приблизителната площ на обекта е изчислена на 26кв.м. Посочено е, че обекта не е трайно прикрепен към терена и може да бъде премахнат без нарушаване на целостта му или на наличните настилки. Констатирано е, че към момента на проверката обекта не се ползва. Установено е, че обекта е поставен без разрешение за поставяне и без схема за поставяне, първото от които е следвало да бъде издадено от главния архитект на Община Варна, а схемата да бъде одобрена от министъра на туризма. Констатирано е нарушение на чл.13, ал.3 от ЗУЧК. Поставянето на преместваемия обект в нарушение на закона е установено от служители на РДНСК – Варна при извършена проверка на място. Проверката е разпоредена с писмо на ДНСК, с приложено към него разпореждане изх.№ 100/2021г. – ІІ от 19.02.2021г. на Върховна административна прокуратура на Р България, отдел „Надзор на законност“. Констатирано е, че собственик на преместваемия обект е „Златни пясъци“ АД. Проверката е извършена в отсъствието на собственика на имота и обекта.
Със съставянето на констативен акт №16/02.06.2021г. е сложено началото на административното производство по чл.57а от ЗУТ вр. чл.13, ал.6 от ЗУТ за премахване на обекта. Констативен акт №16/02.06.2021г. е съобщен на собственика на обекта на 24.06.2021г..
Постъпило е възражение, в което собственикът на обекта е релевирал довод, че обекта не представлява преместваем такъв и е цитирал разпоредбата на §5, т.80 на ДР на ЗУТ и е направил извод, че премахването му не е по реда на чл.57а от ЗУТ.
Възражението не е уважено от административния орган на следните съображения: с възражението не се променят направените от служителите на РДНСК Варна констатации, не са представени доказателства за законосъобразното поставяне на преместваемия обект в УПИ ІІ-за търговски комплекс, кв.69, по плана на к.к.“Златни пясъци“, гр.Варна, с идентификатор 10135.513.253 по КК и КР на Община Варна. Цитирана е в цялост посочената от дружеството дефиниция на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Представени са от началника на РДНСК Варна в хода на съдебното производство АДС №1216/11.06.1998г. за собственост върху поземления имот и скица на временните съоръжения одобрена от Министерството на туризма.
В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена в частите в които са изложени констатации и не кредитира в частите в които са цитирани правни норми.
Съгласно заключението по СТЕ, вещото лице след направен оглед на място е констатирало, че обекта е ситуиран южно от ресторант „Амфора“, в план - с неправилна форма, носещата му конструкция е стоманена, от кутиеобразни профили заварени помежду им. Стените са с алуминиева стъклена дограма, с частично покритие от плоскости имитиращи камък на височина около 1.00м. от терена. Покривът е многоскатен, покрит с ОСБ и Бардолин. Колоните са замонолитени към предполагаеми единични фундаменти, а теренът е покрит с щампован бетон.
Вещото лице е посочило, че след отделянето на обекта от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура същият може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде използван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Теренът около и под обекта е покрит с щампован бетон. При премахването на обекта не се изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята.
При преценката за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбите на:
чл.56 ал.1 т.2 ЗУТ „Върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности.“
§ 5 т.80 ДР на ЗУТ „По смисъла на този закон: „Преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.“
чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ „Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.“
чл.13, ал.3 от ЗУЧК „Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.“
Чл.13, ал.6 ЗУЧК „Преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.“
В разпоредбата на чл.57а, ал.1 т.1 до 8 ЗУТ изчерпателно са посочени основанията, осъществяването на които (по конкретно - на което и да е от тях) поражда правомощието по чл.57а, ал.3 от ЗУТ на компетентния орган, при условията на обвързана компетентност, да разпореди премахването на преместваемия обект.
Не се спори между страните, че обектът предмет на заповед №ДК -02-ВН-17/28.09.2021г. на началника на РДНСК Варна е поставен без разрешение на гл.архитект на Община Варна и без схема одобрена от министъра на туризма. Този факт се установява и от приложената от ответника схема (стр. 42 от съдебната преписка) одобрена от министъра на транспорта. Това обосновава извод, че обекта е поставен без да е спазена разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗУЧК и подлежи на премахване по реда на чл.13, ал.6 ЗУЧК вр. чл.57а от ЗУТ.
Спорът както е дефиниран от
доводите в жалбата и допълнително подадените молби е за вида на обекта – дали е
преместваем обект или строеж. Жалбоподателят сочи, че обекта не попада в
обхвата на дефиницията дадена в §5, т.80 от ДР на ЗУТ, т.к. площта на обекта и
конструкцията му не позволяват да бъде отделен от повърхността и да бъде
преместен в пространството така, че да не губи своята индивидуализация и /или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен и е
направен извод, че не е налице един от признаците, които характеризират
определен обект като преместваем съгласно закона.
Доводът на жалбоподателя относно вида на обекта, съдът преценява за неоснователен. В ЗУТ пръсната в няколко разпоредби се съдържа легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“ – арг. от чл.56, ал.1 т.1-3 ЗУТ и §5 т.80 ЗУТ. Съвместното им тълкуване определя „преместваемия обект“ първо чрез дейността на която служи поставянето му – в конкретния случай „търговска“ и второ чрез характеристиките му, начина на закрепване, възможността за отделяне от повърхността, за премесване в пространството и за последващото ползване.
Разпоредбата на §5 т.80 от ЗУТ не изисква всички елементи от състава й да са налице (с оглед използването при изброяването им на съюзите „и“ и „или“), а само част от тях, за да бъде определен обекта като преместваем. В конкретния случай няма твърдение на жалбоподателя, че обектът е строеж и, че по отношение на него са изпълнени изискванията на ЗУТ за строеж (дадени в легалното определение в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно което „"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.“ и за, които във вр. чл. 148 и сл. и чл. 141 и сл. ЗУТ се изисква разрешение за строеж), а и от данните по административната преписка и констатациите на вещото лице в заключението се установява, че обектът може да се отдели от повърхността, върху която е поставен (съгласно СТЕ обекта е закрепен чрез колони замонолитени към предполагаеми единични фундаменти и може да се отдели от терена, който е покрит с щампован бетон) и това няма да промени субстанцията и начина на ползване на земята, а самата конструкция може да бъде преместена и ползвана на друго място.
На горните съображения и констатации съдът приема, че кумулативно са налице юридическите факти - елементи от правопораждащия сложен фактически състав по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ вр. чл.13, ал.6 ЗУТ във вр. с чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, с които правните норми свързват издаването на заповед за премахване на преместваем обект. Административният орган обосновано е приел, че поставеният обект е преместваем и, че по отношение на поставянето му не са спазени изискванията на ЗУТ и на специалния закон ЗУЧК и в този аспект законосъобразен е изводът, че са налице законово регламентираните материално-правни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.
Заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Страните не са направили искания за разноски, поради което съдът не обсъжда и не присъжда такива.
Поради това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Варна, Х-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Златни пясъци“ АД срещу Заповед № ДК-02-ВН-17/ 28.09.2021 г., издадена от началника на РДНСК Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ вр. чл. 57а, ал.3 от ЗУТ и заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) е наредено да бъде премахнат преместваем обект „Пицария Маринеро и барбекю“, находящ се в УПИ ІІ-за търговски комплекс, кв.-69, по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна, с идентификатор 10135.513.253 по КК и КР на Община Варна, от собственика „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, на основание чл.57а, ал.4 от ЗУТ.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: