№ 139
гр. Габрово, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214210100999 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.422,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор № PLUS-11848748 от 09.11.2015г.
за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
12903088, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П. Д. В.. Кредитната
карта е с максимален кредитен лимит в размер 1000лв. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции
- теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Съгласно т.14 от приложението за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен
лихвен процент в размер на 35%. Договореният лихвен процент се изчислява върху
усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За ползването на
картата картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата посочено в Приложението.
Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, кредитополучателят е
извършвал транзакции посредсвом услугите плащания чрез терминални устройства и
тегления в брой от банкомат. Към момента на подаване на заявлението ответникът не е
заплатил изцало усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на
546.19лв., както и договорна лихва от 24.04.2019г. до 08.03.2020г. върху използвания
кредит в размер на 115.73лв. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 14.83 лв. за периода от 09.03.2020г. до 26.11.2020г..
За събирането на посочените суми ищецът е предприел действия по съдебното
събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в Районен съд -гр. Габрово. По частно гражданско дело №1847/2020г., е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е подал в срока възражение срещу същатата,
1
което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите искове.
ИСКА СЕ, съдът да признае за установено в отношенията между страните,че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 546.19 лв. - главница за периода
24.04.2019 г. – 08.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
27.11.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 115.73лв. - договорна лихва за периода
от 24.04.2019г. до 08.03.2020г., сумата 14.83лв.-лихва за забава за периода 09.03.2020г.-
26.11.2020г.,което вземане се основава на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
11848748/09.11.2015г., сключен между П. Д. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземането, по който е прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение 1 към него от 09.03.2020г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като излага в
отговора следните възражения:
Оригиналът на договора, който е подписал е бил с различно съдържание от това на
преписа представен от ищеца по делото. Договорът за кредит не е написан на ясен и
разбираем начин, поради което е налице хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В
частност от Договора не става ясно, каква точно сума е следвало да получи ответника. Не
става ясно каква точно сума си е удържал кредитора и за какво е удържана. Освен това от
Договора е видно, че същият е сключен между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД, а това дружество е прекратено и заличено в TP, като в TP не е отбелязано
същото да има правоприемник.
Договорът е недействителен поради, което следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК - всички елементи на договора
следва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по - малък
от 12. Очевидно е, че част от шрифта на представения Договор и елементите от него
/Сертификат CARD-11848748, Общи условия за застрахователна програма "Защита на
плащанията по кредитни карти" и ПРИЛОЖЕНИЕ/ е по-малък от 12, а освен това вида и
формата на използваните в тях шрифтове е различен. В Договора са посочени ГПР и ЛП, но
така и не е посочено, какви са основните данни послужили за тяхното изчисляване. Налице
нарушаване на изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП, поради което отново е налице
хипотезата на чл. 22 от ЗПК. Освен това Лихвен процент в размер на 35% и Годишен
процент на разходите в размер на 44.90 % противоречат на добрите нрави. В Договора има
неравноправни клаузи, които са били наложени на ответника посредством условия, на които
той не е имал възможност да влияе. Същите не са позволили на ответника да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Оспорва истинността на рамковия договор за цесия, като твърди, че същият не е
подписан от лицата за които е посочен, поради което не е произвел никакво действие.
Твърди, че въпросния договор е абсолютно симулативен, поради което и на това основание
същият не е породил никакво действие. В копието, което ответника е получил има заличени
текстове от съдържанието на договора. Освен това страна по този договор е „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., а не „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД. От TP е
видно, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е заличено на 24.04.2018 г., а
договора е с дата 19.08.2019 година. Купувачът е платил нищо на продавача, поради което
не е придобил и нито едно от вземанията по този договор.
Оспорва истинността на следните документи: договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS- 11848748, сертификат CARD-11848748, Общи условия за
2
застрахователна програма ”Защита на плащанията по кредитни карти” и Приложение № 1 и
Потвърждение за извършена цесия, Приложение №1 /извлечение/ и пълномощно.
По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.1847/2020г. по описа на РС- Габрово е издадена заповед №260256 от
01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът П. Д. В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
следните суми: сумата от 546.19 лева - главница за периода 24.04.2019 г. – 08.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 27.11.2020г. до окончателното й
изплащане и сумата 115.73лева - договорна лихва за периода от 24.04.2019г. до
08.03.2020г., което вземане се основава на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
11848748/09.11.2015г., сключен между П. Д. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземането, по който е прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение 1 към него от 09.03.2020г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.№261261/23.04.2021г.
срещу издадената заповед за изпълнение.
С определение №260329 от 23.04.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и
дължимата държавна такса. Това определение е указано на заявителя със съобщение,
получено на 13.05.2021година.
Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителни
искове срещу длъжника на 11.06.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Касае се за искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е
подадено в срок, съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си ,
като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск
е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен
интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.
Съдът с разпореждане е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта, с
която се претендира с вземане за сумата 14.83лв.-лихва за забава за периода 09.03.2020г.-
26.11.2020г., като е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви
осъдителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.3 във вр. с ал.3 от ГПК. Това разпореждане е
указано на заявителя със съобщение, получено на 17.12.2020г..
В указания едномесечен срок заявителят не е предявил осъдителен иск за вземането
от 14.83лв.- лихва за забава, за което заявлението му е отхвърлено. Относно това вземане,
заявителят е предявил установителен иск на 11.06.2021г., който следва да бъде отхвърлен
като недопустим по гореизложените съображения.
От представените: Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-11848748, сключен на 09.11.2015 г.,
застрахователен сертификат № CARD-11848748 и Общи условия за застрахователна
програма „Зашита на плащанията"; Приложение № CARD-12903088, представляващо
неразделна част от Договора за кредит № PLUS-11848748; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99. ат. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № I от 09.03.2020 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г.; Пълномощно от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. - универсален правоприемник на БНП Париба
3
Пърсънъл Файненс" ЕАД. в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, издадено във
връзка с уведомяването на длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" за
извършената цесия; УПЦ-П-БНП/CARD-12903088 от 13.03.2020 г. от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената
цесия, ведно с известие за доставяне, удостоверяващо изпращането и получаването на
уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника, с отговора: разпореждане № 071-
00-617-1/17.05.2019 г. от ТП - Габрово, актуално състояние - 2 броя и с молбата на ищеца от
26.11.2021 г.: оригинал на Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11848748,
сключен на 09.11.2015 г., ведно с Общи условия, Сертификат №CARD-11848748 и общи
условия на застраховката, Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-12903088 -
в оригинал; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - нотариално заверен препис; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99. ал. 3 от ЗЗД от 09.03.2020 г. - нотариално заверен препис; Извлечение от
Приложение № 1 от 09.03.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. (1 стр. и 20 стр.) - нотариално заверен препис; пълномощно
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД издадено във връзка с уведомяването на длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А" за извършената цесия нотариално заверен препис, както и заключенията на
съдебно-графическата и съдебно-счетоводната експертизи, по делото се установява
следната фактология:
Представен е договор №PLUS-11848748 от 09.11.2015г. за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD-12903088 от 09.11.2015г., който
е сключен между страните по делото.
По силата на т. 12 от същия ищецът-кредитор може да предостави за ползване на
ответника – кредитополучател кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв.
Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до
размера на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитната карта
представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на
кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит.
Съгласно т. 19 от договора, кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и
таксите всеки месец. Влизането в сила на новите им размери става след обявяването им от
кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването им на
кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, кредитополучателят
трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по посочените в последното
издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след
влизане в сила на новите лихва и такси означава, че същите са приети.
Съгласно т. 21 от договора, с доставянето на кредитната карта на кредитополучателя
се доставя и документ – приложение, което съставлява неразделна част от договора и което
съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
Договорът носи подписите на кредитора и на кредитополучателя.
Правосубектността на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файнес“ ЕАД се
установява от представенте справки за актуално състояние на дружеството от търговския
регистър.
От заключението на съдебно-графическата експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът цени като компетентно и обосновано, се установява,че договора за
4
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползаве на кредтна карта №PLUS-11848748, сключен на 09.11.2015г., е
цялостно отпечатан със шрифт „Garamond“ с размер 12pt. Следователно същият отговаря
на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК.
Представено е и приложение към горепосочения договор за издаване на кредитна
карта № CARD-12903088 от 09.11.2015г., съгласно което ищецът – кредитор отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при следната годишна лихва и
такси за ползването му: годишен лихвен процент – 35,00%, годишен процент на разходите –
44,90%, месечна такса за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или задължения в
отчетния период/, такса за администриране на просрочени задължения – 12 лв., обезщетение
за забава – в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/.
Съгласно приложението, кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард, посредством която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредит. Кредиторът се задължава и да издава месечно
извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като до първо число на
месеца, следващ издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски най-
малко в размер на 60 лв. Приложението е подписано от представител на кредитора.
От приетото по делото заключение на вещото лице В.А., изготвило допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставената сума по процесния
договор е в размер на 1000лв. и е предоставена под формата на кредитна карта -
револвиращ кредит. Кредитополучателят П.В. е правил погасителни вноски в периода
15.06.2016г.- 13.09.2019г., като размера на дължимата и неизплатена главница е
546.19лв.. Размерът на дължимата и неизплатена договорна лихва за периода 24.04.2019г.-
08.03.2020г. е 115.73лв..
При така установените факти съдът приема, че волеизявленията на страните по
делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 09.11.2015г. и попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., с
последна редакция в бр. 57 на ДВ от 28.07.2015г., тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред
изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на
потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП, обн.
ДВ, бр. 99 от 9.12.2005г., с последна редакция бр. 102 от 29.12.2015 г.
В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от ответника възражения за
недействителност на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК. При това
следва да се съобрази, че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е
длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с
добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния
принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да
констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
5
начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). При произнасянето си по дължимостта на
претендираните от ищеца суми съдът следва да съобрази и разрешението, прието в Решение
№ 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите,
уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи служебно.
На първо място, съгласно разпоредбата на приложимия към момента на сключване на
договора текст на чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа:
общия размер на кредита и условията за усвояването му – т. 7; лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти -
т. 9; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а – т. 9а;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин – т. 10; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването – т. 11.
Размерът на револвиращия кредит от 1000 лв., условията за усвояването му /в т.ч.
дневните лимити/ и издължаването му чрез минимални месечни погасителни вноски,
лихвения процент /35%/ и ГПР /44,90%/, размера на дължимите такси и обезщетение за
забава, са посочени в приложението към договора, което е подписано единствено от
представител на ищеца-кредитор. Наличието на подписи на страните по договора не е
условие за действителност на същия, а в договора страните са уговорили, че приложението
представлява неразделна част от договора, като задължения за кредитополучателя ще
възникнат след активирането и използването на кредитната карта в съответствие с договора
и приложението към него, т.е. чрез конклудентни действия от страна на кредитополучателя.
За тази цел кредиторът се е задължил да достави на кредитополучателя кредитната карта и
приложението, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата по активиране на картата. Ответникът е получил кредитната карта и
приложение CARD-12903088 от 09.11.2015г. към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-11848748 от 09.11.2015г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е правил погасителни вноски в периода 15.06.2016г.-
13.09.2019г., като размера на дължимата и неизплатена главница по кредитната карта е
546.19лв..
Ответникът е направил възражение свързано с извършване на преценка за
неравноправност на клаузата, в която е уговорена дължимата възнаградителна лихва в
размер на 35%, с оглед евентуалното й противоречие с добрите нрави. По отношение на
това възражение съдът намира следното: Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По
отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не
следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение
№ 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по
6
гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/
2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.). През годината на сключване на процесния договор за кредит, законната лихва за
забава се определя съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет и е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. През 2016 г. ОЛП на
БНБ е 0%, видно от извършената от съда справка на интернет-страницата
https://www.bnb.bg/, следователно размерът на законната лихва за забава е 10%.
Определеният в приложението към процесния договор лихвен процент надвишава повече от
три пъти този размер. Затова според съда определената в процесния договор
възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е
нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този извод съдът следва да откаже да зачете
правните последици на клаузата за възнаградителна лихва, т.е. да приеме, че тя е породила
задължение за заплащане на такава в претендирания размер.
Отделно от горното, съдът приема за неравноправна клаузата на т. 19 в приложението
към процесния договор за кредит, според която кредиторът може да преразглежда размерът
на лихвата и таксите всеки месец. В договора не се съдържат условията по кредита,
регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до
пълното погасяване на задължението, които са предпоставка за действилност на договора,
съгласно чл. 21 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. В договора не е посочен никакъв алгоритъм
и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и
правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната.
С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в
тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови
разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Задължението за главница на ответника възлиза на
546.19лв.
По изложените съображения, предявения установителен иск относно вземането за
главницата в размер на 546.19лв. е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
В съответствие с гореизложените съображения за нищожност на договорните клаузи,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен установителния иск за
договорна лихва в размер на 115.73лв..
Установителният иск за сумата от 14.83лв.-лихва за забава за периода 09.03.2020г.-
26.11.2020г., следва да бъде отхвърлен като недопустим, тъй като е следвало да бъде
предявен като осъдителен в съответствие с разпоредбата на чл.415, ал.3 във вр. с ал.1,т.3
от ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете общо в размер на 61.89лв..
Относно направените разноски в исковото производство, същите следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца съразмерно с уважената част от исковете, определени на
следната база: заплатена държавна такса от 75.00лева, юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 150лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, и депозит за вещи лица в размер на
300лв.. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете общо в
размер на 433.20лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените разноски по
7
делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 57.88лв., на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д. В.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“***********“, №7,ет.1,ап.3, с пълномощник:
адвокат Н.С. от АК-Габрово дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия
Христова Юргакиева- Изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт М.П. Г.,
сумата от 546.19лв./пестотин четиридесет и шест лева и деветнадесет ст./- главница, със
законната лихва, считано от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена
Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК за признаване на
установено, че П.Д. В., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“***********“,
№7,ет.1,ап.3, с пълномощник: адвокат Н.С. от АК-Габрово дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева- Изпълнителен директор, с
пълномощник: юрисконсулт М.П. Г., сумата от 115.73лв./сто и петнадесет лева и
седемдесет и три ст./-договорна лихва за периода 24.04.2019г.- 08.03.2020г. за която е
издадена Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1
от ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК за признаване на установено, че
П. Д. В., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“***********“,№7,ет.1,ап.3, с
пълномощник: адвокат Н.С. от АК-Габрово дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Христова Юргакиева- Изпълнителен директор, с пълномощник:
юрисконсулт М.П. Г., сумата от 14.83лв./четиринадесет лева и осемдесет и три ст./-лихва
за забава за периода 09.03.2020г.- 26.11.2020г., като недопустим.
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“***********“,
№7,ет.1,ап.3, с пълномощник: адвокат Н.С. от АК-Габрово да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева- Изпълнителен директор, с
пълномощник: юрисконсулт М.П. Г., направените разноски по ч.гр.д.№1847/2020г. по
описа на Районен съд- Габрово, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
61.89лв./шестдесет и един лева и осемдесет и девет ст./.
ОСЪЖДА П.Д. В., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“***********“,
№7,ет.1,ап.3, с пълномощник: адвокат Н.С. от АК-Габрово да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева- Изпълнителен директор, с
пълномощник: юрисконсулт М.П. Г., направените разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 433.20лв./четиристотин тридесет и
три лева и двадесет ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева-
8
Изпълнителен директор, с пълномощник: юрисконсулт М. П. Г. да заплати на П. Д. В.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.“Зелена ливада“, №7, ет.1, ап.3, с пълномощник:
адвокат Н.С. от АК-Габрово, направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 57.88лв./петдесет и седем лева и осемдесет и осем ст./, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9