№………./……….1.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 11.01.2018 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1087 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД гр. Варна, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове срещу М.И.Р. и Е.П.В. *** за присъждане изискуеми
след предсрочна изискуемост вземания за главница, лихви и неустойка,
произтичащи от предоставен потребителски кредит.
По размяна на книжата: Исковата молба е редовна: съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Посочени са фактите,
на които ищеца основава претенцията си и са направени доказателствени
искания. В срока за допълнителна искова
молба ищецът е изложил становище по оспорването на документите.
Ответниците не са
намерени при призоваване на постоянен и настоящ адрес, не са установени трудови
или служебни правоотношения с работодатели или регистрирани търговци и
юридически лица. Книжата са връчени на назначен по реда на чл. 47 ал.6 ГПК
особен представител адвокат, който е оспорил претенцията и доказателствата в
срока за отговор и е направил възражение, за което е ангажирал доказателства. С
допълнителния отговор е предприето доказване на оспорена автентичност на
документи.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за предоставен от ищеца банков кредит, при договарянето на който
ответниците като съдлъжници са поели задължение за периодично заплащане на
вноски за погасяване на части от главница и лихва за ползването на сумата и са
се задължили да заплащат допълнително в случай на забава обезщетение в
конкретно посочен размер. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за изпълнение
на ищеца като изправна страна, предоставила сумата според уговорката на
кредитополучателя и допуснато просрочие от длъжниците. Страните са
правоспособни и дееспособни лица. Участващата в делото банка е регистриран търговец по реда на ЗТР, като правния му
статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ. Предявените искове са допустими.
По предварителните въпроси: Процесният кредит е банкова сделка,
съответно е приложима разпоредбата на чл. 286 ал.2 вр. чл. 1 т. 7 ТЗ и предмета
на спора следва да се квалифицира като претенция, произтичаща от търговска
сделка.
Предявеният размер
на главницата надхвърля 25000лв, което обосновава родова подсъдност на всички
съединени искове пред окръжен съд(чл. 104 т.6 ГПК). Възражения срещу местната
подсъдност не се предявяват. Авансово
дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на
иска, определена по стойност на претендираните вземания.
Представителната
власт на пълномощници на ищеца е надлежно учредена с пълномощно за всички
инстанции (л.27 и л. 67).
Ищецът не е посочил
начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, но доколкото основава
искане за реално изпълнение на доказателства, които съдържат номера на
разплащателната банкова сметка, а осигуряването на наличности в нея е уговорено
изрично като начин на погасявание на задължението, съдът намира, че това
допълнително съдържание на исковата молба( чл. 127 ал.4 ГПК) може да се извлече
от приложенията към нея. Съдът възприема
до изрично заявяване на друг начин на плащане като банкова сметка в
разпореждане на ищеца следните данни, посочени в договора: сметка на клиента в
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД 9 клон Варна, IBAN ***.
По
доказателствените искания: В
исковата молба са посочени като приложение писмени доказателства,
представляващи съглашения, в които ответниците са участвали, като авторството
им е своевременно оспорено.
Счетоводните
справки за движение по сметката на кредитополучателя са относими и допустими.
Поисканата от ответната страна счетоводна експертиза за
алтернативно отчитане на размерите на задълженията по процесния договор е
допустима с оглед предприета защита с възражение за давност, а събирането на
заключение за начина, по който са начислявани осчетоводените размери е
наложително и с оглед прилагане на императивни правила по почин на съда.
Доколкото
оспорените от ответниците частни документи сочат оспорващите страни като
издатели, следва да се допусне поисканата от тях графологична експертиза.
Искането за снабдяване с допълнителен сравнителен материал от НАП и НОИ не е
обосновано, с оглед доказана вече липса на регистрирани трудови договори и
участия в дружества от тези лица.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен
устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ предявени обективно и субективно съединени искове
на кредитор за присъждане на солидарно дължими предсрочно изискуема
главница, начислени възнаградителни лихви и договорено обезщетение поради
забава на изискуеми анюитетни вноски, със съответни обезщетения за забавеното
им плащане до окончателното погасяване на дълга.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи, в заверени по реда на чл. 183 ГПК
преписи към искова молба: Договор за
потребителски банков кредит „Експресо“ №631761/ 17.01.2014г. и приложен към
него погасителен план (л.6-17); справка за изпълнена част от погасителен план
(л.18-19), справка за движение по разплащателна сметка с отразени начислени и
погасени задължения в периода 17.01.2014 – 30.04.2014 (л.20-22), обратни
разписки за недостигнали до адресати пратки
(л.23-26).
ОТКРИВА производство
по оспорване на истинността на частни диспозитивни документи, представени от
ищеца, представляващи договор за потребителски банков кредит „Експресо“ №***/
17.01.2014г. и приложен към него погасителен план (л.6-17), чрез опровергаване
на автентичност на подписи на кредитополучател М.И.Р. и съдлъжник Е.П.В..
ДОПУСКА на осн. чл.
195 ал.1 ГПК съдебно-графологична(почеркова) експертиза с вещо лице
криминалист от състава на БНТЛ при РДВР (определено от ръководителя на
лабораторията), което след събиране на безспорен сравнителен материал от
образци на подписите на М.И.Р. и Е.П.В., налични в заявления и разписки за
получаване, съставени по повод издаване на лични карти, паспорти и СУМПС в ОД
на МВР – Варна и предоставени оригинали от ищеца да даде заключение за това
дали имената и подписите за кредитополучател и съдлъжник в Договор за
потребителски банков кредит „Експресо“ №***/ 17.01.2014г. и приложен към него
погасителен план (л.6-17) са изпълнени от тези две лица.
Задължава на осн. чл. 190 ГПК ищеца да представи за оглед на вещото
лице оригинали на оспорените документи, като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че при
неизпълнение на задължението за представяне на оригинали, преписите ще бъдат
изключени от доказателствата по делото и при разглеждането на въпроса за
автентичност на вече несъществуващи оригинални документи няма да бъде възлагана
тежест за доказване на истинността на лицето, чийто подпис е бил положени на
тези документи по чл. 193 ал. 6 ГПК (Решение № 79 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.
д. № 628/2009 г., II т. о., ТК).
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 200лв, вносими от ищеца ( на осн.
чл. 29 ал. 3 ГПК) в седмичен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на
оригиналите от ищеца, след поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
На осн. чл. 205 вр. чл.186 ГПК ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица - служители
в поделения “Български документи за самоличност” и „Паспорти и визи“ в ОД на МВР-Варна, съхраняващи оригинални
хартиени носители на заявления за издаване на лични карти, задгранични паспорти
и свидетелства за управление на МПС да предоставят за оглед на вещото лице
молби-заявления за издаване на документи за самоличност на М.И.Р. ЕГН ********** с документ за самоличност
ЛК *** от **.**.****г и Е.П.В. ЕГН ********** с документ за самоличност ЛК *** от **.**.****г
представляващи предмет на изследване като сравнителен материал по
графологичната (съдебно-почеркова) експертиза, при поискване от назначеното от
съда вещо лице, легитимиращо се пред длъжностите лица с издадено удостоверение,
в което е посочено настоящото задължение. Предупреждава длъжностните лица, че
при неизпълнение на това задължение, удостоверено с изявление на вещото лице,
ще им бъде наложена глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на 100 лв.
ДА се издадат на вещото лице съдебни удостоверения(освободени от д.т.),
които да го легитимират като назначен експерт по експертизата поставена с
настоящото определение на съда, в които удостоверения да бъде указано
задължението към длъжностните лица с предупреждението за отговорността им, към
които да бъдат приложени преписи от определението от допуснатата задача.
ДОПУСКА на осн. чл.
195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с
материалите по делото и след като извърши проверка на място в счетоводната
система на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД в поделение в гр. Варна, офис Владислав (на адрес: бул. Вл. Варненчик 92)
да даде отговор на следните въпроси:
1. предоставена ли е по разплащателната сметка, указана в договора за
кредит, съответно на уговорена цел (за собствени на кредитополучателя и
семейството му нужди) главницата по кредита в срока за усвояване.
2. съответстват ли периодично начисляваните като задължения на
кредитополучателя суми на дължимите вноски по погасителния план
3. променян ли е едностранно (с увеличаване или намаляване) първоначално уговорения лихвен процент от 8.9% (формиран от променлив БЛП и
фиксирана надбавка 3,15%), ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи
кога е извършена промяната и как е формиран приложимия лихвен процент: само с
промяна на БЛП ( като в този случай посочи дали промяната е съобразено с
уговорката в р. II,чл. 4.2.) или с
промяна на надбавката (като в този случай посочи дали промяната е съобразено с
уговорката в р. I чл. 8.3) или с промяна
и на двата компонента. Как всяка от промените се е отразила на общо дължимата
лихва и съответно дължимата анюитетна вноска.
4. Какъв е общия размер на внесените за погасяване на задълженията по
кредита суми. Съответства ли осчетоводяването на погасените с плащанията
задължения на уговорките за размера и падежа на вноските, уговорени по
съответните актуални размери според евентуални промени в погасителните планове
и реда за прихващане на изпълнението, договорен в р. II, чл. 8.7 от договора.
Кога е направена последната погасителна вноска по договора за
кредит.
5. Вещото лице да състави варианти на заключение за размера на
дължимите изискуеми вземания с отчитане на предсрочна изискуемост към дати 11.07.2018 (позоваване на право на предсрочна
изискуемост при предявяване на искова молба), и 18.09.2018г (редовно връчване на искова молба с изявление за
предсрочна изискуемост на кредитополучател и съдлъжник) с посочването им по
отделно по основание и съответен период
на начисляване, както следва:
· просрочена главница(
съответно с посочване от кои вноски от погасителен план е формирана, с
отграничаване на размера, формиран само от вноски след 15.07.2018г);
· договорна текуща
месечна лихва с пропуснат падеж като част само от вноски по уговорения
погасителния план с падежи в периода 11.07.2015г до 11.07.2018г; с допълнителни под-варианти по тази точка
при прилагане на договорна възнаградителна лихва от 8.9%годишно за период от
11.07.2015 до 11.07.2018г върху цялата ползвана сума, и само върху главницата по вноски след 15.07.2018г;
· наказателна лихва,
уговорена по р. I,
чл.9.1, начислени в периода 11.07.2015г до 11.07.2018г върху всички забавени анюитетни плащания (вкл.
вноските с падежи до 15.07.2018г) и с отграничаване на начисляване на същата
лихва за същия период само върху просрочени вноски след 15.07.2018г; с допълнителни под-варианти за тази точка,
като вместо договорената наказателна лихва се отчита законната лихва върху така
разграничените просрочени суми.
НАЗНАЧАВА за вещо
лице по допуснатата експертиза НАЗНАЧАВА
за вещо лице по допуснатата експертиза Ж Г Т (№ 156 от списък на вещи лица за
2019г на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв, вносими от ищеца в 1- седмичен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства по сметката и изплащането им на кредитополучателя, като при
неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно
удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен
за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му
бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
14.03.2019г от 9.00 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците им,
а вещите лица след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на
делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото
заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо
дали са се явили.
Проекта за устен доклад,
представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните, чрез пълномощници.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението за ищеца, чрез ю.к. П да са приложи преписа от допълнителен
отговор вх.38150 от 31.12.2018г.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за
устен ДОКЛАД
търговско дело номер
N1087 по описа за 2018 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №92 представлявано от Е Х и С С, ,
действащи чрез ю.к. П, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове срещу М.И.Р. ЕГН ********** и
Е.П.В. ЕГН ********** и двамата с
постоянни адрес ***, и двамата чрез назначен особен представител адв. Л. ***, за
присъждане на парични вземания за:
1. връщане на
предсрочно изискуема главница по договор за банков потребителски кредит в
размер на общо 47 942,24лв,
като сбор от частите за главница по всички падежирали вноски и вноски с падежи
след упражнено право на предсрочна изискуемост
2. плащане на
договорна възнаградителна лихва от 8.9% годишно, в общ размер от 12990,22лв начислен за период от
11.07.2015 до 11.07.2018г върху цялата ползвана сума по същия договор,
3. плащане на
наказателна лихва(обезщетение за забава), в общ размер от 2 155лв начислена за период от 11.07.2015 до 11.07.2018г върху
всички забавени анюитетни вноски с настъпил падеж по същия договор;
както и законната лихва върху
така претендраните суми, считано от предявяване на иска до окончателно
изплащане на сумите по сметка на кредитополучателя в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД
9 клон Варна, IBAN ***.
Ищецът претендира и определяне на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Твърденията на ищеца
са изцяло оспорени при формиране на защитната теза на ответниците, поради което
съдът не намира безспорни и ненуждаещи
се от изрично доказване обстоятелства.
Ищецът (търговска банка) твърди, че е предоставил на потребител сумата
от 48 000 лева, като срочен кредит за потребителски нужди със
съдържанието, изложено в подписаните от страните договор за кредит „Експресо“ №***
и приложен към него погасителен план от 17.01.2014г. Кредитополучателят и
задължилата се солидарно с него съдлъжница са поели задължение да заплащат
годишна лихва от 8.9% и допълнителен разход за лична застраховка „живот“ на
кредитополучателя, разпределени в погасителен план за целия срок на ползване на
кредита като равни месечни вноски. Допълнително е уговорено и обезщетение за
забавено изплащане на анюитетните вноски с настъпили падежи в размер, определям
като наказателна надбавка към лихвата в размер на 6 пункта върху забавените
задължения.
Ищецът, чрез юрисконсулт, посочва, че длъжниците допуснали забава в
плащанията като са били пропуснати всички вноски по главницата и лихвите след
частичното погасяване на първата с падеж 15.03.2014г. Такава забава била
уговорена в чл. 10.2 като основание за предсрочна изискуемост за цялата
главница, но тъй като изпратените до длъжниците изявления на банката за
позоваване на тази хипотеза не достигнали до тях, кредиторът претендира да е
уведомил кредитополучателя и съдлъжника за това свое едностранно действие с
предявяване на исковата молба. Всички
тези твърдени са спорни.
Ответниците, чрез особен представител, оспорват сключването на
договора, като сочат, че не са изразявали съгласие за такава сделка, а
писменото съглашение е неавтентично. Евентуално оспорват начислените задължения
за времето на забава като твърдят, че уговарянето на размерите на обезщетението
противоречи на нормативната уредба на потребителско кредитиране. Възразяват за
изсрочване по давност на анюитетните вноски с падежи до 11.07.15г, като се
позовават на тригодишна давност, обхващаща и лихвите и обезщетенията за забава
върху тях.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основната претенция като
осъдителен иск за присъждане на вземане, подлежащо на изпълнение, породено от
упражнено право на предсрочна изискуемост, чийто фактически състав е довършен
след предявяване на иска, но преди
доклада по делото. Твърденията за вече възникналото притезание на кредитора
квалифицират иска като претенция за изпълнение на договорно задължение, поето
от кредитополучател и встъпил в дълга съдлъжник за връщане на изискуема
главница, след упражнено потестативно право на кредитора да измени едностранно
договора като отмени занапред разсрочването на задължението на месечни вноски
по погасителен план. Съединени са претенции за заплащане на възнаградителната
лихва за ползване на кредита в рамките на договорения срок до изменението,
както и обезщетение за забава, уговорено в договора като наказателна лихва с
характер на мораторна неустойка.
Законови текстове,
уреждащи притезанието на ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи
договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл.
79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно
приложение биха имали общите норми на за валидността на договорите (чл. 26 ал.1
и ал. 4 ЗЗД), както и специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и
императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на
срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ
и чл.60, ал.2 ЗКИ). Доколкото предмет на делото е потребителско кредитиране
договорната свобода е допълнително ограничена от правилата за защита на
кредитополучателя и съдлъжника като потребители по Закона за потребителския кредит(редакция към
26.03.2013 г.) и общата императивна закрила
срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т. 5,
9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и
ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП). Тези закрилни норми ще следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В тази връзка съдът отчита уговорения в писмения договор
начин на формиране на приложимия лихвен процент, определяем по стойността на
променлив показател (БЛП) и надбавка в две алтернативи според начина на
осигуряване на плащанията по разплащателната сметка, клаузите по определяне на стойността на таксите и
променливата БЛП едностранно от кредитора въз основа на методика, оповестена на Интернет страница и
договорено уведомяване на потребителя за промяната, пораждащо право на отказ от
договора.
При издирване на
точното съдържание на императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване
на тези норми според духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в
националното право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща
страните-членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни клаузи в
договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и
че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били
индивидуално договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора).
Нормативната обща
уредба за уговаряне на срок в полза на една от страните( чл. 70 ЗЗД), съответно
и отпадане на преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията
за предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между страните.
Претенцията за
забава е основана на твърдения за предварително договорено по размер
обезщетение като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължимо след
допускане на просрочие на анюитетна вноска. Тези специфични белези съответстват
на характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като мораторна
неустойка. Този вид уговорки (допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се
покриват и от императивна забрана по чл. 33 ЗПК за договаряне на обезщетения за
просрочие над законната лихва.
Оспорването на
изявена от ответниците воля за договаряне представлява оспорване на
правопораждащ основанието за възникване на задължението фактически състав( чл.
10 от ЗПК и чл. 430 ал.3 ТЗ).
Възражението срещу
договарянето на наказателната лихва съдът квалифицира като позоваване на
противоречие с изрична забрана по чл. 33 ЗПК, представляващо основание по чл.
26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Възраженията на
ответниците за погасяване по давност, налагат квалификация по чл. 111 б. „б“ и
„ в“ ЗЗД по отношение на претенция за лихва и обезщетение за неизпълнение в
срок на договорно задължение. Това възражение може да се отнесе към главницата
само при обосноваване на характера й като периодично плащане. Критериите за
такава квалификация са изяснени в ТРОСГТК
3/2011 на ВКС.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на
спорните вземания, ищецът се е позовал на писмени доказателства, изходящи от
насрещните страни (договор за кредит с приложен погасителен план) и свои счетоводни
записвания. В тежест на кредитора е да докаже индивидуалното договаряне на
спорните клаузи, предоставящи право на банката да събира наказателна лихва като
обезщетение за забава, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита и оповестяването
на промени на референтния лихвен процент. За тези обстоятелства кредиторът е
представил писмен договор, чието автентичност е оспорена. Ищецът носи и тежест да установи настъпилия
след предявяване на иска факт, на който основава пораждането на предсрочната
изискуемост на дълга, но доколкото фактът представлява фингирано обстоятелство,
а фикционните предпоставки са съдопроизводствени действия, за тях не се налага
да се сочат допълнителни доказателства извън книжата по далото.
Оспорването е
изградено на твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради
което и потребителите не носят доказателствена тежест за конкретно посочени
факти. По откритото производство за оспорване на истинност на частния документ,
удостоверяващ съгласие на ответниците тежестта за доказване на неавтентичност
се носи от ответниците и те са ангажирали доказателства чрез проверка от вещо
лице въз основа на безспорно автентичен сравнителен материал.
Ответниците носят
тежест само за установяване на размера на погасени по давност парични
задължения, за което са ангажирали експертиза.
С оглед
необходимостта от прилагане на императивни норми, посочени в настоящия доклад
съдът предприема и събиране на доказателства по служебен почин, доколкото
преценката на счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл.
195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните
следва да докаже размера на направените от нея разноски, но доколкото и двамата
пълномощника не са договаряли възнаграждение не се налага представяне на
доказателства за размера на разходи, извършени по указания на съда по делото.
По възможностите да
уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед провеждането на производство в отсъствие на ответниците,
представлявани от особен представил съдът не намира за необходимо да указва
възможност за доброволно уреждане на спора.