№ 4499
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Д. Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20241100512583 по описа за 2024 година
Производството е образувано е след отменително решение на ВКС,
постановено по гр.д. № 3660/2023г. по описа на Четвърто ГО, като делото е
върнато на СГС за ново разглеждане с указания по приложението на
процесуалния закон.
С решение от 12.10.2022г., постановено по гр.дело № 67393/2021г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за незаконно уволнението на Д. Г. Д. от длъжността „отчетник измерване на
уреди“ при „ЕЛЕКТРОЗАПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД,
извършено със заповед № СВ-ORD-96/12.10.2021г. и ищецът е възстановен на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност.
С решение от 28.11.2022г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 от
ГПК, е допълнено основното решение от 12.10.2022г., като ответникът
„ЕЛЕКТРОЗАПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД е осъден да заплати на
ищеца Д. Г. Д. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата
от 6 422, 61 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 16.10.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
1
изплащане.
Срещу двете решения са подадени в законоустановения срок въззивни
жалби от ответника „ЕЛЕКТРОЗАПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, в
които се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Излага, че наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на
процесното уволнение са неоснователни. Твърди, че при налагане на
наказанието работодателят е спазил изискванията по чл. 193 от КТ, чл. 195 от
КТ, наказанието било наложено в преклузивния срок по чл. 194 от КТ, както и
същото съответства на тежестта на извършеното нарушение. Изразява
несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал
с допустимите доказателствени средства, че ищецът е извършил вменените му
с процесната заповед нарушения. Сочи, че по делото са представени
множество писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, които
установяват по несъмнен начин извършените нарушения. Посочените в тях
обстоятелства били потвърдени и от разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели. Оспорват се и формираните изводи, че не е доказано
предаването на процесното мобилно устройство на ищеца за отчитане на
показанията на клиентите за изразходената от ел. енергия. Излага, че в
представените писмени обяснения служителят не оспорва факта, че
констатираните нарушения при отчитането на показанията на клиентите са
допуснати от неговия мобилен терминал, като ги обосновава с допуснати от
него грешки поради недоглеждане, с неправилна работа на терминала, с липса
на обхват на GPS спътник, със заслепяване и др., като не оспорва факта, че
тези грешни отчети са направени от него при използването на неговия
служебен терминал, който му е бил предоставен за изпълнение на служебните
му задължения. Оспорване на това обстоятелство не е било въведено
надлежно от ищеца в първоистанционното производство. Освен това
служителят не е заявил оспорване и на факта, че именно той е управлявал
служебния автомобил на посочените в уволнителната заповед дати, по
отношение на който били констатирани нарушения относно скоростта на
управление. В този смисъл счита, че обжалваното решение е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
включително и поради произнасяне по невъведени в исковата молба пороци
2
на уволнителната заповед. Изложени са подробни доводи и по приложението
на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, като е аргументирано становище, че
извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки, а съобразно
обстоятелствата, при които са извършени, сочат, че наложеното наказание е
съразмерно. По тези съображения е направено искане за отмяна на
постановените основно и допълнително решение, и за отхвърляне на
предявените искове.
Въззиваемата страна Д. Г. Д. оспорва подадените въззивни жалби като
неоснователни. Счита първоинстанционното решение /основно и
допълнително/ за правилно и обосновано като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материално-правни норми. Поддържа всички наведени в исковата молба
доводи срещу законосъобразността на процесната уволнителна заповед, а
именно: заповедта не била връчена по законоустановения ред, предвиден в чл.
195, ал. 2 от КТ; не била мотивирана съобразно изискванията по чл. 195 от КТ;
не били спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194
от КТ; не били спазени критериите по чл. 189 от КТ; ищецът не е извършил
вменените нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че представените
писмени доказателства не могат да служат за годно доказателство, което да
удостовери положителните факти, които са разпределени в доказателствена
тежест на ответника. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че същите
са частни документи, които не са подписани от служителя и не могат да му
бъдат противопоставени. По тези съображения е направено искане за
потвърждаване на обжалваните решения.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Между страните по делото няма спор, а и от представения трудов
договор и допълнително споразумение към него се установява, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът
заемал длъжността „отчетник измервателни уреди“ в дирекция „Мерене и
управление на данните“, направление „Отчитане на данните“, в регион
„Регион Плевен и София област“, район/ОЦ „Оперативен център Ловеч –
Враца“ и с месторабота гр. Тетевен.
3
По делото е представен протокол за извършени проверки на Д. Д. за
м.07. и м.08 2021г.; справка за работно време по терминал за Д. Д. за периода
от 03.02.2021г. до 21.06.2021г.; справка за отчетите с изключен GPS Агент на
02.02.2021г.; доклад от Е.Б. – координатор ОД, ОЦ – Ловеч-Враца до О.К. –
заместник-ръководител направление „Отчитане на данни“ за констатирани
нарушения от Д. Д. при извършена проверка на качеството на отчитане на
СТИ в ОЦ Ловеч-Враца в периода от 01.07.2021г. до 20.08.2021г.; доклад от
О.К. до ръководителя на Направление „Отчитане на данни“ - В. Г., в който са
описани констатирани при извършена проверка на качеството на отчитане в
ОЦ Ловеч, нарушения от страна на ищеца Д. Д. при работата с мобилното му
устройство, с потребителски № 5422 и начина на отчитане на показанията на
конкретно посочени СТИ; доклад от В. Г. до И.М. - директор на Дирекция
„Мерене и управление на данни“ за констатирани нарушения на трудовата
дисциплина, както и доклад от 31.08.2021г, изготвен от И.М. до
изпълнителния директор на ответното дружество за констатираните
нарушения.
Във връзка с констатациите в цитираните документи на ищеца е връчено
на 07.09.2021г. искане за даване на обяснения по изложените в доклада от
И.М. с вх. № СВ-DOС-2958/31.08.2021г. обстоятелства. Като приложение към
искането на ищеца е връчено и копие от цитирания доклад. В посочения
доклад са описани 20 нарушения в процеса на отчитане на показанията на
СТИ /с цитирани дати и конкретни часове/, в които GPS агентът на мобилното
терминално устройство служителя е било изключено. Описани са и шест
неправилни отчета за консумирана ел. енергия, въведени като показания в
мобилния терминал /индивидуализирани по дати, абонатен номер, данни за
дневна и нощна тарифа/, един от които касае 17 броя електромера от гр.
Тетевен. Вписано е още твърдение, че на 05.06.2021г. и на 07.08.2021г.
служителят е управлявал с превишена скорост служебен автомобил „Дачия
Дъстър“ с рег. № *********.
На 08.09.2021г. ищецът е депозирал писмени обяснения, в които е
посочил, че не е изключвал GPS агента на мобилното терминално устройство,
тъй като не знае как да извърши това, но дори и да е констатирано, това
вероятно е в резултат на липса на обхват, което не е по негова вина. По
отношение на констатираните грешки при отчитането на консумираната ел.
4
енергия е посочил, че „за това имам вина, но не е направено нарочно, а поради
недоглеждане или заслепяване“. За GPS координатите, снети от гр.София,
ищецът е заявил, че не може да обясни как е станало това, може би е имало
проблем в сателитната доставка, тъй като не може да е в София и да отчита
СТИ на друго място; относно отчета на 17 бр. електромери, находящи се в с.
Български извор, а отчетени от гр.Тетевен, заявява че „това също е
невъзможно“ и сигурно се дължи на мобилния терминал, с който извършва
работната си дейност. Направено е волеизявление, че никога не му е налагано
административно наказание за допуснати нарушения при управлението на
служебни автомобили.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със
заповед CB-ORD- 96/12.10.2021г. на двама члена на Управителния съвет на
ответното дружество, с която било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал.
1, т. 3 и т. 7 КТ /неизпълнение на възложената работа и законните нареждания
на работодателя/, чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. 1 КТ /злоупотреба с доверието на
работодателя/ и чл. 187, ал. 1, т. 10 /неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение/. Като фактически основания за
налагане на дисциплинарното наказание са посочени следните нарушения,
които могат да бъдат обобщени в три основни групи: 1/. 20 броя изключване
на GPS агента на мобилното терминално устройство при отчитане на
показанията на клиентите в период от 03.02.2021г. до 21.06.2021г.; 2/. 23 броя
неправилни отчети за консумирана електрическа енергия и въвеждане в
мобилния терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа в периода от
02.02.2021г. до 10.08.2021г. и извършване на това от разстояние, а не на място;
3/. шофиране на посочения в заповедта служебен автомобил с превишена
скорост на 05.06.2021г. и на 07.06.2021г.
За установяване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите О.К., изготвил един от докладите за
констатирани нарушения, и на свидетеля А.Ч. – ръководител ОЦ Ловеч-Враца.
Обстоятелството, че същите са служители на ответното дружество и имат
отношение към процеса по установяване на конкретните нарушения, вменени
5
като извършени от ищеца с процесната уволнителна заповед, не е достатъчно
за да разколебае тяхната достоверност при преценката им по реда на чл. 172 от
ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че техните показания следва да се
кредитират като пълни, отразяващи непосредствени възприятия относно
релевантните за спора обстоятелства и неопровергани от останалите
доказателства по делото. В практиката на Върховния касационен съд е
застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните
факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато
се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на
делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да
съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли
вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени
факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на
изложеното при преценка на показанията на разпитаните свидетели по реда на
чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Те не
са опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва
да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно
спорните факти.
От техните показания се установява въведеният в дружество ред и
правила относно организирането на работния процес на отчетниците
измервателни уреди, както и че отчитането на работата на мобилните
терминални устройства, на GPS координатите и изготвянето на отчетите е
напълно автоматизирано и се осъществява в централата на дружеството от
служител „Анализ на отчетите“ от системата „Май авис“, като всяко едно
действие на отчетника с терминалното устройство минава през тази система и
оставя следи. Установява се още, че всеки един отчетник в края на предходния
работен ден прави синхронизация с мобилното устройство, по което получава
работата за следващия ден, т.е. колко абоната, в кой регион трябва да отчете,
като тези задачи се получават от прекия ръководител.
Свидетелят А.Ч. изяснява, че отчитането на работата на мобилните
терминални устройства, на GPS координатите и целият процес на изготвянето
на отчетите е напълно автоматизирано и се осъществява в централата на
дружеството от системата „Май авис“, през която работят всички терминални
6
устройства. Установено е още, че представените от ответното дружество
справки и отчети /представляващи приложения към изготвените доклади/
представляват разпечатки /извадки/ от съдържащите се автоматизирани данни
в посочената система „Май авис“.
Свидетелите К. и Ч. изясняват и обстоятелствата относно връчването на
процесната заповед. В случая върху заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е направено удостоверяване от двама служители на работодателя –
свидетелите О.К. и А.Ч., че същата е връчена при отказ на 15.10.2021г. И
двамата свидетели в показанията си излагат непротиворечиви данни, че
начинът на връчване е именно посоченият – при отказ на служителя и в тяхно
присъствие.
Във въззивното производство е приета първоначална и повторна
съдебно-техническа експертиза. Съдът не кредитира заключението на
комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвената от вещите лица С.
С. и Т. Б., тъй като същата не е обоснована и не отговаря в пълнота на
поставените въпроси. От дадените в съдебното заседание, проведено на
30.01.2025г. пояснения, се установява, че вещите лица са изследвали данните в
системата „Май авис“ за период, различен от процесния – а именно за периода
31.10.2024г. до 05.11.2024г.
Заключението на повторната комплексна съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещите лица Р. и К., което не е оспорено от страните,
следва да се кредитира като пълно и обосновано. Същото е изготвено след
запознаване с функционирането на мобилното приложение „Май Авис“ и на
мобилното терминално устройство МС65. Констатирано е, че мобилният
терминал използван от дружеството е МС65 на фирма Zebra Technologies, Inc
и представлява мобилен компютьр, разработен специално като корпоративен
цифров асистент (EDA- enterprise digital assistant), за обработка на различии
видове данни - документи, баркодове, снимки, показания на уреди и др. на
място, отдалечено от офиса. Оборудвано е с процесор MSM Qualcomm 7627 с
работна честота 600 MHz. Памет 256 RAM/lGb и слот за SD карта до 32 Gb,
камера, четец на бар кодове, самостоятелен GPS модул, GSM модул, WiFi и
инсталирана операционна система Windows Mobile 6.5. Използваното
приложение “MyAVIS“ е разработено специално за отчитане на показания на
електромери, като се състои две части - Сървърна и Мобилно приложение за
7
терминалите за отчитане. Мобилните терминали ползват SIM карта на
мобилен оператор в частен APN /канал/ на дружеството. Мобилното
приложение за отчитане комуникира по GPRS през частния APN /канал/ с
“MyAVIS“ сървъра. Вещите лица са посочили още, че мобилното приложение
получава и предава данни от и на сървъра по време на синхронизация.
Синхронизациите са задължителни по няколко пъти на ден. Две от тях са
задължително сутрин при започване на работа, за получаване от отчетниците
работните задачи за деня, т.е. електромерите, на които трябва да отчетат
показанията. Установено е още, че администраторът на системата в
дружеството създава отчетен запис в системата, като всяко устройство се
регистрира с фабричен номер имената на служителя. Всеки потребител на
„MyAVIS“ има достъп в терминалното устройство само до данни и дейности,
които са му предоставени от сървъра при синхронизиране. В заключението е
констатирано, че в случая администраторът е създал запис в системата, като
мобилното терминално устройство е регистрирано с фабричния си номер -
17289521402958, „user“- 5422 и имената на служителя. В експертизата
подробно е разяснено, че при зачисляването на устройството на съответния
служител, се дава потребителско име („user“) във вид на цифри, устройството
се регистрира в системата с фабричния си номер, „user'‘ и имената на
служителя от администратор на системата. При запознаване с личния картон
на Д. Г. Д. вещите лице са констатирали, че на ищеца е предоставен срещу
подпис терминал 17289511402958, с потребителско име „user“ 5422 /посочен
в позиция 8 от личния картон, обективиран в заключението/. В експертизата е
посочено, че GPS модула в терминалното устройство не се управлява
софтуерно от системата за отчитане, но може да се изключи ръчно, като
начина на изключване е подробно описан. При изключване на GPS в системата
се записват последните отчетени GPS координати. При изключване на
мобилното терминално устройство МС65 с изключена GPS функционалност и
повторното включване на мобилното устройство МС65, в системата се
записват последните отчетени GPS координати, което не пречи да се работи с
мобилното устройство. Вещите лица са направили категоричен извод, че
системата за отчитане работи чрез мобилно приложение mуAVIS,
инсталирано на служебни устройства, което позволява въвеждане и
синхронизация на отчетни данни с централния сървър чрез GPRS връзка през
точка за достъп APN от мобилен оператор. Сигурността се гарантира чрез SSL
8
криптиране и защита на достъпа, а достоверността - чрез автоматични
проверки, фотодокументация и проследимост на данните по уникален
идентификатор на устройството и служителя. В заключението е посочено
още, че мобилното терминално устройство е с инсталиран специално
разработен софтуер „MyAVIS“ за въвеждане на информация за нуждите на
дружеството, свързана с отчитане на показания на електромери. Мобилното
устройство МС65 разполага с GPS функционалност, която потребителите
могат да управляват през системните настройки, включително да го
изключват. Въпреки че ръководството не посочва изрично възможност за
автоматично изключване без човешка намеса, съществуват софтуерни и
мрежови методи за дистанционно управление, които биха могли да повлияят
на GPS агента в зависимост от конфигурацията и администраторските
настройки. Уточнено е, че е допустимо изключване на мобилното устройство
в случаите на изтичане жизнения цикъл или повреда на електронните
компоненти.
При изслушването си в съдебно заседание вещите лица уточняват, че
външното въздействие, което може да се окаже върху такъв вид GPS модул, се
прави с военни цели, прави се за заблуда на GPS устройствата. В случая GPS
агентът в мобилното терминално устройство може да се изключи при дефект
на самия модул, или изгаряне, или техническа повреда, но това означава, че
категорично този модул повече няма да работи, както и всяко едно друго
електронно устройство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за
законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е
да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е
да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата
молба от ищеца, са неоснователни.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
9
са свързани със следните оспорвания: заповедта не е връчена по
законоустановения в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от КТ ред; не е мотивирана
съобразно изискванията по чл. 195 от КТ; нарушение на установените в чл.
194, ал. 1 от ГПК преклузивни срокове; че вменените нарушения не
представляват нарушения на трудовата дисциплина; че не е извършил
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина; че при определяне на
наложеното наказание е нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 193 от КТ -
работодателят е поискал, а работникът е депозирал на 08.09.2021г. писмени
обяснения. Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта
и достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие
на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство,
извън регламентацията на императивното правило по чл. 193 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за
дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя,
наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага,
описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва
да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник
или служител. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя -
задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност
на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира
правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно.
Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите,
към които препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която е уволнен, а съдът да може да извърши проверка и,
въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Не се
изисква заповедта да съдържа всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения
по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на
вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според
квалификация в чл. 187 от КТ е извършено. Същественото за мотивирането на
10
заповедта е индивидуализацията на самото деяние /действие или бездействие/
чрез неговите обективни и субективни признаци.
В настоящия случай оспорената заповед за уволнение отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. В нея е посочено по ясен и разбираем
начин твърдяното нарушение - посочени са конкретните дати, на които
работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са
обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразява
нарушението. Нарушението на трудовата дисциплина е посочено по
разбираем за служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му
обстоятелства и документи. Работодателят е посочил и законовите текстове,
под които счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.
7 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. 1 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, като следва да се
има предвид, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и
правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това
дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.
Неоснователни са релевирани доводи за нарушение на установените в
чл. 195, ал. 2 от КТ правила за връчване на заповедта срещу подпис на
служителя. Съгласно чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, която трябва да се връчи срещу подпис на
работника или служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я
изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието
се смята за наложено от деня на нейното получаване. Редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. чл. 42 и
чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за
пощенските услуги. В случая процесната заповед е връчена при отказ на
служителя, удостоверен с подписите на двама свидетели /при спазване
изискването по чл. 44, ал. 1 от ГПК/, като отказът не засяга редовността на
връчването, за което обстоятелство двамата свидетели са дали показания, в
които потвърждават начина и датата на връчване – на 15.10.2021г.
Релевираните в исковата молба и поддържани във въззивното
производство доводи за неспазване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1
11
от КТ за налагане на наказание са неоснователни. Нормата е императивна и
установява сроковете, в които субекта на дисциплинарна власт трябва да
наложи дисциплинарното наказание - не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и не по - късно от 1 година от извършването му. За откриване
следва да се счита моментът, когато работодателят е установил конкретното
нарушение и извършител, времето на извършването му и признаците му от
обективна и субективна страна. В този смисъл е формираната практика на
ВКС, намерила израз в Решение № 203/24.06.2015 г. по гр. дело № 6889/2014
г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 209 от 21.10.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г. на III
ГО, и Решение № 81/12.05.2021 г. по гр. д. № 2618/2020 г. на ВКС, IV ГО. В
същите е прието, че "откриване на нарушението" по смисъла на чл. 194, ал. 1
от КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт, какъвто свид.
А.Ч. – ръководител на ОЦ Ловеч – Враца не е, на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали
съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на
тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната
власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. В
случая докладът на И.М. до субекта на дисциплинарна власт – изпълнителния
директор на ответното дружество, въз основа на който било инициирано
дисциплинарното производство срещу ищеца, са постъпили в регистратурата
на дружеството на 31.08.2021г., откогато е започнал да тече срокът по чл. 194,
ал. 1 КТ. Към датата на налагане на дисциплинарното наказание –
15.10.2021г., този срок не е изтекъл.
Предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на
защита на наказания служител и проверката по същество на спора – за
осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание,
което работодателят следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1
ГПК/ – може да бъде осъществена.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства, както и предвид предмета на заявените от ищеца оспорвания,
се установява авторството на вменените в процесната заповед нарушения, /в
частта относно първата и втората група нарушения/, както и техните
обективни признаци.
12
Неоснователно е поддържаното от ищеца възражение, че по делото не е
установено надлежното предоставяне на процесното мобилно устройство с
потребителски № 5422. За да стигне до този извод съобрази, че представените
към отговора на исковата молба писмени доказателства, включително
протокол за извършени проверки на Д. Д. за м.07. и м.08 2021г.; справка за
работно време по терминал за Д. Д. за периода от 03.02.2021г. до 21.06.2021г. и
справка за отчетите с изключен GPS Агент на 02.02.2021г., не са били
оспорени в преклузивния за това срок – нито в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК,
нито в проведеното първо по делото открито съдебно заседание. Заявените в
исковата молба доводи са общи – твърдения, че не е извършил вменените му
нарушения. Освен това, от заключението на приетата във въззивното
производство повторна комплексна техническа експертиза се установява, че
на Д. Г. Д. е предоставен терминал с № 17289511402958, с потребителско име
„user“ 5422 /посочен в позиция 8 от личния картон, обективиран в
заключението/. Заключението не е било оспорено от въззиваемата страна, нито
е налице оспорване на достоверността на преписът от личния картон на
ищеца, въз основа на който вещите лица са изградили своето заключение след
извършването на съответната проверка в ответното дружество.
Както е установено от същото заключение, мобилното терминално
устройство, предоставено на ищеца за изпълнение на основната му трудова
дейност, е с инсталиран специално разработен софтуер „MyAVIS“ за
въвеждане на информация за нуждите на дружеството, свързана с отчитане на
показанията на електромери. Мобилното устройство МС65 разполага с GPS
функционалност, която потребителите могат да управляват през системните
настройки, включително да го изключват ръчно. По делото нито се твърди,
нито се установява предоставеното на ищеца мобилно терминално устройство
да е било повредено или да не отговаря на съответните технически изисквания
за правилно функциониране. Ето защо съдът приема, че изключването на GPS
функционалността му е в резултат от действия на служителя. Конкретните
дати и време на изключване се установяват от представените в
първоинстанционното производство и неоспорени от ищеца извадки от
поддържаната в ответното дружество софтуерна програма „MyAVIS“.
Неправилното въведените от ищеца данни при отчитането на конкретните
средства за търговско измерване на описаните в процесната заповед абонати
13
се установява от същите извадки, както и от събраните по делото гласни
доказателствени средства. Нещо повече, следва да се има предвид и
обстоятелството, че в дадените от ищеца писмени обяснения се признава
извършването на втората група нарушения, а именно 23 броя неправилни
отчети за консумирана електрическа енергия и въвеждане в мобилния
терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа в периода от
02.02.2021г. до 10.08.2021г. и извършване на това от разстояние, а не на място.
Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в решение №
694/2010г. по гр.д. № 280/2009г. на IV ГО на ВКС и в решение № 112 от
07.04.2015г. по гр.д. № 4587/2014г. на IV ГО на ВКС, на въпроса, че писмените
обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава
извършеното нарушение, по естеството си са извънсъдебно признание, че са
се осъществили неизгодни за него факти, като съдът следва да ги прецени в
съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед всички
обстоятелства. Съдът, като съобрази, че по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават направените от ищеца признания,
напротив, същите се установяват от ангажираните писмени, гласни
доказателства и експертно заключение, които обсъдени в съвкупност
обосновават извод, че описание деяния в процесната заповед са извършени от
служителя.
При преценка на законността на наложеното дисциплинарно наказание
съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за налагане на наказание, и
преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия
състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение
като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 от КТ и се
определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите
на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на
работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и
добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им
работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на
14
работодателя. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на
работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и
тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за
дисциплинарно уволнение.
В случая описаните в първата и втората група нарушения, а именно 20
броя изключване на GPS агента на мобилното терминално устройство при
отчитане на показанията на клиентите в период от 03.02.2021г. до 21.06.2021г.
и 23 броя неправилни отчети за консумирана електрическа енергия и
въвеждане в мобилния терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа
в периода от 02.02.2021г. до 10.08.2021г. и извършване на това от разстояние, а
не на място, представляват нарушения на трудовата дисциплина. Същите
осъществяват признаците на неизпълнение на възложената работа, което
законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ.
Същото представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото
засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която
работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение.
Фактическият състав на нарушението „неизпълнение на възложената работа”
може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или
служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция,
така и с действие – когато същият работи не това, което му е възложено или
следва от характера на определената работа. В случая е установено, че ищецът
не е извършвал реален отчет на описаните средства за търговско измерване,
което представлява нарушение на установените в т. 1, т. 2 и т. 4 от
длъжностната характеристика задължения. Според същите служителят е
длъжен да извършва всякакви трудови дейности, свързани с отчитането на
средствата за търговско измерване; да извършва качествено и в определените
срокове отчитане на средствата за търговско измерване, като точно записва
показанията в преносим терминал или друг носител и да отчита средствата за
търговско измерване по утвърден график, като не се разрешава приемане на
показания на електромер по друг начин, освен чрез отчитане на място, както и
отговаря персонално за подадените от него показания. С изключването на GPS
функционалността на мобилното устройство в посочените дни и часове
ищецът е допуснал нарушение на чл. 187, т. 7 от КТ - неизпълнение на
законните нареждания на работодателя /задължение по чл. 126, т. 7 от КТ/. По
делото е представена заповед от 17.08.2015г. на директор Дирекция „Мерене и
15
управление на данните“ при ответното дружество /с която ищецът е запознат,
видно от положения от него подпис в списък на служителите към цитираната
заповед/, регламентираща реда и процеса на отчитане на средствата за
търговско измерване на клиентите. Със същата е забранено изключването на
GPS агента на мобилните терминални устройства, както и записването на
показания на електромери, които не са реално отчетени. Неизпълнението на
утвърдения ред и процес на отчитане на средствата за търговско измерване
представлява и нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно неспазване на
технологичните правила за осъществяване на трудовата дейност.
Неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила – чл. 187, т. 3 КТ и злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието - чл. 187, т. 8 КТ са сами по себе
си тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-
съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на
работна сила. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен
да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие
и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя представлява злоупотреба с доверието, оказано
при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да
се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на
работодателя, обаче, е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено. В този смисъл е решение № 86/25.05.2011г. по гр.д. №
1734/2009г., ІV ГО на ВКС. Безспорно описаните във втората група
нарушения осъществяват признаците и на злоупотреба с доверието на
работодателя, като ирелевантно за тази преценка е обстоятелството, че по
делото няма данни да са настъпили или да е възможно да настъпят конкретни
имуществени вреди за работодателя, доколкото това не е елемент от
фактическия състав на соченото нарушение. Възложените на ищеца основни
16
трудови функции за извършването на реален и верен отчет при снемане на
показанията на съответните средства за търговско измерване на клиентите на
ответното дружество, предполага висока степен на оказано доверие, поради
което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от
действия, които биха злепоставили работодателя пред външни за
предприятието лица – в случая пред клиентите на дружеството.
Относно третата група нарушения в заповедта - шофиране на посочения
служебен автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № *********, с превишена скорост:
по делото липсва спор, че на ищеца, както и на още 10 броя служители на
ответното дружество, е зачислен за ползване срещу подпис служебен
автомобил Дачия Дъстьр рег. № *********. Невярно се явява твърдението във
въззивната жалба, че ищецът не оспорва факта, че на цитираните дати е
управлявал същият служебен автомобил на посочения в заповедта пътен
участък. В представеното писмено обяснение няма такива твърдения, още по-
малко конкретизирани с дати, като само се заявява че при управлението на
независимо кой да е автомобил, ищецът не е получавал акт, фиш в населени и
извън населени места, не е злоупотребявал с автомобилите. По делото не се
установява, именно ищецът да е управлявал служебния автомобил на
сочените в уволнителната заповед две дати, а още по-малко с превишена
скорост. Освен това, от представената по делото справка, озаглавена „справка
за превишена скорост“ е видно, че за водач на този автомобил на процесните
дати е посочен лицето В.К.В. – един от 10-те служители, на които е зачислен
за ползване служебният автомобил Дачия Дъстьр рег. № *********.
Доколкото в настоящия случай дисциплинарното наказание е наложено
от работодателя, който при извършената от него преценка по чл. 189, ал. 1 от
КТ е взел предвид всички посочени в заповедта дисциплинарни нарушения
/включително и тези по отношение на управлението на процесния служебен
автомобил, за които съдът приема, че не са доказани/, то при преценка
законосъобразността на наложеното наказание, съдът е длъжен и без наведени
доводи от страната да вземе отношение по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ –
за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на
извършените нарушения, които са установени в производството, като вземе
предвид и обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и
поведението на работника или служителя във връзка с тях. Съгласно нормата
на чл. 189, ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се
17
вземат предвид тежестта на нарушенията /определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. В цитираната
разпоредба законодателят е установил критериите, от които трябва да се
ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарно
наказание. Основният критерий е "тежестта на нарушението", установено с
неговата обективна и субективна характеристика; "обстоятелствата, при които
е извършено нарушението", относими към параметрите на времето и мястото
на извършване на нарушението; и "поведение на работника или служителя",
като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика.
При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има
право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или
служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание.
При избора на наказание обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от
законовите критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното минало и
субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото
нарушение на трудовата дисциплина са част от тази преценка и това е видно
от текста на закона. Същото се отнася и до значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, с оглед липсата или наличието на
вреди и неблагоприятни последици от дисциплинарното нарушение, които се
вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе
си не обуславят квалификацията на нарушението /в този смисъл – решение по
гр. д. № 5394/2014 г., IV ГО, решение по гр.д. № 1040/2009г., ІV ГО, решение
по гр.д. № 2892/15г., ІІІ ГО, решение по гр.д. № 2085/17г., ІV ГО, решение по
гр.д. № 5348/14г., ІІІ ГО, решение по гр.д. № 1417/2011г. ІІІ ГО на ВКС и др/.
Преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. При спор относно наличието на това съответствие, съдът извършва
контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези
обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се
отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на
извършеното нарушение.
18
Настоящият съдебен състав счита, че извършените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина, които са установени в настоящото производство,
/описани в първата и втората група нарушения по процесната заповед/
съответстват по тежест на наложеното наказание. Дисциплинарното
уволнение е наложено при съблюдаване критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
"Неизпълнението на възложената работа", "неизпълнението на законни
разпореждания на работодателя" и „злоупотребата с доверието на
предприятието“ са хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, които
законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8
от КТ. Същите представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина
/като по отношение на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ това е изрично
посочено в нормата на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ/, доколкото засягат същността
на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или
служителят дължи по трудовото правоотношение. Касае се до неизпълнение
на основни трудови задължения на ищеца. Нарушенията на трудовата
дисциплина са множество и са извършени в продължителен период от време.
Освен това със заповед от 27.08.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати от него други
нарушения на трудовата дисциплина, което обстоятелства следва да се
прецени като утежняващо обстоятелство при преценка на критериите и
съразмерността по чл. 189, ал. 1 от КТ.
По тези съображения се налага извод, че от обективна и субективна
страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения.
Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен, поради което
и предвид обусловеността им от този иск, неоснователни се явяват и исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ /за възстановяване на предишната работа/ и по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ /за обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението/. Като е достигнал до други изводи
първоинстанционният съд е постановил неправилни основно и допълнително
решение, които следва да се отменят.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото пред настоящия
19
въззивен състав съдебни разноски в общ размер на 2 200 лева, от които 1 900
лева възнаграждение за вещи лица и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на
дружеството-въззивник, че критериите за определяне на юрисконсултско
възнаграждение, което се присъжда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, са
идентични с тези за определяне на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП). В чл. 37 ЗПП е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерски съвет по предложение на НБПП. Въз
основа на чл. 37 ЗПП с ПМС № 4/06.01.2006 г. е приета Наредба за
заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), според чл. 25,
ал. 1 (в приложимата редакция от ДВ бр. 74/2021 г.) на която за защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
до 360 лв., а според чл. 25, ал. 2 (ред. ДВ бр. 74/2021г./ за защита по дела с
материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В случая
материалният интерес /цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ/ е под 10 000 лева и с оглед обема на осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство и фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде
определено в границите на размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ. Посочените изводи са важими и по отношение размера на
юрисконсултското възнаграждение в първоинстанционното производство,
както и в производството пред ВКС.
С оглед изхода на спора в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени сторените в първоинстанционното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ – в размер на 300 лева. Настоящата съдебна инстанция следва да се
20
произнесе и по направените разноски по в.гр.д. № 691/2023г. по описа на СГС,
като в полза на въззивника следва да се присъди сумата от общо 463, 45 лева,
от които 263, 45 лева за заплатена държавна такса и 200 лева юрисконсулско
възнаграждение /въззивното производство е приключило в едно съдебно
заседание и не са ангажирани нови доказателства/.
На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК съдът следва да се произнесе и по
разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. В полза на
касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 593, 45 лева, от
които 293, 45 лева за държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11075 от 12.10.2022г., постановено по гр.д. №
67393/2021г. по описа на СРС, ГО, 71 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове, предявени от
Д. Г. Д., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. „********* срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл.
Изток Плаза, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със
заповед № СВ-ORD-96/12.10.2021г. на двама членове на УС на ответното
дружество и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата до уволнението длъжност - „отчетник измервателни
уреди“, „Оперативен център Ловеч – Враца“, направление „Отчитане на
данни“, дирекция „Мерене и управление на данните“.
ОТМЕНЯ решение № 13635 от 28.11.2022г. по реда на чл. 250 от ГПК,
постановено по гр.д. № 67393/2021г. по описа на СРС, ГО, 71 състав и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул.
„********* срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
21
„Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 6 422, 61 лева –
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 16.10.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. „********* да
заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 28, бл. Изток Плаза следните суми: на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
- сумата от 300 /триста/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство; на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 2 200
/две хиляди и двеста/ лева – съдебни разноски във въззивното производство;
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 463, 45
/четиристотин шестдесет и три лева и 45 ст./ лева – съдебни разноски в
производството по в.гр.д. № 691/2023г. по описа на СГС и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК – сумата от 593, 45 /петстотин деветдесет и три лева и 45 ст./ лева
– съдебни разноски в производството по к.гр.д. № 3660/2023г. по описа на
ВКС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22