Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди
и двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар
Румела Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело
№ 992/2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по
жалба на „Венков 82“ ЕООД с представляващ управителя Д.И.Р. срещу заповед
№93-ФК/19.04.2021г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка – запечатване за 14 дни на основание чл.186 ал.1 във връзка с чл.187 ал.1
от ЗДДС на търговски магазин – смесен магазин в гр.Варна, ж.к. „Младост“ ІІ
модул 45, стопанисван от жалбоподателя, заради неиздадена фискална касова
бележка за контролна покупка на стойност един лев, извършена на 18.04.2021г. в
нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ
във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва
заповедта като незаконосъобразна, твърдейки, че не е налице нарушение на данъчното законодателство, каквото е
посочено в нея. Смята, че липсва описание на нарушението и мотиви досежно определената продължителност
на срока на налагане на принудителната административна мярка. Изтъква, че същата
не съответства на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност по чл.6
от АПК. Иска отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът в
производството - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в молба с вх.№ 8378/04.06.2021г. оспорва жалбата като
неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Смята, че заповедта е законосъобразна и не съществуват
основания за нейната отмяна.
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 93-ФК/19.04.2021г. е била съобщена на „Венков
82“ ЕООД на 29.04.2021г., жалбата срещу нея е изпратена на 10.05.2021г., поради което е спазен срока на обжалване, срещу
акт подлежащ на съдебен контрол, пред надлежния съд и от лице с правен интерес
от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
При проверка на
18.04.2021г. в 14:03ч. в търговски обект – смесен магазин, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Младост“ ІІ, модул 45, стопанисван от „Венков 82“ ЕООД е
извършена контролна покупка на 1 брой кроасан на стойност един лев, заплатена с
една монета от 1 лев без да е издадена фискална касова бележка от работещото и
регистрирано в обекта фискално устройство. Органите по приходите са приели, че
това деяние представлява нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ
във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, за което наложили принудителна
административна мярка – запечатване на магазина за 14 дни и съставили акт за
установяване на административно нарушение № F 610666/29..04.2021г. Определената продължителност на принудителната
административна мярка от 14 дни, който е
половината от 30-дневния срок, предвиден в чл.186 ал.1 от ЗДДС. Във връзка с
размера на срока на запечатване е записано единствено, че е съобразен принципа
на съразмерност и срокът е съобразен с целеното преустановяване на
незаконосъобразни практики, без посочване на конкретни доводи и факти, които да
обосновават съответствието на марката на преследваната от закона цел, както и
без констатации за установени предходни данъчни нарушения, извършени от същия
търговец.
В съставения протокол
за извършена проверка от 18.04.2021г. не е отразена разлика между касовата
наличност от фискалното устройство и фактическата наличност. Липсва опис на
парите в касата. С приложения дневен отчет и касови бонове, административният
орган твърди, че на 18.04.2021г. в 14:03ч. не е регистрирана контролната му
покупка на стойност 1 лев.
Във връзка с разпореждане № 6282/17.05.2021
г. с указания до ответника, които са получени на 19.05.2021 г. и са свързани с
представяне на Вътрешните правила и установената практика при упражняване на
своята оперативна самостоятелност при прилагане на чл. 186 от ЗДДС, във вр. с
чл.118 ал. 1 от същия закон и постигане на целите на закона, както и доказателство
за тяхното публично оповестяване преди издаване на обжалваната заповед, във вр.
изискването по чл. 13 от АПК, в съдебното заседание на 30.06.2021г. съдът е установил, че доказателства
по приложението на чл. 13 от АПК не са представени от ответника. На основание чл.161 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК с
оглед обстоятелствата по делото, съдът е приел за доказан
факта, че такива правила, критерии и установена практика при упражняване на
оперативната самостоятелност на ответника не съществуват и съответно не са били
своевременно огласени публично, съгласно изискванията на чл. 13 от АПК.
Въз основа на
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Макар и издадена от компетентен
орган , оправомощен със заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изп.директор на НАП и
в установената от закона форма, обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради
нарушение на материалния закон по чл.6 от АПК, което представлява отменително
основание по чл.146 т.4 от АПК.
Принципът на
съразмерност по чл.6 от АПК е основополагащ правен принцип, който изначално е
свързан със справедливостта, като ценностно явление и основен елемент на
социалната и правна действителност. Цитираната разпоредба гласи: „Административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две
или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1,
2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да
се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.“.
Принципът на съразмерност
е залегнат в практиката на Съда на Европейския съюз и се числи към основните
принципи на правото на Европейския съюз – принципа на пропорционалност по чл.5
§4 от Договора за Европейския съюз, според който: „По силата на
принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не
надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите.“. Принципът на
съразмерност се следва стриктно и в практиката на Европейския съд по правата на
човека по тълкуването и прилагането на чл.6 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека
възприема разбирането, че принципът на пропорционалност/съразмерност изисква
държавните органи следва да постигнат справедливо равновесие между изискванията
на общия интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права
/решение от 23 септември 1982г. по дело Sporrongand Lonnrothv. Sweden/. Националните
власти трябва да докажат, че причината наложила намесата е относима и
достатъчна и предприетата принудителна административна мярка е пропорционална
на преследваните законни цели /решение от 2 октомври 2012г. по делото Йорданова
и Тошев срещу България по жалба №5126/05/ §46; решение от 24 .04.2012г. по
делото Йорданова и други срещу България, жалба №25446/06 §117, §118 и §123/.
Целта на закона
е отправната точки при преценката за спазване на принципа на съразмерност по
чл.6 от АПК /ал.5/, който е неразривно свързан с преследваната цел. В тази
връзка Конституционния съд на Република България в свое решение
№13/13.10.2012г. по к.д. №6/2012г. сочи, че целта на закона е особено съществен
негов елемент и трябва да бъде очертана точно и ясно, защото това има важно
значение при тълкуването на неясни законови разпоредби. Според практиката на
ЕСПЧ, ефективна правна регулация може бъде постигната само въз основа на ясен
закон с предвидимо правно действие.
Принципът на
съразмерност се разглежда и от българските съдилища като основен критерий за
начина, по който се преследва целта на закона, когато с издаването или
изпълнението на административния акт се засягат права, свободи или законни
интереси или се създават задължения. Следователно, нарушението на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК представлява несъответствие с целта на закона,
което е отменително основание по чл.146 т.5 от АПК.
Не е достатъчно
контролните органи на НАП да посочат само наличието на обществен интерес от
налагането на принудителната административна мярка, но са длъжни при определяне
на нейната продължителност да извършат преценка за наличие на равновесие между
публичните интереси свързани с отчитане на продажбите, проследяване на
реализираните обороти и данъчната дисциплина и личните интереси на търговеца за
свободна стопанска инициатива, за еднакви правни условия за стопанска дейност,
гарантирани в чл.19 от Конституцията на Република България. Съразмерността на
принудителната административна мярка се преценява въз основа на всички данни,
които трябва да бъдат събрани при проверката за конкуренцията между личните
и обществените интереси, като нейната продължителност не може да засяга
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на
целта на закона. Преценката за съответствието на определения срок на запечатване на търговските обекти
спрямо конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по
приходите в разглеждания случай. В
практиката си настоящия съдия-докладчик
е установил, че 14-15-дневен срок се определя, както при неиздаване на фискален бон за
покупка на стойност 50 стотинки, така и за неотчитане на продажба от 9 000
лева. Изборът на най-леката принудителна
административна мярка с оглед нейната продължителност не е въпрос на преценка
на административния орган, а негово задължение, чието неизпълнение води до
незаконосъобразност на акта му. Видно от текста на чл.6 от АПК,
административният орган е длъжен да обсъди законосъобразните възможности и да
мотивира избора си. Той не е сторил това и този негов пропуск представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила и
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
акт по чл.146 т.3 от АПК.
Друго нарушение
на административно-производствените правила при определяне срока на
принудителната административна мярка е липсата на данни по делото, от които да е видно, че административният
орган своевременно да е огласил публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му, каквито са изискванията на чл.13
от АПК.
Според правната
теория и практиката на СЕС и ЕСПЧ, принципът на съразмерност има превес над
правилността на административния акт. В случая със запечатването на търговския
обект за 14 дни за покупка от 1 /един/ лев и без установена разлика между фискална и
касова наличност, след като липсва преценка на контролния орган какъв срок бил
по-благоприятен и справедлив за постигане целта на закона, съдът счита, че
правата на търговеца, защитени от чл.19 от Конституцията на Република България
са несъразмерно засегнати със срок, който е половината от
законоустановения по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Целта на закона би могла да се постигне само с предупреждение към
търговеца, предвид прекалено ниската стойност на покупката – един лев.
Освен това, съдът
намира, че представените фискални бонове и дневен отчет не са достатъчни за
установяване по несъмнен начин неиздаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство за
покупката от един лев. Според проф.К.Л., принудителната административна мярка цели да премахне
условията, които способстват за извършване на правонарушения и по този начин да
възпрепятства извършването /или продължаването/ на нарушението или да подтикне
към активни действия за изпълняване на правните предписания. Принудителната
административна мярка играе изключително голяма общественополезна роля само,
ако е приложена спешно и ефикасно и би изпълнила успешно предназначението си,
ако е насочена към предотвратяване и преустановяване на административно
нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
него. В разглеждания случай, с налагането на обжалваната принудителна
административна мярка не се постига нито една от целите ѝ по чл.22 от ЗАНН, тъй като липсата на нарушение, което да бъде преустановено и
предотвратено опровергава законовата необходимост от налагане ѝ. Налагането на принудителна
административна мярка без извършено нарушение и без необходимост от предотвратяване
и преустановяване на административно нарушение, както и без
необходимост от предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такова, противоречи на цели по чл.22
от ЗАНН и води до незаконосъобразност.
Изложеното обосновава извода, че
жалбата е основателна и принудителната административна мярка е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. В жалбата и в молба с вх.№9449/23.06.2021г.
търговецът-жалбоподател не е поискал
присъждане на разноски, поради което
въпреки този изход на делото, такива не му се следват.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.146 т.3, 4 и 6
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№93-ФК/19.04.2021г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване за 14 дни на основание чл.186 ал.1 във
връзка с чл.187 ал.1 от ЗДДС на търговски магазин – смесен магазин в гр.Варна,
ж.к. „Младост“ ІІ модул 45, стопанисван от „Венков 82“ ЕООД, заради неиздадена
фискална касова бележка за контролна покупка на стойност един лев, извършена на
18.04.2021г. в нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във връзка
с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: