РЕШЕНИЕ
№ 7045
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110126366 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК ............... против Е.А. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 600 лв., представляваща главница по сключения между ответника и
„4финанс“ ЕООД, ЕИК ...................., Договор за кредит №
**********/10.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г. – датата на постъпване на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Претендираните от ищцовото дружество права произтичат от
твърденията, че между ответника Е.А. П. и „4финанс“ ЕООД бил сключен
договор за кредит от разстояние чрез подаване на заявка от ответника за
отпускане на сума в размер на 500 лв. на 10.03.2017 г. и на сума в размер на
още 100 лв. на 20.03.2017 г., които били предоставени чрез два превода
посредством „Изипей“ АД съответно на 10.03.2017 г. и на 20.03.2017 г.
Посочва се, че договорът бил сключен през системата на “Вивус” на интернет
страницата на кредитодателя – www.vivus.bg и за него били приложими
Общи условия, предоставени на кредитополучателя. Поддържа, че в
договора било уговорено падежът на задължението за връщане на сумата да е
на 09.04.2017 г. Твърди, че въпреки настъпването на падежа, плащане не
последвало. Посочва, че на основание сключен Договор за прехвърляне на
1
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. кредиторът по процесния договор за
кредит от разстояние „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищцовото дружество
вземането си срещу ответника Е.А. П.. Сочи, че за извършената цесия било
изпратено уведомление до ответницата, което се върнало като непотърсено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
претендираната сума.
В законоустановения срок постъпи отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения попечител и нейн баща Анастас Петров Пейков.
С него предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди
се, че цесията не е била съобщена на длъжника, както и че предвидената в
договора възможност за кредитора да прехвърли вземането си представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП и чл. 18 ЗЗП,
съответно е нищожна и извършеното прехвърляне на процесното вземане не е
породило действие, поради което ищецът не е надлежна страна в процеса.
Оспорва се претендираната с исковата молба сума по размер, както и
твърдението, че ответникът е получил сумата по процесния договор. Излагат
се твърдения, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство от
2008 г., което нарушава дееспособносттаи възможността да се грижи за
своите работи и да защитава интересите си, поради което се поддържа, че в
процесния период същата не е разбирала свойството и значението на
постъпките си и не могла да ги ръководи. Предвид последното се твърди, че
процесният договор е сключен при грешка, измама или заплашване. Посочва
се, че доставчикът е нарушил чл. 8, чл. 9, чл. 10 и сл. от ЗПФУР, тъй като не е
предоставил своевременно на потребителя определената в закона
информация. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му ю-т Енев, който поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи и релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
пълномощниците на ответника адвокатски възнаграждения.
Ответикът не се яви лично в съдебното заседание, тя беше
представлявана от пълномощниците й адв.К. и адв.Ганчева, които оспорват
предявения иск, навеждат новото възражение, че договорът не е бил сключен,
защото не е подписан е електронен подпис от доверителя им, молят съда да
отхвърли иска и претендират за разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
2
С доклада по делото за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване в процеса беше обявено обстоятелството, че
между ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за кредит №
**********/10.03.2017 г., по който ответникът е длъжник, доколкото в
отговора на исковата молба се сочи, че той е сключен от нейно име.
Видно от приетите като доказателства по делото Договори за кредит
№**********/10.03.2017г. и №99227933002/20.03.2017г.(специални условия)
и Общи условия към договора за кредит, съгласно чл.1.1 и 1.8 от общите
условия към договора, кредитополучателят трябва първо да подаде искане за
отпускане на кредит, регистрира се началната страница vivus.bg, като след
регистрацията стандартен европейски формуляр и проект на договора за
кредит се предоставя на кредитополучателя, който трябва да го прочете и ако
го приеме да го подпише електронно като натисне бутон „Подпиши“. С
натискането на бутона „Подпиши“ се счита, че кредитополучателя е получил
предварителната договорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр, подписал е всяка страница на договора за кредит и на
Общите условия, доколкото същите са представени на траен носител,
включително в подсигурен PDF формат, който не позволява да бъде изменян.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на договора и стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит в с кредитора и се съгласява
последният да преведе сумата на кредита по сметка на кредитополучателя
или по избран алтернативен начин. С подвърждаването, кредитополучателят
изрично се съгласява кредиторът да предостави и преведе сумата по кредита
по сметка на кредитополучателя преди изтичането на 14-дневния срок за
отказ от договора. Според чл.2.1 от общите условия кредиторът се задължава
да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е
одобрено в срок от 7 календарни дни, като се свърже с кредитополучателя и
му даде изричен отговор. В чл.3.1 е посочено, че договорът за кредит се счита
за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна
поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или
подписал на хартиен носител. За целта, след като кредитополучателят натисне
бутон „подпиши“ кредиторът изпраща до него подвърждение под формата на
имейл на посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес, с
който потвърждава сключването на договора за кредит.Страните изрично се
съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на
договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие с
чл.13, ал.4 ЗЕДЕП.С потвърждението по електронна поща от кредитора се
счита, че последният е подписал всяка странижа на договора за кредит и
Общите условия, доколкото същите са представени на траен носител. След
сключването на договора по този начин, кредиторът незабавно превежда
сумата по кредита по сметката на кредитополучателя или по алтернативен
3
начин, избран от последния.
Кредитът е отпуснат за сумата от 600 лв., при лихвен процент 40,88 % и
ГПР от 49,80%, като кредитополучателят е следвало да върне кредита ведно с
договорната лихва в общ размер на 19,08 лв. на 09.04.2017г.
От Разписки за извършено плащане от 10.03.2017г. и 20.03.2017г., както
и от разписки представени от „Изипей“ АД от същите дати се установява, че
въз основа на двата договора за кредит съответно на 10.03.2017г. и на
20.03.2017г. ответникът е получила от „Вивус“ сумите от 500 лв. и 100 лв.
С договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. „4Финанс“ ЕООД
е прехвърлило в полза на ищцовото дружество единствено вземането по
Договора за кредит №**********/10.03.2017г., но не и това по Договора за
кредит №99227933002/20.03.2017г. Цедента е упълномощил цесионера да
съобщи на длъжниците за прехвърлянето на вземанията спрямо тях в полза на
„Кредитреформ България“ ЕООД.
От Решение №1277/21.02.2019г., постановено по гр.д.12490/2018г. по
описа на СГС, вляло с сила на 28.03.2019г., Удостоверение от Столична
община от 23.04.2019г. и медицински документи се установява, че ответникт
Е.П. от 2008г. страда от „Биполярно афективно разстройство“, което
представлява психично заболяване и клинично протича с т.нар. две фази-
влошавания с манийна и депресивна симптоматка, като докато болните са в
манийна, смесена или депресивна фаза е налице продължително разстройство
на съзнанието, и в тези състояния те не разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си. Установено е и, че у ответника е
налице и синдром на алкохолна зависимост. Е.П. е поставена под ограничено
запрещение, считано от 28.03.2019г., а баща й Анастас Пейков е определен от
органа по настойничество и попечителство за нейн попечител.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
(ЗПК) "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако
4
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от
разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) – арг. по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1,
т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно ал.2 на чл. 5 от ЗПК.
Електронното изявление съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, съгласно който в редакцията му към
сключване на процесния договор, за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис, но и допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП. При
установяване на тези предпоставки, следва да се обоснове извод, че е
създаден и подписан електронен документ. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание (В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съдът намира, че по делото не се установи страните да са сключили
5
действителни Договори за кредит №**********/10.03.2017г. и
№99227933002/20.03.2017г. от разстояние. Изискванията за сключване на
такъв договор са посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК. Твърденията на
ищеца, че договор е сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, не водят
до извод, че за кредиторът е отпаднало задължението за предоставяне на
ответника на преддоговорната информация по стандартния европейски
формуляр съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и за
информацията по чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. При оспорване на автентичност на
договора в тежест на кредитодателя е да установи същата в хипотеза, в която
се твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП. По делото не
е установено цедентът да е предоставил на ответника необходимата
преддоговорна информация, нито че е получил неговото съгласие за
сключване на договора, както и да е уведомил за одобрението на заявлението
кредитополучателя на посочен
e-mail адрес. Ищцовото дружество не само не представи доказателства за
това, но дори не въвежда твърдения за наличие на разменени по електронна
поща между цедента и ответника изявление и документи. Разпоредбата на чл.
18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика на услуги да доказва, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването
на договора. За доказване на електронни изявления, каквито са твърденията
на ищеца по делото се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП), като изявленията, направени чрез електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18,
ал. 3 от ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
В конкретния случай по делото не се установи страните цедентът и
ответникът да са се съгласили да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен, поради което и не може да се приеме, че клиентът-
кредитополучател е изявил своята воля за сключването на договора и е приел
Общите условия. Представени са само договор и Общи условия на хартиен
носител, които не носят подписа на нито една от страните. По делото не са
представени изявления на ответника, че е запозната с условията по договора,
че са й е били изпратени по e-mail стандартен европейски формуляр и Общи
условия и че ги приема, не са представени доказателства за сключване на
договора под отлагателното условие, т.е. за уведомяване на
кредитополучателя, че заявлението й е одобрено.
Знанието на цедента за личните данни на ответника само по себе си не
може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за договора, а
разписките за получени суми не са от естество да обосноват извод за валидно
сключено правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи
белези посочени от ищеца. Получаването на сумата от ответника
6
предоставена й от цедента не е достатъчно, за да възникне между страните
договор за потребителски кредит. Последният за разлика от договора за заем
е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма и
постигането на съгласие са съществени белези на правоотношението. Тези
обстоятелства не са установени по делото, поради което в производството по
делото не се установи възникването на валидно правоотношение между
цедента и ответника по договори за потребителски кредит, Договори за
кредит №**********/10.03.2017г. и №99227933002/20.03.2017г. Освен
изложеното, не се установи и, че цедента е прехвърлил в полза на ищцовото
дружество вземането си по Договор №99227933002/20.03.2017г. Последното е
още една причина поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В случая се налага извода, че сумите от 500 и 100 лв. са получени от
ответника при липса на основание, но иск за връщането им на извъндоговорно
основание не е предмет на настоящия спор. Освен това, такъв иск успешно би
могъл да предяви само цедента, но не и ищцовото дружество, което е
цесионер на невъзникнало вземане и то само по Договора за кредит
№**********/10.03.2017г. Поради изложеното, съдът намира, че всички
предявени искове следва да бъдат отхвърлени, поради това, че не се установи
възникването на твърдяното договорно правоотношение между праводателя
на ищцовото дружество, както и поради това, че последното не се легитимира
като цесионер по вземането по Договор №99227933002/20.03.2017г.
За пълнота следва да се отбележи, че релевираните от процесуалните
представители на ответника възражения по отношение основателността на
иска са неоснователни. Това е така, защото цесията може да бъде съобщена с
връчването на препис от исковата молба ведно с приложеното към нея
съобщение. Клаузата на чл.13, ал.2, б.“б“ от Общите условия за
възможността на кредитора да прехвърли вземанията си по договора за
кредит дори и не индивидуално уговорена не е неравноправна, защото в
чл.26, ал.1 ЗПК е посочено, че само при наличието на такава клауза в
договора, вземането може да бъде прехвърлено, а хипотезите на чл.143, ал.2
т.15 и т.18 ЗЗП нямат нищо общо с тази договореност. В случая може да се
разсъждава, доколко не е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2,
т.16 ЗПП, но съдът намира, че по отношение на цесията на вземане не може да
се достигне до хипотеза водеща до намаляване на гаранциите на потребителя-
кредитополучател.Макар да се установи, че ответникът страда от
психиатрично заболяване, не се установи, че към момента на евентуалното
сключване на договор тя не е съзнавала свойството и значението на
постъпките си, нито че договорът е бил сключен при грешка, измама или
заплашване, при което да е унищожаем.
Предвид неоснователността на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от нея разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът
намира, че предвид ниската правна и фактическа сложност на спора,
възражението за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ответника адв.К. адвокатско възнаграждение за основателно,
поради което то следва да бъде редуцирано от 500 лв. до 300 лв. Така в полза
7
на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 300
лв., представлява разноски по делото в заповедното и исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
.............. против Е.А. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, относно
осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на
600 лв., представляваща главница по сключения между ответника и
„4финанс“ ЕООД, ЕИК 2..............., Договор за кредит №
**********/10.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г. – датата на постъпване на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК .................. да
заплати на Е.А. П., ЕГН **********, поставена под ограничено запрещение и
действаща със съгласието на попечителя си А. П. П., ЕГН **********, сумата
от 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8