Р Е Ш Е Н И Е
№737
гр.
Пловдив, 12 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 201 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от П.П.Т., ЕГН **********
против заповед № 20-1030-000667 от 28.02.2020г., издадена от Началник
група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
административен орган, в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - Началник група
към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не
изразява становище по жалбата. До извод в обратната насока не води депозираното
Молба-становище(л.16), което изхожда от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив, който не е страна по делото.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 19.01.2021г., поради което жалбата е допустима. Разгледана
по същество, е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 28.02.2020г., около 12,15ч, в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, пред бл.107 жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка Фолксваген Лупо 1,4, с регистрационен
номер *** собственост на Д.М.М., ЕГН ********** под
въздействието на наркотични вещества-
„МЕТ“ и „АМР“, изпробван с техническо средство дрегер
DRUG
CHECK
LOT ARMJ-0623, което представлява
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от
ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0009855. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение сер. АА,
бл. № 654865 от 28.02.2020г.
Въз основа на така
установеното административно нарушение Началник група към ОД на МВР – гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство. Представени са следните писмени доказателства:
оправомощителна заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР-Пловдив, заповед № 8121к-5154/02.06.2017г. и заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. всички свързани с доказване компетентността на издателя
на обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 0009855,
АУАН № 654865 от 28.02.2020г., докладна записка от Ст.П. и справка за
нарушител/водач.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваният административен
акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това,
видно от представените по делото заповеди на директора на ОДМВР-Пловдив и
министъра на вътрешните работи. Същият е в предвидената от закона писмена форма
и съдържа необходимите реквизити.
За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в
нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е
предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач. Според чл. 171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП,
посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
когато откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Принудителната административна мярка
– отнемане на свидетелство за управление на МПС, без съмнение ограничава
конституционно гарантираното право на свободно предвижване. Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията,
визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват
охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността
на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП,
налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на
службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3.
отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред
които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП,
обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн.,
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.)/Наредбата/, при извършване на проверка на място от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с тест.
По правилото на чл. 3а, т. 2 от
Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото средство или
теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата
при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби
урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната
проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
В случая между страните се формира
спор по установената от административния орган фактическа обстановка и
наличието на правното основание за прилагане на административна принуда.
По смисъла на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има
възможността да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко
от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да
проведе поне едно от тях, в противен случай са налице основания за прилагане на
ПАМ. В случая не е спорно обстоятелството, че водачът е изпълнил предписанието
за медицинско изследване, дадено му с талона за медицинско изследване №
0009855/28.02.2020г. Ответникът не оспорва, че в изпълнение на издадения талон
водачът е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване, от чиито резултати не е установено наличие на наркотични вещества. По
делото е прието заключение № 3734/15.04.2020г. за нуждите на досъдебно
производство № 93/2020г. по описа на 05
РУП – град Пловдив, неоспорено от ответната страна. Според изготвената
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза от ВМА – гр. София, при
извършените изследвания на дадената от оспорващия кръвна проба не се установява
наличие на наркотични вещества, положителен за амфетамин
бил извършеният тест на проба от урина, като според вещото лице това се дължи
на възможна употреба преди повече от 24 часа от вземане на пробата.
По правилото на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредбата, за доказване на извършено
нарушение са определящи резултатите от кръвната проба. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други нарушения. С налагането на административна
принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма. Релевантният за
приложението на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП юридически факт е
фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и
подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. След като по
делото безспорно се установява, че жалбоподателят не е осъществил състава на
чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, незаконосъобразна, при липсата на
фактически и правни основания, се явява и наложената му принудителна
административна мярка.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и
издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна.
За разноските.
Предвид изхода на делото
жалбоподателят има право на разноски, но такива не са поискани.
По делото е представен договор за
правна помощ от 19.01.2021г., сключен на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, но както в жалбата,
така и в представеното писмено становище вх. № 5550/26.03.2021г. не се съдържа
изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ. Поради, което и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 20-1030-000667
от 28.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :