Решение по дело №48067/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21130
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110148067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21130
гр. С, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110148067 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по исковата молба от ЗД „БИс“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. С, бул. ДБ №87 срещу П. М. Б., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2
КЗ, за сумата 8506,27 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. – регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за вреди, причинени от ответника на 26.04.2017 г. в района на гр. К по път
KNL 3119, посока от гр. К към с. Б, при ПТП между управлявания от него лек автомобил
марка „Хюндай Гетц“ с рег. № КН **** ВА, собственост на МА и лек автомобил марка
„Додж Дакота“ с рег. № КН **** ВМ, собственост на П. Д И., управляван от ДПА и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1805,22 лева – обезщетение за забава за
периода от 20.07.2020 г. до 22.08.2022 г.
Ищецът твърди, че ПТП е причинено поради противоправното поведение на
ответника, изразяващо се в навлизане в лентата за насрещно движение и довело до ПТП с
движещия се към гр. К лек автомобил. Ищецът като застраховател по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за управлявания от ответника автомобил
изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, в размер на
8481,27 лева. Твърди се, че при причиняване на ПТП ответникът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което на
основание чл. 500 КЗ за ищеца възникнало право да получи платеното от него
застрахователно обезщетение. До ответника било отправено уведомление, но същият не
изплатил претендираната сума.
1
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С писмена молба с вх. № от
06.11.2023 г. ответникът оспорва предявените искове по размер. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, както и за погасяване на исковите претенции по
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, твърденията
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, за
основателността на който следва да бъде установен следният фактически състав: 1/ да е
налице валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", с който от ищеца да е застрахована отговорността на ответника; 2/ да е
настъпило застрахователно събитие; 3/ да са налице предпоставките на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
по отношение на причинителя на вредата (виновно противоправно поведение, в причинна
връзка с което да са настъпили конкретни вреди); 3/ застрахователят да е изплатил на
увредено трето лице застрахователно обезщетение; 4/ ответникът да е управлявал
застрахованото МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма.
В случая с влязла в сила на 04.03.2020 г. присъда по НОХД № 2352/2017г. на РС – К,
X състав, потвърдена с Решение № 29 от 04.03.2020 г., постановено от Окръжен съд К по
ВНОХД № 308/2019 г. ответникът е признат за виновен в това, че на 26.04.2017 г. в
землището на с. Г Б, обл. К на общински път KNL 3119 при км 0+900, при управление на
МПС – марка „Хюндай Гетц“ с рег. № КН **** ВА, собственост на МСА от гр. К, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.“; чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите
за движение.“; чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“; чл. 8, ал. 1 ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
нещо друго.“; чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне.“; чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
2
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“ и чл. 44, ал. 1 ЗДвП: „При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства.“, при което по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди по лек автомобил марка „Додж Дакота“ с рег. № КН ****
ВМ, собственост на П. Д И., управляван от ДПА на стойност 8560 лв. и по МПС – марка
„Хюндай Гетц“ с рег. № КН **** ВА, собственост на МСА от гр. К на стойност 6690 лв.,
поради което и на основание чл.343 ал.1, б. ”а” вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от 8 месеца, Със същата присъда ответникът е признат за виновен в това,
че на 26.04.2017 г. в землището на с. Г Б, обл. К на общински път KNL 3119 при км 0+900, е
управлявал МПС – марка „Хюндай Гетц“ с рег. № КН **** ВА, собственост на МСА от гр.
К, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда,
установено по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС – с
лабораторно изследване, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 800 лв. Със
същата присъда ответникът е признат за виновен и в това, че на 26.04.2017 г. в землището
на с. Г Б, обл. К на общински път KNL 3119 при км 0+900, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление, е управлявал МПС – марка „Хюндай Гетц“ с рег. № КН **** ВА, собственост
на МСА от гр. К без съответно свидетелство а управление на МПС, поради което и на
основание чл.343в, ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца и му е наложена глоба в размер от 1000 лв.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав,
включително и размера на вредата, когато е елемент от фактическия състав на
престъплението, какъвто е настоящия случай. Престъплението по чл. 343 ал.1 б.”а” НК
включва като елемент от състава на деянието и размера на причинените при ПТП
значителни имуществени вреди, поради което и гражданският съд е обвързан със
задължителната сила на присъдата относно установения от наказателния съд размер на тези
вреди. Имуществените вреди са били предмет на установяване в наказателното
производство, тъй като те са елемент от състава на престъплението, и са част от диспозитива
на присъдата, с която е осъден дееца /В този смисъл е константната съдебна практика, израз
на част от която са: Решение № 22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 25 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 411/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 135 от
3
13.10.2014 г. по търг. д. № 3945/2013 г., I Т. О. ВКС и др./
Поради това и с оглед влязлата в сила присъда на РС К по НОХД № 2352/2017г. на РС
– К, X състав, установени и неподлежащи на доказване в настоящото производство са
следните обстоятелства, които са в рамките на престъпните състави, за които е ангажирана
наказателната отговорност на ответника, а именно – че ответникът е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и
при нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил имуществени щети на
МПС „Додж Дакота“ с рег. № КН **** ВМ в размер на 8560 лева. В този смисъл и съдът
изрично е дал указания на страните с доклада по делото.
Предвид посоченото установен се явява фактическият състав на деликта, реализиран от
ответника и изразяващ се във виновно противоправно поведение – нарушаване правилата за
движение по пътищата, конкретно чл.6 т.1 и чл.31 ал.7 т.1 ЗДвП при чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т.
4, ал. 3, т. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗДвП, при
управление на МПС, от което в пряка причинна връзка са настъпили имуществени вреди за
собственик на увредено от ПТП МПС в конкретно установен размер.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че гражданската отговорност
на водача на МПС марка „Хюндай Гетц“ с рег. № КН **** ВА е застрахована при ищеца
съгласно Застрахователна полица № BG/02/117000475906 от 06.02.2017 г. „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като застрахователният договор е бил в сила към датата
на ПТП – 26.04.2017 г. с оглед периода на действието му от 06.02.2017 г. до 05.02.2018 г.
Установява се и че увредения от ПТП автомобил „Додж Дакота“ с рег. № КН **** ВМ
е собственост на П. Д И. и че именно това лице е предявило претенция към ищеца за
обезщетяване на настъпилите от ПТП вреди с молба от 25.05.2017 г. Ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на лицето, собственик на увредения автомобил – П. Д И.,
съгласно приложеното по делото платежно нареждане /л. 29/ от 09.07.2020 г. за сумата
8481,27 лева по щета **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Кодекс за застраховането
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В случая
управлението на МПС при процесното ПТП под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма също е установено с влязлата в сила
присъда на РС К по НОХД № 2352/2017г. на РС – К, X състав предвид признаването за
виновен на ответника в извършването и на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, поради това
и съдът приема, че е налице и тази предпоставка за възникване правото на регрес на
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Предвид изложеното със заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото от
4
ПТП лице в размер в рамките на установената стойност на причинените имуществени
вреди в полза застрахователя е възникнало правото на регрес срещу ответника като
причинител на вреди при управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Правото на регрес е в размера на
сумата 8506,27 лева, от които изплатена на 09.07.2020 г. на увреденото лице сума в размер
8481,27 лева и включени 25 лева ликвидационни разноски, тъй като тази сума е рамките на
установения с влязлата в сила присъда размер на имуществените вреди, причинени на
„Додж Дакота“ с рег. № КН **** ВМ – 8560 лева.
По изложените мотиви съдът намира предявения главен иск за основателен в пълния
предявен размер.
Предвид липсата на депозиран в срока ПО ЧЛ. 131 гпк отговор на искова молба,
възражението на ответника, направено с писмена молба от 06.11.2023 г., за погасяване на
претенциите по давност, се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане в настоящото
производство. За пълнота следва да се посочи, че възражението, дори и разгледано, не е
основателно, тъй като към датата на предявяване на иска не е изтекъл приложимият пет
годишен давностен срок. Що се отнася до възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на „Додж Дакота“ с рег. № КН **** ВМ, съдът е указал на ответника, че
доказателствената тежест за установяване на последното се носи от него, но въпреки това по
делото не са представени доказателства в тази насока, поради което и същото е недоказано и
следователно неоснователно. Следва в тази връзка да бъде посочено и че в рамките на
наказателното производство с влязла в сила присъда деянието на ответника е установено
като източник на противоправния резултат, без за последния да е допринесло поведението и
на друго лице.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента за възстановяване на платеното от застрахователя му по
застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само за
възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД).
Ответникът не навежда възражения срещу основанията на иска за обезщетение за
забава /извън възраженията за неоснователност на главния иск/, поради което съдът намира,
че за периода 20.07.2020 г. – 22.08.2022 г. ответникът е бил в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва, което на основание чл. 162 ГПК и чрез интеренет калкулатор на
законната лихва определя на 1805,36 лв. Предвид посоченото предявеният иск в по-нисък
размер - 1805,22 лева следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество в размер на
сторените и доказани разходи за производството , а именно общо 1972,46 лева, от които
5
412,46 лв. за държавна такса и 1560 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. Б. с ЕГН ********** и адрес: град К, ул. „С“ № 23 да заплати на
„БИс” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Кодекса за застраховането сумата 8506,27 лева
ведно със законна лихва от 02.09.2022 г. до окончателно й изплащане, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди, причинени от
ответника на 26.04.2017 г. в района на гр. К по път KNL 3119, посока от гр. К към с. Б, при
ПТП между управлявания от него лек автомобил марка „Хюндай Гетц“ с рег. № КН ****
ВА, собственост на МА и лек автомобил марка „Додж Дакота“ с рег. № КН **** ВМ,
собственост на П. Д И., управляван от ДПА, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
1805,22 лева – обезщетение за забава за периода от 20.07.2020 г. до 22.08.2022 г.
ОСЪЖДА П. М. Б. с ЕГН ********** и адрес: град К, ул. „С“ № 23 да заплати на
„БИс” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 1972,46 лева – разноски в производството по
гр.д. № 48067/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова смета при Банка - ДСК с
IBAN: BG55 STSA 9300 0016 1883 03.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6