№ 6179
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505830 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Е.
С. Р. срещу Решение 14837 от 19.12.2022г., постановено по гр. д. № 24368/2022г. по
описа на Софийски районен съд, 35 с-в в частта, с която са уважени, предявените от
„Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за
периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. в размер 8368,40 лева, мораторна лихва за периода
16.07.2019г. - 06.10.2021г. в размер 1308,21 лева, цена на услугата „Дялово
разпределение“ в размер 41,59 лева за период 01.09.2018г. - 30.04.2020г., за които суми
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 59427/2021г. на СРС..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на логическото тълкуване на фактите и обстоятелствата по делото,; липса
на преценка на доказателствата в тяхната съвкупност; превратно тълкуване на фактите
по делото. Липсвали мотиви по размера на уважените суми. Присъдената главница
била нереална за период от две години. Не било съобразено оспорването на исковете и
по основание и по размер и не била съобразена изтекла погасителна давност.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
1
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната му част.
При проверка на неговата правилност въззивния съд е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна
по следните фактически правни съображения:
Неконкретизирани са оплакванията в жалбата за нарушения при тълкуване на
факти и обстоятелства. Не става ясно кои факти и обстоятелства СРС е тълкувал в
нарушение на правилата на логиката. Същото важи за оплакването досежно
тълкуването на доказателствата.
Невярно е оплакването за липса на мотиви досежно размера на сумите.
Размерът им не е оспорван. Видно от отговора на исковата молба, депозиран във
формата и по образец на възражение по чл. 414 ГПК на л. 45 от делото жалбоподателя
е оспорил наличието на облигационно отношение, което е оспорване на наличието на
правно основание, но не и на размера на претендираните суми. Оспорването да са
получавани фактури и като следствие невъзможност да си плаща е твърдение за забава
на кредитора съответно липса на забава за жалбоподателя, а не оспорване на размера.
Отделно, твърдение, че не се плаща поради неполучаване на фактури е несъвместимо с
твърдението, че липсват облигационни отношения. Освен това с определението по чл.
140 ГПК СРС е отхвърлил исканията на ищеца за допускане на експертизи за
определяне на количеството на ТЕ и нейната стойност, като е приел, че те не са спорни
между страните, а ответника-жалбоподател не се е явил в ОСЗ в което е обявен
доклада за окончателен и така е загубил възможността да оспорва размера на
претенциите, досежно количеството и стойността на ТЕ.
Правилно СРС е приел наличие между страните на облигационно отношение за
процесния период. Доказва се от договора за продажба на л. 56 от делото на СРС,
Нотариалния акт на л. 18-19 и удостоверенията за наследници, че ответника е
придобил 1/3 от имота още през 1989 по договора за продажба на държавен имот.
Другите 2/3 са придобити от неговите родители, а след смъртта им са наследени от
него и сестра му с по 1/3, след което по дарение от сестра му е придобил нейната 1/3
част. Няма оспорване имота да не е топлоснабден.
Собственика е презюмиран купувач по договор за продажба на ТЕ съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС ТР 2/2017г на ОСГК на ВКС.
Оплакването за нереален размер на разпределена му ТЕ е неоснователно.
От представените от ТЛП (дружеството извършвало дялово разпределение)
2
документи на л. 60-61; 65-66, неоспорени от ответника, се установява, че ответника е
отказвал да осигури достъп за отчет на уредите за дялово разпределение за процесния
период.
При това положение съгласно действалата нормативна уредба (НАРЕДБА № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването) ползваната в имота ТЕ правилно е била изчислена от ТЛП (видно
от представените изравнителни сметки също неоспорени) на база брой потребители за
БГВ и на база инсталирана мощност на отоплителните тела и максимален специфичен
разход за сградата-. (чл. 69, ал. 2, т. 2, пр. последно и чл. 70, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с т. 6.5
от приложението към НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. и чл. 69, ал. 2, т. 2, пр.
последно и чл. 70, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. т. 6.5 от приложението към НАРЕДБА № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г)
Посочените разпоредби на двете наредби имат санкционен характер за
неизпълнение на задължението да се осигури достъп за отчет и проверка на уредите за
дялово разпределение на ТЕ между клиентите в сградите в режим ЕС каквато е и
процесната. Ответника сам се е поставил в невъзможност да се определи фактически
ползваното количество ТЕ в имота.
Частично основателно е възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 33 от приложимите ОУ на ищеца (публикувани във вестник
Монитор на 11.07.2016г. в сила от 12.08. 2016г.), приети като доказателства и
неоспорени, срокът за плащане на месечно дължимите суми е 45 дни от изтичане на
периода за който се отнасят. Следователно задължението за м.05.2018г. е станало
изискуемо на 15.07.2018г. и давност би изтекла за него на 15.07.2021г., но подлежи на
съобразяване чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.) съгласно който за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни
субекти. Поради което на основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период
срокът е спрял до отмяна на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР на
ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за
преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44
от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно тригодишният давностен
срок е спрял да тече през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е
продължил да тече от 21.05.2020 г. и в случая е изтекъл 22.09.2021г., а заявлението по
чл. 410 ГПК (с което се прекъсва давността с оглед на спазения срок по чл. 415 за
3
предявяване на иска) е от 15.10.2021г.- след изтичане на давностния срок за вземането
за м.05.2018г.
Останалите вземания не са погасени по давност с оглед приложението на
посочения закон Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.).
Сумата за този месец се установява от неоспореното съобщение към фактура на
л. 20 и тя е 108.82 лева, която се приема и за реално потребена, тъй като видно от
изравнителната сметка (л.67-68) за периода м.05.2018г-м.06.2018г. сумата за БГВ е
319,86 лева (тоест повече от прогнозно определената от 217,64 лева за двата месеца).
Сумата която следва да се извади от уважения от СРС размер на главницата е 108,82
лева, тъй като допълнителното изравнително вземане възниква след изготвянето на
изравнителните сметки през 2019г. и не е погасено по давност.
Поради погасяването на тази сума по давност на основание чл. 119 ЗЗД не се
дължи мораторна лихва върху нея за процесния период, която изчислена от съда с
помощта на софтуерна компютърна програма е в размер 24,60 лева, която сума следва
да се приспадне от уважения от СРС размер на иска за лихви.
За посочените погасени по давност суми решението на СРС подлежи на отмяна,
а исковете на отхвърляне. В останалата обжалвана част решението на СРС е правилно
и следва да се потвърди.
Въззивникът не е искал разноски за въззивното дело.
За първата инстанция решението, с което в негова тежест са присъдени
разноски следва да се отмени над размера от 386,75 лева (който съответства на
уважената с оглед на въззивното дело част от исковете от 99 %) и над размера от
241,88 лева за заповедното производство (ч.гр.д. 59427/2021г.).
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 14837 от 19.12.2022г., постановено по гр. д. № 24368/2022г.
по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, в частта, с която е уважен над сумата от
8259,58 лева до пълния размер от 8368,40 лева (тоест за сумата от 108,82 лева) и за
периода - м.05.2018г., предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *******
СРЕЩУ Е. С. Р. с ЕГН ********** иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ за
установяване дължимост на цена на доставена топлинна енергия, КАКТО И В
ЧАСТТА, С КОЯТО е уважен над размера от 1283,61 лева до пълния размер от
1308,21 лева (тоест за сумата 24,60 лева) искът на „Топлофикация София“ЕАД
СРЕЩУ Е. С. Р. за установяване на дължимостта на обезщетение за забава ,
4
начислявано за периода 19.07.2019г.-06.10.2020г. върху главницата за топлинна енергия
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКЪТ на „Топлофикация София“ЕАД СРЕЩУ
Е. С. Р. за главница за цена на доставена топлинна енергия за сумата 108,82 лева и за
периода-м.05.2018г. като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ за сумата 24,60
лева искът на „Топлофикация София“ЕАД СРЕЩУ Е. С. Р. за установяване на
дължимостта на обезщетение за забава, начислявано за периода 19.07.2019г.-
06.10.2020г. върху главницата за топлинна енергия, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 59427/2021г. на СРС.
Отменя решението и в частта му по разноските, с която в полза на
„Топлофикация София“ЕАД са присъдени разноски за първоинстанционното
производство над размера от 386,75 лева и за заповедното дело (ч.гр.д. 59427/2021г.)
над размера от 241,88 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5